Нова Зеландия - северен остров

19 август, 2018

Здравейте,

Точно се върнах от Северният остров, много ми хареса. Трудно е да го сравня с южният понеже са много различни, и двата острова имат уникални места за посещаване.

Програмата беше:

Ден 1: Окланд и остров Рангитото

Окланд е симпатичен, има много лодки, хубави паркове и разходката по пристанището ми хареса. Град като град 🙂 Остров Рангитото обаче е уникален, само времето да е хубаво. Отива се с ферибот, 30 минути в една посока. Единият вариант е да тръгнеш да обикаляш по пътеките, другият - за още $30 те качват на един трактор и те развеждат по експресната процедура: https://www.fullers.co.nz/experiences-tours/day-tours/rangitoto-volcanic-explorer-tour/

Островът е вулканичен и гледките са невероятни.

Ден 2: Коромандел - в частност Cathedral Cove, Paku Summit и Pauanui

Cathedral Cove е много готина разходка, аз избрах по-дългият вариант и тръгнах от Хахей бийч. Наблизо е Hot Water beach, аз хем нямах време хем беше зима. Доколкото знам идеята е да започнеш да копаеш в плажа с лопатка и започва да излиза топла вода 😄

Ден 3: Хобитон и Роторуа (Хеллс Гейт)

Според мен Хобитон е задължителен дори и да не сте фенове на филма. В моята група имаше хота които даже не са го гледали, но начина на представяне и сладурките къщички си заслужават. В Хелс гейт направих разходката и се накиснах на кална баня и сярно спа, скъпо е и в калта може да се седи само 20 минути. Бих пропуснала калта и бих отишла само на спа-то ако отида пак. Дрехите се вмирисват, важно е да се носят дрехи които може да прежалите и не ползвате повече докато не минат през пералня

Ден 4: Роторуа (Wai-o-tapu), Wairakei terraces

Wai-o-tapu е уникално! Има гейзер койо го карат да изригва в 10 сутринта и аз бях там сутринта с идеята да го видя, но парка толкова ми хареса че така и не отидох, до гейзера трябва да се отиде с кола и ме примързя. Без да искам взех най-доброро решение понеже бях сама в парка между 9:30 и 10:30 сутринта и си разглеждах на спокойствие, таман си тръгвах и видях хорди китайски туристи да влизат. Терасите биват, аз взех ваучър за разходката за $7, биваше но след Wai-o-tapu бледнее

Ден 5: Нешънъл парк (ски в Whakapapa)

По първоначална програма трябваше да отида на Тонгариро Кросинг този ден, но прогнозата беше кофти и го изместих за следващия ден. До ски курорта се ходи с маршрутка ($6) или с кола с вериги. Курорта е супер, само ми разби представите че съм ок скиор. В БГ на Боровец и Пампорово съм ок на червени писти, в НЗ зелено = еквивалента на БГ червено. Не знам за другите цветове, на мен НЗ зелено (БГ червено) ми е лимита 🙂

Ден 6: Тонгариро Кросинг - Ще копи-пейстна ревюто което писах в Трип Адвайзър

The organisation of the trip and the guides were great. They had to deal with customers arriving in thongs, cotton shoes and torn jeans who obviously had no idea where are they going and why. Respect to Adrift for putting up with this on a daily basis!

There were 2 major issues with the trip but none of that is Adrift's fault, thus my 5* review:
- Most of the customers looked like they're expecting a walk in the park (I did a WINTER crossing). I heard complaints how that's not what they expected. Lots of drama over someone's cold finger(s). Complaints that the sound of the wind is scary. Comparing our trip to being rescued after climbing Everest
- We did not cross due to the wind being > 70 km/h, apparently they're not allowed to operate if the wind is stronger than that. I'm sure this is somewhere in the fine print of the document we all signed but I did not know I can easily lose my $165 because of wind and a bunch of unprepared whiny people

Great company, just beware that if you book you'll be part of a group and the slightest change in the wind might ruin your trip.

Ден 7-8: Уелингтън

Там бях при познати, така че програмата беше лежерна. Направих тур на парламента (безплатен), най ме впечатли противо земетръсната система. Ходих и в Те Папа, експозицията за Галиполи беше уникална. Направих бърз хайк (пинакълс) но беше валяло и беше бая подскачане от единия до другият край на поточето. Накрая намокрих единият крак та се успокоих и започнах да си газя на общо основание. Ако изключим приключението с поточето, камънака е много впечатляващ: