дневник Намибия и съседи \ Namibia and neighbours

[patilana]

Не мога да коментирам цифри.

Никой не си мисли, че няма други фирми за коли. Кола като тази, която ние взехме струва доста повече на ден от малка кола без палатки. Даже аз знам, че фирма Herz си заслужава парите, но има и момент на специфични нужди - две палатки, разрешение за минаване на граница и други разни - безобразни, които ще вдигнат цената тройно.

С чиста съвест ги наричах убийци, защото са ни дали кола с повредена част. Трябваше, като се развали колата, да искаме да ни я сменят. Не ми трябва ничие мнение, когато знам, че е казано от самия служител и потвърдено от негов партньор, че ще върнат парите за ремонта. Да добавя, че чакахме новия от Виндхук, като че ли в Людериц нямат части за най - давания под наем модел кола в страната! Ние така или иначе нямахме опция да не платим всяка искана цена. Сервизът, както казах, беше посочен от фирмата.

[bulpa]

преди 2 часа, Rainy каза:

На мен ми направи впечатление ниската цена, която сте платили. Аз - съвсем хаотично търсене - попаднах на тази опция.

Може ли темата да остане в руслото си?! И да не се превръща в съревнование по това, кой как борави с търсачките?!?

Сигурна съм, че @patilana @malkia  и  @ruwenzogy са проучили и направили най-добрия избор за тяхното пътуване и техните дати 🙂

 

[patilana]

Поне се постарахме. 

Няма проблем да си обсъждаме каквото и да е, нали идеята е да сме информирани за повече възможности. До една седмица пътувам и едва ли изобщо ще имам възможност да пиша, но обещавам като се върна да продължа с описанията. Сигурна съм, че и други неща ще предизвикат полемики.

От другата тема разбрах, че има Магеланци видяло много по-различни неща от нас, които предизвикаха моето любопитство, но какво от това - предупредени сме, че няма да ни разкажат. Това е непростимо според мен, а не това, че имаме различни решения на еднакви проблеми. 

[Георги Матеев]

преди 23 минути , bulpa каза:

Може ли темата да остане в руслото си?! И да не се превръща в съревнование по това, кой как борави с търсачките?!?

Сигурна съм, че @patilana @malkia  и  @ruwenzogy са проучили и направили най-добрия избор за тяхното пътуване и техните дати 🙂

 

Честно казано не схванах за какво съревнование говориш. Още по-малко пък е ставало на въпрос дали някой е правил добър или лош избор? Очевидно е, че всеки има специфични нужди за своето пътуване.

 

Просто се заговори за наем на кола в Намибия, както и за проблем с автомобила и рентал компанията - и споделих нашият конкретен (силно положителен) опит от миналия месец с Hertz. Цитирах и конкретни цифри с идеята всичко това да е полезно на други магеланци за бъдещи пътувания.

 

Ако включването ми не е било по темата - моля модератор да го премахне.

[Гост]

преди 35 минути , bulpa каза:

Може ли темата да остане в руслото си?! И да не се превръща в съревнование по това, кой как борави с търсачките?!?

Сигурна съм, че @patilana @malkia  и  @ruwenzogy са проучили и направили най-добрия избор за тяхното пътуване и техните дати 🙂

 

Аз не те разбрах определено. Не оспорвам нищо, а се интересувам дали правя добър избор.

Ако не е прието да се пита в дадена тема, а само да се разказва, и аз моля да бъде изтрито мнението ми.

[patilana]

Само това липсваше, да ми трият в темата! Всичко е важно! 

Нали сме го изпитали на гърба си! Пък дори и да не е все още проверено, то е по желано! 

Както казва народът - Като иде коня в реката, пътища много. 

С тези тема се опитваме По-малко кончета да се издавят , нали? 

Редактирано 14 август, 2018 от patilana

[slujitel]

Аз мога само да благодаря на всички. Тези, които споделят, защото са все по малко и информацията е много важна, за да се предпазим другите, които тепърва ще ходим, и тези, които полагат труд да изготвят и най важното, да споделят какво са сътворили. @patilana е права, жалко, че други не споделят.

[patilana]

Сафари:

 

Етоша - най - големият за времето си ( 1907 г. ) парк в Африка. Когато е създаден е имал почти територията на България. Днес е свит до една осма от тази на Намибия. Или казано с цифри - малко над 22 000 кв. км. Нека @домосед и @FlyTraveler кажат колко богат е животинския свят там в сравнение с други подобни.  Липсват само хипопотами и крокодили от по - желаните за наблюдение  животни. Това е съвсем обективно, защото вода, в количества достойни за техен дом , там няма. Всички други, обаче, ги има в изобилие.

Веднага след като влезете в парка, много преди да стигнете до Okakuejo ще видите съвсем до асфалта първите защитени животни. Там някъде е и road rino. Той е вдясно на вашето право напред. Отбийте се и със сигурност ще видите не един носорога в буша. Тук отбелязвам, че в парка табелите са от камък, ниско долу на земята, но абсолютно забележими и още повече верни.

Така край Namutoni тръгнахме по road dikdik и срещнахме не една, а поне 7-8 от тези великолепни мънички антилопки. При това различни видове. Първоначално се изсмяхме на табелата, после си казахме, че не може то така Флая да не ги е виждал и снимал, а ние тук буквално се надпреварвахме да си ги сочим един на друг в различни посоки, но фактът е факт.

Тук е съвсем в реда на нещата да си правите сафаритата сами. Джиповете возят по един - двама прекалили с гледането на Animal Planet индивиди като мен и Стаси. Аз бях твърдо убедена, че водачите знаят къде са хищниците и ще ни заведат до тях. При това хищниците трябваше да имат радиояки. Според мен. Нищо подобно - джиповете обикалят същите места, които и ние обиколихме преди това. Обикалят се водните дупки. Е, имахме късмет, да видим хиена, но това не беше успех на водачката ни, а случайност. Друг е въпросът, че ако не бяхме станали толкова рано, нямаше да я видим.

Принципът е следния - при настаняването си вземате карта, или я купувате, не разбрах.  По нея и по каменните стълбове - табели, се ориентирате в тази четвъртинка от България. Струва ми се, че следобед и вечер видяхме повече животни, но и сутринта видяхме достатъчно, при това различни. Сутринта например не видяхме жирафи, а това беше първото животно, което видяхме когато пристигнахме следобед.

Много Важно - БИНОКЪЛ!!! Ние бяхме тръгнали като в зоопарк - по "джапанки". Имаше много коли въоръжени и с радиостанции. Вероятно бяха близки семейства. Някои от тях се познаваха със служителите. Предполагам, след много идвания са създадени и приятелства.

Та с едно изречение - Вземате си топли дрехи, бинокли, карта, ставате рано, лягате късно и ... ни дразните с прекрасни снимки в "В момента съм ... "

Аз със сигурност ще съм раздразнена, че не съм на ваше място. И Стаси мисля, че ще въздъхне.

На рецепция има голям формат тетрадки, в които разни "щастливковци" записват какво хищно животно са видели. Два дни преди нас край Namutoni, съвсем близо до лагера, на пътя, бяха срещнали леопард, а ние ... само гепард! Добре, че беше майка с три малки, че нямаше да го преживея този карък

Фермата за гепарди си струва от всякъде. Плащате за храната на съвсем диви животни, които са имали нещастието да се хванат в капаните на фермерите. В двора на фермерската къща се грижат за три от тях, вероятно болни.

Тези и събратята им са си съвсем щастливи, а на вас ще изнесат представление, от което ще ви настръхнат косите. Имат и майка с 4 малки. Семейството й, е отделено с ограда от другите, заради безопасността на бебоците - по наше време на 4 месеца. Въпросът към снимката е  - Къде е четвъртия?

А това са условията на техния лагер за палатки:

Край Divundu  ходихме на плаване по Окаванго.

Е, няма толкова хипопотами!!! Нито пък крокодили! Нито пък такъв прекрасен залез над водопадите Попа.Плаването ни беше следобедно, а сутринта ходихме в препоръчан от Флая парк. И влязохме в непосредствена близост до слоновете, премерихме се с баобаб и видяхме, кой всъщност е царят, когото чакат всички!

Общо правило за всички паркове е, че караш само по пътя! Никакво излизане от него! Не, че там си защитен при нападение, но има огромна вероятност животните да си спомнят, че пътя е твой, а не техен. И колата е твоя. Тяхно е всичко останало! И спазват това разделение!!! Ние имахме възможност да се убедим наяве, с голяма доза уплах! Все едно, че не бях чела упрека в думите на Флая към Теди за снимката й на знамето и зебрите в Етоша! Все едно не бях прочела един ред от категоричните приканвания на Домосед никой да не своеволничи сред дивите животни! Съжалявам! Добре се разминахме само с паника, забъркана с ужас! По филмите казват -  Не правете това ...

Навсякъде където бяхме, видяхме огромното почитание, което изпитват африканците към животните. Много, много съм впечатлена и замислена за нашето отношение към живата дива природа.

 

 

 

 

Редактирано 3 септември, 2018 от patilana

[patilana]

Сафари в Ботсуана:

 

Надникнахме в национален парк Чобе и делтата на река Окаванго. Те обхващат големи територии и ние само се зарибихме и за някой друг път.

Има големи разлики със същата дейност в Намибия. Те са резултат и от ролята на държавата, и от природните дадености.

Първото ни сафари се оказа пътя от границата до град Касане. Тъкмо ни залипсваха животните и пред нас чевръсто притичаха стадо импали. Докато ги коментирахме, съзряхме един мъжки слон да препуска през пътя. Нямахме никаква идея какво ще ни се случи, защото в тази си част паркът представлява гора от високи дървета. Покрай нея няма огради както в Намибия и животните могат да пресичат когато им се наложи. Толкова са бързи, че когато не знаеш да ги очакваш, те просто се появяват пред теб на пътя и ги проследяваш когато се шмугват между дърветата. Това се оказа началото на прекрасни нови изживявания. 

Град Касане е изходен пункт за сафари с лодка или кола. Градът е изцяло туристически. По брега на реката има много заведения, хотели, непретенциозни места за преспиване. От единствената голяма главна улица слизате през тях до реката и си харесвате превозно средство и цена. Маршрутът им е един и същ и всички виждат едно и също нещо. Разликите са в големината на лодките и навиците на капитаните им. Имаше и големи корабчета, препълнени с туристи и едно невзрачно катамаранче с една жена в него.

Толкова много ми хареса това плаване, че ми е особено приятно да си го спомням. Тук видяхме за пръв път биволи, плуващи слонове, крокодили, хранещи се с убит малко преди да идем ние там бивол, пасящи хипопотами и великолепна светлина.

На другата сутрин със Стаси направихме и сафари с джипа. Като тръгнеш да излизаш от града към летището свиваш в дясно и пътят е само към мястото за плащане. Ограда няма, има малка сграда и входна арка. Никакви възможности нямате да я пропуснете или да не я намерите. Много преди нея съвсем до пътя видяхме три хиенови кучета. Едното се беше свило точно до асфалта и се готвеше да спи. Другото остана в храстите, а третото се върна в гората като видя трите големи джипа и нас, които тъкмо се приближавахме. Със сигурност е имало и други, но те изобщо не се появиха. Това ни беше сутрешния бонус! Отбеляза го и дежурният касиер!

Карането тук изисква специално внимание и умения от страна на шофьора. Пътят е или пясък с опции за затъване или пръст, която на места е много мека и рискуваш същото. Ние нали не ги знаехме тези неща и смело се впуснахме в търсене на лъвове, следвайки джиповете. Чак при тях, като си отдъхнахме, че сме ги видяли, осъзнахме, че освен нас има само една частна кола, а държавните джипове се пукат по шевовете. Все пак е възможно и сами да си карате, никой не ви спира. Наемането на джип се случва в същите тези заведения, хотели, лонджове, където сте си платили разходката по реката.

Ако сте отседнали в къща за гости като нас, със сигурност собствениците ще ви съдействат за осъществяването на тези намерения. При това цената може да ви хареса повече от тази край реката.

Единственото, което ми остава е да въздъхна .

Сафарито до и през делтата на река Окаванго осъществихме чрез лагера, в който нощувахме. Проблемът пред самостоятелното пътуване е , че никъде няма табели накъде е селището на мокоро - лодкарите. Пътят от Маун до там си беше повече от час. Пристигайки там виждаш, че лодките са малко, желаещите много и предварителната организация е препоръчителна. Разбира се няма невъзможни неща за африканците, когато трябва да вземат едни пари от джоба на белите и все пак... Сядаш в лодката, возят те около час, показват ти някакво островче, дават ти вода и сандвич и те връщат обратно. Никакви своеволия за ходене сам! Прекрасно място!

 

[patilana]

Като гледам как малкото хипопотамче е останало забравено и се е самонастанило накрая, разбирам ,че ви дължа извинение. Видяхме го не в Окаванго, а в Чобе. Гледахме ги от брега на реката и се почувствахме привилигировани, тъй като майките крият много старателно малките. Късметът ни беше, че вървяхме доста след джиповете и очевидно не бяхме никаква заплаха.

Забравих да пиша, че водачката ни в Етоша осветяваше околността с червен фенер. Тя каза, че тази светлина изобщо не дразни животните.

Днес цял ден мисля за това как е правилно да се нарича на български разходката с кола с цел гледане на животни. Сафари означава лов на диви животни в Африка. Аз очевадно не съм ловец.Английските изрази са по - добри, но не съм "за" употребата им в български текст, написан от българка за българи.

Ах, да, забравих цвета.

Редактирано 5 септември, 2018 от patilana

[домосед]

На 3.09.2018 г. в 19:09, patilana каза:

Нека @домосед и @FlyTraveler кажат колко богат е животинския свят там в сравнение с други подобни. 

Етоша няма подобни!

преди 56 минути , patilana каза:

Сафари означава лов на диви животни в Африка

Сафари идва от африканския език суахили (а дотам е стигнало от арабски) и означва пътуване 😉

[patilana]

Даааа, летвата е високо,високо.

Колко му беше да довърша изречението и да не разчитам на някакви спомени? Идват ми на ум извинения, но  ще ги пропусна, за да не омажа съвсем прекрасните си емоции.

@домосед, благодаря!

[Stanislav Dimitrov]

А ето ги и въпросният гепард от Етоша(с малките,но те са на други снимки)и хиеновото куче и прайда с лъвиците в Чобе.

[FlyTraveler]

На 3.09.2018 г. в 19:09, patilana каза:

Сафари:

 

Етоша - най - големият за времето си ( 1907 г. ) парк в Африка. Когато е създаден е имал почти територията на България. Днес е свит до една осма от тази на Намибия. Или казано с цифри - малко над 22 000 кв. км. Нека @домосед и @FlyTraveler кажат колко богат е животинския свят там в сравнение с други подобни.  Липсват само хипопотами и крокодили от по - желаните за наблюдение  животни.

 

Така край Namutoni тръгнахме по road dikdik и срещнахме не една, а поне 7-8 от тези великолепни мънички антилопки. При това различни видове. Първоначално се изсмяхме на табелата, после си казахме, че не може то така Флая да не ги е виждал и снимал, а ние тук буквално се надпреварвахме да си ги сочим един на друг в различни посоки, но фактът е факт.

В Етоша няма африкански  бивол (т. е. няма биволи), единият от Big 5. Мисля, че в парка има само един вид дик-дик и това е Дамара дик-дик. Аз такива не съм виждал, снимал съм много дик-дик на Кърк, но те са в Източна Африка.

Редактирано 5 септември, 2018 от FlyTraveler

[patilana]

Стаси, спомняш ли си с какъв ентусиазъм дежурният по събиране на пари на входа на Чобе ти беше казал, че наблизо има хиеново куче, а ти му отговори небрежно:

- Да бе, видяхме го като идвахме насам!

Има нещо магическо в това хората, които живеят по тези места и споделят живота си с тях, да се вълнуват не по - малко от тези, които са ги виждали само по телевизията.

Обърнете внимание къде е къщата:

 Флай, значи на нас от незнание са ни се видяли различни. Сигурно мъжките се различават много от женските и затова сме се объркали.Виждахме ги все по едничка. Все пак бяха доста. От моите снимки не се виждат кой - знае колко добре, но Стаси и Оги сигурно имат прекрасни.

 

[FlyTraveler]

преди 4 минути , patilana каза:

 

 Флай, значи на нас от незнание са ни се видяли различни. Сигурно мъжките се различават много от женските и затова сме се объркали.Виждахме ги все по едничка. Все пак бяха доста. От моите снимки не се виждат кой - знае колко добре, но Стаси и Оги сигурно имат прекрасни.

 

Ако приема, че Дамара дик-дик са като дик-дик на Кърк (без да съм сигурен в това), те би трябвало не само да живеят по двойки, но и да не си сменят партньорите през целият си живот. Ако се види някъде единият, половинката е някъде наблизо, на около 20-30 метра, просто трябва да се спре и да се чака търпеливо докато се съберат някъде. Ако единият умре, половинката умира до седмица от стрес. Единствената видима разлика между половете е, че мъжките имат рогца.

[patilana]

Изрових една по - читава, според мен де.

Ужас!!! Как така умират! Леле колко лошо го е измислила природата!

 

[ruwenzogy]

Мисля, че всички са ДАМАРА

 

 

[SLX]

На 14.08.2018 г. в 22:02, patilana каза:

Поне се постарахме. 

Няма проблем да си обсъждаме каквото и да е, нали идеята е да сме информирани за повече възможности. До една седмица пътувам и едва ли изобщо ще имам възможност да пиша, но обещавам като се върна да продължа с описанията. Сигурна съм, че и други неща ще предизвикат полемики.

От другата тема разбрах, че има Магеланци видяло много по-различни неща от нас, които предизвикаха моето любопитство, но какво от това - предупредени сме, че няма да ни разкажат. Това е непростимо според мен, а не това, че имаме различни решения на еднакви проблеми. 

Приемете искрените ми извинения, ако съм ви разочаровал, скъпа @patilana. И вярвам, че след като изясним фактите, ще намерите сили да ми простите непростимото прегрешение...

Вероятно причината за всичко е в това мое мнение

В което по моя вина, извинявам се отново, не е станало ясно следното:

1. Никога не съм имал намерение да крия информация за това място.

2. Не подозирах за съществуването му, докато не минахме една сутрин по изгрев на път за Шпицкопе. Оказа се, за мен лично, гвоздеят на 5 дневното прелитане през Намибия. 

3. Не намирам укорително ненаписването на пътепис за всяко пътуване, но напълно споделям виждането, че имам отговорност да помагам във форума с наученото, което се стремя добросъвестно да правя.  

Училището-интернат се намира на следните координати - 21°50'45.6"S 15°12'23.5"E

 

Вероятно поради това, че сме различни, имаме и различна мотивация за пътуване и начин на преживяване на обкръжаващата действителност. За мен интересни са човешките съдби в тяхната естествена, неподправена и непокварена от туристически достъп действителност. И ми се иска да вярвам, че понякога една снимка може да каже 1000 думи. Тоест би могло да се окаже, че в този албум се съдържа еквивалент на 26 000 думи.

Между другото, 30 минути преди да стигнем до интерната, помолих Матеев да спре колата.

Защото в оранжево-розовите милувки на утрото се раждаше красив и неизвестен нов ден. Докато ходех към тях в сухотата на сънливата пустиня, ме погалиха първите лъчи на изгряващото слънце и ме обгърна с хладен повей мирисът на девствената Африканска земя. Затворих очи, вдишах дълбоко и си помислих, че тези моменти ме карат да пътувам. 

Та още веднъж се извинявам, ако съм ви наранил, готов съм да изкупя вината си с бира, концентриран алкохол,  физическа или духовна храна или с публично порицание. Почти на всичко съм готов, за да ми простите непростимото поведение.  

 

 

[bulpa]

преди 15 минути , SLX каза:

готов съм да изкупя вината си с бира, концентриран алкохол,  физическа или духовна храна

Въпреки, че извинението е насочено към patilana, мисля че на всички ще ни е приятно да видим снимки и от твоето/вашето пътуване. И тези мили думи, с които описа африканския изгрев, може да се получи чуден пътепис 🙂

[Дани Магелани]

преди 26 минути , SLX каза:

Приемете искрените ми извинения, ако съм ви разочаровал, скъпа @patilana. И вярвам, че след като изясним фактите, ще намерите сили да ми простите непростимото прегрешение...

Вероятно причината за всичко е в това мое мнение

В което по моя вина, извинявам се отново, не е станало ясно следното:

1. Никога не съм имал намерение да крия информация за това място.

2. Не подозирах за съществуването му, докато не минахме една сутрин по изгрев на път за Шпицкопе. Оказа се, за мен лично, гвоздеят на 5 дневното прелитане през Намибия. 

3. Не намирам укорително ненаписването на пътепис за всяко пътуване, но напълно споделям виждането, че имам отговорност да помагам във форума с наученото, което се стремя добросъвестно да правя.  

Училището-интернат се намира на следните координати - 21°50'45.6"S 15°12'23.5"E

 

Вероятно поради това, че сме различни, имаме и различна мотивация за пътуване и начин на преживяване на обкръжаващата действителност. За мен интересни са човешките съдби в тяхната естествена, неподправена и непокварена от туристически достъп действителност. И ми се иска да вярвам, че понякога една снимка може да каже 1000 думи. Тоест би могло да се окаже, че в този албум се съдържа еквивалент на 26 000 думи.

Между другото, 30 минути преди да стигнем до интерната, помолих Матеев да спре колата.

Защото в оранжево-розовите милувки на утрото се раждаше красив и неизвестен нов ден. Докато ходех към тях в сухотата на сънливата пустиня, ме погалиха първите лъчи на изгряващото слънце и ме обгърна с хладен повей мирисът на девствената Африканска земя. Затворих очи, вдишах дълбоко и си помислих, че тези моменти ме карат да пътувам. 

Та още веднъж се извинявам, ако съм ви наранил, готов съм да изкупя вината си с бира, концентриран алкохол,  физическа или духовна храна или с публично порицание. Почти на всичко съм готов, за да ми простите непростимото поведение.  

 

 

Колко поетично! Приятелю, не го крий този талант!

[домосед]

преди 2 часа, SLX каза:

3. Не намирам укорително ненаписването на пътепис за всяко пътуване, но напълно споделям виждането, че имам отговорност да помагам във форума с наученото, което се стремя добросъвестно да правя.  

Училището-интернат се намира на следните координати - 21°50'45.6"S 15°12'23.5"E

Извинявам се за спама в пост, който по същество е против спама🙄

 

Разбира се, форумът е за споделяне на наученото. Но има една тънка граница. Ако някой си отвори тема-дневник да разкаже за собствените си впечатления от пътешествие, не е съвсем подходящо да отговаряме в дух "аз пък колко по-интересни неща видях по същия маршрут, които вие сте пропуснали" или "аз пък колко по-хубави снимки имам от същото място". Можем да си отворим свой дневник/пътепис и да споделим в него. А ако не знаем как, модераторите могат да ни помогнат. 

[patilana]

@SLX останах безмълвна.

От умението да използваш думите. ...пропускате това ( горе - долу ) ... и ... готов съм...

Ще се радвам и аз, като другите тук, да разберем още нещичко или да видим снимки. Сигурна съм, че когато някой след нас тръгне натам, ще има предвид тези деца.

От горе споменатите извинения приемам само това за последващо съвместното пътуване.

И ще се радвам много да прочета още красиви описания на това, което аз наричам само - прекрасно! Колко съм неумела в използването на езика, факт!

[AlexandraKo]

преди 2 часа, домосед каза:

Извинявам се за спама в пост, който по същество е против спама🙄

 

Разбира се, форумът е за споделяне на наученото. Но има една тънка граница. Ако някой си отвори тема-дневник да разкаже за собствените си впечатления от пътешествие, не е съвсем подходящо да отговаряме в дух "аз пък колко по-интересни неща видях по същия маршрут, които вие сте пропуснали" или "аз пък колко по-хубави снимки имам от същото място". Можем да си отворим свой дневник/пътепис и да споделим в него. А ако не знаем как, модераторите могат да ни помогнат. 

Много съм съгласна с теб! Но да ползваш на готово магеланските съвети, си е къде-къде по -лесно, отколкото да седнеш и да пишеш, за да е полезно на някого.

 

преди 1 час, patilana каза:

И ще се радвам много да прочета още красиви описания на това, което аз наричам само - прекрасно! Колко съм неумела в използването на езика, факт!

Това не е вярно, продължавай, моля!

Каквото и да напишеш, както и да го  напишеш, пак ще по-хубаво от онова, дето, някой си го е видял, но не го е споделил.

Няма да ходя по такива места, но ми е безкрайно интересно, да чета това, което разказвате.

Да разглеждам снимките и да се вълнувам заедно с вас.

Чакам нетърпеливо и ти благодаря за чудесния разказ!

Колкото до ония проблеми с колата, нали си дойдохте живи и здрави, другото отминава като мъгла.

 

Редактирано 6 септември, 2018 от AlexandraKo

[SLX]

преди 1 час, домосед каза:

Извинявам се за спама в пост, който по същество е против спама🙄

 

Разбира се, форумът е за споделяне на наученото. Но има една тънка граница. Ако някой си отвори тема-дневник да разкаже за собствените си впечатления от пътешествие, не е съвсем подходящо да отговаряме в дух "аз пък колко по-интересни неща видях по същия маршрут, които вие сте пропуснали" или "аз пък колко по-хубави снимки имам от същото място". Можем да си отворим свой дневник/пътепис и да споделим в него. А ако не знаем как, модераторите могат да ни помогнат. 

Изглежда имаме съвършено различно разбиране.