дневник По следите на “Кръстникът” в Доминикана, на Фернандо Ботеро в Колумбия и на печената Капибара в Еквадор

[AlexandraKo]

И , за да не“преядете” с Ботеро, че има още много,  ще ви покажа още една изложба, която на мен много ми хареса.

На колумбийската художничка Йоланда Перес /Yolanda Perez/. Била много известна, в онази част на света.

 

 

Джими Хендрикс:

 

 

Индиански дечица - из между тях имало много синеоки.

 

[AlexandraKo]

Сега отиваме тук:

 

 

 

Тази прекрасна сграда, преди е била частна, днес е прекрасен музей.

 

 

 

Гледката от последния етаж, към площада с фигурите:

 

Редактирано 13 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Срещу нея, от другата страна на площада е най - старата църква в Меделин.

Иглезия де ла Веракруз.

Църквата на истинския кръст.

 

 

[AlexandraKo]

Пак ми се разклони мисълта.:))))

Като рекох за църква, да ви покажа и някоя друга в Богота:

Катедралата на Богота, пищна и красива:

 

 

[AlexandraKo]

Iglesia  Nuestra Senora  del Carmen - една такава дантелена, въздушна и красива.

 

 

Срещу музея на златото, на пешеходната улица има три църкви - Трите сестри. Най-дясната е на Францискнския орден.

 

 

Средната е затворена, третата е най-забележителна - Сан Франциско.Стара, колониална сграда, отвън невзрачна, но отвътре невероятно красива. Целият олтар е бил покрит с тънък слой от злато.

Таванът е син, навсякъде са изобразени сцени от живота на Св.Франциск.

 

 

 

[AlexandraKo]

И последната е на хълма Монсерат,  а в нея - Черната Мадона, много позната от едно друго място,:))))

Хълмът  е на 3200 метра височина, може да се отиде с лифт или фуниколор.

Ние се качихме и слязохме с лифта. В чудесно време долу, в града, като отидохме горе, изведнъж, падна гъста мъгла и не се виждаше нищо. Искахме да снимаме града по залез. Не стана баш тъй, но все пак, има интересни снимки.

 

 

Около църквата е красив парк, с алеи за разходка , на колко хубави ресторанта, където може да се обядва или вечеря. Лифтът работи до късно - ако не се лъжа, до 11 вечерта.

 

 

 

 

Редактирано 14 октомври, 2018 от AlexandraKo

[Worldismine]

На 12.10.2018 г. в 14:01, giafil каза:

Страхотни снимки и разказ @AlexandraKo Имам въпрос:

Как се справяте с надморската височина?

Това да не са Хималаите 😁

@AlexandraKo, каза ли им да пуснат слънцето от утре

😉

[AlexandraKo]

преди 9 часа, Worldismine каза:

Това да не са Хималаите 😁

@AlexandraKo, каза ли им да пуснат слънцето от утре

😉

Абе, аз го бях поръчала за целия месец, ама, нещо не ми приеха пръчката.:((((

Гледай  прогнозата ден за ден, познават, даже, по часове. И ние си правим програмата, ден за ден. Ако вали - в това време отиваме по музеи. Като спре - тогава навън.

Дано да имате повече слънце, ви пожелавам!

 

[AlexandraKo]

Сега ще отидем в Музея Антиокия в Меделин, който се намира на същия този Плаза Ботеро, където са поставени фигурите, които показах.

Влизаме  в музея, посреща ни отново великолепна колониална сграда, с парадно стълбище и красив стенопис от известен колумбийски художник Pedro Nel Gomez.

Нас ни интересува тази част, посветена на Ботеро. Но това, всъщност, и основната част, има и други предмети, свързани с историята на Антиокия.

Антиокия е един от 32 -департамента в Колумбия, със столица Меделин.

 

 

Първо ще надзърна през един прозорец, от където се вижда графит - една от известните картини на Ботеро.

 

 

Ето и какво виждаме в музея. 

В предишен пост разказах за това, как Ботеро отказал на Ескобар да му нарисува портрет и че, ще го нарисува само мъртъв. Е, нарисувал го. Казват, че до ден днешен не се знае, как точно е умрял Ескобар - дали убит от полицай или се е самоубил. В крайна сметка, установили, че куршумът, който го е убил , не е от полицейско оръжие. Но предпочели да не оповестяват, че се е самоубилна покрив в Меделин, докато го преследвали.

 

 

 

 

А това е Педрито - синът му, който загива в катастрофата в Испания.

 

 

Разходката нататък:

 

[AlexandraKo]

Картини и скулптури. Няма много хора, тишина и спокойствие, мястото е прекрасно.

Много препоръчвам музея, на когото се интересува от изкуство.:))))Или пък, като разгледа всичко, което ще покажа, все едно е бил:)))))

Ето я и ръката на художника:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 14 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Пак ще ви дам почивка от Фернандо Ботеро и ще ви покажа другото място, заради което сме в Богота -Музеят на златото.

 

 

Намира се в старинна сграда в район Канделария и в него са изложени около 36 000 експоната, датирани от предколумбовата епоха.Като количество също е внушително - 3 тона злато.

Много внимателно, за да не ме види охраната, снимах вратата на музея.

 

 

Основното количество от златните украшения е извадено от езерото Гуатавита, за което вече ви разказах.

Племената, живеещи по тези земи са можели да добиват и обработват злато още в началото на нашата ера.

И не само това, оказало се, че доста от златните предмети съдържали само 30% злато, останалото -сребро и мед.

Тоест, още тогава хората са можели да правят и сплави.

Музеят е много интересен и богат. Но най-интересното е, че доста от накитите са актуални и днес.

Тоест:” Всичко ново, е отдавна забравено старо...”

 

 

 

[AlexandraKo]

Но най-най-най- голямото ми желание беше да видя един мъъъничък сал - символът на Ел Дорадо.Това, също е една от причините, дето ме доведе в Колумбия. 

Muisca raft се нарича и е намерен в пещера, близо до Богота, в 1856 година.

Датиран е между 1500-1200 г. до нашата ера. Племето Муиска,заедно с Ацтеки, Маи и Инки са четирите ранни цивилизации, населявали Америка.

Златната скулптурка е отлята от 80% злато, в добавка със сребро и мед.Изобразява избирането на новия вожд, за което вече ви разказах, около него са предишните вождове, украсени с пера, корони, гривни, обици.

Държат в ръцете си музикални инструменти и маски. Отстрани са гребците на сала.

Статуетката е с размер 19.5x10,1см. В интерес на истината, си я представях по- голяма.:( И не чак, толкова, уникално прекрасна.

Но все едно - вълнението, което изпитах, не мога да го опиша. Влизаш в една абсолютно тъмна стая, а в средата -осветена витринка. Такова прекрасно нещо, сътворено преди толкова много години, стоеше пред очите ми  не можех да се отделя от него.

Може да се снима, но светлината не е много подходяща, та снимките не са добри.

 

 

 

Слагам и няколко снимки от нета, които са по-ясни.

 

Другото, което ме впечатли е другата тъмна стая, със симулация на изгрев и залез над езерото Гуатавита.

На пода се вижда езерото, със скъпоценностите в него. А по стените са украшенията на всички членове на племето Муиска, които са избити.

 

 

 

 

В заключение ще кажа, че музеят ни хареса много.

Ако пак дойда в Богота, ще повторя посещението.:))

[neuromancer]

Самолетчетата видяхте ли?

[AlexandraKo]

преди 17 минути , neuromancer каза:

Самолетчетата видяхте ли?

Да, много странно ми беше. Аз в първия момент си мислех, че са рибки някакви, после ги оприличих на самолет.Но защото гидът ми обърна внимание.

Да ти кажа честно, повече внимание обърнах на огърлиците и на разните други украшения. Страхотни идеи, страхотно изпълнение. Дали отляти, изтеглени, изчукани и пр., има изумителни неща.

Даже, си харесах и туй-онуй за модел:)))))

[AlexandraKo]

Още малко графити от Меделин:

 

И от Богота:

 

 

И една от стълбите, която много ми хареса:

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

 

Канделария - колоритна, шумна и красива:

 

 

 

 

Театро Колон, с единствената оркестрова яма в страната:

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Разходката ни из Канделария включва отново нашия любимец Фернандо Ботеро.

Музеят в Богота е създаден през 2000 -та година и съдържа 208 творби. 123 негови и още 85 от неговата лична колекция, която е събирал през годините. Има творби на Матис, Моне, Пикасо, Дали и още известни имена.

 Музеят:

 

 

Има много красив вътрешен двор, а това е единият ни гид, пременен в наш подарък:))))

 

 

Музеят е прекрасен. Тази пуууухкави фигури, ми въздействат така успокоително , така антидепресиращо.:)))

Хем си дебел, хем си хубав.:))))Изконната ми мечта:))))

Ето ви, например, неговата Мона Лиза. Кажете сега, не е ли по-хубава и по-щастливо изглеждаща от оригинала:)))))))))))Направо, пухче-бонбон.С едни мъъънинки ръчички и с три гушки:))))))

 

Ето още малко пухкавелки:

 

 

Ето ги партизаните:

 

 

Ето я, онази картина, дето се виждаше  /графит/на една стена в Меделин,през прозореца на Музея на Антиокия:

 

 

 

Изографисан е и Ел Президенте.Ма, що, така нещастно гледа:)))

 

 

Още няколко платна и скулптури:

 

 

 

Леда и лебедът.

 

 

 

Семейна история:))))

 

 

 

Може би, тази котка е най-широко позната.

Освен на площад Ботеро в Меделин, тя стои и на Ла Рамблас в Барселона.

 

 

Ботеровото виждане за Христос:

 

 

Забравих нещо интересно.

В музея в Меделин има специална стая за децата - могат да си поиграят там, докато родителите разглеждат.

И там има едно огледало, дето, като се огледаш, си досущ, като неговите фигури:))))))

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

 

Ето и няколко, лесно разпознаваеми  експоната от личната му колекция:

 

 

 

И за всички вас, дето търпеливо четете разклонените ми мисли, ви поднасям едно букетче.

Пак на Ботеро:

 

 

 

Ето го и самият художник, който е на 86 години, в ателието си и  с третата си съпруга, гъркиня,която също се занимава със скулптура.

 

 

 

 

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Няма да разказвам подробно за Симон Боливар, въпреки, че историята му е забележителна.

На когото му е интересно:

 

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Симон_Боливар

 

Аз ще покажа дома, където е живял Боливар в Богота.

И ще разкажа мъничка клюкичка. Боливар ма 19 години се жени, но само, след две години брак, съпругата умира от малария. Оттам насетне, в живота му има една жена, за която ,той така и не успява да се ожени.

Това е Мануела Саенс, която е с него до последния му час.

А не успяват да се оженят, защото самата тя е омъжена и по канона на Католическата църква, не е възможно да се разведе.

Боливар умира през 1830 на 47 години, тя го надживява с 26 години и умира по време на епидемия от дифтерит през 1856.

Тялото и е изгорено и заровено в общ гроб в Еквадор.

През 2010 година, в деня на независимостта на Венецуела, двамата президенти -Уго Чавес, на Венецуела и Рафаел Кореа, на Еквадор, полагат урна, с пръст, събрана от мястото, където е била погребана в Еквадор , до гроба на Боливар.

Така символично, след толкова години събират героя с любимата му жена.

Самият наш герой е бил нисичък, но красив. Ще видите, колко непривично късичък, е креватът в спалнята. Но какво значение има ръстът, когато всичко останало е в изобилие - и смелост, и храброст, и ум.

Този героизъм е оценен толкова високо, че това е, може би,единствената личност, на която е кръстена цяла държава.

Къщата, в която е живял, около година и половина, му е била дарена от държавата. 

Всичко е запазено във вид от онази епоха, има красива градина и мемориален кът, със знамената на държавите от Латинска Америка.

 

Боливар

 

 

Мануела Саенс

 

 

“Сватбата” след много години.

 

 

Музеят.

 

 

На последните снимки са оръжия от онова време.

Ето и колко са били красиви униформите.

 

 

Пантеонът на площад Симон Боливар, с паметника му в Богота.

 

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от AlexandraKo

[giafil]

"Генералът в своя лабиринт"-Габриел Гарсия Маркес

Симон Боливар в края на неговия живот, изтощен, изморен и болен човек, който вече не е сигурен в нито един избор, който някога е направил, но пък вече има толкова много последователи, че не може да си позволи да бъде друг. Боливар се оказва пленник на своето собствено дело и осъзнава, че е в някакъв кошмарен лабиринт от който изход май е единствено смъртта... 

[AlexandraKo]

Обществено известно е, че е починал от туберкулоза. Но на нас тук ни разказаха друго. Когато след време е починал личният му лекар, намират документацията му и оттам става ясно, че  е починал от сифилис.

Последните месеци преди смъртта си, не излизал изобщо навън, защото имал огромна лезия на носа.

Аз лично, се съмнявам и за туберкулозата, и  за сифилиса. Жената, дето е била неотлъчно до него, го надживява с 26 години, без да се зарази.

Каквото и да е, легенди има всякакви, важното е, че тук хората помнят, обичат и почитат своя герой.

[giafil]

Абсолютно вярно...това няма никакво значение, по-важно е делото му, спечелените битки, вярата му.

Уго Чавес в безумието си чак е накарал да ексхумират тялото му за да доказва, че е бил тровен с арсен или нещо друго.... 

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от giafil

[AlexandraKo]

Да, така направили, но експертизата не намерила никакви следи от арсен.

Искам да поправя нещо, което казах по -нагоре.

Че Боливар е единствената личност, на която има наречена държава.

Не е така . Симон Боливар е единствената личност, на която са наречени ДВЕ държави.

Боливия и Венецуела. Защото пълното име на втората е Боливарска Репиблика Венецуела.

 

Редактирано 15 октомври, 2018 от AlexandraKo

[Роми]

Прекрасен разказ за Колумбия и нейните герои! Направо ме изуми с разказите и снимките от музеите. Досега познати, които са ходили разказваха за Сан Августин и красива природа, но нито дума за музеи освен Музея на златото. Твоя разказ ме запали много повече и  искам скоро да посетя Колумбия! Благодаря 😉 

[AlexandraKo]

преди 1 минута , Роми каза:

Прекрасен разказ за Колумбия и нейните герои! Направо ме изуми с разказите и снимките от музеите. Досега познати, които са ходили разказваха за Сан Августин и красива природа, но нито дума за музеи освен Музея на златото. Твоя разказ ме запали много повече и  искам скоро да посетя Колумбия! Благодаря 😉 

@Роми, много ти благодаря! 

Много се зарадвах, че ти е харесал моят разказ, защото, ти си от хората, които много са пътували и много са видяли!

Ох, то има още много музеи, но за седмица не може всичко да се види.

Освен това, когато си сам, не става. Имахме гид и транспорт, което е предпоставка да се оптимизира времето. И да избираме , какво да видим, ама, без да се уморим:)))))

Пък и ние сме си градски туристи - искаме да видим култура , архитектура, църкви .

Да, природата е красива, природа има  навсякъде, но сега, научих толкова много и за Новия свят, и за историята на Латинска  Америка. Едно е, да си чел, друго е, да дойдеш на място и да се потопиш в атмосферата.

Ние също ще се върнем тук след време.