дневник Отправна точка Братислава към....

[Цвете]

......Краков

 

Започвам този разказ, въпреки, че пътуването ни беше кратко. Нека тук се опишат варианти за пътуване с начална точка летище Братислава. 

 

Пътувах с дъщеря ми, билетите са "купени" при онзи знаменит черен петък. Наех кола през посредник чрез изпратен ми от магеланец линк, намаляващ ми 25 евро и така наемът  за 4 дни ми струваше 45 лв. / мога да изпратя и аз/ Направих външна застраховка. Доставчикът е Budget, които имаш или не застраховка ти блокират 800 евро. 

След като пътувахме на първия ред в самолета, защото сме убавици ( или пък, защото главната стюардеса е приятелка на дъщеря ми), но изгубихме предимството на първи слезли докато си чакаме куфарчетата. Излизаме към 21:30 ч. , оглеждам се и фиксирам гишетата на рента кар компаниите.... затворени. Е сега я втасАхме! Приближавам се и съглеждам телефон за спешни случаи на Бъджет. Ами спешно ми е! Звъня. "Да, знам, че имате резервация. Ей сега ще дойда." Оф! Идва едно сладурче, пише бързичко и ми подава една папчица с документите и закачен на нея с карабинка ключ - много удобно. "Отиваш на паркинга у лЕво и си намираш жълтата шкодичка" Ъъъъ, нещо оглед, такива неща? "Няма никакви драскотини, ако откриеш нещо, снимай" 

Откриваме колата и понеже е тъмно, палим фенерчетата на телефоните и почвам да залягам, снимам и да се опитвам да видя нещо. Видях. Десният праг беше доста сериозно задран. Снимам, а и сладурчето правеше нещо до една кола в близост, го извиках, за да си допълни  в папката.

Вече спокойна мога да се откарам до хотела (http://aviatorhotel.sk/), който е на 500м от летището. Реших, че не е разумно да карам посред нощите - две сами девойки, та преспахме в нищо особеното хотелче.

 

На сутринта потеглихме в посока Бърно. Окорло час и половина ни отне пътя и още половин час мотаене докато си купим винетка за Чехия. След границата продават, но само кеш  - 13,50 евро, но в крони, а аз не предвиждах да сменям чешки пари. На около 12км в Шел успях да купя с карта. Би трябвало да е 12 евро, но в извлечението от картата ми пише сума 31 и нещо лева, та не смея да кажа. Има два варианта - да са превалутирали на доста дървен курс, и втория - аз, като пословична блейка да съм си написала пин - а на завишена сума. Както и да е.

Бях запазила разни местенца за паркиране, но се оказаха пълни, след 10 минутки успях да се паркирам на мястото на една излизаща кола съвсем близо до центъра. Попитах в един офис наблизо дали трябва да платя някъде, но се оказа безплатно.

Разходихме се из улички и площади,

 

пазари, катедрали, музейни безистени с овисени алигатори и стада ягуари

 

 

 кули с нарочно изкривени орнаменти, в стил "отмъщението на строителя",

 

някакъв фалически символ на централвно място,

наснимах красивите сгради.

Ударихме на камък с опитите да седнем и да хапнем в някое заведение - не се плаща с карта, или сервитьорката е пила оцет, или....с две думи - не ви щем! Ако щете! Взехме си по един сандвич и казахме чао на Бърно. 

По- голямата част от магистралата  беше в ремонт и с двупосочно движение в една лента. Бавничко се движехме. Щом минахме границата с Полша се усети разлика. Първо красивите мостове, после ландшафта - все едно всеки двор е правен за изложение. Не е като да не съм виждала градини и дворове, цветя и подредба, имам си и своя, но за първи път съм така впечатлена от масовостта на явлението "образцов дом". А пердетата по прозорците! Като за възхита на околните сложени! И като спряхме в едно крайпътно заведение, съвсем се очаровах. 

Крайна цел за деня е град Освиенцим. Веднага разбрах асоциацията ви. Да, до този град е онзи страшен символ на човешката жестокост - лагерът Аушвиц. Него ще посетим на следващия ден. Сега се  паркираме в двора на прекрасния хотел, намиращ се в покрайнините - http://villaoldtree.pl/pl/strona-glowna/. Много го препоръчвам. Оставихме багажа и се отправихме към центъра на градчето. А там е като цветна картина! Чисти улици, красиви къщи, и цветя навсякъде.

Чудесен сладолед, и към хотела.

 

Вечеряхме в ресторанта, с петзвездно обслужване, (а аз съм претенция!) - аз местен специалитет - роле, не лошо

 

 

и дъщеря ми "най - вкусният бургер евър".

Цена, включително и вино, 30лв. Като комплимент опитахме ликьор "налевка" - чиста вишновка си е.

И по леглата, че утре ставаме рано.

 

Следва...

 

 

 

[Цвете]

Тази сутрин в 7 ч. трябва да сме на входа на Аушвиц. От сайта съм взела билети за 7:30ч, които са безплатни. Ако искахме тур с гид се заплаща такса, но исках ние да определяме темпото, а и нищо ново не мога да науча. Имах огромен страх да посетя това ужасно място. Страх от това как ще понеса на живо всичко, за което съм чела и гледала толкова много. Ще ме попитате защо се го причинявам тогава? Защото желанието на дъщеря ми да посети този лагер  е от около 5 години. Аз все отбивах, но сега вече е 18 - годишна и реших, че ще се прежаля да я заведа. За почти всеки четящ ще е меко казано странно подобно желание. Да, но това е ново поколение, необременено  политически и социално, възприемащо като исторически обект и начин за запознаване с близкото минало единствено визуалния контакт. Да, то този извод стигнах съвсем скоро. Те почти не четат, всичко се възприема с гледане. 

За 10минути стигнахме от хотела. Паркирам на голям и още празен паркинг, плащам на донесеният до колата пос терминал с карта 6 злоти /3лв. за по- лесно/. Наредихме се пред входа, където стоят младички момичета. Коментар: Как ли работят на такова място? Ами не знам... Точно в 7:30 ч. ни пускат, минаваме на рентген и плахо продължаваме към автентичния вход на концентрационен лагер Аушвиц. Огради от бодлива тел, наблюдателни кули, надписът над входа, редици от двуетажни тухлени дълги постройки, мрачна утрин. Почти всички постройки са превърнати в музейни експозиции. Някои са стари, други са по-нови, а някои съвсем модерни, има и няколко съвсем в новия музеен дух.

Първоначално се успокоявам, гледаме снимки, надписи, страшни са, но съм ги виждала. Имам само тази и още една снимка от тук.

Всъщност, виждала съм какво има в по- старите експозиции и за това ме е страх. В следващата сграда има запазени килии, някакви вещи, вече има доста групи, разминаваме се "на ребро"  Качваме се на втория етаж, влизаме в зала дълга около 7 - 8 - 10 м. Във витрина широка 2 - 3м има 1950 кг коса! Знаех го, чела съм, виждала съм снимки... Но тази зала ме сгромоляса. Хукнах навън плачейки, седнах на една пейка и пет минути ревах с глас в прегръдките на детето. Както знаем всичко е в главата ни. Всичко зависи от психическата ни устойчивост, а аз имам здрава психика, преживяла съм доста трусове. Но както се страхувах, не издържах. След малко почивка продължихме през другите сгради със събрани куфари, очила, обувки, четки и т.н. През стената на смъртта, където са разстрелвали провинилите се. През по - модерните експозиции, където е и тази книга с имената на избитите. 

Към 11ч. тръгнахме към лагер Аушвиц - Биркенау( на полски е Бжежинка) Това е онзи лагер, в който са карали с влакови композиции хиляди, за да бъдат унищожени в газовите камери и крематориуми. Работели са 21 часа и 3 са почиствани. Преди да напуснат нацистите ги взривяват . 

Това място е огромно, стотици   декари, дървени дълги бараки, от двете страни на влаковите релси! От повечето бараки са останали само комините. Има три запазени, в които се влиза. Едната е "спалня" от три реда дървени нарове, другата е тоалетна - цяла барака с бетонен плот и изрязани дупки, третата е умивалня. Нямам снимки. Зловещо е.

 

 

 

Приключихме с тежката част. Ох! Върнахме се до хотела, прибрахме багажа, заредих бензин за 4,99 злоти/л. и потеглихме към Краков. Преди това бях решила да посетим солната мина в градчето Величка. Това е една от най-големите забележителности в района. Придвижихме се в сериозен трафик и взехме билети за тур на английски в 14ч. Успяхме да хапнем набързо по една наденица и се впуснахме по стълби и лабиринти от коридори и зали. Гид ни беше една млада азиатка. Интересно е,но не е нещо уау. Лично мнение. Дъщеря ми е по - крайна в оценката.

Отметнали забележителностите за днес се отправихме към Краков. Наела съм апартамент на една от главните улици в еврейския квартал Kazimerz - улица Josefa. Ключът ще взема от заведението до вратата. Правим няколко кръгчета до като намеря място за паркиране. Успявам на съседната улица. Обаждам се на хоста, той обяснява, че няма проблеми да оставя колата на улицата. Трябва да платя до 22ч. тази вечер /петък/и след това до понеделник е безплатно. Добреее. Качваме се  и намирам един бомбонест винтидж апартамент, с всички нужни на съвременния човек удобства. Krakowsky apartment. 

Надниквам през прозореца, който гледа към перпендикулярна малка уличка и съзирам свободно място. Грабвам ключовете и хуквам да преместя колата. Така ще ми е по - спокойно като е под прозореца ми. Платили сме 10,50 злоти за времето от 17 до 22 ч. Това е сумата за 6 часа престой, има 3 опции и тази е най-подходяща.

Наоколо е страхотно. Петък вечер, пълно с хора, много барове, ресторанти, галерии, магазини, бутици. Гладни сме и се отправяме към OKRĄGLAK, кръгла сграда, съществуваща от преди войната, където се е продавала кашерна храна, сега се предлагат запеканки в 10 -на магазинчета. Голяма конкуренция. Избирам най-богатата - шунка, гъби, бекон, още неща и моцарела. След 8 минути получавам 50 см половинка от  багета - принцеса. Чудесна е! Дъщеря ми вече е изяла нещо на скара, но пробва от моята запеканка и иска още. Задача две за вечерта - бира. Аз не съм най - големият любител, но би трябвало да пробвам и то в местен бар. Избираме си място, взимаме по една чаша и мълчаливо си пийваме. Някак възстановяваме емоционалното състояние.

Умората ни надвива и напускаме петъчната веселба в посока пухеното легло.

Редактирано 1 октомври, 2018 от Цвете

[Цвете]

Новият ден, събота е определен за Краков. Още снощи запръска и сега открехвайки завесата виждам сериозно плющящ дъжд. Ейййй! Пия едно бързо кафе, оставям девойката да се оправя, а аз обличам непромокаемото си яке от Uniqlo  и заджапвам из мокрите улици. Първо наминах през Католическата църква Kościół Rzymskokatolicki Pw. Bożego Ciała. Много красив и богат интериор, а и отвън е внушителна. Вътре няколко лелки и едно момче усърдно търкаха и лъскаха, покачени върху стълби иконите, дървените орнаменти, свещници и поставки. 

От там се запътих към площад Wolnica.

Много приятно просторно място приютено между красивите къщи и тесни улички. Там е издигната сцена, а оркестър репетира. Еха, ще има забава. После се зачетох в залепените на вратите листчета, че днес ще има концерт на този оркестър с още няколко участника от 12:30 до 22ч. Нали казах, че вали?  Яко при това. Стана ми тъжно за младежите. А и за мен, защото гуменките ми вече бяха мокри. Така или иначе няма на къде повече, та си продължих по пътя. Исках да намеря чадър за девойката, защото тя не си е  взела яке. Успявам от осми опит в един карфур  - черен мъжки чадър, в сгънато състояние около 60см, а в отворено - покриващ само един човек едва - едва. Минах през Старата Синагога, която е музей и я отбелязвам за посещение след малко.

Наоколо са най- интересните улички на квартала - има още няколко малки синагоги,

запазени автентичните витрони и табели на дюкяни, а вътре всъщност е ресторант.

Минавам през "нашия" площад, онзи с кръглата сграда и запеканките. Сега са разпънати сергиите, които снощи бяха с вдигнати нагоре плотове и търговци редят разни антикварни неща. Споделяла ли съм ви, че съм видна клошарка? Ако не съм, сега го правя. Полудявам за всякакви стари, интересни, красиви малки или големи предмети, които се намират най-често по битаците. Преправям стари мебели, шия, вече много рядко, абе -  пълно куку на тема антиквария.   Залепвам аз на тези сергии за около половин час, но освен еврейските свещници нищо от другите боклуци не ми хваща окото. Питам един чичо за цената на едно не по-високо от 7 см и той ме убива с обявената цена. Питам го на български дали е златно и понеже езиците ни са много близки, май ме разбра и се усмихна леко смутен. Не ти го щъ пък!

Тръгвам към къщата ни. Преди това минавам да проверя колицата - там си е, добре е...а! Има нещо под чистачката. Вадя листчето - нье разумьем! На другите коли няма такова листче, значи нещо като глоба ще е. Тръгвам с мократа хартийка и се усещам, че ей там, на 5 метра на нашата улица има офис на туристическа информация. Влизам, лепвам на плота мокрото писание и моля девойката да ми преведе написаното. Оказва се, че в този участък е разрешено само за живеещи в района и сигурно е имало знак забранено паркирането. Предупреждават ме, че ако не си преместя колата, ще последва санкция. Благодарих и проверих има ли знак. Ами има! Но е точно на самия завой, където снощи имаше спрял камион, а и аз се мушнах в редица от паркирани коли. Качих се за ключовете, а моето производство още не е готова. Побързай, моля! Тръгнах да търся ново място обикаляйки из еднопосочните улички и намерих едно на около 10 минути пеша. Доволна съм и се връщам за дъщеря ми. Тя още се мотае и успяхме да си спретнем един хубав скандал за отскок на деня.  В някакъв момент най -накрая тръгнахме под дъжда с настроение в съзвучие с времето. Посетихме прекрасната Мариацка базилика,

обиколихме огромния площад,

влязохме в един покрит базар за скъпи сувенири.

После поехме в посока Brama Floriańska, запазена кула от средновековната крепостна стена на града.

Там попадам на free walking tour, но сърдитата русокоска ми изръмжава, че не иска да се влачи с тая тълпа. Вече ми е минало и се съгласявам да продължим сами, а и дъждът е спрял междувременно.

Насочваме се към кралския дворец. Да, кралски, защото Краков е бил столица на Полша и замъкът  Wawel е един от най - добре запазените европейски кралски резиденции. Намира се на хълм с прекрасна гледка към река Висла.

Първо посещаваме Катедралата, с безплатен вход е. Тълпата е огромна и се отказвам да влизаме в съкровищницата.

Питам в касата срещу входа и за билет за двореца. Посочват ми отсрещната сграда. Отиваме там, редя се на опашка, но се оказва, че билети няма. Имало само за някакви експозиции, които не ме интересуват. Ами, като не ни пускат да им украсим за кратка палата, те губят!

у

Задоволяваме се да огледаме вътрешният ме двор, след като сме направили пауза за кафе и сладкиш туку пред входа. Вече беше около 15:30, когато тръгнахме към къщата ни.

Бърза смяна на дрехи, защото пак е топло и хукваме отвъд реката в посока музеят в Шиндлеровата фабрика. Този музей се намира на около 1,5 км от нас, но има затворени участъци и заобиколихме доста. Разочаровани сме, че няма билети, купуваме за някаква малка експозиция  - една стая със снимки и картинки, дето нищо не ни стана ясно.

Излизаме навън, девойката се тюхка, защото много иска да посетим музея. В един момент ме дърпа за ръката към един мъж с табела за тур на английски. Оказва се, че можем да влезем с него, те си имат резервирани билети винаги и само доплащаме екскурзоводската услуга  - 40 злоти или 20лв. Но трябва кеш. Аз имам само 50 пари и започвам да търся банкомат, намирам в близост и се връщаме, за да се включим в тура в 16:30ч. С нас са още двойка авсралийци. Влизаме и гидът ни започва да разказва, не спираме до всеки експонат, а само до най-важните. Музеят е изключително добър, в най - новите тенденции на музейното дело. Мога да го сравня с Те Папа в Уелингтън, Нова Зеландия. Дори този повече ми хареса, може би заради гида. Та тук директно влизаш в миналото, освен стари снимки, има много мултимедия, автентични предмети, дори танк с размери на АТВ, който е истински полски танк.

Научихме много за Краков, жителите му през войната, за Полша, за самият Шиндлер. Има доста разлики с историята от филма. "Списъкът на Шиндлер" съм го гледала поне 10 пъти. По случайност го хванах отново от средата малко преди да заминем. Оскар Шиндлер, германец, много харесван от жените, необяснимо защо, но много лош бизнесмен, фалирал преди да купи фабриката , а и два пъти след това. Той иска да закупи местна фабрика за домашна посуда, но няма достатъчно пари. За тази цел той наема счетоводителя Ицхак Щерн, който успява да убеди заможните евреи да купят завода, като обещава, че ще им върне спечеленото чрез стоки, които могат да продават на черния пазар.  Отначало започва да наема евреи, защото техния труд е много евтин. Продукцията му е била с много лошо качество и са оцелели 2  - 3  тенджери. Той става спасител на стотици хора малко неволно, но все пак е имал съпричастие към процеса. Списъкът го пише не Ицхак Щерн, счетоводителят до като Шиндлер крачи и пуши цигара след цигара, а един Мориц, ако помня правилно, Едикойси. Истината е, че за да попаднеш в списъка е трябвало да платиш. Шиндлер не е участвал в схемата, било си е между евреите. В една от залите има цилиндър с диаметър около два-три  метра и височина около три, влиза се в него. От вътрешната страна са изписани имената на всички спасени. Показа ни името на този Мориц и после ни обърна внимание, че всички от една фамилия са на един ред. Имаше някои доста многобройни. Имало е избор, както каза гида, можел си да платиш поне за спасението на детето си. Въпреки противоречията в историческите факти, никой не омаловажава ролята и заслугата на Шиндлер за съхранението на живота на над 1000 евреи. Пожелал е да бъде погребан в Израел и след смъртта му тленните му останки са преместени в Йерусалим.

След войната фабриката е била разрушена, никой не е помнел за Шиндлер. Как е станала известна историята му?  Във филма има сцена след изчистването на гетото, на площада са останали само куфари. Едно момче премества куфарите и прави път на немеца. Този човек оцелява и по игра на съдбата има бизнес с куфари в САЩ. Не запомних името му, гида каза, че той е разказал на сценариста Стивън Зайлиян историята. Нещо не ми се връзва този момент, може да не съм разбрала на кого точно е разказана историята. Защото сценарият на филма е по книгата на Томас Кинийли. Това и още много ни разказа нашият гид. Ако отидете  в Краков, непременно посетете този музей и то с гид. 

След музея отидохме до мястото на гетото. Там има запазен малък участък от стените му - във формата на еврейски надгробен камък.

Площадът на героите от гетото е с много интересен монумент - 29 стола.

Прибрахме се отново пеша, насладихме се на залеза над Висла

и след кратка почивка и хапване на запеканки вече по тъмно отидохме на площада да послушаме музика. Знаете ли каква? Свиреха балканска музика! Даже парче на Слави Трифонов. И хората се кефеха и танцуваха. В 22ч. след няколко биса  оркестърът приключи и ние решихме да приключим днешната програма. 

 

 

Редактирано 3 октомври, 2018 от Цвете

[Цвете]

В неделната сутрин стягаме багажа, врътваме ключа, пускам в пощенската кутия и тръгваме към колата. Тъкмо ранна разходка си направихме. В църквата има сватба!

Този път тръгваме на югозапад в посока Братислава, като преминахме през цяла Словакия, около 370 - 80 км. Спряхме в едно полско  градче за кафе, но останалите ни злоти стигнаха само за едно, а карти не искаха, та аз казах, че и без това не трябва да пия много кафе . Спирах на няколко места да снимам, имаше страхотни гледки, които нямаше как да щракна, но пък беше удоволствие да се кара сред красивите планински селца. Е, не много планински, но все пак имаше хълмове и се караше бавно. 

Минахме през село, което имаше събор - сергийки, циганийки като при нас, пред църквата бяха изкарани фигури на Христос и Дева Мария, може би, на носилки. Щеше да има шествие, явно, това е разликата с нашите събори.

В Словакия спряхме да хапнем. Пробвах чеснова супа в купа, не в хляб. Бледо подобие на френската лучена, явно имат близка технология, но с много чесън.

След като се качихме на магистралата не се отбивахме никъде. Блазнеха ме замъците, но девойкта искаше да разгледа Братислава. Към 16ч . вече бяхме в града. Първо видяхме красивата Синя църква, после отидохме в Стария град и се мотахме до към 20ч там. За замъка време не остана, ще е другия път. 

Дъщеря ми искаше да вечеряме и избрахме свинино колено/джолан/, мислейки си, че с това грешка не може да има. Да, ама беше пушен джолан, позапечен и гадничък, с много дебела кожа - кора. 

 Тръгнахме към колата и видяхме още красиви сгради, осветени вече.

Върнах колата по същия начин, по който я взех. Пълен ли е резервоара? Всичко ли беше наред? Да. Чао! Върнаха депозита след 4-5дни.

Надявам се да съм била полезна. Обикновено пиша за дългите ни пътувания, но при актуалната дестинация Братислава, взаимстването на  идеи си струва и кратичък разказ.  Благодаря за вниманието! 

 

Темата е отворена за споделяне на други пътувания.

Редактирано 4 октомври, 2018 от Цвете