дневник Бяло-синьото ни пътуване ;)

[Lindt]

Досега не съм писала за моята най-първа и голяма любов - Гърция. Основно защото напоследък не ме беше изненадвала с нищо, иначе вероятно щях да разкажа. 

И така на прага на Сатурновата дупка се отказах да опитвам да остана в София за рождения си ден - да, топло е, препълнено е с хора, по-скъпо е, но си е емоция да пътуваш. Не мога просто да ям някаква торта и да говоря по телефона на този ден. Билетите до Атина са евтини, морето е синьо, значи купуваме и хвърляме чоп на кой остров да отидем. 

Постепенно се избистря стратегията как да избегнем тълпите - изключваме острови с летище и такива, до които пътуват круизи. После почваме да търсим къде водата е най-синя. Как да напаснем фериботите между островите. Какво безболезнено ще посетим с автобус и кое ще изключим и оставим за друг път. Как да си намеря настаняване на мини остров в топ сезон? Как да не изгорим като няма организирани плажове с чадърчета, а растителността е кът?

Само за седмица сме приключили с подготовката и програмата изглежда така:

14.07 - летим с Аegean преди обяд, хващаме метро до центъра на Атина, виждаме Акропола, намираме си място за късен обяд, разхождаме се из града, отиваме в Пирея, купуваме билет до Аморгос и прекарваме вълнуваща нощ на ферибот 😉

15.07 - акостираме в Аморгос около изгрев, отправяме се към плажа Мелтези на 2 км, лежим на шезлонг, дремем и слънчасваме до обяд. Хващаме автобус до градчето, в което съм намерила 3 нощувки.  След освежаваща дрямка отиваме да гледаме финала на Световното в района на плажа.

16.07 - хващаме автобус до Манастира, после отиваме да видим най-синьото синьо на плажа, разглеждаме старата им столица Хора и се прибираме

17.07 - По план сутринта напускаме Аморгос и отплаваме към Ираклия - там съм си избрала перфектното настаняване в средата на нищото, с абсурдно добра гледка към морето. На практика ферито не е от нашия град, а автобуси до пристанището сутрин няма. За този пропуск в проучването после, а и времето беше отделено за великолепния плаж Агиос Павлос. Отплаваме чак в 7 вечерта и няма да иамме време за следващия остров, колкото и да е малък.

18.07 - Ираклия е на наше разположение до 15:30, а времето прекарваме на плажа Ливади, после идва време да видим мечтаната Куфонисия.

19.07 - посвещаваме деня си на Като Куфониси, а вечерта се отправяме с фери към Наксос

20-21.07 - Не знаем какво ще правим на Наксос, но е достатъчно голями разнообразен, за да определим желанията си на място. Настаняваме се в Хора.

22.07 - късно вечерта в неделя летим към София, така че денят е определен само за плаж и пътуване до Атина или обратното, в зависимост от желанието ни. 

[Lindt]

Полетът ни е приятен и кратък, предшестван от интресна среща с @Dianи изкусителни планове за октомври в Египет. Имаме си тема за размисъл в следващите дни. Изяждам дори половин сандвич от самолетното меню и не ме заболява коремчето, както се опасявам от предишния опит с авиокомпанията до Йордания. 

Билетчето за метрото се оказва малко по-скъпо от очакваното, а Жижо придвидливо не ме информира, защото не му се чака 1 час докато анализираме дали за 2 евро не е по-разумно да пътуваме някак си по друг начин и да видим какъв е той. По време на пътуването се качват няколко цигани, които шумят, крякат  и разполагат с уред за мъчения (акордеон), но пък изненадващо не миришат...ех, да можеше и нашите да се къпят. 

Изстреляни сме в центъра на града. Топлинният удар ни е гарантиран, а разни извратеняци играят баскетбол, без изобщо да се трогнат от температура 35+ градуса. Точно предния ден съм разказвала на колежка как ще преминат първите ни 24 часа от почивката и тя многословно е съчувствала на Жижо, който ме търпи и се съгласява на издевателство като това. Полезното е, че ме е подсетила да потърсим място за багажа по време на разходката. Омазани с 50-ти фактор и леки като перца се отправяме към Акропола. Хих, не съм била в Атина от 8 години, но си спомням, че пак го качвах този хълм на такава температура. Ама Жижо не е ходил и любовта изисква да се възхитя от перспективата пак да ги гледам тези камъни, слънчасала и полужива. Поне по пътя по хълма пеят разни цикади, а и гордо сме се справили с прехода без да купим гривна Хакуна Матата. Опашката на касата е километрична, явно и другите туристи не знаят какво да правят в Атина в средата на юли. Споглеждаме се замъглено заради стичащата се пот в очите ни, проверяваме цената на билетчетата и се сещаме, че с 40 евро все ще намерим какво друго да правим 😉  

С облекчение се спускаме обратно в туристическата част, правим 2 тигела в района на някакъв пазар и сядаме да пием рецина и да ядем мусака.. Аз правя страхотна гръцка мусака, но около веднъж годишно и съответно е задължителна част от менюто ни и в Гърция. Да си знаете, че за всичките ми отклонения и капризи за храната държа отговорни гърци. При колебливия опит да станем и да обикаляме, получаваме комплимент от завдението във вид на още една кана и се налага да поостанем. Забелязала съм, че жегите в града принуждават минувачите да са странно облечени - голи, по сутиени, по бански. Ние имаме доста разумен вид и явно с виното са преценили, че ще ни държат като реклама на заведението на първа линия. 

Все пак вторият героичен опит да обикаляме започва успешно. Правим 20 крачки, съзерцавайки там нещо си и веднага лягаме в една градинка пред църквата на сянка. Явно е, че ще разглеждаме Атина зимата, а сега ще гледаме туристите, и то само ако искаме. 

Към 17:00 вече сме се аклиматизирали и моожем да ходим и влизаме в магазини. С ентусиазъм зървам познат клон на верига магазинчета за бижута. Преди над 8 години си харесах едно герданче с корали при тях в Крит. Не си го купих и си мрънках 5 години след това. Отидох пак и пак не го взех, защото си го спомнях по-красиво. И сега вече си го имам, ха, добро начало на почивката!

Атина е приятен град. Поне за мен, защото обичам звуците, постройките, хората, езика им и да де, Гърция. Не се чувствам вс едно ми трябва програма и съм изпуснала нещо, ако просто си вися някъде и пия фрапе, вместо да обиколя нещо. За мое удоволствие и Жижо така я възприема.Безпроблемно се докопахме до Пирея, купихме билетче за ферито по-късно и уточнихме от къде тръгва нашия кораб. След което си намерихме ново заведение, за да пием кафе. Не предлагаха фрапе, но казаха, че няма проблем и ни поръчаха от колеги в района. Обичам гърците!

Вечеряхме щастливо, намерихме си ферито и дори прекрасни пейки за излягане в цял ръст за през нощта. В 6 сутринта,  изненадващо наспани и с фрапе в ръка, спокойно можехме да слезем и да се отправим към плажа, трупайки първи цикладски впечатления по изгрев слънце. Ясас, Аморгос! 

[Lindt]

Катапола, Аморгос

 

В процеса на избиране къде да отидем, се беше оказало, че нищо не знам за Цикладите. От време на време Санторини ми е привличало вниманието, но все съм си мислила, че ще отида в този район през пролетта, когато още има зеленина, цветя и малко туристи. А пролетното ни пътуване за майските празници не се случва да е в тази посока и все задрасквам островите за следваща година. Та хем не искахме тълпи, хем не знаехме нищо за малките острови, на които свободните места за настаняване бяха кът. А сме без кола и трябва някаква предварителна идея какво правиш и къде отиваш. 

Трябваше от някъде да започнем, а в темите често се споменаваше Аморгос - по-голям чукар, с удобни фериботи, 2 пристанища, автобуси до основните места и най-синьо-синя вода.  Грабнахме този остров за начало на пътуването, с преспиване в едното крайбрежно градче - Aegiali. От там щяхме да се разхождаме с транспорт и да си мързелуваме 2 дни, а сутринта на третия да отплаваме към Ираклия. 

2 дни преди пътуването Жижо реши да провери детайлите по моя план и се оказа, че ферито ни е от Катапола, другото пристанище, в желания ден. В предишния и следващия има и от Егиали, но не и когато ни трябва. А е в 7 сутринта и няма автобуси между градчетата преди 10. Махнахме смело с ръка, ще измислим нещо на място. 

И така, по изгрев се запознавахме с главното пристанище на острова - приятно изненадани от състоянието ни след нощ на фери и 24 часово лятно пътуване без душ, с почти налудничево желание да влезем в морето и да се изкъпем. Настаняването, а и автобусите до нашето село са след 5 часа, така че както и да се чувствахме, пак щяхме да си седим там 🙂

Още с първите стъпки, разбираме, че сме сбъркали с очакванията си да е занемарено и малко неугледно наоколо. Къщурките са искрящо бели, заведенията и магазините привлекателни, обстановката напълно ни очарова. Срещаме и патици по пътя, тръгнали на плаж 🙂  Е, суперсиньото все още не е огряно от слънцето и не се хипнотизираме, но пък имаме време за това. 

Пътят 2 километра до плажа Мелтези е по-неясен от очакванията ни, губим се тук там, правим излишни тигели и навсякъде абсолютно безплодна земя се оказва оградена и не можем да я пресечем. Има мъничко прилив и според Жижо не можем да минем директно по плажната ивица, въпреки съветите на ранобудни местни. След 30 минути все пак се примирява с едно от предложенията ми, а именно да рискува да си намокри обувките за плаж 😄 .Офертата за пресичане на чужда собственост и прескачане на ограда е абсолютно отхвърлена, понякога се чудя какво ли дете е бил.. 

Намираме си първата синьо-бяла църква, чучната жовописно на една скаличка до морето, при това с изглед към залива на града в далечината. Абсолютно страхотно място 🙂  и се започва щракане с обектива на @Брани

Към 7:30 доволно се опъваме на шезлонги на личния си залив без никакви хора. Е, има кафене с ценоразпис, което пък няма връзка с шезлонгите и чадърите, а те не са си сложили цени и цели в живота. Решаваме, че все някога ще дойдат и започваме хигиенизиране с елементи на писъци от студената вода. Е, не мога да разбера къпането в Европа, ужасни температури са това. 9 дни си седя на море, мозъкът ми ври, не мога да направя 4 крачки на слънце без топлинен удар и не мога да вляза във водата. Мечтая си за Тайланд, Филипини, абе нещо там, но пък не правят мусака...

От време на време се появяват разни сбъркани двойки, но никакъв персонал. Наближава времето за първите лодки, водата се е осветила и разкрасила, подремнали сме и сериозно ни доскучава. Обмисляме, че може да си тръгнем в 10 към селото, да сме си лежали безплатно на сянка и да закусим докато дойде автобуса 🙂 Е, почистили сме летящи чували наоколо, така че не сме безполезни използвачи на чадъри и сме в мир със себе си. 

С наближаване на лодката вече сме се стегнали за път към селото и щастливо забелязваме, че е точно навреме, защото идват човецитеда взимат парички за плажните съоръжения. Награждаваме се с още снимки на църквата, а после с по половин узряла смокиня и сядаме слънчасали да пием фрапе. Почти няма будни хора по улиците, но поне пекарната е отворена, а баничките с шунка, кашкавал и домати великолепни. Неусетно е минала най-тежката част от пътуването ни и сме готови да  се запознаем и с нашето село 🙂

Редактирано 25 юли, 2018 от Lindt

[Гост]

Обожавам Аморгос. А теб те мразя. Сещай се що 

Ама много ти харесвам писането... 

[Lindt]

преди 8 минути , Rainy каза:

Обожавам Аморгос. А теб те мразя. Сещай се що 

Ама много ти харесвам писането... 

Сещам се аз, ама... ние по принцип бяхме на Аморгос, защото 40 дни преди желаните дати нито един хотел в Швейцария не си беше сложил табелка "очакваме ви!" в booking. Напротив, четяхме ги едни такива "98% от местата са вече заети" 

[Гост]

преди 11 минути , Lindt каза:

Сещам се аз, ама... ние по принцип бяхме на Аморгос, защото 40 дни преди желаните дати нито един хотел в Швейцария не си беше сложил табелка "очакваме ви!" в booking. Напротив, четяхме ги едни такива "98% от местата са вече заети" 

Ако ме попиташ Аморгос или Щвейцария, ще ме матираш директно 

Обичам да те чета, нищо че си прословута кифла  (бягам да не ме набие Жижо!) - а може би точно защото така не може да пише която и да е кифла.

 

Моля, продължи. Обичам Аморгос...

[Lindt]

Егиали, Аморгос 

 

Автобусите не са най-новите машини, но шофьорите са любезни, разписанията са разлепени на всяка спирка и други ключови места, а и се движат редовно в сезона.

Ние прецизно избираме местата си, така че да съм от правилната страна с гледки към морето, все едно няма да заспим като пънове в момента, в който седнем 😉 В просъница виждам 10 бели къщи в средата на нищото, което вероятно е Хора и не успявам да разбера кое им е толкова по-красиво от на тези покрай пристанището. Оставям тези размисли за утре, когато ще посетим старата столица и задрямвам отново. Събуждам се изненадана покрай залива преди нашето село - Агиос Плавлос. Е, няма такова място - водата сияе, от едната страна остров, от другата склонове с кози, с малко островче по средата за разкош, а плажчето е тясна пясъчна ивица, врязана в морето, подобна на известния хърватски плаж, Хвар. Въобще не съм очаквала да има такова място и започвам да кроя планове на сън за посещение там. Жижо също зърва мястото и без думи се разбираме, че ще трябва да отидем. 

В Егиали стигаме към 12:30. Морето е изключително синьо, а брегът е пясъчен и спокоен. Градчето е също така бяло и красиво като предното и ние сме напълно доволни от живота. Докато не разбираме с помощта на местни девойки къде ни е къщата. Цели 4! пресечки по баир, няма магазинчета, пече безмилостно и ние си настъпваме езиците, пълзейки нагоре. Крепи ни идеята за легло и баня 🙂 

Посреща ни изненадана дама, смутено обясняваща ни на гръцки, примесен с 4 английски думи, че, хм, не ни е почистена стаята. Да дойдем пак след час.... е, ама ние само докато се качим пак по баира, ще е минало половината време. Гледаме толкова нещастно и огорчено, че тя започва веднага да ни чисти стаята. А ние чакаме пред вратата, но няма сянка. Не ни разбира въпросите, а ние сме съсипани и пред припадък, както може да стане само, ако очакваш да си легнеш сега, а не можеш. Пак се споглеждаме с жената и питаме за кафе. Идеята е да ни посочи някое по същата улица, за да не слизаме до пристанището, но тя притеснено ни пуска на терасата на стаята и отива да ни направи по едно еленико. Много мила жена, но на този етап хич не я харесвам 🙂

Терасата е супер между другото, можеше да си ни остави там и по-дълго. Сянка, лози, гледка към морето и цветенца...Стаята...ами казвала ли съм , че евтините стаи в Гърция задължително са обзаведени с дървено креватче и твърд матрак...не че мрънкам, просто като заспя по корем, се събуждам с натъртени ребра 🙂Иначе си имаме климатик, хубава баня и хладилник, не че си носим нещо за него 🙂

Към 5 се излюпваме освежени и обмисляме какво ще правим. Днес е финалът на Световното, но Жижо изобщо не е сигурен, че му се гледа как Франция бие Хърватия. Аз съм силно изненадана от възможността да отидем на плаж. Прецизно оглеждаме всички чадъри, които се продават в магазинчето и взимаме най-евтиния 🙂 Е, с постоянния цикладски вятър, бруталното слънце и белоснежните ни телеса мини паянтовото чадърче едва ли е много умно решение, но ние ще проверим. 

Гордо забождаме чадърчето, опъваме кърпите и отпиваме от закупената бира...3 минути.. после чадърчето се разглабя и полита към морето. Улавяме го, сглобяваме го и за кратко си мечтаем за Халкидики. Добре е, че Жижо не пуши и може да отдели половината си ръце за придържане на съоръжението в следващия час 🙂  

И от двете страни има заведения с телевизори и групи млади запалянковци. Настроението им се повишава, защото сме на френско островче. Досега не сме виждали френски туристи и сме изненадани. Харесваме ги, много са ненатрапчиви. Това за мен е достатъчно, за да прекарам следващия час, обмисляйки пътуване във Франция. В края на мача вече сме се примирили с чадъра, пили сме още бира, започваме да огладняваме, а по улиците настроението е доста приповдигнато. Правят си тихи обиколкчици наоколо, увити в знамена и скачат в морето. Но по никакъв начин не тормозят околните. Дори Жижо спира да тъгува за хърватите. 

Избираме си заведение, разположено малко по-високо, но на главната улица, което предлага доста готвени ястия. Вече съм научила, че на острова са силно застъпени агнешко и козе месо, фава и нахут, сирена и разни пълнени зеленчуци. Объркана съм, защото съм прочела, че храната е оскъдна спрямо други части на Гърция и съм подготвена за малки порции, никакъв избор и високи цени. И пюрето от фава, и яхнията с нахут са страшно вкусни, агнешкото ми също, така че ние преяждаме, поливайки храната с вино, за около 23 евро. Оглеждам и околните чинии и не виждам и помен от незадоволителни порции 🙂

Безкрайният ни почти 40 часов ден приключва и си лягаме, обсъждайки утрешното ходене до столицата, манастира и най-синия плаж. 

[Asya Assenova]

Много си добра.Обикалях Цикладите, но до Аморгос не стигнах.Пак ще се ходи е този регион:)

[Lindt]

Хора и Агия Анна, Аморгос

 

На почти всички цикладски острови главният град е построен високо и се казва Хора. За който и остров да четеш, пише задължително да отидеш, защото е много красиво. Ние естествено не отхвърляме тези твърдения и сме длъжни да проверим. Но първо ще хванем автобус до Манастира - най-известната забележителност на острова. Прочела съм, че за да влезем, трябва да сме облечени подходящо, а в багажа ни няма такива дрехи 🙂  Спестявам тази информация на Жижо, защото така или иначе няма какво да направим предварително и ще преценим на място дали да си изплетем покривало от изсъхнали тревички или ще се възхищаваме само отвън. 

Събуждаме се рано, а първият автобус е в 10 и се налага да обуздая амбициите си за разходка в прохладен предиобед и плаж на Агиос Павлос след обилен обяд в столицата. Утешавам се с саморъчно направено фрапе на нашата тераса. Продават си хората чаши с пакетче нес кафе и захар и ако си си купил нуну и студена вода, можеш да си сготвиш фрапето навсякъде. 

В 10:30 слизаме от автобуса и осъзнаваме, че този км на слънце до Манастира няма да е от лесните. Връщането и спускането до плажа също, но героично вървим и слънчасваме. Много, много е красиво там и се преструваме, че кожата ни не изгаря с всяка изминала минута. И морето блести, и Манастира е красив, и купищата френски туристи съвсем не ни дразнят. Ние си реанимираме, а те дисциплинирано вадят подходящо облекло и се отправят към вътрешността на постройката. Има и оставени шалове, ако някой несериозник иска да влезе, но ние преценяваме, че интересът ни е доста слаб и предпочитаме да се скрием на сянка и старателно да се изкъпем с плажно мляко. Дано не сме пропуснали нещо важно 🙂

Докато допълзим до плажа е станало обяд и се е понапълнило с хора. И ученици. Повечето са французи, както вече предполагате. Вероятно се дължи на някакъв филм в прослава на водата на Аморгос от Люк Бесон.  Ние разумно отлагаме разпъването на чадъра и се отдаваме на фрапе и банички в единственото кафе в този район. Гледката е сияйна и морска, храната ни задоволителна, а Жижо се старае да овладее моите 100 думи гръцки докато си почиваме. 

Плажовете са каменисти, водата е страхотно красива, а хората са повече от необходимото. Ние не сме на главния плаж, а на по-малките съседни, но това не помага особено. Не можем да легнем и двамата под чадърчето, така че аз се оттеглям с достойнство да си чета книгата на една скала на сянка 😉 Не сме запомнили разписанието на автобусите към Хора и в 14:30 се оказваме с допълнителен час за седене и на другия плаж, а не само бързо снимане какво става там. Успяваме да намерим място със сянка малко в страни от тийнейджърски скокове във водата и не недоволстваме от развитието на деня. 

За Хора съответно ни остава 1 час, а сме пътували прави заради цял клас ученици, пътуващи с градския транспорт, а не с индивидуален превоз. Симпатични френски дечица, споменах ли ви? Отдаваме се на размишления за техните летни занимания, щото нас примерно ни пращаха в Ковачевци, а не на Аморгос. 

И така, в градчето наистина е красиво. И уличките, и къщите.. Ама ние имаме нужда от бира и жертваме слънчевата разходка. И мелниците гледаме от далеч. Усещам притеглянето, но нямам сили за този баир 🙂 Остава за друг път, януари може би?

В Агиали пак си плажуваме, вечеряме ястията на деня в същото заведение и окончателно загърбваме странните идеи да поръчваме по 3 неща, защото ползвам половината, за да храня котките.  Отделяме и доволно количество от времето си, за да дебнем офиса за билети за фериботи да отвори, да проучим варианти за стигане с ранно фери до Ираклия и да помислим дали да не направим поредна идиотщина в нашето "пътуване-почивка", като например хващане на автобус до Катапола в 2 през нощта, за да можем да хванем тази лодка в 7. Е, има и таксита. Проучили сме, че са 25 евро и сме съгласни да ги дадем, но ни казват 28 и това вече е прекалено 😉  Обаче домакинята ни черпи от местното узо с мед, с кафяв цвят и доста приятна напитка за наша изненада. Ако летяхме от там, щях да довлека поне за колегите. 

Отказваме се, ще пътуваме вечерта за Ираклия и утре ще посетим Агиос Павлос, което всъщност е основната причина да отхвърляме всички предложения за ранно изнасяне.

[Lindt]

Агиос Павлос, Аморгос

 

Ние обичаме красиви плажове. И да е топло. И да лежим на шезлонг, да си четем, да зяпаме морето. Естествено, всичко е в дозата, а да бързаш да тръгнеш от един плаж и да отидеш на друг с много усилия, тоест съобразяване с обществен транспорт и време за пътуване, ни се струва досадно и излишно. 

Затова колкото и да ме изкушава да посетим един плаж на корабокрушенеца с останки от кораб и един малък Хвар, очевидно се налага да изберем само един плаж за този ден. Едното сме го видяли от автобуса и със сигурност ни харесва. Другото не сме го видели и около него има особена притегателна аура на непознато съкровище.  

В 10 сме изпили по 2 фрапета, закусили сме банички (моята любима замбон ка сери и за Жижо един "пай" с пиле, чушки и гъби, за да не му липсва моята мама ) и си хващаме буса до Агиос Павлос, убедени в правилността на избора си. Все пак в процеса на деня се цупя за поне няколко глупости, което е нормален резултат като съм принудена да си избирам между две неща, които харесвам 😉

Спускането от спирката до плажа е около 300 метра, слънцето си действа с характерната за него жестокост, но аз си щракам щастливо и не мога разумно да избързам до спасителните чадърчета. 2 броя шезлонги и чадър за хора, които не нощуват в хотела там, е 8 евро, което включва много приятен персонал и 2 минерални води. По времето, в което отиваме, няма почти никой, но около обяд започва да се пълни. Все пак за толкова красиво място, интересът е удивително слаб. 

 

Следобедът ни минава в тотален мързел, излежаване, стриктно и отговорно проследяване как се сменят нюансите на водата и забавление от "кучешката" музика, която надуват от лодката за превоз на туристи до близкото островче. Нас ни мързи да ходим на бърз оглед до там, а и си имаме задачка да проверяваме дали водата няма да се стопли достатъчно, за да полежа в нея. В един момент настава лека припряност у персонала, които бързат да ни раздадат касови бележки и малко по-късно се появяват проверяващи ;)  Балкани, интересно как е в другите държави...

Няма да ви обяснявам колко е красиво това място, слагам снимките и си преценете сами. На нас ни допадна и просторът около нас, защото колкото и да харесвам малки заливчета , предния ден ни беше прекалено тясно и наблъскано на Агия Анна. Сега можехме доста по-спокойно да се насладим на гледката към водата. Даже рискувах да изгорим, защото отказах да се преместим от първа линия шезлонги въпреки движението на сянката на чадъра 🙂

В 4:30 вече сме си изпили бирите и е време да нарамим раничките и да качим баира до пътя. Тези 300 метра ни се  струват като постижението на живота ни и сме сигурни, че ей сега ще се превърнем в локвичка пот, ще припаднем и ще се удавим в нея, а от каменната постройка,  служеща за спирка, изскачат стадо козички. Жал ми е за тях, защото заради ужасните човеци ще седят на този пек. След около 15 минути вече сме се аклиматизирали и не се страхуваме за ненавременната си смърт от топлинен удар, но в душите ни се заражда безпокойство, че автобусът закъснява. По план трябва да пътуваме час и да отделим още толкова за почивка и изхранване, по възможност в някакъв октопод в узо, който съм видяла надраскан на дневно меню и държа да опитам.  След това е ферито и не сме убедени, че около вечерното ни настаняване имаме източници на храна.

Забавянето става все по-сериозно и се убеждаваме, че ще ядем гироси, ще си вземем бира за ферибота и евентуално ще се пробваме на стоп за пръв път в живота си. Но пък се сприятеляваме със стадото и сме си  толкова близки, че не вярваме да се обидят на отказа ни да ги храним със връзките на обувките си 🙂 

Автобусът идва със стресирани правостоящи, а приятелите на шофьора ни качват, защото бързаме за фери. Гърците на спирката явно не са убедителни за причината да бързат и ги зарязват да чакат следващия бус въпреки протестите им. Отново разглеждаме чукарите и Хора и си запомняме защо сме заобичали този безплоден и сух остров.       

Стигнахме в Катапола достатъчно рано, за да си вземем гироси и бири и да се настаним на подходящо място на корабчето, за да си направим пикник 🙂Гиросите на Цикладите са по-малки от всички други места в Гърция. Струват колкото една баничка де, около 2,5 евро. А са вкусни и сме доволни от това, защото хората наистина ядат повече, отколкото им е нужно, до голяма степен подведени от размерите на поднасяната храна. Не вярвам, че някой наистина се нуждае от половин кг хляб, месо и картофи. По принцип нямам скрупули да изхвърлям храна и никога не ям, за да бъде изядено. Но все пак съм по-щастлива, ако не е налага да връщам половината, особено ако е вкусно. 

И така, наблюдавахме залеза на пристанището на друг остров от групата малки Циклади - Schinousa. От там не видяхме какво му е интересното, но може би за следващо пътуване ще проверя. Въпреки липсата на пукнат облак, залезите са красиви и реших в следващите дни да ги наблюдавам по-внимателно 🙂  

[Гост]

Еххххх... И все пак сте пропуснали любимия ми плаж там 🤔

[Lindt]

В момента, Rainy каза:

Еххххх... И все пак сте пропуснали любимия ми плаж там 🤔

Кой? Пък и ти сливи ли имаше в устата 😛 ? 

[Гост]

преди 32 минути , Lindt каза:

Кой? Пък и ти сливи ли имаше в устата 😛 ? 

Ми мразех те, не разбра ли 🤔 (Пък и не чета мисли...)

Не се ядосвай, нямаше да ти хареса - каменист, с мега стръмна пътека до него 🙂 

Ооо... то до там автобус не ходи, та още повече.

Много се радвам, че прочетох за едно толкова мое любимо място като този див остров...

[Lindt]

Ираклия 

 

Прекрасно островче, което съм си избрала заради спокойствието, чудната гледка от единствената свободна стая в букинг и ей така, щото нямаше снимки в гъгъл мапс. Та пристигаме по любимото ми време през лятото когато небето е наситено синьо, а лампите са включени и светлините им се отразяват в морето. 

Янис Заграфос е нашият домакин и е много приятен местен на средна възраст. Чака ни на пристанището, което е много хубаво, защото хич не ни се катери след залез 2 км по някакъв непознат баир. Чак като пристигаме в новия си дом в 9 вечерта, осмисляме, че е на върха на хълма, гледката е страхотна, но той не предлага нищо за пиене. Ех, разглезена съм, щом съм сигурна, че когато няма заведение, ти си правиш такова или поне мини бар...

Още не сме започнали да подсмърчаме от изненадата и той предлага да ни върне до селото, защото има работа за един час. Оставя ни на една от двете улици в селцето, обяснявайки, че на острова постоянните жители са 80 и зимата е супер, няма работа и туристи. Пием замислено бира на плажа до пристанището, слушаме играещите си деца и се чудим къде ходят на училище. Не може да има такова при толкова жители. Не може и да ги превозват всеки ден до друг остров, защото е бурно морето през студените месеци. Освен да са на седмичен пансион... ровя из гугъл за отговора, но не толкова старателно, че да го науча. 

Янис ни е определил час за взимане пред неговия магазин за сувенири, които си прави сам. Хубави са, но някак не намираме нашето нещо. Продасвачът му е племенник и идва през лятото. на връщане ни пита дали ни е първото идване в Гърция. Чуваме този въпрос много пъти, но всеки път учудено отговаряме отрицателно. Кой ходи по веднъж в Гърция? Оказва се, че той не ходил на малко места и обещава да се поправи. Аз си мислех, че всички гърци се опитват да посетят по един остров годишно... Усилено мислим как ли протича животът на местните хора, дали те забелязват същите неща, дали малкото островче не е капан за тях, изпитват ли удоволствие от работата си и всякакви такива въпроси. 

С втората си бира се отпускаме в изключителната градина. Сами сме, но не успяваме да си пуснем телескопа. Нищо, друг път ще гледаме звездите. Сега пред нас е най-красивият залив, осветен от лампичките по акостиралите лодки.  Не сме сигурни как ще допълзим до там утре, защото са ни убедили, че закуската не трябва да бъде в 8, а по-късно, но си лягаме с добри предчувствия за утрешния ден. 

 

Забележката ми към острова е, че само там срещнахме комари. Вероятно заради изкуственото езерце, рибки, бамбук и въобще пълна екзотика за тези ширини. Бунгалата са много комфортни, с веранда и зеленина и се чувстваме като в Азия. А Янис наистина има усещане за красота и е направил всичко с желание. За ваше съжаление сутринта слънцето грее директно срещу нас и не можем да рекламираме със снимки райското кътче. Не че няма да опитам, не ме съдете за кадрите 🙂 

 

Пожелавам си на златната рибка няколко облачета. Имам рожден ден и тя би трябвало да е доброжелателна. Не че й казах, ама тя има интуиция 🙂 

 

Разбираме се с Янис, че няма никаква причина да ходим пеша до плажа. Ще ни закара племенникът, ще ни пазят багажа и ще ни го докарат на плажа половин час преди ферито в 15:30, до което ще ни откарат... Не се чувстваме недобно, местните ясно имат рутина да си взимат или карат гостите до там , защото ферито е единствен начин да пристигнат клиенти. Пътьом ни препоръчват и къде да обядваме :) 

 

Сега нашето плажче Ливади 🙂 От видяното съдя, че островчето е напълно заспало, морето е много синьо, а плажовете с пясък 🙂

Водата е достатъчно синя, но не и топла, така че съм доволна от героичните си опити да вляза в нея. Оказва се, че сега вече сме на италиански остров и около нас има само представители на другата ни любима държава. При разговор със собственика на препоръчаната кръчма от другата страна на пътя, оставаме с впечатлението, че не се радва толкова на италианците, но не разбираме защо. Иначе заведението е с по-високи цени от тези в Аморгос, но ям феноменален октопод с мед и хич не се оплаквам. Нашият домакин в таверната ни говори за български футболисти и така разбираме, че на острова има и българи..един де, работи при него, но все пак е виждал 🙂  Оставаме на неговите шезлонги на шарена сянка да пием вино до идването на превоза и сме напълно доволни от живота. 

И днес си висим на спирката и се тревожим, че ще си изпуснем корабчето. Обаждаме се на Янис, който обявява, че е видял, че закъснава ферито в интернет и затова не бърза. Е, ама ние откъде да знаем, че закъснява..прашасваме си на пътя 😉 

На пристанището се сбогуваме с Янис "Να 'στε καλά! " и той си тръгва доволен от моя гръцки 🙂 Прекрасен човек, мястото е Villa Zografos

 

Редактирано 26 юли, 2018 от Lindt

[Гост]

@Lindt, разтопи ме разказът... Извинявай, че все се навирам тук - просто слабост към текст и описвани места... 

[Lindt]

преди 1 минута , Rainy каза:

@Lindt, разтопи ме разказът... Извинявай, че все се навирам тук - просто слабост към текст и описвани места... 

 По принцип пиша и си качвам снимки основно за собствено удоволствие и припомняне като се нуждая от повторно преживяване, но е приятно и някой друг да чете 🙂  А Цикладите и на мен така ми влязоха под кожата, че се чудя как пак да се замъкна там. Отдавна не ми е било толкова приятно на море..може би от Филипините, където просто хората ми харесаха, а престоят бе пълно удоволствие. 

[Мон]

Много готин разказ в картини! На Ираклия за малко бях и аз и мнението ми е, че мястото е супер спокойно, за една мега спокойна почивка!

Една синя и от мен.

 

 

[Lindt]

Куфониси

 

Хората имат различни причини да обичат да ходят на море, дори в нашата двойка има леко разминаване. Аз търся красива вода и привлекателен залив, Жижо предпочита плуващи рибки и шезлонг на сянка на брега. Гледаме да ги редуваме, поне когато сме на място с риф. В Гърция рядко сме избирали неорганизирани плажове, защото нашият принц не може дори да стъпва по камъчета, пък камо ли да лежи върху тях и да бъде доволен от живота.

Съответно с известно безпокойство отделям почти 2 дни от пътуването за Куфонисия, защото на снимките виждам само великолепна вода (за Марти) , но никакви наченки на шезлонг и чадър. За да ми е чиста съвестта, следващите 3 нощувки са на Наксос, а там има достатъчно организирани плажове и пясък.  

Още с приближаването на корабчето виждам, че моята причина да отидем е дори по-синя от тази по снимките. А плажовете са с мекичък пясък, макар и малко пренаселени за моя вкус. С две думи още от стъпването на острова смело мога да го препоръчвам за посещение. А за колко дълго тепърва ще разбирам. 

С много ровене съм открила настаняване за 1 вечер за 80 евро. Островът е малък и очаквам да можем да го обиколим пеша, но не съм предвидила да ни е толкова изпепеляващо топло 🙂 Домакинът ни този път е Анатоли. Не очакваме гръцко гостоприемство, но и сме изненадани, че стигаме края на селото, а такова място не откриваме. Обезкуражено влизаме в някаква стаичка, даваща колела под наем да помолим за упътване и намираме нашият човек, който ни чакал там. Явно се е подразбирало по нещо, че ще се отбием 🙂 Така де, мятаме се в буса му и ни откарва до нашето студио. На края на света е, но има 2 плажа и 3 таверни. Убедително ни препоръчва една от тях. Имаме тераса с гледка към морето, чисто е и банята ни е ок. Недостатъкът е, че е излъгал с местоположението и сме далеч от Хора. 

Преценяваме, че се нуждаем от почивка и разхлаждане преди да излезем и прекарваме първите си 2 часа на острова в спане, а не разходка из красотите наоколо. Съответно се събуждаме с размътени мозъци и плажуването до хотела отпада в името на търсене на магазин, защото в главата ми се е загнездило странното желание да пия натурален сок. Ама цяла ледена кутия за мене си. Защо за пръв път ми се пие нещо с изкуствени аромати и купчина захар от почти 10 години не мога да гадая, но трябва да намеря сокче. 

Натоварени за седене на плаж, по бански и джапанки стигаме до центъра на острова преди да видим магазин. И тъй като минава 7, е предопределено, че вечерта ще бъде за разходка, а не за лежане. Градчето се оказва изненадващо красиво. Има и две мелници, преобразувани едната в бар, а другата в частна вила или хотел, не разбрах точно.

По пътя за по-далечната виждаме и чудесно заведение, с масички за 2ма по цялата дължина покрай морето, но изобщо не сме гладни. А е романтично място, хубаво за рожден ден. Искам да седя и да гледам морето, но се сещам, че имам и тераса със достатъчно хубава гледка и мога там да пия рецина.Много обичам, но явно не правят по островите, защото най-често ни предлагат вино, а в магазините не стои в хладилниците. А и ако огладнеем докато минем 2 км до къщи, ще си вземем нещо малко и лесно за ядене у дома. 

Пак не сме гладни като пристигаме, но пустата лакомия ме човърка и се отбиваме в препоръчаната таверна да питаме имат ли гироси. Нямат, но заведението е грозно и дървено, побиращо 200 човека и доста пълно. Някакви чинии с бутче с картофи и такива странни манджи се разнасят по маси с групи над 20 човека. Предлагат ни да си вземем шишове и тъй като не се разбираме за размера, взимаме 2. При това свински и еднакви. С изненада плащам 18 евро, без напитки и ни казват да седнем да изчакаме. Седя си кисело 20 минути и се чудя защо не се прибрахме, не седнахме да ядем риба някъде или поне да си поръчаме вино. При такова натоварване на персонала и да го поръчам сега, ще дойде с храната ни за къщи.  След още малко време човекът ни носи две огромни чинии с храна, очевидно неподготвена за ядене извън заведението и аз съм окончателно вбесена. В тяхна защита месото е много добро, но ям свинско без напитка в някакво балкантурист заведение на собствения си рожден ден... След вечеря и вече на терасата си се чувствам доста по-добре. Все пак съм разпределила деня между 2 много красиви острова и съм обядвала страхотен октопод така че ще се преструвам, че изобщо не съм вечеряла и това е 😉

Редактирано 28 юли, 2018 от Lindt

[Lindt]

Като Куфониси

 

По план денят ще протече по следния начин - фрапе, чекаут и плащане (за наш ужас в брой) , заключване на багажа в някаква стаичка и отплаване към необитаемото съседно островче Като Куфониси. Мотаене там до към 3-5, връщане, лека вечеря, среща на пристанището с Анатоли, за да ни даде багажа и фери до Наксос, където стигаме към 9 вечерта.

Изненадващо вече сме свикнали с това да спим и да се събуждаме натъртени от койките, които наричат легла, така се събуждаме рано, свежи като краставички. Плажът е на 100 метра и е хубав, но ние решаваме да си пием кафе на терасата до 10. За мой късмет всички тераси, които съм планирала да са с гледка, са източни и ни пече, свети ни в обектива и въобще няма как да ви направим свидетели на това удоволствие. Но пък мога да съм без горнище на банския, щото си е моето балконче. 

Анатоли идва след като му се обаждаме и променя в движение плана - ще ни закара, но сега, а багажа следобед ще си го взимаме от мястото с велосипедите. Няма лошо, и без друго не ми е приятел и не държа да се сбогуваме. Снабдяваме се от магазина с кутия домашни бисквити с ядки, банани и фрапе и се мятаме на лодката. Има 2 фирми, цената е 5 евро двупосочно, като има бонус обиколка на друг остров с хубави скали и 2 спирки на Като Куфониси. Слизаме на първата като мислим да обикаляме пеша, но имаме възможност и да хванем следваща лодка до другата им спирка, ако ни мързи. Склонна съм да споделя, че на лодката отново гърми кучешка музика, тоест гръцка чалга, което е поносимо за нас, но гръцките туристи правят физиономии. Така де, дори с моя речник мога да определя текстовете като тъпи. Всъщност ми е много интересно, че и Жижо разбира част от разговорите на местните. Прави му впечатление, че общуването е по-скоро позитивно, защото много пъти чува кала, не, харисто, ендакси, но рядко се ползва охи, ден, и отрицателни форми. 

Та първата ми реакция на плажа не е изцяло положителна - широк залив, красива вода, камъни и няколко голи Тарзановци. И палатки, доста палатки. С моите хигиенни разбирания ми е трудно да приема тази форма на пътуване. Просто защото на острова няма вода, тоест ако седиш там, не се къпеш. И цапаш. И явно ходиш до тоалетна, а не вали и е вероятно миризмите да са неприятни. Поне в книгите ни за едно време хората са знаели от какво могат да се разболеят, ако не отделят места за тези си нужди и са твърде близо до бита им. Днес според мен не сме много наясно как се живее без къща и канализация, така че сме по-примитивни като се озовем сред природата. А може и да подценявам хората, които са избрали да прекарват времето си така, защото не видях нито боклук, нито усетих ужасни аромати никъде, но споделям първите си размисли. 

Решаваме да се изкатерим над плажа и да продължим движението си до плаж без палатки и хора, очаквайки че където не спира лодката, няма да има никой. Обаче засядаме под едно дръвче на сянка и докато пием фрапе преценяваме, че всъщност хората не са много и може би е по-добре да си останем на плажа, да се поплацикаме във водата, да послушаме вълничките и да се придвижим със следващата лодка. Така ще разгледаме крайбрежието и ще решим накъде искаме да отидем. Оказва се, че ни е достатъчно комфортно и да се преместим чак към 13 в посока таверната. 

Скептична съм и за изхранването, затова сме взели бисквитките и бананите. Все пак основно място за туристи, необитаем остров и само една кръчма за всички. Обаче ни е топло, а и съм жадна. Значи отиваме! Оказва се много приятно място, където добрите хора ни показват какво са сготвили докато очите ни все повече се разширяват.. "тук виждате тези 8 ястия, тук са следващите 8, тук още 8, а имаме и много хубави супи и ...и.. а можем да ви даваме по половин порция, ако искате да пробвате повече неща".  

Не съм ви казвала, но имам ментални проблеми в някои посоки, много от тях свързани с Гърция. Тежко минало, какво да правим. Сигурно много хора са пътували организирано поне веднъж в Гърция навремето, много преди магеланци. И е вероятно да са срещали Петрос Василиадис или Марияна, защото те бяха единствените, които можеха да водят лицензирано групи в Солун, Метеора и тн. Та...прелестни хора, обожавам ги. И на едно от първите ми ходения в Гърция Пепи ни беше завел в кръчма на пазара в Солун и понеже не беше сигурен злоядото същество-аз какво би харесало, наруши характерното семейно меню и ми взе една сепия в глинен съд. Помня си я като невероятно вкусна и във всяко меню от 12 години търся същото. И започвам поръчката със "сопя ехи?" Е, по някаква причина отговорът е "ден ехи" и слушам за сезона, улова, днешното меню и тн. Но никога не получавам сепията... 

Така де, в случая имаше паста със сепия. Нямаше какво да слушам за другите 20 ястия. За Жижо имаше папуцаки или "мусака без картофи". Друг път ще разказвам как беше най-тривиално свален с гръцка мусака и така вече 8 години е в плен на чудовището 😉 

Изключително сме доволни от заведението, което е много голямо и посещавано, но много домашно уютно и странно евтино. Отказваме се от бързане и си взимаме второ вино. Остават ни все пак два часа до лодката, за да се разходим и възхитим на острова. Покрай една хубава църквичка продължаваме покрай морето и минаваме покрай няколко красиви залива. Един от тях е със страхотен пясък и около 4 човека с 2 кучета, а другият от големи заоблени камъни и само за нас. Жижо избира втория. 

За съжаление се налага да си тръгнем, пък и повече слънце би ни дошло в повече. Обаче ако сега ходя, бих отделила 3 дни на Куфинисия - 1 за Ано Куфониси и вечерите за там и два за Като Куфониси и спокойно висене на различни заливи.    

Времето до ферибота минава в пиене на фрапе, няколко тигела по уличките и хапване на торти. Интересен график имат по островите, в 5 следобед още не е отворено всичко, но вечер си работят. За съжаление сме с на Брани обектива и снимки на малки детайли и храна изобщо не се получават като с нашия си. 

 

Чао, Куфониси!

Редактирано 28 юли, 2018 от Lindt

[Lindt]

Наксос

 

В 10 вечерта пристигаме на най-големият остров от групата, своеобразна столица на района. Води се не много туристически, с широка пясъчна ивица и красива Хора. Денят е бил дълъг и сме уморени, но дори да не беше така, щяхме да сме силно изненадани. Градът е като истински град, голям, с крайбрежна улица, тълпи накипрени и не толкова накипрени хора, безкрайна редица заведения с международно меню и аз лично чувствам неудоволствие, че съм се върнала в цивилизацията. Сравнително лесно си откриваме квартирата, но за мое неудоволствие домакинът се оказва приказлив, а аз искам да се изкъпя и да си лягам. И не е приказлив като "о, как и откъде сте, какво мислите за Гърция, къде бяхте и тн..", а тип "внимателно затваряйте капака на тоалетната, не оставяйте климатика, прозорците се отварят еди си как..." 

Изнервям се и отивам на терасата за последните 20 минути напътствия. Те са може би по-интересни - заведения, транспорт, плажове, но пичът ми е твърде несимпатичен и не изпитвам потребност да съм любезна и любознателна. 

Апартаментът от своя страна е на пръв поглед удобен - в главния град сме, защото от 3 нощи, 2 са след/преди ферита, а и имам очакване да видя истински красиво цикладско градче. Има си кухненски бокс и баня, но душът ми е много по-лош от всички до момента из затънтените острови. На 150 метра сме от морето и имаме тераса, но е толкова близо до отсрещната тераса, че се чувствам в София. А и отсрещноте съседи все едно не са на почивка, а живеят там - по цял ден са си вкъщи и гледат право в нас. Така или иначе като се наспя, не ме дразнят толкова тези неща.  

За следващия ден искаме удобен плаж и почивка - красива вода, шезлонги и чадъри, пълна организация и автобуси на всеки 30 минути. Агиос Прокопиос е точно такова място. Минаваме почти по цялата дължина крайбрежната, купуваме си билетчета, защото тук организацията е друга и не може да плащаме на шофьора и се настаняваме в автобуса за 5 км. Силно изненадани сме, че шофьорите на този остров са невъзпитани и тръгват с мръсна газ преди разписанието си, преструващи се, че не виждат хората, които се опитват да ги спрат и говорещи нещо с груб тон. Правим паралел с Амалфи, където хората бяха изключително спокойни, а също и с тези на Аморгос. Може би просто този не се е наспал, но и в следващите дни ни се виждат едни кисели такива. Както и да е, ние съвсем спокойно изпълняваме замисленото и нямаме конкретен повод за оплакване от транспорта. 

Около спирката, на която слизаме, има няколко закусвални, магазини и таверни, като цените ни се виждат напълно нормални и след това е плажът - голям, с няколко различни стопани, стотици чадъри и шезлонги, прилежащи към различните заведения. Комплект за двама е между 8 и 12-14 евро за първа линия. Прецизно си избираме сянка и се настаняваме, готови за пълна почивка. Ами...доста е удобно, ако искаш да четеш. По някое време започва да се пълни. Атракцията ни за деня са семейство гръцки имигранти от Америка, които са 4 възрастни, 3 привлекателни тийнейджърки и един хлапак за компания. Доста забавно е за мен как си говорят - хем е американски с всички възклицания и интонация като в сериалите, хем водят 50 % от диалозите на гръцки. Понеже са точно до нас, а ние сме невъзпитани, ги опознаваме добре за няколко часа. Най-забавно ми е колко са щастливи от фалшивите чанти, за които сключват страхотна сделка с един негър, а също и количеството понички, което унищожават. 

Ето малко некадърни снимки от този плаж 🙂

Следващите ми наблюдения са, че има доста красиви гъркини. В Северна Гърция почти не виждам такива, да не кажа хич и сега ми е любопитно да наблюдавам околните. Има известен парад на суетата на организираните плажове, за разлика от на тези с камъните и нудистите. На мен май вторите ми допадат повече, но не отричам, че ми беше интересно и на двата типа. А и мъжете са хубави 🙂 В София мога да си обикалям седмица, без да се загледам по мъж, та съм силно изненадана, когато видя на едно място поне 10 човека, които ми харесват. Сега, не си мислете, че само зяпах хората - прочетох 40 % от книгата си този ден 😉 

Тръгваме си към 5 следобед, преценили, че 7 часа на плаж са повече от достатъчно за нас. След като се изкъпваме и намотаваме из къщата, решаваме все пак да се поразходим из градчето преди вечеря и да видим арката по залез 🙂 Не успяваме да хванем правилната позиция на слънцето, но забелязваме, че и други хора са прочели в пътеводителя си, че трябва там да отидат по това време 😉

Вечеряме в препоръчано от досадника място за сготвена храна. Доста популярно заведение, в което имаме късмет да се настаним, а следващите хора чакат на опашка. При това в Гърция, където заведенията са едно до друго, а нашето има поне 40 маси. И телешкото на Жижо, и моето агнешко печено са много вкусни, за жалост в абсурдно големи размери, така че се търкаляме до дома си след вечеря. 

Правим равносметка на деня - явно сме се нуждаели от пълна почивка, но за утре искаме някаква дивотия и дори ще си навием аларма в 6:30, за да стигнем първи на Алико 🙂

 

Редактирано 30 юли, 2018 от Lindt

[Lindt]

Алико, Наксос

 

Още преди да стигнем на Наксос и да се убедим, че желанието ни не е за почивка в градска, курортна среда, си бяхме набелязали Алико - резерват, дюни, синя вода, а и спрямо широката плажна ивица по цялото крайбрежие изглеждаше различно. Така че с голямо удоволствие се съгласих да си навием аларма, за да хванем първия автобус за там. Следващият щеше да бъде след 2 часа и съответно бяхме сигурни, че ще си е само наш поне толкова време, а после ако преценим, ще се преместим на съседен залив. 

Докато автобусът отбиваше и обикаляше за по-отдалечени плажове, разглеждахме района, къде са разположени близките таверни и къде има спасителни чадъри, ако не намерим сянка на първото си заливче за деня. След цялата обиколка, пак слязохме на около 1 км от целта и понеже минаваше 8, имаше реална опасност да видим и други хора. Наистина имаше такива, но те си спяха в или около палатките. Продължихме да бистрим спецификите на техния избор и представа за почивка, а като ни омръзна, минахме на сънчовия кемпер. Понеже се възприемаме като млади, не отхвърляме изцяло различните варианти на пътуване, защото вярваме, че все някога ще ни омръзне по един начин, така че ще се прехвърлим на друг. 

На най-привлекателното място, което прогнозирахме, че ще ни пази от жестоките лъчи поне до 12, беше по-високо и с различна перспектива, чудесно пясъчно кръгче, заобиколено от дръвчета и цвърчащи цикади, и с гледка към вълните, имаше зарязана играчка и закачена избеляла тениска. Това за повечето хора е сигнал, че е заето. За Жижо също. За мен е връх на наглостта, така че обикновено небрежно отмествам прежалимите вещи на някой си умник, и се настанявам съвсем спокойно. Даже днес колегите ми обясняваха пак за кърпите по шезлонгите някъде си и как те не можели да ги ползват. Просто няма как някой да вярва, че има право да си резервира място на плаж, защото си е метнал личния боклук. 

Така де, никой не се появи да спори с мен за идеалния бивак и спокойно си лежахме до 13. Разходих се до съседните плажове и малки заливи, събрах камъчета, къпах се в морето, но основно си седях и радвах на цвърченето, вълните и гледката наоколо. Определено това място беше най-идеалното от пътуването според моите очаквания от това море. 

Постепенно бяха започнали да се появяват други хора, да се будят тези в палатките, да идват и дечица. Общото между посетителите беше нудизмът. Не съм сигурна дали и ние трябва да се събличаме в такава среда. Предпочитам да не научавам, ако отговорът е положителен. Нямам проблем с голите хора от всякакви възрасти, но на мен би ми било странно да нямам долнище на банския. 

За жалост и идеалните неща все някога се променят, така че след 12 вече нямахме достатъчно сянка в бивака и започнахме да планираме отстъпление към таверната - до автобус, който да ни метне имаше 1 км, до самите заведения още 1-2, в зависимост от целта. Налагаше се да изберем пътя си и да се сбогуваме с мозъците си, които щяха със сигурност да се изпарят 😉 Но пък щяхме да видим още заливчета, дюни и храстите, оптимистично описвани като дървета и дори гора от рядък вид растения 🙂 

Редактирано 3 август, 2018 от Lindt

[Lindt]

Оказа се, че ние не сме съвсем сигурни какво точно са дюните. Аз си ги представям като бабунки от пясък, понякога с някое поникнало цвете. Но колко трябва да са големи, какъв цвят или колко пухкави като състав, не ми е ясно. Може би е от значение и дали районът е ветровит и се оформят нови и нови купчинки пясък, а следите от човечета се заглаждат.

Не знам дали съм коментирала вятъра в разказа си - мелтемите са характерни за Цикладите и доста помагат при тази суха жега и силно слънце. Даже, ако си правилно разположен и подходящо проветряван, може да не забележиш как изгаряш или се превръщаш в локвичка пот. През нашия престой не бяха толкова силни, че да ни пречат по сериозен начин, само изискваха повече внимание към чадъра и периодично усилено мигане, за да си извадим пясъка от очите. Но второто си е наш проблем заради нежелание да носим очила. Като цяло мога да кажа, че съм благодарна за тези ветрове.

И така, тръгнахме по плажа покрай моренцето, наслаждавайки се на проветряването и фантастичните цветове на водата. Тя доста редовно си променяше нюансите и аз изпитвах голямо удоволствие да зяпам и щракам периодично. На втория подминат залив преценихме, че трябва да се изкачим до храсталака и да гледаме от по-високо какво се случва. И там някъде започнахме да умираме от жега 🙂  Но пък беше много красиво. Въобще мястото е обширно, диво и много привлекателно и ако някога отида пак на Наксос, ще спя там и ще остана цели 2 дни. Толкова много пухкав пясък е идеален и за атв-та. Срещнахме няколко по пътя, но червения цвят на кожата на каращите ме убеди, че не искам точно такова сега. За съжаление има поне два големи изоставени строежа, които развалят гледката на някои от заливите. Чудя се как някакви грозни скелети на постройки седят като паметници по 15 години из резервати, желани квартали и из центъра на градовете. Всеки такъв ме нервира, но не ми се занимава да чета какво толкова трудно има да се махне, щом няма да се довършва. Ето едно такова:

И пътят:

По пътя към таверната виждаме още 2, пред които удобно са разположени табла с разписанието на автобуса и вероятно пред тях има спирка. Има и чадърчета и шезлонги, но ние упорито пълзим към най-последната спирка и заведение. Не помня защо сме решили, че искаме там, но все повече се проклинам за това решение. 

Най-после стигаме и облекчени сядаме на терасата с гледка към плажа. Опитваме с поръчката както винаги - сепия? не... а стифадо от заек? не.. това е придружено от разходки за справка до кухнята, но сервитьорката не показва признаци на нетърпение. После виждаме, че трябва цял ден да трамбова до чадърчетата, а разстоянието не е малко и едва ли аз съм й проблемът. 

 

На третия курс имам вече две идеи - или готвена риба на деня, или калмари тиганита. Могат и двете, така че още веднъж идва да ме пита. По принцип мога много да хваля обслужването в Гърция, както и да разсъждавам за семейния бизнес, особено защото аз наистина ги обърквам като прескачам от морска храна на селски яхнии и обратно до аламинути просто защото списъкът с ястия, които обожавам, е най-дълъг в тази страна и те накрая не знаят какво да ми предложат. Предния ден пак бях разигравала едно момче пак по този начин, защото не знаех гъби ли искам, мусака ли... В София е лесно - пиле или свинско, със топено сирене или рокфор. И то в най-разнообразното ни заведение за обяд. 

Така де, обядваме, изпиваме си виното и щастливо или по-точно солени, умрели от жега и полуадекватни се дотътряме до първия храсталак на плажа. Има и шезлонги с чадърче, но на поне още 100 метра към морето и точно сега не искаме да ги минаваме. Пък и пак си имаме цикади 🙂 Сега като гледам, може и да е по-близо, но сме в невъзможност да ги стигнем в този момент. Само 5 евро за чифт, но пясъкът гори нежните ни крачета. 

 

Все пак в един момент стигам до там и забелязвам, че хората са отново с бански, някои приятни за гледане и моренцето е чисто, а вълните ми помагат да се намокря в тази ледена вода и дори да полежа малко на брега, за да се разхладя. В 5 следобед вече сме убедени, че е време да се сбогуваме с плажа, да пийнем бира в заледена чаша и да си хванем обратния бус. 

[Lindt]

Наксос, Наксос

 

Голям остров е това и има за всеки по нещо. Във вътрешността има 3 исторически селца, всяко известно с нещо свое си, образуващи културен триъгълник. По брега има плажове за всеки вкус, а в главния град Наксос е достатъчно оживено, за да си извадиш роклите, обувките и бижутата, и да направиш парадна обиколка по оживените улици, кокетните заведения или симпатичните барове. Може би дори да проучиш каква е историята на тази крепост с тесни улички, удобно разположила се в средата на града.  

Ние се помотахме из града и двете вечери, обиколихме магазинчетата и галериите, позяпахме баровете, омагьосахме се от цели пресечки, миришещи на белгийски вафли и не мога да недоволствам от видяното. 

За вечеря моята лакомия надделя - домакинът ни беше препоръчал място за скара, за готвена храна и за морски дарове, но аз смесих понятията и се върнахме на вчерашното място. Все пак предлагаха октопод и аз си мечтаех за една огромна вкусна порция с поне 5 пипала, съдейки по видяното по масите от предния ден. Е, тъпо. Верно получих купчина октопод, но беше напълно негодна за ядене. А още по-вбесяващото е, че сервитьорът избяга като му казах, че този октопод не става. Естествено, не можех да му обясня причината, защото не аз съм го приготвила така и не знам какво не му е наред, но беше много дразнещо. Така де, да не съм си мислила глупости, няма кой да ти направи двойна порция на същата цена, но да е много вкусно. 

 

За следващия ден първоначално планирахме да хванем ранен ферибот до Атина и да отидем там на плаж докато дойде време за полета. После променихме намеренията си и взехме билети за бърза лодка в 14:30. Щяхме да имаме достатъчно време за сутрешен плаж, къпане, чекаут и обяд в истинско заведение за морска храна. 

Сутрешният плаж го заменихме с кафета на терасата и мързелуване в стаята, но обядът определено си струваше. Не можете да повярвате, обаче имаха сепия! При това изключително вкусна 😉 А на Жижо калмарът, пълнен със зеленчуци и фета, беше невероятен. И имахме десерт като комплимент, което не е много разпространено в района, така че определено ни изненадаха приятно с йогурт със сладко от моркови

. 

 

Редактирано 3 август, 2018 от Lindt

[AlexandraKo]

Ееее, Петрос и Мариана ги познавам лично.Скоро питах за тях - работят си още.

И двамата са страхотни, особено той:))))Няколко пъти сме пътували из Гърция с Петрос, голямо удоволствие. После те ни идваха на гости. Понякога  с умиление си спомняме онези времена, когато пътувахме организирано и имаше гидове като него - ерудирани, много знаещи. За история, за култура, за храна, за всичко, за което се сетиш.

[Lindt]

На 4.08.2018 г. в 5:30, AlexandraKo каза:

Ееее, Петрос и Мариана ги познавам лично.Скоро питах за тях - работят си още.

И двамата са страхотни, особено той:))))Няколко пъти сме пътували из Гърция с Петрос, голямо удоволствие. После те ни идваха на гости. Понякога  с умиление си спомняме онези времена, когато пътувахме организирано и имаше гидове като него - ерудирани, много знаещи. За история, за култура, за храна, за всичко, за което се сетиш.

Ние като млада, глупава двойка първо отидохме организирано в Гърция. Бях проверила, че .... ползва услугите на Марияна и бях спокойна, че Жижо ще получи правилни първи впечатления за страната. 

За нашия маршрут нямаше предвиден гид и аз бях в абсолютна паника как ще му обясня и покажа всичко, което аз съм научила и разбрала през годините 🙂 

Оказа се, че е било ненужно да се притеснявам и Жижо от само себе си заобича Гърция, но винаги съжалявам, че няма как да имаме толкова добри водачи 😉 

Вероятно някой ден като отидем в Прага ще наема препоръчан от Пепи негов колега, просто за да проверя дали ще ми е толкова приятно с непознати професионални гидове. 

Редактирано 5 август, 2018 от Георги
премахнато име на агенция