Къде сте срещали най-дружелюбните хора?

[Гост]

преди 51 минути , juriwaro каза:

Бронзов медал за Пакистан и Индонезия (естествено без Бали и всичко на изток и север от Ломбок).

Щях да напиша и аз за Индонезия, но защото примерът можеше да се приеме за заинтересованост, го премълчах. Но никога никой друг и никъде другаде не ме е канил в къщата си в Джоджакарта - така, както моя шофьор, с който прекосих остров Ява, да извади цялото ядене на семейството си, което има - разбира се, на земята, и да ми купи бира - щото знае, че не ми е вкусно яденето на голо. И си беше съвсем благоприличен мюсюлманин - все едно някой веган да ми сготви месо. Много бях трогната... Да се погрижиш за вътрешния комфорт на някого - не просто да му осигуриш минимума, е огромна загриженост и говори много за човека.

[stanimir]

По мои наблюдения , колкото по на север отиваш,  толкова хората са по-затворени, дори да пускат лицемерни усмивки и престорени любезности. Много “по-топло” се чуствам в държави като Италия,  Испания,  дори Франция спрямо Белгия или Холандия.

 

Може би изключение са най-северните народи,  където оцеляването в суровата природа е причина за много по-сърдечни отношения  между  хората дори и непознати,  но нямам лични наблюдения.

 

Крайностите стигат от това  да те поканят да преспиш или да те нахранят безплатно из " Третия свят"  дотам да си плащаш допълнително за чаршафи, и да пускаш монети за да ползваш душ в държави оглавяващи всички световни класации по качество на живот.

 

Колкото по-недокоснато от западната цивилизация е едно място,  толкова хората са по-истински,  дружелюбни и безкористни. Сигурно има и изключения някъде из вдън гори тилилейски,  но като цяло така виждам нещата. 

 

Затова мисля,  че човек трябва да  се докосва различни култури и да намери баланса за себе си. 

 

Всякакви статистики,  медийни промивки на мозъци и т. н.  може да се приемат за обща ориентация,  но не видиш ли със собствени очи не се доверявай на нищо. 

[Crazy Horse]

Прав си, Станимире. Но, само не забравяй, че има и определени факти, които не са медийни промовки, както и стандарти как се определя една страна като развита или развиваща се. Никой не ти казва да не ходиш в Третия свят, но да твърдиш, че една страна не била Трети свят само защото според теб общоприетите статистики и критерии са медийни промивки е странно. Иначе, разбира се, че в развити страни като Нидерландия или Дания са доста по-малко гостоприемни и сърдечни от Иран или Ливан.

 

Между другото някой да е чел The Broken Road от Patrick Leigh Fermor? Това е британски пътешественик, който се е мотал из Балканите през 30-е години. Определено е про-гръцки настроен, дори се преселва на остров Крит и там умира след Втората Световна. Той описва колко доволен е останал от гостоприемството на студентката Надежда от Асеновград, която дори му направила сандвичи на изпроводяк. Но, той твърди, че в Габровско, където си наранил крака и куцал по някакъв селски път няколко каруци спирали, но когато им кажел, че иска да го заведат до близкото село му показвали с пръсти, че искат пари да си плати и когато отказвал, отминавали коравосърдечно. Фърмор твърди, че никога не е виждал подобно мерзко и долно поведение към пътешественици и бил истински шокиран.

[stanimir]

Ще стане чат,  но според теб държави като Саудитска Арабия,  ОАЕ,  Катар,  Кувейт в кой свят са ? 

 

 

[Crazy Horse]

преди 3 минути , stanimir каза:

Ще стане чат,  но според теб държави като Саудитска Арабия,  ОАЕ,  Катар,  Кувейт в кой свят са ? 

 

 

Ами, ако погледнеш само икономически, те са развити страни, но според мен те са развиващи се страни, т.е. Трети свят, защото не покриват политически и социални критерии за развита страна. Аз гледам Human Development Index. Една абсолютна монархия, в която липсват елементарни човешки права няма как да се води развита страна.

 

Между другото, един въпрос към теб и другите магеланци. Според вас, в България важи ли това правило, че на юг са по-гостоприемни хората отколкото в северна България?

[FlyTraveler]

преди 36 минути , Crazy Horse каза:

Между другото, един въпрос към теб и другите магеланци. Според вас, в България важи ли това правило, че на юг са по-гостоприемни хората отколкото в северна България?

Ами да, планината ражда хора, полето - тикви (освен ако не са родени на море).  🙂 🙂 🙂  Това до някаква степен в рамките на шегата 🙂 

 

П. П. Между другото си мисля, че едни други наши сънародници с теб са едни от най-дружелюбните хора в света, макар и не най-интересните, ей... 🙂😉 

Редактирано 29 септември, 2018 от FlyTraveler

[Lindt]

Аз като тесногръд темерут предпочитам поведението на хората в "развитите" държави. Ние сме от европеидната раса и само подобни на нас ми изглеждат естествени в отношенията си. 

В Азия са по-скоро любопитни какво ще направи бялата маймуна или се надяват да изкарат пари от нея. Да, в Бали и Шри Ланка са се обаждали за лекар, когато ни трябва и са ни карали до неговия кабинет. Но това е обслужване както те го разбират, не е любов към нас и всички човеци.

Арабите най-често не са любопитни, а отвратени от нас и неодобрението им се усеща във въздуха. Нямам представа как са си заслужили този ореол на гостоприемство. 

Хората в една страна може и да са много сплотени и да се грижат за ближния си, да са много добри, но безкористна помощ и внимание сме получавали само от себеподобни. Предпочитам усмихнати хора, но оценявам истински ако някой отдели от личното си време, а не служебното.

Нямам нужда от безплатна храна или нощувка, не ги искам тези неща и нямам идея кой народ го предлага най-често. Хич няма да се чувствам удобно, ако някой остави децата си гладни, защото съм им гост и ми е дал единственото пилешко бутче в яденето. 

С голямо удоволствие си мисля за Норвегия, където норвежка пожела да ни покаже водопади, да ни направи палачинки и да ни даде шапка. И сподели своето свободно време с нас, без да печели нищо освен компания и искрена благодарност.

 

[Stryper]

преди 42 минути , Crazy Horse каза:

Между другото, един въпрос към теб и другите магеланци. Според вас, в България важи ли това правило, че на юг са по-гостоприемни хората отколкото в северна България? 

Не, имам страхотни приятели в Северна България в района на Варна и Добрич.

[stanimir]

За България нямам мнение,  но където да е по света -  важното да не срещнете любезният лос.

 

Норвежците ги причислявам към тия по-северните народи. 

[AlexandraKo]

 

Цитат

Между другото, един въпрос към теб и другите магеланци. Според вас, в България важи ли това правило, че на юг са по-гостоприемни хората отколкото в северна България?

Аз съм родена тук, но, по стечение на обстоятелствата, живях и работих известно време в Северозападна България. 

По разпределение ме изпратиха в едно село, на границата. Това бяха най-хубавите ми професионални години. И най-трудните, когато се учиш да се справяш с всичко сам, щото, в радиус от 40 км.си само ти. Е, справих се и бях богато възнаградена.:) С обич, уважение и всичките добри емоции , които съществуват на света. 

Боже, толкова уважение и внимание, колкото  получих от хората там, не съм получаваха никога след това.

Определено смятам, че не важи това  правило за хората у нас. Колко голяма ни е държавицата, та чак такова разделение.

 

П.П. Забелязала съм и друго: колкото по -мнителен е човек, толкова по-неприятни хора му се случват. Поради онази причина, дето, казах по - горе - душите са огледала.

Ако душата ти е отворена, който трябва, го усеща и ти се явява:)))

Редактирано 30 септември, 2018 от AlexandraKo

[Olianata]

Може да ви се стори странно,но моите впечатления за любезни хора са от Лондон.Бяхме с дъщеря ми на 2 годинки.Влизаме в 1 магазин за хранителни стоки и там аз пазарувам и тя си хвана 1ни скъпи бонбони и аз ги оставих,защото нямах толкова пари и 1на жена от опашката веднага и ги купи и подари.После влизаме в Коста кафе ,там пък малката ми разля кафето,веднага дойде 1но момче-почисти и ми донесоха безплатно ново.Такива дребни жестове.Примерно,като питам как да стигна донякъде ,идват с мен да ми покажат пътя.Противно на мненията за студените англичани.

Също на остров Тенерифе много услужливи и любезни са испанците.

[Янко Велков]

Длъжен съм първо да защитя прибалтийците, обвинени не съвсем заслужено:

преди 18 часа, Дани Магелани каза:

Ние ги приемаме като лични гости. Те нас не.

При първото си посещение в Латвия ме посрещна Кристине - моя позната, с която не сме били особено близки, даже на практика - непознати. Не знаех какво да очаквам, но тя беше организирала специална програма - след като се отбихме на официалното честване на един рожден ден (разбирайте - хубав ресторант с изобилие от храна), минахме да вземем приятелят й, напазарувахме (те отказаха да приемат каквито и да е пари), и заедно продължихме към вилата й в покрайнините на Рига. Там поплувахме в топлото езеро в близката гора, след което приготвиха барбекю, като специално за мен бяха взели 5-6 по-качествени латвийски бири - за дегустация - докато самите те пиеха от обикновенни кенчета. На следващият ден пък ме закараха с колата си до Сиаулиай в Литва! 

В Естония веднъж, когато се налагаше да пренощувам в Талин, никой от приятелите ми не беше в града, а за капак се провеждаше някакъв международен маратон и всички хостели и бюджетни хотели в града бяха напълно резервирани, опитах с couchsurfing - едно момиче дойде специално да ме вземе от пристанището (идвах с ферибот от Хелзинки), заведе ме у тях и също получих няколко бири (на мен толкова ми трябва:)).

...

Но най-впечатлен останах от хората в Беларус - изключително любезни и гостоприемни! Там прекарах 2 седмици като преподавател по английски на  летен езиков лагер, след края на който имах няколко свободни дни до изтичането на визата ми. Организаторите - въпреки че вече нямаха задължения към нас - ми осигуриха настаняване, храна, която купуваха без да приемат пари, няколко посещения на ресторанти за тяхна сметка, VIP-вход в музеи (само с едно обаждане... е, да, не бяха случайни хора) и даже, когато споделих, че съм си намокрил флашката, докато танцувах под дъжда (...) ми подариха 8 GB флашка, като категорично отказаха да им я пращам по пощата! Ползвам си я и до днес:) След като се разделихме пътувах до Витебск за да се срещна с двама от учениците си - нощният влак пристигна в 5 сутринта, но единият от тях ме чакаше на гарата с баща си, след което ме оставиха в предварително подготвена стая да се донаспя - няма да споменавам каква закуска ме чакаше на сутринта! Обратно в Минск пък останах да пренощувам у позната, която ми предостъпи собствената си стая и легло (!!!), след като ме нагости, а на другият ден и лично изпрати до гарата, и изчака да си хвана автобуса.

 

Има и много случки от България, въпреки че хората май не са ЧАК толкова гостоприемни, колкото си мислех по-рано. Затова пък сам се старая да бъда един от тези хора, които чужденците дават за пример в подобни теми из пътешественическите форуми по света;)

[FlyTraveler]

преди 12 часа, stanimir каза:

 

Колкото по-недокоснато от западната цивилизация е едно място,  толкова хората са по-истински,  дружелюбни и безкористни. Сигурно има и изключения някъде из вдън гори тилилейски,  но като цяло така виждам нещата. 

 

 

И според мен има такава зависимост, но не е чак толкова праволинейна. Като става въпрос за по-недокоснати от западната цивилизация места, според мен по-важното е да подчертаем, че става дума за по-малко консуматорски общества. При тях не се блазнят особено хората от материални придобивки, поради непознаването им и / или различната културна нагласа. Когато тези общества се докоснат до западната цивилизация и се зароди консуматорската култура, но икономическото развитие още е слабо, грубо казано хората хем стават алчни, хем не особено материално задоволени и се стига до едно дъно на дружелюбност и желание да ти измъкнат всяка стотинка на всяка цена по всякакъв начин за каквото и да било.  Има значение също дали общуваш с хора, които се прехранват от туризъм или с такива, които се занимават с нещо друго. В сравнение с такива държави, високо развитите западни общества тип Скандинавия, Канада и пр. изглеждат много по-дружелюбни, поне на пръв поглед (което всъщност ти трябва като посетител), защото просто на хората ни им се налага "да се сбиват за залъка". Те пак се бият много ожесточено, но за "по-голям залък" и това да са дружелюбни за дребни неща с посетители не е проблем. В някои много високо развити иономически държави хората са дружелюбни, но в замяна на това правителствата им меко казано не са (към други държави), което пък осигурява дружелюбноста на населението им към обикновени посетители, но пък води до едни меко казано не особено дружелюбни такива, които идват с разни бомби и нечисти помисли и много често го отнасят и туристи. 😉🙂  Това във възможно най-общи линии относно дружелюбноста. С уговорката, че в тази схема не влизат съвсем държавите, където "западната" култура не е изместила местната като основни ценности в живота.

Редактирано 30 септември, 2018 от FlyTraveler

[Дани Магелани]

Няма да споря. Добри и сърдечни хора има навсякъде по света. 

Аз писах за взаимоотношения между колеги и разликите в гледните точки и подходите ни.

За Беларус и славянското гостоприемство, широката и топла  душа на всеки отделен човек,  нямам никакво съмнение. Доказано многократно от срещи с руси, беларуси и украинци.

[Дани Магелани]

преди 18 минути , Янко Велков каза:

Длъжен съм първо да защитя прибалтийците, обвинени не съвсем заслужено:

При първото си посещение в Латвия ме посрещна Кристине - моя позната, с която не сме били особено близки, даже на практика - непознати. Не знаех какво да очаквам, но тя беше организирала специална програма - след като се отбихме на официалното честване на един рожден ден (разбирайте - хубав ресторант с изобилие от храна), минахме да вземем приятелят й, напазарувахме (те отказаха да приемат каквито и да е пари), и заедно продължихме към вилата й в покрайнините на Рига. Там поплувахме в топлото езеро в близката гора, след което приготвиха барбекю, като специално за мен бяха взели 5-6 по-качествени латвийски бири - за дегустация - докато самите те пиеха от обикновенни кенчета. На следващият ден пък ме закараха с колата си до Сиаулиай в Литва! 

В Естония веднъж, когато се налагаше да пренощувам в Талин, никой от приятелите ми не беше в града, а за капак се провеждаше някакъв международен маратон и всички хостели и бюджетни хотели в града бяха напълно резервирани, опитах с couchsurfing - едно момиче дойде специално да ме вземе от пристанището (идвах с ферибот от Хелзинки), заведе ме у тях и също получих няколко бири (на мен толкова ми трябва:)).

...

Но най-впечатлен останах от хората в Беларус - изключително любезни и гостоприемни! Там прекарах 2 седмици като преподавател по английски на  летен езиков лагер, след края на който имах няколко свободни дни до изтичането на визата ми. Организаторите - въпреки че вече нямаха задължения към нас - ми осигуриха настаняване, храна, която купуваха без да приемат пари, няколко посещения на ресторанти за тяхна сметка, VIP-вход в музеи (само с едно обаждане... е, да, не бяха случайни хора) и даже, когато споделих, че съм си намокрил флашката, докато танцувах под дъжда (...) ми подариха 8 GB флашка, като категорично отказаха да им я пращам по пощата! Ползвам си я и до днес:) След като се разделихме пътувах до Витебск за да се срещна с двама от учениците си - нощният влак пристигна в 5 сутринта, но единият от тях ме чакаше на гарата с баща си, след което ме оставиха в предварително подготвена стая да се донаспя - няма да споменавам каква закуска ме чакаше на сутринта! Обратно в Минск пък останах да пренощувам у позната, която ми предостъпи собствената си стая и легло (!!!), след като ме нагости, а на другият ден и лично изпрати до гарата, и изчака да си хвана автобуса.

 

Има и много случки от България, въпреки че хората май не са ЧАК толкова гостоприемни, колкото си мислех по-рано. Затова пък сам се старая да бъда един от тези хора, които чужденците дават за пример в подобни теми из пътешественическите форуми по света;)

Добре е, че в личните си контакти в Прибалтика, си открил гостоприемство и топлина. Може би съм оценила неточно народопсихологията им от позицията на служебните ни взаимоотношения.

[jungfraujoch]

Абсолютно съм съгласна с @Tedy и @AlexandraKo!

Колкото по-мнителен е човек, толкова по-неприятни хора му се случват.

Добри,позитивни и готови да помогнат хора има по целия свят!Без значение от цвят на кожата,вероизповедание и социален статус.

 

[Гост]

преди 3 минути , jungfraujoch каза:

Абсолютно съм съгласна с @Tedy и @AlexandraKo!

Колкото по-мнителен е човек, толкова по-неприятни хора му се случват.

Добри,позитивни и готови да помогнат хора има по целия свят!Без значение от цвят на кожата,вероизповедание и социален статус.

 

Преписа ми мислите... Което ми спомни един паркинг в Централна Англия - и как ми подадоха билетче за същия този паркинг - мега скъп, и аз гледах под вежди: ама какво се крие зад този непоискан и странен за англичани жест, докато хората обясняваха, че не им трябва вече - и да ни спестят £10, а @Maryпросто се усмихна в отговор и го прие. А аз се засрамих от мнителността си 🙂 

[Crazy Horse]

Има толкова много хора по света, които никога няма да забравя, защото са ми помагали без да очаквам. Като си говорим и за България, сега се сещам за 2002 година, когато отивах до канадското посолство в Румъния и във влака за Букурещ се качи една русенка, около 55-60 годишна и се заговорихме. На Дунав мост се качиха румънските митничари и крещяха като луди ПАРИ, БИЛЕТ, ПАСПОРТ и тя ми обясни преди да дойдат до нашето купе, че искат да видят жп билета ти, паспорта ти и поне 500 евро или долара за минимум 2 дни престой в Букурещ. Аз имах 20 или 30 долара, мисля. И тази жена без да ме познава, просто ми бутна 300 евро и 200 долара в ръката и ми каза - вземи тези пари, момче и ги покажи, иначе ще те свалят от влака. Ще ми ги върнеш в Гюргево. Попитах я дали е сигурна, но тя ми ги бутна в ръцете буквално! Бях супер трогнат! И така минах границата! После, разбира се й върнах парите и й помогнах с багажа в Букурещ, но това беше най-малкото, което можех да направя, още съм й длъжен!

[Tedy]

Наскоро присъствах на много интересна презентация, младо момиче прекосило цяла Африка с колело от север на юг. Та тя казваше, че най-милите хора, които изобщо е срещала са суданците. В темата това се потвърждава от популярен пътешественик @juriwaro. Време е да обърна взор и да се фокусирам върху тази дестинация. 😀

[Тополска]

Някак си гостоприемството го асоциирам с хляба, като символ. Двете страни, в които са ни давали хляб без пари са Албания и Куба.

А най-много предупреждения от местни за нечисти намерения, измами или откровена опасност, сме получавали в Доминикана. Впреки, че и там нищо лошо не ни се е случвало.

Пожелавам на всички да сме добре приети навсякде, защото не сме тръгнали с лоши помисли.

[Happy_Traveler]

Брей, суданците! А как ми се ходи в Судан! @juriwaro повече от патаните ли? И от иранците казваш? 

 Това наистина е прекрасно да го чуем, особено за страна, която не препоръчват за посещение. Ето - пак стереотипи значи.

 

За България - ами по принцип малките градчета и села са по-гостоприемни, хората в планината - повече от тези в полето. Те и циганите са гостоприемни като цяло, стига да ги допуснем до себе си, но това е трудно за българина (и все пак има защо). Честно казано съм ходила твърде малко в Северна България, за да мога да преценя, но "северняците" имат слава на по-студени хора. Виждам от вас, че явно не е точно така, а и съм 100% съгласна - НИЕ СМЕ ОГЛЕДАЛО НА ХОРАТА, когато някой е твърде тесногръд, не си е написал добре домашното да се съобрази с чуждата култура и да покаже УВАЖЕНИЕ - виждаме резултатите. И когато и ти самият не си свикнал да даваш на хората - естествено няма как и да получаваш. Коментарите за "расата" особено ме забавляват. Явно някой хора още си мислят, че иранците са друга раса. Както и турците - може би са монголоиди. 😂 

 Туризмът наистина разваля нещата, но въпреки това смятам, че ако сме добре подготвени - то може да покажем на местните, че сме "различни". Те определено правят разлика между туристи и пътешественици. А туристът често нищо не вижда, само си мисли, че вижда. Не харесвам нищо туристическо, а за съжаление с годините дивите места стават все по-малко и по-малко. И човек обича да си е в зоната на комфорт, та и аз имам много грехове в това отношение. Друго си е една раница и без цел, а самото пътуване да е цел... Тогава и най-негостоприемният народ става гостоприемен.

[Topfly]

Обобщенията и стереотипите винаги са опасно нещо, защото могат да ни изкривят представата за света. Като цяло на местата засегнати от масовия туризъм е трудно да се срещне истинска дружелюбност. Има хора и нации, които са малко по учтиви и честни от други, но разделителната линия е по скоро по това има ли осезаем масов туризъм на деното място или няма. Ако туристът или пътешественикът е екзотика на дадено място, в повечето държави може да срещне истинско гостоприемство и дружелюбие. Някой път съществена разлика между хората има и в един и същи град. Съвсем различно ще ти е усещането за местните, ако отидеш в един ресторант в Рим до Колизеума и в една местна пицария в някой от крайните квартали на града.

 

По местата с масов туризъм, ако някой подходи към мен с прекалено голяма дружелюбност, винаги си имам едно на ум, защото често това дружелюбие се оказва фалшиво и крие някаква комерсиална цел.

 

Японците като цяло може би са изключение, но имам леки съмнения и за тяхната върешна мотивация. Японците са образовани да са колективисти и да помагат на другите в групата. В западните общества хората са по скоро индувидуалисти, които се учат да разчитат предимно на себе си, а не на другите хора. От такава гледна точка “дружелюбието“ на японците е възможно да е по скоро една различна социализация, а не искренно вътрешно мотивирано чувство.

[Radnev]

Според мен идеята на темата малко се измести и вече започваме да влизаме в малко излишни спорове. 

Аз си мисля, че идеята е да споделим къде сме срещали най-дружелюбните хора, а не кои са най-дружелюбните нации. За да разбереш доколко една нация е дружелюбна трябва да си живял в съответната държава и то поне няколко години. Ако посещаваш държавата за няколко дни или седмици като обикновен турист, може да останеш жестоко излъган за хората и отношенията там.

Аз лично съм срещал най-дружелюбните хора в Албания и Турция. В същото време обаче тези хора в чужбина са истинска напаст и се превръщат в най-лошите прослойки на населението. Причините няма да ги коментирам. Някой вече беше писал по-горе за начина, по който определени етноси се променят, тогава когато биват поставени в нетипична за тях обстановка.  Мисля, че беше @FlyTraveler. Предполагам, че за съжаление, в голяма степен това важи и за нас българите.

Генерални заключения мога да дам за нас българите. Ако трябва да се прави разделение в България, то трябва да е между хората, които живеят в малките и големите населени места. Там има съществени разлики, защото условията, при които живеят тези хора са различни. Просто малката общност си има различни правила на поведение и изисква различни качества от хората, които я обитават. Именно от там според мен идва и мита за сърдечността и гостоприемството на хората от Балкана. В смисъл - те са сърдечни и гостоприемни, но не затова, че са от Балкана, а най-вече заради малката и сравнително изолирана общност, в която живеят. Сега знам как веднага някой ще извади някакви невероятни примери, които са му се случили тук или там, но това са само примери, а той е само един човек. 

Разделение между север и юг в България, според мен няма и няма как да има с оглед на факта, че България е прекалено малка, за да  има толкова големи различия между хората от двете страни на Стара планина.  

Редактирано 30 септември, 2018 от Radnev

[Светославов]

преди 8 часа, AlexandraKo каза:

Ако душата ти е отворена, който трябва, го усеща и ти се явява. 

Ей това от мненията досега твърде ми хареса ! 

Аз лично се въздържам от употребата на "най" за отношенията между хората. Помагали са ми безкористно, помагал съм безкористно, нали затова сме хора. 

 

[Яничка]

В Австралия всички бяха много мили към нас и отношението им ме накара да харесам страната най-вече заради хората и после заради красотите там. Помня как на едно кръгово леко се замотахме и хората от колата, караща зад нас, си промениха пътя, за да ни изкарат във вярната посока. После пък търсехме лекарски кабинет и спряхме едно момиче, което положи толкова усилия да намери адреса, че ми стана неудобно. Даже ми се извини, че телефонът и бил по-стар и навигацията бавно сработва. Не се е налагало дори да спираме да питаме за посока, хората просто спираха и искаха да ни упътят, като ни видеха с карта или забили поглед в телефона. Като ни видеха с куфарите, все ни заговаряха.

В Исландия хората също бяха много дружелюбни.