дневник Перуанско приключение с магичен привкус

[patilana]

Леле, колко хубаво!Като ида някой ден, първо ще намеря някое такова бебе и ще се снимам с него. После ще ходя да гледам инки и природи.

Разбира се, ще преписвам от теб програма😉. Много се радвам на сбъднатата ти мечта!

 

[Цвете]

11.02

Чакаме. Малко след 8:30 във фоайето влезе симпатична жена с характерна шапка, по - късно ще разберем, че това е шапката на жените от Колка –  твърда филцова с бродирана периферия, която отзад е задигната. Доста елегантна между другото. Ето такава шапка:

Та, влиза дамата и търси нас. Здрависахме се, направо ни уби като каза, че знае за българското розово масло и тръгнахме към буса. Вътре имаше още 7 – 8 души, с които в последствие много си говорихме. Първоначално бяхме осмени, за дебелите си дрехи, но бързо им стана ясно, че ние идваме от посока Пуно, в която те ще продължат, идвайки сега от топлото крайбрежие. Потеглихме към каньона Колка, където щяхме да нощуваме, а на другия ден ще ходим да гледаме кондорите в полет. Избрахме двудневния тур, защото искахме да се насладим, а не да бъдем изцедени от път и недоспиване. Когато няма време и еднодневният тур, за който се тръгва в 3 посред нощ, е вариант.

Първоначално преминахме покрай пазара на Арекипа и аз преглъщам по едно грозде с огромни зърна. Не спираме тук за жалост. Тръгваме на североизток и преминаваме под вулканите, заобикалящи града. Най високият е Misti – 5822м. Красиви са тези заснежени пресечени конуси, наблюдавани от далеч, но около тях е пустиня, камънак сив и почти никаква растителност.

Най – красивото по пътя са викуните. Това са диви животинчета, които се залавят по веднъж на 2 – 3 години, за да бъдат остригани. Тяхната вълна е най-скъпа и за да е сигурно, че това наистина е изделие от викуня, трябва да има сертификат. Сладурчета нежни са викунките и успяхме да им се порадваме. 

Спираме на Mirador de los Andes Tramo de la Cordillera Volcanica en los Andes Centrales на 4910м. Тук се виждат 10-на вулкана и описанието е на каменни плочи.

Имаме и приятна среща с накипрени фотомодели – стадо лами и алпаки.

Окло 13ч. пристигаме в едно село, в което обядвахме после ни разкараха по хотелите.

Нашият хотел се намира в село Yanque -Killawasi Lodge.  Взехме него, защото няколко групи магеланци са отсядали и наистина беше великолепен, най-доброто настаняване в това пътуване. Всяка стая има градинка с гледка, всичко е еко – от дърво и естествени материали, има и добър ресторант, но ние както всеки път проспахме вечерята. Хотела взех през Hotels.com с отстъпка и на промоция за $77, а тура купихме през хотела за $45.

И гледката от стаята:

Тук има възможност да се отиде на 2 – 3 часов трек до дъното на каньона и разни преински руини, но ние се отказахме. Момичетата останаха в стаята, а аз като шилото и торбата, реших, че ще ходя на топлите минерални извори нейде из района. На рецепцията не се постараха много с обясненията – „следвай тълпата“. Добре, ще! Излизам от двора на хотела, накрай село и попадам в кв. Надежда в Сливен. Тълпа няма. Има строителни работници при една къща и кръгличка млада жена, дето ги командори нещо, явно собственичката. Вървя аз небрежно, спирам до жената и в миг се сещам как да я питам: Агуас? Тя ми вика: Агуас термалес?

- Да, точно!

- Ей след тази кола в дясно и по пътя 10-15минути.

-Грасиас, сеньора! И поемам. Сетих се че агуас и извор, защото селото под Мачу Пикчу се казва Агуас калиентес – топли извори. Понякога имам услужлива памет. Вървя аз по един прашен чакълест път и се чудя на къде съм тръгнала сама, без телефон. Минава един бус, явно от хотел и аз го спирам. Отпред екскурзоводка и от нея научавам, че посоката е вярна, че не е опасно и чао! Тъкмо буса тръгва и на 5 м спира, двойката американци вътре ме канят да ме закарат. Благодаря им, а те ме разпитват с някакво съжаление в гласа. Сигурно съм изглеждала като изпаднала гер…, пордон, българка. Пътя е високо, долу в ниското тече реката и на отсрещния бряг се появява луксозен комплекс с басейни, заведения. Брей! Ще излезе, че ще имам луксозно преживяване. По – нататък виждам до реката басейни, изградени от камък, малко по – базови, но пак добре изглеждащи. Е, и това се ядва. Стигаме до мост, екскурзоводката ми сочи в ляво и казва – това са басейните. Сигурна ли сте?, гледам аз в дясно към отминатите басейни. Да, това е. Слизам аз по едни стълби до някакъв басейн, вътре се плицика едно цигане, от дясната страна кабинки. Отварям едана врата, надзъртам плахо, влизам и излизам. Някяк не мога да премина психологическата бариера да се преоблека тук. Дай да видя поне как е водата. Бррр, студена е. Е кви се тея топли извори?! Газ нагоре и през глава по пътя, овесила нос, че не ми се получиха минералните бани. Гледам тъжно надолу към басейните и се чудя дали да не се върна до моста, откъдето има път надолу към тях. Е да, но съм изминала сигурно 500м и не ми се ще.  Гледам в далечината една мацка се изкачва от въжения мост долу по пътечка нагоре. Я да погледна. Да , има обрасла пътека. До мен по пътя върви бавно куцо момиче с патерици, попитах я това ли са агуас термалес – си, а мога ли да прецапам от тук – що да не можеш! Прецапах, на моста стои една леля и събира по 15 пари вход, значи тука е мястото, тази цена пишеше в Трипадвайзър. Няколко басейна, пълни с европеидни хора, барачки за преобличане, сергия с безалкохолни на баснословни цени, абе както на морето през 70-те години. Този път се преобличам смело, оставям си торбата на видно място и се цопвам доволна в най – празния басейн. Компания са ми двама възрастни гльоджави французи и двойка влюбени загладени местни момче и момиче.Водата топла и приятна. Седя си и поглeждам към нея. Изстивам лекичко. Мътна, не искам да знам какво плува вътре, но ми се мяркат няколко косъма. Викам си, свирено е вече, постой без да гледаш и не го мисли. Преместих се до единия ъгъл и младежите ми отстъпиха мястото си и ми показаха, че трабва да правя кръгови движения, за да разхлаждам горещата вода, вливаща се от улея. Помахах известно време, покиснах се, па рекох стига толкоз. Изкатерих се из трънаците до пътя и бързо закрачих към хотела. Онези строители подробно ме огледаха и изкоментираха, но аз си минах с изражението: хич не ми пука, не ви разбирам! От вратата в банята за тотална дезинфекция. И голям смях като им разказах на девойките за минералната ми баня. Снимки няма, ще трябва да ми се доверите 🙂 

 

 

Редактирано 4 юни, 2018 от Цвете

[Цвете]

12.02.

Събуждам се, поогледах се, не ме сърби, няма зачервяване, ще оцелея! Успокоена съм и закусваме в приятния ресторант на хотела. Ще ни вземат в 7:15ч.,  последни от групата. Буса идва, натоварваме се и след пет минути спираме в центъра на Yanque.

Чува се музика и виждаме група деца в шарени носии, които се въртят около един кръгъл шадраван. Танцът Wititi /под защитата на Юнеско/ на долината Колка е традиционен фолклорен танц, свързан с началото на живота на младежите като възрастни. Той е под формата на ритуал на ухажване и обикновено се извършва от млади хора по време на религиозни празници, празнувани през дъждовния сезон. И момчетата са с женски дрехи и са с червените шапки. Честно казано не ми стана ясно какво му е толкова специално на този танц, като през цялото време просто се въртяха около оста си.

Нетърпеливи сме да тръгваме към мястото за наблюдение на кондори.  Тези птици са мършояди и са  с огромен размах на крилете, четох, че са до 3м. Не могат да летят и чакат топли течения, за да се реят с тяхна помощ.  Този техен полет се чака от много туристи, дошли до специално направено място – наблюдателница. Водачката ни обяснява как според цвета и вида на окраската се познава какъв е кондора – млад, възрастен, мъжки, женски. За жалост тези подробности не ги помня. Намираме си местенце на ръба и сядаме в очакване. Чакаме половин час и вече си мислим, че няма да се явят птиците пред нас.

Мрънкаме си и в този момент настава суматоха, погледите се насочват в ляво. Ето го! Виждаме как разперила криле от дъното на каньона се задава голяма птица. Ура! И после още и още. Емоцията е невероятна!

 

След като наблюдавахме представлението на кондорите около час с неохота се качихме на буса и тръгнахме към Чивай. Пътя е изключително красив. Каньона е прелест.

 

В Чивай имахме малка почивка, разгледахме площада и около него, разделихме се с някои спътници, качиха се нови. На този тур имахме много интересни срещи, говорихме се с различни хора и беше супер забавно.

Ескурзоводката ни, мисля, че се казваше Инес, беше ерудирана полиглотка. Чухме я да говори испански, естествено, италиански, английски. Имаше хубаво чувство за хумор и положи огромни усилия да запомни имената на всички. Заслужаваше да запомним нейното. Както споменах и преди единствена тя знаеше, че произвеждаме розово масло и естествено и подарих. Разказите на Инес бяха много полезни.

Билетът за каньона Колка са 70 солес и ги купихме още първия ден при навлизане в района.

В Арекипа пристигнахме към 17:30, разделихме се с прегръдки с гида ни.

Хотелът ни е на пъпа на града и имахме възможност да обикаляме наоколо. Този град ми е любимия в Перу. Красива архитектура, сградите в центъра са изградени от бял вулканичен камък и за това го наричат белия град. Арекипа е и вторият по големина град в страната. Направихме една дълга разходка без предварителна посока, а на другия ден когато обикаляхме с тур, установихме, че сме открили доста от най – емблематичните места.

 

Влязох в една пекарна и за 1,50 солес си купих 5 мини гевречета – чудни! Вероятно са ми ги продали на петорна цена, защото една местна дама отнесе препълнен плик за около 3 пари. Хич не ми попречи на другия ден да си купя пак.

 

 

Редактирано 7 юни, 2018 от Цвете

[Цвете]

13.02

Планът за деня е да разгледаме Арекипа. Намерила съм препоръка за free walking tour от 9:30ч. и се запътваме към мястото  - улица Santa Catalina №210, точно срещу входа на едноименния манастир. Събираме се пъстра група и се появява гида, ще го нарека Гонзало , защото, както стана ясно не помня имена. Помня само имена на растения и то  латинските наименования, убий ме, не знам защо и как ми се случва. Та идва Гонзало, на около 30 години, много слаб, среден на ръст, с чуплива коса под ушите – на паница дет се вика и непрекъснато си оправяше бретона да не му влиза в очите. Ми пострижи се да ти е комфортно. Този Гонзало се оказа голяма находка. Сладурче! Ето го:

 Още от сега ще кажа, че препоръчваме горещо този тур, има и от 14ч. Момчето се раздава до край. Разказва за интересни неща, води ни из тайни улички, разказа ни легенди и накрая ни заведе на пазара. Там също опитахме интересен плод с него – пъпешо – краставица. Говореше не много перфектен английски, но си личеше желанието му да бъде най-подробен в разказа. Сподели, че първо е работел на рецепция на хотел. Там е започнал да учи английски от туристите. В един момент е решил, че иска да има богат социален живот и да се среща с много различни хора и е станал гид. Мисля, че цялата организация си е негова, не питахме.

Да разкажа малко за тура. Започнахме  с посещение на фирма за производство на плетива. Тук има ферма с алпаки и лами, които хукват към теб в момента, в който доближиш оградата.

Има музейна част с експонати, показващи видовете вълна, боядисването с естествени цветове, има жена, тъчаща на традиционен стан. Естествено има и магазин. Качеството е много по-високо от това по пазарите, но и цените започват от 250 лв. Имаше и пуловер от викуня…. зад бронирано стъкло. За цена не питахме.

После продължихме из най-стария испански квартал, из вътрешни дворове, из църкви, сгради с историческо значение. Арекипа е построена на кръстопът, имала е важно търговска значение, а сега е втори по големина град в страната с около 1 милион население.

Тук се изповядват

Гонзало  ни показа как символите на инките са вплетени с християнските. Въобще перуанците са си свързани със старите вярвания и Пача мама и Пача Тата са им по- близки от Христос. Имат обожествявани животни – змия, пума и кондор. Те са символизирани и в Андийския кръст.

Основата е серпентината, т.е. змията, символизираща рода, миналото. Второто издаденко е пумата - силата, възмъжаването, настоящето. Третото е кондора - духовното извисяване, бъдещето. Дупчицата в средата е символ на Слънцето и на Земята едновременно. Запечатала съм в съзнанието си издяланите в каменните резби фигури и разказите на Гонзало, но едва ли ще мага да ги предам в подробности, без риск от неточност.

След около 2,5ч. завършихме на Mercado San Camilo. Пъстро и шумно място, пълно с народ. На втория етаж има заведения за хранене. Гонзало ни заведе там, за да ни покаже традиционен десерт от мляко, който се прави по уникална технология, нещо като сладолед. Имаше много хора и не го опитахме. Всъщност не опитахме нищо друго, освен плодове, защото не можахме да се преодолеем да седнем на някоя маса. От чиниите най-често се виждаха стърчащи огромни кости , бистър бульон, имаше карантии, манджи, но обстановката не ни предразположи, така да го кажа.

Тук приключи тура с Гонзало, всички бяха доволни от него и го изразиха в бакшиша, почти всички оставиха по 10 солес на човек, някои и повече.

 За сметка на това си купих много важната огромна сезалена чанта и то с мечо пух и приятели, розАва.

Обиколихме сергиите с плодове, заленчуци, някои незнайни и интересни, месо, риба, дрехи,

билки и магии, имаше ембрион на лама,

и се спряхме пред цяла редица от продавалници на прясно изцеден сок. Седнахме на столчетата и си поръчахме  микс от плодове, в моя имаше чиримоя и разни други. Сипаха ми в огромна чаша. Мммм, много вкусно. Връщам чашата, а жената ми долива останалото в каната, оказа се, че съм си купила около 500мл сок за 5лв.

След обяда ни в един китайски ресторант на бюфет, в който яденето си беше ала перуно, имаше и диня 😊 посетихме манастира Санта Каталина, вход 40 солес. Взехме гид за може би още толкова. За жалост съм записвала разходите ни до Пуно, а аз никак не помня цени, та нататък ще е ориентировъчна информацията. Препоръчвам да обиколите с гид, разказите бяха много интересни. Този манастир е основан още в началото на испанското поселение.  В Арекипа са живели заможни испанци, които задължително са изпращали втората си дъщеря за монахиня. Няма искам – не искам, отиваш в манастира, заедно с прислужница, покъщнина и сериозна „зестра“.

Пръвоначално момичетата живеят в отделна сграда и са послушници за 4 години, през които имат право на срещи с близки през една решетка.

След това стават монахини, преместват се в собствено помещение с кухня, стая за прислуга и т.н. и вече никога нямат право да се видят и чуят с никого. Много страшно звучи, нали! Освен вторите дъщери понякога са ставали монахини и други сестри, кога, защото не са искали да се оженят за стари мъже/ това е било обичайна практика, мъжът е трябвало да има състояние, за да се ожени и това се е случвало на доста късна възраст за женене/ или па други причини. Старата част на манастира е експонирана с подредбата- леглата са под арки – за сигурност при честите земетресения, запазени са сервизи, мебели, посуда.

Това е филтър за вода, вулканичен камък, работи безотказно.

Пералня:

Има улици с имена на испански градове,

цветя, дървета, птици – спокойствие и тишина. Огромни дървета нацъвтяля коледна звезда,

авокадо.

Манастирът е действащ. Вече влизат по желание, имат 9 години послушничество преди да решат искат ли да останат до края на живота си зад тези стени. Имат право да излязат  само, ако са много болни. Но сега каза гида е много по-лесно – имат компютри, интернет.

Прекарахме чудесни 2 – 3 часа в този манастир, препоръчвам го.

Последва дълга разходка из центъра, няколко пъти срещнахме Гонзало и се смяхме, видяхме осветени сградите по тъмно, мотахме се спокойно до като дойде време за таксито към автогарата, за да се качим на нощния автобус до Наска в 21:30 /$38/

Много ни хареса Арекипа, не я пропускайте, използвайте и тура на Гонзало, гледайте за оранжева жилетка, хапнете, разходете се из прекрасния център.

 

 

Редактирано 15 юни, 2018 от Mary

[Olia]

Прекрасен разказ @Цвете ! Определено успяваш да събудиш интерес и желание за посещение:) 

[Цвете]

14.05.

Пътуването между Арекипа и Наска с нощния автобус е 9часа. Този път успяхме да спим, но стюарда ни светна лампите и пусна музика един час преди да пристигнем. Не беше приятно. Открехвам пердето и виждам, че пътуваме през една пустуш. Ама пустуш ви казвам – чакъл, каманяк, прахоляк. И така с километри. В последствие заключих, че крайбрежието на Перу е най-грозното, което съм виждала. Има си научно обяснение за този му вид. Андите се простират успоредно на брега и така спират въздушните течения и в западната част на страната отвъд високите планини е пустиня. Тук почти не вали.

Спираме на терминала на Круз дел сур  в Наска. Нов, модерен, малък, сравнително чист. Свалят ни багажа и се насочваме към служителите да питаме за оставянето му. Ами нямало сторидж. Е да, но ние трябва да го оставим тук. Хайде от нас да мине, ще ви го приберем в една стая. Благодарни се отправяме към изхода. Отвън викат някакви хора – таксиии, кола до летищетоооо. И ще си избираме. Приклещват ни и ни понасят. Една жена ни дръпва в една малка кола, до нея сяда по-възрастна с малко дете, а ние трите се натъпкваме отзад. Говори малко английски и ни предлага цена 3 пари. Тъкмо минаваме два метра и ни спира някакъв. Искат документи на шофьорката, настава суматоха. Поемам командването и слизаме бързо от колата. Изблъскваме тълпата на входа на автогарата и пресичаме прашната улица, за да си хванем такси в посока на летището. Почти веднага спира една таратайка, дето до последно мислех, че ще се разпадне. Не се. Закара ни до летището за 6 пари и там веднага ни нападнаха от авиокомпаниите. Един беше много настоятелен, но нещо не ми хареса офертата, не помня каква беше. Обиколихме всички гишета, почти еднакви бяха опциите. Накрая един мъж с вид на европеец деликатно ни предложи да го последваме към неговата компания – Aero Palcazu. Намира се точно срещу входа на терминала. Офертата беше много добра - $60 за 30 минутен полет с малък самолет – 4 пътника и двама пилоти. Ще летим веднага. Е, почти веднага. След около 20 – на минути ни извикаха и заедно с един, който пътуваше с мотор се качихме на самолетчето.

Преди това се плаща летищна такса от 30солес. Полетът – много се притеснявахме как ще се чувстваме. Защо? Защото пилота лети над фигурите, раздали са ни карта, а и казват нещо в слушалките, но не се чуваше добре, и като стигне над фигура прърво накланя на дясно и гледат дясно стоящите над крилото, за да я видят.

После прави наклон наляво. Бяхме инструктирани от магеланци да гледаме само в нашата си посока, за да избегнем прилошаване. И така, аз сядам отдясно зад пилотите, до мен моториста, отзад момичетата. Залепям лице на прозореца и оставам така до края на полета. За мен беше безпроблемен, екзалтиращ и неописуем. Фигурите се виждат перфектно, изключителни са. Направени са в пясъка и никога на ги затрупват ветроивете. Няма обяснение за създаването им. Разбира се има много теории, една американка  в началото на 20 век е отдала живота си да ги изследва, но не е намерила отговора. Огромни фигури, има по 300 м, не се лети над всички, само над най-близките 12. Ето някои от тях:

След полета попитахме на гишето да ни извикат такси, а онзи европеец, които ни привлечи за клиенти, каза, че след малко ще ни откара. Чудесно! Имахме време да пийнем кафе, вода, да се разходим и купим разни джвъчки. Важно е да отбележа, че нито бяхме яли, нито пили нещо преди полета и имахме подготвени пликове в случай на неразположение. Не ги ползавхме.

Върнахме се до автогарата на Круз дел сур. Срещу нея има друга за различни автобусни компании. Взехме багажите, пресякохме улицата и си купихме билети за следващия автобус на Peru bus в 10:15 за 8 солес. С него след може би час и половина – два, пристигнахме в Ica. Моментално ни обградиха разни предлагащи превоз. Ние си харесахме евно момче, почти съм сигурна, че беше непълнолетен, който не поддаде на пазарлък и отстоя цена от 15 солес,  мисля. Наложи се да извади от багажника огромни тон колони, за да влязат куфарите, сложихме сакове и на предната седалка. Аз си включих навигацията, за да следя къде отиваме, а отивахме в оазиса Huacachina. Едно абсолютно различно място, истински оазис насред огромни пясъчни дюни. Тук имаме резервиран хотел  Wild Olive Guest House. Единственото меу предимство е, че към него има пицария, евтин е /$54/. Обстановката е като в лагер на Обзор през 80 – те години. За който не е бил роден тогава, ще използвам модерната дума бейсик. Пицарията е на крайбрежната улица, входа на хотела е от към другата, задна старана. Оставихме багажа, защото стаята не беше готова и използвахма времето да си намерим турове. Първо за днес – бъги по дюните и сенд бординг. Спряхме се на една агенция – Turismo Aventura En Ica E.I.R.L., и то защото се намира срещу хотела – 35солес на човек. Купуваме си само аз и Деси, на Яничка са и достатъчни екстремностите за днес. Ще ни вземат от хотела в 16:30. Турът за утре до Резервата Islas Ballestas  и пустинята Paracas, намерихме най-евтино /45 солес/ от Desert Travel Ica, пак отсреща. Ще тръгнем утре сутрин в 6:45. Отхвърлихме важните неща!

 Настанихме се, хапнахме и с малко закъснение дойде едно бъги да ни вземе. Представлява открита кола с три, четири реда седалки по 4 на ред, с обезопасителни колани всяка, отгоре метнато едно платнище , а на шофьорското място задължително седи бесен местен Фитипалди.

Моята представа за това мероприятие беше, че с бъгито ще ни качат да върха на някоя дюна и от там ще се спускаме с дъските надолу. Леле, колко грешно! Тоя откачалник като подкара – газ, газ нагоре към върха, тамън стигаме ръба, а надолу е почти отвесно и той се сурва по нанадолнището ухилен в акомпанимент на ужасените писъци на пътниците. После подкарва на вереф, завива рязко, спуска надолу, изкачва се, почнти свободно падаме… Абе ужас! И така около 20 минути. Спираме, ох! Раздава бордовете, дава инструкции как да легнеш, да прибереш крака и ръце и … фиууу надолу по склона.

Голям кеф е! На второто спиране шофера за спускане ме пита нещо. А? Но компренде! Вади телефона и на гугъл транслейтъра ме пита дали ми е удобно, не искам ли да ми смени мястото – да седна до него. С ледено лице отговарям – не! Отивам при Деси и с гръб към него се спукваме от смях. Е, това не ме се беше случвало – свалки с преводач на талефона. Както и да е, човека не продължи да нахалства, държа се професионално.

Спирахме да снимаме залеза, имаме страхотни снимки! Препоръчвам това занимение – много е зареждащо! Имахме срещи с нови хора. Едни от най – сладките – буквално, бяха хубавци, момче и момиче от Сеул. Разказаха ни интересни неща.

Вечерта се разходихме из малкото селце, хапнахме и направихме опит да пийнем. Единствената останала чаша несладко вино за мен, дружките ми пробваха някакви бъркочи, които си останаха. Все пак вдигнахме наздравица за 14 февруари!

 

 

 

 

Редактирано 16 юни, 2018 от Цвете

[Цвете]

15.02.

Цяла нощ под прозореца ни имаше купон. Някакви се караха, биха, свистяха гуми и всичко на фона на оглушителна музика. Не помогна и затварянето на прозореца. Върви ни на подобни среднощни изживявания J Сутринта сме кисели, но имаме тренинг и бързичко събираме дисагите и се строяваме пред хотела да си чакаме буса. Закъсняват доста, после се чудят как да ни сместят куфарите и саковете. Хич не ме интересува, предупредили сме, че сме с багаж и след тура трябва да ни оставят на автогарата на Крус дел сур в Паракас, за да се качим на автобус за Лима.

Пътувахме около час и нещо до Паракас, от чието пристанище трябваше да вземем лодка до Балестовите острови. Дадоха ни половин час свободен и ние хукнахме да търсим нещо за ядене. Паракас е много китно морско градче, крайбрежната улица е изпълнена с ресторанчета. Ние, обаче нямаме време да чакаме приготвяне на храна, още повече знаем каква е скоростта на готвачите. Търсим нещо готово, ами няма. През 5 метра ни подават по парченце шоколад да пробваме. Почти се нахранихме. В един момент открихме магазин. Бързо взех някакво кисело плодово мляко за пиене, хлебчета и малки банани. Аз банани много не обичам, но тези малките са уникално вкусни. Върнах се за още.  Подтичвайки отидохме до кея. Показваме билетите, които сме купили за общо 22 солес – единия е за лодката, другия за по –късно  за пустинята .  Малко се издразних на водачката ни, която от началото не ми беше симпатична, тук така се стекоха нещата, че останахме последни и трябваше да седнем на най-задната седалка. Гида от лодката ме увери, че от тук дори е по-добра позицията за снимки и аз се кротнах. Потеглихме, разказваха ни разни неща за островите и обитателите им – безброй птици, морски лъвове, пингвини.  Наистина са хиляди, дори милиони птици. Крясъци, плясък на крила, специфична миризма.

Най –накрая видях пингвин в естествената му среда, Хумболтови пингвини.

Първата забележителност, която се вижда от морето е тризъбеца, издълбан в скалите, незнайно от кого и защо.

Разходката с лодка продължи около час и беше много приятна.

За вторият тур, този до Национален парк Паракас, т.н. пустиня, сменихме буса, дотътриха багажа, натъпкаха го и веча с мъж – гид потеглихме. Оказа се, че съм си загубила билета, та гида ми прибра парите за него на финала. Първо спряхме на площадка с гледка към Playa Roja,

 

после още един плаж, после ни оставиха за час да поплажуваме, ние пък не си бяхме облекли банските. А  Океанът беше топъл, слънцето доста силно. Послахме моя шал исе настанихме на сянка до издигащите се скали, поджапахме из водата, едва намерих 3 мидички, с две думи наслаждавахме се на безвремието.

Последва обяд в един ресторант, като сто пъти гида ни повтори, че ако не ни хареса храната няма да плащаме. Е, храната не беше нищо особено – риба, но пък бяхме изгладнели и си я изядохме и платихме.

Имахме купеи билети за 16:10 за буса на Крус дел сур. Оставиха ни на тяхната автогара половин час по-рано. Пропътувахме разстоянието до Лима на първия ред на втория етаж – с панорамна гледка. Само дето гледката не струва. И умряхме от студ. Чак накрая намалиха климатика, та се почуствахме по-добре. Около 20:20ч. се паркирахме в огромната автогара в Лима. Имахме уговорка с хоста ни Андрейчо, както го наричахме, Андрес  иначе, да ни изпрати кола. Чакаха ни с табелка.  Натоварихме се по познатия начин в доста лъскава кола, шофьорът беше около 30 годишен, много спретнат, с бяла риза. Преминахме през голяма част от града  и пристигнахме в центъра пред апартамента ни от airbnb. Реновирана сграда с модерни апартаменти, портиер, видеонаблюдение.  Дойде Андрейчо и взе да ни обяснява, че е спрял тока. Ей сега ще качим багажа с портиера. Хайде качиха го, добре, че е на втория етаж, защото ние сме с много багаж. Влизаме в апартамента, тъмница. Запали една свещ, ние оглеждаме – става. Отивам до банята – няма вода. Ами като спре тока спира и помпата за водата. Как ще изкараме ката. Хайде без ток , не е голяма беда, но без вода е абсурд. Казвам на Андрейчо да ни търси хотел и той много притеснен звъни от моя телефон, защото нямал минути. Уговаря хотел на близо, който ни устройва ценово и тръгваме да сваляме багажа. Аз съм ядосана, защото ток нямало от 3-4 часа преди да дойдем тоя мушморок не ни съобщи, а му се обаждахме. Тъкмо слязохме със всичките куфари и тока дойде. Андрейчо въздъхна облекчено. Хайде пак нагоре. Вече съвсем бяхме скапани и бързо се оправихме за сън.   

[Яничка]

Тъй като снимките рядко пресъздават реалната красота на мястото, трябва да кажа, че турът до Isla Ballestas за мен супер много си заслужаваше. Имаше въздействащи моменти като този например, в който като погледнех настрани, виждах голямо ято птици, които летяха успоредно с водата и на моменти я докосваха. Бях чела, че наричат островите "Галапагос за бедните" - значи, ако това е слабата версия, представям си колко е яко на самите Галапагоски острови 🙂

[Цвете]

16.06.

 

Съвсем лежерно смятаме да се разходим из Лима. Съвсем близо сме до центъра и с удоволствие се мотаем из големите булеварди, пешеходна улица, пробваме плодове от улични сергии,

С този плод ни почерпиха едни чилийки, които бяха дошли в Лима, за да ядат евтини и екзотични плодове. Има вкус на неузряла праскова.

влизаме  в почти всяка църква 

 

 

Така зареждат ресторантите сутрин

и в един момент достигаме до Плаза дел Армас – главния площад, нали си спомняте, че всички главни площади в Перу се казват така. Красив е! Обграден е от красиви сгради с типичните резбовани дървени балкони, катедралата, Президентския дворец. Чисто и подредено е.

 

Тук ни приклещват разни продавачи на турове и една Маргаритка успява да ни навие за тур с автобус, включващ и кварталите Мирафлорес и Баранко. Купуваме билети за по 10 - 15 солес и скоро трябва да се качим на буса. Зареждаме се да чакаме на странична уличка и чакама около 15 минути, а уж имаме точен час и трябвало да побързаме. Жега страшна – около 12 на обяд е. Идва буса, двуетажен, ние влизаме на първия етаж, защото иначе рискуваме да добием тена на домат за нула време. Седим и не тръгваме – 15минути, половин час. Питаме шофьора какво става, той бъкел не разбира и мрънка нещо. След 40 минути бавно варене в собствен сос започвам по- настоятелно да питам кога ще тръгнем, отгоре започнаха да тропат хората. Чак след около час се появи една сеньора, седна най-отпред и започна да си говори на испански. Потеглихме с 3 км в час. Очаквах, че ще повтори казаното и на английски – тц! Вече побеснях от това, че ни загубиха времето, а и екскурзоводката не говори английски и отидох до нея да я питам ще ли ни обясни и на нас къде минаваме и какво виждаме. Онази ни каза, че не говори друг език. Малко ме е срам, но се развиках, че си искам парите обратно, искам да спрат да слезем, по-скоро да отворят вратите, защото както казах движението беше пренебрежимо. Повиках известно време и о, чудо! Спряхме и мястото на екскурзоводката зае друга дама, която  слава Богу говореше английски. И с нея се скарах, защото продължавахме да не  се движим и цялото мероприятие изглеждаше загуба на време. Жената ме увери, че сега тръгваме и наистина се случи. Разгеле! Меинахме през центъра, отидохме към крайбрежието и Мирафлорес, модерния и най-богат квартал на Лима.

Спряхме за около 15 минути в Парк Амор/ на любовта нали така?/

 

 

и после отидахме на пешеходна обиколка из бохемския квартал Баранко, пълен с графити по стените и разни галерии, арт дюкяни и т.н.

Преминахме по моста на въздишките със задържан дъх, за да се сбъдне намисленото.

Минахме и през разни други места, но с нищо впечатляващо.

 

Голяма глупост беше този тур, в добавка и с изнарвянето и загубата на време, го пишем като най-голямото разочарование. Не трябваше да се поддаваме, а да си вървим по плана, с такси да отидем до всички тези места.  Разбрахме се да ни оставят на най-удобното място, за да си вземем такси до пазара Инка  маркет и още два срещу него. Бяхме разочаровани от високите цени, но успяхме да купим разни предвидени и непредвидени неща.  Откарахме до към 17 - 18ч в двата пазара, качихме се на едно такси, което ни спря портиера на сградата, до която се опитвахме безуспешно да хванем сами. Шофьор беше жена на средна възраст, пътувахме дълго до центъра – далече бяхме, а беше час пик. Оставихме покупките в апрартамента и пак тръгнахме на пазар 😊 Този път за манджа. Наблизо има голям супермаркет и имахме за цел да си купим чиримоя и киноа, абсолютно местни храни, за вкъщи. Естествено и нещо за вечеря.

 

 

Редактирано 18 юни, 2018 от Цвете

[Цвете]

17.06.

Последен половин ден в Лима. В 15:50 е полетът ни, което предполага в 13ч. да тръгнем. Имахме достатъчно време да се помотаем из центъра, в 12:00ч пред Президентския дворец се сменя караула. Но не каква да е смяна, а цяло представление – военен оркестър свири популярни парчета, имат хореография, не е ясно колко продължава. Всичко се случва зад решетеста висока ограда.Ние погледахме половин час, през който успяхме да изгорим на жаркото слънце. Ето какво се случва, ако на някого му се гледа:

 

Върнахме се в къщата ни, свалихме багажа и зачакахме колата, обещана ни от Андрейчо. Успя тоя човек да ни изнерви и на изпроводяк. Извикахме го, той живее в същата сграда, въртя се, звъня по телефона и най – накрая с 20 минути закъснение дойде колата. Няма да препоръчам апартамента на Андрейчо, защото въпреки много добрата локация е далеч от представите ми за хигиена на подобно място. Ревютата бяха страхотни и не мога да си обясня защо. Надявам се Деси да е написала точното ревю, резервирахме през нейния профил. Оставих му подаръци, въпреки, че хич не заслужаваше.

И такаааа започна дългия път към дома. Салон – самолет – летище в Мексико сити, свалят чекирания багаж и на транзитно преминаващите! Моя го чакахме дълго и му лепнаха стикер за проверка. Не ми откриха черимиоята, та успях да донеса на децата да пробват. Тя пък не беше добре узряла и не я харесаха 😊. Бърз салон  на летище  Мексико сити – самолет с по една празна седалка до всяка – Мадрид - салон – самолет и в 2 през нощта на 18.02. казахме: здравей София! Няма да разказвам как съм спала 1-2 часа, приказки, разкази и ставане рано за работа в понеделник.

 

Това беше. А беше едно незабравимо,  прекрасно пътешествие, изпълнено всеки ден с различни емоции и преживявания, с много смях и заредило ме с положителна енергия за дълго време. Перу ми се случи по най- добрия начин! Благодаря! Пожелавам го на всеки!

Благодаря на моите съмишленички и спътнички Деси и Яничка за чудесната компания и споделеното сбъдване на една мечта!

 

А на вас благодаря за вниманието и търпението да изчетете това така дълго писане!

[ЕмиЖор]

Страхотен пътепис! Наслаждавах се на всичко, описано с чувство за хумор. Надявам се и аз да мина по вашите стъпки, но нещо цените на самолетните билети ми се виждат скъпи. Къде да следя промоции? Поздрави!

[patilana]

Е, Цвете, заслужаваше си чакането на пътеписа ти. 😚

Много, много благодаря - за емоциите, информацията, снимките и желанието да ни направите съпричастни към това пътуване!

😭 Искам и аааааааз! Искам да гушкам бебе - алпака в Перуууу! И розова шапка искаааам!

Само по онези стълби не искам !🙂

[Гост]

преди 6 часа, Цвете каза:

Перу ми се случи по най- добрия начин! Благодаря! Пожелавам го на всеки!

Ако може и лично на мен, и на @Mary🤔 Да е поне толкова щастливо, колкото вашето Перу! ❤️

 

 @Цвете, рядко толкова съм се кефила на пътеписание.... Браво ти! То речник, то детайл, то хумор... И всичко в перфектна хармония. Поздравявам те и ти благодаря! 

 

А що се отнася за щастието... Признавам, следях ви непрекъснато по време на пътуването и точно затова си мислех. Колко отдавна не съм виждала толкова ясно изразено щастие по време на пътуване. И как нямам грам завист, независимо колко искам да ида до там, а само радост. За вас. Браво, момичета! 

преди 5 часа, ЕмиЖор каза:

...но нещо цените на самолетните билети ми се виждат скъпи. Къде да следя промоции?

Цените до Перу са традиционно много високи. Следя ги от две години. Така наречените error fare не могат да се предвидят. Промоции с драматично ниски цени мисля, че също не могат. Просто следите определени линии или сайтове, и - успех 🙂 

Редактирано 18 юни, 2018 от Гост

[Цвете]

преди 2 минути , Rainy каза:

Ако може и лично на мен, и на @Mary🤔 Да е поне толкова щастливо, колкото вашето Перу! ❤️

 

 @Цвете, рядко толкова съм се кефила на пътеписание.... Браво ти! То речник, то детайл, то хумор... И всичко в перфектна хармония. Поздравявам те и ти благодаря! 

 

А що се отнася за щастието... Признавам, следях ви непрекъснато по време на пътуването и точно затова си мислех. Колко отдавна не съм виждала толкова ясно изразено щастие по време на пътуване. И как нямам грам завист, независимо колко искам да ида до там, а само радост. За вас. Браво, момичета! 

Още от сега ви омагьосвам да имате най - щастливото Перу! Нали се разбрахме, че магията е много важна част от пътешествията из Инските земи 😉

[ZORI]

Благодаря за чудните снимки,  интересните места и  прекрасния пътепис....хубаво ни разходи вертуално из земите на инките...мечта не само на теб Цвети, на мен ... но преполагам на много други.....много готино ни го представи......чудно сте си го изкарали в което няма съмниние...вземете ме следващия пък с вас...например Боливия.... 🙂 🙂 🙂 много ми е легнала на сърцето... :)

Редактирано 18 юни, 2018 от ZORI

[antea]

разкошно написано и онагледено, евала 😊 супер пътуване сте имали, браво, момичета!

[Mary]

Цвети, прекрасно ни представи и това пътуване! 😍

Коледа наближава и се гответе за нова дестинация! А аз ще пожелая да е още по-забавно изпълнена и много красива! 

[bulpa]

Страхотно пътуване сте направили, момичета 🙂

Цвете, интересно пишеш, много добър пътепис - информативен и забавен. Браво!

Като затръгвам натам, ще ходя по вашите стъпки 🙂

[tougherty]

Прекрасно приключение и супер интересен разказ. Четенето му ми достави огромно удоволствие, за което благодаря. Едно голямо браво и пожелания да посетите и други толкова магически места като Перу.

[Граф Вронски]

Преживяното е разказано по страхотен начин. Благодаря.

А, за какво са тези печати, които сте ги събирали? Нещо ми се видя, че са сложени в паспорт, или се бъркам?

[Яничка]

преди 12 минути , Граф Вронски каза:

А, за какво са тези печати, които сте ги събирали? Нещо ми се видя, че са сложени в паспорт, или се бъркам?

Печатите са за спомен. Слагат ги в паспорта по желание на езерото Титикака, Мачу Пикчу и Наска. Безпатни са, само на езерото Титикака платихме малка сума - 1 солес.

[obsession]

Уникално изживяване, поднесено интелигентно и с настроение! Благодаря, пожелавам ви още много такива сбъднати мечти!

[milema]

Чудесен пътепис за едно изумително пътуване -разказано с много настроение и  хумор. Прекрасни снимки на места, които  иначе нямаше да познаваме,защото не всеки  ще пътува до там.Много ми беше забавно и приятно да се запозная  по този начин с Перу.Също така е много важно,  че навсякъде,където са ходили момичетата  дават информация за цени на различни услуги,на билети ,на места за пазаруване  и туристически дестинации и то много подробно. Това ще бъде полезно за други магеланци,които ще пътуват до там .Още веднъж изразявам удоволствие и въсторг от този прекрасен пътепис.Много ми хареса!

[Стоянка]

Благодаря за прекрасната разходка 🙂

[ven62]

@Lindt, виждам, че четеш правилната тема за Перу.

Лично за мен тя ще си остане култова.

 

Естествено ... и моят пътепис (и трите части) си го бива (умря циганката та аз да ...) но за вашите интереси трудно ще намериш изчерпателна информация