Морай и Солниците на Марас

[develko]

След като ни обясниха в няколко агенции, че трябва да тръгнем между 06:00 и 09:00, решихме да посетим Морай и солниците сами. Първоначално трябваше да си вземем маршутка от Куско до Урубамба и от там да си хванем такси. Кратко лутане из Куско ни доведе до уличката от която се хващат маршрутките до Урубамба и Олайтантамбо(до Урубамба 2.5 лева). След като маршрутката така или иначе спря на разклона за Морай решихме да слезем. Там за наш късмет се прикрепихме към смесена перуано английска двойка, с която си разделихме колата до кръговете (2.50 лева на човек). 
Перуанката се разбра със същия шофьор да ни изчака 1 час и след това да продължим към солниците (срещу още около 5 лева на човек), от където трябваше след кратко разглеждане да се върнем към разклона (примерно 5 лева) и да си хванем транспорт до Урубамба и Олайтантамбо. Но се оказа, че нашите нови приятели няма да използват транспорта на връщане, имало пътека от солниците директно до пътя Урубамба Олайтантамбо се стигало за около 40 минути. Чудесно развитие, че и с разходка. 
Както си се влачим около входа на солниците силен порив ми издухва шапката и тя каца в един храст на стръмен склон. Много си я харесвам тази шапка, ценен спомен от Боливия. Добре, викам си ще мина от долу и ще се кача до нея. Някак се оказа доста по-трудно отколкото си го представях. Минах отдолу, но почвата много ронлива, не става за катерене. Стигнах на около 3 метра от шапката а надолу още 5 метра и стадо зяпачи, реагиращи с възклицания на всяко мое отчаяно движение при опитите ми да се задържа върху сипея.
Успях да се докопам до едни малки храсталаци и се установих върху тях. Успявам да уцеля шапката с малко парче сплотена пръст, целта литва и заседва в друг храст малко под първия. Долу вече се мотат човечета в оранжеви елечета и ми говорят разни неща на испански, аз им отговарям на български. Не можех да се върна по същия път или да продължа на горе, и трябваше да се хвърля по гъз в едно дърво храст. Точно успях да слезна, целия потен и кален към мен се приближава човек от персонала на солниците със дълга тръстикова тояга. Така вече стана работата. В заключение, ако си изпуснете нещо, обърнете се към персонала.
Пътеката за Урубамба е малко след входа на солниците в ляво. Нататък беше спокойно, не успях да снимам понеже половинката ми беше все още малко разстроена от моите катерачески набези. Мисля си как предложение за печено морско свинче само ще влоши положението и послушно се тътря зад нея. Пътечката изглежда се използва от персонала на солниците. 
Веднага след излизането на пътя Урубамба - Олайтантамбо спря да ни вземе една маршрутка.
Полицейска проверка прекъсна приповдигнатото ни настроение от благополучната ни екскурзийка. Полицая гледа документите на нашия шофьор, вика туристико и нещо му се кара. Аз си мисля разни неща. Дали ще ни иска пари ? Как ли изглежда перуански затвор ? Има ли причина да ни набута в такъв ? Колко ли е стандартния подкуп ?
Нещо стана далеч от наблюдателите от маршрутката, мисля че една банкнота смени собственика си и потеглихме. Може би нямат право да превозват чужденци без лиценз. 
Пристигнахме в Олайтантамбо и дадох на шофьора (25 лева) за двама души и неприятностите с полицията.

[AlexandraKo]

След като спаси любимата си шапка, какво стана нататък?

Започна много интересно.Особено, в частта, дето започна да се тътриш послушно.

[Tedy]

За любима вещ борбата е била оправдана. 😀

[develko]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

След като спаси любимата си шапка, какво стана нататък?

Започна много интересно.Особено, в частта, дето започна да се тътриш послушно.

Ами след това с малки изключения всичко беше нормално. Слава на Виракоча за това, че ни прибра благополучно и мен и половинката и шапката.