дневник Намибия и съседи \ Namibia and neighbours

[patilana]

Темата има за цел, да обобщи опитът на трима магеланци и техният верен ятак, в опознаването на няколко африкански държави.

Имаме претенции, че сме подготвили, осъществили и преживяли, всяка буква, която ще видите написана тук.

Помощници бяха всички наши познати и приятели, които имаха и бегла представа за намеренията ни. Наш верен ятак, съветник и сподвижник, беше една усмихната жена, която предпочита да стои зад кадър, но ние ще ви я споменаваме  и показваме от време на време с нейно съгласие.

ruwenzogy, malkia и patilana, не сме се договаряли нищо за темата, освен това, че тя трябва да съществува. С надеждата, когато тръгнете към тези страни да имате точна представа, за това, което ви очаква.

Моля, задавайте всеки въпрос, който ви хрумне. Сега можем да ви отговорим най - адекватно, когато спомените ни за детайли,не са се размили в ежедневието.

 

Пътуване:

Ние купихме нашите билети - 626 euro- от тазгодишната януарска промоция на катарците ( QATAR AIRWAYS ). Удобството на тръгването от дома е повече от очевидно. За 100 пари по - малко Стаси летя от Истанбул, с връщане в София.

Друга възможна опция  са полетите на TAP от Лисабон. Понякога имат промоции за около 400 евро.

KLM също имат полети от Амстердам.

Пътувахме в топли, полупразни самолети. Наспахме се добре, похапнахме, попийнахме марков алкохол, излокахме литри сокове и кафе, прекосихме Африка от север на юг, и кацнахме на летището във Виндхук.

Международното летище в столицата на Намибия е една тъмна, ламаринена барака - едно към едно с тази в Буве ( но по - лъскава ).

За пътуването из страната наехме кола от тази фирма:( това не е реклама)

А това е колата:

Ще допълня поста с тази снимка с безценната информация за стойността на литър гориво в Намибия.

 

Шофьорите сред нас, ще се включат със същинска информация за колата, защото аз ги деля на червени и други, което ми оставя много време за другите неща в живота.

Редактирано 27 юли, 2018 от patilana

[patilana]

Граничен контрол:

 

За българи единствено Botswana е с безвизов режим.За Namibia за виза се кандидатства в посолството им във Виена. В Zimbabwe и Zambia виза се взема на граница. Ние влязохме сухопътно през Ботсуана  в горната последователност.

Още на летището в София ни направиха проверка на визата за Намибия. Сверяваха датата ни на влизане според билета, с датата на влизане по виза. На летището във Виндхук беше по ебългарски бавно и славно. Гледаха, проверяваха бланките, попълнени още в самолета,писаха, скрити зад бюрата, снимаха ни за вечни времена, слагаха печати и без емоции ни пускаха да влезем. Всички нации, без изключение. На излизане  бяха далеч по - експедитивни, но пък там внимаваха да не изнесем нещо.Прави са - добиват диаманти, все пак.

На всички други граници действаха без мотаене,прибираха парите на гише, полагаха визи и слагаха печати. Колата беше описвана в някакви тефтери от нашия шофьор.

Виза за Зимбабве - 45 долара, виза за Замбия - 20 долара. Не може да се плаща с карта.

За тези две страни, гражданите на великите сили - Албания, Босна и други, плащат обща виза на стойност - 50 долара. Мисля, че тя важи за един ден, но не съм сигурна. Като му дойде времето и ние да бъдем признати за сили, ще го науча и това.

Няма снимки, няма пръстови отпечатъци. За Зимбабве попълвахме бланки, но от там за Замбия не сме попълвали нищо.Границата между тези държави се минава от туристите пеша. Тук да уточня, че използвахме пунктовете, които са на водопада Виктория.

В Ботсуана, след като получиш достъп до страната или я напускаш,си топиш обувките в кално басейнче, което леко намирисва на хлор. Едно друго във вътрешността и миришеше, и оставяше бели следи. Отбелязвам го, за да не си помислите, че не знам, че днешните дезинфектанти не миришат. Колите минават през подобно. Правят и проверка на колата - светлини, мигачи, визуален оглед на багажника и въпроси - Носите ли месо, плодове и зеленчуци? Нали знаете, че е забранено?

За отбелязване е дружелюбното държание на граничните служители на тези три държави.

Снимки нямам по причина, че не снимам по такива места. Инстинктивно.

 

[patilana]

Пари:

 

У нас такова чудо като желаните намибийски долари не открих. На летището във Виндхук смених евро за 15.50 техни пари. Там има офиси на две банки и едно частно бюро за обмяна. Разположени са точно срещу изхода на пристигащи. Курса при частниците беше най - добър.

В Свакопмуд, в обменно бюро, курсовете бяха:

 От тази снимка става ясно, че литър дизел е горе - долу един долар.

В Ботсуана купихме техни 10 за един долар. Аз обмених 300 щатски долара и те ми бяха достатъчни за всички разноски там - две нощувки, круиз по река Чобе, трансфер до водопада Виктория, вход за националния парк и храна. Нямахме време за сувенири, иначе щеше да стане пак мазало

В Зимбабве не сме сменяли пари, защото може да се плаща в щатски долари - входа за парка и сувенирите.

В Замбия за 10 долара получих малко под 100 пула ( техните пари) - 98 и нещо си. След граница има стотина метра до сграда, в която се купуват билети за парка ( цената е обявена в щатски долари) и  може да се сменят пари. Между тези две места има '' ченчаджии" колкото щеш. Никак не са за предпочитане. На веселата уличка плащате в каквото решите - долари, пула, евро, рандове. Сигурна съм, че и швейцарските франкове вървят. Просто предлаганите пари трябва да бъдат познати на продавачите.

 

Храна:

 

Не съм си представяла, че ще отслабна, но действителността е чудесна. Магазините SPAR са навсякъде. Всички селища, които имат от 10 къщи нагоре, разполагат с прилични размери от тях. По - големите градове имат и други вериги магазини. Снимката е от Людериц:

Цените са еднакви, независимо от размера и местоположението на селището. Впрочем и в различните вериги не намерихме някаква видима разлика. Предлагат се всички продукти плюс лекарства от рода на парацетамол, детски играчки и чорапи. Това, което прави впечатление е, че цялата стока е южноафриканска и европейска. Много искахме да подкрепим намибийската икономика, но тя предлагаше само захар и брашно! Нищо друго родно!

Асортиментът на храните е малко беден - каквото има е два - три вида. Все пак има и салами, и шунка, и бекон,и пържоли, и месо за готвене, и мляно месо, и пастет. Месото е свинско, телешко, пилешко и дивечово. Цената на дивеча е доста по - ниска. Консервите са  - сладка царевица,грах, леко лют микс за спагети, компот от праскови или круши, домати - нарязани, на пюре и сос с лук, и без лук. Сладките неща са с голямо разнообразие и на много фирми. Продават се основни зеленчуци. Доматите и краставиците са много по - вкусни от продаваните в нашите вериги. Похапнахме доволно от тях. Плодовете са банани, портокали, лимони, манго. Ябълките се продават на бройка. Папаята е претеглена и има етикет.Натуралните сокове предлагат и личи, и манго

В големите градове магазините предлагат и сготвена храна, и печива от собствена пекарна. Хлябът е винаги топъл и го режат пред теб, толкова броя, колкото искаш. Можеш да си сложиш и готови салати. Плащаш според големината на избраната кутия. В един магазин имаше яйца и котлони, да си приготвиш вероятно омлет. В края на деня има намаление на сготвената храна.

В малките населени места ( под 10 къщи или с глинени колиби) пак виждахме отворени магазинчета.

На всяка бензиностанция има магазинчета, вътре или отделно от нея, но долепена до мястото за плащане на гориво.

В градовете има и малки магазинчета, които предлагат същото като и у нас  - това, което собственика е решил. Някои са пекарни, други са сладкарнички, трети - плод - зеленчук, четвърти продават и на едро, пети са за алкохол, шести са месарници.

Тортичка от такава сладкарничка, за закуска с гледка, на терасата на къщата за гости в Людериц.

Цената на храните не е умопомрачителна. Съвсем спокойно си пазаруваш и можеш да си сготвиш каквото си решил.

Два - три пъти по - скъпи са да речем козметиката, домакинските предмети, дрехите, чантите, предметите за дома.

 

[slujitel]

Кажи, моля, някои цени на храна.

преди 26 минути , patilana каза:

Пари:

 

У нас такова чудо като желаните намибийски долари не открих. На летището във Виндхук смених евро за 15.50 техни пари. Там има офиси на две банки и едно частно бюро за обмяна. Разположени са точно срещу изхода на пристигащи. Курса при частниците беше най - добър.

В Свакопмуд, в обменно бюро, курсовете бяха:

 От тази снимка става ясно, че литър дизел е горе - долу един долар.

В Ботсуана купихме техни 10 за един долар. Аз обмених 300 щатски долара и те ми бяха достатъчни за всички разноски там - две нощувки, круиз по река Чобе, трансфер до водопада Виктория, вход за националния парк и храна. Нямахме време за сувенири, иначе щеше да стане пак мазало

В Зимбабве не сме сменяли пари, защото може да се плаща в щатски долари - входа за парка и сувенирите.

В Замбия за 10 долара получих малко под 100 пула ( техните пари) - 98 и нещо си. След граница има стотина метра до сграда, в която се купуват билети за парка ( цената е обявена в щатски долари) и  може да се сменят пари. Между тези две места има '' ченчаджии" колкото щеш. Никак не са за предпочитане. На веселата уличка плащате в каквото решите - долари, пула, евро, рандове. Сигурна съм, че и швейцарските франкове вървят. Просто предлаганите пари трябва да бъдат познати на продавачите.

 

Храна:

 

Не съм си представяла, че ще отслабна, но действителността е чудесна. Магазините SPAR са навсякъде. Всички селища, които имат от 10 къщи нагоре, разполагат с прилични размери от тях. По - големите градове имат и други вериги магазини. Снимката е от Людериц:

Цените са еднакви, независимо от размера и местоположението на селището. Впрочем и в различните вериги не намерихме някаква видима разлика. Предлагат се всички продукти плюс лекарства от рода на парацетамол, детски играчки и чорапи. Това, което прави впечатление е, че цялата стока е южноафриканска и европейска. Много искахме да подкрепим намибийската икономика, но тя предлагаше само захар и брашно! Нищо друго родно!

Асортиментът на храните е малко беден - каквото има е два - три вида. Все пак има и салами, и шунка, и бекон,и пържоли, и месо за готвене, и мляно месо, и пастет. Месото е свинско, телешко, пилешко и дивечово. Цената на дивеча е доста по - ниска. Консервите са  - сладка царевица,грах, леко лют микс за спагети, компот от праскови или круши, домати - нарязани, на пюре и сос с лук, и без лук. Сладките неща са с голямо разнообразие и на много фирми. Продават се основни зеленчуци. Доматите и краставиците са много по - вкусни от продаваните в нашите вериги. Похапнахме доволно от тях. Плодовете са банани, портокали, лимони, манго. Ябълките се продават на бройка. Папаята е претеглена и има етикет.Натуралните сокове предлагат и личи, и манго

В големите градове магазините предлагат и сготвена храна, и печива от собствена пекарна. Хлябът е винаги топъл и го режат пред теб, толкова броя, колкото искаш. Можеш да си сложиш и готови салати. Плащаш според големината на избраната кутия. В един магазин имаше яйца и котлони, да си приготвиш вероятно омлет. В края на деня има намаление на сготвената храна.

В малките населени места ( под 10 къщи или с глинени колиби) пак виждахме отворени магазинчета.

На всяка бензиностанция има магазинчета, вътре или отделно от нея, но долепена до мястото за плащане на гориво.

В градовете има и малки магазинчета, които предлагат същото като и у нас  - това, което собственика е решил. Някои са пекарни, други са сладкарнички, трети - плод - зеленчук, четвърти продават и на едро, пети са за алкохол, шести са месарници.

Тортичка от такава сладкарничка, за закуска с гледка, на терасата на къщата за гости в Людериц.

Цената на храните не е умопомрачителна. Съвсем спокойно си пазаруваш и можеш да си сготвиш каквото си решил.

Два - три пъти по - скъпи са да речем козметиката, домакинските предмети, дрехите, чантите, предметите за дома.

 

 

[patilana]

Запазила съм касова бележка от Ботсуана:

бял хляб - 600гр - 4,95

домати - 1кг - 20,95

пържени картофки ( от топлата витрина - парещи) - 272 гр - 11,95

панирано пилешко бяло месо - 366 гр - 27.80

пържола от импала - сурова - 288гр - 11.50

пържола от орикс - сурова - 378 гр - 13,95

консера риба тон - 170гр - 23.45

шоколад Cadbury - 80 gгр- 9.25 - промоция

ябълки - за брой - 3,75

малка торбичка - 0.50

В Намибия е 10% по- скъпо.

За сметка на това боя за коса, която в България е 5лв. там е 13 лв.

Много скъпи навсякъде са туристическите боклучки:

Магнит - ако изобщо намериш е 100 - 120 намибийски долара (NAD ). Аз си купих един, представящ жена от племето хереро за 90 NAD. Ако знех, че такива няма изобщо, щях да купя поне още един. Тениска на летището, където е най - евтино, между впрочем, е 280 NAD. Много шарено изрисувано яйце от щраус е 500 NAD Само с една рисунка - 200 NAD с пазарлък. Шал, който те използват за пола - 100 на пазара в Ботсуана, от 200 NAD нагоре в Намибия до колкото прецени продавача.  

Като започнах с боклучките да продължа с тях.

Такова чудо като "made in Namibia", няма. В четирите страни стоката е една и съща. Цената също е една и съща.

Предлагат се покривки за маса с невзрачни щампи, с цена започваща от 1000 NAD.

Дървените фигурки са нещото, което според мен си заслужава да се спазари. Част от тях са от дървото  Diospyros ebenum, което наричат ebem, което е твърдо като абаноса. Дървесината е на  тъмни и леко шоколадови ивици. Чукат една в друга фигурките за доказателство. Проблемът е, че то вирее в Индия и Шри Ланка, и е смешно да са го внесли и изработили нещо от него. 

Те използват едно дърво с червена дървесина, която по края си има светъл пласт. Не знам как се казва.

Има малахитови кутийки и бижута с невероятна цена - 10 - 15 000 NAD.

Имат картинки - най - различни щампи. Цената може да свалите до 5 лв.

Според мен всичко е made in China.

На пазарите за туристи се пазарите като за последно. Пазарлъка свършва, когато вие категорично заявите, че няма да купите продукта и си тръгнете. Макар и това да не е сигурно. Много е вероятно да ви догонят и да ви набутат в ръцете това, за което сте се пазарили. Цената пада в пъти. Да кажем от 60 USD на 20 - 25 USD. По тези места плащате както ви е удобно. Казват цената в каквато валута искате.

Прословутият намибийски пазар в Okahandja е ранна версия на пазара в Илиенци - прах,шатри, маси, стока, изморени продавачи.

Веселата уличка пред водопада Виктория в Замбия е точно такава  - пълна и препълнена, много шарена и с далеч по - добри условия за продавачи и туристи. Същата има и от страна на Зимбабве.

На рецепция на всички забележителности или в кафенетата им, има магазинчета. Там има и други неща, но е ужасно скъпо - карти за игра, с гръбчета птици да речем, са 120 NAD.

Авторски и обикновени пощенски картички се продават по всички магазини за хранителни стоки. Малките са 12 NAD, големите - 18 NAD.Марки има в туристическите магазини или в тези за офис артикули.

Делтата на река Окаванго - най - тихото място на света :

 

 

[patilana]

Нощувки:

Наехме кола с палатки на покрива, защото хич не харесахме цената на нощувките в къмпингите на националните паркове. Цените ги знае Оги, аз само плащах.

 Къмпингите в Namibia са уредени повече от добре. На всеки 10 - тина места има бани и тоалетни. Те са в тухлени сгради. Чистотата е впечатляваща. Никъде нямаше и следа от мръсотия. Тоалетната хартия не е мираж, а е в излишък. Топла вода има навсякъде. Сутрин е  вряла. На всяко място има контакти за зареждане. Имате и персонална чешмичка със студена вода. Има маси и нещо приспособено за стол - да речем пънче. Някъде имаше и барбекю.

Спането на палатка на покрива на колата по нищо не се различава от спането в палатка разгъната на земята. Удобството се гарантираше от големината им и дебелото дунапренено дюшече. Със спален чувал за минусови температури си беше чудесна почивка. Няма да откажа отново това удоволствие.

Навсякъде има нощна охрана, която се появява винаги, когато създадеш шум около колата си. Проверено във всички кампове и всяка вечер. Не нарочно.

Sesriem Camp:

 

 Okaukuejo Camp :

Namutoni Camp:

Spitzkoppe Campsite:

 Гостите ни на закуска в King Highway Rest Camp:

  Хостелът ни в Людериц :

Хостелът в Дивунди :

Къщата за гости в Касане:

Къщата за гости във Виндхук:

Някои снимки са за изхвърляне, но ги  слагам за ориентир как изглеждат местата ни за спане. Тук - там имахме по две нощувки.

 Оги ще пише цените.

Дюната в дъното е втората по височина в пустинята Намиб - Big Mama, a мястото  - Deadvlei :

 

Редактирано 29 юли, 2018 от patilana

[Костов]

преди 4 часа, patilana каза:

Запазила съм касова бележка от Ботсуана:

бял хляб - 600гр - 4,95

домати - 1кг - 20,95

пържени картофки ( от топлата витрина - парещи) - 272 гр - 11,95

панирано пилешко бяло месо - 366 гр - 27.80

пържола от импала - сурова - 288гр - 11.50

пържола от орикс - сурова - 378 гр - 13,95

консера риба тон - 170гр - 23.45

шоколад Cadbury - 80 gгр- 9.25 - промоция

ябълки - за брой - 3,75

малка торбичка - 0.50

...

Цените, които си описала тук в каква валута са?

[ruwenzogy]

преди 52 минути , Костов каза:

Цените, които си описала тук в каква валута са?

Мисля, че когато касовата бележка е от Ботсуана, нормално е цените да са в местната валута....

А там е лесно за изчисление 10=1 американски долар

Редактирано 29 юли, 2018 от ruwenzogy

[patilana]

Вярна на даскалския си манталитет ще опиша всички досадни подробности около проблемът, който ни вгорчи прекрасните преживявания по време на това пътуване.

Тойотата, която наехме, е произведена през 2016 г. и километражът й при наемането на 22. 06. показва 75 000 км.

При вземането на колата от фирмата, ни беше показано с подробности цялото й оборудване - две допълнителни гуми, туба за вода, няколко касетки с посуда, газов котлон, палатки,масичка и 4 стола, инструменти и начин за сваляне на спукана гума. Всичко обяснено бавно и внимателно. Имаше и повторения и доуточнения. Не ни поканиха да пробваме да завъртим ключа.

Описаха вдлъбнатините по ламарината и ни пожелаха лек път.

Първия опит за запалване на двигателя - неуспешен. Втори - успешен.

Тръгваме и стигаме до най - близката бензиностанция. Наливаме гориво и отново неуспех при запалването. Втори опит - не. Трети опит - успех. Шофьорът ни съобщава, че последния път натиснал ключа и затова успял. Според него това е някаква фабрична защита срещу опитите на деца да включат двигателя, с която той не е запознат.

От тук до скъсването на съединителя на по - следващия ден, вече сме свикнали със странностите на превозното ни средство. Извън това, тримата шофьори нямат никакви забележки. Изминали сме около 1000 км.

Ден трети - тръгваме, пак след няколко опита за запалване. При изкачването към платото над Людериц, колата като че ли се изморява. Стаси съобщава, че педала на горивото нещо му идва по - нисък от вчера.Все пак се движим с обичайната скорост. Точно до табелата -Luderithz - 30km, педалът на газта потива, колата спира и Оги казва, че двигателят пуши. Бързо го пращаме да учи, че по ламарините при студено време се отлагат водни пари, които при затопляне се изпаряват. Той повтаря, че двигателя пуши, а ние аха да му повторим знанията си за водните пари и времето, когато по средата на предното стъкло, откъм двигателя, плъзва сериозно количество бял дим и в купето замирисва на изгорял метал. Още когато колата спря, Стаси изключи двигателя. Шофьорите казват, че се е запалил съединителят.

Оказваме се ето така на това място:

По пътя има движение, но около 10 мин. не минава никой в никоя посока. После минават две - три коли и изведнъж, в отсрещното платно, спира малка кола. Южноафриканско семейство, тръгнало на разходка, ни видели и подминали. Веднага се заинтригували от проблемът ни и се върнали да предложат помощ. Бащата потвърждава констатацията и казва, че трябва да се изтегли колата обратно в града. Но как се вика помощ, когато телефоните нямат обхват? Двамата със Стаси се товарят в тяхната кола и отиват за помощ. Вече в града са се свързали с фирмата, от която сме наели колата. Те посочват сервиз за ремонт и казват да платим, а те после ще ни върнат парите.

Плащаме, прибираме фактурата и опакования в кашонче аварирал съединител, който бил искан от фирмата и получаваме уверение от началничката на сервиза, че Марио ( името на човека, който е говорил от името на фирмата по телефона) ще ни върне парите и тръгваме.

В следващите 7000 км нямаме никакви проблеми с колата.

Ден последен. От вечерта Стаси се е уговорил да върнем колата в 8.30.

Пристигаме,  Марио прави невнимателен външен оглед на колата, отваря багажника и иска кашончето. Отваря го и всички виждаме, че "съединителят" е на изгорели парчета. Той си казва няколко думи със свой служител и кани шофьора ни в офиса.

Минава време и Снежка идва да извика Оги, защото май искат някакви пари. След още малко и аз отивам вътре и става ясно на всички ни, че не само няма да си върнем парите, а трябва да дадем почти двойно повече, защото това, което е платено в сервиза, било само за труд. Никакви напомняния за водения с него разговор по този случай не вършат работа. Него сега щели да го уволнят, защото ние не искаме да плащаме. Снежка поиска документ, че тази част е била в пълна изправност. Получава фактура за платен преглед в сервиз с дата от м. Януари 2018г.. След това, отговорни за изправността на частите на колата били той и помощникът му. Ние не приемаме доводите му и настояваме, че няма да доплащаме нищо. Той отбелязва, че вече ни бил намалил 200 лева, за уж здравия педал, което ни изумява, защото в сервиза не са споменали нищо за него. Тонът стана доста неприятен, когато питаме защо пък и той е бил включен в тази фактура, която ни се предлага да платим сега.

Междувременно трима бели чужденци наемат кола. Девойчето все така неуморно показва и обяснява, без да ги прикани да запалят, а ние вече крещим - Защо? Следва затваряне на входната врата на офиса и заключване на изходната метална порта с дистанционно.

Тогава, непостигнали нищо, ние излизаме четиримата отвън и се чудим как ще си тръгнем, като вече ни заключиха. Нямаме много излишно време, защото в 10.00 трябва да сме на летището, а то е на 38 км от града.

Тогава Марио - двуметров и към 180 кг мъж, излиза на стълбите, защото сътрудничката му е вкарала вътре новите клиенти. Пред стълбите срещу него, заставаме аз и Снежка.

Аз съм ниска, а Снежка не е по -висока от мен. Можем да се похвалим само с повечко килца.

И с добре поставени гласове.
Аз започвам да крещя на английски, да отворят изходната врата и че това не е затвор. Снежка на ясен, гръмогласен български, крещи, че иска да се срещне с боса. Марио схваща думата бос и казва кротко, че него го нямало и няма да можем да го видим. Това вбесява спътницата ми и тя се разкрещява още по - силно, че не може то така да го няма боса, когато е ясно, че ще има проблем тази сутрин в офиса.

Щом тя спре да си поеме дъх, се разкрещявам аз, добавила че те са убийци.

Тези крясъци продължават няколко минути и Огромния Марио ни приканва да замълчим, защото той не може да ни помогне, понеже босът го няма, а него ще го уволнят, ако не ни накара да платим.

Желанието му предизвиква унищожителните ни погледи и двойно по - яростни крясъци от наша страна. Всяка от нас си повтаря репликите - аз на английски, Снежка - на български.Аз придружавам крясъците си със сочене към външната врата.

След около 5 мин, всички сме поканени вътре и Марио ни прави предложение - човекът на чието име е взета колата, да напише собственоръчно върху неосребрената от нас фактура, че е съгласен педалът на газта да бъде демонтиран и изпратен нейде си за проверка. Стаси написва и подписва и сме пуснати да си ходим.

Това са фактите. Заключиха ни, крещяхме, писахме глупости, олекнахме с по 150 лева всеки.

И се прибрахме в България да чакаме резултатите от проверката.

 

[patilana]

Сега за глобата.

Както вече знаете, нашият шофьор бе глобен за превишена скорост в Ботсуана. Ограничението за скорост от 60 км/ч са поставени на Т- образни кръстовища и това било заради следващи населени места. Никакви такива не се виждат с просто око, от което не следва, че ги няма. Все пак ограничението изглежда нелогично за случайния пътник.

Нашата глоба дойде доста комично. Минахме покрай такова ограничение, подминахме го и поне километър след него пред нас изскочи човек със сигналножълта жилетка. Аз лично се изплаших, защото той размахваше някаква бяла кърпа и припряното размахване ми се  стори издаващо притеснение. Сякаш човекът искаше да спрем, независимо дали можем или не можем. Нещо като на живот и смърт. Естествено спряхме също толкова внезапно.  Чак когато човекът се приближи към нас видяхме, че тъмните дрехи са всъщност униформа. Полицаят каза, че сме нарушили правилата и покани водача да слезе, за да му покаже как и кога е станало това. Като поразгледах ситуирането на униформения едва не прихнах.

Проверяващите са добре скрити зад дърветата и е абсурд да ги видиш преди да се озовеш точно покрай тях. Тъй като бяха доста навътре от пътя човекът наистина се е притеснявал, че може да не спрем, защото няма да го видим навреме, а като подминем и се обърнем да търсим причината за подкана няма да видим нищо такова, защото дърветата ще са скрили от нас хората и апарата, с който работят. 

Стаси сподели, че полицайката е имала дълъг списък с това кой с колко да бъде глобяван според превишението, което е било отчетено. Докато той плащаше, човекът на апарата изскочи пак така припряно и спря друга кола, в която хората гледаха с недоумение. Е, показано им беше какво са сътворили.

Стаси каза, че глобата е твърде висока и ще си я поеме сам, но Оги категорично отказа и аз бях абсолютно съгласна с него. Платихме си и от тук нататък спазвахме всички подобни ограничения, обръщайки специално внимание на това има ли, или няма селище след това, както обясни полицаят. Само на едно място имаше някакви големи, високи цистерни, от дясно на пътя, които аз лично, свързах с вода.

Непрекъснато виждахме такива постове и винаги покрай тях имаше спрени коли, че и камиони.  И винаги постовете бяха прилежно прикрити доста встрани от пътя.

Познато, нали?

 

[chandni]

преди 16 часа, patilana каза:

Това са фактите. Заключиха ни, крещяхме, писахме глупости, олекнахме с по 150 лева всеки.

 

@patilana, би ли споделила името на фирмата, за да може да я избягваме, тъй като и ние обмисляме такова пътуване и в момента водим комуникация с такава фирма. Естествено няма гаранция, че другите са по-добри, но след като имаме толкова притеснителен сигнал за дадена фирма, по-добре да я избягваме.

преди 3 часа, patilana каза:

Ограничението за скорост от 60 км/ч са поставени на Т- образни кръстовища

А има ли обозначителни табели или просто по техния правилник, наближавайки такова кръстовище трябва да караш с 60?

[neuromancer]

Тоя подход с ръкомахането много .... африкански

Ами ако не спреш? От разправията с колата под наем ми се струва, че така или иначе няма как да ти пратят глобата впоследствие

[patilana]

преди 2 часа, chandni каза:

@patilana, би ли споделила името на фирмата, за да може да я избягваме, тъй като и ние обмисляме такова пътуване и в момента водим комуникация с такава фирма. Естествено няма гаранция, че другите са по-добри, но след като имаме толкова притеснителен сигнал за дадена фирма, по-добре да я избягваме.

А има ли обозначителни табели или просто по техния правилник, наближавайки такова кръстовище трябва да караш с 60?

Някъде нагоре имам снимка с името на фирмата - African tracks. Табели има с познатия ни вид. По тези кръстовища няма табели  с имена на населени места. Едва когато наближихме Маун се видя такава табела. Понеже пътищата и в Намибия, и в Ботсуана, са обичайно далеч от населени места то те не се виждат от колите. 

преди 3 минути , neuromancer каза:

Тоя подход с ръкомахането много .... африкански

Ами ако не спреш? От разправията с колата под наем ми се струва, че така или иначе няма как да ти пратят глобата впоследствие

На мен ми заприлича на зов за помощ. 

И ние се зачудихме какво би станало, ако не видиш навреме и не спреш. Дружно решихме, че пращат глобата към граничните пунктове, за да си платиш при напускане на страната. Или в районните полицейски управления за местнорегистрирани коли. Тези апарати правят снимка на нарушението. Това показват на всеки съгрешил. 

Не само, че няма как да ни пратят глобата, ами няма и от къде да си я изтеглят, защото платихме наема в брой. Това пък стана, понеже поста им отхвърли картата на Стаси. Пък докато ние със Снежка скандалничехме с изкривени от ярост лица, той поръча на жена си веднага да я закрие. 

Аз тогава си мислех, че вместо в самолета, ще обядваме в някой предварителен арест. Сега смятам, че мога да напиша едно оплакване до почетния ни консул в Намибия, ама тогава ми беше просто страшно. 

С две думи - сготвиха ни. 

[Гост]

@patilana, благодаря за отличните обяснения! Намибия е в плановете ми (ни), но има достатъчно време - което време за тези части на Африка е винаги много по-рано. Колата е много възлов момент специално за там и когато тръгна в посока резервиране, ще сравня вашите условия - и наем, с предлаганите и ще ви питам някои детайли, ако не възразявате.

[patilana]

Няма как да има възражения.

Преди да се включи Стаси, ще ти кажа аз какво знам по случая с наемането. Отговорила са веднага, не са задържали никакво капаро и само когато е наближил срока на изтичане на картата, която е посочил той, са му писали да им изпрати новия номер. Впоследствие, когато си взема картата, той им дава номера и това е всичко. Милия, имаше големи притеснения дали са сериозни, след като не са му удържали пари, пък се оказа, че имат друг номер.

Само за наем и гориво за тези 7900 км сме дали по 1035 лева. Добавките са за глоба и сервиз. Тях Оги ги описа.

По - нататък ще опиша и пътуването и още неща, които са важни за пътуването, но в момента нетът ми е на принципа тука има - тука няма и се дразня много.

[Гост]

преди 1 минута , patilana каза:

Само за наем и гориво за тези 7900 км сме дали по 1035 лева. Добавките са за глоба и сервиз. Тях Оги ги описа.

По - нататък ще опиша и пътуването и още неща, които са важни за пътуването, но в момента нетът ми е на принципа тука има - тука няма и се дразня много.

Много ми помага това за ориентир, благодаря ти! 

[neuromancer]

преди 44 минути , patilana каза:

На мен ми заприлича на зов за помощ. 

 И ние се зачудихме какво би станало, ако не видиш навреме и не спреш. Дружно решихме, че пращат глобата към граничните пунктове, за да си платиш при напускане на страната. Или в районните полицейски управления за местнорегистрирани коли. Тези апарати правят снимка на нарушението. Това показват на всеки съгрешил. 

Явно театъра е точно за да спрете. Но дори в България в близкото минало имаше случаи на фалшиви пътни полицаи, та човек е добре да си има едно на ум.

Те снимка ясно, че правят, ама както колата не е ваша, и не сте гарантирали с кредитна карта няма как да ви хванат, ако не спрете.

 

преди 47 минути , patilana каза:

Сега смятам, че мога да напиша едно оплакване до почетния ни консул в Намибия, ама тогава ми беше просто страшно. 

 С две думи - сготвиха ни. 

Почетния консул надали може да направи нещо, да не говорим за желание... Единствено ако има някаква организация за защита на потребителите или нещо от сорта.

[patilana]

Не очаквам да стори нещо, но мога да мрънкам.

По - важно е , че там се почувствахме арестувани. Докато обсъждахме вариант за отиване на летището с такси, си представихме, че Огромния Марио може да уведоми гранична полиция и да бъдем задържани, защото сме отказали плащане. Знае ли човек какви са правилата ?

Докато пътувахме после, си казахме, че сме били неподготвени за такъв сценарий. Нито пък за спешен медицински случай там. Има още много за разказване, за да бъдат четящите тук що - годе информирани. Само ще кажа, че териториите на тези страни са огромни, а населението твърде малко. Това е нещо, за което трябва да се мисли от практическа гледна точка. Да, има градове, да има бензиностанции и болници, но след колко километра?

 Моля Оги и Стаси да публикуват в някоя от темите конкретните параметри на наема и горивото. Надявам се са запазили данните, които така стриктно отбелязваха. Така ще бъдем още по - полезни на тези, които искат да направят пътуване там и трябва да плануват нужните суми.

Редактирано 14 август, 2018 от patilana

[mililia]

На някой не му ли хрумна да предложи да се повика полиция, за това, че ви държат заключени, за да видите от фирмата как ще реагират?

Със сигурност това да ви държат заключени не влиза в никакви правила, но пък разправиите по това, дали дължите сумата могат да доведат до изпускане на полета, което не е желателно. Явно това се знае от отдаващите под наем и се използва.

Отделно има застраховки, при които се оказва помощ при възникването на правни проблеми, в какъвто сте били вие. Ако сте имали читава застраховка с такава крауза, е трябвало да се консултирате с асистънса, какво да правите.Аз лично смятам, че при този тип пътуване такава застраховка е задължителна.

На мен ми е интересно какво би казал Домосед за ситуацията. Иначе за мен това крещене и викане "убийци" на другата страна, не води до решаване на проблема, а до махленска караница. Нямам идея доколко ви е помогнало въобще, освен че сте се освободили от негативната енергия.

А що се отнася до спешната медицинска помощ, вероятно лесно бихте могли да разберете какво да правите, при читава застраховка. Е, явно не е като при нас, но все някакъв изход има.

[chandni]

преди 16 минути , mililia каза:

могат да доведат до изпускане на полета

Именно поради тази причина никога не връщаме колата в деня на полета - винаги предходен...

[Георги Матеев]

Чисто информативно - в Намибия ние взехме кола под наем от Hertz.

 

Дадоха ни чисто нова Тойота Rav4 на под 15000 км. Абсолютно никакви проблеми при взимане, връщане и по време на път.

 

Платихме около 1000 лв тотал (в нашия случай по 250 лв на човек), което включва наем за 5 дни и гориво за около 2000 км.

 

Горещо препоръчвам местния клон на Hertz, бяха наистина професионални от-до. И най-важното, колата беше в перфектно състояние.

Редактирано 14 август, 2018 от Георги Матеев

[neuromancer]

Hertz дават ли коли с палатки?

[Георги Матеев]

преди 6 минути , neuromancer каза:

Hertz дават ли коли с палатки?

Нямам идея. Не сме търсили за такава опция въобще, тъй като спахме по лоджи и хотели.

 

Най-вероятно дават, имаха голям автопарк с всякакви коли. Но наистина бяха изключително професионални, което особено по тези географски ширини определено прави впечатление.

[Stanislav Dimitrov]

Имахме пълна застраховка,за която платихме около 300-400лв. повече(говоря на изуст,точните цифри са ми записани,но не пред мен),но незнам дали е имало клауза помощ при възникване правни проблеми.Колата иначе беше супер и беше доста голям джип,който харчи малко(10л./100км.).Тойота Хайлукс 2016г.,на 73550км. като я взехме

[Гост]

Преди 1 час, malkia каза:

Имахме пълна застраховка,за която платихме около 300-400лв. повече(говоря на изуст,точните цифри са ми записани,но не пред мен),но незнам дали е имало клауза помощ при възникване правни проблеми.Колата иначе беше супер и беше доста голям джип,който харчи малко(10л./100км.).Тойота Хайлукс 2016г.,на 73550км. като я взехме

На мен ми направи впечатление ниската цена, която сте платили. Аз - съвсем хаотично търсене - попаднах на тази опция.

 

http://www.namibiacarrental.net/pf/dcab-ford-toyota-4x4-4-pax-man/#1511266840442-544bf7fc-4de2 

 

която за 13 дни се получава:

Activity	Total price USD	Total price N$	Kоментар
Кола под наем	1676	24297	N$1869 per day
Застраховка на колата	232	3360	Застраховка N$ 280 per day
Гориво за 3300 км	280	4059	N$12.30 per liter