Къде сте срещали най-дружелюбните хора?

[Crazy Horse]

Здравейте всички!

 

В различни теми прочетох колко невероятни, дружелюбни и гостоприемни са хората в Иран, Казахстан, Киргизстан и други места, за които ми беше любопитно да прочета, без да имам особено желание да ги посетя. И от друга страна намеци колко по-студени са хората от западните страни. Затова ще ми е любопитно повече магеланци да споделят къде хората са ги впечатлили със своето отношение към тях - сърдечност, искреност и гостоприемство без задни материалистични мисли.

Според моя скромен опит, най-милите и гостоприемни хора, които съм срещал са в САЩ и по-конкретно в Средния Запад. Имал съм случаи дори в по-големи градове като Канзас Сити, където питам къде се намира еди коя си улица, просто да ме качат в колата си и да ме закарат до адреса. В малки градчета на щата Мизури са ме канили спонтанно на барбекю, вечеря и дори да преспя безплатно ако нямам къде. Аз, разбира се, вече имах уредено спане, но подобно спонтанно гостоприемство винаги ме е впечатлявало. В никоя друга страна не съм срещал толкова хора, които са ме трогвали с това колко са мили, дружелюбни и гостоприемни. Разбира се, подобно отношение не съм срещал в Ню Йорк, Бостън или Лос Анджелис, но това е разбираемо. Ще ми е любопитно да прочета и при вас как е.

[dimitrov6]

В Турция хората са научени от религията сигурно да помагат,дори за тях да не остане .Ще те почерпят,и помогнат със всичко.

Но обратно на тяхната доброта и простота,в хубавия смисъл,имат управляващи параноици,които налагат полицейска и военна държава.

Заради това не ми се пътува вече там.

[Дани Магелани]

Най-милите и сърдечни хора, които съм срещала, са японците. Готови да помогнат, без да си поискал. Дори и тези, които живеят в големи градове, със забързано, динамично ежедневие.

[Guinness]

Най-дружелюбните хора, които някога съм срещал са били в Япония и Южна Корея. Сърцето ми остана в страната на изгряващото слънце и си мечтая отново да се върна там. Иначе друг дружелюбен народ са филипинците. Не съм ходил там, но срещнах много в Южна Корея и Тайланд и винаги са много усмихнати, добронамерени и готови да ти помогнат. 

Слушал съм за иранците, че са много гостоприемни и именно това е една от причините, поради която много искам да посетя страната.

[Tedy]

Където и да съм пътувала намирам много добър прием и отношение, с малки изключения. Вярвам, че навсякъде има мили и гостоприемни хора. Вярвам също, че ние сами с поведението си привличаме правилните /или неправилни/ хора. Много дружелюбни хора съм срещала в Йемен, Турция, Китай, Нова Зеландия, Вануату, Куба. 

[Happy_Traveler]

ИРАН ЕСТЕСТВЕНО!!! След това номер 2 - Пакистан.

 

Така още по-дебело да го подчертая ако може, че да ти се набие в главата @Crazy Horse. 😀

 Иначе мили хора има навсякъде, но такива, които биха оставили и дали всичко друго - само и само на теб да ти е добре, ти да видиш всичко, ти да имаш вкусна храна и да си предпазен от каквото и да е било - само в мюсюлманските страни. Иран, Пакистан, Афганистан и т.н.

[cybersimo]

Още един глас за Япония. Остахме изумени от готовността на всички да помогнат. И наистина помагаха. 

[Гост]

Ярки впечатления за безпричинна мега-любезност имам от Япония - отклонявали са се от пътя си, за да ми помогнат, явно съм изглеждала много объркана с хартиена карта в ръка в Централно Токио (тогава нямах смарт телефон), както и са ми давали ветрило във влака за Камакура в 30-градусова жега.

 

А съвсем наскоро - от българин, в Централен Лондон. 

[Фил]

Може би не е много правилно да се обобщава по национален признак - дружелюбни хора има навсякъде, лоши хора - също. Е, може би на някои места преобладават повече едните или другите... 
Много приветливи и добронамерени хора съм срещал в (от)  Португалия, Корея, Испания, Швеция.  Във Филипините хората бяха много мили, усмихнати и много любезни (никъде другаде не са ме сър-осавали повече 😄 ) 
Във Франция като по-млад имам две случки на автостоп: 
- първата - пътувах от Бордо до Тур (което са си над 300км. ) качи ме човек с едно товарно камионче от някаква транспортна фирма, обаче беше за около 2/3 от трасето, до Поатие, и един час не спря да се обажда по радиостанцията да пита свои колеги дали има някой, който може да ме закара по остатъка от маршрута, докато не намери един, с който се уговориха на кой пътен възел да изчака за да мога аз да се прехвърля на другия камион. 
- втората - пътувах от Бордо до Байон/Биариц и ме качи един чичко-пенсионер, който явно не бързаше и като се разговорихме и разбра че съм на уикенд-разходка за опознаване на района и като стана дума какво ми е интересно, реши да ми стане гид по трасето и да ми покаже разни интересни неща като спирахме на няколко места да видим църква, за хубава гледка или някаква забележителност. 

В България по-дружелюбни и добронамерени хора обикновено се срещат по-нависочко, в планините - в Родопите има много свестни хора, но за това съм малко пристрастен , понеже съм живял там няколко години като дете.

P.S. Сетих се още една случка  - в самолета на полет Сидни-Манила се заговорихме със съседа ми по седалка, австралиец.  Отиваше да се жени за приятелката си - филипинка, с която имали малко бебе.  Нещо от дума на дума му се оплаках какъв проблем е придвижването от летището до града и той каза, че ще го чакат с кола и предложи да ме закарат до моя хотел в Макати, което им беше горе долу (ама не съвсем) на път.  
На летището се оказа, че го посреща цяла семейна делегация  и аз реших да не ги притеснявам и казах, че ще си търся такси, но те твърдо настояха да ме закарат и така пътувахме в колата 5.5 човека  - младоженецът, булката,  бебето, чичото на булката (който караше), сестрата на булката и моя милост.  Добре, че колата беше голяма, а и филипинките по принцип са дребнички и фини.  Закараха ме, благодарих, взехме си довиждане, а след минута ме догониха на рецепцията, понеже забравили да ми оставят техен телефон, ако нещо имам нужда да им се обадя, докато съм в Манила. 

 

Редактирано 29 септември, 2018 от Фичо

[master_of_germs]

Аз също не съм от тия, дето обобщават. Не съм бил в никоя от държавите, които @Crazy Horse е изредил, но като цяло съм много доволен от отношението, което получавам навсякъде по Балканите, както и в Южна Италия. На другия полюс ми е Англия, но от три дни не си правя генерални заключения.

Но държавата, в която дори и само за два дни престой летвата за дружелюбие и гостоприемност ми беше вдигната на мнооого по-високо ниво, е Грузия.

[AlexandraKo]

Аз пък, пътувайки по света, не мога да се оплача от недружелюбност. Или, ако някога съм я изпитала, тутакси съм я забравила, щом не се сещам. Когато подхожда човек с усмивка и внимание, много рядко не получава същото. Аз мисля, че отношението на другите хора е адекватно на нашето.

Е, кисели лелки има навред по света - и по АК, и по туристически бюра, и по хотели. Но това не е основното население на държавата, в която отиваме и не се брои. Поне аз не си го турям в списъка.

И определено смятам, че душите са огледала .

 

[mililia]

Наистина добри и лоши хора има навсякъде по света и не бива да се правят генерални обобщения.

Аз определено недолюбвам Холандия и холандците, но пък за това имам изключително ярък спомен за добрина.

Та, пътувам си аз във влака между един Северно холандски град и Амстердам, летище Шипхол. Имам прекачване на някаква гара с друг влак. Още в първия влак минава контрола и аз се оказвам с нередовен билет т.е. билет закупен с някакво намаление, което за да се ползва се удостоверява с някакъв документ. Естествено контрольорът ми иска документа. Това ми е от първите самостоятелни пътувания, не съм проучвала маршрут, разписания, цени, а английския ми е на безобразно слабо ниво. Единствено разбирам, че съм нередовен пътник и се паникьосвам, очаквайки да ми лепнат ужасна глоба. Човекът вижда, че съм много притеснена и по някакъв начин ми обяснява, че ще ми покаже къде да слезна и да си платя добавка, след което да хвана следващ влак. Това ме притеснява още повече защото нито мога да обясня какво искам да купя, нито знам кой влак да хвана, както и дали имам връзка с другия влак. Човекът си продължи работата, като каза, че ще се върне, за да ми покаже къде да сляза, като ми задържа билета. След половин час се връща и ми показва, че всичко е ок и няма да слизам от влака. Връща ми билета, а на гърба му написано нещо, с номер и отделно още един номер. Та човекът казва, на следващия влак, ако ме проверят, да покажа гърба на билета и ако има проблем да кажа да се обадят на посочения телефон, който беше някакъв вътрешен служебен номер. Питам пак трябва ли някъде да доплащам нещо, но човекът само ми пожелава приятен път и да не се безпокоя за нищо. На следващия влак показвам само гърба на билета и всичко е ок, без обяснения. Та в колко страни ще направят нещо подобно, когато те хванат с нередовен билет? Дълго време си пазех билетчето за спомен от добрия жест.

Много мили жестове съм получавала от възрастни сицилианци. Някои случки даже съм разказвала, но този път ще разкажа само за лелята на собственика на хостела, в който бях отседнала. Още при настаняването в хостела, който се намираше на последния етаж в жилищна кооперация се оказах свидетел на една много грозна сцена между две сицилианки, които се караха за някакъв мъж. Аз не им разбирах крясъците и диалекта и в първият момент си помислих, че и аз имам някакво отношение към скандала и само гледах тъпо. Междувременно лелята слезе да ме вземе от входа на кооперацията, където вече почваха да се събираха роднините на едната сицилиянка, за да се разправят със семейството на другата. Та тази леля беше над шестдесет години, но ми грабна, прегърна куфара и го понесе по стълбите. Вътре ме настани на една маса и донесе сладки, череши, кафе, в опит да заличи споменът за случката.

В Буенос Айрес собственикът на гестхауза излизаше сутрин с мен, за да ми хване такси от улицата и да го уговори къде и за колко пари трябва да ме закара. Последният ден, за да хвана шатъл за летището трябваше да мина две преки с багажа си посред бял ден. Човекът настоя да ме придружи, за да не ме оберат на път до там. Всички местни, с които се срещнах на място държеха да ме изпращат до вратата на гестхауза, за да са сигурни, че всичко е ок с мен. Една вечер бях на милонга до 3 посреднощ, а един аржентинец, който живееше над залата си запали колата и ме закара на другия край на града, за да се прибера без проблем. Даже помня случай, в който ни пуснаха в метрото без билети, защото само така можехме да се придвижим до сигурна зона, тъй като беше вече тъмно, а ние искахме да минем пеша през някакъв площад, който бил много опасен по тъмно.

Тази година в Юкатан срещнахме много честни хора и то в сферата на туризма. В ресторант ни казаха, че сме дали повече пари и се опитаха да ни ги върнат, та трябваше да обясняваме, че това е бакшиш. В друг ресторант отказаха да ни вземат парите, защото по погрешка са включили сметката ни към някаква група и сметката вече била платена. Един посредник- продавач на билети за ферибот, който се оказа, че стига по - късно, отколкото ние искаме, се опитва 20 мин. да ни смени билетите с такива за друг ферибот и като не успя просто си взе билетите и ни върна парите.

Та честни и добри хора, има къде ли не.

Редактирано 29 септември, 2018 от mililia

[Гост]

преди 28 минути , master_of_germs каза:

На другия полюс ми е Англия...

Само да добавя, че ако се чувстваш видимо ок, никой няма да ти наруши личното пространство, въпрос на възпитание. Но ако се чувстваш видимо недобре, без да молиш за помощ, ще проявят моментално загриженост... Тоест, те може да не се прегръщат като южняците без повод, но определено и категорично можеш да разчиташ на тях 🙂 

[master_of_germs]

преди 2 минути , Rainy каза:

Само да добавя, че ако се чувстваш видимо ок, никой няма да ти наруши личното пространство, въпрос на възпитание. Но ако се чувстваш видимо недобре, без да молиш за помощ, ще проявят моментално загриженост... Тоест, те може да не се прегръщат като южняците без повод, но определено и категорично можеш да разчиташ на тях 🙂 

Аз не казвам, че не мога да разчитам на тях. Не е имало нещо, за което да обвиня англичаните в некоректност. Просто при тях го няма това да се отклонят от пътя си , за да ти помогнат. Но, ще ти дадат инструкции, как да се справиш сам, ако ги помолиш. Не, че не са гостоприемни... Просто са си... "темерути" 🙂 Важи за всички северняци, сякаш, и най-изразено съм го виждал при прибалтийците, които съм срещал. Пак, не обобщавам. А и не съм бил в Прибалтика, за да ги видя в естествената им среда. И все пак, има си някакъв градиент от север на юг (според мене по-изразен, отколкото градиентът от запад на изток) и всеки от нас си има някаква комфортна зона в този градиент на ... знам ли на какво, може би не толкова дружелюбност, колкото дистанция и скорост на контактност. Ето, аз си се чувствам най-добре с хората от моята си географска ширина. Но по на юг, в Египет, опитите за по-близка дистанция ми се струваха почти като навлизане в личното пространство. Вероятно и северняците така ни усещат нас. Просто давам две идентични ситуации в Англия и в Пулия. Пристигамe на гарата (която и в двата случая е на няколко км от мястото ми за настаняване). Нaвън е не порой, ами яка градушка. Англичаните ти дават инструкции, как да стигнеш пеш до мястото за настаняване, да си откриеш ключа, ама ако тях ги няма да не се притесняваш, те ще дойдат, ама като си допият бирата в кръчмата. В Пулия ти обясняват по телефона с порой от скорострелен италиански, нищо, че може и да не го разбираш тоя език 😉 , че, сакън, да не си посмял да даваш пари за такси, ще стоиш на гарата и ще чакаш да те вземем, щото сигурно и чадър нямаш и ще подгизнеш и е егати трафика, е, то колата е без багажник и е с две врати, ама ще ви натъпчем някак си барабар с всичките куфари 🙂  Не че няма маршрутка за по левче от гарата 😄 

В крайна сметка човек може да си прекава еднакво добре и с британци, и с испанци, и с японци, и с финландци, че и с всичките заедно. Но понякога ти самият по една или друга причина не можеш достатъчно бързо да се настроиш на съответната вълна; това не всеки умее винаги да го постига.

[Дани Магелани]

преди 3 минути , master_of_germs каза:

Аз не казвам, че не мога да разчитам на тях. Не е имало нещо, за което да обвиня англичаните в некоректност. Просто при тях го няма това да се отклонят от пътя си , за да ти помогнат. Но, ще ти дадат инструкции, как да се справиш сам, ако ги помолиш. Не, че не са гостоприемни... Просто са си... "темерути" 🙂 Важи за всички северняци, сякаш, и най-изразено съм го виждал при прибалтийците, които съм срещал. Пак, не обобщавам. А и не съм бил в Прибалтика, за да ги видя в естествената им среда.

 И все пак, има си някакъв градиент от север на юг (според мене по-изразен, отколкото градиентът от запад на изток) и всеки от нас си има някаква комфортна зона в този градиент на ... знам ли на какво, може би не толкова дружелюбност, колкото дистанция и скорост на контактност. Ето, аз си се чувствам най-добре с хората от моята си географска ширина. Но по на юг, в Египет, опитите за по-близка дистанция ми се струваха почти като навлизане в личното пространство. Вероятно и северняците така ни усещат нас. Просто давам две идентични ситуации в Англия и в Пулия. Пристигамe на гарата (която и в двата случая е на няколко км от мястото ми за настаняване). Нaвън е не порой, ами яка градушка. Англичаните ти дават инструкции, как да стигнеш пеш до мястото за настаняване, да си откриеш ключа, ама ако тях ги няма да не се притесняваш, те ще дойдат, ама като си допият бирата в кръчмата. В Пулия ти обясняват по телефона с порой от скорострелен италиански, нищо, че може и да не го разбираш тоя език 😉 , че, сакън, да не си посмял да даваш пари за такси, ще стоиш на гарата и ще чакаш да те вземем, щото сигурно и чадър нямаш и ще подгизнеш и е егати трафика, е, то колата е без багажник и е с две врати, ама ще ви натъпчем някак си барабар с всичките куфари 🙂  Не че няма маршрутка за по левче от гарата 😄 

В крайна сметка човек може да си прекава еднакво добре и с британци, и с испанци, и с японци, и с финландци, че и с всичките заедно. Но понякога ти самият по една или друга причина не можеш достатъчно бързо да се настроиш на съответната вълна; това не всеки умее винаги да го постига.

Харесвам Прибалтика!

Но: Прибалтийците са мили,  любезни, но до там.

Няма да те поканят в дома си, ако те познават служебно. Дори и ако контактите ви са над 10 години. Няма да те заведат на заведение с лични средства, както го правим ние. Ние ги приемаме като лични гости. Те нас не. 

Изключвам етническите руснаци в Прибалтика и смесените бракове с руснаци. При тях е различно. Спала съм в домовете им и съм била приемана като приятел, а не като колега.

[master_of_germs]

преди 5 минути , Дани Магелани каза:

Харесвам Прибалтика!

Но: Прибалтийците са мили,  любезни, но до там.

Няма да те поканят в дома си, ако те познават служебно. Дори и ако контактите ви са над 10 години. Няма да те заведат на заведение с лични средства, както го правим ние. Ние ги приемаме като лични гости. Те нас не. 

Изключвам етническите руснаци в Прибалтика и смесените бракове с руснаци. При тях е различно. Спала съм в домовете им и съм била приемана като приятел, а не като колега.

Както се изразяат леко на югозапад: "Екзектли Д поjнт" 😉 

[Гост]

Преди 1 час, Дани Магелани каза:

...мили,  любезни, но до там.

Няма да те поканят в дома си, ако те познават служебно. Дори и ако контактите ви са над 10 години. Няма да те заведат на заведение с лични средства, както го правим ние.

Ама те и японците едва ли ще те поканят в дома си, но все пак за мен са етикет на любезност... 🙂 

[Дани Магелани]

преди 44 минути , Rainy каза:

Ама те и японците едва ли ще те поканят в дома си, но все пак за мен са етикет на любезност... 🙂 

Няма как да знам за японците. Нямам лични контакти с японци. Впечатленията ми са от улицата и съм очарована.

С колеги от Литва и Латвия работя от 14 години и сме се срещали многократно тук, в Прибалтика или в трети страни и мога да правя изводи за тях. Не са генерални изводи. Извадката не е представителна, но достатъчно голяма.

[Crazy Horse]

Интерсни мнения сте споделили. И аз съм съгласен, че японците са супер мили. И на мен японка ми даде чадър в Киото просто така, защото валеше дъжд. Срещал съм и мили хора във всички страни, вкл. и българите в чужбина. Нашите магеланци са също много мили хора. Съгласен съм и че зависи от нас как се отнасяме към хората. Но, наистина има разлика като че ли между северните и южните страни.

 

От друга страна има и ситуации, в които не зависи само от нас как ще се отнесат към нас. Примерно, американци са ми казвали, че латиноамериканци или африканци определено не получават покани за барбекю и други спонтанни прояви на гостоприемство в Средния Запад, както го правят с белите.
Българи са ми се оплаквали от грубо отношение в Македония, само защото били "бугари татари."

 

Аз примерно съм нямал обаче проблеми в Македония. Но, съм имал случай да помагам на някой, а да получа среден пръст като отношение. Помагах няколко дена на руснак като го развеждам из цял Мадрид, после му помогнах да си намери квартира за себе си и семейството си и ред други услуги, че нямало да се оправи сам, защото само руски знаеше. А, след това за благодарност ми каза, когато вече не се нуждаеше от помощта ми, че ние българите сме били предатели и неблагодарници, заради което сме влезли в НАТО и ЕС и куп други коментари с политическа насоченост, без никакъв повод. Аз, разбира се, тогава му отговорих подобаващо и от тогава не сме се виждали. 🙂 Но, все още ми харесва да помагам на хора в нужда.

 

Happy_Traveler, кефиш ме какви примери ми даваш. В интерес на истината, иранците  в чужбина винаги са ми правили отлично впечатление. Но, според тази статия, нещата не са точно такива каквито ги описваш, особено по време на Рамадан.
https://medium.com/@hurr.ali/7-countries-where-drinking-water-in-ramadan-could-land-you-in-jail-8b5fa5e7e92c
Ако пък кажа някои от любимите ми вицове по тези ширини, обезглавяването не ми мърда.😂

[Happy_Traveler]

Защото си предубеден и четеш само подобни работи. Моралната полиция в Иран дори да прави проблеми, не ги прави на чужденци, не бой се. Хората са модерни, образовани, не им е само религията в главата. Иначе една стъпка над иранците са само афгани/паки, конкретно патаните. Там дори ако избяга враг и се подслони в дома на някой и стане гост, то гостът бива го защитаван С ЖИВОТА на домакина си. 

Редактирано 29 септември, 2018 от Happy_Traveler

[slujitel]

Аз морална полиция в Иран не видях, сигурни ли сте, че информацията не е стара?

[Happy_Traveler]

Е, има, има. На мен ми направиха забележка, че все си махах шала. Ама вече не са така стриктни, както са били. Но не се целувайте навънка. 😘

[christuff]

преди 7 часа, Фичо каза:

а след минута ме догониха на рецепцията, понеже забравили да ми оставят техен телефон, ако нещо имам нужда да им се обадя, докато съм в Манила. 

Сигурно телефона е бил на сестрата на булката, че в колата не си се усетил. 🙂

[neuromancer]

преди 1 час, Crazy Horse каза:

Happy_Traveler, кефиш ме какви примери ми даваш. В интерес на истината, иранците  в чужбина винаги са ми правили отлично впечатление. Но, според тази статия, нещата не са точно такива каквито ги описваш, особено по време на Рамадан.
 https://medium.com/@hurr.ali/7-countries-where-drinking-water-in-ramadan-could-land-you-in-jail-8b5fa5e7e92c
 Ако пък кажа някои от любимите ми вицове по тези ширини, обезглавяването не ми мърда.😂

Добре е да правим разлика между правителството и институциите и обикновените хора. Държавата Иран е демонизирана в медиите заради ядрените амбиции на правителството, но това не би трябвало автоматично да се прехвърля върху обикновените хора.

Освен това хората може да са много мили и гостоприемни, но ако не спазваме законите на страната (колкото и да ни се виждат прекалени) институциите няма да са толкова благосклонни. 

[juriwaro]

Темата би била непълна без Судан (северен) - първа награда със солидна преднина.
Както някой вече е споменал - Йемен и Иран делят моето второ място.
Бронзов медал за Пакистан и Индонезия (естествено без Бали и всичко на изток и север от Ломбок).
И номер 4 - селяните в Щирия.
Преди месец слизаме от билото с големите раници и сме почти пред вкъщи.
Накичени сме с палатка, шалтета, пластмасови шишета и джаджи.
Спира местен на централната улица и ни заговаря на английски. 
Не погледнах номера обаче и си викам - какво ли иска да пита човечецът, загубил се е явно.
А той решил, че сме чужденци (по размера на раниците ни) и настояваше да ни закара извън дебрите на нетуристическата пустош.
Вече нацелвам местния диалект и посочих прозорците на 4ти етаж (без асансьор), до който исках да ни закара. 

И накрая човечецът вдЯна и се захили.