дневник Разходки в Пирин

[Lindt]

Уикенд в планината

 

Ние от две години възприемаме летните уикенди като време за разходка в планината. И в жегите се целим в маршрути над 2000 метра. Та този уикенд дойде редът на Банско - стратегически разположен в близост до 2 от основните стартови точки в Пирин - лифта в Добринище и хижа Вихрен. Има нещо изкушаващо лесно в това да плюем по Банско и да обясняваме колко е грозно и презастроено. А и кръчмите и обслужването... но да видим..

Огромният брой хотели, къщи за гости и апартаменти и не толкова популярния летен туризъм в района осигуряват множество възможности за чудесно настаняване на брутално ниски цени. В случая избрахме хотел Cornelia, който се намира до голф игрището и гледката ни към върховете на Пирин е гарантирана. Закуската беше много вкусна, разнообразна и обилна, а наличието на минерален басейн, сауна и парна баня голям бонус след 20 км преход. Цялото удоволствие, включително и много любезен персонал (спрямо очакванията ми за района) струваше 120 лв на вечер за апартамент с 2 спални, тераса баня, отделна тоалетна и кухня.  Толкова за настаняването.

 

На отиване към хижа Вихрен забелязахме постройка с надпис Bakery и се отбихме за закуска. Най-изненадващо вътре нямаше кроасани, а милинки, банички, рогчета и въобще неща, които не съм яла от години, а и най-малко очаквах да видя в Банско. Не за друго, ами бяха вкусни и на символични цени - 20 стотинки 1 милинка 🙂, тоест аз закусих за 40 стотинки.  

Айайа, стигаме и до не толкова положителните неща в пътуването - от 9 до 16 часа достъпът до хижа Вихрен с автомобил е ограничен. Обществен транспорт има уж, но в 8:30, 13:20 и 17:00 ч или нещо подобно като честота и разписание. Абсолютна мистерия е точно къде колите спират и продължават пеша - нито познати от района, нито гугъл, нито персоналът в хотела ни отговаря на този въпрос. Едно и също неопределено съобщение е копирано и разпространено из всички "медии" - отбиват ни в район Шилингарника, което ноже е на 1 км от хижата, може да са 6.  

Жижо се опитва да се застрахова и да наложи тръгване от София в 6 сутринта, за да не хванем забраната. Аз обаче се инатя, че за 2 км ходене предпочитам да не ставам в 5. Стискаме си ръцете на 6:30 тръгване от нас. Приготвили сме си и достатъчно храна за прехода, но спираме във въпросната пекарна от любопитство. И се мотаем доволно.  

Така де, не се изненадвайте, но стигаме до полицаи, които ни препречват пътя, в 9:20. И сме на скромните 6 км от хижа Вихрен. Това силно изкривява програмата, замислена като кратка обиколка на езерата, изкачване на малка Тодорка, похапване на малко боб в хижата и лежане около басейна няколко часа преди вечеря.  Така де, все пак имаме 12 допълнителни километра към заплануването, но част от участниците смело преглъщат и тръгват. Друга част, изчерпваща се с моя милост, е определила този ден като идеален за втори опит да спре цигарите и е в силно противно настроение. Дори майка ми с вечните "виж това цветенце" и "еха, какво камъче" е шокирана от ръмжането ми тип: "изобщо не ми пука за този плевел, това не е езеро, а блато, гаден Пирин, неузрели малини, няма кръгов маршрут и тн..." и изчезва напред по пътеката. 

Пътеката от Банско до хижа Вихрен е основно по асфалт и макар и тук там да може да се мине през гората, според мен е излишно усилие спрямо съседни маршрути. Има много по-приятни обиколки, дори при късно пристигане, например към хижа Демяница. За съжаление въпреки наличието на някакви бусчета между Банско и Вихрен, никое не се движи в интересуващата ни посока. Цената е 3 лв за официалните и май има за 6-8 лв нелегални. 

6 км по-късно и вече в 11 часа сме до хижа Вихрен. Изпиваме по един чай и се насочваме към същинската част от дневния маршрут - Бъндеришки езера, бяло-зелена маркировка. Ще трябва да ни изтърпите странните снимки, нямах какво да правя и разучавах около 20 режима на фотоапарата. 

[master_of_germs]

Хубава разходка 🙂 Обаче за асфалта не си права. Преките пътеки спестяват много между Банско и хижите, както и излишно подбиване на стъпалата 🙂 

А забраната за движение на МПС в границите на националния парк е стъпка, която много отдавна трябваше да бъде предприета... даже прекалено нависоко пускат все още.

До Демяница също няма как да направите кръгов маршрут, не се кахъри чак толкоз... А и комарите при Демяница са легендарни.

Ако това ще те успокои, нашите крака също се подбиха вчера, като се метнахме по част от "онзи" маршрут към Орловец, Злия зъб и Ловница. Само дето тръгнахме много по-късно, та и ние нямахме време да въртим кръгов маршрут, че и пак стигнахме на ЦПШ по тъмно, колкото в София едвам да успея да хвана един последен трамвай за депо. 😄 

Ако ви се повтаря Пирин този уикенд (или Рила) - събираме агитка 🙂 

[AlexandraKo]

Защо да са ти странни снимките?

Много са си хубави, даже! Ти все мрънкаш по тоя повод, а снимките ти са винаги хубави и чудесни!

Това, твоето ми прилича, като да си просиш комплимент. Имаш го. 

Похвал, похвал, похвал!

Мина  ли ти киселото от отказването на цигарите? Ако наистина ги откажеш, ще те похвалвам всеки път по много. 

Хич не отива,  на такава хубава девойка, да и стърчи един фас от устата. Представи си Вълка от Ну , Погоди и ще ти е по -лесно.

[luba_rizova]

Аз чакам с интерес. Тази седмица ще се качваме на Вихрен, ако времето позволи и инфото ми е полезно. Да питам, значи ли, че преди 9.00ч. може да се качиш по-близо до хижата с кола? Мислех най-късно в 8 да сме там,ама... Снимките са много хубави. И аз те похвалвам за цигарите, дано успееш!

[Lindt]

Бъндеришки езера, зелена маркировка

 

Пътеката е между хижа Вихрен и хижа Демяница - карта . Дават го 4 часа и по логистични причини не можехме да го направим целия, защото колата ни нямаше как да се самопремести. Така че идеята ни беше да достигнем до Жабешкото езеро, отбивайки се при Рибното езеро, да се покатерим за гледка от високо и да се върнем до хижа Вихрен за около 5 часа. 

И така тръгнахме на път 🙂 В Пирин винаги има сипеи, камъни и баири, така че е напълно в реда на нещата да се движиш по-бавно от предвиденото. Пътечката е добре маркирана, има и рекичка, тук там боровинки, и въобще ако не беше абстиненцията ми, щеше направо да ми е приятно. Достигнахме до дървен мост над река Бъндерица и след 5 минути се озовахме до първото езеро, което определих като блато. Името му е Окото и понеже както споменах, бях ужасно лоша компания, си поседях там 10 минути преди да разбера, че сме се отбили за кратко и следва да се върна назад , а не да ги чакам там, но никой не ми е казал това. 

 

Сега, да знаете, че планината е бяла, камениста и страшна, а не лъчезарно жълто-зелена, както фотоапарата ви показва 🙂  Но Жижо много ги харесва тези жълти неща. 

Ето и един уморен непушач: 

Това са на мама любимите. Или поне едни от 50те любими в този конкретен ден : 

 

Та да се върнем на разходката. И двете майки или лелчетата, както им казва Жижо, са много издръжливи дами, но все пак се бяха поуморили и се движихме бавно. Аз винаги се влача с последния в групата, не диктувам темпото и си почивам. Но вече усещахме как минералното басейнче ще получи не повече от 2 часа внимание, ако се влачим така. Върхът беше отбивката към Рибно езеро, теоретично на 5 минути, които минавахме 20 🙂 

Обаче пък Рибното езеро и района наоколо най-много ми харесаха. Особено смешната трева и красивите водни растения. 

 

 

Тогава вече Жижо се нацупи, че няма да има време да се катери и се наложи да отлетим в посока Жабешко езеро, оставяйки майките да си берат боровинки и да си дишат нормално. 

 

[Светославов]

Ой красив си Ирин Пирин!

С нетърпение чакам началото на другия месец, че сме около седмица на Безбог. А що хубавини са наоколо по високото!!!

[Lindt]

преди 34 минути , AlexandraKo каза:

Защо да са ти странни снимките?

Много са си хубави, даже! Ти все мрънкаш по тоя повод, а снимките ти са винаги хубави и чудесни!

Това, твоето ми прилича, като да си просиш комплимент. Имаш го. 

Похвал, похвал, похвал!

Мина  ли ти киселото от отказването на цигарите? Ако наистина ги откажеш, ще те похвалвам всеки път по много. 

Хич не отива,  на такава хубава девойка, да и стърчи един фас от устата. Представи си Вълка от Ну , Погоди и ще ти е по -лесно.

Благодаря 🙂 Снимките... вярно е че мрънкам, ама причините са изобилни и различни. Този път Жижо качи в планинското ни албумче само жълтите, а аз харесвам белите :)

За пушенето.. предния път беше по-лесно и без толкова киселост. Продължи 2 месеца. Сега ще видим как ще е. 

 

@luba_rizova преди 9 можете да спрете директно при хижа Вихрен. Препоръчвам го, защото иначе ще се измъчите много и излишно. Вихрен е .. ами труден е за качване, аз не искам да го правя пак.  

Редактирано 20 август, 2018 от Lindt

[Goal & Boss]

преди 39 минути , Lindt каза:

Вихрен е .. ами труден е за качване, аз не искам да го правя пак.  

Не искаш ли?

 

 

 

Имаше ли много народ на хижата?

[Gentleman Basta]

преди 8 часа, Lindt каза:

Благодаря 🙂 Снимките... вярно е че мрънкам, ама причините са изобилни и различни. Този път Жижо качи в планинското ни албумче само жълтите, а аз харесвам белите :)

За пушенето.. предния път беше по-лесно и без толкова киселост. Продължи 2 месеца. Сега ще видим как ще е. 

 

@luba_rizova преди 9 можете да спрете директно при хижа Вихрен. Препоръчвам го, защото иначе ще се измъчите много и излишно. Вихрен е .. ами труден е за качване, аз не искам да го правя пак.  

Под "директно под хижа Вихрен" да се разбира "на 300-500 метра от хижата, където намерите място покрай пътя".

 

А относно изкачването на Вихрен - 2 пъти сме го изкачвали и като че ли планините в България са твърде много, а ние ходим из тях твърде рядко, за да планираме още едно изкачване (засега).

[Lindt]

Жабешко езеро и Премката между Тодорин връх и Василашки чукар

 

След Рибното езеро забързано тръгнахме в посока Жабешкото езеро. Този участък е по-стръмен от предната част на маршрута ни и ни взима дъха, но пък от време на време виждаме между иглолистните храсталаци езерца с по-синя вода и сме сигурни, че трябва да се изкатерим още и още. Не се застояваме за любуване на езерото, защото времето е доста облачно и някак не предразполага да чакаме да завали, за да започнем да се катерим по камъните нагоре.  

 

Движим се с еднакво темпо нагоре - Жижо по по-плавната пътека, аз цепя през тревите по баира, за да направя по-малко крачки. Не мога да преценя кое е по-уморително, но противните облаци се сгъстяват и ни карат да бързаме. Все пак с всяко завойче се открива по-широка панорама и решаваме, че щом отново зърнем Вихрен, ще спрем за почивка и размисъл дали да продължим. 

 

Отказваме се от върха и на Премката изяждаме по няколко белгийски бисквитки с масло от била, подозрително приличащи на гофрети, събирайки сили да започнем надбягване с дъжда до колата. Майките също се наслаждават на гледките малко по-надолу, но дружно потегляме по обратния път.

 

Ако се чудите какво му е жабешкото на това езеро, има десетки представители с размерите на половин палец, скачащи наоколо.: 

 

Маршрутът ни отне общо 7:30 часа, с много мотаене, излишни 12 км от паркинга до хижа Вихрен и обратно и спирка при къмпинга за вино и бланширани картофи, които безстрашният мъж ми беше поръчал без да се сети, че такава гадост не искам да ям. Мрънках не повече от 20 минути и се считам за права. Все пак препоръчвам разходката, по възможност с тръгване по-рано, от хижата и допълване на маршрута с  още нещо.  

[Zaro]

преди 23 часа, master_of_germs каза:

А и комарите при Демяница са легендарни.

Нещо повече - възпети са в песни.😀

преди 13 минути , Lindt каза:

излишни 12 км

Моля ви, разстоянията в планината се измерват само в часове. Щото тия 12 км за теб са време Х, за други са Х-40 минути.😀

[AlexandraKo]

преди 8 минути , Zaro каза:

Нещо повече - възпети са в песни.😀

Моля ви, разстоянията в планината се измерват само в часове. Щото тия 12 км за теб са време Х, за други са Х-40 минути.😀

Подсети ме, в един руски форум маршрутите ги описваха така:

14 км+9 етажа

10 км+19 етажа и пр.

Знаеш ли, какво означава?

[Lindt]

преди 18 минути , Zaro каза:

Моля ви, разстоянията в планината се измерват само в часове. Щото тия 12 км за теб са време Х, за други са Х-40 минути.😀

 

Неделен маршрут: от разклона за хижа Демяница до Тевно езеро и обратно

 

От разклона до хижата са 2 часа по черен път през гора и покрай река, а от хижа Демяница до Тевно езеро още 3 часа с разнообразен терен, малко гора, няколко езера и стабилно катерене. По правилото на Заро са 5 часа в посокиа, а според телефончето са 23 км или 45 000 стъпки. На който както му е по-лесно за отчитане и преценка.

 

Събудихме се рано и въпреки размислите за дългия ден, а после и шофирането до София, се насладихме на питателна закуска, преди да тръгнем. Все пак определено щяхме да се нуждаем от сили 🙂 А гледките околохотела са страхотна загрявка за деня

 

 

От предния ден сме забелязали къде трябва да се отклоним, така че паркираме сигурни в себе си и политаме напред към хижата. Този ден Жижо няма да ни остави да се влачим и наслаждаваме на района, защото изобщо не очаква да се справим за 10 часа, ако не ни подритва, а хич не му се замръква в планината. Четем табелките, броим видовете иглолистни, забърсваме си лигите от блещукащите в далечината боровинки и бързаме ли бързаме напред, а река Дамяница пее около нас. Няма много птици и щурци, но пък пътеката ми харесва повече от асфалта предния ден. В първите 2 часа срещаме не повече от 8 човека, 1 случаен превоз и 2 джипа.

Наклонът не е голям и не предизвиква задъхване у никой от групата. Позволява ни се само една почивка за бране на малини. И една на мостчето  🙂 

 

Самата хижа Демяница е много симпатична, изглежда чиста и очевидно перат и простират завивки и чаршафи. Мирише добре и хижарят е изключително симпатичен. Има стари бунгала, които не ми изглеждат комфортни, но все пак положението е приемливо. Има и големи комари, но не бих се занимавала да пея за тях 😉 

Тъй като спазваме графика си и е едва 11 часа, изпиваме по един чай и продължаваме напред към неизвестното.  

[master_of_germs]

Сега, Заро хубаво е казал, че всичко в планината се измерва в часове, оообаче има сериозно разминаване между "рилски час", "старопланински час" и "пирински час"... Последният има навика да се проточва доста повече, особено, ако носиш по-тежичка раница 😄 

[Zaro]

преди 50 минути , master_of_germs каза:

Сега, Заро хубаво е казал, че всичко в планината се измерва в часове, оообаче има сериозно разминаване между "рилски час", "старопланински час" и "пирински час"... Последният има навика да се проточва доста повече, особено, ако носиш по-тежичка раница 😄 

Именно. Пиринските часове са най-къси като разстояния. И километрите обикновено са в пъти по-малко. Щото пирински 5 часа по никакъв начин не могат да са 23 км. 5 км в час в планината е ... доста пожелателно,  ама нейсе. Телефоните са настроени да отчитат крачка на подрусване, с предварително зададена дължина на крачка, която я отговаря на реалното, я не.

Но да не се отклоняваме,  а да се насладим на пиринските гледки. 

Редактирано 21 август, 2018 от Zaro

[Светославов]

Нещо скромно и от мен. 

Оказа се, че съм забравил SDкартата в ТВ-то и можах да направя само няколко кадъра, колкото позволяваше вградената памет и то с една никаква резолюция 😞 

Та малко. но от сърце.