дневник Говорим си за Гватемала

[vesi]

Понеже плануваме една екскурзия до Гватемала и Белиз 16 дена, та да си попитам 🙂 Плануваме отсядане в: 

- Антигуа (2 дена), като включваме разглеждане на града и вулкан Pacaya. Въпрос 1- Трудно ли е изкачването на вулкана и трябва ли да взимаме гид още от Антигуа или да отидем в подножието сами и там да търсим?

- Атитлан (3 дена), като в деня на тръгване към Пана, ще минем и през Chichicastenango. В дните там ще пообиколим градчетата около езерото- Santiago Atitlan, San Marco de lagunа... Тук възниква въпрос 2: Iximche, струва ли си, защото пътя дотам ще е за сметка на Indian Nose, например.

- Флорес (1 или 2 нощувки)- Трети въпрос: Yaxha струва ли си (при положение, че после ще сме до Тикал и Каракол?

- Тикал- 1 нощ с разглеждане на залез и изгрев

- Продължаваме към Белиз, и по- специално San Ignacio (3 нощувки). По път се разглежда Xunantunich, а за следващия ден оставяме Caracol Maya Temple и Rio Frio Cave/ Rio on Pools. . Въпроси следващи: Xunantunich с или без гид да разглеждаме? Предложения за мастен туроператор до Каракол, че до там през джунглата се минава само с джипове?

- Следваща спирка е Ambergris Caye, където ще плашим акулите 🙂 За Белиз знам, че има и по- добри плажове, ама Синята дупка и плуването с акулки е само там (или Кулкер, ама там хич плажове няма)

- Последна спирка е Гватемала сити, където малко се притесняваме, ама опцията връщане до Антигуа само заради едното спане и пак пътуване до Гватемала сити за полета на обратно, ми се струва излишно (а и съм обещала тържествено, че няма да се разхождам самостоятелно из дебрите на града :). Тук е мястото и за пореден въпрос: толкова ли е страшно в столицата (разбира се, спазвайки всички норми на поведение и не носейки златните си ланци 🙂 , има ли какво да предложи за разглеждане и възможно ли е придвижването пеша из центъра, като за последното едва ли ще навия съратниците си 🙂

 

Може, разбира се, да предлагате и някакви готини неща, които сте правили (трекове до Мирадор не са сред тях 🙂 Например, някъде попаднах на paragleding над Атитлан, което ми се струва страхотно 🙂 

Използвали ли сте фирми за транспорт и ако да- пуснете някой контакт? Особен проблем са ми организирането на отсечките Атитлан- Гватемала сити (особено, ако гоним полет), Флорес- Тикал и после Тикал- Сан Игнасио.

Местни гидове? За момента сме се спрели на Рокси за Тикал и си пишем с един от Антигуа (че там, доста скрити на пръв поглед съкровища имало).

 

Мисля, че е време да приключвам и да оставя вие да се изказвате

 

[Венелин]

Трябваше и аз да бъда на това пътешествие, но ме спряха от работата и отидоха само двамата ми приятели. Ще опитам да помогна с каквото мога.

Според двама мъже на около 30 години, Гватемала Сити изглежда притеснително, но не прекалено опасно.

За Централна Гватемала може да прочетеш в тоя пътепис (за съжаление недовършен в частта за Копан, Флорес и Белиз - вероятно няма никога да бъде довършен).

http://stranatanamaite.blogspot.com/

 

Моите приятели изпуснаха полет Гватемала - Флорес на връщане от Копан, защото главният път бил затворен заради взривове за разширение на платната. Откарали цяла нощ в огромна колона. Сменили полета за следващия (и двете компании имат сутрешен и вечерен) за 50-ина долара. Имате немалко време във Флорес, според мене ще имате как да наваксате - дайте си достатъчно време за пътя до Сити, ама няма какво толкова да се плашите сигурно. И все пак - те бяха с кола под наем, с обществен транспорт не знам как е.

В Белиз приятелите ми изключително много похвалиха зоопарка заради доста естествената среда, в която живеят животните, например тапирите.

[nomad]

За Белиз не мога да бъда полезен, не съм бил. Относно Гватемала всичко е субективно и индивидуално, това че нещо мен ме е изкефило, не е гаранция че ще се хареса на друг. За мен, столицата е опасна, естествено има квартали, които са ОК, но като цяло е опасна и ако по невнимание се озовеш в опасен район, вероятността да пострадаш не е малка. За разлика от Мексико, където движещата сила на престъпността  са картели, организиращи трафик, кражба на петрол и производство на дрога в индустриални количества. В Гватемала са улични банди, често извършващи кокошкарски престъпления с брутална жестокост. Лично за мен, столицата на Гватемала е доста по-рискована, дори от градове като Кулиакан или Ла Пас, където на практика се води война между картелите. Разликата е, че в Гватемала, като турист си цел на бандите, а в Мексико не си и може да пострадаш, основно, ако те сбъркат с друг или се озовеш на грешното място в грешното време.

 

Антигуа ми е едно от любимите градчета , въпреки всичките туристи, бих могъл да прекарам и 4-5 дни, много ми харесва. 

За мен, три дни за Атитлан са прекалено много, предвид времето с което разполагате. Градчетата по езерото, не са нищо особено, поне за мен. Според мен, от Панахачел, трябва да си изберете 1 или 2 градчерта, които да разгледате, например ако е пазарен ден Сантяго Атитлан(може да се върнете да спите в Пана), а ако сте купонджии и ви харсва нощния живот, Сан Педро и т.н. Но честно казано, за мен 3 дни са много, предвид общото време с което разполагате .

 

От друга страна, аз лично, бих отделил поне ден, за езерото Исабал, например разходка с кораб от Рио Дулсе до Ливингстън. Рио Дулсе е основен транспортен хъб по трасето от столицата до Флорес,  и след това можете да продължите, от там към Флорес. Според мен, Яша си заслужава, различна е от Тикал, препоръчвам тура, който е по залез.

Редактирано 29 септември, 2018 от nomad

[vesi]

Благодаря. Надявах се да се включите двамата с Childish.

Реално, първият ден за Атитлан ще е път, като от Антигуа ще минем през Chichicastenango, когато ще има пазар и през Iximche, което според разписания са около 5 часа път и допълнително разглеждане, така че остават два дни там.

Разкажете за Флорес, моля- какво интересно може да се прави, освен Тикал и Яша?

 

[nomad]

Флорес е приятно колониално градче. Като цяло, не може да се сравнява с Антигуа по чар и архитектура, но става. Във Флорес, а и в Петен изобщо, климата е тежък , по обяд 35 градуса са нещо нормално. За разлика от Антигуа, която е разположена на 1500м надморска височина и това определя климат тип вечна пролет с дневни максимуми от порядъка на 25-26 и нощни около 15 градуса.

 

Самото градче, може да се разгледа напълно за около два часа. Като изключим важноста му като отправна точка, за посещение на Тикал, Яша, Мирадор, няма кой-знае какво да се прави. Бихте могли, да отделите няколко часа да го обиколите и евентиуално тур, пак за няколко часа, с лодка из езерото. Наблизо има някаква импровизирана зоологическа градина, но животни в плен ме подтискат и не съм ходил. За мен най-якото пътуване с лодка в Гватемала си остава това от Рио Дулсе до Ливингстън, пред него разхоките с лодка в Атитлан и Флорес(Петен-Ица) ми бледнеят.

 

Флорес, е безопасен, навсякъде има туристическа полиция, дори и нощем може да се обикаля по улиците. Но от другата страна на моста в Санта Елена е опасно. Гида, който ни води до Мирадор, ми беше казал, че дори и по гватемалските стандарти, Санта Елена е опасна. Така че имайте едно на ум, като пресичате моста, препоръчвам из Санта Елена да се придвижвате основно с тук-тук и да не обикаляте много пеша, особено в периферните райони, пък и няма много за гледане там.

Редактирано 2 октомври, 2018 от nomad

[giafil]

Първо Гватемала сити не е много за ходене нито през деня нито през нощта . Мога в отделен пътепис да напиша неща които не са много хубави, но по-добре да не ви стряскам. Това което ми казаха местните е, че първо се гърми после се обира. Ако ще сте само заради полет е за предпочитане да спите в Гуате - така местните наричат Гватемала сити , защото задръстванията са зверски. Но имайте много едно на ум при всякакви разходки в града. Ако спите отново в Антигуа, трябва за сметните много добре времето за предвижване. На мен ми трябваше единият път за 45 км  /Гватемала сити-Антигуа/- 2ч.и 30 мин. Минава се през един район наречен Мисто , всъщност предградие на Гватемала сити и няма така циганска махала....Това е предградие което междувременно е станало цял град с около 4 милиона жители. 

Съвет сменете си пари в Антигуа , на центъра има банки и вършат тази работа защото във Флорес има един банкомат и работата е много тегава, плюс комисионна е солена за Visa карта от българска банка.  Има банки в търговският център преди Флорес , накрая на Санта Елена но курса е много много трънски и не е за предпочитане. 

За Белиз в Сан Игнасио ви препоръчвам най-добрата им агенция за Каракол Mayawalk намира се на главната улица , няма как да е подминете. дано има конвой през тия 3 дена като сте там защото това е малко късмет работа. Darryl August беше човека който се погрижи за всичко и съм супер доволна . Без никакви забележки. 

 Xunantunich можете сами нищо сложно. От Сан Игнасио рейса за границата с Гватемала който и рейс да хванете казвате на шофьора за Xunantunich и той знае къде да ви спре. Доколкото си спомням билета беше 1 белизки долар= 0.50 usd по един въжен мост който е без пари и се дърпа по въжета една платформа минавате на другият бряг и нагоре е 1км някъде . Ако не ви качи някой на стоп. 

Съвет когато се връщате от Белиз към Гватемала сити не го правете в последният ден защото аз имах много гаден опит . Затвориха пътя едни диви селяни от околните села на 10 км от границата с Белиз откъм Гватемалска страна и то за неопределено време. И само безумието ми което ме спасявало и друг път ми помогна да се провра през едни цистерни с гориво. Ще събера някой ден да опиша това пътуване.

Питайте друго каквото ви интересува защото точно този маршрут го минах февруари тази година , но аз от Белиз влезнах в Мексико. Най-гадната граница изобщо....

[stefanrusev]

На 28.09.2018 г. в 12:38, vesi каза:

вулкан Pacaya

По удачно е организирано директно  от Антигуа. Въпросът по-скоро е дали да опъваш нагоре сам или да си наемеш кон. На самия вулкан няма какво да се гледа тъй като след последното изригване едното било се е свлякло и е затрупало там където тече лавата. 
Бих оптимизирал маршрута и включил Копан на връщане, но както и Номад каза ще трябва да включите и Рио Дулсе в уравнението защото, със или без Копан, на връщане от Белиз до Гуате ви чака поне една нощувка някъде по пътя.

 

[vesi]

Благодаря 🙂

Белиз сити- Гватемала сити, най- вероятно ще правим със самолет, точно, за да няма изненади като затваряне на пътища и сие.

Xunantunich ще правим по път от Тикал към Сан Игнасио и май за момента се спираме на вариант с private трансфер. giafil,  кажете Вие как правихте минаването през граница?

Някой правил ли е тур Cave Tubing at Nohoch  Che'en в Сан Игнасио, да изкаже мнение?

За Пакая, гледах отзиви от посетили го последните седмици и според тях, лава имало... Така или иначе, това остава за доуточняване на място, че много ми се изкачва някой вулкан, но за Acatenango силите няма да ни стигнат. 

 

От летище Мундо Мая, с тук-туци ли стигахте до Флорес? И изобщо правихте ли някакви предварителни резервации за шатълите между градовете?

Редактирано 9 октомври, 2018 от vesi

[giafil]

Здравей vesi,

ще разкажа малко по-подробно за това минаване, на границата между Гватемала и Белиз при Benque Viejo. Надявам се повече да се смеете на разказа ми отколкото да предизвика страх или колебание за пътуването ви. Просто има неща които са писани да се случат и няма значение какви мерки взимаш накрая пак си в киреча с двата крака както казва един мой приятел. Първо само ще уточня, че аз съм от сами пътуващите жени и освен това съм много руса. J Ползвам почти винаги местни автобуси, микробуси, и каквото там дойде , случвало се е и един път на бетонобъркачка да се придвижа, но това е друга история. Човека беше много мил и искаше да ме закара, аз не спрях да се хиля. 😉

Та сутринта във Флорес станах много рано защото исках да пристигна по-рано в Сан Игнасио и евентуално да отида след обяд да видя Xunantunich. Мислех си аз. За това понякога не е много добре всичко да се планира предварително. Бях предупредила собственика на хотела да ми поръча тук-тук до спирката на автобусите за границата с Белиз, но естествено той се беше нещо разсеял. Не беше проблем, веднага махнах на един минаващ, вътре имаше момче, аз бях с куфар и доста обемна чанта, но явно се оказа, че ще се поберем. Момчето като истински джентълмен като разбра къде отивам реши, че първо мен ще закарат, а после него което беше още по-добре защото знаех, че няма да се лутам да търся автобуси на гадната автогара, а те ще ме стоварят пред точният. Така и стана. Само прехвърлих багажа от едното превозно средство на другото и зачаках да се запълни микробуса за да можем да тръгнем. Беше около 7 сутринта и градът полека- лека се размърдваше. Почаках още малко, пътуващите основно жени с деца, няколко мъже , но нищо заплашително, макар целият район да е меко казано сигурен. След още малко тръгнахме, минахме през центъра на пазара и сергиите, явно и там имаше хора за качване и потеглихме по основният път. Пейзажа хубав аз започнах да се отпускам и да дрема. Всичко спокойно. Пътувахме така доста време, като през цялото време се спираше някъде по средата на пътя и слизаха и се качваха хора. Даже на една от тези спирки се качиха 2 жени с не помня какъв брой деца 5 ли 7 ли деца. В микробуса стана супер весело , аз за такива случай имам бонбони и някакви дребни бисквити под ръка. Те ме накичулиха набързо щото все пак мястото е кът, хилене закачки и си пътувам аз така спокойно . Разстоянието не е много между Флорес и Сан Игнасио около 106 км. И на мен идеята ми беше с тоз микробус да стигна до пункта на границата и после ще видя , такси ли или автобус ако има. Да, но на около 15 км преди границата микробуса спря, но аз нещо не можах в първият момент да разбера какво се случва. В последствие от едната жена до мен разбирам, че пътя е блокиран от барикада от дървета и храсти и че има стачка. Отвориха врата и излязохме да видим какво се случва всъщност. Колоната пред нас от камиони, коли, микробуси беше сериозна. Аз се обърнах назад , картината същата …В първият момент е повече учудване и по-малко притеснение от ситуация.  Точно зад нашият микробус беше спрял подобен и видях, че отвътре се измъкнаха момче и момиче чужденци и аз веднага ги заговорих защото наоколо бяха само местни и в един момент усещаш, че за тях може и да е нормална ситуацията, но за нас чужденците е необичайна. Оказаха, че са от Прага и се казват Зденек и Линда и са тръгнали за Cayo Coco Belize. Докато ние се запознавахме, или по-точно казано поставяхме началото на едно невероятно приятелство, шофьора на микробуса ми вече беше изяснил ситуацията, че стачката е направена от селяни от едно от селата което няма път и те искат асфалт. Продължителност на стачката-неопределено време , но най-вероятно 2 дена защото сега започвала пачангата, а миналият път траяла 2 дена, докато един от стачниците едва не пукнал от дрога и алкохол и това било причина за край на исканията им. Аз зададох няколко уточняващи въпроса за трафика, камионите и изобщо, но отсреща срещах само едно безгрижно хилене, което ме притесни. Преведох на английски на Зденек ситуацията защото те не говореха испански и това предизвика първо съмнение, че няма как да стоим 2 дена тук. Линда веднага затърси в телефона дали има друг пункт на границата между Гватемала и Белиз. А аз продължавах разузнавателната дейност. Естествено никой нищо не знаеше, но всеки беше спокоен, че тия дни ще е отвори. Ама колко са тия дни …един, два , три. Мен това ме хвърляше в див потрес, защото аз имах план и освен това нещо вече в Гватемала не ми се седеше. А и какво да правя като пред мен е мечтаният Каракол. Ще виса аз в средата на нищото, щото бай Хуан иска асфалт. Изкарах малкият фотоапарат да щракна тоя знаменит момент, щото когато ти се случват сцени от гватемалският магически реализъм на Мигел Анхел Астуриас имаш нужда от запечатване на момента. Понякога от разстоянието на времето само снимките те връщат към реалността, но дори и те ти се струват не реални.

Шофьора на моя микробус дойде да ми каже, че той със всичките жени и деца се връща обратно във Флорес и дали ще се връщам с него. Абсурт !!! Няма как да се върна. Попитах на Линда шофьора дали той ще остане и дали мога да остана с тях ако има място. След известно суетене се оказа, че моя шофьор натовари всички гватемалци от на Линда микробуса , къде ги събра не мога да кажа при условие, че слезнах  само аз ,а се качиха 8 местни. Завъртя и отпраши обратно. Останахме тримата и шофьора на другият микробус, който се казваше Гонзало момче на около 27-28г. Много приятен и със страхотно чувство за хумор, което караше цялата ни група да се смее. Естествено докато ние се осведомявахме за обстановката той се осведомяваше за мен защо пътувам сама, от къде съм, къде отивам и не пропусна разбира се да ме омъжи набързо за някакъв братовчед който бил млад колкото него и също карал микробус, ама собствен. Така, че имал пари да ме гледа. Естествено  когато са се опитвали да те омъжват по същият начин вече безброй пъти по пътя, почваш да се забавляваш и аз му викам айде докарвай го и хич няма да чакаме да се отваря пътя, ами е от тук караш в първата Iglesia, уреждаш падрето и Линда и Зденек ще са кумове. Хубаво обаче , човека и той една идея по майтапчия от мен и викна братовчеда, който беше километър по напред на опашката. Гледам, задава се едно момче отгоре висок метър и шейсет с вдигнати ръце, има-няма 50 кг. Гонзало умира от смях, Линда сълзи и излизат от очите и не може да си поеми въздух. Зденек вика ся видя ли…аааа…

И докато се хилим в един момент на Гонзало му звъннаха по телефона, лицето му се изпъна и само за секунди ни вика качвайте се на микробуса. Братовчеда и той бум вътре и с бясна скорост, обърна и се понесе в посоката от която бяхме дошли.  Ние се спогледахме, както се хилихме усмивките замръзнаха на лицата ни, а аз се опитвам да надам ухо какво говорят, хващам откъсачни думи за някакво цистерна, но като цяло дали от стрес или от диалекта и шума в микробуса нищо не схващам. Виждам ги, че са супер напрегнати и карат с бясна скорост, но не схващам нищо. След около 4-5 километра спря пред една импровизирана дървена бутка , някъде в началото на едно село. Обърна се и обясни. Оказа се, че селяните са почнали да слагат камиони цистерни напречно на пътя не само отпред ами и около 5 км отзад на колоната чакащи, така, че всички които са на опашката да останат като в капан и да не могат нито напред, нито назад да мръднат, и фактически той успя да ни измъкне. Стоим кибичим и вече никак не ние смешно. Ситуацията почна да става сериозна. И точно в този момент почнаха да минават пикапи натоварени с гватемалска полиция. Тежко въоръжени и с протектори като гладиатори. Тая гледка съвсем ни отрезви. Аз и Линда веднага влезнахме в микробуса, защо и двете явно бяхме чели неща за гватемалската полиция и картелите , отвличане на чужденци и подобни неща и се стегнахме и двете доста видимо. Зденек го раздаваше пич. И точно като си говорихме, че от местните като, че не ние страх толкова, колкото от полицаите и хоп точно пред нас спря пикап с около 7-8 полицая. Наскачаха и наобиколиха павилиончето набързо, но тъй като врата на микробуса беше отворена, ни забелязаха почти веднага, това накара Зденек също да се качи в микробуса, а Гонзало предвидил какви са ни страховете, затвори страничната врата, отвори задната и седна за да може хем да влиза въздух, хем да не се виждаме много. Стояхме още доста време, полицаите ядоха седяха на пластмасовите столови и основно говориха по телефона …всички до един бяха телефонисти…междувременно шофьора ни разбра, че няма изгледи да се отвори днес пътя и почнаха с братовчеда да се уточняват какво да правят с неговият микробус -

нещо много се разтегнах в описанията ..

[Vihren]

Аз съм онзи дето Венелин по-горе е споменал с пътеписа. Тъййй. 

Централната част на Гватемала Сити край площада и катедралата, както и ''живата зона'' - зона 10 са напълно безопасни през деня и доста безопасни през нощта, а другаде и без това няма какво да се гледа - което значи че една разходка във всяко с едно такси помежду не представлява никаква опасност. Бих препоръчал обаче да се направи някакъв буфер последния ден - примерно на отиване да сте с ден по малко в Антигуа и накрая да я посетите пак , хем и за по-хубави спомени,хем защото по пътищата из Гватемала е голяма каша, я ще има стачка, я строежи...Летището е в града, така че няма нужда от притеснения за задръстване по пътя за него. Полет от Белиз Сити за Гватемала Сити директен нямаше аз като ходих, а недиректните са много скъпи - но има от Белиз Сити до Сан Салвадор, откъдето връщането до европа е с еднаква цена с Гватемалското обичайно. От Белиз за Гватемала Сити има автобуси, обичайно отнемащи по една цяла нощ, но може да се разчита на тях, изглеждаха доста добре. Ишимчето е много приятно и доста малко. Въобще нещата по Панамериканската магистрала не губят време, защото по нея придвижването е в пъти по-бързо, отколкото по другите пътища. Езерото става и за ден, защото с лодка по диагонал е половин час, т.е и трите градчета се виждат за един хубав тур с лодка. Много е приятно, обезателно препоръчвам тия лодчици, но малко испански за пазарлък с капитана е полезен. Естествено край езерото е най доброто място за почивка. В подножието на Пакая има гидове, коне и т н, няма нужда да се взима от Антигуа. Качването не е трудно или дълго (точно час), обаче гидът много бърза и аз поне издъхнах и имах нужда от коня. Като стигнете на пепелта и гледката (поискайте си гледката, в цената е, ама е на още 50 метра нагоре), ще се появи и оферта за самия връх на вулкана. Ние не я приехме, ама може и да си струва, но отнема още час и половина догоре и един наобратно.

Копан е много далеч. Хубав е, обаче ттябва голямо усилие и късмет за да стане в един ден от Гватемала - ние положихме усилието, но нямахме късмета и пътят беше затворен цяла нощ. Кетцалтенанго и прилежащите му Салкаха и Сан Андрес Шекул са много приятни градчета и по магистралата е бързичко до тях, ако доскучее седенето в Антигуа или Атитлан. 

В Белиз Зоопаркът беше страхотен. Автобусите от Сан Игнасио за Белиз Сити са на всеки час, един ме остави на зоопарка, следващият ме взе и галих тапири, има и ягуари за галене и хранене, въобще беше много невероятно изживяване за хора дето обичат животните. Иначе, заради изтървания самолет не видях белизките древни градове. 

Флорес не е нещо специално, много е сладък но и много малък  - вечерта след като сте видели Тикал му е напълно достатъчна.

 

 

[vesi]

Да напиша впечатленията до момента 😉

Антигуа- абсолютно страхотно градче.  Колорит, история, много чужденци и още повече полиция... с пушки 🙂 Вулкани... 

Трансфер от летището с такси - 35$. Тур до Pakaya- 10$ (видяхме лава:), качване с коне- 100 кецала ( много е яко, ако не ви е страх от коне по нанагорното). Храна -от 25 Q за обедно меню, до 150Q за вечеря. Бира- поръчвайте литровка - 25Q 😉

пп- Относно превоза- пътуваме четирима и съответно в повечето случаи цената на човек за таксита и частни трансфери излиза, колкото с обикновени шатъли. Съществуват опции с “чикън бус” ( абсолютно евтино и с безумни шофЕри), както и шернати бусове за чужденци.

Редактирано 17 ноември, 2018 от vesi

[vesi]

Продължавам с пътя до Пана. 

Решихме да посетим небезизвестния пазар в Чичи (Chichicastenango)- можете да го направите само в четвъртък и неделя. Доста народ има на този пазар, много цветове... и, ако някъде пише, че другаде бихте могли да пазарувате типични местни изделия на по- ниски цени, усъмнете се 😉 Обаче, малко в повече може да ви дойде колорита. 

По пътя минахме през Iximche. Тук доста мога да пиша ( и може би, ще го направя), но едно нещо е сигурно- това място, с правилния гид, може да ви накара да се влюбите в него. Малко, невзрачно на пръв поглед, но добър старт за следващите Тикал и Каракол.

Трансфер (само за нас) Антигуа- Пана, през гореописаните- 120$. Тръгване около 7, простигане в Пана около 17 (малко се мотахме, ама и заради това не харесваме туристическите обиколки с фиксирани часове). Гид -20$ 

пп- На първата снимка може да видите реплика на “онзи” календар, спрямо който трябваше (според някои) 2012 да е последната. Между другото, това не е мястото му на откриване (каквато заблуда цари:)

[vesi]

Атитлан- следваща спирка ( по- точно, градчето Panajachel- накратко Пана) Тук има една главна улица- Santander, около която е гот да отседнете. Накрая е пристъна, от който тръгват лодки всякакви. Можете да се включите в масовката- за 125Q да пообиколите околните селца Сан Марко, Сан Хуан, Сан Педро и Сантиаго Атитлан с престой по 1 час във всяко (тръгват 8.30, връщане 14), а може и да си наемете лодка, която да ви закара до тях, ама без припряност 😉 Спазарихме се за 500 Q.

В общи линии (за този тур)- Сантиаго Атитлан и Сан Хуан си заслужават много. Отчасти и Сан Марко.

Ако все още не сте си напазарували разни нещица, в Сантиаго Атитлан имате възможност. Тук предлагат и най- доброто кафе в цялата държава 🙂 Гледката от двора на църквата е невероятна, а да чуете проповед в катедрала, от жена проповедник на езика на маите- уникално.

Сан Хуан, някак ми стана любим. Без народ, спокойствие, графити по стените... Ами, паснахме си;) Църквата на върха, по уличката в ляво от нея шоколадената фирмичка, а в ляво от пристъна- заведението с уникални коктейли;)

Сан Марко- ако нещо ми хареса, то беше гледката горе в нищото. Всеки туктукаджия я знае, което ще ви струва по 5-10Q на човек (за пръв път се побрахме 4 човека в един тук-тук). Може и да ви закарат и от другия край на града, от където може да скочите в езерото 😉

Ядене- обедни менюта по около 25-30Q, улична храна- 8- 10Q, вечери- от 50- 150Q.

Възможно е и ползването на лодките за местни- трансфер до Сан Марко- 10Q, трансфер до Сантиаго Атитлан- 25Q (еднопосочно).

[stefanrusev]

преди 45 минути , vesi каза:

Сантиаго Атитлан

А мумията на Мушамон (Maximon)?

[vesi]

преди 1 час, stefanrusev каза:

А мумията на Мушамон (Maximon)?

Опитвам се да не съм прекалено обстоятелсвена 😉 А и тази история започва прекалено да се комерсиализира, та... въпрос на избор. Още на пристана има гидове- който иска може да се възползва

[Tedy]

Атитлан може ли да се направи за ден от Антигуа, без нощувка. Колко време се пътува на посока?

[nomad]

На теория е възможно да отметнете езерото за един ден, без нощувка. На практика е трудно и не виждам особен смисъл. От Антигуа с шатъл са към 3 часа до Панахачел. Ако тръгнете сутринта ще стигнете в Панахачел преди обяд, може да се включите в тур по езерото с лодка или да си изберете едно от градчетата, което да посетите и обиколите. Последните шатъли от Панахачел тръгваха към 4-5 следобяд, ако успеете в рамките на тези часове да разгледате езерото с лодка или някое от градчетата, бихте могли да хванете последния шатъл и да се придвижите до Антигуа.

Редактирано 20 ноември, 2018 от nomad

[vesi]

преди 5 часа, Tedy каза:

Атитлан може ли да се направи за ден от Антигуа, без нощувка. Колко време се пътува на посока?

Тук, всичко свързано с транспорт е условно. Много от пътищата са еднолентови, наклоните са ужасни, съответно, аварирала кола, бавен камион могат да направят един трансфер да продължи два пъти повече от нормалното. За 140км ни трябваха 4 часа от 5 сутринта. 

 

[Tedy]

преди 10 минути , vesi каза:

Тук, всичко свързано с транспорт е условно. Много от пътищата са еднолентови, наклоните са ужасни, съответно, аварирала кола, бавен камион могат да направят един трансфер да продължи два пъти повече от нормалното. За 140км ни трябваха 4 часа от 5 сутринта. 

 

Ясно, да оставям аванс от време.

[Childish]

Също стават задръствания между Антигуа и Гватемала Сити.

[stefanrusev]

преди 8 часа, Tedy каза:

Атитлан може ли да се направи за ден от Антигуа, без нощувка. Колко време се пътува на посока?

Не, това и Оги няма да успее 😂.
Това със шатълите си е известна доза мазохизъм - за половин час по-бързо придвижване се друсаш сгънат на три в маршрутка голяма колкото корейско ванче. 
п.с. Извинявам се но ония ден бях зает и не ти вдигнах. между другото - ето един удобен сайт за транспорт. 
В Копан в никакъв случай не отсядайте във Via Via - лудница пълна, шум до зори... и дори ни оставиха на улицата въпреки мейлите и резервацията...

Редактирано 20 ноември, 2018 от stefanrusev

[vesi]

Сайта, който използвах аз за транспорт е: https://www.transportguatemala.com/book-transportation.php

пп: Залеза над езерото е уникален 😉 

[vesi]

Продължавам с Атитлан, но от другата страна.

Като обобщение и за трите посетени градчета- там са местните. Ако искате да видите как перат в езерото, как децата прекарват часовете си по плуване в него, как се къпят пак там- тези градчета ще трябва да видите. Нищо туристическо, леко подозрителни хора, дори намръщени. Не харесват да ги снимат... уважихме избора им. 

Санта Катарина- кръстих го “синия град”.

Сан Антонио- има фабрика за керамика, ако някой го интересува. Там, като че ли, беше най- самоботно. Жените се отличаваха със сините си носии, а животът протичаше, както предполагам, е протичал преди векове.

Сан Лукас- пълно разочарование.

Като цяло, освен ако не сте абсолютно запалени от местния бит, може да го сметнете за загуба на време. Аз съм с противоречиви чувства 😉

Лодка- 400Q, закуска (тип курабийки) по 0,50 Q/бр.

Редактирано 21 ноември, 2018 от vesi

[Tedy]

Аз искам да кача вулкана, но ако настъпят промени ще заменя с Атитлан. Само ме притесни това с блокираните пътища, защото искам да посетя Копан и сухопътно да вляза в Белиз. А идеята да висим някъде и да губим цял ден не ми допада.

[vesi]

Вулкани да искаш тук.

Акатенанго е около Антигуа, но за изкачването му се изисква доста голяма подготовка.

Пакая е приятна разходка, а и имаш възможността да използваш кон, почти до края на пътеката. Горе на върха има лава.

Сан Педро е опцията в Атитлан. Организира се, долу в градчето. Доколкото разбрах, не бил толкова сложен за изкачване, но се препоръчва гид, който да е с теб постоянно, че доста нападения имало тази година.