дневник Перуанско приключение с магичен привкус

[Цвете]

    Засрамвам се от забавянето и преди да избледнеят съвсем дребните детайли и емоции от прекрасното ни февруарско  пътуване из Перу, започвам надявам се интересен разказ.

    Това пътуване е с дълга предистория.  Накратко, мечтата ми да видя с очите си мистичните земи на най-голямата империя в Южна Америка, тази на Инките, датира от детството ми. Преди доста години в популярен сайт прочетох пътеписа на @maik  за тяхното Перу и разбрах, че е възможно да направя и сама това пътуване, защото организираните екскурзии не са опция при нас. Както винаги съпругът ми отказа категорично да пътува в тази посока и аз тихо страдах за невъзможността да ми се случи Перу. За щастие се появи нашия форум и на една сбирка през декември 2016г. с @Desi75 се разбрахме, че и двете мечтаем за тази дестинация и при първата оферта се „мятаме”.  След няколко дни, на коледната сбирка, любимата ни  @Mary, беше подготвила  късметчета и аз какво изтеглих? С Деси ще ходим в Перу! Ориса ни Мари и бяхме сигурни, че ще се случи. Та така с разни магии и наричания през юни си купихме билети от грешка на Aeromexico за приятната сума от 533 лева за февруари 2018г.. Към компанията се присъедини и @Яничка и се започна дългото очакване.  През този очаквателен период имахме разни други пътувания, особено 2/3 от групата. Аз бях по – застопорена в София и имах достатъчно време да мисля по програмата. Пуснах тема, обсъдихме нещата и в крайна сметка се получи следната програма:

 

01.02.2018 Полет София – Мадрид, нощувка в Мадрид

02.02.2018 Полет Мадрид – Мексико сити, нощувка в Мексико сити/ билетите ни бяха с дълъг престой през нощта/

03.02.2018 Полет Мексико сити – Лима, нощувка в Лима.

04.02.2018 Полет Лима – Куско, нощувка в Куско

05.02.2018 Куско – Ояйтайтамбо, тур през Свещената долина, нощувка в Ollantaytambo

06.02.2018 Влак до Мачу Пикчу пуебло, бивше Aguas Idlientes, посещение на Мачу пикчу с изкачване на Montana Machu Picchu, нощувка в Куско

07.02.2018 Куско

08.02.2018 Тур до планината Виникунка, Rainbow mountain, нощувка в Куско.

09.02.2018 Куско – Пуно с туристически автобус, нощувка в Пуно.

10.02.2018 Пуно – островите Урос в езерото Титикака, нощен автобус до Арекипа.

11.02.2018 Арекипа – каньон Колка, двудневен тур, нощувка в Yanque

12.02.2018 Colca – наблюдаване на кондори, обратно в Арекипа за нощувка

13.02.2018 Арекипа, нощен автобус към Наска

14.02.2018 Наска – ранен полет над линиите и автобус към Ica, нощувка в оазиса Huacachina

15.02.2018 Уакачина – Паракас с тур до островите Балестас и резервата Паракас, автобус до Лима и нощувка.

16.02.2018 Лима

17.02.2018 Полет Лима – Мексико сити 

18.02.2018 Полет Мадрид – София

 

Не беше лесно да решим кое и кога, защото имахме огромно притеснение от надморската височина и влиянието и. Още през август ми донесоха 3 опаковки "Acetazolamide"  от Гърция. По – нататък ще разкажа за действителността.

Бяхме запазили всички нощувки, билети за Мачу Пикчу и влака до там, билети за нощните автобуси и автобуса до Лима на 15.02., тура до Каньона Колка, тура из Свещената долина.Някои турове и автобуси взехме на място. Ще опиша ден по ден пътуването, хотели, турове, за да съм полезна, а и да имаме за себе си спомените.

Редактирано 21 май, 2018 от Цвете

[Цвете]

Ден първи – 01.02.2018

Сутрешен полет с България еър от София до Мадрид, купих го за 68 лв. при онзи знаменит черен петък.

Имахме чудесен хотел – Hostal Mayor, на пъпа  на Мадрид, до заведение от веригата Museo del jamon, 3 – на стая – 80Е, (през booking.com). Препоръчвам го.

На летището си купихме групова карата за 19,05Е и с едно прехвърляне бяхме на пл. Сол.

Мадрид е много красив град, а ние се възползвахме от free tour в 17 ч, за да го опознаем. Много ни хареса и го препоръчваме. Междувременно стана доста студено, заваля дъжд и след египетския храм  се отправихме към хотела, по пътя спряхме за стопляне  в едно – две заведения и се прибрахме рано. Обещах си, че ще дойдем семейно на кулинарен туризъм в Мадрид. Впечатлена съм.

 

 

 

 

 

[Цвете]

02.02.2018

Полетът ни с АероМексико  беше в 14:40, така че имахме време преди обед да се поразходим и похапнем. На летището лонджа се оказа много добър и вдигнахме наздравица за началото на приключението.

Полетът беше дълъг, обслужването много добро и в 20:05 местно време кацнахме в Мексико сити. Летището там е доста неприятно, освен това правят проверки на багажа за непозволени храни. Имахме безплатен шатъл до хотела, но трябваше да се обадим при пристигането. Яничка и Деси помолиха момчето, което пътуваше до нас да ползват телефона му. Много тъпа практика това с обаждането и не пожелаха да ползваме друг начин на комуникация. Имахме опътване, че шатъла е пред гейт 4, но трябваше да се пообиколи, за да се види, че има определено място в дясно от него, за шатълите. Добре, че сме три и успяваме да се оправим. Този път Яничка откри правилното място. Трафикът беше ужасен. В хотела разбрахме причината – Бруно Марс имал концерт тази вечер. Хотелът – City Express Ciudad de Mexico Aeroporto, добре беше – 135 Е, през букинг, много рано запазен.

 

[Цвете]

03.02.2018

След ранния полет в 15:17 бяхме в Лима. Тук бяхме запазили такси/40 сола/ през къщата ни за гости Bed&Breakfast Liliana/$45/  в квартал Magdalena del Mar. Оказа се, че имаме на разположение цял апартамент с две спални и бани, кухня и хол. Беше в нова модерна сграда, но не беше много чисто. В смисъл, че беше захабено, не така трептящо чисто, както съм свикнала, но домакинята беше много любезна и и простихе, че имаше неизмити чинии и оставена на котлона някаква каша. 

Имахме цел за деня – да сменим пари и да си купим сим карти. Първото упражнение ни се получи бързо. Имаме указания от Лиляна да отидем на пазара Magdalena и там да сменим в Westrn union. Курсът към щатски долар беше 1: 3,22, или казано по друг начин делим на две, за да получим цената в лева. С пълни джобове и отметнали едната задача пообиколихме из пазара, купихме си тинктура от муня, местно растение, помагащо при височините, в аптеката успяхме с помощта на случаен клиент, говорещ английски да купим сироп за кашмлица и капки за нос за Деси. Милата кашляше много.

С такси се отправихме към МОЛ-а, посочен ни от хостесата като място, от където да си купим карти за телефон. Е тук си отвисяхме! Не съм предполагала, че ще ни трябват два часа, за да се сдобием със заветните сим карти! Първо чакахме половин мчас единствената говореща английски девойка да се освободи, после се почна едно попълване на документи,а дай паспорт, а подпиши, а сложи отпечатък от десния показалец, а сега иди на онази опашка да платиш, после се върни тук, за да ти дам картата, а иди там да ти я сложат. След всички тези действия решаваме, че и другите две карти ги взимаме на мое име (записала съм, че сме платили 21 сола за 3 карти), че иначе щяхме да замръкнем. Следва посещение на супермаркета в съседство, където плащаме за предплатената интернет услуга и някакви разговори (20сола) на моята карта. Върнахме се, за да ни покажат и направят активни картите с няколко смс –а. УжасТ! Бяхме изтощени.

Взехме такси до паркът на магическите фонтани. www.circuitomagicodelagua.com.pe

Вече беше се стъмноило, имаше голяма опашка, обикаляна от търговци на всичко – от пуканки до чорапи. Бързо стигнахме до касата, платихме по 4 сола и започна водната феерия около нас. Много е красиво, огромна площ, поддържана, много служители. Децата се къпят в някои от фонтаните, представлението е прекрасно.

 

Позяпахме, поснимахме, но нали сме със 6 часа напред настроени, взе да ни се доспива. Тръгнахме а търсим изход. Ама трудна работа. Гледам един чичо с мегафон вика по едни деца: Не минавай през тревата, има пътеки! Това си го въбразявам, щото така звучеше, иначе нищо не вденах от испанските крясъци, само „но”. Пристъпвам към чичото и му промълвявам: Салида?, демек къде ви е изхода? И човекът като ни подхвана на английски: откъде сте? , от България. Браво, толкова от далече сте дошли! Добре дошли! Елате, ще ви заведа до изхода. Нашия парк хареса ли ви? Той е в книгата на Гинес. Ето това е шефа ми, запознайте се. От там шефа извика едно момче, поръча му да ни хване такси, да ни качи, за да е сигурен, че нищо лошо няма да ни се случи в неговата смяна. Леле! Увиснаха ни ченетата! Вече в колата стигнахме да извода, че получаваме такова отношение, защото сме убавици.  Ми така де! На другата сутрин на летището един американец ни се хили и ни казва: Здравейте, вчера ви видях при фонтаните.  При толкова народ, как се помнят три девойки? Значи затвърди се извода, че сме забележителни .

Такситата в Перу са странни. Нямат апарати, спираш, отваряш вратата, казваш адреса и ти се отправя оферта – примерно 15 сола. Ние понеже сме подготвени, казваме  даваме ти 10. Обикновено се стига до сделка за около 12 –13, но имахме случаи, в които не отстъпваха. Тогава ние демонстративно ги зарязвахме и отивахме към следващия. Таксиджията ни тази вечер установих, че не е наясно къде ни е къщата, та включих навигацията, белким се приберем. Успяхме, ама ни изправи на нокти шофера. Карат като рали състезатели в тая страна! На третият ден свикнахме, ама тогава се бяхме напрегнали.

Първи впечатления от Лима –все едно сме във Факултето, в центъра малко по – добре, но не ми харесва. Паркът  с фонтаните е много хубав, препоръчвам! Надявам се, че в последния ден, когато ще видим другите квартали, ще се промени мнението ми.

Редактирано 21 май, 2018 от Цвете

[Цвете]

04.02.2018

Тази сутрин имаме полет от Лима до Куско. Станали сме рано-рано, защото нали 6 часа разлика. Та свежи като репички се строяваме да чакаме таксито, поръчано от taxidatum.com /50 сола/Летим с LC Peru в 8:59. Убиват ме с тези минути, все едно промоция в магазина. Този полет го купихме 3 дни преди да заминем, защото от Star Peru, от които бяхме купили билети много отдавна, ни писаха, че променят полета от 9 за 14ч. Това ни проваляше плановете и потърсих други авиокомпании. Такива се оказа, че има още няколко, даже купихме по-евтино. Беше стрес, но се справихме без проблем. Върнаха ни парите от Стар Перу.

Едночасов полет, снишаване и кацане между високи хълмове, поредно селфи на фона на плакат на мечтаната  Рейнбоу маутин, листа от кока в кошнички, а ние се гледаме и се питаме: как си? Имаме си поръчано такси от Таксидатум, което бързичко ни закара до хотела La Escala Guest Hause. (48 сола/нощ) Намира се на голяма улица, непосредствено преди центъра, много добре обзаведен, изключително любезен домакин – Мартин, говорещ английски. Според Яничка беше стиснат, защото закуската беше минималистична, но тя е такава навсякъде в Перу. Имаше известни проблеми с топлата вода, но и това е обичайно тъдява. Настанихме се, пихме чай от кока, който се предлага безплатно навсякъде. Домакинът ни осигури такси, с което да отидем до село Pisac. В 12ч. дойде колата, управлявана от един много симпатичен чичко. Уговорката ни беше да ни откара до Писак, за да разгледаме крепостта, спирайки на интересни места по пътя, после да видим неделния пазар в селото и да се приберем. Цената беше 140 сола. Ето го:

Потеглихме, чувствахме се добре, радвахме се на красотите по пътя.

 

 

 

Минахме покрай крепостите Saqsaywaman и Q’enqo. Спряхме при Cristo blanko, Белият Христос, статуя в позата на познатия ни от Рио де Жанейро Христос, издялана от бял камък и поставена на хълм с панорамни гледки. После ще видим навсякъде из Перу такива статуи да гледат от високо, разперили ръце. От тук се вижда много хубаво Saqsaywaman. За тази инска крепост не ни остана време за посещение в последствие, така че този бонус попълни представата ни за гениалните строителни умения на индианците.

Качихме се до крепостта над село Писак, на входа си купихме Boleto turistico (70сола), включващ Писак, Чинчеро, Морай и Ояйтамтамбо. Важи два дни и нашият план идеално се покриваше с валидността му. Има и друг такъв билет, включващ крепостите около Куско и други обекти, важащ 10дни и струващ 140сола. Другата много важна покупка тук бяха шапките, моята и на Яничка. Толкова са ни хубави, а и никъде другаде не видяхме същите. Даже една възрастна сеньора на езерото Титикака, докато си зяпах на сергията и ми аза: сеньорита, муй буено сомбреро! А аз като съща сеньорита рекох: Грасия, сеньора! Есте перуано сомбреро! Та  с две думи станахме още по-забележителни.

Нищо не може да опише красотата на Писак. Снимките са бледо подобие на реалността. Задъхваш се не само от височината, но и от безбрежието, живописността, простора, зеленото, терасираното, ниското, високото, всичкото! Абсолютно задължителна спирка в Перу. И сега ми се разтупва сърцето от спомена за умопомрачителните гледки.

Чичкото ни закара долу в ниското до селото. Даде ни 1 час за разходка.В неделя и четвъртък тук има пазар. Колкото и да е туристически и вече не толкова автентичен, на мен ми хареса. Шарения, която много ми допада. Тъканите им много напомнят на нашите.

 

Плодове, зеленчуци, царевица с огромни зърна, сервирана ни в листо, омазана с масло и с добавка сирене – бяло не миризливо, извадено от един мърляв найлонов плик. Беше вкусно!

И точно тук на този пазар ни се отприщи шопинг манията, която придоби застрашителни размери до края. Носете си празен куфар в Перу. Аз, която пътувам само с ръчен батгаж, на връщане имах и чекиран. За това по – нататък. Сега следва връщането и как чудесното ни настроение спи хна и попаднахме в плен на височинната болест. С потеглянето в обратна посока Деси  се оплака от главоболие, Яничка също. Няколко пъти спирахме принудително по пътя. Горките бяха много зле, аз все още добре. В 18:30 пристигнахме в хотела и приятелките ми легнаха веднага. Аз полежах и четох, но към 21ч започна да ме наболява глава. Реших да заспивам, за да предотвратя неразположение. Глътнах си едно хапче и заспах. През нощта се будих с адско главоболие, заспивах, будих се. При положение, че бях най- добре от трите, направо не ми се мисли как са изкарали нощта.

 

Прекрасните снимки са на Деси.

 

Редактирано 21 май, 2018 от Цвете

[Цвете]

05.02

Събуждаме се рано. Парцали сме. Страшно главоболие и в добавка абсолютно неадекватно състояние за разкош. Сякаш сме на 33 оборота, на забавен каданс. Сядаш в леглото, обуваш си чорапа и лягаш, за да си починеш. Ей така мога да опиша тазсутрешното ни себеусещане. Двете ми приятелки казват, че това е била най-тежката нощ в живота им. Баавно се обличаме и отиваме на закуска.  Мартин ни съветва да изпием по нещо за главоболие, да се движим бавно и да продължим с приема на хапчетата за височинна болест. Черпим се с по едно Оки, събираме багажа, защото ще го оставим тук, а ще продължим с по една раничка към Оянтайтамбо, преминавайки през Свещената долина. Наели сме предварително една приятна дама, която шофира много внимателно малък джип, говори приличен английски и е изключително отзивчива и симпатична. Казва се Вероника email: verito_lam@hotmail.com

В 8:00 ч. Вероника ни чака пред  хотела. Ние доста бавно се явяваме и я молим да ни закара до магазин, за да си купим бонбони с кока, защото са ни посъветвали да ядем за подобряване на състоянието. Запасяваме се с по два пакета и поемаме. Скоро главоболието отшумява, подобрява се усещаното ни. Имаме и надежда, слизаме на по-ниско. Първо, обаче отиваме в село Chichero. Това е малко селце, със запазена централна част, нещо като нашата Копривщица. Вероника ни казва, че вече не е така автентично, защото се е застроило с нови сгради, а те са доста грозни, защото са недовършени. Това ни прави впечатление още в Лима. Няма покриви, стърчат арматурни железа. Питаме я защо е така. И получаваме очакван отговор , ако се завършат, трябва да се плащат данъци. Отвратително безхаберие от страна на властите. Има градове, които приличат на гета. Корупция имало навсякъде, който се добере до власт, бърза да построи къща. Не ни е непознато…

Отплеснах се, а имам да ви разказвам за прекрасни места. Чинчеро е красиво. Най –впечатляващото тук е църквата. Тя е построена върху храм на Инките. Тук са се правели ритуалите в чест на Бога Слънце на дните на равноденствие. Инките и преинките са имали големи познания в астрономията, създавали са структури, които с абсолютна точност са показвали тези небесни явления. На много места видяхме и ни обясниха как слънчевите лъчи осветяват през процеп или прозорец, получава се определена експозиция и се виждала определена картина от светлина. Трудно ми е да обясня, пък и не съм запомнила всички подробности, но бяхме много впечатлени от разказите и видяното. Когато испанците завладели инската империя, започнали да налагат християнството и най – лесния начин видели в използването на местните традиции, но заместващи инскитте идоли и церемонии с християнските. Тук на огромната поляна, на мястото на церемониите за Бога Слънце, се провеждали на същите дати ритуали и церемонии на новия Бог. Вероника ни разказа, нещо което бях прочела, как испанците пленяват последния Инка. Той отправя молба да го освободят, в замяна предлага откуп – да напълни едно помещение със злато и две със сребро. Започва събирането на съкровища от цялата империя. Испанците, естествено не спазват уговорката и убиват Инката. Всички великолепни изделия от злато и сребро биват претопени и се загубват за историята. Тук идва изненадата, те били само позлатени и посребрени сплави. Испанците са били варвари, въздъхва нашата гидка, казвам го с ясното съзнание, макар че съм с испански произход.

Църквата е много красива и много различна от всички, които съм виждала. Имам папарашки снимки от нея, но не ги откривам.

След забележителностите, следва обиколка на пазара. Казах ли за шопинг манията? Е, тук избухнахме. Най – добрият пазарлък, най – ниските цени! Още ме е яд, че не купихме повече. За да не съм голословна – 12 – 15 – 20лв за пуловер или жилетка. Как да не купиш?! Най – забавно беше, когато пазарейки се с лелите, кляках, започвах да дишам дълбоко, показвайки с ръка: чакай малко! и след малко продължавахме . Височината все още ни мореше. Тук е около 3500м н.в.

Като стигнахме при колата извадих от раницата подаръчетата за Вероника, които носех – мартеница и розово масло и сапун. Много харесвам хората, които се радват искрено на дори дребен дар. А тази жена се трогна, зарадва се и с интерес изслуша за традицията ни с мартениците. А аз останах доволна, че в деня преди тръгване се сетих да купя няколко Пижо и Пенда от момичето до офиса ни, което ги прави.

Тръгвайки от тук започна слизане, почувствахме се по – добре и се наслаждавахме на красотата по пътя. Вече можех да звънна на мъжа ми и да му изпея „Happy birthday!” Бях го оставила сам, но пък имаше подготвен подарък, дъщеря ни му го е поднесла заедно с поръчаната торта и момчето ми не се чувстваше толкова изоставен.  До като говорехме той ме пита : Да не си друсана? Що? Ми защото говориш странно. Явно само сме си мислели, че сме добре.

Спряхме за обяд в Уробамба, селце кръстено на реката, течаща тук. Преди било нищо и никакво, но започнали да строят хотели и ресторанти и сега е кулинарна туристическа дестинация. Отиваме в ресторант, в който се храниш на бюфет, колкото желаеш, срещу определена сума. Тук тя е 49 сола – най-скъпото място, на което сме се хранили. Вероника ни е разказала за храната и  се заемаме да я тестваме. Страшно ни хареса. А и до момента не сме яли нищо различно от сухоежбина.

Продължихме към следващата точка от тура солниците в Maras(10сола). Тук добиват сол от незапомнени времена. Солената вода се стича от планината и я изпаряват във вани, издълбани в скалите. Има три класа сол – розова за употреба от хората, втория клас е за животните и третия забравих за какво ползваха. Солта няма йод и са открити мумии с гуши. Красиво е много.  Снимахме, гледахме, купихме по кило сол и тръгнахме нататък. Спряхме в самото село за снимки.

По пътя виждаме насред полето разни постройки с вид на селска тоалетна. Всъщност Вероника ни обръща внимание и разказва, че тук правят следния номер: харесва си някой място, отива, изгражда колиба и заявява, че е бездомен и живее тук. И държавата го оземлява.  Много такива видяхме.

Следва Moray, опитното поле на инките. Това са уникално красиви концентрични кръгове, терасирани, като най-ниската точка е в центъра. Тук са се садяли различни култури, като най-интересното е, че има огромна разлика между различните нива. Между най-долното и най-горното, казват 17 градуса.

И тук снимахме, мерих шапки, купих си една, ръчно плетена, говорихме си с жените, които плетяха и продаваха тук. Пълнихме очите.

Крайната точка на тура ни за деня е Ояйнтоайтамбо. Селцето и крепостта са известни от войник, неблагородник, но той е бранел господарите Инки и е дал решителен отпор на Испанските завоеватели. Самата крепост е много интересна, но не е била довършена. Пристигнахме около 4 и нещо, крепостта работи до 5ч. Решихме да се настаним в хотела и да я разгледаме освободени от багажа. Обаче щеше да отнеме време, попитахме водачката ни и тя отговори, че има едно кафене до входа, където можем да остовим срещу дребна сума раниците. Така и направихме. После се сбогувахме с целувки с прекрасната Вероника и я изпратихме назад към Куско. А ние влязохме в крепостта. Още на входа една  жена, която отначало ни приличаше на мъж, ни предложи да ни разведе като гид. Съгласихме се след пазарлък за 45 сола и тръгнахме. Ще ми е трудно да преразкажа всичко, но има различни светилища, отредени за Инката, за принцесата, за аристокрацията, за простолюдието. Има астрономически съоръжения, има храм на Слънцето горе високо, има издълбани в скалите отсреща лица – страшилища и още куп интересности, които вече дори не помня. Тук за първи път видяхме Андийския кръст и разбрахме символиката му. Научихме наистина интересни неща, въпреки трудно разбираемия английски на екскурзоводката ни. След това направихме опит да стигнем до огромния каменен блок от храма на слънцето, но ни се получи за малко и за 1/3 от групата, защото ни изгониха – затваряха вече.

Преминахме през центъра на селото,

позяпахме и се добрахме до къщата ни за тази нощ – хотел Picaflor Tambo.($58) . Чудесно място, с прекрасен интириор, но така и не усетихме онова отношение на персонала, за което говореха магеланци, отсядали тук.

Слязох до рецепцията да купя вода и видях бутилка тъмна бира. Попитах дали има светла, не нямало, а студена? Ще провери. Ами няма, снощи имахме тук едни австралийци и изпиха бирата. Добре, ще взема тази, искам да я пробвам. Отворих в стаята 330 милилитровата бира, но естествено не ми хареса, и как – топла бира. Но отметнахме пробата.

Редактирано 21 май, 2018 от Цвете

[Яничка]

Браво, Цвети, страхотно разказваш! Върна ме пак там. А и тайничко се усмихвам на някои моменти

[Цвете]

Яни, очаквам да допълвате с разкази и снимки. Така ще е още по - приятно.

[Desi75]

И аз да кажа, че много хубаво разказваш, Цвети! Много ми е приятно да преживея пътуването отново!

[Цвете]

06.02.

Дойде най-чаканият ден! Денят за Мачу Пикчу.

Влакът ни до там беше в 6:10ч. Цена $65 от www.perurail.com .По тъмни доби преминахме по тясната уличка от хотела до площада и по съвет на Вероника взехме тук-тук /3сола/ до гарата. Имахме време за кафе – чудесно късо еспресо.

Във влакът се качваш с принтиран билет, паспорт и с неголям багаж. Видяхме как изпратиха двама с огромни куфари да ги оставят нейде, но не сме гледали къде. Най – важното в този ден беше паспорта да е на лесно място, само в тоалетната не ни го искаха.

Настаняваме се във вагона с прозрачен покрив, сервират ни разни чай, кафе и бисквитка – толкова за тези пари!

А ние сме като закусвали с ластици, едва се удържаме – ще видим една мечта! И както във всички дни до сега – голям смях, малката ни група си има страхотна атмосфера, разни лафчета, мимики дето са достатъчен повод за чудесно настроение и ухилени до ушите лица. Имаме цяла колекция от селфита, които ни показаха после колко сме били щастливи през тези дни.

Пътуването е час и половина, преминава се известно разстояние до спирката на автобусчетата, които качват по серпентинест път до входа на комплекса. Тук се редим за билети /$24 двупосочно/ Има опци да се качиш пеша, но ние нямаме такива намерения. Паспорт, моля! От там – на опашката за буса. Всичко е добре организирано, с изключение на охлювската скорост на касиерката, ама минали сме вече! Пълни се един бус, идва друг и тръгвамееее! Още тук се залепяме за прозорците: леле, колко е красиво! И вълнението нараства.

Стигнахме горе, има тоалетна отвън, ползвайте я. до входа има и място за оставяне на багаж. Яничка го ползва, ако пони може да даде цена на услугата. Вход, билет, паспорт. Още с влизането през портала се разкриват познатите ни от снимките картини на загубения град. Който ме познава знае как реагирам, когато съм щастлива, който не ме е виждал, да си представи дете, получило най-желания подарък. Само дето вече съм възрастна и успявам в някои моменти да се контролирам да не подскачам и ръкопляскам бурно. Тук почти успях с контрола.

Та, ще изкачваме планината Мачу Пикчу, онази, от която се вижда емблематичната картина на руините на града Мачу Пикчу, на фона на другата планина, възможна за изкачване, но много по-стръмна, Уайна Пикчу. Билета ни е с начален час 9:00-10:00ч. и струва общо 105лв./208,06 сола. Повечето цени съм записала в лева, защото толкова са ми изтеглили, а и курса на щатския долар се променя, та дано това е ориентир. Има табелки за посоката, следвае ги. Хоп, колибка! Тук се записваме в една голяма книга подробно всичко, вкл. час на влизане, на връщане ще се отпишем – пак с час. Поня, че бях №51. Тръгваме по стълбите през тунел от растения.

 

Повървяхме малко заедно и понеже аз съм бързокрака и ако вървя бавно се уморявам, се разбираме да пердаша напред и да се срещнем горе. Дано! В началото беше въодошевлението, катеря стълбите и се смятам за най-малкото шампион по планинско катерене. След 15 минути сърцето ми щеше да излезе през ушите и се диагностицирах като полуидиот, щом си мисля, че съм като на двайсет! Я малко по- лекинко с темпото! Ама и да исках, нямаше как. Стълбите инките са си ги превили според техните стандарти, смятай! В тяхната империя „пощенските“ служби са били много развити, при положение, че не са имали писменост. Тъй като Империята се е простирала от Еквадор до Чили и Аржентина, вестите е трябвало да се придвижват бързо. Е, Инката намсикой обявил, че всеки мъж между 15 и примерно 35 години е задължен да служи по 1 – 3 месеца като вестоносец. И как ставало? Ти си вестоносец, получаваш определен участък и когато при теб дойде колегата от съседни участък, слушаш внимателно какво е съобщението, запомняш и газ към следващия пост, за да го предадеш. Така системата е работела бързо като смазана машина и комуникацията почти не е прекъсвала. 

Аз обаче не съм индианка, и съм над възрастта на пощаджиите, та ми се взе дъха от стръмните стълби. Стигам до едно място, където пухкава американка едва ми прошепва, че се връща. Гледката към руините е прекрасна.

След малко групичка младежи ми казват, че не е толкова зор да стигна върха, защото и от тук гледката е чудесна. И аз се предадох… Поснимах, поседях и си мислех да се връщам. Тогава ме настигна една двойка американци – той от Ирак, тя бразилка. Изключителни сладури. Казаха  ми надъхващи думи и поеха нагоре. Аз още се назландисвам какво да правя. От горе спря едно момче, около 16-17 годишно, което ми каза, че има около час и половина до върха и сега чака майка си да слезе. Оооо, щом майка ти го е качила и аз ще мога! Благодаря им, а и на всеки следващ слизащ, когото срещах,  за това, че казваха, хайде, не се отказвай, още малко!  Та така с непрекъснати срещи, изпреварвания, забавяния с моите нови приятели от САЩ, вир вода от жега и влага, след общо 2,5 часа успях да стигна горе! И се качих преди тях!

Е тука вече си подскачах без задръжки, виках и се смях, направих милион снимки, защото имах моята огромна мечта на длан, без никаква мъгла и още по – красива от всяка снимка! Гледах изгубения град на инките в ялото му великолепие! Ох, и сега ми е вълнуващо!

След 40 минути двете ми дружки се появиха и радостта ни стана тройна и споделена. Благодаря!

Точно преди да се качат човекът – пазач на върха, който всеки ден се кача за 40 минути до горе, започна да подканя да слизаме. Аз му казах, че чакам приятелките ми всеки момент и го моля да ни даде малко време да се порадват и те на гледките. Сладурът ни отпусна доста повече и накрая ни подбра надолу, заедно с още няколко изостанали.

Слязохме за около час и малко. Тръгнахме към руините с намерението да си намерим гид, но така и не успяхме. Вече не помня точно колко време ни беше останало до часа на влака в 16:22, като трябваше да  вземем бус до долу, но не ни стигна за много подробно обиколка. Може би около 2 часа. Минахме почти навсякъде, подслушахме екскурзоводите на няколко групи, огледахме разни скрити кътчета, снимахме и пълнехме очите. И трите после си дадохме сметка, че дори да не сме успели да чуем разказ и да разберем някои камъни или постройки точно какви са, онези гледки от високото са ни напълно достатъчни да ни удовлетворят.

След изхода има една масичка, където е печата – безплатен и красив. Имаме си го в паспортите.

 

В Агуас Калиентес доста повървяхме до гарата, минава се практично през огромен закрит пазар, не го уважихме, обаче, бързахме. Влак, паспорт, билет, безалкохолно, и нещо никакво незапомнено за ядене. Мълчим повече, но очите ни светят. На гарата в Оянтайтамбо ни чака с табела един дребосък от таксидатум, който ще ни закара до Куско. /$37/ Преди това отиваме до хотела, е почти до него, защото уличката е метър и половина широка. Аз чакам до колата, след като купих вода, а девойките с шофьора ни ( ох, много интересно име имаше, но не го помня!) отидоха да вземат багажа. Сладурът мъкнеше всички чанти кавалерски и с огромна усмивка. Стигнахме по тъмно в хотела в Куско, където багажът ни беше внесен в същата стая, а и покупките ни от предишния ден бяха оставени от прекрасната Вероника. И въпреки, че бяхме уморени бяхме щастливи.

Редактирано 23 май, 2018 от Цвете

[Childish]

Браво, Цвете - интересно и полезно!

[bulpa]

Цвете, много интересно разказваш, очаквам продължението

[Яничка]

преди 18 часа, Цвете каза:

Стигнахме горе, има тоалетна отвън, ползвайте я. до входа има и място за оставяне на багаж. Яничка го ползва, ако пони може да даде цена на услугата.

Както и Цвети е писала, тоалетната е извън Мачу Пикчу, вътре няма, та е добре преди влизане в комплекса да се мине през нея. Не помня цената на съхранението на багаж, но помня, че за да си взема после багажа (бях оставила едно по-дебело яке да не го мъкна нагоре), трябваше да изляза от изхода и отново да вляза през входа. Там искаха да покажа билет за вход, но им казах, че искам да вляза само, за да си взема багажа.

Сетих се също, че съпругата на Мартин, при който бяхме отседнали в Куско, ми препоръча за височинна болест Alti Vital. Според нея ефектът от него е по-добър в сравнение с останалите лекарства. Цената му в Перу беше по-ниска от тази на сороче-то. Намерихме го в първата аптека, ама добре че Цвети ме подсети тогава:

Безплатният печат от Мачу Пикчу:

И други 2 печата, мнооо важни - от Езерото Титикака и Наска. Този от езерото го слагат на един от островите за 1 солес, а този от Наска е безплатен, сложиха ни го преди полета с малкото самолетче:

Това е ресторанта в Урубамба, в който ни заведе Вероника. Беше на блок маса и Цвети е писала цената.

По време на това перуанско приключения опитахме различни неща, но мисля, че най-много ни хареса супата от киноа. Даже на път към България си купихме по един пакет.

Оставям Цвети да разказва сладко-сладко. Това пътуване беше изцяло организирано от нея, с Деси бяхме по други земи преди Перу и без нейната помощ щеше да ни е много по-трудно. Тя беше проучила всичко в детайли.

[Цвете]

07.02

В този ден сме решили, че ще почиваме. Въпреки, че се ококрваме рано, действаме бавно. Споглеждаме се непрекъснато и се питаме „как си?“ За радост сме добре, но за всеки случай не правим резки движения и не бързаме. На закуска се срещаме с новите ни познати, онази двойка американци от вчера. По пътя към върха съм им подарила мартеница, разказала традицията и съм им показала в интернет какво е щъркел, защото те си нямат. Бях в шок. Как не знаете какво е щъркел? Похвалих им хотела и те запазиха стая и са пристигнали към 2 през нощта, защото билетите за влака са били много късно. Обсъждаме какво ще правим. Ние предвиждаме да ползаваме free walking tour , като за 10 няма да успеем, но за този в 13ч. сме се нагласили. Мацката се чувства зле от височината, обаче. Те за първи път са на високо, минали са през Лима, Арекипа и Мачу Пикчу, и за ради нас решиха да разгледат Куско, имаха 1 седмица общо. Яничка донесе от бонбонките с кока, дано са помогнали. Та, разделихме се и ние с бодра крачка се запътихме към центъра, който е на 10 минути от нас.

Старият град на Куско е много красив. Централният площад, плаза де Армас, както се наричат главните площади във всеки град и село, е огромен, цветен и запомнящ се. Тук има огромна катедрала и още една църква и много заведения. Интересни са аркадите, много напомнят на болонските.

До като стигнем до там минаваме през големи и оживени улици, банки, държавни служби. Шарено, шумно, и настроението ни е в тон. Непрекъснато някой ти предлага да си купиш нещо и не можем да устоим на красиви кратунки, бижута и каквото се сетиш. Мотаем си се лежерно.

 

Аз влязох в Катедралата /25солес/, има интересни картини и резби, най – известна е картина с Тайната вечеря и на масата има морско свинче – куи. 

 

Девойките бяха намерили заведение на площада. Много приятно и вкусно. Супа с киноа, станала ни любима, месо от алпака, което не харесах. Естествено пропуснахе тура в 13ч.

 

Продължихме си лежерната разходка из тесните улички на стария град. Влизаме във всеки магазин и дюкян, това го могат само жените. Заваля дъжд и ни отказа да гоним последния тур в 15:30ч. Толкова ни хареса да се мотае и разучаваме потайностите на калдаръмените сокаци.

 

Влизаме в един магазин за вода. Аз излизам първа и се подпирам на стената, зяпам разсеяно, а аз съм голямо перде, и в този момент съзирам плакат на отсрещната стена. Тя стената е на метър от мен и ясно чета: „Rainbow mountain without trek with car“ Съсредоточавам се, пак чета същото. Викам момичетата и  им соча невярващо. Влизаме в тясната стая и се насочваме към дъното, където ни посреща много симпатичен млад мъж. Оказва се собственикът на агенцията  , Раул Кана, говори английски и научаваме, че единствен той предлага този тур на различно от онова място в планината, което се достига след 3-4 часов труден трек. Цялата планина Виникунка, част от  Андите   е такава – шарена, но до преди 6 -7 месеца е било възможен туристически достъп само на едно място. www.outdoorperu-ausangate.com/en 

Той е успял постепенно и трудно да убеди месните жители, които са собственици на замята да допускат малки групи туристи. Достига се с кола до точка с височина 4820м и от там се върви до точката с 360 градусова панорама около 40 минути, като денивелацията е 80м. Леле! Звучи страхотно! Кратка оперативка и купуваме тура за утрешния ден. Цена 90солес/човек, като ни взимат от хотела в нормално време – 7:15, обяд и в 17:00 обратно в хотела. 

Тръгваме и направо не стъпваме по земята от радост. До преди нколко часа категорично се бяхме отказали от идеята за Рейнбоу моаутин. След вчерашното катерене не ни бяха останали сили за нов трек. И ето – магическите сили, управляващи цялото ни пътуване ни нагласиха нещата по най-добрия начин!

Минахме покрай забележителностите на града, но желание и време за музеи липсваше. Остатакът от деня мина в разходки и снимки.

 

И в очакване!

Редактирано 26 май, 2018 от Цвете

[Цвете]

08.02.

Започва новият наситен с емоции ден, в уреченото време хубав нов бус ни взима от хотела. Вътре има още четирима немци – възрастна двойка и две жени, едната се оказа сръбкиня.

Първа спирка в селце, където има запазен автентичен ински мост.

След около половин час тръгнахме вече по тесен път, който премина в черен към шарените планини. Наоколо е красота! Зелено, тераси, алпаки, лами, реката тече червена, като в онази приказка. Всичко това се дължи на минералния състав на почвата, която багри всичко.

 

 

Тук живеят кечуа, около 500 души и  имат отговорността да ползват и пазят земята си. По безкрайните терасирани хълмове едната час от тях отглеждат 50сорта био картофи, а другите, които са с по-номадски начин на живот, защото строят колиби по високите части и като свърши пашата се местят, отглеждат алпаки. Разменят единствено по между си и менюто е картофи с алпака и алпака с картофи. Не им ли омръзва? Не, имат 50 вида картофи. Не продават, дори Раул каза, че и един картоф не мога да си купя. А те също били раирани и разноцветни. Жалко. Когато навлизаме навътре и нагоре в планината цветовете ни заливат от всякъде. Невероятно е!

 

Преди няколко километра се видели училище и разбираме, че децата ходят всеки ден по 2 – 3 часа в посока, за да учат. И аз съм го правил, казва Раул. Аз съм кечуа, роден съм в Андите и първо говорех на кечуа. После започнах да уча испански, до колкото разбрах е учил и в университет. Във всеки случай е интелигентно момче и си върши работата перфектно.

Достигаме бариера. Една жена в типична носия идва да  отвори, след като Раул е отишъл при не и е платил. После когато спираме на широко място, за да оставим колите / има още една група/към нас се присъединява един чичко с шарени пуловер и шапка. Обясниха ни, че хората са много недоверчиви и този симпатичен и усмихнат мъж ще върви с нас, за да не ни хрумне да направим нещо неправилно. Пазят си природата, домът от туристическата напаст. Раул и чичкото, моля!

Бавно и дишайки дълбоко тръгваме с чичкото. Въздухът е разреден, задъхваш се, малко като в безтегловност е положението. След 10 минути вече сме напаснали ритъма и не можем да спрем възклицанията. Не е стръмно, широка и разлата планина, а наоколо стотици цветни раета. И е висоооооко! И както в песента “високо, високо, високо застани…“, заставаме на върха, откъдето се вижда цялата планина. 4900м н. в., отчетени от телефона ми. Красотата ни опиянява, аз съм много емоционална и си поревах от кеф. Неземно е! Щастливи сме!

Имахме за жалост 10 – на минути да видим всичко от този аспект. Дядо Боже реши да ни покаже как изглежда Виникунка под снежна пелена. Времето рязко се влоши, започна да вали суграшица на едри като леща топчета и ни подканиха да слизаме. В това време гледахме как Раул търчи до колата и обратно и бяхме с увиснали ченета. Ама кво са за него 5000м, местен е.

Планината се промени, пак беше прелест! 20 минути разлика!

 

Сбогувахме се с чичкото, качихме се в колата, но сега нямаше разкази, защото другия шофьор не говореше английски, но за сметка на това беше много любезен и широко усмихнат. Спряхме в едно село на пътя за обяд. Трябваше да пресечем отсреща в новата сграда. През това време няколко жени и момичета претичваха през пътя с тенджери и купи. Отначало се притеснихме, особено след посещение на тоалетната, но махнахме с ръка. Сервираха ни най-хубавата супа с киноа евър!, пиле, омърляно с нещо зелено като спанак, ама не беше и гарнитура от 3 вида картофи. В тази почти мизерна и не чиста обстановка ядохме сладко сладко автентична перуанска храна, още усещам вкуса.

*

А докато се хранехме Раул и другия шофьор измиха двата буса.

Пътя до Куско ни се видя кратък и в 17ч бяхме пред хотела. Взехме си прането, оставено вчера от пералнята наблизо. И тръгнахме да свършим поредната задача за ден – да си купим билети за утрешния тур до Пуно. Офисът и началната спирка на автобусите на  www.incaexpres.com се намира съвсем близо до хотела ни. Разходихме се, купихме билети /$53/, взеха ни процент за плащане с кредитна карта, както взимат и при онлайн покупка.

Отметнали сме всички задачи, освен една – да пазаруваме. В близост до нас има огромен покрит пазар. Е, отделихме му подобаващо внимание.

Тук е мястото да кажа – пазарувайте около и в Куско, Пуно, Арекипа. В Лима всичко е на двойни и повече цени. Сгъваемият ми сак е пълен, купувам си още един от пазара и обявявам гениалната си идея как ще чекирам една бройка багаж – ще си купя сезелена чанта. Момичетата ме гледат невярващо, ама аз не съм суетна чак толкова.

Хайде, че утре в 6 тръгваме!

[Цвете]

09.02.

Не ни е трудно да станем по тъмно, нали си лягаме с кокошките. Таксито, което сме поръчали на Мартин снощи  ни чака и за 5 минути ни закарва до автобусната начална спирка на Инкаекспрес. Багажът ни се етикира и прибира, а ние се настаняваме на първия ред – така сме си избрали. Автобусът е идеален – чист, удобен, имаме гид и стюардеса. Още с тръгването ни събират таксите за обектите, които ще посетим – общо 50 сола. Ще изкажа мнение за тях по -нататък.

Почти веднага след тръгването в едно попътно село автобусът спира, стюардесата протяга ръка от вратата и взима един кръгъл голям хляб. Това било типично за района печиво и ни черпят с него. Отчупвам си залък и веднага съжалих, че съм била срамежлива, великолепен е – сладък, топъл и пухкав!

След кратко пътуване, може би 40 минути, е първата ни спирка – Andahuaylillas. Това малко селце има съкровище – великолепна църква, която е наричана „Сикстинската капела на Америка“ Наистина е много красива, но не дават да се снима и няма как да ви я покажа. На входа ни раздадоха дискове със снимки, но едва ли знам къде е моя. Входът тук е 15 солес и си струва.

 

Продължаваме към следващата спирка  - Raqchi. Най- впечатляващото място за деня. Храмът на главния бог на инките – Бог Виракоча. Запазени са голяма част от стените на внушителния храм, 100м дълъг, 26м широк и 14м висок, изградин от перфектно издялани камъни.

 

Разказаха ни как главната улица е под права линия в посока Куско и Пуно, как по време на слънцестоенето светлината преминава точно по тази улица и как изчисленията са перфектни. Това е мястото на границата между племената Кечуа и Аймара, имало и политическо значение като обединяващ религиозен център.

В началото на комплекса видяхме кръгли постройки – много, които се реставрират в момента. Оказа се, че това са складове за хранителни продукти. Имали идеална вентилация и температура. Много интересен е целият комплекс. Вход 20солес – задължително за посещение.

 

Спирката номер три е в Marangani  в голям нов ресторант, в който се храним на бюфет и има жива музика. Учудващо чисто е. На нашата маса сяда смесена двойка, той е немец, тя е от Гватемала. Живеят близо до Кьолн. Дъра – бъра и след 10 минути ни гледаха като вълшебници….. казахме им колко ни струват билетите до Перу.

През цялото време срещахме смесени двойки, за мен странно съчетание, но явно нищо не разбирам от тези неща.

Другото характерно е политическата агитация. Още при обиколката из Свещената долина, Вероника ни обясни, че повтарящите се графити по къщи и огради, всъщност са агитация на партиите за наскоро отминалите избори.

Интересно ни беше и какви са изписаните по хълмовете букви, цифри от камъни. Е, имат си традиции перуанците. Например събират се на годишнина от завършване на училище, качват се на планинския склон и си пишат някакви знаци.

Продължаваме към следващата кратка спирка La Raya, най високата точка от пътя – 4335м. Тук времето е сърдито, вали, мъгливо и студено е. Снимки и беж в автобуса.

Последна спирка Pukara. В селото има музей с вход 20 солес, който спокойно може да се пропусне. Тук е най – стария церемониален център на Алтипланото. Явно лошо експониране  и неинтересно разказване е причината мястото да не ни хареса. Има кафене с покривна тераса, откъдето имало панорамна гледка към някакви руини.

Интересното тук са керамичните „болитос“, бикчета. Винаги се слагат по двойка, на някои места отгоре на покривите, виждахме ги из хотели, заведения и на улицата. И колко е малък света в значението на разните цветове. Купувам си от сергия изписани болитос и момичето ми разказва – червено – за любов, зелено – за пари, бяло – за здраве и благополучие, черно, това е за закрила. Защо казвам, че нещата са еднакви? От много години, не помня от къде съм го научила, на Коледа и  Нова година на масата горят свещи. Червена – за любов, бяла – за здраве, зелена – за пари. Синя съм палила само веднъж и ми се случи наричането на следващата година – роди се най- малката ми дъщеря. Малко са неканонични тези неща, но явно не само за мен са важни.

По пътя е красиво.

От тук нататък няма спирки, направо в Пуно. Преминахме през един от най-грозните градове, които съм виждала Juliaka. Прахоляк, коли, туктуци, коне, колела. Това е черния пазар на Перу. Можело да се купи всичко. Вносът се случвал по различни незаконни канали през Боливия, основно. Добре, че не ни се наложи да спираме тук.

Към 17:30ч вече сме на автогарата на Пуно. И този град е много грозен.

Тъкмо влизаме в сградата и насреща ни един спретнат, добре изглеждащ мъж ни предлага такси за 12 солес. Съгласяваме се и той грабва куфарите ни и тръгва напред. Води ни в офис и ние се споглеждаме притеснено. Много бързо ни се изяснява – човекът има тур агенция Lago tours. Предлага ни и ние избираме както сме планували за следващия ден сутрешен тур по езерото Титикака – до островите  на Урос и следобеден тур до гробниците Sillustani. След кратък пазарлък си стискаме ръцете за общо 80 солес на човек. Натъпкваме се в таксито с всичкия багаж и преминаваме през почти целия град. Навсйякъде виждаме подготовката за карнавала довечера. Именно за този карнавал идваме и сме си взели хотел Hacienda Plaza de Armas. Точно така, ще спим на пъпа на Пуно, на площада, до Катедралата. Платили сме най – скъпата нощувка за цялото пътуване, 99 евро, и се радваме, че ще гледаме карнавалното шествие от балкона.

Наивници! До към 22ч бяхме навън и танцувахме с месните. Шарено, духови оркестри, сигурно 50! Да, но не знаехме, че тая дандания не е за няколко часа. Цяла нощ! Цяла нощ една и съща монотонна гръмка мелодия, с някои вариации, слушахме на ухо! Чак към 6ч спряха, но излизайки от хотела след два  часа, видяхме, че само презареждат с храна и питие за следващото свирене. Още в 8 започнаха с дефилетата  - най -отпред вървяха костюмирани мъже, явно кмета и други управници. Стъпка напред с движение надясно на дясна ръка, стъпка с ляв крак, лява ръка, десен крак назад с леко завъртане и отначало. Повечето имаха по нещо в дясната ръка – някакви неща с лентички, нещо като фенер, знаменца, шалчета. Хич не ни беше интересно вече! Ушите ни боляха.

А вечерта Яничка пробва куи, морско свинче. Дали и хареса? Ще кажа само, че изяде около 20 грама.

Редактирано 1 юни, 2018 от Цвете

[Яничка]

Преди 1 час, Цвете каза:

А вечерта Яничка пробва куи, морско свинче. Дали и хареса?

С мъка преглъщах, още повече след шегите на Цвети и Деси, които ме питаха: "Ако не можеш да го изядеш цялото, да ти го увият за вкъщи?" 🙂 Но си имам традиция да пробвам спецификата на местната кухня по далечни места и не изневерих на себе си 🙂 От този ден нататък се придържах към по-нормалната кухня.

[ven62]

Супер интересно.

За сега го чета за удоволствие и обща култура, но … съм сигурен, че някой ден ще го чета още много пъти при планиране на подобна екскурзия.

10х.

-----------

Преди време бяхте постнали снимка с едно сладко (вкусно) агънце (ламче). Може ли пак. 😁

Синът ми беше почти по същото време. Той се застоя на някакъв карнавал - сега разбирам защо.

Лятото ще му идва на гости някаква девойка - ще видя аз дали не е из между тези от 4 или 5 снимка от зад напред. 😠🙂 

 

Синът ми ни подари зелено бикче … да търкам ли билетчета или парите сами ще дойдат. 🙂 

 

Редактирано 1 юни, 2018 от ven62

[Цвете]

10.02.

Тази сутрин ставаме с алармата. Успели сме да придремем 2 часа. Слизаме на закуска, която в този хотел е чудна, а ние с Деси сме супер доволни, защото можем да хапнем къде две кила диня, разнообразявайки с пъпеш и ананас. Много са им сладки дините на перуанците, а пък ние двете сме диньоманячки, хеле пък през февруари. Розовото динено ни пооправя настроението малко. В девет се строяваме в лобито да ни вземат за тура. Позакъсняха, ние звъняхме на онзи, дето ни продаде ваучерите, той ни увери, че ей сега ще дойдат. Ние имахме време пак да позяпаме неуморните маршируващи и свирещи жители на Пуно.

Натоварихме се на буса и скоро бяхме на кея на езерото Титикака. Това е най - високото плавателно езеро в света. Закотвени са сигурно стотици корабчета и лодки, като да стигнем до „нашето“ преминаваме през няколко.

Сядаме, тръгваме, а един изключително грозен дебелак се оказа гида ни. Като цяло претупваше всичко, не разказа почти нищо интересно, а и говореше на смотан микрофон. Скоро навлязохме в зоната на тръстиковите острови. Спряхме на едно място и нашия убавец започна да се разправя с 3 – 4 местни. От разговорът им нищо не можехме да разберем, но от езика тялото ни подсказваше, че май не искат да ни пускат, или нашият гид е циция. По едно време едни пари смениха собственика си и продължихме нататък.

Наоколо са пръснати острови от тръстика, махат ни разни усмихнати местни и е приятно.

Ето, че се приближихме към остров, на който ще слезем. Очакват ни две жени и двама мъже наоколо щъка едно 2 – 3 годишно сополиво момиченце.

Сядаме на рула от тръстика и набързо ни разказват как се строят островите, как за всичко ползват тръстиката – за легла, за маси, за храна, за лекуване, абе за всичко е тая тръстика. Канят ни за влезем в къщите им – ужас! Само надзъртам. Бързат да започнат с продаването на „изработените от тях“ неща. Сравнихме цените на абсолютно същите стоки в магазините на кея – в пъти по – евтини бяха.

После срещу 10 солес на човек ни повозиха с голяма тръстикова лодка, Мерцедесът, както му казваха. Това беше най -приятното от целия тур.

На другия остров, където ни оставиха има някакво заведение и сергии. В заведението срещу 1 соле се сдобихме с печат от езерото Титикака. Снимки, мотаене и хайде обратно.

За мен най – голямото разочарование от Перу е именно тези урос острови. Абсолютно комерсиализиране, нямам против да печелят пари, но поне малко да се постараят. Много неприятно чувство ми остана. И съм напълно убедена, че тези хора отдавна не живеят на островите, а идват всяка сутрин на работа от Пуно. В къщите не ми изглеждаше да има възможност за живеене. Накачени разни дрехи и парцали, показват ни някакво радио от 30 години и други вехтории, а всички са със смартфони, ужасно мръсно е. До колкото знам има още останали автентични острови на племето Урос, но там рядко ходят туристи.

Връщат ни на централния площад и имаме около час и половина до следващия тур. Влизаме в едно заведение, което снощи пренебрегнахме и си поръчваме комбо меню за 15 солес на човек. Аз ще ям риба и ще пия кафе, Деси пиле и ще пие чича, сок от червена царевица, Яничка поръчва спагети и чай. Много хубаво заведение, просторно, чисто, но нещо много се бавят с храната. Моля, ще закъснеем за тура. Добре, ей сега. Спагетите люти ли да са? Не! – и така  2 – 3 пъти. Накрая носят нещата, ние бързаме да хапнем и…. Яничка започва да се зачервява и да се чуди какво да хапне или пийне, за да не се взриви от лютите спагети. Подавам и хляб, ще яде с хляб, щото иначе е страшно. О, извинете! Да направим нови? Няма как де чакаме и горкото момиче хапна колкото да не умре от глад. Ще плащаме и сервитьорката ни казва, че понеже са се забавили, а и спагетите са били люти, няма да платим нищо, освен американското ми кафе. Не разбрахме защо точно него, но въобще не се противихме. Брей, много ни впечатлиха!

 

Втората част от програмата ни в Пуно беше тура до гробниците Sillustani. Околността е много красива, има няколко езера. Най – красиво е езерото Umayo, което е по -високо разположено от Титикака, но не е плавателно.

Забележителностите тук са кулите – гробници, в които са погребвали мумифицираните в ембрионална поза преински жители на тези места. За по – главните – по -големи кули, като първо са полагали мумията, а после са затваряли капсулата. В някои е погребана и ламата на заминалия към слънцето. Оставяли са една „врата“, през която да може покойника да има връзка с близките си. Оставяли са им дарове. Гидът ни беше симпатичен и разказа доста, та този тур ни хареса.

След като се прибрахме имахме доста време до нощният ни автобус в 22:30 до Арекипа. Багажът ни още сутринта е прибран в склада на хотела и ние няма какво друго да правим освен да обикаляме площада сред карнавалстващите, да хапнем и да обикаляме.

Имахме поръчано такси от нашия тур агент, но пред хотела ни въобще не може да влезе кола, ужасно гъмжило е, дори трудно се процеждаме през вратата. Звъним – тц, не вдига. Говорим с рецепциониската и тя праща пиколото да ни хване такси в съседната пряка. Тръгваме с  всичкия багаж и направо сме като булдозери сред тълпата, взе да ме хаваща клаустрофобията, да се чудя дали ще се измъкнем от човешкия капан.

Ох, отдъхнахме си след една пряка. Момчето ни хвана такси, натъпкахме багажа и бяхме доста по-рано на автогарата. Тук следва предаване на багаж, плащане на малка такса, явно за ползването на автогарата, проверка с детектор и се качихме във VIP отделението на автобуса на http://www.cruzdelsur.com.pe/ Купили сме ги предварително онлайн, цена $28. Седалките се спускат назад, почти до легнало положение, но краката не можеш да си вдигнеш. Пак е по – удобно от пътуване седнал. Посред нощ в 4:30 пристигнахме в Арекипа, взехме такси, което ни закара до хотела ни в самия център на града Los Andes Bed & Breаkvast /$33/. Събудихме човекът от рецепцията, прибрахме куфарите в склада и изчакахме грогясали по креслата да ни вземат за тура до каньона Колка.

Редактирано 1 юни, 2018 от Цвете

[salomia]

Браво, момичета! Направо ми се зави свят и  на мен..толкова хубав разказ..вярвайте, идваше ми и аз да скачам от щастие с вас..разказвайте още..

[AlexandraKo]

преди 4 часа, ven62 каза:

Супер интересно.

За сега го чета за удоволствие и обща култура, но … съм сигурен, че някой ден ще го чета още много пъти при планиране на подобна екскурзия.

10х.

-----------

Преди време бяхте постнали снимка с едно сладко (вкусно) агънце (ламче). Може ли пак. 😁

Синът ми беше почти по същото време. Той се застоя на някакъв карнавал - сега разбирам защо.

Лятото ще му идва на гости някаква девойка - ще видя аз дали не е из между тези от 4 или 5 снимка от зад напред. 😠🙂 

 

Синът ми ни подари зелено бикче … да търкам ли билетчета или парите сами ще дойдат. 🙂 

 

Ти да видиш, кат ти доведе нЕкоя снахица перуанка, ще те питам тогаз.😯

@Цвете, тез розАвите шапки, много страхотни, бееее! Чудни!

Не разбрах, онез, шарените месалчета на Титикака на брега ли бяха по ЙОвтенки или в езерото?

 

Редактирано 1 юни, 2018 от AlexandraKo

[Цвете]

преди 36 минути , AlexandraKo каза:

😯

@Цвете, тез розАвите шапки, много страхотни, бееее! Чудни!

Не разбрах, онез, шарените месалчета на Титикака на брега ли бяха по ЙОвтенки или в езерото?

 

Тези от снимката са на Титикака, но ги има навсякъде из района, Та и в Лима.   На островите е 2-3 пъти по-скъпо и твърдят, че те ги изработват. Не е вярно. Аз имам слабост към тъкани и влача отвсякъде. От второто езеро, Умайо, купих къде 3  на 2 страхотна покривка в любимото оранжево, а Деси има червена. За по12-13лв. Ако имаше как да донеса, сигурно щях да накупя 100, толкова ми харесва тази шарения. И имат много общо с нашите шевици, според мен.

А шапките ни са върха! Точно след тура по Титикака една възрастна продавачка ми направи комплимент 😀

 

[AlexandraKo]

преди 5 минути , Цвете каза:

Тези от снимката са на Титикака, но ги има навсякъде из района, Та и в Лима.   На островите е 2-3 пъти по-скъпо и твърдят, че те ги изработват. Не е вярно. Аз имам слабост към тъкани и влача отвсякъде. От второто езеро, Умайо, купих къде 3  на 2 страхотна покривка в любимото оранжево, а Деси има червена. За по12-13лв. Ако имаше как да донеса, сигурно щях да накупя 100, толкова ми харесва тази шарения. И имат много общо с нашите шевици, според мен.

А шапките ни са върха! Точно след тура по Титикака една възрастна продавачка ми направи комплимент 😀

 

Ааааа, не си само ти. Умирам за този вид шареничко и аз.От Мексико надомъкнах такива покривки и едните си ги ползвам за плажа. На Тенерифе им беше сефтето и всички ме питаха къде ги продават. Че другите туристи си мислеха, че са Тенерифе мейд.

[patilana]

Цвете, на някои от снимките деца носят някакви животинки. Какви са и това някаква мода ли е?

[Цвете]

преди 6 минути , patilana каза:

Цвете, на някои от снимките деца носят някакви животинки. Какви са и това някаква мода ли е?

Освен бебета алпка, друго не съм видяла да носят. Снимат се с туристите срещу дребна сума .