дневник Camino Portugués - Португалското камино

[nomad]

Тази година с @Childish направихме едно от най-яките си пътувания до момента. Както се разбира и от заглавието на темата, става въпрос за т.нар. Camino Portugués или португалския вариант на Камино де Сантяго. Днес повечето хора, като чуят Камино, го свързват с френския маршрут, който минава през Навара, после през Риоха и Кастийя Леон, за да стигне до Сантяго де Компостела, столицата на Галисия. Освен т.нар. френски път има още поне дузина поклоннически маршрута към Сантяго. Според статистиката за 2018 над 55% от всички поклонници избират френския път.

Ние обаче, бяхме на друго мнение. И двамата мразим големи тълпи от хора. Преди десетина години имах възможност да извървя няколко отсечки от френския път, от Памплона до Логроньо и през цялото време имаше овърбукинг в албергетата. Налагаше се да се състезавам с другите и да се опитвам до 13ч. да съм изминал отсечката за деня, иначе нямаше да има места в албергето. Вероятно фактът че бях тръгнал в седмицата след Великден също допринасяше за тълпите, но тогава не изпитах почти никакво удоволствие от вървенето в километрична колона от поклоници и в Логроньо се отказах да продължа.
 
Идеята да извървим португалският път за пръв път ни хрумна по време на дълго пътуване из Америките. Бяхме решили, че е време да се връщаме в Европа, защото привършвах парите, но не ни се искаше веднага да се върнем към сивото ежедневие в София. Тогава, като на шега подхвърлих- "А защо не тргънем по Португалския Път от Порто до Компостела". Аргументът беше, че и двамата не сме били в Португалия, а по тяхното камино, поклониците са 2-3 пъти по-малко, отколкото по френския маршрут. Лили прие идеята радушно, но впоследствие, основно по моя вина зарязахме плана и се прибрахме направо в България.

 

Но идеята за Португалското Камино вече беше пуснала корени в сърцето ми и не ми даваше покой. Затова, когато изникна въпроса къде да отидем през тази година, директно предложих камино. Този път Лили беше резервирана, но след кратко убеждаване прие. Речено-сторено: купихме билети с Уиз до Бергамо и оттам с Райън до Порто. Щяхме да пътуваме само с ръчен и без това на Камино е добре да си с малко багаж.
 
Казват, че Камино те променя, че отваря нови хоризонти. Че след Камино никога няма да си същият. Е, оказа се вярно. Камино определено ме промени.
 
Тъй като в българското интернет пространство информация има основно за френския път, реших докато спомените все още са пресни, да опиша под формата на пътепис нашето приключение. Все още не съм го довършил, описвам всеки етап отделно, надявам се до десетина дни да съм готов. Накрая, ще има и част с практически съвети от типа какво да вземем или колко пари да си носим. А също част за емоциите и духовната страна.
 
Това е линкът към пътеписа ми - https://nomadvps.wordpress.com/
 
Ако някой има въпроси относно португалския път, ще се радвам да отговоря.

[Crazy Horse]

Супер идея! Много добре сте планирали всичко. Прав си, че тълпите са по-големи по Френския път, особено в определени периоди като Великден. Аз изкарах късмет 2012 г., когато тръгнах по последната отсечка от 120 км по френския път, че нямаше много хора и нито един ден не валя дъжд. Проблем със спането нямах, освен в Сантяго де Компостела, където евтините хостели бяха заети, а частните си предлагаха услугите на надути цени. По пътя периодично виждах по 3-4 поколонници, с някои от които преминавахме заедно отделни отсечки, но нямаше огромни тълпи. Ето малко снимки от 2012. Ще трябва и аз да убедя жена ми да идем заедно там. Само един въпрос, nomad, френският път е много добре обозначен, така ли е с португалския път? Да не се изгубим някъде из португалските поляни.

[nomad]

Португалския път също е добре обозначен. Единствено имахме проблеми на излиане от предградията на Порто, т.е. през пътрвия ден. Тогава се наложи да питам в една църква, но не можаха да ме упътят и прибягнах до maps.me. След този ден проблеми с маркировката не сме имали. От португалската страна поклонниците бяха поне 3-4 пъти по-малко, отколкото след пресичането на границата. Оказа се, че макар Португалското камино да е второ по-популярност след френското, почти всички избират да тръгнат от Tui, испанският град на границата. Въпреки това, инфраструктура за поклонници между Порто и Туи има, албергета не липсват, повечето са с достатъчен капацитет. В Rubiaes стигнахме в 16ч и нямаше места в албергето, но ни преложиха да спим на матраци на пода.

Редактирано 9 октомври, 2018 от nomad

[Tedy]

Номад, мен живо ме вълнува да опишеш как ти се е отразило Камино. Духовната страна е тази, която прави пътуването уникално. И още веднъж браво на вас, но вие си знаете, че много ви се кефя. 😊

[Childish]

преди 17 минути , nomad каза:

Португалския път също е добре обозначен. Единствено имахме проблеми на излиане от предградията на Порто, т.е. през пътрвия ден. 

Имаше и други отсечки, където пътят не е добре обозначен. На втория ден се бяхме отклонили по туристическа пътека (със синя маркировка) и навигацията ни прекара през хълмиста/планинска местност.

Също един от дните на испанска територия също бяха поспестили от маркировката, но там е по-трудно да се изгубиш заради тълпата.

Но най-тегаво е първият (за нас) ден. В общежитието чух една германка да разказва на други германци, че се е отклонила от пътя и 2ч е вървяла в друга посока и после се е връщала. Освен навигацията, на нас ни помогна и един местен с ръкомахания.

Но като цяло пътят е добре поддържан.

[nomad]

Така е, Tedy! Духовната страна, прави пътуването уникално. Честно казано, това камино, надмина всичките ми очаквания. След като приключа с описанието на всички етапи, ще напиша по-подробно за емоционалният и духовен ефект, който имаше върху мен.

[Емика]

Благодаря! Ще прочета с интерес. Най-вече ми е любопитнп твърдението, че след пътя човек се променя.

[Childish]

Не може така. Аз трябва да въдворя ред...

 

Пътепис на nomad:

Ден 0. Порто

 

Моите допълнения

(в случая се повтаряме, но съм го писала на деня и не искам да го редактирам):

 

30.05.2018

 

Багажът е пренареден. Отказвам се от част от дрехите, козметиката и лекарствата. Резултатът е 8кг.

nomad е напълно убеден, че излитаме от Т2. Аз се опитвам да проверя на сайта на летището, но според него полетът до Бергамо е следобед, т.е. изтърваваме връзката. Затова и когато на таблото на летището не откривам полет в 7:40, първата ми мисъл е че има промяна на часа на излитане. На гишето за информация ни препращат на Т1. Единственият ни шанс е да вземем такси. Държах да спя до последно - до късно стягах багажа и бяха останали едва 3ч за сън. Затова и нямаме буфер време за реакция на летището. Първото такси отказва да ни закара. Такси, докарващо пътници, се съгласява. Толкова ми е припряно, че се качвам в таксито преди другите хора да го освободят. В крайна сметка всичко минава по план.

На летището в Бергамо се възползваме от коридора за connecting flights със служител минаваме паспортния контрол и по вътрешни коридори достигаме до гейта.

В Порто купуването на билети за метрото отнема повече време от очакваното. Изводът е, че билетите трябва да се купуват поотделно за всеки, зашото 2 билета означава 2 пътувания (2 titulos) в 1 карта, т.е. за 1 човек. Самото метро е нарядко - чакаме 27 мин. до следващото влакче.

Хостела го намираме с навигацията, оставяме багажа и излизаме.

Първа спирка - почти веднага - за кафе и pastel de nata. Сервитьорката е много усмихната и любезна. Какви неща ми правят впечатление.

В Порто има доста туристически атракции - както за посещение, така и различни средства за транспорт като гондола, лифт и т.н., но 6-7ч, с които разполагаме, намирам за достатъчно за първо запознаване с града, а така или иначе забележителностите остават за друг път. Предлагам да потегляме още на следващия ден, а не както сме планирали да останем още един ден. 

Вечеря: дюнери (не струват) и бира (изненадващо ми харесва - Super Bock - която е светла. Друга така и не успявам да опитам, защото предлагат изключително тази).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

- вода 3e

- metro - 2.20e

- капучино + пастел де ната - 7е

- супер - 4е

- картички - 4 x 0.50e

- марки - 4 x 1.20e

- вечеря - 10е

- нощувка  Duas Nações Guest House - 45e

[Гост]

На 9.10.2018 г. в 10:43, nomad каза:

Така е, Tedy! Духовната страна, прави пътуването уникално. Честно казано, това камино, надмина всичките ми очаквания. След като приключа с описанието на всички етапи, ще напиша по-подробно за емоционалният и духовен ефект, който имаше върху мен.

И аз искам да чуя... В момента мои познати правят класическото Камино. Мисля, че общият им път е над 730 км, започващ от Навара - на 9 септември. Мисля, че тези дни ще финализират. Следя ги само визуално. Много ми е интересно да споделяте с @Childish - и вас следях... Благодаря ви.

[nomad]

Всички основни маршрути, са класически. В смисъл, френския път е толкова класически, колкото и Португалския или пък Виа де Ла Плата. Всъщност, най-старото камино и в този смисъл, класическо е, т.нар. Камино Примитиво от Астуриас през планините. По него са минавали през първите два века, след като църквата решава, че мощите на свети Яков са в Сантяго.

 

Френското камино, има най-голям поток от хора и най-развита инфраструктура, но не е по-старо или по-традиционно от другите основни маршрути. Навремето  се е тръгвало от вътрешността на Франция, а не от границата и съответно е имало инфраструктура за поклонници и в голяма част от  Франция. Днес, липсват албергета във Франция и поклонниците тръгват от границата. Щеше да е много яко, ако има мрежа от албергета от Париж или поне от Бордо или Лион, до границата с Испания 🙂 .

 

 

п.п. В блога, вече съм описал половината от маршрута който извървяхме, до границата с Испания. Надявам се до края на седмицата да съм готов и с останалите 6 етапа, от границата до Сантяго.

Редактирано 20 октомври, 2018 от nomad

[AlexandraKo]

@nomad, благодаря ти, за разказа! Много съм чела по въпроса, много снимки съм изгледала и продължавам и да чета, и да гледам,защото винаги ми е била интересна темата. За пръв път,чета разказ “от мястото на събитието”и чакам с нетърпение следващите части.

Имам въпрос:

За мен е интересна мотивацията - защо реши да извървиш този път?

Заради това, че ще извървиш път, който са извървяли хиляди хора, още от Средновековието насам, заради енергията, която, тези хора са оставили по пътя, заради усещането, че никъде не си сам, заради духовната близост и помощ между непознати хора, заради изпитанието на волята и търпението или, заради нещо друго.

 

Редактирано 20 октомври, 2018 от AlexandraKo

[nomad]

преди 46 минути , AlexandraKo каза:

@nomad, благодаря ти, за разказа! Много съм чела по въпроса, много снимки съм изгледала и продължавам и да чета, и да гледам,защото винаги ми е била интересна темата. За пръв път,чета разказ “от мястото на събитието”и чакам с нетърпение следващите части.

Имам въпрос:

За мен е интересна мотивацията - защо реши да извървиш този път?

Заради това, че ще извървиш път, който са извървяли хиляди хора, още от Средновековието насам, заради енергията, която, тези хора са оставили по пътя, заради усещането, че никъде не си сам, заради духовната близост и помощ между непознати хора, заради изпитанието на волята и търпението или, заради нещо друго.

 

Честно казано, причините да тръгна на това камино са комплексни, някои изцяло подсъзнателни и дори за мен е трудно да стигна до тях. Мисля, че донякъде и съдбата има пръст, защото всичко започна преди няколко години като на шега, подхвърлих на @Childish да извървим португалското Камино с довода, че не сме били в Португалия и ще я разгледаме по един нестандартен и интересен начин.

 

Тогава нещата, по една или друга причина не се случиха, но идеята се загнезди в мен. Тази година имах голямо желание да пътувам, но ограничен финансов ресурс, което предполагаше пътуване в Европа, а като цяло повечето дестинации тук, са ми скучни. Единствено към Иберийският полуостров имам тръпка от целия континент и по-точно към Испания, където съм живял като по-млад. Затова, идеята за камино отново изплува. Обожавам да вървя, за мен това е, едно от най-важните неща в живота. Камино беше възможност да вървя по цял ден, да изживея приключения, да разгледам нова за мен държава (Португалия), да се върна отново в Испания, но в нова и непозната за мен област (Галисия). Отделно, вървейки пеша по пътя, щях да имам възможност да размишлявам и се надявах да открия отговори на някои житейски въпроси, които ме занимават последните години.

 

Не останах разочарован. Пътят ни предложи много предизвикателства и трудни моменти. Въпреки трудностите, нито за миг, не загубих вярата, че ще го извървим, чуствах  вътрешна сила и устременост през цялото време. Камино, надмина всичките ми очаквания.

Редактирано 20 октомври, 2018 от nomad

[Childish]

Аз се запалих по Камино преди години когато чрез VirtulaTourist се запознах с една германка, която пътуваше много. Не само, че разказваше много одухотворено след първото си Камино, но и започна да ходи всяка година - колкото й позволява отпуската и да извървява по една отсечка - всеки път различна. Дотогава си мислех, че поклонниците са силно религиозни хора, а не обикновени хора като мен или пътешественици. И тогава ми хрумна, че и аз мога да го направя, но това, което ме притесняваше беше багажа. Можех да вървя с километри, но носенето на раница, дори само 2-3кг ми тежи и уморява. Та това е причината да не съм го правила досега. През 5г. се случи, че минах през част от френския път, но с транспорт и т.к. в хостелите спяха и поклонници, видях, че се предлага услугата носене на багаж, но тази идея фирма да ми пренася багажа малко ме отблъскваше, все едно да преписвам на изпит. И така този маршрут изпадна в по-надолу в списъка от желаните пътувания, доколкото имам изобщо такъв списък.

После се запознах с nomad, но това, че той е вървял по част от френския път не ми беше казано веднага, а след като веднъж се възхищавах на някаква американка, че тя го е изминала и той възкликна нещо от рода - ами това не е кой знае какво, всеки може да го направи.

 

Мотивацията ми за точно това пътуване беше тази година - ами ходи ми се някъде, все едно къде, само искам да пътувам.

[Childish]

Пътепис на nomad:

1. Porto – São Pedro de Rates

 

Моите допълнения:

 

31.05.2018

 

През нощта е доста шумно - стаята ни гледа към площадчето - и често ни будят.

Вземаме метро до Villa do Condo (6-та зона, спряваме се със зареждането на картите макар всичко да е на португалски). Метото е пълно до достигане на ... мол. Не мога да си представя как някой в София би пътувал 1 час, за да отиде на мол. Другото, което ми прави впечатление, е, че почвечето са топло облечни и кашлят. Този вирус с кашлицата вече няколко пъти съм го карала - започвайки от пътуванети ни миналия декември в Чили и Аржентина.

На предната спирка преди Villa do Condo гледката към Santa Clara и аквадукта е невероятна!

Едва слизаме и започва първо да ръми, а после и да вали сериозно. Настоявам да минем през църквата за първия си печат, а и се надявам да се извали докато сме вътре. Служителите били нови и не можели да ни упътят накъде да вървим. Чакаме да поспре дъждът. Междувременно пристига по-възрастна служителка и на португалско-английски-ръце-крака се разбираме. Тъкмо потегляме и дъждът се усилва. На 5-тата минута искам да се откажа, но уви: обявила съм за пътуването на целия свят и ме е срам. И двамата сме с мрежести маратонки, за да ни дишат краката. Нищо, че жега няма. Даже ни е студено и си навличаме поларите под якетата за дъжд.

Вървим по шосе. В началото има тротоар, който по-късно изчезва. Португалците карат много бързо, не се съобразяват, че има човек на платното, нищо, че е завой и няма видимост.

Постепенно ни подминават други поклонници. Nomad започва да се притеснява, че за нас няма да има места в заслона. Maps.me е незаменим помощник в търсенето на пътя. Показва, че се движим с 3 км/час.

Най-тежък е последният километър, а после и 150те метра до хостела. Явно имам много изтормозен вид, защото едната доброволка, очевадно германка, се втурва да ми носи раницата до спалното отделение.

В града има празник. Постлакли са килими от цветя и други подръчни материали като копър, морска сол, пера. Цялото население се е събрало и очаква процесията.  Романтично е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

6.50е супермаркет

1.65е шоколад

2 x 3.80 - билети за метрото

2 x 5.00 - дарение за хостела (нощувка)

Редактирано 5 ноември, 2018 от Childish

[George Ganev]

Здравейте , 

тази година минах испанското класическо Камино и сега планувам португалското. Някой има ли информация дали в португалския вариант има услугата с носенето на багаж от точка до точка , както го правят на класическото. 

On 10/9/2018 at 12:34 PM, Tedy said:

Номад, мен живо ме вълнува да опишеш как ти се е отразило Камино. Духовната страна е тази, която прави пътуването уникално. И още веднъж браво на вас, но вие си знаете, че много ви се кефя. 😊

Здравейте , мога ли да получа информация дали има услугата с носенето на раници между албергета та , както го има в класическото Камино. 

[Childish]

преди 3 часа, George Ganev каза:

Здравейте , 

тази година минах испанското класическо Камино и сега планувам португалското. Някой има ли информация дали в португалския вариант има услугата с носенето на багаж от точка до точка , както го правят на класическото. 

Здравейте , мога ли да получа информация дали има услугата с носенето на раници между албергета та , както го има в класическото Камино. 

 

Не сме ползвали услугата, но се засичахме с други, които я ползваха, но не съм се интересувала от подробностите. Останах с впечатлението, че е огранизирано предварително, а не ден за ден.

 

edit: бързо търсене в гугъл ми намери поне 3 фирми. Напр. тази не е обвързана с нощувки.

Редактирано 9 декември, 2018 от Childish

[Cvetan]

Преди няколко години по повод 75-тата ми годишнина приятели от организацията Couchsurfing ми подариха едно пътуване до Испания, вкл Мадрид и Сантяго де Компостела, знаейки моите мераци. За съжаление билетите за самолет и влак бяха такива, че за Камино просто нямах достатъчно време. Все пак направих малко пътуване по Португалския път, но не успях да измина минимума. Преживяването е изумително и неописуемо. Сега мога сам да си позволя такова пътуване, но  съм доста зле със здравето. Наскоро очаквам да се видя с малкия ми внук (21) и ще се опитам да го агитирам да тръгне по Камино португезе. Мога да го финансирам. Дано успея да го навия.

[DBr]

Прочетох пътеписа с интерес, може би Португалското ще е следващото ми Камино. Още повече, че на няколко пъти се разминавам с това да стъпя на Португалска земя. Тази година направих Френския път, но още ми е твърде прясно и го пиша. В някакъв момент ще го кача и тук. Поздравления на вас.

[milen velikov]

Благодаря за чудесния пътепис и всички подробни описания. Може ли да обясните от къде се вземат самите печати по целия път. Когато по някаква причина не успеем да преминем целия път (аз съм фен на португалския, частта от Порто), но сме преминали минимума от 100км, накрая все пак трябва ли да се отиде до Сантяго де Компостела? Доколкото някъде прочетох, печатите трябва да се вземат всеки ден от различно място? Много благодаря