дневник Eurotrip - юнски и кратък

[antea]

замисълът на тази кратка, но наситена обиколка, се зароди на прословутия миналогодишен Черен петък, когато почти всеки се включи в почина юруш на маслините и грабна някакви безплатни билети за някъде

 

тогава аз се огледах закъде са най-ниски цените на 9 юни, за да отбележим традиционно рождения ми ден на непознато място и се оказаха до Базел-Мюлуз, внезапно ми светна сигналната лампичка за онази подстрекателстка Колмарска тема, и дето се вика ,„едва се навих“

 

постепенно в следващите дни сглобих и останалите полети за връщане към вкъщи на принципа „най-евтин полет за където и да е“ от предходния град, като за щастие се оказаха все места, на които не сме били, а ни привличат; така се заринах със 7 резервационни кода от различни сайтове, които хората обикновено менажират за околосветско пъшествие, а ние усвоихме за дребните 3 дни

 

след това добавих един двупосочен Фликсбус и остана финалната ми най-любима част – да си намерим по вкуса място за спане, което е леко мазохистична задача, когато избирам сякаш ще купувам жилището за вечни времена, а съм фиксирала осезаемо нисък бюджет /а може би просто обичам да гледам интериорни дизайни, не знам/…. както и да е, късмет или подробен подбор, но финално винаги улучваме чудесни места, получи се и сега

 

и така, добутахме до миналата събота, чекирани за първите три полета, които, о чудо, не бяха преживели никакви промени в последните 7 месеца, иначе крехката конструкция щеше да се срути със замах, и съвсем по план си кацнахме на Базел.

 

 

Фликсбуса беше по часовник и в 11:15 се озовахме в

Колмар 🇫🇷

 

трапосахме раниците в един офис за колела под наем, намиращ се на самата гара /и спирка на автобуса/ срещу скромните 2 евро на чанта и се запътихме към центъра

 

трябва да призная, че бях доста въодушевена – най-сетне ми се отдаваше повод да осмисля 15 години от детството и младостта си, прекарани в изучаване на френски, като подхвърлям свойски и с небрежен тон  сложни езикови конструкции като бонжур, сил-ву-пле, а в по-заплетени ситуации и мерси!... след което обикновено местните ми отговаряха на английски 😅; единственият смислен разговор на френски проведох с една китайка, която ми разясни масовата истерия, която настъпи изведнъж в тълпата от нейни сънароднички – оказа се, че в този ден откриват китайски ресторант в центъра, и лице на събитието е някакво мъжко китайско селебрити, чийто фенки се втурнаха, сочейки и размахвайки  селфи-стикове, чадъри и всякакви други остри предмети…. доста шумно и опасно преживяване, сравнимо с превземането на Бастилията, затова си го броя за типично френско

 

няма да отривам топлата вода, споделяйки, че е красиво, така си е, обиколихме и се насладихме /а в по-буквалния смисъл – усвоихме по един телешки стек, изпробван за готовност чрез метода, който точно предишния ден мернах тука споделен – благодаря, работи!, неустановено количество сладкиши от типично patisserie, и дежурното капучино, което тестваме навсякъде, където ходим, защото в по-философски смисъл "като не пием вино, и капучиното е вино"/

 

 

предвид солидното време, което отделяме за тези прозаични-гурме занимания, следва да кажа, че към 5 следобяд вече бяхме видели всичко, което ни се стори интересно и установихме, че повтаряме пресечки, така че за други хора като нас, които просто си блуждаят из улички и дишат атмосфера, без да влизат в музеи или да издирват конкретни обекти /защото най-често забележителностите те намират сами, искаш-не искаш/, бих споделила, че половин ден за градчето е оптимално като време

 

 ---------------------------------------

от книгата ни за похвали и препоръки към местната управа

     +  разположени на често и дискретно безплатни тоалетни, които се заключват автоматично и светят умно в червено, докато се самообливат и почистват, за да не стане някой сакатлък, ако турист в беда реши да нахлуе припряно

-  Monsieur Le Maire евентуално да ограничи употребата на пластмасови цветя за украса на града, защото си е красив и така, с чудесно аранжираните естествените китки

 

 

au revoir, Colmar, след няколко часа ще сме в Порто 🇵🇹 /само ако знаех…../

 

 

[Яничка]

Много вдъхновяващо като съдържание и снимков материал!

Страхотен стил на писане между другото 🙂

[antea]

привечер сме отново на "родното" летище Euroairport, където с известно недоумение започвам да забелязвам по мониторите как изникват силно закъснели или направо отменени полети; бях видяла поне месец преди това в приложението Trainline EU, че има предупреждения за стачки във Франция, но засягаха жп транспорта, поради което си избрахме и Фликсбуса, вместо влак, а сега изведнъж се оказа, че и авио-диспечерите са влезли в играта..... мисля си, а може би и те искат да ходят на екскурзия в Колмар, предвид на цените там съм склонна да ги оправдая, ако искат повишение на заплатите; нооооо.... ние все пак излитаме от швейцарския сектор, а ако жив швейцарец тръгне да стачкува, заслужава да му вземат и часовника, и банковата сметка, така че се почувствах в безопасност

 

няколко дни по-рано бях проверила инфото за прословутия Skyview Lounge, който по общи оценки навсякъде в нета, е препоръчван като едно от най-угледните и прилични места - уви, в събота затваряше в 19,30, така че дори не се и пробвахме, което не ми попречи поне 3 пъти да оплача на глас съдбата ни колко не е честно веднъж да сме тук, и той да е затворен.... няколко часа по-късно, когато се озовахме с отменен полет и стана ясно, че ще бъдем тук и в неделя, честността придоби нови измерения /което повторих минимум 4 /+1/, пак на глас, не че някой ме слуша, да не си помислите/ и злорадо се почувствах удовлетворена

 

та наистина е много приветлив и фенси, снимки има достатъчно постнати, затова само една, а мен пък ме зарадва терасата, предвидена за зависими пушачи

 

 

за злополучния полет, който първо закъсня с два часа, а финално беше отменен след като аха-аха да зарулираме по пистата, писах отделно посред нощ от самия самолет; за пръв път ни е и имах известна несигурност какво и как ще се случи - то пък се случи супер организирано и бързо, и час и нещо по-късно се озовахме с половината португалци от полета в хотел наблизо, с чудесна стая, в която по случайност открих, че има абсолютно функционална кухня, скрита в гардероб /но без една троха за ядене в близките 5 километра/, а в банята ни чакаше тоалетна, тип японска! явно от преумора ли, какво, но последните минути, които си спомням от тази нощ след дълъг ден, е че се кискахме, докато й тествахме всички хигиенни услуги, които предлага, след което сме припаднали на ултра-удобната спалня

 

сутринта на закуска се досоциализирахме с братятата-португалци, които вече започнаха да ми изглеждат доста по-познато от вчера /е, и с една идея по-небръснати, вкл.и една сестра-поргугалка/, чудно е как хората лека-полека си стават близки /като семейство/, като прекарват по неволя някакви часове заедно; не че се разбирахме особено, още тогава усетих, че ще имаме някаква езикова бариера в тази държава, но езикът на споделените цигари е интернационален и стопява граници, аз принципно не че съм толкова ларж, но все си пътувам с 1-2 кутии в повече, и следвайки логиката, че да оставиш пушача да пие кафе без цигара, е все едно дете без десерт, се раздадох от сърце

 

по обедно време вече пак бяхме на летището, отчетохме салона /ето и тук го споменавам за пети път, егати обсесията/, и яваш-яваш потеглихме с новия полет

като благополучно се озовахме в Порто 16 часа след предвиденото

 

 

 

[Фил]

преди 2 часа, antea каза:

........ да си намерим по вкуса място за спане, което е леко мазохистична задача, когато избирам сякаш ще купувам жилището за вечни времена, а съм фиксирала осезаемо нисък бюджет /а може би просто обичам да гледам интериорни дизайни, не знам/…. както и да е, късмет или подробен подбор, но финално винаги улучваме чудесни места, получи се и сега  ....

 

....обиколихме и се насладихме /а в по-буквалния смисъл – усвоихме по един телешки стек ....

 

Хубаво разказваш 🙂 , сега ако споделиш и кои чудни места за спане при  осезаемо нисък бюджет намери и къде хапнахте стека, ще е много полезно. 😉 

 

Редактирано 15 юни, 2018 от Фичо

[antea]

преди 1 минута , Фичо каза:

Хубаво разказваш 🙂 , сега ако споделиш и кои чудни места за спане при  осезаемо нисък бюджет намери и къде хапнахте стека, ще е много полезно. 😉 

 

битовите подробности с линкове - накрая, включително и бюджет /професионално изкривяване 😁/

[Емика]

преди 2 часа, antea каза:

Фликсбуса беше по часовник и в 11:15 се озовахме в

Колмар 🇫🇷

 

Как живеят тия хора в тая красота...незнам😀! Много се радвам, че я споделяш, благодарско!

[antea]

.... 16 часа закъснение, които в действителност не се оказаха особено фатални, защото всъщност денят беше предвиден да излезем сутринта, да отрамбоваме града през целия ден, и да окапем финално вечерта в апартамента; на практика се оказа, че заради стръмнините и вечните изкачвания, както и заради странно-хладното-полудъждовно време, най-вероятно нямаше да изкараме целия ден навън и щяхме да се приберем за час-два-три междинно

 

та грабнахме веднага един Uber и след 15 минути вече бяхме в поргугалския ни лофт, намиращ се до Estádio do Dragão, извисен достолепно на 16-ия етаж с две тераси, предлагащи чудесна гледка над града; мен принципно ме е доста страх от високи открити пространства, но тук си подадох носа, преглъщайки риска да полетя като волна португалска чайка надолу

 

 

веднагически се юрнахме навън, огледахме набързо района - бая напомняше на Подуене /левскарите обаче да не навирват нос, моля/, и се метнахме на метрото-трамвай към центъра

 

нататък следва познатото ви вече обикаляне като мухи без глави, заплесване насам-натам, ахкане /от възхита/ или пъшкане /пак ли стъпала/, посядане за чашка и чинийка, изобщо всички елементарни неща, които правят хората щастливи; за разкош веднъж се вдигнахме нагоре и с фуникуляра, но при цена 2,50 Е в минута, добрата fit-ната форма на местните намери бързо и очевидно обяснение

 

положих голямо усилие да премина през огромния мост Луиш, докато не се озовах горе и ме задуха; толкова ме е шубе от такива височини, че съм готова да скоча, само и само да се свърши, и като компромис реших да вървя в средата му, там пък обаче минава метрото и имах неустоимия избор или да падна, или да ме прегазят, та си дръпнах мъжа, блажено увиснал на един парапет да прави снимки, и позорно се изсулихме на долно ниво /уж ми е простил, но и тук ще го помоля, извинявай пак 😘/

 

лека-полека, нещата пак опряха до вечеря и се кротнахме в първото не-чак-толкова-очебийно-туристическо ресторантче /горе, НАД реката/

 

тук да поясня, че изобщо не се чувстваме длъжни да ядем местна храна, имаме някаква доза любопитство, но не на всяка цена, така че ако сме наистина гладни, винаги бихме яли примерно добре изглеждащи пици, вместо експерименти с неясен край; в конкретния случай обаче не бяхме особено гладни, а и менюто на дъската в ресторанта беше на португалски, та след 10 минути шшшшъшкане на сервитьора, обясняващ, че едното е готвено tummy /нашшшшто колко е по-зловещо, а - шкембе!/, а другото е нещо прекалено морско, избрахме най-безобидното, което беше презентирано като риба на скара със зеленчуци и печени картофи, а като стартер ни наградиха със специалния тапас, който се оказа две нарязани глави суров лук, пак с парченца риба

 

рибата не беше никак лоша, нищо фамозно все пак, но зеленчукът беше най-безвкусното зелено варено-задушено листно растение, което ние дооправихме със сол и лимон /жалко че нямаше подправки като за шкембе😅/, финално забърсахме по няколко нати /с малини, лимони и какво ли още не/, които учудващо в 12 през нощта бяха топли и току-що опечени, с което приключихме гастро-откритията си в този град

 

може би не става ясно от написаното, но всъщност градът ни допадна, най-вече с полуразрухата на някои сгради и целия си по-очукан изглед - никой не ми е обещавал лъскав град и слава богу! обичаме места, в които сякаш времето е леко спряло, и за Порто ще има специално кътче в сърцата ни

 

 

--------------------

от книгата ни за похвали и препоръки към местната управа:

 

+ макар и залят от посетители, градът все още не прилича на типичния леко-позьорски туристически мегдан, а пази духа си

- кметът да включи цената на фуникулярите и асансьорите в Andante-то за цялата градска транспортна мрежа, ако ще да й вдигнат цената тройно

 

прибираме се към кротко и бавно към апартамента, като си говорим тихичко, че отново преживяхме един чудесен ден, чакат ни 4 часа сън и продължаваме напред към Мадрид 🇪🇸

 

 

 

 

[krasen_denev]

Страхотни снимки! Голямо браво! Ще чакам с нетърпение продължението!

[Jenbel]

В момента си лежа на терасата-покрив в апартамента ни в Кадис, почивайки си по испански някъде между третото и четвъртото ядене за деня и се забавлявам идеално с твоето четиво, за което много ти благодаря! 

Очаквам с нетърпение да споделиш за Мадрид, любимият ми град в Испания, където ще се базирам в неделя, живот и здраве. 

[antea]

.... преспахме малко, краката отново бяха във форма за крачене, и в 4:15 посред нощ се строихме бодро-бодро пред вратата, готови за нови подвизи, като мислено се поздравявах как дотук всичко минава лежерно и без особени спънки

 

предишната вечер обаче, от софийска предпазливост, реших да заключа вратата с ключа, въпреки че явно тя си се затваря някакси автоматично, като последващ ефект от това ми умно действие при опита й за отключване на сутринта, тя успя едва да се открехне само леко с пространство колкото евентуално да промушим раниците, но не и самите нас, и така си и остана - ни напред, ни назад; точно в този момент усетих как ме полазва онази тръпка на паника, при която неистово ми се дощява да се защурам насам-натам и да повтарям истерично "ами сега! ами сега😲!" но, за щастие този път успях да остана дзен и дори да сътворя на ум два Спасителни Плана - първия отхвърлих моментално, защото няма сила, която да ме накара да събудя неблизък човек /хоста/ през нощта с ултиматум да дойде от майната си и да ни изведе в рамките на 10 минути, предпочитам да изпусна всякакви полети и да остана вечно в Порто, или поне докато някой не пусне директен самолет до София за 10 евро

 

вторият изискваше да се обадя на неизвестния за мен номер на портиера долу в лобито, който не знаеше и думичка английски /установено при преговорите предишната вечер да ни поръча такси/, да му дам инструкции /на португалски?/ как да застане отпред под сградата, нацелвайки нашите тераси, от които да му метнем долу ключовете, като се надяваме да не излетят чак в Дуро, след което той да притича 16 етажа нагоре и да пробва да ни отключи отвън

 

или аз мисля прекалено бързо, или мъжът ми е доста сръчен, защото междувременно той си ръчкаше резетата и пантите й, но тамън да повдигна въпроса за моя план, и вратата се отвори, еврика! така успяхме да излезем с достойнство, вместо да се заклещим, да заключим успешно, долу помахахме на портиера, който и не подозираше какво му се размина, метнахме се на таксито в точния час и се изсипахме на Francisco Sá Carneiro Airport, където отново мушнахме по няколко нати с кафенце в салона и се натоварихме на Ryan-маршрутката за Мадрид,  olé !

 

Мадрид, ах Мадрид 😍 обожавам такива приятни изненади.... когато имаш предчувствие, че градът ще е добър, а очакванията се оказват силно надскочени, останахме си влюбени, това е.

 

ведрина, простор, достолепни сгради, красиви паркове, уютни ъгълчета, глъчка, кралско величие, хамон те напада отвсякъде - какво друго мога да си пожелая за един паметен ден, ниенте сеньори!

 

 

 

 

---------

от книгата ни за похвали и препоръки към градските власти:

 + чудесните оригинални табели с имената на улиците, украсени с тематични картини

 -  при следващото идване може би ще бъдем по-критични, сега не ни идва отвътре

 

към 8 вечерта, след 16+ км обход се завърнахме на Barajas, където морно се положихме в чудесния Cibeles Lounge и дочакахме стилно /или не чак толкова, предвид че след три дни миткане малко се поопърпахме😁/, но пък вкусно и супер приятно късния полет на Wizz, който ни достави на родна територия в 3 посред нощ вторник, йей home sweet home, прекрасно е да се прибираш, защото това значи, че можеш да тръгнеш отново ❤️

 

 

 

 

 

[Olia]

Страхотно разказваш, браво! Супер пътуване сте направили! Ще го имам предвид на следващия черен петък:)

[Lyubina]

преди 3 часа, antea каза:

риба на скара със зеленчуци и печени картофи

Да не би да е било бакаляо - т.е. португалската версия на трЕска 😉 Това е класика.

 

Супер пътуване сте си спретнали и освен да ви завидя най-искрено.... Браво за разказа и снимките!

 

ПП: Признавам си, че на фона на Португалия Мадрид не е моят град, на пък всеки си има различни възприятия и е супер, че сте си изкарали чудесно!

Редактирано 15 юни, 2018 от Lyubina

[antea]

да, точно то е, на финала ни казаха как се казва и се сетих, че съм чувала бакаляо и преди 🙂

[antea]

благодаря на всички, които харесаха снимките ни 🙂 правени са изцяло от мъжа ми, с телефон, хоби му е - което често ме поставя в ситуация да крача минути, разпалено обяснявайки му нещо, докато усетя, че всъщност си говоря сама, защото той е изостанал 300 метра назад, за да си дебне ъгъл или светлина

 

преди време имаше една интересна тема - Лексикон на бюджетните пътешествия, в която доста хора /включително и аз/ споделиха, че би им било полезно, ако след емоционалния разказ за дадено място, се говори и малко в цифри, затова тук ще споделя и леки битови подробности

 

цените навсякъде са за двама, не е трудно да се извадят, защото почти всичко сме плащали с карти и го имаме в извлеченията, и преброих колко кеш сме върнали от взетия на тръгване

 

логистика:

самолети:

София - Базел с Wizz Air, на Черен петък - 0,60 евро

Базел - Порто с Easyjet, купени около седмица по-късно през Rumbo /имаше някакви промоции с Masterpass или нещо подобно/ - 34 евро

Порто - Мадрид с Ryan, пак по горната схема през Rumbo - 29 евро

Мадрид - София с Wizz, купени през март през Jetcost-овете -edreams, 41 евро

Тотал: 105 евро

/бяхме само с ръчен багаж, на нито един от полетите не ни взеха раниците и си бяха с нас на борда/

 

Фликсбус

летище Базел - Колмар - летище Базел - 56 евро /тук цената можеше да се минимизира  с 8 евро надолу, като се купи билет за връщане до Базел /града/ и се слезе на предходната спирка /летището/, което принципно не е разрешено, но хората го правят, ама не посмях да рискувам, на отиване никой нищо не гледаше, но на връщане шофьорът ни провери личните карти и преди всяка спирка съобщаваше колко човека трябва да слязат на нея, така че явно е възможно да следят за такива неща

 

градски транспорт

Порто - Uber от летището до апартамента 13 евро, такси от апартамента до летището - 21 евро, метро - 4 билета по 1,80, фуникуляр - 2* 2,50

Мадрид - еднодневни карти - 2* 8,40 евро

 

общо за транспорт: 224 евро

 

нощувки:

2 нощи - 114 евро в това airbnb - https://www.airbnb.com/rooms/19456513

беше безспорен фаворит в търсенето на място до 60 евро на нощ, задължително със self check-in

реално първата нощувка я пропуснахме заради отменения полет, но Easyjet ни настаниха в този хотел, в superior double room

 

други междинни:

оставяне на раниците в Колмар в офис за колела под наем - 4 евро, в Мадрид на летището - 20 евро

 

по питане на @Фичо

храна:

стекове в Колмар в Au Chaudron - около 50 евро

бакаляо и тапас в Порто в Cantinho Da Sé - около 30 евро

обяд в Мадрид в Mercado de San Miguel калмари и хамон - пак около 30 евро

 

още 110 евро разни дребни - капучино, сладкиши и от сорта

 

краен тотал - 582 евро за двама

--------

 

сега идва ред да уплътня следващите безплатни билети /до Братислава/, но след променения полет на Wizz, който съкращава престоя с ден, започнах да обмислям подобно пътуване и там, като оня ден най-интересното и евтино прибиране беше през Палма де Майорка, ужас 😅

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Страхотни снимки, да го похвалиш мъж ти мнооооого!

И чудесно пътуване, на забързан ход. Благодаря ти!:)))))

[bobole4e]

Браво! Много интересно се е получило, признавам, никога нямаше да ми хрумне подобна комбинация.

[Fever]

Страхотно!!

Влюбих се и в разказа, и в локациите, и в снимките! 😍 Трипа е мноого добре измислен! От това което видях по картинките Базел особено ме привлича, така че със сигурност ми застава в to do лист-а за някое следващо пътуване.

 

♥️

[antea]

Базел е само част от името на летището Базел-Мюлуз-Фрайбург - Euroaiport за кратко... това, което ти е харесало, е явно Колмар :))

Редактирано 24 юни, 2018 от antea

[Fever]

21 hours ago, antea said:

Базел е само част от името на летището Базел-Мюлуз-Фрайбург - Euroaiport за кратко... това, което ти е харесало, е явно Колмар :))

Ох бе, чак сега видях какво съм написала, да, естествено, сигурно щото си мислех за Федерер нещо хаха😄

#знаеш
 

Иначе, няма да спра да се учудвам на системата като цяло, спрямо която да отлетиш от София до Швейцария ти излиза по-тънко от колкото едно хубаво кафе .. велико е ❤️
 

[realna]

Обожавам забързаните,кратки пътувания,но наситени с много нови места и впечатления.Върти ми се една Франция в главата за догодина...да видим...Как да съчетая Париж с Ла Рошел, Колмар, Гор,Авиньон.....много разнопосочни дестинации...Ако имам пък късмет с някой Черен петък...хаха....защо не...:) Пътеписа Ви е чудесен,увлекателен и "заразителен"...Как да не му се допътува на човек! Прибрах се преди 4 дена,но бих тръгнала веднага към ново място...:) Ще Ви "наблюдавам"  - идеята за Колмар ми допадна много!