Живот в Тайланд

[daniel85]

Здравейте, отварям тази тема по идея на Емика и tzlatarov. Не се бях замислял, че ще има хора на които да им е интерсно за живота тук. Не съм особено добър в писането, затова и ще бъда кратък 🙂 Разбира се, ще се радвам да отговарям на въпроси! 

Всичко започна преди около три години, когато за първи път посетихме тази част на света. Бяхме на остров Бали, в Сингапур и Малайзия. Влюбването беше от "пръв поглед". 🙂 Тогава със семейството ми си обещахме, че рано или късно ще се завърнем отново в Югоизточна Азия, но определено за по-дълго. Е, никой не предполагаше, че ще е за постоянно 🙂 Подготовката я започнахме преди две години. Програма за четири месечно пътуване, двупосочни билети, резервации и т.н. Напуснахме си работните места, направихме застраховки, оставихме пълномощни и потеглихме. Пиша в множествено число, защото съм със семейството си. Стартирахме с Тайланд, а след него бяха Лаос, Виетнам, Камбоджа, отново Малайзия и Бруней. Невероятни преживявания и емоциии в тези наистина страхотни страни. Завършихме с почивка на остров Ко Ланта в Тайланд, която обаче удължавахме постоянно и накрая се оказахме с няколко месечен живот на острова и с анулирани билети за България 🙂 С две думи - просто не ни се напускаше страната. В крайна сметка вече втора година живеем тук. Града, в който се установихме е Накхон Ратчасима, втория по големина след Банкок, на около 250км от столицата в Североизточната част на страната. За разлика от Банкок, тук спокойствието е факт, дивата природа също, а и липсват огромните сгради на мегаполиса. Не е туристически град, чужденците са рядкост, а всичко това понякога има своите плюсове. Почти от около година съм ученик и активно изучавам езика. Живота е несравнимо спокоен за разлика от Европа. Куриозни случки не липсват, всъщност те са безброй. 🙂 Ако някой има конкретни въпроси за живота тук, за страната, цените, хората ще се радвам наистина да отговоря. 

 

Поздрави на всички и не спирайте да пътувате! Бъдете здрави!

 

[Crazy Horse]

Много интересно е всичко, което разказваш. А, как е положението с визите, намирането на работа, отношението на местните към вас? На какъв език комуникирате?

[krasen_denev]

Чудно хрумване! Ще се радвам да разкажеш по-детайлно относно живота ви там.Ето няколко въпроса от мене:

1.Езикова бариера-имаше ли я и как я преодоляхте?

2.Какви възможности за работа има?

3.Децата/ако имате/ как се справят с различната култура?

4.Моля те разкажи/ако имаш желание/ за тези куриозни случки,мисля,че ще е доста интересно на всички съфорумци!

 

Благодаря ти предварително!

 

П.П. Писали сме едновременно с @Crazy Horse и въпросите се повтарят.

Редактирано 30 септември, 2018 от krasen_denev

[baiKolio]

Браво на вас!

В интерес на истината и след нашето посещение в Тайланд ни се въртят едни идеи за едногодишно прекъсване на трудово-правните взаимоотношения и проба 😉

Аз, като реалист ( разбирай - умерен песимист ) съм леко притеснен и си мисля, че реалността като пребиваващ там ще е по-различна от погледа на турист ама ...  половинката като по-романтична и приключенска душа е на друго мнение.

В тоя ред на мисли ми е живо интересно как се справяте с визите? Бях чел че виза-ръновете доста са ги затегнали... Работите ли, или на самоиздръжка с доходи от тук/отдалечена работа ? 

Какви са възможностите за работа и в каква сфера?

Ако не е тайна/твърде лично с какви професии сте? 

Поздрави!

Ще очаквам продължението с интерес.

 

[T.E.Lawrence]

Супер тема! Само едно леко уточнение, Накхон Ратчасима не е вторият по големина, но след Банкок разликите по брой на населението в следващите по големина градове са малки. За да е по-ясно, градът е колкото Чианг Май по население. Един от "голямата четворка" градове в най-бедната земеделска област Исан. Районът е добре за работа от разстояние, защото е най-евтината част от Тайланд, но лошо за работа там заради ниските заплати.

[Petkan]

Ехаааа, бая народ ще заинтригуваш! 

Сега сигурно сладко спиш, но на сутринта, колкото и да си мислиш, че не си добър в писането (горното категорично опровергава това😉), ще трябва да отговаряш на доста насъбрани вече въпроси. @krasen_denev вече те е подкарал и въпросите му донякъде съвпадат с моите, затова (засега) ще те попитам само - защо точно Накхон Ратчасима? Кое ви накара да изберете точно това място и занимавате ли се с нещо или просто си живеете там? Съществена ли е разликата между местните и сънародниците им от туристическите райони?

 

[daniel85]

преди 20 часа, Crazy Horse каза:

Много интересно е всичко, което разказваш. А, как е положението с визите, намирането на работа, отношението на местните към вас? На какъв език комуникирате?

Привет 🙂 Положението с визите е наистина сложно. За чужденците над 50 годишна въраст е най-лесно. Те могат да имат продължителен престой в страната с едногодишна пенсионерска виза. Аз лично съм със студентска, която е голям разход, но поне за мен единствената опция на този етап за легален престой. Намиране на работа е лесно за чужденици с добър английски, но е само за преподаватели. 

Относно езика...това може да бъде доста забавно на моменти. Справям се някак с основните си познания по езика, но преди това, дори елементарна поръчка на кафе костваше дълго време, ръкомахане, нечленоразделни звуци и помощ от Google translate🙂

[daniel85]

преди 21 часа, krasen_denev каза:

Чудно хрумване! Ще се радвам да разкажеш по-детайлно относно живота ви там.Ето няколко въпроса от мене:

1.Езикова бариера-имаше ли я и как я преодоляхте?

2.Какви възможности за работа има?

3.Децата/ако имате/ как се справят с различната култура?

4.Моля те разкажи/ако имаш желание/ за тези куриозни случки,мисля,че ще е доста интересно на всички съфорумци!

 

Благодаря ти предварително!

 

П.П. Писали сме едновременно с @Crazy Horse и въпросите се повтарят.

Здравей 🙂 Отговорих на част от въпросите, които се препокриват с тези на Crazy Horse. Има една особеност тук в града свързана донякъде може би и с езиковата бариера. За разлика от туристическите градове където местните да доста "отракани", тук са изключително срамежливи. Напълно нормално явление е да влезеш в някой магазин и продавача виждайки, че си чужденец да го напусне, оставяйки те сам вътре. 🙂  Возенето в градския транспорт също е приключение. Побутвания, срамежливи погледи и усмивки. 🙂 Деца нямаме, но наши приятели, българско семейство живеят от няколко години в Банкок. Имат две деца, едното в тийнейджърска възраст, другото по-малко. Определено мога да кажа, че са се адаптирали отлично към различната култура и обстановка. Относно комичните ситуации - те просто са безброй. Прост пример, който ме шокира отпреди няколко дни. Вечеряме мекици със сирене с мой приятел, който е медик в Университетската болница. Разказва ми за страха си от плъхове. Всичко беше нормално докато не сподели, че като малък не е имал този страх. Питайки го наистина ли не се е страхувал в детството си, той ми отговори: - "Даже напротив, майка ми  ги ловеше и почти всяка вечер вечеряхме печени плъхове, бяха много вкусни." Както може да се досетите, деликатеса "мекици" вече нямаше същия вкус за мен 🙂 Друг комичен случай. Наша близка, която живее в хотел тук от години. Отива на рецепцията за да обясни, че пред стаята й има умряло птиче. Те разбира се, не успяват да я разберат, докато тя не разперва ръце, подкачайки и издавайки нечленораздели звуци имитаращи умиращо пиле. Мисията беше успешна. Следващ случай. Имах една любима супа, на която знаех името, но не и състава й. Наскоро си я поръчах в компанията на "приятеля с плъховете". Разпитах го какво съдържа. Отговора ме потресе - желирана свинска кръв.... 🙂 Повечето ситуации всъщност са съвсем нормални, просто за нас чужденците понякога усещането е комично. Поздрави 🙂 

[daniel85]

преди 21 часа, baiKolio каза:

Браво на вас!

В интерес на истината и след нашето посещение в Тайланд ни се въртят едни идеи за едногодишно прекъсване на трудово-правните взаимоотношения и проба 😉

Аз, като реалист ( разбирай - умерен песимист ) съм леко притеснен и си мисля, че реалността като пребиваващ там ще е по-различна от погледа на турист ама ...  половинката като по-романтична и приключенска душа е на друго мнение.

В тоя ред на мисли ми е живо интересно как се справяте с визите? Бях чел че виза-ръновете доста са ги затегнали... Работите ли, или на самоиздръжка с доходи от тук/отдалечена работа ? 

Какви са възможностите за работа и в каква сфера?

Ако не е тайна/твърде лично с какви професии сте? 

Поздрави!

Ще очаквам продължението с интерес.

 

Здравей 🙂 Радвам се, че има и други приключенци като нас. 🙂 Реалността наистина е много различна. Не казвам, че е страшно или невъзможно, но определено след установяването тук, изчена туристическия ни поглед 🙂  Миналата година бяхме на туристически визи. Бяхме използвали четири, но на последната при влизането в страната имах разпит от имиграционен служител. Разбира се, всичко беше повече от любезно, но визите в паспортите ни вече правеха впечатление. Майка ми е с пенсионерска виза, аз съм със студентска, а половинката ми е с Work Permit. Както писах по-горе, тук се търсят предимно преподаватели по английски език. Разбира се, търсят се и други специфични професии предимно в столицата, но не съм запознат. Моето семейство е с комбинация от доходи от България и от тук. Половинката ми е университетски преподавател, а аз съм в икономическия сектор. Поздрави, и току виж се запознаем на живо тук в Тайланд. 🙂

[daniel85]

преди 20 часа, T.E.Lawrence каза:

Супер тема! Само едно леко уточнение, Накхон Ратчасима не е вторият по големина, но след Банкок разликите по брой на населението в следващите по големина градове са малки. За да е по-ясно, градът е колкото Чианг Май по население. Един от "голямата четворка" градове в най-бедната земеделска област Исан. Районът е добре за работа от разстояние, защото е най-евтината част от Тайланд, но лошо за работа там заради ниските заплати.

Здравей, благодаря ти много! 🙂 Не бих влизал в спор за големина и население, най-малкото защото определено не съм запознат в детайли. Написах втория по големина след Банкок, тъй като това е информацията, която съм чувал многократно от местните. 

И не на последно място, специални благодарности от мен и семейството ми. Благодарение на твоите съвети нашия старт в дъжавите по - горе беше наистина успешен! Поздрави 🙂

[daniel85]

преди 9 часа, Petkan каза:

Ехаааа, бая народ ще заинтригуваш! 

Сега сигурно сладко спиш, но на сутринта, колкото и да си мислиш, че не си добър в писането (горното категорично опровергава това😉), ще трябва да отговаряш на доста насъбрани вече въпроси. @krasen_denev вече те е подкарал и въпросите му донякъде съвпадат с моите, затова (засега) ще те попитам само - защо точно Накхон Ратчасима? Кое ви накара да изберете точно това място и занимавате ли се с нещо или просто си живеете там? Съществена ли е разликата между местните и сънародниците им от туристическите райони?

 

Здравей  🙂 Благодаря за комплимента! 🙂 Веднага отговарям 🙂 Избрахме Накхон Ратчасима, защото тук вече имахме близки, заради наличието на много и добри болнични заведения в случай на нужда, както и заради относителната близост до столицата. Имаме денонощен транспорт до там, а пътя е само 4 часа. Това звучи не малко, но предвид размерите на страната е наистина кратко разстояние. Разликата между местните тук и местните от туристическите места е огрома!  Тук, поне в този град  с пълна сила важи определението "страна на усмивките". Поздрави 🙂

[baiKolio]

преди 3 часа, daniel85 каза:

Радвам се, че има и други приключенци като нас. 🙂 🙂

 

Чак пък приключенци... 😉

Оглеждаме се де да си препичаме старите кокали :)

преди 4 часа, daniel85 каза:

За чужденците над 50 годишна въраст е най-лесно. Те могат да имат продължителен престой в страната с едногодишна пенсионерска виза.🙂

Е, след има-няма и петилетка проблемът ни с визите ще е разрешен. Млади пенЦионери ... ти да видиш 😀

Разбрах, че сте трима... какъв средномесечен бюджет е необходим за трима ( наем, разходи покрай наема - ток/вода/каквото там, храна, издръжка) ?

Знам че е много относително и зависи индивидуално ама ми е интересно ако реша да го карам айляшката една година с колко да се подготвя...

Поздрави!

 

[T.E.Lawrence]

Пенсионерските визи са свързани с показване на едни "прилични" пари в сметка в тайландски батове, че нещо не са добре по математика колко е това в евро или долари.

[baiKolio]

преди 1 минута , T.E.Lawrence каза:

Пенсионерските визи са свързани с показване на едни "прилични" пари в сметка в тайландски батове, че нещо не са добре по математика колко е това в евро или долари.

Прилични, прилични .... колко да са прилични?

Предположения?

[T.E.Lawrence]

Qualifications

• Applicant must be 50 years of age or over
• Must meet ONE of the financial requirements
  • Security deposit of THB 800,000 in a Thai Bank Account for 2 months prior to the visa application.
  • Monthly income or pension of at least THB 65,000. An affidavit from the foreign embassy or consulate has to be obtained as proof of the income.
  • Combination of the Thai bank account and yearly income with the total of 800,000 THB.

  Supporting documents as proof of the security deposit in a Thai bank are as follows:

  • Updated bank book or passbook
  • Bank letter stating that the money had been deposited to the account from an oversea source for not less than 2 months.
• Other documents that may be required to be presented:*
  • Police Clearance
  • Medical Certificate

[Petkan]

И за какъв период се издава една такава виза? Предполагам и, че издаването и не е в правомощията на консула в София? Тогава къде? Вероятно само от имиграционните в Банкок? Адрес?

Всъщност откъде е този цитат? Линк?

[Гост]

Пет стотинки от мен. Разговарях с австралиец по време на една обща командировка в Индия, "пенсионер", поработва като контрактор по заявка (Quality Control) и постоянно се заселил в Тайланд - с гадже тайландка, поддържат къща за гости. Той беше може би 55 годишен (не съм го питала), максимум посока 60.

 

Каза, че основният му разход е медицинската застраховка. Ние сме свикнали да е безплатно, ама по света е иначе, пък частното здравеопазване кърти. И тогава ми се похвали, че са сключили договор за $95,000 доживотно здравно осигуряване - пакет (цитирам по спомен). И сподели, че здравеопазването им е на изключително високо ниво. Впрочем, покрай спасяване на децата от пещерата и на мен ми направи такова впечатление...  

Редактирано 1 октомври, 2018 от Гост

[T.E.Lawrence]

Преди 1 час, Petkan каза:

И за какъв период се издава една такава виза? Предполагам и, че издаването и не е в правомощията на консула в София? Тогава къде? Вероятно само от имиграционните в Банкок? Адрес?

Всъщност откъде е този цитат? Линк?

Ето ти възможно най-надеждният линк  По-горе го копирах от другаде, щото беше по прегледно, Иначе тук пише същото. От нормално тайландско конскулство ( с тайландци 😄 ) става, от нашето в София не. Обаче са доста стриктни, на един познат холандец в тайландското в Камбоджа му отказаха първия път, защото имаше на сметка "само" 798 000 бата. 😄 

[daniel85]

На 1.10.2018 г. в 16:57, baiKolio каза:

 

Чак пък приключенци... 😉

Оглеждаме се де да си препичаме старите кокали :)

Е, след има-няма и петилетка проблемът ни с визите ще е разрешен. Млади пенЦионери ... ти да видиш 😀

Разбрах, че сте трима... какъв средномесечен бюджет е необходим за трима ( наем, разходи покрай наема - ток/вода/каквото там, храна, издръжка) ?

Знам че е много относително и зависи индивидуално ама ми е интересно ако реша да го карам айляшката една година с колко да се подготвя...

Поздрави!

 

Да, наистина е много относително, а и цените в "нашия" град са значително по-различни от тези, които имат излаз на море и са туристически. Но разбира се, ще дам някакви ориентировъчни за по-лесно в лева. Наем - 500лв. Това е за обзаведена къща с три спални, хол, кухня и две бани с тоалетна. Тъй като е частен комплекс в сумата влиза и такса за чистач, охрана, събиране на боклука и градинари. Тока е без съществена разлика с българските цени. Водата е изключително евтина. В зависимост от това дали си в комплекс или не е между 25 и 35ст. за кубик. Градския и междуградския транспорт също е значително по-евтин и комфортен спрямо БГ. Вече храната е друго нещо. Ако нямаш проблем с местната кухня 8-10лв за човек на ден е съвсем реално. Бирата обаче например е значително по-скъпа. Около 3 лв за бутилка от 600мл купена от хранителен магазин. Всичко на което сме свикнали ние също е много по-скъпо. За пример - бяло сирене около 40лв за кг. Кашкавалите още по-скъпи, картофи 2лв, маргарин - 5-7лв. Наденички 30-40лв. С две думи европейската храна е наистина много скъпа. 

Поздрави! :) 

[T.E.Lawrence]

преди 31 минути , daniel85 каза:

С две думи европейската храна е наистина много скъпа. 

 

За цената има тънък момент и начина приготвяне: накълцано телешко на корем по азиатски - оо евтиния, същия грамаж пържола  - оо западна храна, няколко пъти по-скъпо. 😄

 

По същия начин, както става постепенно и в Камбоджа, и във Виетнам, нарязани плодове - мега евтино, фреш - ооо западно питие,  цена като в Швейцария.

Редактирано 30 октомври, 2018 от T.E.Lawrence