дневник Уикенд в Истанбул

[lamerz1912]

Този уикенд, ще отскоча до Истанбул. Програмата за 3-те дни е горе долу следната, като доста от нещата ще се решават на момента.

 

Събота 22.09

около 12 ще сме в района на Таксим, ще гледаме да се настаним, ако не оставяме колата на паркинга.

* Една от целите на пътуването е посещение на церемония на дервиши. Намерих 3 варианта:

- Galata Mevlevi Museum - всяка неделя вечер, като е хубаво събота по обяд да се купят билети. Нещо не намерих как се купуват билети онлайн или конкретна информация

- Les Arts Turcs Tours, при тях церемонията е само в четвъртък, така че отпада. 28 евро

- Hodjapasha - всяка вечер има церемония, но нещо коментарите за тях не са много положителни. 20 долара

*** От Таксим - транзитно преминаване до Galata Mevlevi Museum, за да купим билети, ако може 🙂

*** От там се спускаме към Eminonu, като следващите 2 цели са българската църква и Suleymanie Mosque. (ако има време може да посетим Sultan Selim Mosque и/или да хапнем боза :))

*** Най-вероятно ще се помотаем по уличките в квартал Балат.

+++ За този ден сме решили освен обикаляне да пробваме и някои кулинарни неща, които сме ги пропуснали - Kokorec, Balik Ekmek, миди пълнени с ориз и миди на шиш пържени в чеснов сос.  Кокореч и миди с ориз съм виждал в квартала около Капалъ Чарши и Еминюню, Балък екмека и той е ясен, само миди на шиш не съм виждал.

 

Неделя 23.09

Сутришно - обеден план:

Румели Хисар, Бебек, Ортакьой, Бешикташ (Чираган Палас и Йълдъз Парк)

- обяд някъде в Ортакьой, там сме си набелязали едно ресторантче с хубав лахмаджун 

или резервен вариант, някъде в Бешикташ.

Следобед:

От Бешикташ, най-вероятно с фуникуляра ще отидем до Таксим.

Разходка по Истикля (Cicek Pasaji + евентуално музея на восъчните фигури) + обикаляне из страничните улици, като към 18:00-18:30 трябва да стигнем до 

 Galata Mevlevi Museum за церемонията с дервишите. Ако не успеем да вземем в събота билети, ще отидем пак в неделя вечер, но на дервишите в Ходжапаша на Сиркечи.

*** След дервишите, ако няма опашка ще се качим на Кулата Галата, защото вече ще е тъмно 🙂

 

Понеделник 24.09

Сутришно - обедна разходка из Азиатската част. Тук има няколко варианта.

- на север по крайбрежието на Босфора - Бейкоз Касри, Анадолхисар, Кючуксу Палас, Адиле Султан Палас (Бейлербей Сарай сме били)

- Kadikoy, малките улички, статуята на бика, стадиона на Фенербахче (точно в понеделник ще има истанбулско дерби Фенербахче - Бешикташ, така че може да се сблъскаме с проблемите на @Mary) + улица Багдат

- може, ако имаме време да вмъкнем 2-те джамии, предложени от @Mary - Шакирин джамия и тази на университета. Ако ходим до джамиите, ми се иска да отидем и до Buyuk Camlica, но не знам как ще сме с времето.

Знам, че съм отбелязал доста неща, но повечето ще ги пропуснем, просто ги имаме като идея 🙂

Преди да се приберем към България, ако има време може да отскочим до Аквариума, който се намира до летище Ататюрк. Аз съм бил там, но другите искат да го видят. И да го съчетаем с кратко шляене из близкият мол.

 

Приемам всякакви коментари, съвети и други идеи.....

 

[Mary]

@lamerz1912

Засега само ти отделих темата, а ще отговоря след малко.

А я отделих с надеждата да разкажеш после, че и снимки да покажеш. 🙂 

[Ивайла]

Аз съм ходила да гледам дервишите в Ходжапаша преди около 3 години и беше много хубаво - от този тип, когато след края не ръкопляскаш и не ставаш да си тръгнеш - просто продължаваш да си стоиш в изпълнението... Сигурна съм, че и там, където сте запланували ще е много хубаво, само да ви успокоя , че и да ви се наложи да ги гледате в Ходжапаша, няма да съжалявате....

 

Анадолухисар е затворен за посещения (поне до миналата година беше), Бейкоз Касръ е приятно място, само че ще загубите много време дотам - по - добре го оставете за друг път. Адиле Султан горещо ви го препоръчвам заради гледката и атмосферата, Кючюксю касръ също е приятно място , като до него има заведение тип закусвалня с приятна градина и гледка...

Редактирано 19 септември, 2018 от Ивайла

[Mary]

преди 35 минути , lamerz1912 каза:

Събота 22.09

около 12 ще сме в района на Таксим, ще гледаме да се настаним, ако не оставяме колата на паркинга.

* Една от целите на пътуването е посещение на церемония на дервиши. Намерих 3 варианта:

- Galata Mevlevi Museum - всяка неделя вечер, като е хубаво събота по обяд да се купят билети. Нещо не намерих как се купуват билети онлайн или конкретна информация

- Les Arts Turcs Tours, при тях церемонията е само в четвъртък, така че отпада. 28 евро

- Hodjapasha - всяка вечер има церемония, но нещо коментарите за тях не са много положителни. 20 долара

*** От Таксим - транзитно преминаване до Galata Mevlevi Museum, за да купим билети, ако може 🙂

*** От там се спускаме към Eminonu, като следващите 2 цели са българската църква и Suleymanie Mosque. (ако има време може да посетим Sultan Selim Mosque и/или да хапнем боза :))

*** Най-вероятно ще се помотаем по уличките в квартал Балат.

+++ За този ден сме решили освен обикаляне да пробваме и някои кулинарни неща, които сме ги пропуснали - Kokorec, Balik Ekmek, миди пълнени с ориз и миди на шиш пържени в чеснов сос.  Кокореч и миди с ориз съм виждал в квартала около Капалъ Чарши и Еминюню, Балък екмека и той е ясен, само миди на шиш не съм виждал.

Дервиши в Истанбул все още не съм гледала. Избери една от двете възможности, но … за мен всяка една ще е предназначена за туристи. Нещо като нашите нестинарски танци - правят се основно с комерсиална цел, а не това е смисъла на танца на дервишите. За съжаление не мога да ти препоръчам къде изобщо можеш да видиш такъв танц.

Sultan Selim Mosque  - дворът беше в ремонт, когато ходих последния път, но за тези месеци може и да е готов вече. Хубава гледка има от там.

Suleymanie Mosque - гробницата на Сюлейман е отворена за посещения - не я пропускай - 8,30-16,30 е работното време в делнични дни само, ако съм запомнила добре.

Emin Usta Balicisi - казват, че това е най-добрият майстор на Балък-екмек - провери и дай отзив после, че да опитаме и ние после. 🙂 

Пълнени миди има на много места из Истанбул - аз съм яла на уличката, която върви от Кула Галата към Еминьоню. Миди на шиш дори не съм виждала или поне не ми е направило впечатление.

Балат си е чуден за мотаене.

 

преди 19 минути , Sonita каза:

Здравейте! Искам да посетя и Кючук су и Адиле Султан. В каква последователност да стане това?

Май по-удобно е първо Кючюксу и после Адиле Султан, но не пречи и в обратния ред.

[Mary]

преди 48 минути , lamerz1912 каза:

Неделя 23.09

Сутришно - обеден план:

Румели Хисар, Бебек, Ортакьой, Бешикташ (Чираган Палас и Йълдъз Парк)

- обяд някъде в Ортакьой, там сме си набелязали едно ресторантче с хубав лахмаджун 

или резервен вариант, някъде в Бешикташ.

Следобед:

От Бешикташ, най-вероятно с фуникуляра ще отидем до Таксим.

Разходка по Истикля (Cicek Pasaji + евентуално музея на восъчните фигури) + обикаляне из страничните улици, като към 18:00-18:30 трябва да стигнем до 

 Galata Mevlevi Museum за церемонията с дервишите. Ако не успеем да вземем в събота билети, ще отидем пак в неделя вечер, но на дервишите в Ходжапаша на Сиркечи.

*** След дервишите, ако няма опашка ще се качим на Кулата Галата, защото вече ще е тъмно 🙂

Ресторанти има много в този район - не мога да препоръчам, че ние там винаги ядем гофрети и не остава място за нещо друго.

До колко е представлението на дервишите? Кула Галата не работи до много късно - около 20 часа май затварят.

[Mary]

преди 52 минути , lamerz1912 каза:

Понеделник 24.09

Сутришно - обедна разходка из Азиатската част. Тук има няколко варианта.

- на север по крайбрежието на Босфора - Бейкоз Касри, Анадолхисар, Кючуксу Палас, Адиле Султан Палас (Бейлербей Сарай сме били)

- Kadikoy, малките улички, статуята на бика, стадиона на Фенербахче (точно в понеделник ще има истанбулско дерби Фенербахче - Бешикташ, така че може да се сблъскаме с проблемите на @Mary) + улица Багдат

- може, ако имаме време да вмъкнем 2-те джамии, предложени от @Mary - Шакирин джамия и тази на университета. Ако ходим до джамиите, ми се иска да отидем и до Buyuk Camlica, но не знам как ще сме с времето.

Знам, че съм отбелязал доста неща, но повечето ще ги пропуснем, просто ги имаме като идея 🙂

Преди да се приберем към България, ако има време може да отскочим до Аквариума, който се намира до летище Ататюрк. Аз съм бил там, но другите искат да го видят. И да го съчетаем с кратко шляене из близкият мол.

Кючуксу не работи в понеделник.

Щом има дерби и ако не сте футболни фенове - пропуснете този район. Вярно, много са колоритни агитките, обаче става голямо мазало от затворени улици, тълпи от народ и шумотевица.

Джамиите + Малката Чамлъджа са за около половин ден. Ако изберете да отидете там, кажи после до къде е стигнал строежа на новата ТВ кула.

 

Адиле Палас си струва при хубаво време, иначе за мен ще е загуба на време да не можеш да седнеш на терасата.

[lamerz1912]

@Ивайла , за Анадолу Хисар сме наясно. А и предният ден на 100% ще отидем до РумелиХисар, което е напълно достатъчно.

@Mary, според повечето церемонии с дервиши, тази която е към техният музей, според повечето коментари в интернет е най-автентична. Поради тази причина, ще пробваме за там да вземем билети. Ако не успеем, ще се отиде на тази в Ходжапаша.

Емин Уста е букмаркнат в гугъл мапс, ако отидем там да ядем, ще има снимки и коментари 🙂

Церемонията с дервишите е до 19 до 20 часа. 2016г, когато бяхме за първи път Кулата Галата работеше до 22:30. Това трябва да го проверя. Ако се окажи, ще затваря по-рано ще се качим на нея преди церемонията.

Футболен фен съм, даже бях решил да ходя на мача, след като видях, че ще е именно този уикенд. Но понеделник в 21:00 хич, не е удобен час, защото след това ще имам 5 часа шофиране до България. В неделя ще има друг мач в Истанбул: Касъмпаша - Аланияспор от 16:00 часа, но едва ли ще имам време. Стана на Касъмпаша е на 1.5 км от апартамента, който сме наели 😞 .

[Mary]

преди 22 минути , lamerz1912 каза:

2016г, когато бяхме за първи път Кулата Галата работеше до 22:30. Това трябва да го проверя. Ако се окажи, ще затваря по-рано ще се качим на нея преди церемонията.

Поне аз последните два пъти съм чакала повече от половин час за качване, а ако ще имате 20 минути горе за мен не си струва качването. В 20,55 е последната снимка, която съм направила тази година през август, преди да ни "изгонят".

[lamerz1912]

Ден 1

Въпреки, че тръгнахме в 6 часа от Пловдив си отвисяхме над час и половина на границата. Отделно в Истанбул имаше 11 км задръстване заради катастрофа. За първи път си наехме апартамент на Таксим. Имахем малък проблем с намирането на паркинга, но всичко завърши благополучно. А и за паркинг на 600м от Таксим ще плащаме по 30 лири на ден, което е малко над 8 лева 😉 Апартамента е с две отделни спални, като може да събере 5 човека, намира се на 6 минути от Таксим. Понеже закъснявахме от графика се качихме от Таксим на Метрото за 1 спирка. Спирка Шишане се намира на няма и 100м от музея на дервишите. Вредихме се и за билети за утрешната церемония.  Цената е 80 лири, а церемонията е всяка неделя от 17 часа. От там пеша към спирката за корабчета в Касъмпаша. По вода пътувахме 1 спирка до Фенер за да стигнем българската църква. Имаше доста чужденци там, което ме изненада. От там хванахме автобус обратно за Еминюню за да се отправим към централната им джамия.  Ужасни задръствания имаше и понеже беше жега не издържахме и вместо на 5тата спирка,  слезнахме на 3 тата. Катеренето до джамията беше тегаво и целите вър вода стигнахме благополучно горе. Имахме само 10 минути да я разгледаме от вътре преди да я затворят за молитва. От там си отправихме към терасити с изглед към Златният рог и Босфора. Много приятно полъхваше 😉 Следващата цел беше да намерим обменно бюро в уличките между Капалъ Чарши и Пазара за подправки. Този път бяхме с евро, защото всеки разправя, че курса е по Добър. А аз се притеснявай,  че ще ни излъжат, но всичко си дадоха хората до последният куруш. Вече гладни тръгнахме да търсим едно набелязано ресторантче за кокореч и пълнени миди с ориз. Кокореча много ми хареса,  мидите също. Относно мидите бях чел, че слагат канела, но такъв вкус не усетих, по скоро в ориза се усещаше черен пипер. Понеже в тези улички имаше доста изкушения, се предадохме пред едни толумбички. 10 мини толумбички = 1 лира. Нямам идея защо бяха на тази цена, но за пореден път установих, че в Турция ядат твърди толумбички.

От се отправихме на вечерен круиз по Босфора. Фирмата Tyriol предлага 90 минутен круиз до вторият мост на Босфора за 20 лири. Пристанището се пада от лявата страна на моста Галата. Почивката ва корабчето чи дойде много добре.

Преди да се приберем искахме да опитаме и балък екмек. Потърсих този, който каза @Mary,но не го намерихме.седнахме на друго ресторантче. Сандвича беше хубав и евтин, само 10 лири.

 

За утре ще закусваме с менемен, ще отидем до Румели Хисар и някои от кварталите - Бебек, Ортакьой и Бешикташ.  След това дервиши и ако остане време музей на восъчните фигури, кула Галата и Cicek Pasaji.  

[lamerz1912]

Ден 2:

С бодра стъпка се отправихме към Таксим и от там по Истегля.  Сравнително рано беше и нямаше много хора, но за сметка на това по цялата улица някой чистеше пред магазинчето си. Първа цел беше едно ресторантче, в което трябваше да опитаме менемен.  Нещо като нашият мишмаш,   но без сирене. Ние си поръчахме такъв със суджук. От другите неща, които опитахме в ресторанта и ни направи впечатление е комбинацията от каймак и мед. 

Цел 2 за деня беше крепостта Румели Хисар. До там стигнахме с автобус, който се движи покрай брега на Босфора. Входът за крепостта е само 10 лири (под 3 лв). Самата крепост е доста внушителна,  но за наше съжаление нито една от кулите не е отворена за посещение, нито може да вървиш по крепостната стена. Понеже е отдалечена на голямо разстояние от центъра, освен нас и едно семейство азиатци други туристи нямаше. И този ден беше доста топъл и направо се качихме на автобус до Ортакьой. До пристанището на квартала има приятни заведения,  пазарче и джамия. Самата джамия много ми хареса. Гледките през прозорците са уникални. За обяд пробвахме урфа кебаб, пилешки шиш и лахмаджун. Освен това пихме най-вкусният айрян през живота си. Пак с автобус се върнахме до Истикля, за мое голямо съжаление следваше 2-3 часов шопинг съчетан с хапване на баклава 😉 На церемонията  на дервишите имаше доста хора, основно чужденци. Самата церемония продължи 1 час, като въртенето беше около 25 минути. Беше много въздействащо изживяване.

На кулата Галата имаше 50-60 човека опашка и я пропуснахме. Последва още един тигел по Истикля и страничните улички. След което посетихме едно ресторантче пълно основно с местни. Предлагаше готвени неща и беше на самообслужване.  Облизахме си пръстите, а и освен много вкусно беше и много евтино. 3ма човека се наядохме за под 20 лв.

 

Утре имаме доста амбициозна програма, но едва ли ще видим всичко...кулата Галата, музеят на восъчните фигури, азиатската част (Кадикьой, Багдат, евентуално джамии и хълмове), а може и единият аквариум на път за България. 

[lamerz1912]

Ден 3: Очакваше ни пореден топъл ден изпълнен с доста неща за правене. Предната вечер се отказахме да чакаме на опашката пред Галата, поради тази причина имахме друга тактика, да отидем още преди да започне работното време. В 8:50 бяхме до Кулата Галата, през нас имаше само 10 човека, доста по-поносима опашка. В следващите 10 минути опашката стана 3-4 пъти по-голяма, но поне горе не беше голяма бутаница и успяхме да разгледаме на спокойствое. Към билета за Кулата Галата продават и билет за 4 Д кино, но ние това филмче вече го бяхме гледали миналата година в киното на Мол Сапфир.

Следващата цел беше Музеят на восъчните фигури, който се намира нагоре по Истикля посока Таксим.  Понеже сме със слаби ангели, след като минахме покрай една сладкарница Mado (наистина така се казват, даже и във Варна има сладкарница от веригата) решихме да закусим. Нищо, че е сладкарница в нея предлагат топли супи и комбинирани менюта за закуска (kahvalti). Едно такова меню за двама включва страшно много неща: чай, панерче с различни хлебчета, чинийка със сирена, няколко вида разядки, яйце със суджук, някакъв техен бюрек, сладка, чинийка с плодове и т.н. С пълни кореми се отправихме към Музеят на восъчните фигури, оказа се, че никой от нас не е ходил в музей на Мадам Тюсо, единственият ни досег с восъчни фигури е музеят във Велико Търново. И общо взето не знаехме какво да очакваме. Близо час и половина минаха неусетно, а можеше и повече да седим. На доста от фигурите имаше интерактивни закачки, а за някои от тях имаше и артикули свързани с самите личности :). (Много ми отиваше русата перука на Мерилин Монро, ама снимки няма да ви показвам :)). За феновете на спорта имаше фигури на Мохамед Али (можеше да си сложите дори боксови ръкавици), да поиграете тенис с Рафаел Надал и Мария Шарапова, да побягаш с Юсеин Болт, Роналдо (вече е с фанелка на Ювентус), Меси, Неймар и Арда Туран. Определено музеят ще се хареса както на възрастни така и на деца. Очаквах, че ще има доста повече фигури на турски известни личности и че именно те ще преобладават, но съотношението беше идеално.

Останалата част от деня трябваше да я прекараме из пазарчетата на Кадъкьой. За първи път стъпвахме в тази част на Истанбул и общо взето не знаехме какво да очакваме. С корабчета минахме покрай Терминала Хайдарпаша, който все още се ремонтира. Тъй като по-късно вечерта беше дербито Фенербахче - Бешикташ, имаше страшно много фенове на Фенербахче. Те бяха на всякъде в корабчета, по пристанището, по пазарите, кафенетата и разбира се ресторантите. Стадионът на Фенербахче се намира на малко повече от километър от пристанището, където пристигат корабчетата. Учудващо за мен, доста от феновете пиеха бира и Йени Ракъ, не че в България феновете са тотални трезвеници, ама все пак говорим за Турция.  От всякъде се чуваха песни в подкрепа на Фенербахче, а до мача имаше повече от 7 часа. Разгледахме всички малки улички, статуята на бика беше без фанелка на Фенербахче :(, направихме едно кръгче с трамвая в Мода, пихме кафенце. За финал преди да се приберем към европейската част седнахме да хапнем пидета и лахмаджун. Избрахме маса до прозореца на вторият етаж за да може да гледаме феновете от близките ресторанти, които продължаваха с непрестанните си песни :).

На връщане в Каракьой си взехме от магазина на Коска разни лакомства, а на самото пристанище има нещо като пазара с традиционни турски вкусотии. Взех си може би най-вкусното и прясно пишмание, което съм ял някога. За първи път се престраших да си взема и турски суджук за България. Както обикновено първо опитваш и после купуваш. Към момента на писането на това мнение, вече няма и помен от суджука :). Ми много вкусен си беше и 3-те подкови свършиха :). От там с трамвайчето и фуникуляра стигнахме до Таксим. 

Имахме за задача преди да стигнем до колата да си вземем лекарства от една аптека. Оказа се, че част от лекарствата вече не се продават, а най-странното беше , че човека пред мен и този след мен купуваха Виагра. Освен лекарства имахме поръчка да домъкнем и цигари, масово ползваните цигари в Турция са с цени 2.60 - 3.40 лева. Покрай цигарите си взехме тахан, люти чушлета, оцет от нар, салатка от патладжани, лимонада, айрян и разни сладки неща. Паркинга беше на 3-4 минути разстояние от там и занесохме багажите. И за финал се върнахме към Таксим за да опитаме фалафели, хумус и салата табуле. Добре, че хапнахме, защото предстоеше най-напрегнатото ми шофиране в 13 годишната ми шофьорска кариера. На паркинга човека ни направи 22 лири отстъпка, нямам идея защо, така че реално платихме 16-17 лева за 2 дни и половина охранеям паркинг на 5 минути от Таксим. Освен нас в паркинга имаше още 3 коли с български номера.

Въпреки, че вече беше 18:30 задръстванията бяха огромни. В един момент навигацията ни даде участък със задръстване, като участъка пред нас се изминаваше за 27 минути. Самата навигация намери обходен маршрут, с който заобиколихме част от задръстването, но пак си повисяхме в тапата. Самото включване в магистралата си беше истински филм на ужасите. Препотих се няколко пъти докато стигна заветната магистрала, от ляво и от дясно все някой се буташе, за капак имаше и 3 ТИР-а, които затискаха колите за да се включат и те в движението.

След този участък нямаше повече фрапантни задръствания, освен на границата. Нищо, че беше около 23 часа, беше пълно с коли и работеха 5-6 ленти за влизане в България. Въпреки това минахме бързо, просто не им се работеше и гледаха да претупат работата. Вече имам над 20 ходения към Турция, основно до Одрин, за първи път митничаря не провери багажника. Иначе след Истанбул по магистралата основната част от колите бяха български и само те караха с превишена скорост.

След кратката рекапитулация през тези дни, стигнахме до мнение, че все още има доста неща за разглеждане в Истанбул.