дневник По следите на “Кръстникът” в Доминикана, на Фернандо Ботеро в Колумбия и на печената Капибара в Еквадор

[AlexandraKo]

Първата работа на испанците в Новия свят, за да защитят своите колонии, била да построят крепост.

Тук крепостта огражда целия Стар град, състои се от солидни, назъбени дувари и постройки, и се нарича Осама. На името на реката, чието устие е тук, преди да се влее в Карибско море.

Торе де Хоменахе е интересна постройка, от горе се откриват хубави гледки.

 

 

 

 

Редактирано 9 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Още малко снимки от разходката в Стария град:

 

 

[AlexandraKo]

На връщане към Пунта Кана се отбихме в един парк, Трите очи, където има три сенота.Първият е дамски:))))

Нищо интересно, ако някой не е виждал, може да му хареса.

 

[DGTG]

С тази твоя "разклоняваща се мИсла" така хубаво  пишеш, че е истинско удоволствие човек да  чете  твоите разкази.

 

 

[AlexandraKo]

преди 37 минути , DGTG каза:

С тази твоя "разклоняваща се мИсла" така хубаво  пишеш, че е истинско удоволствие човек да  чете  твоите разкази.

 

 

Благодаря, много се радвам, че ти харесва.:)))

[AlexandraKo]

Имало едно време едно племе, наречено муисаки.

Техни божества били Слънцето, символ на мъжкото начало, а Луната -символ на женското. Мъжете били с дълги, дълги коси, а жените - с къси. Племенният строй бил матриархат. Жената имала по четири мъже и по не знам колко деца. И когато тя умре, от четирите и страни били погребвани и мъжете и.

Племето имало странен ритуал по избора на новия вожд, което се случвало на всеки десетина години.

Новият вожд, винаги бил едно от децата на сестрата на стария / за да бъде от тяхната кръв/.

Избирало се момчето, 10-12 годишно и го затваряли в една пещера. Там, в продължение на 6 месеца протичало неговото пречистване и подготовка. Хранели  го само с растителна храна, не виждал дневна светлина и го подлагали на следното изкушение: 3 дни го оставяли сам с 3 красиви девойки, той трябвало да поддържа огъня, да общува с тях, но да не ги докосва по никакъв начин.

Ако издържи на изкушението, ритуалът върви нататък.

Ако не издържи - му отрязват косата и всички го презират.

Пречистеният кандидат за поста в деня го изкъпвал и, намазвали с дървесна смола и налепвали тялото му със златен прах и листчета злато. Със специален сал го завеждали на средата на езерото, придружаващите го хора от племето хвърляли във водата златни предмети и скъпоценни камъни, а новият вожд скачал във водата и трябвало да доплува до брега. Ако всичкото злато от тялото му било отбито, значи, техните Божества са прили

молбите на муисаките и новият вожд е избран.

Легендата не казва, какво се е случвало, ако златото не било отмито.:))))

 

 

[AlexandraKo]

Самото езеро се намира в Кордилерите, на височина 3000 метра и има разни хипотези за възникването му. Едната е, че на това място е паднал огромен метеорит, другата, че е кратер на изгаснал вулкан.

Дълбоко било 180 метра, сега - около 90. От двете му страни има две планини и мястото се нарича “чаша”.

Та, да продължа с легендата. Така или иначе, испанците разбрали за Ел Дорадо / златният човек/ и за несметните съкровища там, и започнали да го търсят. Обаче, един от офицерите намерил друг начин / най-лесния и естествен/ - накарал дъщерята на вожда да се влюби в него - с подаръци и много внимание, в леглото, той измъкнал тайната.

Езерото било намерено, част от съкровищата били извадени, друга част все още са си там. Някъде през 90-те години за дълго време било затворено за посещения.Около 1965 година мястото е обявено за национален парк. Трудно достъпно е, на около 60 км. от Богота. Ние отидохме с кола, после - около 2 км. изкачване, до 3200 метра височина, после, още толкова обратно.

Тоест, все едно изкачихме Мусала, че и малко отгоре.

Още откакто дойдохме в Богота, нещо трудно се диша. Ама, кой да се сети, че е от височината. :(((

По пътя към езерото, по едно време съвсем нямахме въздух, но с повечко почивки и вода, долазихме.:)))

Който мисли да го прави това изкачване, да си носи Сорочи или местния вариант. Че да не призяпва като нас. Уф, чувството, да не ти достига въздухът, било повече от ужасно.

Но пъъъъъък, гледките са чудни и чудесни!

Като стигнахме горе, забравихме и дишането и лупането на сърцето, остана само тишината и невероятното усещане за нещо, извън нашите познати възприятия и познания.:)))))

 

[neuromancer]

преди 3 минути , AlexandraKo каза:

Но пъъъъъък, гледките са чудни и чудесни!

И нито една снимка... 😧

[AlexandraKo]

преди 12 часа, neuromancer каза:

И нито една снимка... 😧

Има,има  и снимки .Но непрекъснато сме в  път. По два  полета дневно,всеки ден и  пиша едва ли не, на коляно,по летищата.

Такава програма съм спретнала,че много се уморяваме.

Но има смисъл,Колумбия се оказа страхотна.

 

 

Редактирано 11 октомври, 2018 от AlexandraKo

[Childish]

преди 14 часа, AlexandraKo каза:

Имало едно време едно племе, наречено муисаки.

muisca ?

 

преди 13 часа, AlexandraKo каза:

Самото езеро се намира в Кордилерите

Guatavita?

 

Бях пропуснала, че сте се преминали в Колумбия.

[AlexandraKo]

преди 3 часа, Childish каза:

muisca ?

 

Guatavita?

 

Бях пропуснала, че сте се преминали в Колумбия.

Да и на двата въпроса.

[AlexandraKo]

На това свещено езеро, наречено Гуатавита, туровете са в определен час и трябва да се събере група, която тръгва с водач на испански. Тъй като ние си имахме собствен гид, поизостанавахме, за да не си пречим.

Ето, от тук се тръгва.

 

 

Паркът затваря в 17 ч.

 

По пътя има много красиви растения и цветя. Много канадски брези, със самопресадила се върху ствола им Бромелия, интересни мъхове и лишеи.

 

 

Много от растението “Ангелски тромпет” - което съдържа Скополамин.

Вече веднъж си говорихме за него, специално питах, дали е вярно това за праха и настойката от него.

Да, за съжаление е така, даже тук си има име -“Разходката на милионера”. Дебне се богат турист, , в бара красива девойка го заговаря, започват да пият, сипват му в питието настойката.И оттам нататък става като робот -изпълнява всякакви команди, съобщава си номера и пинове, а на сутринта се събужда ограбен.

Има случаи, в които, при предозиране човекът умира.

Много от тези случаи въобще не стигат ни до преса, ни до общественост.:(((

Непрекъснато изчезват хора и толкова.

Така че, трябва много да се внимава.

Растението.

 

 

Ето и част от другите красиви цветя и растения.

 

 

[AlexandraKo]

До самото езеро се стига предимно  по стръмни, тесни стълби. Има и няколко равни участъка, но пак си е изкачване. Ако вали дъжд, ще е трудно изкачване, според мен. 

 

 

Ето го и него.

 

 

Редактирано 11 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

На връщане , в селцето , близо до езерото, щракнах селската църква, дето всичката интелигенция, беше се събрала на раздумка:)))))

[DaBo]

Че кога успяха да направят влизането за Гуатавита да е групово? Все сме влизали сами. И имаше вход за местни и още един по-скъп за чужденци. Ама ние имахме местни лични карти, та минавахме по-евтино, не че входът е кой знае колко пари. Дали още е така? Ей, стана ми мъчно за там...

[AlexandraKo]

преди 19 минути , DaBo каза:

Че кога успяха да направят влизането за Гуатавита да е групово? Все сме влизали сами. И имаше вход за местни и още един по-скъп за чужденци. Ама ние имахме местни лични карти, та минавахме по-евтино, не че входът е кой знае колко пари. Дали още е така? Ей, стана ми мъчно за там...

Не зная от кога, но мястото е национален парк, навсякъде има охрана, не бива да се ходи извън маркираните места. И има гид, който разказва всичко, което написах в началото.

 Докато групата стигне до езерото, се движат всички заедно, натам вече, нямаше проблем.

 

[DaBo]

Мда, то винаги си е било национален парк и е имало охрана, но явно са променили организацията за влизане. Както и да е, радвам се, че ви е харесало. Ще чакам още снимки и "разхвърляни мисли". 🤗

[AlexandraKo]

Солената църква Сипакира се намира на около 50 км.от Богота,в националния парк “Парк де ла сал”,  в стара шахта за добиване на сол. Една част от шахтата си функционира и днес.

В началото, когато започнало развитието на шахтата, миньорите направили малък храм, който се оказал на опасен участък и през 90-те години го преместили на днешното му място.

Галериите са изсечени в каменните блокове, стените са 75% сол,  от всякъде стърчат солни кристали, на места, като сталактити, та се налагало през известен период да се разчистват. Църквата се намира на 180 метра под земята и си е действащ католически храм. Всяка неделя там си има служба, но собствен епископ църквата няма, та, практически, по канона на Католическата цъква, един вид, не е е истински храм.

Но през 2007 храмът е обявен за най -главната забележителност на Колумбия.

Подземната  църква се състои от 3 зони, олицетворяващи раждането, живота и смъртта на Исус Христос. В нея има множество религиозни скулпури и религиозни изображения от сол и мрамор.

Ние в един ден се изкачихме над езерото Гуатавита на 3200 метра и после слязохме на 180 метра под земята, за да видим и църквата. И докато по пътя нагоре беше трудно, под земята,

беше точно обратното. Обясниха ни, че се диша добре , понеже въздухът има висока концентрация на соли, което облекчава дишането.

Църквата е много интересно място. Странно и мистично.

Започвам с парка и входа:

 

 

Редактирано 12 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Тунелът вход, ясно се виждат солните кристали по стените:

 

 

По стъпките на Исус:

 

 

Красивите полилеи, които се виждат на снимките, също са изработени от сол.

[AlexandraKo]

Ето и олтарът, с огромния кръст и биещото сърце на Исус. Долу вдясно е бюстът на Папа Франциск.

На излизане, както обикновено, има сувенирни магазини, с нещица, изработени от сол, та се сдобихме с няколко за спомен.

 

 

 

 

 

[ven62]

@AlexandraKo, страхотни репортажи за пореден път. Няма ли как и едни 3d снимки да пускаш?

 

 

И две ма-а-а-лки забележчици:

- Малко ми липсват снимките на AlexandraKo & AlexandraKoв

 

и

 

На ‎9‎.‎10‎.‎2018‎ г. в 0:34, AlexandraKo каза:

...

Тука има две магазинчета, където се продава Ларимар. Това е местният камък, който няма особена стойност...

...

Накупихме магнити, Ларимар за снахи ...

Ей-й тия свекърви, … не можа ли някой по-скъп камък да избереш за снахите.

 

Приятно изкарване!

 

 

[Eager_Traveler_Paul]

@AlexandraKo Страхотен пътепис. Изключително интересно съставен, с включени снимки и интригуващи истории. Много благодаря, че отделяш от времето си за почивка, за да споделиш пътуването си с нас!  

 

Онова езеро горе в планината много ми допадна. Още повече и заради съпътстващата го история. Обожавам такива!
Също и катедралата от сол. Изображението на молещия се в Гетсиманската градина Исус е направо уау. Дори не съм подозирал, че Колумбия таи в пазвата си такива интересни места. Е, вече знам.

С интерес и нетърпение чакам следващата порция 🍻

[AlexandraKo]

преди 5 часа, ven62 каза:

@AlexandraKo, страхотни репортажи за пореден път. Няма ли как и едни 3d снимки да пускаш?

 

 

И две ма-а-а-лки забележчици:

- Малко ми липсват снимките на AlexandraKo & AlexandraKoв

 

и

 

Ей-й тия свекърви, … не можа ли някой по-скъп камък да избереш за снахите.

 

Приятно изкарване!

 

 

Венчооооо, бих избрала изумруди, но те си имат вече.:))))

 

преди 4 часа, Eager_Traveler_Paul каза:

@AlexandraKo Страхотен пътепис. Изключително интересно съставен, с включени снимки и интригуващи истории. Много благодаря, че отделяш от времето си за почивка, за да споделиш пътуването си с нас!  

 

Онова езеро горе в планината много ми допадна. Още повече и заради съпътстващата го история. Обожавам такива!
Също и катедралата от сол. Изображението на молещия се в Гетсиманската градина Исус е направо уау. Дори не съм подозирал, че Колумбия таи в пазвата си такива интересни места. Е, вече знам.

С интерес и нетърпение чакам следващата порция 🍻

Благодаря, старая се да пиша, но не насмогвам, толкова много се събра. Сега пак пиша от летището, чакаме поредния полет. Освен това, имахме  биг,та биг адвенчър, но полека-лека ще разказвам.:)))

Обичам да пиша, под въздействие на емоцията, после избледнява и се забравя.:((

[AlexandraKo]

Дано на Теди им провърви с времето. На нас не ни провървя, ама хич.:((((

Транспортът ни беше перфектно организиран, спането в една къща. Но през цялото време валя и се ометохме на втория ден. Не ме питайте, с какво отидохме, не можех да снимам. Имахме голям адвенчър, но в хубавия смисъл.:))))

И аз бях толкова разстоена, толкова се тръшках, че нашите гидове ми подариха тези снимки от предишното им ходене там. :)))Така де, да не съм, съвсем валат.:(((

За което съм им безкрайно благодарна. Има още, но те ми ги свалиха на микро карта, аз - през голям компютър слагам няколко тук, за да ви ги покажа.

Кано Кристалес е река в Колумбия, намира се в националния парк Серания де Макарена, достъпът до нея е през градчето Макарена.

В тази река живее растението Macarena Clavigera, което в няколко месеца в годината , когато има слънце и водата в реката намалява, се оцветяват в червено. Местните казват, че това не са водорасли. Иначе, през другото време на годината и като валят дъждове, си е като най-обикновена мътна река.

За да се се оцвети растението, трябва слънце.

Така че, снимките не са мои. Моите щяха да са по -хубави.:))))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 12 октомври, 2018 от AlexandraKo

[giafil]

Страхотни снимки и разказ @AlexandraKo Имам въпрос:

Как се справяте с надморската височина?