дневник Една седмица в Босна и Херцеговина с бебе

[Roberto Baggio]

И така след близо 8 месечно затишие, предвид появата на бял свят на нов член на нашето семейство, ние смело решаваме, че е време за нови приключения. Бебето ни  навърши завидните 4 месеца и ние въоръжени с много кураж и двойно повече лекарства и памперси намислихме да се отправим на едноседмично пътешествие в Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина е влязла в полезрението ми още от миналата година, но окончателното решение бе взето в мига, в който @ruwenzogi публикува очерк от своите пътешествия по тези земи, за което искрени и най-сърдечни благодарности за вдъхновението, без неговите писания нашето пътешествие в никакъв случай нямаше да е толкова цветно и пълноценно. И така:

 

Ден 1.

Маршрутът е София – Вишеград, а пътуването е бавно и изморително. Сърбите правят ремонт на няколко места в отсечката Чачак – Мокра Гора и макар че забавянето не е кой знае какво, е изнервящо.Не спираме почти никъде, знаем, че имаме много път и гоним крайната си цел за деня. След близо 8 часа път сме на броени километри от Вишеград, остава ни да преминем границата между Сърбия и Босна и Херцеговина и сме там. Вече предусещам студената бира. Да де, но се оказа, че преминаването на въпросната граница въобще не е лека задача. Пунктът, обслужващ моторните превозни средства, влизащи в Босна и Херцеговина при Вардиште, е само един. Един граничар в една кабинка за всички тирове, камиони, автобуси и леки коли, влизащи в страната. Та така де, отне ни само час и половина да влезем в Република Сръбска (както всъщност е написано на табелите за влизане в страната). Минаваме границата най-накрая и се отправяме към Вишеград, където е първата от многото приятни изненади в Босна и Херцеговина – нашият домакин ни чака с ледено изстудена биричка. На бързо теглим по един душ, преобуваме детето и газ, естествено към Моста. Прословутият Mост на Дрина, описан в емблематичния едноименен роман на югославският нобелист Иво Андрич. Построеният през 16 век, по инициатива на Мехмед Паша Соколович, мост е дълъг 180 метра, лежи върху девет каменни стълба и е най-голямата забележителност във Вишеград.

 

 

Честно казано не очаквах да се впечатля толкова много от един мост, но в действителност е много красив – има нещо мистично и силно въздействащо в него, което те кара да седиш и да му се любуваш с часове. Допълнително и леката мъгла, която се стеле над Дрина създва усещане за вълшебство и навява спомени от детството за приказки със самодиви.

 

 

Обиколихме моста, пихме кафе и се запътихме към другата голяма забележителност на Вишеград –Андричград. Създаден е от сръбският режисьор Емир Кустурица именно в чест на Иво Андрич и представлява обособена част от града, в която са издигнати сгради в различен стил.

 

Вече напълно изтощени от дългото пътуване и новите впечатления седнахме в една чевапчийница в самия Андричград, препоръчана ни от нашия домакин. Намира се веднага след портата за влизане в града, от лявата страна. Беше наистина вкусно, а цените, както впрочем навсякъде, където седнахме в Босна и Херцеговина, бяха повече от прилични. Биричката, както и всички вкусотийки за хапване са на доста приемливи цени, единственото, което ми се видя по-скъпо беше виното, което се харчеше почти навсякъде за 15 лв. за половин литър домашно вино (трябва да призная, че не блестеше с особени качества), което си е сериозна сума на фона на останалите цени. Та в тази чевапчийница накрая ни донесоха сметка в 3 валути – босненски марки, сръбски динари и евро. Ние съвсем нагло поискахме да платим в български левове. Въобще през цялото ни пътуване в Босна съвсем спокойно можеше да плащаме навсякъде и всичко ( нощувки, храна, сувенири и пр.) в евро, като курсът беше съвсем приличен - 2 марки (2 лв.) за 1 евро.

 

Ден 2

Този ден ни предстоеше посещение на столицата Сараево. Когато правих програмата за това пътуване много се чудих дали да не пропуснем Сараево, но бях сигурна, че после все ще ме човърка и ще се чудя какво ли сме изпуснали. С други думи, нямах кой знае какви очаквания за Сараево и този град ги покри напълно.Ужасно много трафик, задръствания, задух и тълпи от туристи в съвкупност бяха причините да не остана особено очарована от столицата на Босна и Херцеговина. От друга страна, старата част на Сараево е с твърде ориенталски дух и смесицата от миризмите на тютюн, скара и пот, ведно с изключително трудното придвижване с количка измежду върволицата от хора, както и 35 градусовата горещина бързо ни дойдоха в повече. Разбира се, направихме обиколка на основните забележителности, но скоро след това седнахме на бира и така няколко пъти. За съжаление хората бяха толкова много, че беше невъзможно да се правят снимки без поне 15 човека в кадъра, така че се отказахме и от това си начинание.

 

Следва, обаче, да отбележа, че пътят между Вишеград и Сараево е изключително живописен. Въобще не е тайна, че природата в Босна е много красива и въпреки това не бях подготвена за толкова приказни гледки. На моменти имах чувството, че не сме на Балканите, а в Швейцария, но после започнаха тунелите по пътя и бързо осъзнах, че сме си точно на Балканите.Много са странни тунелите в тази отсечка, много „натурални“, ако мога така да се изразя. Буквално, както са изкопани дупките в скалите, така са ги оставили, без допълнителни укрепления, панели или каквото и да било облагородяване. Все едно влизаш в пещера, отляво и отдясно скали, по тях тече вода, а за осветление не можеш и да мечтаеш, добре поне, че имаше маркировка на пътя.

 

Ден 3

Следваща точка гр.Яйце. Тук беше и основната ни грешка в програмата, за която искрено съжалявам – много се забавихме с придвижването. Живеехме с илюзията, че имаме предостатъчно време, а въобще не беше така. Пътят Сараево – Яйце е 160 км., но с риск да се повторя, отново да кажа, че наистина много бавно се пътува по тези географски ширини. И не защото пътищата им са лоши, напротив, точно обратното, а защото или на места релефът е планински или защото, в повечето случаи (поне нашият маршрут беше такъв), се минава през множество населени места, което допълнително ограничава сериозно скоростта. Тези особености на пътя, както и непредвидения трафик в понеделник сутрин в Сараево, плюс една – две отбивки и лек ремонт пред хостела ни в Яйце ни изядоха почти целия ден и когато най-накрая се настанихме в хостела беше 17 и 30. Времето ни за разглеждане на Яйце и околоността беше силно ограничено и както се оказа крайно недостатъчно. На първо време се ориентирахме към езерата (Малко и Голямо) по поречието на река Плива (Pliva lakes), които се намират на 5 км. от Яйце. Много приятна местност, въобще пътят между Яйце и езерата криволичи по устието на река Плива и е осеян с множество места за отдих, малки кафенета, беседки и мостчета по реката. Хората много са се постарали да използват природните дадености на района и са го облагородили и направили много приятно място за разходки. Тук се намират и водениците – съвкупност от изградени в автентичен архитектурен стил воденици, които разделят Малкото от Голямото езеро.

 

 

Местността страшно много ми хареса, искрено съжалих, че нямаме повече време там, но вече се стъмваше и трябваше да бързаме да се върнем в Яйце, за да може да видим и водопад Плива. Водопадът в Яйце е страхотен, надмина (както и почти всичко останало в Босна и Херцеговина) и най-смелите ми очаквания. Внушителен по размери и много красив. Има направена площадка почти при самия пад на водата, но рискуваш доста да се намокриш, ако постоиш там. Вечер е осветен с прожектори в различна светлина, с една дума – приказка. Не ми стигат думи, за да ви опиша, колко много ми хареса в Яйце и околността и много съжалявам, че времето толкова ни притискаше.

 

 

 

Ден 4

Този ден е посветен на водопадите на река Уна. Маршрутът е Яйце – Национален парк Уна ( входът през Gorjevac) и водопад Strbacki buk. Последните 12 км.преди водопада се минава по земен път – напълно проходим, но се пътува бавно.Пътят спира почти на водопада, като по поречието на реката са направени няколко платформи с гледки към него. Много пълноводен, много внушителен и много красив.

 

 

След като се полюбувахме на водопада, направихме около 200 еднакви снимки, пихме по едно бързо кафе и потеглихме към следващата спирка – водопада при Martin Brod. И тук водопадът е много близо до пътя, доста по малък е от Strbacki buk, но също е много красив.

 

Върнахме се малко нагоре по поречието на Уна, за да пренощуваме в Кулен Вакуф. Доста малко селце, но много спокойно и приятно.Тук ядох най-прясната и най-вкусната пастърва в живота си.

 

 

Ден 5

Предстоят ни 260 км. до Мостар и разходка в старата част на града. Сигурно вече никого няма да изненадам като кажа, че Мостар много ни хареса. Очарователен стар град – с калдъръмените си улички, с каменните къщи, с пленителните малки ресторантчета и кафенета. Има градове, които те прелъстяват още в първите минути, след първата гледка – открадват сърцето ти и си завинаги обречен да си спомняш за тях със сладка носталгия. За мен Мостар е такъв.

Единственото неудобство за хора с бебета е, че калдъръмените улички са доста неподходящи за детска количка, а мостът пък е напълно невъзможно да бъде прекосен. За следващата вечер щяхме да си вземем поука и да излезем с раницата, а тази трябваше да се ограничим до много бавна разходка в едната половина на стария град.

 

Разбира се основната забележителност в Мостар е Стари мост. Стари мост е изграден през 16 век от османският архитект Синан, строителят и на моста във Вишеград. Дълъг е 30 метра и е висок 20 метра в най-високата си точка. Почти изцяло разрушен през войната, но впоследствие напълно реновиран. В началото на моста има представителство на местния водолазен клуб, водолазите от който скачат от моста срещу заплащане. Казват, че река Неретва, която минава през Мостар, е една от най-студените на планетата, като температурата и при Мостар в най-топлия период от годината достига 12 градуса по Целзий. Ние успяхме да видим скок от моста, за съжаления не успяхме да го документираме.

 

 

Изглед от моста към множеството заведения, кацнали на отсрещния хълм. Пихме бира в едно от тях, но цялостното впечатлението беше, че цените и менютата са доста туристически насочени и е по-добре да се избягват.

 

Ден 6

За днес сме предвидили Благай и водопада Кравица. Благай се намира на 12 км. от Мостар и е известен с построения там през 16в. Дервишки манастир, както и с изворът на река Буна. До самия извор, навътре в скалите, може да се стигне с гумена лодка, на място се предлагат турове – изглежда доста интересно, но за нас на този етап не беше удачно.От двете страни на реката има множество кафенета и ресторантчета. Като цяло много приятно място, ние му отделихме около 2 часа, като пихме и кафе и потеглихме към основната ни атракция за деня – водопада Кравица.

 

Входът за водопада е 10 лв. ( за Strbacki buk – 6лв., а за Martin Brod – 2 лв.). Този водопад е много популярна забележителност в Босна и Херцеговина и дори в делничен ден е пълно с хора. Висок е 25 метра, а общата ширина на всички каскади е около 120м. Наистина е впечатляващ, въпреки че според мен не успяхме да го видим в най-големия му блясък, доколкото, съдейки по снимките му, има и доста по-пълноводни моменти. Въпреки това е много хубаво и приятно място. Много хора се къпеха във водата, двойно повече пиеха бира в ресторантчетата наоколо. Тук ни заваля, и от немай-къде трябваше да се жертваме и да пием  бира и ние. Неусетно се изнизаха няколкото часа, отредени за Кравица и трябваше да се прибираме към Мостар, за да довършим обиколката си от предния ден. Това беше и последната ни вечер в Босна и Херцеговина.

 

 

Ден 7

Предстоят ни 270 км. път и нощувка в Мокра Гора. Този ден беше най-изморителният в цялото ни пътуване. Пътувахме много бавно и някак си се натегнахме, може би защото не ни се тръгваше от Босна, може би защото винаги пътя на връщане ми се вижда два пъти по-дълъг от пътя на отиване, но пристигнахме в Мокра Гора чак някъде към 18:00. Според нашия домакин, който говореше много, много развален английски, президентът Радев е бил няколко часа преди нас в Мокра Гора и заради него са пускали извънредна обиколка на Шарганската осмица.Ако действително е така, за малко го бяхме изпуснали. Хвърлихме по един душ и веднага се отправихме към изграденото в Мокра гора от Емир Кустурица етно-село Дрвенград.

 

Изумителният цвят на река Неретва

 

Нощувка в Мокра Гора

 

Дрвенград

 

След обиколката се отправихме за хапнем в ресторанта на гарата в Мокра Гора – по препоръка на магеланци във форума. Потвърждавам, че беше доста вкусно и сме много доволни, но предупреждавам, че затваря доста рано, дори в събота вечер, така че не е хубаво да се чака последния момент за вечеря. С това приключи и нашата обиколка, а на следващия ден ни предстояха последните 460 км. до България.

 

 

 

[Roberto Baggio]

Виждам, че тотално съм се отплеснала и съм публикувала темата в Дестинация Мароко. Моля модераторите да ударят едно рамо и да я преместят, където и е мястото.

[Goal & Boss]

Ама не е ли Мароко това?!  Ъ! А аз тъкмо купих билети за натам, повлиян от твоя пътепис! 

Редактирано 16 август, 2018 от Goal & Boss

[patilana]

Поздравления за бебчето! Съвсем сериозно го предлагам да му дадем награда за най - малко магеланче!

Прекрасни емоции ни описваш, мило мамче и страхотни снимки споделяш с нас, благодаря ти. Не съжалявай за малкото време отделено по някои места. Щом бебокът стане малчуган, ще го заведете пак, уж да му покажете къде е тракала количката му за пръв път в чужбина, а всъщност за да се насладите още веднъж на тези цветове и решения на природата.

Особено ценя времето, което си откраднала от почивката си, за да опишеш това пътуване!