дневник Азербайджан през моите очи

[Happy_Traveler]

 Реших, че е време и аз да напиша един разказ за моето пътуване, пък да видим колко ще ми се получи. 🙂

 

 В Азербайджан изкарах седмица през юли. Както сигурно знаете - полетите са на Buta Airways само вторник, така че човек или трябва да го съчетае с нещо наоколо, или ако е виждал всичко наоколо - да уплътни добре тази една седмица. 

 Полетите са на добри цени ако се вземат достатъчно рано (не както аз - в последния момент), но багажът се доплаща. 15 евро за ръчен на посока. За сметка на това самолетите са супер - имаше наистина много място за краката, повече от която и да е друга авиокомпания, която съм ползвала.  А аз обичам да ми е широко и да се отпусна свободно и пак ми оставаше място!

 

 

За Азербайджан (или АзЪрбайджан, кой както иска) ни трябва виза, но тя се взема много лесно за 3 дни - 20 долара или експресно 50 долара ако искате за няколко часа. Трябва ви копие на паспорт, карта, с която да платите онлайн, резервация на хотел (която после може да отмените, ако не искате да ползвате) и това е. 

 

Ще ви разкажа за пътуването ми по дни, за да бъде по-лесно. Но аз наистина го карах много, мноооого бавно и спокойно, знаейки, че имам 7 дни и не особено много места, които исках да посетя. 

 
Ден 1 - Вторник 

 

Този ден за съжаление мога да го броя почти за загубен, тъй като кацнах следобед, чаках моята близка спътничка Самира да дойде с полет от Дубай 2-3 часа след мен, след това се настанихме в хотела, от където ни уведомиха, че климатикът им не работи и трябваше да го караме само на вентилатор.  

  Като избирате хотел гледайте да е близко до метрото, ама наистина да е БЛИЗКО, понеже там дори 20 мин пеша пак може да е близко, спирките не са толкова на често, както в Европа. Това аз обаче не го бях догледала добре, а и на следващия ден сменихме хотела в полза на друг с климатик, така че реално ползвах много малко от обществения транспорт на Баку. Който иначе е прекрасен - 0.20 маната за метро, 1.60 за рейс от летището до центъра (28 Май). Трябва ви карта, която се закупува на място на летището - веднага след като излезнете. Мога да дам на някой моята - даже има няколко маната в нея. Успях да ползвам метрото само веднъж, тъй като имах невероятния късмет да НЯМА ТОК вечерта и на следващия ден. Това не е нещо обичайно за Баку, случваше се за пръв път, та добре, че нямахме много наситена програма. 

  След като решихме драмата с хотела, (и да се преместим на следващия ден) беше време за излизане. UBER е прекрасен в Азербайджан ако не ви е удобно метрото. Свалете си го и го ползвайте. Наистина е евтино и много изкушаващо - по 2-3 маната из града (2-3 лева, 1 манат е почти 1 лев, та лесно се смята), даже за по-далечни разстояния (като Yanar Dag, Atashgah и т.н.) е не повече от 10 маната. Ако не сте сами, то за повечето места дори не си заслужава да ползвате метрото. А ако сте 3-ма или 4-ма направо може да си имате таксита навсякъде и по всяко време буквално за стотинки.  Ние си взехме по една места СИМ карта с Интернет за 30 маната и бяхме готови за разходки пеша и с Uber. Като всеки един морски град, Баку е дълъг и следва брега на морето и не особено удобен да се обходи целия само пешеходно, но пък както казах опциите за транспорт са много. Рейс не сме ползвали, понеже дамата с мен държеше на климатик. Рейсовете в центъра са нови и хубави, но само в центъра. 

 

 МНОГО ВАЖНО! Ако смятате да ходите лятото и в жегата (която може да стигне спокойно 35-39 градуса), то преценете дали е за вас и ако е, то преценете дали и другарчето с вас ще толерира това. Ако е от типа хора, които не могат да ходят на слънце и на жега, то жарките дневни температури ще ви прибират и ще се налага да обикаляте до 13.00-14.00 и следобед след 17.00-18.00 часа. Аз обичам жега и слънце и дори 39-те градуса не успяха да ме стреснат, а беше и влажно, но моята спътница не беше никак щастлива от този факт. 

 

 Първата вечер посетихме централната част за разходка и вечеря, беше наистина много красиво вечер. За ориентир - Nizami Street. Дълги пешеходни зони, кипящи от живот. Тук може би е мястото да спомена, че Баку е ПЪЛНО с араби. Особено саудитци, но и другите от региона - емирати, катари, иракчани и т.н. В последствие разбрах, че Азербайджан таргетира региона за туризъм, тъй като предоставя всичко, което арабите обичат - нощен живот, лукс, по-освободени жени, алкохол, халал храна и зелени местности извън Баку. Полетите от Залива са 2-3 часа (както нашия от София), а цените - повече от приятни. Имаше много семейства, както и много ергени. Също така индийци, пакистанци, руснаци, турци... Въобще Азербайджан кипеше от туризъм, наистина се справят впечатляващо добре. 

 

 

 

Редактирано 26 юли, 2018 от chandni
Изтриване на дублирани снимки по молба на Happy Traveler

[Happy_Traveler]

Ден 2 - сряда

 

Или реално ден първи за разглеждане. 

 

 Станахме късно и след закуска тръгнахме на обиколка към 11. Казаха ни, че ще може да сменим хотела си чак следобед, затова решихме да се спуснем към Стария град на Баку - Ичери Шехер. На мен много ми хареса, даже малко ме е яд, че не го посетих 2-3 пъти. Красиви крепостни стени, хамам, джамия, стар кервансарай ( Пътят на коприната). Всичко е перфектно реставрирано и с нужната информация.

 

 

 Жегата беше голяма и всички котки бяха полегнали.

 

Кервансарая има прекрасен ресторант, най-активен вечер, както и красиви ориенталски магазинчета на 2-рия етаж.

 

 

Пахлавата я опитах по-късно и на друго място в един ресторант, но беше по-различна от познатата ни турска. Хареса ми, но може би защото аз най-обичам арабската, то не пробвах втори път. Въпреки това е прекрасна за подарък и може да се купи от различни места из града. В Стария град може да видите красиви килими и различни старовремски пособия. 

 

 

 Както знаете азербайджанският език е тюркски и много близък до турския, та който говори турски няма да има никакви проблеми тук. Въпреки това ми направи впечатление явното персийско влияние. Азерите имат няколко различни букви - Әə, Xx и Qq, та това Х е онова същото гърлено, което сте чували при перси и араби. На латиница се пише Kh. Баклавата беше изписана така: " Pakhlava".

 

 

 

Старият град не е много голям и се обхожда бързо, зависи колко време искате да отделите на кулата, джамията, дворецът или някакво пазаруване. 

 

Редактирано 17 юли, 2018 от Happy_Traveler

[Mary]

На 17.07.2018 г. в 17:47, Happy_Traveler каза:

Или реално ден първи за разглеждане.

Давай следващите дни, моля. 😁

[Happy_Traveler]

Давам, давам. Още ми е сложно с писането тук, качвам едни и същи снимки, трия други. @Mary изтрий тези, които се дублират в 2-та поста, моля. 

 

 Та след разглеждането на Стария град ние продължихме към Музея на килимите. За да пресечем булеварда, трябваше да минем през един подлез. Направи ми впечатление, че беше реновиран и даже с ескалатор. Почувствах се в Германия. 🙂 Отсреща гордо се вееше азерският флаг. Мислех си как в България на толкова малко места можем да видим нашето знаме. 

 

 

Подлезът.

 

 

В следващия си пост ще разкажа специално за Музея на килимите. Аз по принцип не съм много по музеите, но тъй като времето беше много топло, а моята спътничка хич не харесваше това слънце, решихме, че това ще е добра следваща спирка. И не съжалих. 

[Happy_Traveler]

Азербайджан е много известен и с килимите си. Килимарската школа е защитена от ЮНЕСКО, затова има и специален музей на килимарството. Разположен е в нова, много красива сграда, но е на цели 50 години. 

 

В азербайджанския музей на килимите се помещават 10 139 експоната и са включени 7 колекции.

 

Снимала съм малко от тях. Имаше килими от различните региони на Азербайджан, представящи различни елементи от бита и културата на азерите. По-нататък ще ви разкажа за скалните рисунки в Гобустан - с танцуващи хора. Та подобни изображения имаше и по някой от килимите. 

 

 Музеят е на няколко етажа и разказва много исторически факти. Може би един от най-интересните - празникът Норуз (Nourouz, Nowruz, Novruz) - може да го срещнете по много начини. Аз го познавах много добре и от преди, тъй като се случи да бъда в Иран, когато хората го празнуваха. 

 

Норуз (на персийски: نوروز, IPA:[noˈɾuːz] - Нов(ият) ден) е името на персийски новогодишен пролетен празник. Норуз е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния ирански календар. Празнува се в деня на астрономическото равноденствие, което обикновено е на 21 март (пролетното равноденствие) или 1 ден по-рано или по-късно. Часът, в който се изпраща старата и се посреща новата година, се нарича „Саал Тахвил“. Това е зороастрийски религиозен празник.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Норуз 

 

Персийското влияние определено е било силно по тези земи, а в музея бяха изложени снимки и клипове с различни ритуали. Килимът също е имал важно място на празника - за сядане, сервиране на гозби и преносим елемент за пикник навън. 

 

 

В музея също ще намерите интересни истории от Пътя на коприната, други търговски пътища, свързани с продажбата на килими и дисаги. Дисаги с шарки на килими, които са съхранявали багажа по време на път. 

 

 

Сградата е особено интересна и отвън, тъй като има форма на навит килим. Прекрасна архитектурна идея. 

 

 

Паркът пред музея е прекрасен за разходки и предлага невероятни гледки. Затова бих ви посъветвала да идете в сезон с хубаво време и да седнете на кафенето отвън. То не работеше, когато ние бяхме там, но си представих удоволствието да изпиеш един чай с тези гледки: 

 

Там се намира и т.нар. "Малка Венеция". Предлагат се лодки (гондоли), с които може да направите една малка обиколчица. 

 

Повече информация за Музея на килимите може да намерите тук: 

 

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=44309 

 

А аз продължавам с разказа си какво видяхме по-нататък. 

Редактирано 26 юли, 2018 от Happy_Traveler

[Happy_Traveler]

Тъй като трябваше да се приберем следобед и да сменим хотела, решихме преди да се приберем - да намерим първо добро място за хапване. Определено мога да ви препоръчам да посетите този ресторант: 

 

https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g293934-d10354430-Reviews-Shah_Restaurant-Baku_Absheron_Region.html

 

Менюто е богато и пълно с традиционни ястия. Аз опитах "3-те сестри" - чушка, домат и патладжан, пълнени с кайма. Нещо като нашите чушки пълнени, но по-различно. Сервирано в гювече. 

 

 Бих ви посъветвала да опитате и от местните компоти. Всякакви интересни вкусове, от всякакви растения. Това беше и нещото, което ми се искаше да взема за България, но, уви, бях само с ръчен багаж. Там компотите се сервират и предлагат в бутилки и се пият като сокчета. Някой с плодове вътре, някой без. 

 

 

Ресторантът носи името на Шах Исмаил Първи, великият владетел от династията на Сефевидите. Висока категория ресторант, а за 20 маната (20 лева) може да хапнете и да пийнете доволно. 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Ismail_I

 

Няма да навлизам в исторически полемики, но от картата по-горе се виждаше, че явно азерите вярваха, че шах Исмаил е азери и е владял Иран, т.е. "Azerbaijan Safavid Empire". Много други исторически източници доказват други неща, но явно тъй като е роден в Ардабил, част от Иран, но населена с азери, то е възприет за азерска национална гордост. 

 

След доброто хапване се прибрахме и сменихме хотела. Преместихме се в уж по-добър, но не знаехме, че ще имаме 20 саудитци на етажа. Вече бяхме още по-близо до центъра и използвахме само таксита.  Вечерта прекарахме в разходка из парка по крайбрежието - дълъг, осветен и с красиви панорамни гледки.

 

Следва ден 3 - четвъртък... 

 

 

 

Редактирано 26 юли, 2018 от Happy_Traveler

[Happy_Traveler]

Ден 3

 

Този ден си отделихме за плаж, все пак имахме цяла седмица. Възможностите за плаж около Баку са наистина много, най-вече в южната част на града. 

 

 На нас ни препоръчаха 2 плажа, които бяха на север - Sea Breeze  - https://www.tripadvisor.com/Hotel_Review-g293934-d2431539-Reviews-Sea_Breeze_Resort_Residences-Baku_Absheron_Region.html  --> Ние избрахме този, по-спокоен.

 

 и Amburan - https://www.tripadvisor.com/Attraction_Review-g293934-d12087099-Reviews-Amburan_Beach_Club-Baku_Absheron_Region.html

 

Amburan Beach Club е може би най-хубавият бийч клуб в региона, нещо като нашите Какао и Бедрум Бийч. Направи ми впечатление, че имаше много свободни плажчета по пътя, но малко хора на тях. Малко чадърчета и шалтета. Аз обичам дивите плажове, но в този случай бяхме за ден и искахме нещо с чадъри. Ако на вас не ви пречи слънцето и не ви трябва сянка, то можете да си опънете кърпата на всяко приятно местенце, което ще видите около пътят и да се насладите. Наистина е безопасно и дори да сте няколко момичета - няма да ви притесняват. 

 

Водата в Каспийското море беше прекрасна - топла и приятна еххееейй, по това време в България още беше хладна с това дъждовно лято и този плаж ми се стори супер. Иначе - все едно си на Черно море, нищо особено като пясък, но пък топлата вода биеше по точки. 

 

Цените - около 15-20 маната за вход (с шезлонг и чадър), гардероб, хубави бани, съблекални. Храната беше като българските цени по курортите ни - повече от града, но за ден абсолютно допустимо. Имаше предимно местни хора и руснаци. 

 

 

Привечер посетихме едно място с гледка, което бих ви препоръчала - Come In Club, от терасата се виждаше целият залив, а вътре беше много уютно, бяха сложели огнени витрини навсякъде.

 

 

След тези разкази без никакви забележителности и особена историческа информация идва и времето за Atashgah of Baku в следващия ми пост - място, което не бива да пропускате.