Къде сте срещали най-дружелюбните хора?

[Happy_Traveler]

преди 24 минути , stanimir каза:

Както и в арабския свят. Аз винаги съм се чуствал ОК ,  но  може би на момичетата на моменти не е било чак толкова приятно  да ги оглеждат като  жива стока на пазара.  Не мога да говоря от тяхно име,  но това което съм виждал е  доста далеч от обичайното цивилизовано поведение в нашата култура. 

Ами 100% вярно, прав си, но и ние не ги гледаме много положително със забрадките тук. Мен например ме дразнят тук, а там не. Някой от техните правителства изрично излезнаха с молба към гражданите си да не носят традиционни дрехи като пътуват на Запад. А за нас европейките - има момичета, които ходят с голи рамене и доста къси панталонки или много прилепнали дрехи и привличат това нежелано внимание. Аз мисля, че "в Рим прави като римляните". Въобще не харесвам по-дълги дрехи, ама какво да правя - култура, съобразявам се. В Иран се побърквах от кърпата на главата, но се радвам, че бях. Но не може там да искаме те да се променят заради нас и после да ги критикуваме, че ни гледали лошо. Може и да греша и ме извинете за което (и за крайната ми реакция), но смятам, че пътешественикът трябва да има респект към местната култура, дори да не я одобрява. Нали затова искаме да пътуваме - да видим нещо различно. 

 

 

Редактирано 2 октомври, 2018 от Георги

[Гост]

преди 27 минути , Crazy Horse каза:

Така че наистина всичко е много индивидуално и въпрос на вкус, както...

Всички защитават някаква теза, плод на моментен опит, а светът е толкова шарено и различно място. И всеки човек от тези много милиарди е съвършено различен. Всеки има право на своето верую, стига да не го насажда на другите. С фашизъм 🙂 

 

Останалото го изтрих - сама. И мисля да приключа с общите разговори в този форум, ще се фокусирам единствено върху пътуванията 🙂

Редактирано 2 октомври, 2018 от Гост

[Георги]

Темата е за най-дружелюбните хора на света. Макар и да е ясно, че подобни генерални изводи трудно могат да се правят при свръх краткотрайно посещение в дадена държава, което общо взето покрива 90% от пътуванията, поне лично разказаните истории са любопитни и интересни. 

 

Това, което не е ок е темата да се изражда в най-НЕдружелюбните хора на света. По простата причина, че подобна дискусия е фитил за мнения граничещи с расизъм и верска и културна неприязън. Този форум не е и никога няма да бъде мястото за подобни дискусии. Личните нападки и заяждания, също не са ок, както винаги.

 

Така че за да продължи темата - нека се фокусира на положителните изживявания. 

[Goal & Boss]

преди 9 часа, FlyTraveler каза:

Сега си гледах едни снимки, та се сетих за тази тема 🙂 🙂  Първата е от Кения, втората от Уганда, следващите три от северна Танзания. Всички са правени от движещ се джип т. е. няма някакво общуване или досаждане - минаваш и заминаваш. Най-дружелюбни май са децата. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тц-тц, толкова да си приличаме хората... Не е истина!

Аз също като ученик не пропусках да размахвам средни пръсти към всеки джип с кенийски или угандийски туристи, който видех. А тия от северна Танзания и с камъни съм ги замервал - където ги видех!

[ruwenzogy]

преди 10 часа, Rainy каза:

 

 

И мисля да приключа с общите разговори в този форум, ще се фокусирам единствено върху пътуванията 🙂

Е, те това искам и аз отдавна в този форум.  Приветствам. И дано повече хора се придържат към това, колкото и да е трудно и почти невъзможно...

[Щастливеца]

Във влака София - Перник.

Страхотни, с усмивки до ушите.

[Tedy]

Темата е много интересна. А споровете между хора с диаметрално различни вкусове са безсмислени. Ясно, че мненията ви няма да се срещнат в пространството и всеки за себе си ще отчете с приоритет мненията на съфорумци с подобен стил на пътуване. Набелязах си Судан, Пакистан и Иран са ми в плановете от месеци, и предвид хората, които ги номинираха, си знам че ще ми хареса там. 

 

Редактирано 3 октомври, 2018 от Tedy

[mary_shery]

Най-дружелюбни и гостоприемни хора съм срещала в Източните Родопи, повечето са хора от турски произход или помаци. Давали си ми телефонен номер, за да им звънна, ако не намирам правилната пътека, за да не се загубя, давали са ни вода и по нещичко от градините си, предлагали са ни да седнем на по кафе или айрян с тях. Давали са ни съвети, дори са ни водили до интересни места, без да ни искат пари, както на други места в чужбина се прави. Много от тях живеят бедно, но въпреки това изглеждат щастливи и дори възрастните са много жизнени и пъргави. Едни от най-хубавите и поддържани къщи за гости, в които съм спала са били също в района, което отново показва отношение към туристите.

[chandni]

За да не пиша едно и също, ще се цитирам от друга тема:

На 10.01.2017 г. в 23:14, chandni каза:

Японците в моите очи са изключително отзивчиви, земни и човечни хора. Непозната им е нашата злоба, завист, надменност. Японецът на моменти изглежда дори наивен! На тях дори не им минава през ума, че някой би могъл да "тарикатее",  да се опитва да прецаква системата, да се облагодетелства по нечестен начин и т.н. Ходят по улиците, а портфейлите им стърчат от джобвете - рай за нашите "мургавелки"! Виках си "Добре, че са далеч и нашите "ромки" не могат да ги "налазят" както европейците...

 

Изключително любезни, изключително отзивчиви! Японците считат за свой дълг туристите да останат доволни от посещението в страната им, дори да не си техен гост и да не получават нито пари, нито друга облага от теб!

 

Още първата вечер - изморени, гладни, изнервени от GPS-а на телефона, който ни кара да обикаляме като пумпали в кръга - ха наляво, ха надясно и не можем да си намерим хотела, двойка на около 45-50 години, виждайки ни как се оглеждаме, спряха, попитаха къде отиваме, след което се отклониха от собствения си път, заведоха ни до входа на хотела, след което си продължиха.

 

Другото, което ни направи изключително впечатление, бяха децата! Нереално възпитани, кротки и уважаващи околните и родителите си. Случи се на съседната седалка в шинкансена да пътува млада жена с двете си деца - едното на 4-5 години, а по-малкото на не повече от 3. Бяхме му много интересни, постоянно ни поглеждаше скришом и дяволито се усмиваше, след което засрамено отвръщаше глава - без да досажда, без да вика, кряка и да "показва магарии"... В един момент влакът наби рязко спирачки и то си удари главичката в облегалката отпред... Очаквах писъци, рев, лиготии... но не! Ни вопъл, ни стон! Не гъкна! Само си потърка главичката по удареното място, направи лека гримаса и се усмихна отново!

 

Направи ни впечатление и кондукторът, който при влизане и излизане от вагона се обръщаше към пътниците и се покланяше... Шофьорът в автобуса, който благодареше на ВСЕКИ един пътник поотделно при слизането му от автобуса, вместо да го навика като животно... Продавачките, с тяхното кокетно и напевно викане на клиентите... 

 

Веднъж ни се случи двамата с мъжа ми да сме се надвесили над таблета на улицата - всъщност, чекирахме се за полета обратно към Москва, а една японка реши, че сме се изгубили и се "търсим" на картата. Приближи се, за да ни предложи помощта си, но ние й благодарихме най-учтиво и обяснихме, че не сме се изгубили... Горката.... "Уби" се да се кланя и да се извинява, че ни е "обезпокоила". 

 

От допира ми с японците, моето мнение е, че са изключително почтенни, хора на честта и поне за мен самураите са живи и съществуват у всеки един от тях! 

И до ден днешен не съм срещала по-дружелюбни и възпитани хора от тези, които срещнахме в Страната на изгряващото слънце... Не спирам да мечтая за деня, в който отново ще се завърна в това невероятно кътче на земята!

[Иван Попов]

И аз да дам моето скромно мнение за тази интересна тема.

До сега където и да съм пътувал намирам много добър прием и отношение, с някакви минимални изключения и то не във всички страни. Вярвам, че навсякъде има мили, гостоприемни, готини, дружелюбни и добронамерени хора. Но донякъде ние, ако се държим добронамерени, едва ли човекът отсреща ще се държи грубо с нас! Нали знаете: "Животът е като огледалото, ако Вие му се усмихнете и то ще Ви се усмихне"! Така, че винаги с любов, усмивка и уважение към хората, (и да не забравяме, че това е безплатно, но от голямо значение за много от Нас) независимо тяхното семейно положение, пол, възраст, религия и т.н. Ние лошия човек не можем да го променим, той си остава лош (освен с някои изключения)! 

 

[домосед]

Днес се наложи аз да изиграя ролята на дружелюбния човек, когото срещаме по света. Двойка японци на средна връзка си избраха началник гарата в Пловдив (чичко с червена фуражка и катаджийска палка с червена и зелена страна)  да го питат на английски език дали могат да си оставят някъде багажа. Човекът на чист български им обясни, че няма къде, освен ако не отидат до автогара Юг. Те останаха в недоумение, на което той реагира, като на всеослушание на целия перон обясни "Ей, тия хора така и не го научиха българския!" Намесих се дискретно да им преведа накъде ги е упътил. Но не излязох от пътя си да ги заведа лично, а и не съм сигурен дали предположението, че там наистина има къде да се оставя багаж, е вярно.

[mary_shery]

Сред най-гостоприемните хора, които съм срещала в чужбина определено мога да отлича семейство грузинци, притежатели на къща за гости, където и те самите живеят. Навръх Бъдни вечер ни поканиха да празнуваме с тях на тяхната трапеза и се държаха с нас все едно сме им стари приятели или скъпи гости отдалеч. 🙂 Въпреки че разбирах само 50% от нещата, които говореха (защото не владея руски), се почувствах някакси като при роднини, които не съм виждала от дете например. Някак успяха да разчупят атмосферата и накараха малката ни групичка да почувства празника и традициите им. Това е единствената година, в която мога да кажа, че имах две Коледи. 🙂

[Asterisk]

преди 3 часа, Иван Попов каза:

И аз да дам моето скромно мнение за тази интересна тема.

До сега където и да съм пътувал намирам много добър прием и отношение, с някакви минимални изключения и то не във всички страни. Вярвам, че навсякъде има мили, гостоприемни, готини, дружелюбни и добронамерени хора. Но донякъде ние, ако се държим добронамерени, едва ли човекът отсреща ще се държи грубо с нас! Нали знаете: "Животът е като огледалото, ако Вие му се усмихнете и то ще Ви се усмихне"! Така, че винаги с любов, усмивка и уважение към хората, (и да не забравяме, че това е безплатно, но от голямо значение за много от Нас) независимо тяхното семейно положение, пол, възраст, религия и т.н. Ние лошия човек не можем да го променим, той си остава лош (освен с някои изключения)! 

 

За  оценка на дружелюбност може би имат значение очакванията ни - колкото по-ниски, толкова по-висока оценка. За огледалото - при подход с усмивка може да получиш коренно различни реакции, и обратното. Обществените нагласи и това, което ги определя..., а после и личностните качества (голям професор излязох, сега остава и материали по темата да намеря, ама има ли смисъл)  🙂

[домосед]

преди 22 часа, FlyTraveler каза:

Всички са правени от движещ се джип т. е. няма някакво общуване или досаждане - минаваш и заминаваш.

Всъщност има, но това е повече към темата за фотографската и туристическа етика, а не за дружелюбността. Снимането на случайни хора от кола в движение е една от възможно най-неетичните туристически фотографски практики. Особено в Африка. Еле пък от специализирана кола за сафари! По ред исторически и културни причини африканците са особено чувствителни, когато чужденци се отнасят към тях по абсолютно същия начин като към животните в резерватите. Да се предположи, че им е само досадно, е силно омаловажаване на истинските им чувства. Признавам, и аз съм го правил, когато още не съм си давал сметка как се възприема, но даже и тогава съм се чувствал неловко и съм избягвал контакт в очи. Разбира се, съвсем различно е, ако слезеш сред хората, общуваш с тях и поискаш разрешение за снимане.

Редактирано 3 октомври, 2018 от домосед
правопис

[jungfraujoch]

преди 2 часа, mary_shery каза:

Сред най-гостоприемните хора, които съм срещала в чужбина определено мога да отлича семейство грузинци, притежатели на къща за гости, където и те самите живеят. Навръх Бъдни вечер ни поканиха да празнуваме с тях на тяхната трапеза и се държаха с нас все едно сме им стари приятели или скъпи гости отдалеч. 🙂 Въпреки че разбирах само 50% от нещата, които говореха (защото не владея руски), се почувствах някакси като при роднини, които не съм виждала от дете например. Някак успяха да разчупят атмосферата и накараха малката ни групичка да почувства празника и традициите им. Това е единствената година, в която мога да кажа, че имах две Коледи. 🙂

Ще добавя,че миналата година младо момче и момиче от Грузия пътуваха в автобус 64 и питаха на английски за боянската църква.Прецених,че ще ми е по-трудно да им обясня къде да слязат и ги заведох до там.Бяха много готини и се притесниха,че ме отклоняват от пътя.А за мен така беше по-добре.

Не казвам това,за да се хваля,а като пример,че има ли желание-има и начин.Езиковата бариера понякога не е проблем.

Редактирано 3 октомври, 2018 от jungfraujoch

[Goal & Boss]

преди 3 часа, домосед каза:

катаджийска палка с червена и зелена страна

а.к.а. заповеден диск 

преди 29 минути , jungfraujoch каза:

Езиковата бариера понякога не е проблем.

Разбира се, че не е! Мен навремето един чужденец с карта в ръка и жестове ме попита как да стигне до някаква забележителност. Аз пробвах да му отговоря на езиците, които зная, но той нищо не разбра. Не знам как го надуших, че е програмист. И айде-айде - разбрахме се на смесица от Python, Java и HTML 

[FlyTraveler]

преди 15 часа, домосед каза:

Всъщност има, но това е повече към темата за фотографската и туристическа етика, а не за дружелюбността. Снимането на случайни хора от кола в движение е една от възможно най-неетичните туристически фотографски практики. Особено в Африка. Еле пък от специализирана кола за сафари! По ред исторически и културни причини африканците са особено чувствителни, когато чужденци се отнасят към тях по абсолютно същия начин като към животните в резерватите. Да се предположи, че им е само досадно, е силно омаловажаване на истинските им чувства. Признавам, и аз съм го правил, когато още не съм си давал сметка как се възприема, но даже и тогава съм се чувствал неловко и съм избягвал контакт в очи. Разбира се, съвсем различно е, ако слезеш сред хората, общуваш с тях и поискаш разрешение за снимане.

Да, прав си, че има кратък момент на общуване, ако те видят, разбира се. Поне 95% от сниманите от движеща се кола никога не разбират, че са снимани. При така наречената Street photography, дали е снимано от кола, дрон, хеликоптер, прозорец, балкон или пеша няма никакво значение от етична гледна точка, има значение само и единствено дали е поискано разрешение или не. В момента, в който е поискано разрешение обаче, всичко тотално се променя - обекта знае, че е сниман, позира по някакъв си начин и вече не е същото. Непринудени снимки стават само когато човека не знае, че е сниман.

Единственото малко по-различно нещо при снимане от кола срещу снимане пеша е, че ако обекта реши да си потърси права, да протестира или примерно да те набие, по-лесно може да го направи ако и двамата сте пеша, т. е. по-равностойни сте по някакъв си начин.

Но да се върнем към темата - даже и при малките случаи, когато хората разбират, че са снимани от минаваща кола, пак има разлика в реакцията. Някои махат приятелски с ръка, други показват среден пръст. В случая съм публикувал снимки на махащи с ръце деца, но съм виждал и възрастни такива (и то африканци). Много често, ако има време, аз самият махам с ръка след като съм снимал.  

Редактирано 4 октомври, 2018 от FlyTraveler

[juriwaro]

На 1.10.2018 г. в 17:58, T.E.Lawrence каза:

Тук ми стана интересно. 🙂 За Бали съм съгласен с две ръце и два крака. Имам чувството, че са събрали всички темерути от тази невероятна държава със страхотни хора и са ги натикали там. Ама на изток от Ломбок... аз имам страхотни преживявания с местните от малките планиниски селца из Флорес. Ти какви неприятни преживявания си имал из Източна Индонезия? 🙂  

 

Нямам лоши спомени от Нуса Тенгара, но сърцето на Индонезия за мен си остава Ява. Из по-отдалечените острови - Сумбава, Сумба или Флорес, също Сулавеси нещата вече малко се поразмиват. Примерно о-в Сиау доста ми напомняше Филипините. За щастие Индонезия е страна с огромна вътрешна миграция и разликите не са големи.  

[домосед]

преди 1 час, FlyTraveler каза:

При така наречената Street photography, дали е снимано от кола, дрон, хеликоптер, прозорец, балкон или пеша няма никакво значение от етична гледна точка,

Е, там е работата, че в Африка всъщност има огромно значение точно от етична гледна точка дали снимаш хора без предупреждение пеша или от кола. Ако си бял 😉. В единия случай си човек като тях, извършил нещо леко невъзпитано, но пък - поправимо с непосредстен контакт след акта на снимане. Не е нужно да е бой. Може и усмивка да е. В другия си човек, който се възприема за колониален сахиб. Но ако контактите ти са само с професионални туристически водачи, това може и да не го усетиш.

 

За сравнение на много места в Европа, тънката линия минава не между снимане пеша или от кола, а между снимане с фотоапарат и дрон. Не толкова на историко-културни основания, а от чувство за уязвимост на правото на лично пространство и уединение. Във Франция на дрон са ми се цупели, че било срещу правилата да се хващат хора в снимката, а те са същите правила, като за снимане с фотоапарат, на какъвто рядко се цупят. Хем дронът снима от много по-далече и е много по-трудно да се разпознаеш.  Но се възприема по друг начин.

Редактирано 4 октомври, 2018 от домосед

[Гост]

преди 48 минути , домосед каза:

Е, там е работата, че в Африка всъщност има огромно значение точно от етична гледна точка дали снимаш хора без предупреждение пеша или от кола. Ако си бял 😉. В единия случай си човек като тях, извършил нещо леко невъзпитано, но пък - поправимо с непосредстен контакт след акта на снимане. Не е нужно да е бой. Може и усмивка да е. В другия си човек, който се възприема за колониален сахиб. Но ако контактите ти са само с професионални туристически водачи, това може и да не го усетиш.

Много ми се искаше да добавя още нещо още след първото ти мнение, макар да е може би офопик... 

 

Моят опит от Африка е изключително скромен, и все пак ми се случи да се "омешам" с местните за малко. Относно снимките - много източници бях чела (включително и @домосед) и се съобразявам максимално, а в близък план винаги питам. 

 

Замбия. Виктория. Имам си шофьор на такси, който ме взима от лоджата и ме разхожда до водопада. Чилякът много бързо усеща интереса ми към нестандартното и след Виктория ме завлачва в местна кръчма – под открито небе. Местните се забавляват. Не са очаровани да ги снимам. За малко да имам неприятности, но шофьорът е пич. После се сприятеляваме с местните, пием бира заедно. Говорим си. Казват - перефразирането е мое: 

 

"Ти си поредната бяла пикла, дошла само на лов за снимки, с които после да се фука в бялата си държава какви неандарталци е виждала"  Предлагат ми бирата си и се усмихват, когато не се нацупвам кифленски и отпивам от нея. Искат да се снимаме, аз не ща. И те: "Видя ли, а ти искаш нас да снимаш. Защо?" Засрамвам се. Снимаме се. Ледът е разчупен.

 

За мен Африка е университет за Етика. 

 

 

Редактирано 4 октомври, 2018 от Гост

[Topfly]

В Магеланци съм срещал доста дружелбни хора 🙂

[master_of_germs]

преди 1 минута , Topfly каза:

В Магеланци съм срещал доста дружелбни хора 🙂

Тъкмо смятах да напиша, че най-дружелюбните хора срещам ежемесечно на сБирка... Ама аз направо си го написах. Понеже си е точно така :)

[AlexandraKo]

преди 14 минути , master_of_germs каза:

Тъкмо смятах да напиша, че най-дружелюбните хора срещам ежемесечно на сБирка... Ама аз направо си го написах. Понеже си е точно така 🙂

Мале, мале, вие, с голямата баданарка, гладене по косъма!:))))

Тъй де, наше лошо нЕмА.:)

[master_of_germs]

В момента, AlexandraKo каза:

Мале, мале, вие, с голямата баданарка, гладене по косъма!:))))

Тъй де, наше лошо нЕмА.:)

Мазна четка желязна врата отваря 😉

[FlyTraveler]

преди 2 часа, домосед каза:

Е, там е работата, че в Африка всъщност има огромно значение точно от етична гледна точка дали снимаш хора без предупреждение пеша или от кола. Ако си бял 😉. В единия случай си човек като тях, извършил нещо леко невъзпитано, но пък - поправимо с непосредстен контакт след акта на снимане. Не е нужно да е бой. Може и усмивка да е. В другия си човек, който се възприема за колониален сахиб. Но ако контактите ти са само с професионални туристически водачи, това може и да не го усетиш.

 

E, не живея в Африка като теб, но изключително много обичам континента и не е като съвсем да имам опит само с професионални туристически водачи. 🙂  Знаеш, че последното нещо, като което бих се възприел е колониален сахиб (от Варна, ха аххах), нито пък искам да покажа на снимките си какви неандерталци съм виждал (това лек намек към поста на @Rainy, въпреки, че не смятам, че тя е визирала мен в случая).  🙂 🙂 🙂  Разбирам за какво говориш и не е като да не си прав относно начина по който се чувстват някои хора в подсахарска Африка когато ги снимат от кола. Сега добавих "подсахарска", защото се сетих колко се радват например египтяните, като видят, че ги снимаш, било то и от кола. Те пък се чувстват важни и забелязани, кеф им е да ги гледат хората. Прилагам две набързо намерени снимки, които съм правил от кола в Египет. Ако поровя, ще намеря много повече. 

Истината е, че няма много начини за непринудени (без позиране) снимки на представителите на нашият вид - или снимаш без искане на позволение или нямаш такива. Аз пък от своя страна никога не съм се считал за политически коректна персона, нито смятам общовъзприетата политическа коректност за някаква еднозначна добродетел 😉🙂 

 

 

 

 

 

Редактирано 4 октомври, 2018 от FlyTraveler