дневник Намибия и съседи \ Namibia and neighbours

[SLX]

Преди 1 час, patilana каза:

@SLX останах безмълвна...

 

@patilana Много ми харесва как описвате пътуването си, съчувствах за негативните емоции, оценявам високо подробната и полезна информация. И изобщо не мисля, че сте неумела с езика.  Не планирам да пиша пътепис или с други думи текст няма, няма и да има 😉, а снимките са видими след като кликнете на онази, която изглежда породи полемиката. 

Наздраве. 

 

Редактирано 6 септември, 2018 от SLX

[patilana]

Пътищата в Намибия:

 

В страната има 4 категории пътища.

Първата се обозначава с А. А1 не е име на мобилен оператор, а обозначението на първата магистрала там. Тя е в строеж.Тръгва от Виндхук и според магическото ми кълбо ще води към Етоша. Ние я използвахме напът към непомнякъде и на връщане от Шпицкопе. Магистрала, като тези в Европа, не в България!

Втората категория са В пътищата. Четох някъде, че покритието е асфалтобетон, но това ли е, само пътните строители знаят. Аз знам, че  се пътува със 140 км/ч без никакво друсане, камо ли подскачане. По тези пътища завоите са рядкост.

Третата категория са С пътищата. Те са много добре утъпкани, кафявочервени или бели пътища. Зависи какви са скалите наоколо. Пътуването по тях е толкова безгрижно както и по пътищата с категория В.

Четвъртата категория са D пътища. Те са с малко по - едър чакъл и не можеш да хвърчиш по тях. Свързват нищото с нищото, или  пък не щото с нещото, но навигацията си ги открива безпроблемно и ги включва в най - преките връзки между търсените от вас места.

Основните дестинации - разбирайте за нас,туристически места - са много добре поддържани и безпроблемни. Имаше само един участък, около тропика на Козирога, който беше с едър чакъл в продължение на доста километри. Причини болки в ръцете на Стаси и за пръв и последен път, той пожела да спрем, за да си почине. 

 

Никъде няма нито една дупка, никаква ровинка, нищо заплашващо живота и здравето ти. Отстрани на всеки път има доста широки, добре почистени от растителност участъци. По пътищата В след тези участъци има огради. Навсякъде, без изключение. По другите категории път, огради няма. Според мен по първите е предвидено да се кара с много висока скорост и колите трябва да бъдат предпазени от изскачане на диви животни. По другите караш по - бавно и имаш време да съзреш животното, за да реагираш навреме в интерес на собствения ти и негов живот.

Пътищата имат номера, да речем В 29. Те си знаят кой номер, накъде води.Така са обозначени и на рядко срещаните включвания между два пътя. Рядко, защото можеш да пропътуваш 100 км без да попаднеш на такова отклонение.

Пътищата С и D пресичат реките без мостове. Коритата им бяха сухи през зимата, но със сигурност са доста пълни и буйни след дъжд. Някои от тях са и доста широки. Застраховката ни не включваше издърпване на колата от вода!

 Направи ми впечатление, че по В има различна маркировка по средата, но не мисля, че това има някаква особена важност, защото движение няма и нямаш нужда от нея. Когато си тръгвахме от Людериц, собственичката на сервиза пожелала лек път на всички и предупредила Стаси да бъде внимателен, защото "днес било празник и има много движение!" Както ви разказах по - горе, доста си почакахме преди да мине някой.

Път без гориво не може. Няколко думи и за това. Безниностанции има край всяко населено място, без значение на големината му. Проблемът е , че населените места са рядкост. Да речем на 100 км едно. Или още по - рядко. Още първият ден се взе решение да се дозарежда на всяка срещната бензиностанция. Не случайно се дава празна туба за бензин от фирмата за наем на кола.

В Намибия има и жп транспорт, разбира се. Жп линиите вървят покрай В пътищата и са прави като тях. Използват се повече от животните отколкото от влаковете, но ги има.

Видяхме влакове два пъти - на първото излизане от Виндхук и в някакво градче, където спряхме да заредим гориво. Композициите включваха 5-6 закрити товарни вагона, 2 пътнически, 7-8 открити товарни платформи и 5-6 цистерни. Всички изброени бяха от стари по - стари. Най - старите в момента в България, са поне две поколения по - нови. Локомотивите са дизелови, боядисани в синьозелено, олющени и изглеждат сякаш всеки момент ще грохнат. Не е така, вършат си работата. Видяхме го с очите си. Много съществен мой пропуск е, че не ги снимах. Можех, защото се движат със скоростта на костенурка, но бях така впечатлена, че не можех да откъсна очи, камо ли да търся средство за снимане.

 

Пътищата в Ботсуана:

 

Пътят ни беше само по асфалт. Или асфалтобетон. Не знам как се нарича, но със сигурност не е познатият ни от България асфалт. Отново отлични за каране.

С едно изключение. Близо до град Маун, идвайки от Касане, пътя става на плитки дупки, разположени близко една до друга. Виждаш основата на пътя - дребен чакъл. Имаше предупредителни табели. Едната даваше 20 км лош път. Та, докато тримата шофьори се съсредоточиха в намирането на единствения възможен начин за избягване връхлитането в следващата ровинка,  аз си мислех, че този път е тежко болен от шарка и в момента има пик на разчесването на обрива. Нямам снимки, защото ако ги бях помолила да спрем, за да снимаме, те щяха да ме линчуват, толкова бяха изнервени. Понеже животът ми трябва , за да обикалям света, не си позволих да изявя подобно желание. Положението бе така лошо, че на места трябваше да се движим отстрани на пътя.

 

Пътища в Зимбабве и Замбия:

 Пътят от границата с Ботсуана до водопадът Виктория в Зимбабве е прекрасен. Не знам дали някъде у нас има такъв.

В Замбия бяхме само около границата и наблюдения за пътищата нямам.

 

Пътната полиция се виждаше само в Ботсуана. Последиците ги знаете. Полицейска кола на пътя в Намибия, за две седмици, видях само веднъж - малко преди Свакопмунд. За сведение - това е хай морския намибийски курорт. Все едно на кръговото преди Бургас да няма кола на КАТ!

 

Накрая ще помоля спътниците ми да кажат тежката си шофьорска дума, за да не кажете, че не приемате сведения от куфар или от ...

[patilana]

Не мога да се въздържа да не ви покажа една любопитна случка с животни.

 

Действието се развива следобед, на 300 м от лагера Намутони в парк Етоша. Току - що ни е омръзнало да гледаме как 10 жирафа пият вода, 5 - 6 антилопи от различни видове ( тук виждате само куду ) им правят компания и 4 марабута изпробват крилата си край най - близкото до лагера място за водопой.

Едва тръгнали, по единия от двата пътя, попадаме на стадо жирафи, които го пресичат. Колко са минали не е ясно, но и още доста остават.

Забелязани сме.

Подаден е сигнал към останалите, но младежта естествено не е разбрала и си пресича.

Препатилите са се вслушали и чакат.

- Моля, Вие сте!

А нас зорко ни следят от другата страна на пътя.

- Какво става? Ще минавате или няма да минавате. Действайте, че ни чакат!

- Не, благодаря, Вие сте с децата, моля!

Най - сетне им писва да чакат и решават да се доверят на тишината.

Едно семейство, второ, някои пък само с бавачката.

Този пък е толкова мъничък, че мама го скрива зад себе си и не му разрешава дори да ни погледне.

 

Най - накрая и последните пресичат. Всички малчугани са подушени и близнати от водачката ( може би ) на стадото и тя обръща внимание и на нас.

- Благодаря, че ни изчакахте! Моля,можете да продължите. Ние отиваме да потърсим място за сън.

 

Ако се питате кого наблюдаваха  жирафите, отговорът е - не знам. Отидохме до края на пътя, внимателно оглеждахме буша, но не видяхме нищо.

А вие видяхте ли петте жирафа на десетата снимка?

 

Редактирано 9 септември, 2018 от patilana

[patilana]

Така. Най - после съм готова да си призная един непростим грях.

Не се вслушах в настойчивите съвети на Домосед и Флай травелер, да си стоя в колата и да не приближавам до дивите животни.

 

Отначало мислех, да ги помоля на лични да не четат този пост. После се сетих, че познавам поне един човек, който ще им го преразкаже. Накрая прозрях, че те всъщност и двамата отдавна знаят тази случка, но от възпитание и деликатност, мълчат. Както винаги, е по - добре да си кажеш, отколкото да избягваш човеците и да ги вкарваш в размишления, които не водят до изясняване на ситуациите. Та, да си призная.

 

Случи се в парк Mahango . Докато търсехме леопарда на парка, видяхме пред нас голямо стадо слонове. Стаси докара колата до най - близкото възможно място и изтича с апарата си в заслончето за снимки над тях. Аз, да не остана по - назад във възможността за  хубава гледка, скокнах и се скрих зад огромното дърво. Оги, не по - малко любопитен, също излезе, но остана зад колата. Слоновете се занимаваха с нещо свое си.

Не се виждаше вода, нито пък правеха кални бани, а прашната баня беше на метри от това скупчване. Стоях си скрита ( каква заблуда ) зад дървото и ги гледах. След няколко минути. Оги дойде при мен и започна да снима от другата страна на дебелия дънер.

Секунди след това огромен мъжки слон се отдели от групата и тръгна към дървото от страната на Оги. Няма такова бързо качване в кола! Защо ли си помислихме, че сме скрити? Слонът ни приближи на метри и спря.

Да кажа, че изстинах, значи да не кажа нищо! Добре се качихме в колата, ама прозорците си останаха отворени. Оги пробва да намери ключовете, за да има контакт и да ги затворим, но не ги намери. Е, не споменавахме роднините на Стаси, но се почувствахме изоставени на произвола на съдбата. Как така ще ни зарязва сред стадо слонове без ключове, в кола с отворени прозорци!!! Ужас ! Той е виновен, че сега слонът ще ни измъкне един по един през тях !!! Какво ли глупаво обвинение няма да отправи човек за да прикрие глупостите си. И колкото по - глупава е постъпката му, толкова по - абсурдно е и обвинението му! Не само ние се изплашихме, а и хората от съседния джип, които дойдоха след нас! Те обаче си затвориха прозорците и май също спряха да дишат! Сигурно десетина минути слонът ни гледаше и се чудеше дали му се обръща джип или му се мачка такъв. Даже Оги и Снежка спряха да говорят. След още няколко минути и едно направено клипче от мен, слонът реши, че не му се занимава с нас, обърна се и се върна при групата. След още десетина минути той пак се отдели от нея и тук вече, аз , лично, щях да предам богу дух от страх. Последния път, когато се страхувах така, беше от човеци край Виена. Това тук, обаче не отстъпваше по дълбочина. Намеренията на слонa се оказаха продиктувани от стомахa му. Той пресече поляната и навлезе в буша, за да похапне. 

Малко след това, Стаси дотича от укритието за наблюдение, метна апарата и посегна над волана. Преди да успеем да кажем каквото и да било, видяхме, че той взе от някъде ключовете. Оказа се, че те през цялото време са били над таблото, но кой да види ... ние само гледахме ! Попитахме го дали е видял случилото се, но той отрече. Както вече казах, дървото беше твърде голямо и е скрило и нашите глупави действия, и слонската реакция от погледите на хората в заслончето.

След тази случка мога да кажа само, че май трябва човек лично да изпита подобно нещо, за да се вслушва наготово в съветите на опитните. Пък аз не съм от безстрашните. Много ми е мил живота. Само дето се пазя само в Европа. В Африка не го направих. Добре, че хората там са се погрижили да обучат дивите животни, че човекът е неразумен, но е глупаво да се занимават с него. Достатъчна е една демонстрация, за да види живота си на лента и да се стряска насън до края на живота си.

Това ако е късметлия.

Моля, не правете като мен.

 

 

Редактирано 6 октомври, 2018 от patilana

[master_of_germs]

Бе, все се чудех, кога ще го напишеш най-сетне... 😉  Ама Домосед не беше ли на сБирката, като ни го разказа ?

[patilana]

Е, вече знаеш причината за закъснението.

Беше човекът, ама срамът е голяма спирачка да знаеш. Толкова глупаво се чувствах, че само си повтарях, че съм късметлийка, че го няма Флая. Инак сигурно щях скоропостижно да се изнеса.

[patilana]

Сега ще ви разкажа и покажа, какво и къде  видяхме, и общите си впечатления от страните, които посетихме.

 

Namibia

 Независима държава от 1990 г. Втората най - слабо населена страна в света. Снежка чела някъде, че правителството дава парите от концесиите на диамантените мини за образование и здравеопазване. Навсякъде имаше училища, в стабилни сгради с голям двор, оградени с няколко реда телена ограда. Учениците, които видяхме, бяха с униформи. Малките учат отделно от големите. Във Виндхук има университет, където нашият почетен консул - г-н Михаил Михайлов, е преподавател по изкуства. Болниците са разположени в края на големите селища в нови дву - и триетажни сгради. Градовете от столицата на юг и встрани от нея към Атлантическия океан, са по немски лъснати и европейски изглеждащи. Встрани от тях са построени квартали от еднакво изглеждащи тухлени къщи. Спахме в една такава в Свакопмунд. Имаше много добро разпределение на площта и съвсем приемливо обзавеждане, което по никакъв начин не се различава от това в средностатистически български дом. Не твърдя, че всички хора живеят така. Казвам, че тези квартали ги има край всеки град и те не са дело на отделни хора. На север към границата с Ангола, градове почти няма, а селищата са от колиби и с очевидно недобро устройство. Изключително спокойна страна, в която не се почувствах застрашена никога. Да, имахме стресиращо преживяване, но то бе такова, защото изпаднахме в цайт нот. Имаше си всичко, с което сме свикнали в Европа.

  Прекрасна пустош, която изглежда горе - долу така :

Quivertree - За отбелязване е , че този вид алое започва да цъфти след 30 - та си годишнина.

Fish River Canyon по залез слънце - невероятна красота!

Aus - близо до Luderitz, където неизвестен брой коне живеят в разкош сред пустошта, осигурен им от една холандка.

На километри от Luderitz - призрачният град Kolmanskop. Да, призрачен, но никак впечатляващ за мен.

Luderitz - много красиво градче на брега на океана, близо до границата с РЮА.

В тази страна, животните са в пъти повече от хората. Точно, когато си помислите, че сте съвсем сами - поглеждате пред себе си и ... никак не сте сами!

Namib Desert - една от най - старите пустини в света. Заема площ почти половин България. Тук се намират едни от най - високите дюни в света.

Sossusvlei:

Deadvlei

Sesriem Canyon

Лунният пейзаж

Swakopmund - първият и май единствен плажен курорт на Намибия. При всички случаи най - харесвания и посещаван.Много красив град.

Не бива да ви заблуждава мъглата - това не е мъгла, а сутрешни океански изпарения.

Atlantic Ocean - за пръв път го виждам бурен, всъщност май е просто развълнуван, защото не се е наспал.

Cape Cross - една от най - големите колонии на капски морски котки ( вид тюлен) в света.

Etosha - Най - големият национален парк в Намибия. Изключителни емоции сред саваната. Моля, увеличете тази снимка, за да видите дивата гепардка с нейните три малки в средата на снимката.

И още малко от там

Otjikoto Lake

Hoba Meteorite - метеорит паднал на това място преди 80 хил.години, но открит едва през 1920 г. от фермера Якоб Херману в една от нивите му край Grootfontein. Паднал под малък ъгъл, той не е успял да направи дълбок кратер. Към момента тежи около 60 тона, с дължина 2,5 м. Има две плоски повърхности. Това е най - голямото естествено парче желязо намирано на Земята. В момента национален паметник.

Mahango game park-  Разположен в ивицата Каприви, за разлика от Etosha, тук има много баоаби и други високи дървета. Река Окаванго е създала уютен дом на най - голямото разнообразие от птици в Намибия. За съжаление ние не видяхме нещо различно в птичия свят от всичко, което бяхме виждали до този момент.  По - вярно е, че не сме имали очите да го видим.

На следобедна разходка по Okawango river край град Divundu

Приключила с незабравима среща с Popa falls

Otjitatongwe Cheetah Guest Farm - собственикът й е човек, който обича този животински вид. Отделил е една част от земята си за дом на 17 гепарда13 са хванати в околността от други фермери.  Има и 4 малки. Малките живеят с майка си в отделно заграждение, за да не бъдат убити от големите. Бебешоците ( 4- месечни) ни посрещнаха извън оградата си, та това последното е в сферата на пожеланието. Всички получават храна всеки ден и живеят далеч от опасността да бъдат застреляни, като убийци на домашни животни. Очевидно трите от тях, които живеят в двора на къщата на този човек, имат здравословни проблеми.

Намибия е страната с най - много гепарди в света.

 Селище на  племето Химба, близо до фермата за гепарди. Местния ни придружител каза, че използват парите от туристите за таксите за обучение на децата на племето. Факт, че нямаше нито едно по - голямо дете в момента на нашето посещение. Околко 4-5 годишните бяха събрани до входа на селището им, за обучение от един бял младеж.

 

Ботсуана - Независима държава от 1965 г. Според данните в интернет, в момента това е една от най - бързо развиващите се страни в Африка. Очевидно е по - бедна от съседна Намибия, но причината е прозаична - печалбата от каквато и да е индустрия не може да се мери с печалбата от добива на диаманти. Да не забравяме, че 2/3 от територията на страната е заета от пустинята Калахари. Тук имаше видимо присъствие на полиция, без това да е предизвикано от някакви социални катаклизми. Повърхнината й е равна в онази част, която посетихме ние - Национален парк Чобе и Делтата на река Окаванго. Направи ми впечатление мирния съвместен живот между хора и диви животни. Респектът, който имат хората,вероятно се дължи на факта, че всъщност те нямат никакъв шанс срещу тях. Касане е град , който изцяло зависи от туристите. От много години там няма никакви производства - забранени са. Маун - четвъртият по големина град в държавата, е изходен пункт за тези, които искат да видят едно от най - интересните решения на природата - да потопи в пясъка водите на пълноводна река като Окаванго.

В страната се отнасят много сериозно към различните болести по животните. На влизане и излизане от нея имаш задължението да цопнеш в басейнче с хлор. При преминаване от една част на страната в друга се изисква същото. Преносът на необработени месо, зеленчуци и плодове е забранен. На съответните пунктове се проверяват багажниците и хладилните чанти и изземат наличните такива.

България е в безвизов режим със страната и ако ми се открие възможост, с радост ще отида отново, заради пустинята Калахари.

Национален парк Чобе - Паркът има голяма концентрация на животни. При късмет може да видите всички африкански животни. Разположен е на територия колкото четвърт от България. Слоновете са видът, който се отбелязва като най - многоброен - около 50 000. Ние посетихме северозападната му част около град Касане. За този район е характерно, че има гори, а не само храстовидна растителност.

Кална баня на брега на реката.

Останките на бивол, убит от крокодили15 - тина минути преди да отидем на мястото.

Okawango Delta - Заема площ колкото тази на Швейцария. Казват, че ако видиш 10% от очите, които те наблюдават там, си щастливец.

Zimbabwe - Страната с най - сриваща се иконимика в света. За щастие това не се отразява на природата, за която бяхме дошли. Тук видяхме перлата на Африка - водопадът Виктория. От еднодневните ми наблюдения останах с впечатления за отлични пътища, хубав град ,добра организация на туризма, добросъседски отношения със Замбия с цел печалба от туризъм - въвеждане на обща еднодневна виза за тези, които влизат в страната само заради водопада. За съжаление България не е сред страните включени в това споразумение.

Mosi-oa-Tunya - Гърмящ дим - местното название на водопада е върнато официално от зимбабвийска страна през 2013г. Водопадът е открит от шотландеца Дейвид Ливингстън през 1855 г. и е кръстен на английската кралица Виктория.  Тук има по - дълга ивица за наблюдение и на мен ми хареса повече.

Zambia - толкова малко зимбийска земя утъпкахме, че не се наемам да вадя заключение.

Все пак от далеч личат намеренията на държавата да има някакъв контрол над болестта на региона - маларията. Още преди да си влязъл официално в страната, си  поканен в безплатен пункт за малариен тест. На входа на сградата на граничния пункт има медицински пост. Там стои човек, който ненатрапчиво оглежда хората. Извън нея, по посока на входа на парка,  има големи плакати, които  припомнят, че не е никак лоша идеята да се лекуваш ако имаш симптоми на малария. В нито една друга от посетените държави нямаше такова нещо.

Хората масово въртяха "куфарна търговия " между двете държави. Вместо куфари носеха стоката в големи дисаги тип капълъчаршийски. Видимо влизащите в страната чернокожи бяха по - зле облечени. 

Паметникът на Ливингстън в замбийската част на водопада.

Тук имахме достъп на метри от  самата река. Наистина е съвършено спокойна до самия миг на хвърляне в пропастта. Дори не е хвърляне, а подхлъзване. Внезапно и непредотвратимо. Невероятно усещане - да знаеш съдбата на водните капки.

 

Преди да съм ви казала довиждане, да ви покажа спокойствието, което владееше нашата дружна компания - от ляво на дясно - malkia, patilana и ruwenzogy.

Със сигурност тази снимка, направена от нея на втория етаж на малко катамаранче, насред река Чобе, носи удовлетворението ни от това пътуване и приятелството, което се роди сред едни от най - дивите места в света.

  Зад кадър винаги усмихнатата Снежка.

В  момента плача. Да видя Африка беше една от моите дългогодишни мечти. Не съм вярвала никога, даже и когато влязох в магеланци, че тя ще се осъществи. БЛАГОДАРЯ на ОГИ, СТАСИ и СНЕЖКА, че я направиха реалност.

[FlyTraveler]

На 6.10.2018 г. в 22:00, patilana каза:

Е, вече знаеш причината за закъснението.

Беше човекът, ама срамът е голяма спирачка да знаеш. Толкова глупаво се чувствах, че само си повтарях, че съм късметлийка, че го няма Флая. Инак сигурно щях скоропостижно да се изнеса.

E, всеки си прави каквото си иска на своя отговорност. В колата винаги сте в относителна безопасност, даже и на отворени прозорци, даже и без ключове. Аз съм седял заедно с шест годишната си тогава дъщеря в спрян напълно открит джип в средата на стадо слонове, един дойде на около метър, а хобота му беше около главите ни, но бяхме с опитен гид, който познаваше слоновете в района. Освен, че сте слезли от возилото, сте направили и втора грешка - избягали сте. Никога не бива да се бяга от диви животни, отстъпва се бавно, заднешком (с лице към животното). Важното е, че всичко е завършило добре. 🙂 

[patilana]

Флай, благодаря ти, че си така снизходителен.

Пу - пу, повече никога няма да правя така.

[Гост]

На 6.10.2018 г. в 19:42, patilana каза:

Така. Най - после съм готова да си призная един непростим грях.

Да вдигне камък този, който... Няма безгрешни хора. Много се радвам, че всичко се е разминало! И се радвам, че го описа, защото някой друг може и да пострада...

 

преди 9 часа, FlyTraveler каза:

Освен, че сте слезли от возилото, сте направили и втора грешка - избягали сте. Никога не бива да се бяга от диви животни, отстъпва се бавно, заднешком (с лице към животното). Важното е, че всичко е завършило добре. 🙂 

В Okavango Delta (Botswana) - където кацнах благодарение на твоето надъхване 🙂 - имахме сафари само пеша. С мокорото се отива на един остров, оставя се и оттам - леви, леви... Знам, че ги знаеш, аз за другите го обяснявам. Тогава гидът ми - истински бушмен - ми даде сходни инструкции. Още не знам как се разбрахме 🙂 но в есенцията:

"Ще ми гледаш ръцете. Няма да си говорим. Кажа ли спираш - замръзваш и не мърдаш. Единствено ако ти кажа "бягай", търсиш високо дърво да се покатериш, но това сигурно няма да се случи". И когато срещнахме съвсем отблизо хиена (и други животни срещнахме, но тази беше най-близо), тя ни гледаше. ние я гледахме - залепили гръб за едно дръвче, без да помръдваме. После тя си тръгна. Голям купон 🙂 

 

преди 18 часа, patilana каза:

 

В  момента плача. Да видя Африка беше една от моите дългогодишни мечти. Не съм вярвала никога, даже и когато влязох в магеланци, че тя ще се осъществи. БЛАГОДАРЯ на ОГИ, СТАСИ и СНЕЖКА, че я направиха реалност.

Чудесно ти разбирам емоцията... И искрено се радвах на писанията ви, благодаря! Африка е магия и за мен...

[FlyTraveler]

преди 11 часа, patilana каза:

Флай, благодаря ти, че си така снизходителен.

Пу - пу, повече никога няма да правя така.

А, какво да съм снизходителен? Аз да не съм рейнджър в парка, че да ти "простя" и да не те глобя... 🙂🙂  Сега се сетих и за отворените прозорци - при слонове няма особено значение дали са отворени или затворени. Слон няма да се впусне да ви издърпва с хобот от колата навън 🙂  Ако реши да напада, просто ще тръгне да мачка колата или да я обръща. А и прозорците на се проблем за слоновете, когато някой си забрави плодове в колата на къмпинг, слоновете чупят прозорците без проблем, за да вземат плодовете. 🙂 🙂 

[FlyTraveler]

преди 10 часа, Rainy каза:

 

В Okavango Delta (Botswana) - където кацнах благодарение на твоето надъхване 🙂 - имахме сафари само пеша. С мокорото се отива на един остров, оставя се и оттам - леви, леви... Знам, че ги знаеш, аз за другите го обяснявам. Тогава гидът ми - истински бушмен - ми даде сходни инструкции. Още не знам как се разбрахме 🙂 но в есенцията:

"Ще ми гледаш ръцете. Няма да си говорим. Кажа ли спираш - замръзваш и не мърдаш. Единствено ако ти кажа "бягай", търсиш високо дърво да се покатериш, но това сигурно няма да се случи". И когато срещнахме съвсем отблизо хиена (и други животни срещнахме, но тази беше най-близо), тя ни гледаше. ние я гледахме - залепили гръб за едно дръвче, без да помръдваме. После тя си тръгна. Голям купон 🙂 

 

Да се качиш на дърво - колко високо да се качиш... Срещу слон това не би помогнало, нали може да раздруса дървото. Леопардите се катерят по дървета прекрасно, лъвовете по-добре от нас, евентуално срещу бивол или хипопотам би помогнало, ако успееш да ги изпревариш. Петнистата хиена (каквито са в Делтата) потенциално би могла да бъде много опасна със захапка, по-силна от лъвската, но аз лично не съм чувал за хиена нападнала възрастен човек (имам предвид не дете), въпреки, че ако хукнеш да бягаш като я видиш, може и да реши, че си плячка... 🙂 🙂  Бягането от диви животни има смисъл, само ако си с други хора, в групата има някой, който можеш да надбягаш и не ти пука за този човек... 🙂 🙂 🙂 

[Гост]

@FlyTraveler аз не разбирам, споделям какво ми е казал бушмена. Иначе сигурно реплики на гринго като мен предизвикват насмешки сред опитните африканци, но аз просто разказвам. И съм щастлива, че бях част от това преживяване. 

[FlyTraveler]

преди 4 минути , Rainy каза:

@FlyTraveler аз не разбирам, споделям какво ми е казал бушмена. Иначе сигурно реплики на гринго като мен предизвикват насмешки сред опитните африканци, но аз просто разказвам. И съм щастлива, че бях част от това преживяване. 

А, само разсъждаваме, може пък и да има полза от качване на дърво... 🙂 🙂  Но иначе ако става въпрос за бягане - гида и ще те надбяга и ще се качи по-бързо и по-високо на дърво от който и да е от нас... 🙂🙂 🙂 

 

[Гост]

преди 5 минути , FlyTraveler каза:

 Но иначе ако става въпрос за бягане - гида и ще те надбяга и ще се качи по-бързо и по-високо на дърво от който и да е от нас... 🙂🙂 🙂 

Със сигурност! Като физика беше точно като във филма Боговете сигурно са полудели 🙂 Аз сигурно нямаше да отлепя... Но не се наложи. 

[neuromancer]

спам:

в "Боговете сигурно са полудели" се казваше, че хиената не напада нищо, по-голямо от нея. И едно дете така се спасяваше, като си държеше парче дърво над главата. И като се умори и пусне дървото хиената тръгва след него 😀

[Гост]

преди 1 минута , neuromancer каза:

спам:

в "Боговете сигурно са полудели" се казваше, че хиената не напада нищо, по-голямо от нея. И едно дете така се спасяваше, като си държеше парче дърво над главата. И като се умори и пусне дървото хиената тръгва след него 😀

Вярно беше така! 🙂 Обаче - като ти се облещи насреща и забравяш филми...

И като се сетя как мрънках на моя бушмен: искам лъвове и той ми посочваше с пръст слепоочието и го завърташе - както когато исках да приближим с мокорото до хипопотамите...

[Фил]

преди 11 часа, FlyTraveler каза:

 🙂  Бягането от диви животни има смисъл, само ако си с други хора, в групата има някой, който можеш да надбягаш и не ти пука за този човек... 🙂 🙂 🙂 

Ха-ха, така е - това ме подсети за онази реклама на Асикс 

 

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от Фичо

[chandni]

“Every morning in Africa, a gazelle wakes up, it knows it must outrun the fastest lion or it will be killed. Every morning in Africa, a lion wakes up. It knows it must run faster than the slowest gazelle, or it will starve. It doesn't matter whether you're the lion or a gazelle-when the sun comes up, you'd better be running.”

Christopher McDougall

[домосед]

 

преди 49 минути , chandni каза:

“Every morning in Africa, a gazelle wakes up, it knows it must outrun the fastest lion or it will be killed. Every morning in Africa, a lion wakes up. It knows it must run faster than the slowest gazelle, or it will starve. It doesn't matter whether you're the lion or a gazelle-when the sun comes up, you'd better be running.”

Christopher McDougall

 

Тоя Кристофър требе да е некой много голем експерт по Африка 😮

 

Лъвовете, ако чакат да съмне, че да се разтичат, наистина ще умрат от глад.

А газелите, също като във вица за оня с маратонките, знаят много добре, че не им трябва да тичат по-бързо от най-бързия лъв, а по-бързо от най-бавната газела в стадото.

😂😂😂

[patilana]

На 14.10.2018 г. в 11:09, Rainy каза:

 

 

 

Чудесно ти разбирам емоцията... И искрено се радвах на писанията ви, благодаря! Африка е магия и за мен...

Започвам от края, защото още докато бяхме там, и аз качих снимки в друга тема, на "домашните гепарди" ти ми обърна внимание - не прекалявай с ефектите, те ... Аз , не умея да прилагам никакви ефекти, но явно съм успяла да уловя в снимката емоцията си и ти я разпозна безпогрешно. Е, от този момент знам, че те са ни взаимно разпознаваеми. И  че животните ни възторгват еднакво.

 

Непростимото в постъпката си намирам в това, че тя се оказа лицемерна. Аз и сега ще напиша, че не просто уважавам домосед и Fly Traveler, a изпитвам и страхопочитание към тях. Заради това, че са успели да превърнат един толкова далечен от нас свят, в свой. И изведнъж ... точно аз,  уважаващата, забравих всичко и хукнах към слоновете. Сама на себе си звуча лицемерно. 

Имам само едно оправдание - емоцията там е много различна от тази пред екрана или книгата. Реакциите ни, за съжаление, са като у дома.

Имахме още няколко близки срещи с животни, които ще опиша в пътеписа си. Навсякъде местните бягаха преди да са съзрели нещото, а аз не намирах нищо нередно в близостта. Е, не като тази, но все пак достатъчна, за да бъде потенциално опасна.

Та от тези неадекватни реакции според мен идват вицовете по темата.

преди 22 часа, FlyTraveler каза:

  Ако реши да напада, просто ще тръгне да мачка колата или да я обръща.🙂 🙂 

Значи правилно съм разпознала слонските мисли !

В момента "виждах " как ни изважда един по един. Размята ни насам натам и после смачква колата. Това докато шътках на Оги и Снежка да мълчат. Като обърнах каруцата,се сетих, че няколко години от живота ми са минали в гледане на Анимал планет. От там на теория знам всички безопасни методи за наблюдение. На теория.

Сега ще ви разкажа случката край ето този крокодил.

Събира слънце крокито на това островче насред река Окаванго в Намибия, близо до град Дивунду. Снимаме ние и си говорим, че няма начин да не е пластмасов, защото нищо по него не потрепва в продължение на доста време. Това е първият крокодил, който виждаме и му обръщаме специално внимание. Лодкарят не бърза за никъде и ни е оставил да си снимаме, коментираме и оглеждаме. Миг и...

Леко помръдване и скоростно изнасяне във водата.

It"s not plastic! - kазва през смях лодкарят.

А ние ...  Онемяхме.

Редактирано 15 октомври, 2018 от patilana

[patilana]

Наистина в края на темата да споделя, че Намибия ми се струва прекрасен вариант за първо посещение на Африка. Удобни полети. Отлични условия за настаняване на туристи.Природа, каквато няма из Европа.

Почти можеш да пипнеш не само всички животни от Big 10, а и много повече.

Сигурност с каквато сме свикнали. Пътища на много по - добро ниво от това в България. Хората навсякъде са грижливи и ненатрапчиви. Единствената сериозна пречка - визата, може да бъде взета с плануване на едни 5 дни в Централна Европа, което, за мен поне, винаги е повече от добре.

 

 

Ботсуана  е дестинация - мечта за българи - безвизов режим, евтина издръжка, добра инфраструктура, диви животни на тон,

баобаби край пътя, делтата на река Окаванго

плюс пустинята Калахари. Какво повече да искат феновете на Animal Planet и Nat Geo! E, повечко полиция, ама така пък си сигурен, поне на теория, за своята безопасност.

Сигурно с това трябваше да започна темата, ама какво да се прави като чувствата ми винаги са преди разума. Извинете!

Последни стъпки преди покоряването на дюна 45.

 

Редактирано 20 октомври, 2018 от patilana