дневник Eurotrip 2 - септемврийски и пак кратък

[antea]

твърде е възможно вече на всички да им е дошло до гуша от Братислава, но като част от магеланската инвазия, съм изкушена да споделя и нашата есенна разходка в района и отвъд, всъщност предимно фото-погледа ни там

 

 

оригиналният план беше петък-понеделник с отбиване във Виена, но омерзени от пренасрочения полет за неделя вечерта, решихме да се приберем по „най-краткия“ път с ден престой през Дъблин, което добави към безплатните билети от черния петък едни скромни 59 евро тотал за въздушен транспорт по оста София-Братислава-Виена-Братислава-Дъблин-София, берекет версин дето се вика

 

 

та тъй, кацнахме си съвсем по разписание, и изчакахме минутка да дойде таксито, поръчано през Taxify – горещо препоръчвам, цената до идеалния център се оказа съвсем приемлива – 5,80 евро, платени с карта през самото приложение, шофьорът беше проактивен усмихнат младеж, който веднага разпозна, че пристигаме от София и попита дали сме тук за първи път; в изблик на любезност го поканих и аз в Родината, изтъквайки че има оживен нощен живот, представяйки си наивно колко привлекателни биха изглеждали за словашки младеж няколкото бара по Шишман…… малко по-късно, когато нахлухме из уличките на Стария град и видях какъв живот кипи из десетките кръчми, кафенета, бирарии и изобщо заведения от всякакъв вид, сериозно се засрамих, че съм подвела човека, но той така или иначе бая уклончиво прие софийското ни гостоприемство и не обеща, че ще дойде

 

 

така в 21:45 акостирахме в чудесния отел Danubia Gate, на отлично място в единия край на центъра, ъпгрейднати /без да знаем защо и как/ в прекрасна огромна стая на последния етаж с тераска и изглед към интересните места, а 15 минути по-късно се пуснахме на нощна обиколка

 

 

доволни от видяното, на следващата сутрин продължихме в посока към Замъка и доогледахме отново, и всичко щеше да бъде върха, ако в един момент докато се въртях като пумпал с телефона ми в ръка, издирвайки по картата спирката на Фликсбуса, едно неволно побутване с лакът не ми го изби от дланта и той доста пъргаво се хлъзна към една водопроводна шахта  тук рефлексът ми се включи и за да не потъне в тъмните дебри на братиславските канали, моменталически взех, че го настъпих ударно с крак, в резултат на което установих, че това е сигурно единствената добре запречена шахта, в която е нямало как да пропадне, но за сметка на това вече беше с добре охлузен и надран екран! и с един такъв леко подозрителен зеленикав оттенък на подсветката, на който временно реших да не обръщам внимание, защото, нали, съм над тези неща

 

 

оплаквайки крайно неестетичния вид, с който трябваше да се примиря за следващите няколко дни, седнахме да пием по едно утешително капучино, и докато го привършим, зеленото от предния пасаж започна прогресивно да се превръща в лилаво, после мораво, а накрая и в черно и да пълзи нагоре, докато не покри 99% от дисплея – моето око към света, съдържащо всички резервации, кодове, програми, маршрути и идеи, свързани с пътуването, буквално се почувствах ослепяла и признавам, че дори сигурно жаловито съм се поразхлипала

 

 

добре че, все пак, си имам технически гений за мъж, който за минутки успява да отвори заклещени врати /Eurotrip 1 – Порто/, а тук се оказа способен да ми инсталира набързо един teamviewer, през който да спасим каквото можем от устройството и чат-пат да гледаме от неговия телефон какво се случва в моя

 

 

така закрепили положението се метнахме на зеления автобус и отпътувахме към имперска Виена

 

 

-----------

от книгата ни за похвали и препоръки към местната управа:

+ отлично поддържана централна част с богат кулинарен живот, запазена старинна атмосфера и високо ниво на чистота, имайки предвид набъбналите туристически тълпи покрай нискотарифните компании

- наличие на ВиК шахта на най-неподходящото възможно /от моя гледна точка/ място

 

 

[antea]

пътуването между Most SNP и Vienna Erdberg минава наистина бързо и след час вече бяхме в метрото по линия U3, предварително си бяхме купили от Wiener Linien дневни карти за събота и неделя по 5,80 евро /такива не се продават на машините/, така че не губихме време за тях и към 3ч.се настанихме в избрания Motel One Westbahnhof - отново попадение за отлично откъм логистика местоположение, готин дизайн, чистота и супер закуска

 

след което отново на U3 и след няколко спирки изплувахме на Stephansplatz, откъдето се юрнахме по обичайните ни обиколки - катедрали, сладкарници и кафенета, грандиозни сгради и площади; вечерта преминахме и през похваления тук Centimeter /зад Кметството/, където, трябва да призная, шницелите бяха големи и вкусни, но не бих повторила посещение там - една поръчана салата изобщо не пристигна, а австрийците след няколко халби бира стават доста шумни и тропаха здраво по масите, вътре се пуши, което дори аз като върл пушач не одобрявам, така че едва дочакахме да приключим и с облекчение напуснахме, оставяйки зад гърба си облаци от дим с примеси на пържено, не много имперско, факт.

 

половината следващ ден прекарахме в Schloss Schönbrunn, като си взехме Classic pass за 40 стаи, градините, лабиринта и Gloriette - когато ги приключихме, си казахме, че щеше да ни е било по-хубаво, ако просто се разхождахме из безплатния прекрасен парк - градините категорично не са нещо впечатляващо, таксата за Gloriette е за да се качиш на 2 метра над всички останали хора; признавам, че нямам особен сантимент и интерес към светския живот на коронованите особи, владели тази част на Европа, поради което 40 старовремски стаи и салони без достъп на дневна светлина, с кресла и плюш, не ме накараха да ахна от възхита и да плесна с ръце.... но както и да е, на финала все пак се почувствахме леко по-одухотворени от досега с отминало великолепие и аха да се заприказваме на по-възвишени теми, когато си бръкнах в чантата и установих, че любимият ми Kindle, с който снощи съм заспала, е останал бутнат под възглавницата във вече освободената от нас стая

 

е стана ми зле, честно! първо телефона, сега и четеца, останах съвсем аналогова и с разбито сърце  така че се засилихме отново на трамвая към хотела, като през целия път мрънках как е изчезнал завинаги и най-вероятно сега някое австрийско дете (или по-скоро неавстрийско, предвид обичайната националност на повечето обслужващ персонал) се диви на кирилицата в този неочакван подарък, който мама е донесла от работата; трезвата мисъл на мъжа ми, повтаряйки, че тук сме в цивилизован град и не се случват такива долни неща, разбира се, се оказа по-правилна от моята ужасна мизантропия и малко по-късно си го получих на рецепцията, поднесен с усмивка и опакован в торбичка

 

хареса ни Виена  но не напълни голямата кошница, с която бяхме потеглили - всъщност усетихме остра липса на малки, китни и уютни улички, които дефакто никой не ни е обещавал там, така че си е в нас проблемът, та стратегически решихме да компенсираме това с .... италиански ресторант, издирихме такъв похвален в Inner Stadt и заседнахме в Trattoria Santo Stefano, където илюзията, че сме отново в любимата страна, финално се развенча, когато при плащането на сметката смуглият италиански сервитьор доверително ни се разкри като "комшу" от Истанбул, мараба! май трябваше да се придържаме към шницели и вурстове.....

 

финални кръгчета из просторните площади и Museumsquartier, и то си стана време отново за Фликсбуса и родната Братислава, за неделната нощувка там бяхме избрали Falkensteiner Hotel, заради 3-те минути до Стария град, където отново навестихме вече опознатите места, вечеряхме, а после заспахме блажено за няколко часа до ранния полет към Дъблин

 

-------------

от книгата ни за похвали и препоръки към града:

+ културна работа! когато такава достолепна и прекрасна сграда е предназначена за Библиотека, това значи наистина много за нивото на нацията (или поне на част от нея); за хора с интереси към изкуства и музейно дело, предполагам, си е направо попадане в Рая

- ефектът от горния плюс малко се опошлява от десетките карети и файтони с кончета и торбите под опашките им, които трамбоват из площадите и района на Хофбург; сериозно си мисля, че хората, които ги ползват, за да се придвижват царствено, вероятно страдат от аносмия

 

 

 

 

[mililia]

Антеа, явно не ви е било скучно 🙂. 

Опитах се да те разпозная на летището, обаче без успех. Всъщност от голямата група Магеланци, не разпознах никой. 

[antea]

@mililia и аз така, никого

за всеки случай в самолета тествах съседите по седалка с едно "магеланци?", но по неразбиращия поглед схванах, че не съм улучила, и без всякакви угризения си потънах в книгата

ще ми е интересно да прочета и за вашето прекарване 🙂

[antea]

и така, след тричасов полет, се приземихме на ирландска територия, където ни чакаше супер-дупер изненада, няма да познаете каква....

 

ами да, шокиращо ирландците си имат собствен език!!  а не както наивно бях смятала дотогава, че това е онзи романтичен акцент на ирландските wise guys в Ню Йорк, или начина, по който говорят Силиън Мърфи, Лиъм Нийсън или Джеймс Бонд, когато беше Пиърс Броснън

 

първия надпис, който фиксираха очите ми още на летището, гласеше Fáilte roimh Bhaile Átha Cliath, и ако отгоре не пишеше Welcome to Dublin, щях сериозно да се озадача къде точно сме попаднали.... с проба-грешка и сравняване на думи по различни табели, скоро установихме че Bhaile Átha Cliath e всъщност оригиналното име на града, и се произнася като bol-yeh aw-ha clee-ah, яко! от тук до края страшно се забавлявахме да четем надписи на ирландски и английски, които, макар да казваха едно и също или да посочваха еднакви места, нямаха абсолютно нищо общо помежду си като вид на думите, и така и не открих някаква зависимост, която да обясни защо хора, изглеждащи съвсем подобно (например в трамвая) си говорят на ирландски помежду си, а съвсем същите до тях - на английски; след тази изненада обаче всички други приятни клишета си бяха налице - мъжки и женски лица с бледи кожи и лунички, червеникави коси и спукани капиляри по носле и бузки от активна употреба на гинеси и джеймисън, ай наздраве!

 

така поели това лингвистично предизвикателство, си взехме по една 24 часова Visitor Leap Card за 10 евро, която покрива дори и трансферите от и до летището, които иначе си струват 12 евро двупосочно, хванахме първия автобус към центъра и към 10 сутринта се представихме в Cassidys Hotel, за да си оставим раниците; да ви кажа, изборът на място за спане в този град е огромно предизвикателство поради жестоко високите цени за някакви доста компромисни условия, и това Касиди, когато го открих, ни дойде спасително - хем поддържаше стандарт, хем на чудно място за обиколка на града и за трансфер към летището, а като най-голям плюс си му броя, че стаята ни чакаше готова от зори, а рецепционистът се досети да говори бавно, без да му намеквам два пъти

 

и така, метнахме по дрешка в плюс, че навън си беше един, как да го кажа.... здрав и крепък студ, и тръгнахме по задачи, а те бяха - да видим Trinity College и Temple Bar и след тях - каквото дойде, а пък то не чака и си идва някакси само - центърът не е особено голям и спокойно си го обикаляш без изрична нужда от допълнителен транспорт, в нашите очи градовете печелят много точки от това, защото 10 минути с метро под земята може би спестява километри, но действа зле върху усещането за цялостна атмосфера, понеже очите не виждат цялата, по-голяма, картинка

 

Temple Bar е един от най-цветните и весели райони, които сме виждали някъде, то просто ти става едно такова ведро на душата, поободрихме се до степен да нахлуем в типична кръчма - Old Mill - и геройски да похапнем местен cottage pie под звуците на ирландски народни ритми (не, не U2, а по-скоро нещо с флейти, свирки и цигулки)

 

изпълнили дежурните туристически активности, заради които съществуват подобни квартали, време беше да се отдадем на по-културни дейности, а именно опознаване на революционната история на Ейре! със същата страст, с която почти навсякъде, където ходим, избягваме музеи, пък се записваме на всякакви creepy преживявания в мрачни и подозрителни места, а дъблинското такова беше Kilmainham Gaol, с букнат седмици по-рано следобеден тур, защото "кога друг път ще влезем в старинен затвор" (дай боже в модерен да не влизаме де...)

 

прекарахме отлично и научихме толкова неща за революции и екзекуции, колкото не знаят сигурно дори и местните третокласници, което ни успокои, че изкупихме невежеството си относно езика, ставайки признати експерти по Въстанието от 1916г. и съдбата на ..... айде да не се увличам в лекции

 

после доразходихме се покрай Лифи, стари митници, бизнес райони, и къде-къде - как къде - отново в Temple Bar, то просто краката си ходят сами натам и довършихме вечерта в обкръжението на зачервени, добре затоплени и весели хора; пътем към хотела си взехме мислено чао (но не и сбогом) с тази пъстра спирка от краткото, но за нас вълнуващо, есенно трипче

 

Cúram maith aire a thabhairt Bhaile Átha Cliath 😍

 

 

 

 

 

[ivooo]

@antea Много сладко и забавно пишеш . А  и се обогатява човек с думи като аносмия 😀 . 

 Моля те прави го по често .   

[krasen_denev]

@antea,щеше да извършиш грях,ако не беше споделила пътуването! Снимките са абсолютен трепач! Благодаря ти!

[Гост]

Каква скрита лимонка си ти... 

 

П.П. Аз ви намразих всичките с тези инвазии - не съм била нито в Словакия, нито в Австрия 

 

П.П.П. В Ливърпул аз не можех да повярвам, че мога да говоря английски език. Бяха ми разбити всички лингвистични илюзии.

 

Снимки трепаччччч! 

[Zaro]

@antea, поне slainte научихте ли какво е ?

 

[antea]

благодаря ви, мили хора

 

@Zaro то малко неудобно да призная, но ние всъщност не пием, така че не сме имали повод за тази специфична употреба на речта но да ти кажа - на места, като тези, в които цената на малкото обикновено уиски скача след първите 6 евра с по 1 за всяка отлежала годинка, а усърдно се предлагат все стари-та стари реколти, тази ни особеност се оказва предимство

Редактирано 29 септември, 2018 от antea

[Гост]

преди 6 минути , antea каза:

 

@Zaro то малко неудобно да призная, но ние всъщност не пием...

Ти пък неудобно. Аз така се чувствам! Направо вече като алкохолик с пристрастието си за хубаво питие сред толкова непиещи магеланци 🤔Ама предимство си е вашето, факт 🙂 

Редактирано 29 септември, 2018 от Гост

[Zaro]

преди 18 часа, antea каза:

благодаря ви, мили хора

 

@Zaro то малко неудобно да призная, но ние всъщност не пием, така че не сме имали повод за тази специфична употреба на речта но да ти кажа - на места, като тези, в които цената на малкото обикновено уиски скача след първите 6 евра с по 1 за всяка отлежала годинка, а усърдно се предлагат все стари-та стари реколти, тази ни особеност се оказва предимство

Е ... да отидеш в Темпъл бар и да не пийнеш е като да отидеш в ресторант, ама да не хапнеш.