дневник Моята "разбъркана" Барселона през Бергамо

[alienad]

Идеята за разходка до Барселона възникна миналото лято, когато се появиха безплатните кодове на booking за посещение на забележителности. Темата може би трябваше да се казва "Моята Барселона с безплатния код от booking". За съжаление не се получи точно така. Цялото пътуване не се поддаваше на планиране и ни изненадваше на всяка крачка. И въпреки обратите, които настъпваха ще се опитам да разкажа какво видяхме и да бъда полезна за тези, на които им предстои разходка в тази част на света.

 

1. 

[alienad]

В началото всичко вървеше добре - избрах хотел в Барселона, резервирах го през booking и получих кода за безплатните атракции. В получения e-mail пишеше, че важи за посочените атракции, без ограничения. След няколко месеца условията започнаха да се променят и кодът се сдоби с лимит от 100 евро. Четях в темата тук във форума, че много магеланци пишат на booking и получават от тях потвърждения за допълнителна сума, която да им покрият. Аз също писах на booking няколко месеца преди пътуването, но получих категоричен отговор, че лимитът на кода е 100 евро. Примирих се с това и нагласих програмата, така че да се оползотвори най-добре този код. Няколко дни преди тръгване получих e-mail от booking, че хотелът не е харесъл дебитната картата, която съм предоставила. Тъй като ми се беше случвало и преди, въведох данни за друга карта - кредитна и получих отговор, че данните са актуализирани.

Какво беше учудването ми, когато два дни преди тръгването ни, получих e-mail от booking, че резервацията ми е анулирана, поради невалидна карта!

Нямах обяснение за това, а и не получих такова, въпреки написаните имейли.

Картата си беше съвсем валидна и още същата вечер резервирах друг хотел с нея - само, че загубих прословутия код, заради който започна всичко. 

 

[alienad]

След като се отърсих от първоначалния шок и намерих нов хотел, трябваше набързо да пренаредя програмата, съобразно новото местоположение на хотела и липсата на безплатни атракции.

Вечерта преди полета, получих e-mail  от wizzair, че поради заявени стачни действия в Италия на датата на връщане, може да има промени в разписанието. Е, това идваше в повече - първо хотела, сега и полетите...

Аз бях гледала още преди това, в сайта за стачки в Италия и наистина на нашата дата имаше доста обявени аеро стачки, но мислех, че може би няма да ни засегне. След предупреждението от страна на wizzair, притесненията ми се засилиха, но все още не беше ясно - на другия ден летяхме.

От 4-те полета, които имахме само един: Варна - Бергамо с wizz, излетя навреме и кацна по разписание.

В Бергамо имахме повече от 7 ч. престой и мислехме да се разходим до стария град на Бергамо. Бях изчела всички теми за Бергамо и нямах търпение да опитаме от вкусните пици, препоръчани от вас.

Да, но и тук трябваше да се задейства резервния вариант, а именно МОЛ -ът отсреща, защото когато излязохме от летището, навън валеше проливен дъжд.

До МОЛ-а отсреща (Orio center) се стига за около 10 мин. След изхода се тръгва надясно и се следват стрелките. Пресича се малък път и след това през подлеза се озовавате на паркинга на МОЛ-а. Завива се наляво и се стига до един от входовете. Тук има много удобни шкафчета, в които може да се остави багажа. Заключват се с монета от 1 евро и след това си я вземате. Има и по-големи, в които се събира чекиран багаж.

Разходката из Orio center беше много приятна. 

Разбира се хапнахме пици, вкусен сладолед и тортички.

Дори дъждът спря и навън стана много приятно,

но вече нямаше време за други разходки. Трябваше да се връщаме на летището за полета до Барселона.

Редактирано 16 май, 2018 от alienad

[alienad]

Вече сме на гейта в очакване на полета.

Тъй като е късен полет (в 22.15 ч.) бях следила от предните дни, че тези полети закъсняват до към един час. Така, че имах

 очаквания, че и при нас ще има закъснения. Действителността, обаче надмина очакванията ми.

Останахме последни на летището. Бях виждала във форума темите за права на пътниците при закъснение на полет, но много не им бях обръщала внимание. Сега започнах да ги разглеждам и тъй като вече и без това закъснявахме, по-добре да стане повече от два часа, може би три...

Но не се получи и това - малко преди да станат два часа ни натовариха на самолета (само да вмъкна, че не ни взеха чантите, които бяха с размери 43x30x25, докато куфарчета с подобни размери ги вземаха в багажното отделение) и пристигнахме в Барселона в

вместо в 23.55 ч., но не беше достатъчно късно.

 

Редактирано 16 май, 2018 от alienad

[alienad]

В този среднощен час трябваше да се придвижим до хотела, който беше близо до Саграда Фамилия.

В темите за Барселона бях чела, че има нощни автобуси, а и метрото в събота вечер е цяла нощ, така че не се притеснявах.

Запътихме се към спирката на метрото L9. Не смятахме да пътуваме с него, защото е по-скъпо, а да си купим от картите за 10 пътувания T10.

Доста вървене си е - около 15 мин.

След като се слезе от самолета се минава през залата за багажа, след това се излиза в основната зала и се завива наляво. Върви се до края, където има ескалатори. Минава се през закрит надлез и се следват табелите.

Най-накрая пристигнахме до автоматите, които се намират точно преди да се влезе в метрото. Имаше и други хора, които си купуваха билети от тях. Специално обръщам внимание на това - имаше и други хора, автоматите работеха...

Застанахме и ние пред един свободен автомат и започнахме да разглеждаме менютата, за да изберем картата, която желаем. В следващия момент екраните на всички автомати изгаснаха и започнаха да се инициализират наново. Догато изчаквахме да заработят отново, захранването спря навсякъде. Малко след това служителите от метрото съобщиха, че поради технически проблем метрото L9 няма да работи повече тази вечер. По-лошото беше, че и автоматите не светнаха повече, а нали заради тях бяхме дошли!

И какво стана сега? Сякаш нашето появяване предизвика срив в ел. инсталацията. 

Хайде обратно, без да сме купили желаните T10.

Върнахме се до изхода на сградата на T2 B, където отпред бяха спирките на нощните автобуси. Трябваше ни N16 или N18. Малко преди да стигнем до спирката, видяхме как един автобус N16 потегли от спирката...

Ще чакаме следващия, след 20 мин.

Купихме си билетчета от шофьора - струват 2,20 евро. С N18 стигнахме до площад Испания и оттам се прехвърлихме на метро L1, което ни заведе до хотела. От автоматите в метрото си купихме най-накрая картата T10, която струваше 10,20 евро, важи за 10 пътувания и в рамките на 1.30 ч. се таксува само едно пътуване  и през следващите дни се придвижвахме с нея.

Цялото пътуване от летището до хотела ни отне около 1 час. Направи ми впечатление, че въпреки среднощните часове и в автобусите и в метрото имаше доста хора.

Около 3.30 ч. се озовахме на рецепцията в хотела. И се започнаха едни формалности - лични карти, регистрация, номера на кредитни карти (въпреки, че беше платено предварително), ех нямаше жал този човек. Около 30 мин. ни мота, вместо да ни пусне да спим.

Редактирано 16 май, 2018 от alienad

[AlexandraKo]

Ми то, това пътуване,  започнало направо , като трилър.

Надявам се, натам да се е подредило, без изненади.

[alienad]

преди 16 часа, AlexandraKo каза:

Ми то, това пътуване,  започнало направо , като трилър.

Надявам се, натам да се е подредило, без изненади.

Да ... и аз така се надявах и затова, въпреки че легнахме в 4 ч., към 9  вече станахме, за да започнем нашите разходки из Барселона.

Е, времето беше решило друго - навън валеше доста силен дъжд!

Наложи се да поизчакаме, но дъждът все не спираше. Нима цял ден ще прекараме в хотелската стая и ще гледаме Барселона от прозореца?

Към 11 ч., въпреки че продължаваше леко да вали, потеглихме към символа на града - Саграда Фамилия. Тя беше на около 15 мин. пеш от хотела. Тълпите около нея не се плашеха от дъжда и прииждаха на групи. Беше трудно да се вредиш за снимка, но все пак издебнахме момента и вече имам първата снимка със знамето.

Това беше най-фотогеничното място, пред езерцето.

Нямахме намерение да влизаме вътре и затова само обиколихме сградата и й се любувахме.

Докато се разхождахме наоколо, ето че и дъждът спря и започна да се показва синьо небе.

Редактирано 17 май, 2018 от alienad

[alienad]

Насочихме се към Сант Пау расинта Модерниста - намира се на около 10 мин. пеш от Саграда Фамилия.

До 2009 г. този модернистичен комплекс е бил действаща болница - Оспитал де ла Санта Креу и Сант Пау. Проектирана е от архитектите Доменик и Монтанер. Цялата фасада е декорирана със статуи, гербове и мозайки. Времето вече се оправи и беше приятно за разходка. 

И на знамето не му се стоеше в чантата и литна напред.

Ето я сградата в цялата й прелест.

Разходихме се из дворчето, загледахме се в детайлите

и с метрото поехме към следващата ни спирка - площад Каталуния.

[alienad]

На площад Каталуния беше пълно с хора, които хранеха гълъбите

и други, които бягаха сред тях и ги гонеха. Много беше забавно.

Времето беше много приятно за разходка около елегантния фонтан.

Продължихме надолу по  многолюдната Ла Рамбла.

Вече беше време да опитам от паелята с морски дарове и сангрията.

Избрахме едно заведение на самата Ла Рамбла. Цената беше около15 евро, но много ми хареса.

По-надолу по улицата се натъкнахме на тези чудовища.

Неусетно стигнахме до колоната на Колумб.

 

Редактирано 22 май, 2018 от alienad

[alienad]

Съвсем наблизо до Колоната на Колумб е Морският музей (Museu Maritim de Barcelona). Беше първата неделя на месеца, след 15 ч., когато музеят е базплатен. Влязохме да го разгледаме.

На входа дават аудио гид, с който се разхождахме из музея. В началото се влиза в зала, в която прожектират филм с 3D ефекти, разказващ за историята на корабоплаването по тези места. В следващите зали има много модели на платноходки.

Най-впечатляваща е голямата зала, в която е кралската галера в реални размери. Може да се види отвисоко,

а

а след това и да се качиш на нея.

На всяко гребло е имало по 4-ма роби, завързани с вериги. В частта за командващите е било доста по-луксозно.

Много ни хареса този музей. Направен е интерактивно, с много модели на лодки и корабчета и увлекателно разказва историята на корабоплаването.

Пуснахме и знамето да поплава, стига само е летяло. 

[alienad]

С билета от Морския музей може да се разгледа и шхуната "Santa Eulalia", която е на яхтеното пристанище, съвсем близо до музея. 

Корабът е построен през 1918 г. в Аликанте и е бил собственост на Pascual Flores. Той го наименува Carmen Flores, на името на дъщеря си.

Използвал се е за пренасяне на товари в Средиземно море. Най-далеч е стигал до Куба. През 1931 г. е преименуван на Puerto de Palma и се е използвал за транспортиране на контрабандно брашно между Барселона и Балеарските острови.

През 1998 г. Музеят започва реставрация на кораба и през 2000 г. е пуснат на вода. Тогава е преименуван на Santa Eulalia, в чест на патрона на града.

Може да се разгледа и от вътре.

Приятна е и разходката по палубата.

Останахме много доволни от този музей и горещо го препоръчвам.

Редактирано 27 май, 2018 от alienad

[alienad]

Разходката ни продължи по крайбрежната алея с палмите.

Натъкнахме се на уличен артист, който радваше минувачите с пъстроцветни сапунени мехури.

Беше невероятно усещането балончето да ти се разпадне в ръцете.

Искахме да стигнем до плажа, но не е много близо. Отне ни около 30 мин. Гледката, която се откри пред нас ми напомни за Бурж ал Араб в Дубай.

И знамето отново полетя.

[alienad]

Вторият ден от престоя ни в Барселона беше посветен на парка Гуел. Бяхме решили, че ще отидем към 7.30 ч. сутринта, преди да отворят платената част, за да я разгледаме безплатно (както бяха писали някои магеланци). За съжаление бяхме доста уморени и сутринта не ни се ставаше толкова рано. Бях наясно, че след като нямаме предварително купени билети, нямаше как да влезем в платената част, но решихме да разгледаме останалата. С метрото стигнахме до сп. Lesseps на L3. При прекачване на различите линии на метрото има участъци, където се върви доста по подземните тунели и придвижването не винаги е много бързо, а и разстоянията в Барселона са големи.  От сп. Lesseps до долния вход на парка вървяхме около 30 мин., защото се заглеждахме в красивите жилищни сгради наоколо. Пред входа на парка бяхме около 11 ч. и първият час, за който можехме да купим на място билет беше за 18.30 ч. Решихме, че ще се разходим из безплатната част на парка. Тя също имаше какво да ни предложи. Минахме през каменната галерия с колони, които наподобяват вкаменени дървета.

Поснимахме се със знамето.

След това се изкачихме на мостчето.

От тук се откриваше чудесна гледка към града и къщата-музей на Гауди (в нея също се влиза с билет).

След това слязохме и минахме край самата къща.

А малко по-нататък имаше гледка към платената част на парка (в единия край течаха ремонтни дейности).

В клоните на едно дърво се показваше екзотично птиченце.

Направихме си чудесна разходка из парка и слязохме отново до входа, където надзърнахме през решетките към парадния вход.

Видяхме и част от "захарните" къщички.

Редактирано 2 юни, 2018 от alienad
грешка

[alienad]

След парка, поехме обратно към спирката на метрото, за да отидем до пл. Каталуния. Много красиви сгради има по този булевард.

Целта ни беше пазарът Ла Бокерия, който предния ден не можахме да посетим, защото не работи в неделя. Малко трудно го намерихме, защото очаквах да е на самата улица Ла Рамбла, а той е по-навътре. Минава се през един вход на сграда и пазарът е отзад. Ориентирахме се по хората, които носеха кофички с плодове и сокове. Много ми хареса изобилието от плодове, сокове и всевъзможни храни. Лошото е, че бяхме гладни и веднага си накупихме неща за хапване и с пълни ръце не можахме много да снимаме, а и не успяхме да обиколим целия пазар. Искаше ми се още да разглеждам сергиите с всевъзможни апетитни неща.

Редактирано 5 юни, 2018 от alienad

[alienad]

Този ден беше посветен на Гауди. След краткото отклонение до пазара Ла Бокерия, продължихме нагоре от пл. Каталуния по Passeig de Gracia. Любувахме се на красивите сгради.

Така неусетно стигнахме до Каса Батийо.

Разгледахме я само отвън. Малко по-нагоре вдясно е Каса Мила.

Преди да ми анулират резервацията за предния хотел имах безплатен код от booking за забележителностите. Смятахме да посетим тази къща по залез, защото бях чела, че е много красиво на покрива. Сега този код вече не важеше. Все пак отидохме на входа и казахме, че имаме код от booking. Веднага ни заведоха най-отпред на опашката. Питаха ни дали знаем как работи този код. Обясниха, че е не е безплатен , а само ти дава предимство да не чакаш на опашката и ти дава отстъпка от цената, а другата част ти я вземат от картата. Не настоявах повече, тъй като резервацията беше анулирана и кодът може би беше невалиден. Така, че разгледхме и тази къща само отвън.

На следващия ден беше обратния ни полет, който беше рано сутрин в 6 часа, затова решихме да се приберем в хотела по-рано, защото щяхме да ставаме по нощите.

За двата дена, прекарани в Барселона не видяхме всичко каквото ни се искаше, но прекарахме чудесно в този прекрасен град. Оставихме си неща за следвщия път.

В Амстердам видях, че е град на велосипедистите, а Барселона за мен е града на мотористите. Бяха навсякъде и имаше много паркинги за мотори.

[AlexandraKo]

И като си помисли човек, колко е направил за Барселона Гауди и как е умлял сам, в забвение и нищета...

Ето една чудесна статия: " Смъртта на Гауди е позорът на Барселона".

[alienad]

След двата приятно изкарани дни в чудесната Барселона почти бях забравила, че може да има проблем с връщането, докато Wizz не ми напомниха. В 9 ч. вечерта получих e-mail, че стачката в Италия е потвърдена и полетът ни за следващия ден от Бергамо е преместен за по-следващия ден. Ами сега...

Не бях изпадала в такава ситуация и доста се притесних. Не знаех какво се прави в такива ситуации и затова веднага се обърнах за помощ към Вас. Веднага получих адекватни отговори, за което още веднъж благодаря. Стана ясно, че трябва да изискваме настаняване и храна, но как точно щеше да се получи ...

Сутринта в 6 ч. имахме полет от Барселона до Бергамо и се надявах, този полет да не  е засегнат, защото бях чела,че стачката е от 10 ч.

Трябваше да станем около 2.30 ч., така че почти не сме спали.

Точно до хотела имаше спирка на нощен автобус N1 и след това се прехвърлихме на N16  до летището. Пътуването отне около 1 ч. Автобусите много точно си спазват разписанието. Направи ми впечатление, че трябва да се махне на автобуса, за да спре на спирката. В нощните автобуси важат билетите от картата Т10. 

На летището пристигнахме навреме, още по тъмно.

Качването също беше по разписание, но след това в самолета чакахме около 1 ч., преди да излетим. Обясниха забавянето с технически проблем в boarding системата. После доста време се движихме по пистата. Бяха се събрали много самолети и излитаха един след друг.

Най-после и ние литнахме.

 

[alienad]

Кацнахме в Бергамо с около час закъснение. Беше малко преди 10 ч. и по таблата за всички предстоящи полети пишеше или че са канцелирани или отменени за следващия ден. Направи ми впечатление, че всички полети на Ryan бяха канцелирани, а на Wizz бяха с обявени часове за следващия ден. Часът на нашия полет съвпадаше с посочения в e-mail - за другия ден в 9 ч. Из летището беше пълно с щуращи се пътници, които се опитваха да си изяснят ситуацията.

Сега предстоеше по-сложната част - да разберем дали ще ни организират настаняване или трябваше сами да си търсим хотел. Не бяхме изпадали в такава ситуация и не знаехме как се процедира. От гишето за информация на летището ни насочиха към гишетата за чекиране на Wizz. Те обаче бяха затворени и не се виждаха служители на Wizz. Попитахме служител от съседно гише и той ни обясни, че Wizz ще отворят 2 часа преди полета и тогава ще ни обяснят какво да правим. Отмененият ни полет беше в 15 ч., така че трябваше да се върнем към 13 ч. Имахме няколко часа за мотаене, но недостатъчни, за да отидем до стария град на Бергамо. Така, че напред към МОЛ-а отсреща. Вече бяхме наясно с пътя до там, оставихме багажа и се потопихме в атмосферата на италианските магазини, отново се насладихме на италианските пици, кафе и сладолед.

[alienad]

Към 13 ч. се върнахме на летището и на гишетата за чекиране на Wizzair вече имаше служители. Бяха се събрали и доста хора от нашия отменен полет, повечето българи.  Поразприказвахме се с тях и си споделихме общата тревога за отложеното ни прибиране. Записаха ни в едни списъци и казаха, че ще ни осигурят хотел, вечеря и закуска и на следващия ден сутринта ще ни върнат за полета. Не уточниха къде ще е хотела, но аз си мислех, че ще е в Бергамо и най-накрая ще можем да го разгледаме. Всичко се нареждаше. Явно някой беше решил, че ни е много малко 3-те дни в Барселона и трябва да ни се удължи престоя в Италия. Лошото беше, че трябваше да чакаме на летището още два часа, за да стане часът на полета, да дойдат всички и тогава ще можем да тръгнем към хотела. Хайде още два часа мотаене ... , но тъй като всички полети бяха отменени и летището беше пълно с хора и много трудно се намираха места за сядане☹️. 

Най-накрая настъпи часът. Организацията беше много добра. Настаниха ни в автобуса и потеглихме, само че никой не ни каза къде отиваме. Не  поехме към Бергамо, а го заобиколихме и моята надежда за нощна разходка из града пропадна. Пътувахме повече от половин час и си бъбрехме с другите българи в автобуса. Всеки разправяше къде е ходил, какво е видял. Стана забавно. В един момент се почуствах, че съм на организирана екскурзия с автобус. 😀 А уж бяхме тръгнали самостоятелно.

Пътуването ни продължи повече от час и половина. Накрая, когато вече си мислехме, че са ни отвлекли 😀, стигнахме до един крайпътен хотел, близо до Верона.

,

Може би ще разгледаме Верона? Но не... щом се настанихме се изля проливен дъжд. Еми, ще чакаме вечерята...

 

[alienad]

Хайде на вечеря.

А тя (вечерята) беше много тържествена и вкусна.

Получи се нещо като "магеланска" сбирка - с много самоорганизиращи се пътешественици. Сякаш ни  бяха събрали да обменим емоции от видяното и идеи за нови пътешествия. Беше непланирано и неочаквано, но много приятно.

Сутринта - бърза закуска и пак час и половина с автобуса до летището в Бергамо. Полетът излетя в предварително обявения час и най-после се прибираме у дома.

Това пътуване беше много различно от всички предишни, непредсказуемо от началото до края. В движение се променяха хотели, полети и намерения.

За първи път имах честта да нося Магеланското знаме. Дали пък това не беше своебразно "магеланско" кръщение? 😉