дневник Разходка из замъци в Братислава и Виена

[alienad]

Това пътуване го наричам "пътуване за 1 евро".

Започнах с изтичащ кредит в профила в wizzair, който се чудех как да усвоя и съвсем на посоки взех билети до Братислава. След това дойде "черния петък" и билетите по 1 евро от "ония" сайтове. То не бяха бразилски, колумбийски и какви ли още не, всеки със своите особености и с вашата неоценима помощ успях да взема и билетите за връщане от Братислава. Всеки купен от различен сайт, с различна карта и ... беше забавно. Така станахме и ние част от "магеланската инвазия" към Братислава.

Трябваше да се отскочи и до Виена и отново билетите по 1 евро с regiojet.

Сега идваше ред и на хотела, ама какви цени в Братислава! Тук дойде на помощ темата за MMT и с подходяща комбинация от купони, суми в wallet-а и дебнене, успях и тук да получа добра цена.

Ще разкажа за нашето пътуване и може да е от полза за някои от тези, които още са в списъка от "магеланската инвазия".

[Roje]

@alienadчакам с нетърпение разказа ти, че след месец ще трябва да минем по този маршрут. Пък след като разкажеш ще е по-лесна организацията 🙂

[alienad]

Пътуването започна със закъснение на полета на Wizzair за Братислава с повече от час. За вечерен полет това сигурно често се случва, така че имайте го впредвид.

След като се излезе от летището в Братислава се тръгва надясно, където е спирката на автобусите 61 и 96 за различни части на града. На самата спирка има разписание с часовете на пристигане на автобусите и автомат за билети.  Автоматът приема само монети. В зависимост от това колко време ще пътувате с автобуса може да си купите билети за 15 мин. (0,70 евро), за 30 мин. (0,90 евро), за 1 час (1,20 евро), за 24 ч. (3,50 евро). В автобусите има автомати, на които се валидират билетите еднократно при качване. На тях се изписва датата и часа. 

При настаняването в хотела (Hotel Color - не е в центъра, но има спирка на трамвай наблизо) ми направи приятно впечатление близките думи в нашите езици - "Добрий вечер", "Довидение" и през цялото време на престоя ни се забавлявах с различни думички от словашкия език, които звучаха близко до българския и руския език.

На следващия ден предстоеше разходка из Братислава.

На рецепцията на хотела  продаваха билети за градския транспорт, но нямаше за 24 ч. и решихме, че ще си вземем от автомата на спирката. Съвсем наблизо беше спирката на трамвай 4. Да, но бяхме неприятно изненадани, защото на тази спирка нямаше автомат за билети! 

Няма автомати за билети на всички спирки!!!

Решихме, че ще си купим от устройството в трамвая и се качихме. Пробвахме с нашата кредитна карта, но не успяхме да се справим. При опит да я сложим  в устройството, то се опитваше да печата върху нея. Никой от словаците не се опита да ни помогне и слязохме на следващата спирка с надежда, че там ще има автомат за билети. Обаче и тук нямаше. Наоколо не се виждаха магазини, а само бензиностанция, но в нея не продаваха билети за градския транспорт. Наложи се да вървим 4 спирки, докато попаднем на спирка с автомат. Добре, че беше трамвай и следвахме релсите. Ето го спасителния автомат, от който си купихме билетите.

За да не изпадате в нашата ситуация, преценете предварително откъде ще си вземете билетите.

В самия трамвай има монитор със спирките, а също и ги съобщават - беше забавно, нещо от рода: "Следушая засталка ...".

Редактирано 27 юли, 2018 от alienad

[alienad]

Слязохме на спирка Most SNP (това е моста с "летящата чиния"). Съвсем наблизо е готическата църква Св. Мартин.

Построена между XIII и XVI в. по време на Унгарското кралство.

Служила е за коронации и сватби на кралското семейство, затова на върха й има златна корона върху възглавничка.

Малките златни коронки по земята, от Дунав, през църквата до центъра на стария град и обратно към реката, показват пътя на коронацията.

А вътре се подготвяха за обедната служба.

[alienad]

От църквата Св. Мартин по стълбите нагоре се минава край градските стени и след това по моста над пътя.

Още малко и сме в замъка на Братислава (Bratislavsky hrad). Тук отново ме усмихва думичката Hrad от град.

Има детски площадки и шезлонги за почивка под сянката на дърветата, а също и ресторант с красива тераса с гледка към града.

Пред самия замък няма много сянка и при слънчево и горещо време не е много приятно за разходка.

В замъка има исторически музей и входа е 7 евро, заедно със съкровищницата. Билетът само за съкровищницата е 2 евро и аз бих влязла там, но точно на входа й не продават билети. Трябваше да се върнем назад и тъй като беше доста горещо, се отказахме. Не се заплаща за разходка из двора и градините на замъка. Лятото градините са отворени от 9.00 до 21.00 ч.

Градините са на доста малка площ, очаквах, че са по-големи.

[alienad]

Продължихме с разходка из стария град и попаднахме на скулптурата "Man at work".

Обядвахме в Cafe Bratislava Restaurant, близо до Националния театър. Сградата на театъра е в неоренесансов стил, украсена с бюстове на Гьоте, Лист, Шекспир и др. Бронзовият фонтан пред театъра изобразява троянеца Ганимед на гърба на Зевс, който се е превърнал в орел.

Беше доста горещо и тънките струйки вода бяха много освежаващи. Видях на няколко места в града.

Наоколо продаваха сладолед във фунийка (по 1 евро за топка) с много забавното за мен име -Zmrzlina. През цялото време се чудех на словаците как изговарят толкова струпани съгласни на едно място.😀 

[Фил]

преди 12 часа, alienad каза:

През цялото време се чудех на словаците как изговарят толкова струпани съгласни на едно място.😀 

А, те даже си имат думи без никакви гласни 

[alienad]

Следобедът го посветихме на замъка Девин.

Взехме автобус 29 (може и 129). Спирката е точно под моста. Използват се билетчета за градския транспорт. Ние бяхме с 24 часов билет, така че не се притеснихме, че тук няма автомат за билети.

Ето и разписанието.

Бях си отбелязала, че трябва да слезем на спирка Strbska Hrad Devin. В този автобус, обаче (за разлика от трамваите) нямаше монитор, който да показва предстоящите спирки, нито ги съобщаваха. В началото не се притесних, защото знаех, че ще пътуваме поне 20 мин. Опитвах се да гледам имената на спирките от табелите като спираме на тях. Не винаги се виждаха и затова се наложи да попитам едно момиче и то ни показа къде да слезем. Може и вие да попаднете на такъв автобус, така че бъдете подготвени. Самият замък не се вижда като се слезе на спирката. Тръгва се напред по пътя и след това се отклонявате вляво - има табела. Около 10-ина минути се върви до входа.

Вече се вижда в далечината.

 

Редактирано 31 юли, 2018 от alienad

[alienad]

Цената за вход в замъка Devin е 5 евро. За деца има намаления. От май до септември има рицарски възстановки в определни дни. За август е 4.08.18 г. - темата е Gotika, а за септември е 01.09.18 г. - темата е Renesancia. Сигурно ще е забавно. Ние не улучихме датата за м. юли (била е на 07.07.18), но въпреки това на няколко места из поляните на замъка имаше забавления за деца: куклен театър, фокуси, стрелба с лък и др.

  

На много места има пейки за почивка и дървета за сянка, а също и овце, които пасяха спокойно в заградени участъци.

Това място ме очарова, възхити, впечатли ... от едната страна хълмчетата на Малки Карпати и р. Морава.

От друга страна р. Дунав - невероятно!

[alienad]

Замъкът Девин е разположен на масивна скала на 212 м над земята. Намира се точно, където р. Морава се влива в р. Дунав. 

Първите заселения в този район са още от ранната каменна ера. По-късно крепостта е включена в отбранителната система на Римската империя. През VIII в. тук се заселили славяните. Градът се разрастнал по време на Велико-моравската империя. През XIII в. замъкът става погранична крепост на Унгарското кралство. През 1809 г. войските на Наполеон взривяват крепостта и тя се превръща в руини. Археологическите изследвания започват през 1965 г. Днес могат да се видят само части от оцелелите стени и кули.

В двора има кладенец и атракцията е да излееш вода с канче и след около 6-7 секунди се чува тътена от падащата вода.

По реката непрекъснато минаваха малки и големи кораби.

Ние се разхождахме целия следобед и времето беше слънчево и топло. Искахме да наблюдаваме залеза над реката, но към 17 ч. небето постепенно се покри с облаци и слънцето се скри. Аз все още се надявах, че ще се покажи отново и ще ни дари със златен залез. Вместо това започна да гърми и в небето отсреща се появиха светкавици. Е, не видяхме залез, но пък бяхме свидетели на невероятен звуков и светлинен спектакъл.

Светкавици над замъка Девин

 

Най-запазена е т.н. Девича кула, която се извисява над реката и е много фотогенична.

Скоро и при нас започна да капе и после заваля, така че много бързо се понесохме към изхода. Бяхме едни от последните посетители. Лятото замъкът затваря в 19 ч.

Много ми хареса това място и пак бих се върнала!

Редактирано 31 юли, 2018 от alienad

[noshtna_ptica]

Благодаря за прекрасния разказ и чудесните снимки!

Ние бяхме през зимата, в кучешки студ и видяхме града по съвсем различен начин, но пак ни хареса 🙂

[Фил]

преди 16 часа, alienad каза:

Бях си отбелязала, че трябва да слезем на спирка Strbska Hrad Devin. В този автобус, обаче (за разлика от трамваите) нямаше монитор, който да показва предстоящите спирки, нито ги съобщаваха. В началото не се притесних, защото знаех, че ще пътуваме поне 20 мин. Опитвах се да гледам имената на спирките от табелите като спираме на тях. Не винаги се виждаха и затова се наложи да попитам едно момиче и то ни показа къде да слезем. Може и вие да попаднете на такъв автобус, така че бъдете подготвени. Самият замък не се вижда като се слезе на спирката. Тръгва се напред по пътя и след това се отклонявате вляво - има табела. Около 10-ина минути се върви до входа.

Полезно уточнение, защото аз като ходих есента на миналата година, нещо се разсеях (обичайно за мен ) и изпуснах правилната спирка Strbska Hrad Devin: 



Това обаче не е фатално, стига да не изпуснете и следващата спирка  - аз просто се разходих малко повече по едно малко пътче (по-скоро велоалея) 

Ето от гугълмапс за ориентация - с жълто е движението към замъка от правилната спирка ( №1 ) , с червено съм отбелязал как минах аз, слизайки на следващата спирка Devín, Svätopluk ( № 2 )  .
Теоретично има и една друга спирка ( №3) която е на паркинга при самия замък, обаче на нея не може да се разчита много-много, поне октомври месец автобусите не слизаха до там, може би в силния туристически сезон през лятото или в определени часове да минават и през нея автобусите ...

 

Редактирано 1 август, 2018 от Фичо

[alienad]

Ние пътувахме на 21.07 (събота) - към 15 ч. и след това към 19 ч. и двата пъти автобусът (номер 29) не мина през посочената по-горе спира 3. Не обърнах внимание какви автобуси спират на тази спирка.

[Емика]

На ‎29‎.‎7‎.‎2018‎ г. в 22:51, alienad каза:

Още малко и сме в замъка на Братислава (Bratislavsky hrad). Тук отново ме усмихва думичката Hrad от град.

Едно малко уточнение, с извинение. Храд означава крепост, укрепление. В този смисъл - Братиславски храд, Храдчани и Вишехрад в Прага🙂

 

[Hayasko]

Благодаря за подробната информация👏 Само не разбрах как предварително решавате колко време ще пътувате с градския транспорт и съответно какъв билет да си купите /15 мин, 30 мин и т.н./?

[alienad]

преди 7 минути , Hayasko каза:

Благодаря за подробната информация👏 Само не разбрах как предварително решавате колко време ще пътувате с градския транспорт и съответно какъв билет да си купите /15 мин, 30 мин и т.н./?

Аз гледам в google/maps, като задавам маршрут, избирам градски транспорт и излизат различните възможни варианти и продължителност. Специално за описания по-горе ден, бяхме си купили билети за 24 часа, защото през целия ден ползвахме градския транспорт.

Редактирано 1 август, 2018 от alienad

[chandni]

преди 10 минути , Hayasko каза:

Само не разбрах как предварително решавате колко време ще пътувате с градския транспорт и съответно какъв билет да си купите /15 мин, 30 мин и т.н./?

Единият вариант е да ползваш този сайт, а другият - да гледаш таблата по спирките и да видиш колко минути се предвиждат за спирката, до която отиваш.

[alienad]

Вторият ни ден беше посветен на Виена.

Успях да взема билети по 1 евро на Regiojet. Автобусът тръгва от спирка по моста SNP. На спирката има реклама на Regiojet.

Доволни сме от обслужването - по време на пътуването предлагат безплатно по една топла напитка: кафе, чай, горещ шоколад, а също и слушалки, ако искаш да си пуснеш нещо на екранчето пред теб. Пътуването продължава около 1 час и 10 мин. Спирката на автобуса във Виена е съвсем близо до спирка на метрото, линия U2 (Stadion). Купихме си билет за 24 часа, който струва 8 евро. Билетът го валидирахме еднократно при първото влизане и след това не се налага. Няма пропусквателна система, която да налага поставяне на билета на всяко влизане и излизане от метрото. 

Първата ни цел беше Музея по естествена история и тъй като той отваряше в 9.00 ч., а ние пристигнахме по-рано, имахме малко време да се разходим наоколо.

Паметникът на Мария-Терезия и двете огледални сгради на музеите от двете страни.

Учудихме се колко малко хора имаше по улиците на Виена в неделен ден, малко преди 9 ч.

Към обяд, когато излязохме от музея, нещата се бяха промениха и тълпите от туристи бяха плъзнали навсякъде.

Входът за музея е 10 евро. Това е един от най-старите и най-големи музеи по естествена история в света. Открит е през 1750 г. от император Франц I Стефан, съпруг на Мария-Терезия. Има над 30 милиона експоната и 39 зали. На входа ни посреща сладко слонче.

Сградата е много впечатляваща и отвътре.

Експозицията проследява еволюционното развитие на нашата планета.

Започваме разглеждането с минерали, скали, скъпоценни камъни, метеорити - голямо разнообразие и красоти.

Следва: геология, фосили и динозаври - мърдат, издават звуци.

Мно

Много зали, зали, нямат край. Само първия етаж ни отне 2 часа, втория го минахме почти на бегом за около 1 час. На втория етаж има голямо разнообразие от препарирани животни.

Имаше и временни експозиции - в момента е за мисията Розета. Чрез фотоси и модели на космическия апарат, който е обикалят около кометата нагледно е представен успеха на мисията.

Този музей е наистина огромен и може да се обикаля и цял ден.

[alienad]

След музея се насочихме към двореца Хофбург, построен през XIII в. и някогашна резиденция на Хабсбургите. Пред замъка е площада на героите със склуптурата на Южени Савойски, който разбива турците през XVIII в.  и паметника на ерцхерцог Карл, победил Наполеон при Аспер. Нямахме време да разглеждаме някои от музеите, но за следващия път бих разгледала: императорските апартаменти (Франц Йосиф и Елизабет(Сиси)), музея на Сиси и сребърната колекция,  а също и Испанското кралско училище за езда ( в неделя представлението беше от 11ч. - 17,50 евро).

Минахме край Колоната на чумата, издигната през 1693 г. по заповед на император Леополд Първи и символизира победата на вярата над болестта.

Неусетно стигнахме до катедралата Св. Стефан, чието строителство започва през 1350 г. Най-високата й кула е 136 м и входа е 4,50 евро.

Улучихме обедната служба и послушахме орган.

Време беше и за виенския шницел.

Полюбувахме се и на смяната на фигурките (на кръгъл час) на часовника Anker, който е съвсем наблизо до катедралата Св. Стефан.

След това се гмурнахме под земята, за да вземем метро до замъка Шьонбрун. Имахме билети за 15 ч.

[alienad]

До двореца Шьонбрун отидохме с метро U4 и след това се върви около 10-ина минути до входа.

Бяхме купили предварително билети за Grand Tour - включва разглеждане на 40 стаи. В цената на билета е включен и аудиогид, който те води през различните зали и ако не се застояваш, се преминава за около един час. Снимането е забранено вътре в замъка. 

Отвън сградата не ме впечатли особено, много са правоъгълни формите й.

Обиколката на замъка започва със синьото стълбище и продължава през императорските апартаменти. Много ми хареса пищната украса, мебилировка и картини, съчетани с разказа за важните особи, които са го обитавали и техните съдби. Обичам да се разхождам из замъци! 

Когато излязохме навън беше започнало да вали и потърсихме най-близкото кафе да се скрием от дъжда. Там хапнахме тези вкусни тортички.

Тук правеха и демонстрации по приготвяне на щрудел, но бяхме закъснели (от 11 до 16 ч.).

Докато се наслаждавахме на сладките изкушения, дъждът спря и продължихме разходката из красивите градини.

За мен най-специфичното на този замък е красивата арка, издигната на хълмчето зад замъка. 

Докато вървяхме натам се любувахме на цветните градини.

За разлика от други замъци, тук можеш да се разхождаш безплатно из градините (с изключение на една градина, която се заплаща) и алеите.

Като се изкачиш на хълмчето се разкрива панорама към замъка и цяла Виена в далечината.

пр

А езерцето пред Глориете е приказно с цъфналите водни линии и двата патока (още не бяха се превърнали в лебеди). 😀

 

Учудих, се че пастичките в сладкарничката на върха бяха малко по-евтини (около 5 евро) от тези в долното кафе (6-7 евро).

Тук отново се надявахме на красив залез, но за съжаление облаците надделяха и скриха слънцето. Въпреки това мястото ме очарова и не ми се тръгваше. Ако някой ден се върна във Виена пак бих дошла тук.

[alienad]

За вечеря не можехме да пропуснем препоръчания от магеланци ресторант с джуланчетата в Пратера - Beer garden Schweizerhaus. Въпреки, че започна да вали леко беше пълно с весели австрийци, които си похапваха и пийваха ето такива бирички.

А джуланите са огромни и много хрупкави.

Когато приключихме беше спряло да вали и се разходихме из Пратера. Наоколо се чуваха писъците от въртележките и различните други екстремни забавления.

[alienad]

Последният ден отново беше посветен на Братислава.

Първата ни спирка беше Синята църква St. Elizabeth. 

Не беше отворена, но отстрани имаше входче и можеше да се надзърне вътре.

Много е трудна за снимане, тъй като наоколо е доста застроено.

На околните жилищни сгради имаше интересни слънчеви часовници.

[alienad]

Разходката ни продължи към стария град.

Край Архиепископския дворец с голямата кардиналска шапка отгоре и площадът пред него.

Минахме и край сладкарничката с Мария Терезия - тук имаше куверт 10 евро на човек за паста и кафе.

Продължихме към Портата Михаил - построена през XIV в. и е единствената оцеляла средновековна порта на града. На върха й има статуя на Архангел Михаил. Тук се намира музея на оръжията.

 

[alienad]

От тази порта нагоре, около 10 мин. пеш е Дворецът Грасалкович - построен през 1760 г. от Атал Грасалкович, унгарски благородник, който е бил близък с Мария Терезия. Сградата е била често използвана от Хабсбургите за чествания и празненства. Сега е седалище на президента на Словакия. През 1999 г. тогавашния президент засажда първия дъб и оттогава всеки президент, който посещава Словакия, засажда дъб. Пред двореца има красив фонтан с формата на Земята, който ни разхлаждаше в горещия ден.

До тук приключихме със "задължителната" програма и продължихме с "волната". Спуснахме се малко надолу до Bratislava Flag Ship restaurant и обядвахме в лятната му градина.

Аз много държах да опитам от тази чеснова супа в хлебче.

Не ми хареса (както и лучената супа в Париж), но пък обичам да експериментирам с храната.

Другите заложиха на по-познати неща и не сбъркаха.

Останалата част от деня прекарахме в това кафе,

намиращо се точно срещу тази чешма.

Беше много забавно да наблюдаваме минувачите, които искаха да пият вода от чешмата, тъй като се натискаше бутон и в първия момент струята те изненадва и те пръска. 

Минаваха и ретро автобусчета с туристи,

велосипедисти,

а приготвят и вкусни палачинки.

[alienad]

Беше останало още малко време и се разходихме по моста SNP (има пешеходни алеи от двете страни).

Погледнахме Дунава и корабчетата отгоре,

а също и замъка.

И хайде към летището.

Полетът ни отново имаше около час закъснение и вместо около 0.30 ч., пристигнахме към 1.30 ч. в София. Бях резервирала тройна стая в хотел Best Western Premium през ММТ за много добра цена (с разни купони и wallet).

Пристигайки на рецепцията ни изненадаха приятно, че съм избрана за гост на деня и ни настаниха в студио, вместо тройна стая и имахме напитка в бара. Не ми се беше случвало досега и се получи чудесен завършен на това прекрасно "1-еврово" пътуване.