Къде сте срещали най-дружелюбните хора?

[Goal & Boss]

Ето нещо по темата отпреди близо 120 години. Някои успяват да намерят в разказа повод за гордост.

Интересна история.

 

Аз най-дружелюбните и сърдечни хора видях в Пунта Аренас, но според наложената тук стратификация север-юг това се пада много на юг. Много по' на юг и от Италия, и от Испания, и от Пакистан. Така че няма нищо чудно, нали? 😂

Редактирано 30 септември, 2018 от Goal & Boss

[luba_rizova]

В Западните Родопи са уникално дружелюбни и гостоприемни хората, при тях гостът е цар. Австралийците също ме впечатлиха, страхотни хора са. Веднъж много се забави слизането от кораба, а аз бях букнала екскурзия, която нямаше да ме чака след уговорени час и взех да нервнича. Хората ми предложиха телефона си, макар моя да беше в ръката ми (явно се усетиха, че раз говорите са ми много скъпи) , а после и да се обадят от мое име и да помолят да ме изчакат за малко. И много такива дребни неща, които обаче показват голяма загриженост и мисъл за ближния. В Япония не съм чак така усетила такава свръх помощ, но усещането е също много положително. За съжаление нямам влечение към Африка и Азия и няма как да се слея с тамошните хора, за да получа някакви впечатления. Живяла съм известно време в Сирия, но в Дамаск, не ми са се сторили свръх любезни. Любезни, да, но нищо повече. Не съм и общувала много, за да кажа. От мои приятели, ходещи непрекъснато на командировки в Русия знам, че и руснаците са много дружелюбни и гостоприемни. Обобщения не мога да правя. Ето например моя свекър и свекърва  са възпитани в изключително уважение към госта, който и да приемат за гостенин, го изпращат с буркани с домашни храни и домашно вино, ракия, ще заколят петел, за да има за госта, дори ако трябва те да са гладни. Такива са били и родителите им, от това съдя, че по този начин са възпитавани и българите до преди 30 години. Сега като влезе комерсиализацията и това е изчезнало. 

[juriwaro]

Гостоприемството в Судан започва с глинените стомни, пълни с вода, поставени на улицата пред всяка десета къща. 
Ресурсите са малко и хората са принудени да споделят.  Ако почнат да се боричкат и надпреварват за тях - със сигурност ще се окажат недостатъчни. 
Тук се прибавя и факторът любопитство.
Има много примери за туристически непосещавани страни/региони, в които местните не са ми обръщали и грам внимание... което е особено приятно и релаксиращо. 
В Западна Бенгалия и Бангладеш събирах тълпите около себе си, но групите по-скоро само наблюдаваха (колониалните времена са оставили отпечатъка си и преградите между сахиба и селянина са все още монолитни).
А в Судан местните прсто се събират наоколо и лесно влизат в контакт. Започват покани, отварят се врати, предлагат се фурми, вода, ветрило или поне стол на сянка. Споменавайки, че не пътувам сам, а баща ми лежи с настинка в поредната стая, двама така силно пожелаха да се запознаят И с него, че ходихме заедно вкъщи и пихме чай и бъбрихме до среднощ. И любопитсвото не е само на ниво - Аааа, България, Стоичков! - а жажда за информация отвън, за разговор и най-вече обмен на информация.
В полицията в Уади Халфа, дядка ми даде да преброя една торба пари, а известно време охранявах ключа от огнеупорна каса с неизвестно съдържание. Щях да се женя и за полицайка. Няма логично обяснение защо съм запомнил Судан с подобни несвързани случки, а Етиопия (само на още ден път и от другата страна на една въображаема черта) с хора посягащи към камъните по земята и тълпи от постепенно побесняващи, просещи деца. Когато един падна от покрива на пикапа ни в Судан, освободиха целия пикап, за да го закарат проснат на задната седалка до болницата, а ние се качихме на минаващ автобус. Само защото вече сме си платили на пикапа, в автобуса никой не ни поиска още пари. Но след още 20 км ни пресрещна незнаен джип, взе ни всичките от пикапа и ни закара до болницата (и багажите ни), за да продължим по-нататък. Подобни практики и грижи за непознатия все още ми се струват немислими в Етиопия. На 2 пъти купувах билет за отсечка, а ми пробутваха билет само за половината от нея. И после си кихах отново. И всичкото не защото съм чужденец - хората са такива и помежду си. И случките са извън Лалибела, Аксум и центровете от сорта.
Контактите ми с пащуни в Пакистан са били главно по градовете (Куета, Читрал, Пешавар, по пътя към Гилгит и т.н.), тоест обикновено те не са били мнозинство, а аз не съм зависел изцяло от тях. Но винаги те са ме заговаряли. Писах бракоразводна молба на английски на един пущун и така хубаво очерних жена му, че човекът направо засия от щастие. След това няколко дни се мъкнахме заедно. Други, с които съм пътувал и приказвал, съвсем скришно плащаха общите ни сметки по крайпътните ханове. Седял съм с дни в магазините на трети, пазил съм стоката им докато се молят, продавал съм стоката им, бъркал съм в касата им, сякаш се познаваме от години. Може би точно това е гостоприемството - да срещнеш непознат и да градиш доверие към него с чувството че го познаваш цял живот. И тук идва въпросът и отговорът, който е един и същ и се повтаря по всички тези страни от всички тези хора:
- Защо правиш това?
- Защото ако аз дойда в България, ти ще направиш същото за мен.
Тази наивност, вяра или благодатен мироглед (наричайте го както искате) е разковничето на гостоприемството.

 
 

[Светославов]

Преди 1 час, juriwaro каза:

- Защо правиш това?
- Защото ако аз дойда в България, ти ще направиш същото за мен.
Тази наивност, вяра или благодатен мироглед (наричайте го както искате) е разковничето на гостоприемството.

No comment!!!

[Happy_Traveler]

преди 1 час, juriwaro каза:

В Западна Бенгалия и Бангладеш събирах тълпите около себе си, но групите по-скоро само наблюдаваха (колониалните времена са оставили отпечатъка си и преградите между сахиба и селянина са все още монолитни).

 

 а Етиопия (само на още ден път и от другата страна на една въображаема черта) с хора посягащи към камъните по земята и тълпи от постепенно побесняващи, просещи деца. ... Подобни практики и грижи за непознатия все още ми се струват немислими в Етиопия. На 2 пъти купувах билет за отсечка, а ми пробутваха билет само за половината от нея. И после си кихах отново. И всичкото не защото съм чужденец - хората са такива и помежду си. И случките са извън Лалибела, Аксум и центровете от сорта.

 

Мерси много за споделеното. Странно ми е за Бангладеш - все пак са били същата колония като Индия и Пакистан, а казваш - различно поведение. Останах впечатлена и от индийското гостоприемство.

 

Аз бях ти чела в блога за Етиопия, както и този на Тери от Хасково, че за я замеряли с камъни. Наистина бях шокирана от Етиопия, как е възможно... Защото не са били колонизирани ли, а в Судан има арабско/мюсюлманско влияние?! Имах доста негативно мнение след прочетеното, добре, че @Tedy се появи, а после и @slujitel и вече и аз искам да посетя.

 

За парите и аз имам подобна история. Като бяхме в Иран много се омотвахме с тези рияли/томани, на всичкото отгоре те ти казват цената като "5 томана"(банкнотата е риял, а ти трябва мислено да й махнеш една нула, за да е томан, а и при пазаренето ти махат останалите като ти казват цената без нули) и почваш да вадиш и да смяташ. Накрая просто вадихме портфейлите, подавахме им и да си вземат каквото трябва и толкова. Бях убедена, че никой няма да ни излъже. 

[slujitel]

преди 17 минути , Happy_Traveler каза:

Мерси много за споделеното. Странно ми е за Бангладеш - все пак са били същата колония като Индия и Пакистан, а казваш - различно поведение. Останах впечатлена и от индийското гостоприемство.

 

Аз бях ти чела в блога за Етиопия, както и този на Тери от Хасково, че за я замеряли с камъни. Наистина бях шокирана от Етиопия, как е възможно... Защото не са били колонизирани ли, а в Судан има арабско/мюсюлманско влияние?! Имах доста негативно мнение след прочетеното, добре, че @Tedy се появи, а после и @slujitel и вече и аз искам да посетя.

 

За парите и аз имам подобна история. Като бяхме в Иран много се омотвахме с тези рияли/томани, на всичкото отгоре те ти казват цената като "5 томана"(банкнотата е риял, а ти трябва мислено да й махнеш една нула, за да е томан, а и при пазаренето ти махат останалите като ти казват цената без нули) и почваш да вадиш и да смяташ. Накрая просто вадихме портфейлите, подавахме им и да си вземат каквото трябва и толкова. Бях убедена, че никой няма да ни излъже. 

За Етиопия е вярно това с камъните, но е старо, сега учат децата да не просят и да не са агресивни и имат добър напредък. Един учител ми се скара дето им раздавах моливи и каза, че това не е хубаво. Те ги учат да не просят от чужденците, а аз раздавам моливи. Стана ми неудобно и ги дадох на учителя.

[Tedy]

преди 25 минути , slujitel каза:

За Етиопия е вярно това с камъните, но е старо, сега учат децата да не просят и да не са агресивни и имат добър

Колко да е старо... Нашата пътешественичка с колелото тази  година здраво са я замеряли. 

[Crazy Horse]

преди 12 часа, Goal & Boss каза:

Ето нещо по темата отпреди близо 120 години. Някои успяват да намерят в разказа повод за гордост.

Интересна история.

 

Благодаря, че ми припомни този случай. Не бях го чел от доста време. Тъпо е да си груб с някой само защото бил от еди каква си националност, както в случая с кръчмаря и съселяните му, които взели руснака за германец. Но, аз лично също бих му отказал вода и хляб ако ми ги поиска по този груб дърварски начин. И това лято си излизах няколко пъти от магазини в България заради грубо отношение. Аз и жена ми влизаме на обществени места и магазини с усмивка на лице и много често първи поздравяваме със здравейте или добър ден/вечер. Очакваме ако поне усмивка, то поне ответен поздрав. Ако вместо това получим опулена злобна физиономия без дори едно добър ден, аз веднага излизам. Нито искам да си вдигам нервите с подобни хора, нито искам да им правя оборот.

 

Така е и на улицата. Имал съм случаи във Варна да заведа лично френски туристи до обществена тоалетна, да заведа руски и полски семейства до хотела им или до автобусната им спирка и т.н. Това е, защото са започвали с добър ден, извинете и т.н. Но, на разни руски нахалници, които започват с ей, мальчик, давай, скажи, покажи, отговарям просто с - не разбирам, не говоря руски и отминавам. 🙂 На подобна груба руска нахалница, която живее във Варна, а не се старае дори да каже дума на български, просто й казах, учи български. Каквото повикало, такова се обадило. Затова като се замисля и за собственото си поведение, сигурно много чужденци са си мислели, че аз съм един от най-гостоприемните и сърдечни хора, които са виждали, а други са оставали с впечатлението, че съм един от най-грубите и негостоприемни хора на планетата. В Мадрид, в интерес на истината не съм имал случай с груби туристи и затова също съм упътвал доста хора в нужда. Ето и вчера, едно американско семейство. Толкова мили, културни, образовани. Е как да не се отклоня от пътя си за 10-15 минути и да не ги заведа лично до музея Рейна София?! Дори им помогнах с превода на касата да си вземат безплатни билети, защото бяха и двамата над 65-годишни. И винаги с удоволствие ще помагам на такива хора. И като се замисля, в 95% от случаите по време на пътуване също получавам подобно отношение и аз.

 

Много интересна тема се заформи! Благодаря ви на всички. От това, което пишете, наистина и аз се убедих, че гостоприемни и сърдечни хора има навсякъде и зависи и от нас как подхождаме към околните. Не винаги, разбира се, както е в примера с Етиопия, но винаги е по-добре да започнеш с блага дума, отколкото с камъни, само защото си мислиш, че тук хората са такива.

[slujitel]

преди 43 минути , Tedy каза:

Колко да е старо... Нашата пътешественичка с колелото тази  година здраво са я замеряли. 

Коя е тя?

[veseliache]

най-дружелюбните и добронамерени хора, които съм срещала са в Йемен. Преди няколко години бях на междуправителствена комисия в Сана. Докато се водеха преговори в страни седяха и записваха всичко няколко жени, на които се виждаха единствено очите. Незнам какво ме накара да се доближа до тях и да ги заговоря... Направих комплимент на една от жените, за красивата й кърпа... тя благодари и изчезна, след малко се върна и ми подари кърпата, която бях харесала. Другата жена свали гривната от ръката си и ми я подаде. Останах без думи. Едвам се разбирахме, но отношенето и жестовете на двете жени бяха достатъчни, за да спечелят сърцето ми и Йемен да остане за мен един прекрасен спомен. 

[neuromancer]

моля само без заяждане

[Eager_Traveler_Paul]

Много яка тема, @Crazy Horse !

Преди да се произнеса по темата трябва да засегна няколко точки.  Аз мога да разкажа за чувството, което са оставили в мен хората в различните части на планетата, които съм посетил. Не мога да говоря много обобщаващо за самите нации - ама то се подразбира де. Какво впечатление са оставили у мен и как са се държали околните, поне тези, с които съм имал удоволствието да контактувам. Няма как да сведем хиляди, понякога милиони жители, до комуникацията с десетки индивиди. Интересно ми е да прочета за случките на всеки един и също ми е интересно да видя как понякога един и същ народ може да остави противоречиви чувства в пътешествуващия.

Удачно е да ви кажа няколко неща за себе си преди да започна с класацията, защото са фундаменти на личността ми и неминуемо влияят, когато пътувам и си създавам мнение за околните. На път винаги се опитвам максимално да приличам на местните по поведение. Зачитам техните разбирания и обичаи. Гледам да се слея с тълпата и обикновено ми се получава - т.е. се старая да не съм очевидният турист или поне в повечето случаи се опитвам да не бъда (ама 3-килограмовият фотоапарат ми прави лоша услуга, 'щото се забелязва от 4 км 😄). В англоговорящи страни напасвам акцента си така, че да отговаря на местния. В Русия също ми се получи да си мислят, че съм от "техните", докато не ставаха по-технични и сложни разговорите. Наречете го глупост. Наречете го защитен механизъм, ако щете.  Но мисля, че нагласата, с която човек отива някъде, играе НЕИМОВЕРНО ВАЖНА роля в това как ще си изкара и как ще се отнасят с него хората. Ако отидете на ново място с отворено сърце и жадни да узнаете как се случват работите там, то, неизбежно ще разберете това, което ви интересува, по един непринуден и естествен начин. Или поне аз така си мисля.

Сега по същество. Най-приятно са ме карали да се чувствам в Съединени Американски Щати, Казахстан, Киргизстан, Исландия, Русия, Албания, Италия, Чехия. Сега ще ви кажа и по-подробно защо, заедно с моите наблюдения и мисли. Ще кажа и къде са ме накарали да се чувствам неприет.

В САЩ, и в частност The Midwest, съм живял половин година. На бригада, ама какво от това. Работил съм, постоянно съм общувал с хората и съм функционирал като пълноправна клетка на обществото. Бях в малък град с население от 8 000 човека. Да, определено има разлика дали ще си в малко населено място или в мегаполис. Но в тази част на Америка дори и в по-големичките градове хората са приятелски настроени. И точно това искам да подчертая - приятелски настроени. Хората са с нагласата да те харесат, да се поинтересуват от теб. Разговорите с тях си идват от само себе си - ей така, на улицата, пред тоалетната, на летището, в супермаркета. Аз лично съм много комуникативен и приказлив, но, честно да ви кажа, в София не ми се случва толкова често да се заговарям ей така, по междудругото, със случайни хора някъде си. Става по веднъж на 2-3 дена. А в Щатите беше ежедневно, хората с широко отворени очи поглъщат информацията и са ентусиазирани. Намирам много общи неща с хората от другата страна на океана. Може би и затова толкова много ми хареса там. Две от колежките ми след месец работа ми признаха, че понякога забравят, че не съм американец. Каниха ме на барбекюта, ходихме в селската кръчма, а да, извинете, бар. Разхождахме се заедно в околностите. Въобще в САЩ ми беше изключително лесно да завържа запознанства и хората лесно се сближаваха с мен там. Харесва ми и това, че имат огромен интерес към чужденците и винаги са готови да изслушат историите ти с притаен дъх. Лъчезарни и харизматични са тия хора.

В Казахстан и Киргизстан хората преминаха всякакви "западни граници", за да ме накарат да се чувствам като почетен гост в тяхните респективни страни. Гост, а не турист или транзитно минаващ. За тях тая дума е много важна и е закоренена в историята им на странстващи коневъдци. В Астана, в 8 вечерта вторият случайно преминаващ човечец отдели час и половина от времето си, на -33 С, за да намерим това, което в последствие се оказа много трудно откриваем "хостел". Заведе ме да хапна традиционни госби, даже искаше да плаща, което аз невъзмутимо отказах директно. Заедно намерихме нов хостел и той специално се увери дали всичко е ок.  Един от съхостелниците ми ме почерпи десерт и напитка от МакДоналдс, без да съм искал. Изобщо всеки път, когато имах запитване хората отговаряха на него, добавяха нещо и ми предлагаха помощта си, без да съм ги молил. Просто така било прието. Закарваха ме до различни места безплатно, радваха ми се, че съм дошъл чак от далечната България. Усетих искрена, непринудена топлота. Без да искат нещо в замяна, освен да запазя споменът за тях и да разказвам историите им.

 

Тук ще дам интересно мнение относно един северен народ - исландците. Щото повече на север малко има кой да намери хора, освен ескимосите горе в Гренландия. Та исландците, бидейки географски разположени там, където са си, се оказаха много, ама много топъл и приятелски настроен народ. Според мен това малко се дължи и на факта, че страната е изключително рядко населена. Та исландските хора винаги помагаха с усмивка, даваха много информация в допълнение на исканата ми такава. В Хьопн човекът, при който бяхме запазили стая, като чу, че имаме проблем със sim картата на телефона отиде при синът си, който живееше в друга къща, за да попита как стоят нещата с, както той се изрази "тия нови джаджи, дето не ги разбирам много", та синът дойде и оправихме нещата. Е, не са ми купували храна, но аз не измервам държанието на хората само с материалното. В Исландия всеки човек ме посрещна топло, въпреки студената температура навън. 

 

От всички държави, които съм посетил, Албания е единствената, в която веднага по лицата на хората се четеше уважение, когато им казвах, че съм от България. Да, навсякъде се държат с мен приятелски, но в Албания ми показаха истинско уважение. Защото сме им помогнали да се освободят от турско робство (което е станало преди малко повече от 100 години). Водеха ни в музея и много се радваха. Държаха се с нас като с братя и сестри, нищо, че сме различни народи. 

 

В Русия също ме посрещнаха като брат. Тука играе ролята, че и на външен вид го докарвам. Ама то засега външният ми вид не ме е предал. В Африка не съм ходил досега, вижте, там бих се набил на очи много сериозно.  Или в Китай.  Но в Россия, ако говориш на руски няма проблем, даже, поради някаква причина, бяха много изненадани, че не говоря с тежък акцент. Останаха едни очаровани такива. Да ви кажа честно езиковите ми способности често трошат бариери с главоломна скорост. Но за сметка на това математическите ми такива са слаби и срещам трудности в организацията и пресмятането на общи разходи понякога.  Във връзка с езика в Южна Италия много бързо превключих на  италиански (много базово ниво, ама достатъчно), защото там посмъртно не можете да се оправите с други ми ти международни езици. Чехите също бяха доволни, че съм брат славянин и ме черпиха бири, придружени с весели истории. Поради някаква причина Чехия я усетих близко до България, все едно си бях вкъщи. 

Много приятно впечатление у мен оставиха и едни индонезийки, с които си говорихме в Русия. Разказаха ми толкова много за страната си, много ми се изкефиха, че ги питам още и още, та даже ми подариха книжка за Индонезия, по малко за всеки остров. Искаха и едно сувенирно ветрило да ми дадат за спомен, ама аз се почувствах много неудобно и вежливо отклоних дара.


Грубо и незаинтересовано се отнасяха хората в Лондон. Междувпрочем, там единственият човечец, който ме упъти каза "Heck, I'm a tourist too, but here's how you get to St. Paul's...  беше шотландец. От тия, дето англичаните викат, че са затворени и груби 😉 Иронично, а? Ами и то Лондон не трябва да се третира като останалата част от Англия.

В Берлин, въпреки, че е пълен с млади и свежи хорица, комуникацията беше малко на професионално ниво. Да, тук, така, довиждане. Без добри пожелания, без особени лицеви експресии. Тук, така, благодаря, чао. Добре де, не чао, ами auf Wiedersehen. И немски знам, ама не бяха изключително трогнати. 

 

Абе, общо-взето не мога да кажа, че някога са се държали като пълни гъзове с мене. Да, има някой  и друг, дето е груб или гледа да те прецака, ама не им позволявам да ми развалят мнението или да ми прецакват преживяването. Адаптирам се към обстановката и продължавам напред. Имам почти перверзен интерес към обичаите на други народи, различни от нашия, и като че ли хората насреща го забелязват. Няма да срещнете някой, който да ви отпрати, ако имате интерес към неговия начин на виждане на света. Или поне досега не съм срещал такъв. Не съм "политически коректен", не съм спестявал нищо. Навсякъде има плюсове и минуси, ама най-важното са веселите истории и приятните преживявания с нови и интересни хора  🍻

Редактирано 1 октомври, 2018 от Eager_Traveler_Paul

[Tedy]

преди 1 час, slujitel каза:

Коя е тя?

Ния Тошкова. Много се смях като показа снимка на един от спътниците си - швед. Човекът през цяла Етиопия е минал изпитвайки пълно отвращение към ситуацията и физиономията му беше... 😀

[Crazy Horse]

Eager_Traveler_Paul, много готино си описал преживяванията си! Истинско удоволствие е да те чете човек. Вземи, напиши една книга като ти остане време!
Напълно те разбирам, защото и аз като теб се опитвам да науча поне на елементарно ниво местния език, където и да ида и изучавам местните хора и култура, но съм много яко скаран с математиката.

Това с акцентите е много интересно. Аз като се замисля, примерно говоря руски граматически правилно и речниковият ми запас е добре, но пък имам силен акцент и много често са ме питали дали съм естонец, а понякога и грузинец. Това, както можеш да си представиш не винаги предизвиква начална положителна реакция. А, иначе сибиряците са ми направили впечатление като най-сърдечните хора в Русия. Може би наистина екстремните условия, както подчертаха и други магеланци, променят хората към добро, защото е въпрос на физическо оцеляване да си помагат хората в подобни условия.
И от германците имам същите впечатления и в големите и в по-малките градове. Помагат, но чак пък да се отклонят от пътя си заради теб, не. Но, като цяло никога не са проявявали грубост.
Италианците, те са ми в сърцето. Самият въздух в Италия ме прави щастлив! Толкова спомени имам от прекрасни хора в цяла Италия, че цяла книга мога да напиша.

[slujitel]

преди 31 минути , Tedy каза:

Ния Тошкова. Много се смях като показа снимка на един от спътниците си - швед. Човекът през цяла Етиопия е минал изпитвайки пълно отвращение към ситуацията и физиономията му беше... 😀

Къде я следите?

[Фил]

преди 6 часа, juriwaro каза:

Писах бракоразводна молба на английски на един пущун и така хубаво очерних жена му, че човекът направо засия от щастие. След това няколко дни се мъкнахме заедно.

 Мога да си представя се жена му какво е написала за българите в аналагочната тема в техния магелански форум .  

преди 2 часа, Eager_Traveler_Paul каза:

 Гледам да се слея с тълпата и обикновено ми се получава - т.е. се старая да не съм очевидният турист или поне в повечето случаи се опитвам да не бъда (ама 3-килограмовият фотоапарат ми прави лоша услуга🍻

Хм, не знам защо, но се сетих оня виц за Щирлиц   : 

Штирлиц шел по улицам Берлина, стараясь оставаться незамеченным.
Но что-то его выдавало: то ли будёновка, то ли рация за спиной, то ли волочащийся сзади парашют …

 

Редактирано 1 октомври, 2018 от Фичо

[Tedy]

Преди 1 час, slujitel каза:

Къде я следите?

Ходих на презентацията й. 

[Травеолани]

Още като прочетох заглавието на темата и веднага си отговорих за мен - в САЩ, и след това в Канада. Там хората са възпитани да бъдат любезни винаги, не само защото си чужденец, или пътуваш. Страхотно е да се общува ежедневно с  такива хора :). В Канада са малко по-резервирани, обаче пак са изключително любезни и дружелюбни.

Редактирано 1 октомври, 2018 от Травеолани

[T.E.Lawrence]

На 29.09.2018 г. в 20:34, juriwaro каза:

Бронзов медал за Пакистан и Индонезия (естествено без Бали и всичко на изток и север от Ломбок).

Тук ми стана интересно. 🙂 За Бали съм съгласен с две ръце и два крака. Имам чувството, че са събрали всички темерути от тази невероятна държава със страхотни хора и са ги натикали там. Ама на изток от Ломбок... аз имам страхотни преживявания с местните от малките планиниски селца из Флорес. Ти какви неприятни преживявания си имал из Източна Индонезия? 🙂  

 

 

На 29.09.2018 г. в 21:26, Rainy каза:

Щях да напиша и аз за Индонезия, но защото примерът можеше да се приеме за заинтересованост, го премълчах. Но никога никой друг и никъде другаде не ме е канил в къщата си в Джоджакарта - така, както моя шофьор, с който прекосих остров Ява, да извади цялото ядене на семейството си, което има - разбира се, на земята, и да ми купи бира - щото знае, че не ми е вкусно яденето на голо. И си беше съвсем благоприличен мюсюлманин - все едно някой веган да ми сготви месо. Много бях трогната... Да се погрижиш за вътрешния комфорт на някого - не просто да му осигуриш минимума, е огромна загриженост и говори много за човека.

Районът на Джогджа е завинаги в сърцето ми. Ще се върна там със сигурност в близките години. Като ходих, беше с едни от първите полети на air asia до там и митничарите ни посрещнаха като скъпи гости. Никога не бях виждал такова отношение от митничар. Отвън изключително дружелюбни и честни таксиджии на летището.

Оттогава митничарите и таксиджиите на летището са ми барометър за преживяванията в една държава. Ако дори те са свестни, очаквам сърдечни и дружелюбни хора в държавата. Ако е обратното, не съм предубеден, възприемам ги за необходимо зло. 😄

 

Та за Джогджа... Пристигаме надвечер в хотела, всичко затваря с кокошките, няма къде да ядеш. В съседния ресторант останаха да работят извънредно заедно с музикантите, които пък после ни поканиха на улична фиеста до сутринта на улицата, само с постелени рогозки на земята. В разгара на това първо импровизирано парти, щото се позадържахме там и имаше още няколко, към три сутринта се оказа, че рогозките са на един от уличните търговци и иска да си ходи. Дадохме му пари да ги откупим и станахме зведите на вечерта (заедно с бутилката "Джони", която донесохме 😄 ). Eдин от нащатните безсмъртни купонджии (нощен пазач в съседния хотел с график нощем пази и купонясва, денем друга работа) ни уреди превоз за Боробудур и Парамбанан с някакъв негов братовчед за сутринта директно след купона да тръгваме... Цената беше някаква смешна, не знам дали дори бензина му покриваше. В колата човекът изкара няколко от любимите ми групи на mp3. Мислех, че освен петимата фена в България, само в южните щати и в КГБ ги знаят. 😄  Купонът се пресели с такава сила в колата на сутринта, че като видяхме потопа, който се изливаше като пристигнахме в Парамбанан, се чудехме що да си разваляме рахатлъка с някакви камъни, а да не продъжим с кръгчетата. 😄 

[montepinar]

Аз лично съм виждал най-усмихнати, гостоприемни и дружелюбни хора в арабските държави (посетил съм десетина от тях), в Азербайджан, Турция и най-вече в кюрдската част на Турция (Диарбакър, Батман, Карс, Ерзурум)... Много са примерите за хора, които изобщо, без да ме познават са ме канили у дома си или предлагат да не плащам за хотел и храна, а да гостувам. И на улицата, и навсякъде са дружелюбни. Включително и посрещане на летището след 2 разменени имейла. Това е манталитет в целия регион, мисля, че целият Ориент е с това мислене.   

И напълно обратното мога да кажа за някои западноевропейски и северноевропейски държави..  Но номер 1 са ми във Виена леличките и бабите с перлите на врата и на ушите... гледат те като абсолютна измет. С поглед ти казват "мръдни да мина" или "премести си куфара" и с такова отвращение. Те мразят балканци, араби, сърби и всичко, що не е австриец. За някои холандци и англичани имам сходно мнение

Редактирано 2 октомври, 2018 от montepinar

[Lindt]

преди 2 часа, montepinar каза:

....

И напълно обратното мога да кажа за някои западноевропейски и северноевропейски държави..  Но номер 1 са ми във Виена леличките и бабите с перлите на врата и на ушите... гледат те като абсолютна измет. С поглед ти казват "мръдни да мина" или "премести си куфара" и с такова отвращение. Те мразят балканци, араби, сърби и всичко, що не е австриец. За някои холандци и англичани имам сходно мнение

Веднъж в живота ни се е случвало да ни се карат местните и това беше във Виена. Сега ми е смешно като си спомня как седяхме 4 човека и гледахме в пътеводителя си, опитвайки да разберем накъде е църквата, която ни интересува. И дойде една достолепна възрастна жена, питайки дали може да ни помогне. До тук напълно нормално, но като чу отговора, започна да ни се кара, че това не е изобщо интересно, няма смисъл да ходим и не знам си къде е по-хубаво, тя е родена там и знае много по-добре. Бяхме много притеснени и даже не помня къде отидохме в крайна сметка. 

По-късно дойде друга елегантна баба и от потока назидателна реч на немски, хванахме само това, че като седим от тази страна на езерото, патиците идват при нас, а тя им носи храната от другата страна. 

 

И все пак последното ти изречение е интересно - по какво според теб разбират, че си балканец, за да започнат да те мразят както си вървиш по улицата? 

[montepinar]

преди 11 минути , Lindt каза:

 

И все пак последното ти изречение е интересно - по какво според теб разбират, че си балканец, за да започнат да те мразят както си вървиш по улицата? 

винаги личи по външния вид. А и Виена е пълна със сърби, те чуват по речта като си говорят двама души на сръбски, им е ясно. Пълно е с албанци, пълно е с турци.  Освен, че чуват езика.... винаги могат и визуално да те познаят. Аз например съм леко мургав (не много, хаха), черна коса и очи, къса брада... Не приличам на типичния австриец, рус, синеок и т.н. И като съм с куфар в S-Bahn-а от Виена до летището...  лелката с перличките непременно трябва да ти покаже неприязънта си. Че си измет, пришълец... че нямаш работа там. "Отместете си куфара", на строг немски с  SS-овски акцент 😄

Редактирано 2 октомври, 2018 от montepinar

[stanimir]

Редактирани всички "заядливи" постове -  от автора.

 

Важното да се обичаме !!! 

Редактирано 2 октомври, 2018 от stanimir

[Crazy Horse]

Това е интересното и любопитното за мен, колко различни преживявания имаме всички. Аз, примерно обожавам Австрия и харесвам австрийците. Аз съм живял в Инсбрук един семестър в далечната вече 2010 г. и съм обиколил почти цяла Австрия, но никъде не съм срещал ненавист от австрийци. Не са като хора толкова сърдечни като италианците, разбира се, но поне с мен се отнасяха добре. Дори съседите ме канеха на бира и ми даваха готварски рецепти в Инсбрук. Във Виена една девойка чак се обади на приятелка за да ни упъти с жена ми къде е улицата, която търсим.  Това не изключва, разбира се, негативен опит, който може да са имали други българи.

 

Редактирано 2 октомври, 2018 от Георги

[FlyTraveler]

Сега си гледах едни снимки, та се сетих за тази тема 🙂 🙂  Първата е от Кения, втората от Уганда, следващите три от северна Танзания. Всички са правени от движещ се джип т. е. няма някакво общуване или досаждане - минаваш и заминаваш. Най-дружелюбни май са децата. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 2 октомври, 2018 от FlyTraveler