Хора, ПЪТИЩА, автомобили

[captain_oveur]

Ей тоя път ми е мечта да мина, ама не съм сигурен, че имам дупе за него:

 

 

 

Това чудо е в Боливия, водят го „пътят на смъртта“, но и други пътища съм виждал окичени с това прозвище. В Северна Африка пътищата си изглеждат съвсем нормално, но пак оставят незабравими спомени у онези, които са се движили по тях, возени от някой местен. Няма да забравя едно микробусче в Египет през 2006, само аз не бях руснак от пътниците в него. Шофьорът беше взел някакъв приятел отпред при себе си и оживено разговаряше с него, като ръкомахаше интензивно и често извръщаше лице встрани... това - при скорост около 120 km/h и доста натоварен трафик. Пред мен един братушка, завалията, му бяха побелели кокалчетата на пръстите от стискане на облегалката. Накрая, когато почти всички бяха „разтоварени“ по хотелите им, някой не се удържа и се развика на шофьора (на английски) как може да кара така, не го ли е грижа за пътниците, за безопасността... Египтянинът направи гримаса в смисъл „а, това ли било? Е що се нервиш?“ и щастливо изчурулика - Шумахер намбър уан, ми намбър ту! :) Аз щях да умра от безмълвен смях

А в Либия пък имахме едно момче - касиер-счетоводител, местен - на мравката път правеше. Ужасно тих и възпитан човек. Обаче веднъж като ме качи в колата да ме вози нанякъде... Майкоооооо!!! Абсолютен звяр, аз щях да получа разрив на сърцето

И пак в Либия имаше един - пълен ненормалник. Сутринта към 0430 на път за летището караше вана със 180 km/h и снимаше с камерата на телефона си скоростомера. Как не напълних гащите - не зная

[Георги]

Тоя път ми е в списъка при посещение в Южна Америка. От тоя тип екстремни изживявания е, които нямат аналог, бях го гледал в Топ Гиър, слушал съм и разказ на един приятел и определено е нещо, което бих си причинил абсолютно умишлено с кеф  

[neuromancer]

Тоя път вече не се използва, построен е друг. Пътя на смъртта можеш да го минеш с колело, в организирана група. Самостоятелните туристи с колело под наем са нежелани и е трудно. Може и пеша.