дневник Колумбия - приключения с кока и още нещо. :)

[Tedy]

Да продължа със снимките от тура Каньо Кристалес. 

Военният пост, където спряхме и изчакахме проливния дъжд да спре.

Зад мен е пътят, по който вървяхме/плувахме. 🙂

Нашата група - трима българи и един американец.

 

[Tedy]

Сутринта поехме през локвите в индианска нишка към реката. Шльопках си по джапанки през неравния терен и тръпнех в очакване ще пробие ли слънце през облаците или не.  Може би тук е моментът да поясня, че интересните цветове на Каньо Кристалес се дължат на растения подобни на водорасли. И за да се видят трябва да са налице 2 фактора - достатъчно вода, в която да се развият и слънце, за да се покажат цветовете. Най-подходящия месец за наблюдение е октомври, но пак няма гаранция, че реката ще разкрие красотата си. Ако вали или е облачно... значи сте си каръци и шансът не е бил с вас. Ние отидохме в дъжд, сутринта беше все още мръчкаво, но малко преди да се приберем за закуска, слънцето се показа и успях да щракна един кадър с фотоапарата. За тура обаче направих грешка. Трябваше да взема частен, на масовия време за фотография нямаше. Само вървене и къпане, което в жегата беше много приятно. И така, докато аз се нервех, че не мога да снимам и влача тежката раница излишно, а Дани бързо се мяташе във всеки гьол за разхлаждане... какво правеше Владо?!? Това е мистерия, която никой от групата не разгада. 😃 Благоразумно, по средата на пътя, Владо ни отърва и поради липса на друга алтернатива е продължил сам край реката следвайки картата на телефона. През това време нашият гид беше прибелял, че е загубил човек, напълно убеден, че никой не може да се справи без водач в храсталаците. 😁 Е, технологиите вече са достатъчно напреднали и всичко може. Финалът беше щастлив и всички се събрахме в дървената къща, откъдето се прибрахме към хотела в Макарена. 
Следващата сутрин беше тежка за мен, резултат от 2 изпити бири на вечеря + нюнюнче шотче с някакво местно анасоново питие. Две малки бири!! Срамота! 🙄 Та на летището отново се събрахме с нашия китайски приятел Тон от Хонг Конг, а в самолета естествено се оказахме на съседни седалки. Селфирахме и бетонирахме познанството с приятелство във фейсбук. 😊

@Worldismine ни е снимал с Матю в действие. 🙂

Настаняването.

Закуската.

[Tedy]

Продължавам с реката, защото след закуска пекна здраво и видяхме 2 от цветовете. Синьото и зеленото се наблюдавали в друг участък. 

Трекът е около 14 км. Групата ни беше голяма и беше почти невъзможно да се снима без хора в кадър. 

 

Сърцето на Каньо Кристалес. В края на тура и аз си намерих речно камъче във формата на сърце. 🙂

Вечерта имахме песни и танци от Колумбия. 😂 

Трима магеланци в тук тука. 

С Тон от Хонг Конг, който каза, че британските китайци хич недолюбвали другите от континента. 😂😂

 

Редактирано 25 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Плановете бяха за посещение на племето коги и нощувка в хамак близо до тяхно село в планината Сиера Невада. Е да, но непроходимите пътища в джунглата направиха това невъзможно. И си зависнах в Санта Марта. Но знаете ли какво? Много ми харесва този град. Типичен купонджийски - крайбрежен, с любопитен уличен живот. Вечер всички са навън - туристите пият и хапват, а местните хора се трудят за прехраната като свирят, пеят и танцуват, продават дъвки и близалки или просят учтиво. Започват с амига и завършват с грасиас, дори нищо да не си дал. Културна работа. Градът е страхотия, жив и динамичен. Не ми пречи, че втора нощ в стаята се смесват музикалните предпочитания на диджеи от 2 съседни дискотеки. Вчера поплувах на плажа байя Конча, място пълно с хора от града и ни един турист. За днес, вчера по обяд си резервирах тур до много интересно рибарско селце, който същата вечер беше отменен. Нямало желаещи. Разбрах, трябва да избера най-туристическото място и тогава няма да има грешка. Около Санта Марта това е Кабо Сан Хуан в парк Тайрона. Примирих се и отивам.

 

Хотелчето ни с отлична локация точно до центъра.

Байя Конча, който си е плажът за местни в Тайрона.

Предните дни здраво е валяло, защото подходът към плажа беше тотално наводнен.

Пържена мохара с патаконес и ориз с кокос + октопод. 🙂 И безплатно мохито.

Редактирано 25 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Санта Марта - Кабо Сан Хуан.
Днес имах егати екстремния ден. Представях си нещо лежерно и плажно в посока Кабо Сан Хуан. Реалността се оказа по-твърда от очакваното... 😁 Та трансфер до Таганга и там 4 човека се метнахме в неголяма моторна лодката. В началото всичко си беше ок - моренце, слънце, идилия, но като минахме един участък покрай остров, и като излязохме от северната страна на континента - то вълни, то чудо.  А лодчицата ни се мяташе по тях 2 м. нагоре, буф надолу. Да знаете, че нищо не вози по-твърдо от полупразна лодка на вълни. Вътрешните ми органи се наместваха ту надолу, ту нагоре, ааа наляво по завоите и после дясно за баланс. Оставихме другата двойка на байя Кристалес да правят шнорхелинг и продължихме до Кабото, общо час и половина. Когато най-после слязох, бях в пълен потрес, че трябва да преживея това още веднъж днес. 🙄 Огнената ми природа хич не се изкефи от това блъскане по водата в седящо положение. С цел разсейване от мрачните мисли за пътя наобратно, уплътних времето с приятни занимания - зяпане, плуване и разходка в парка. Било квот било и настана час за връщане. Лодката застрашително взе да се пълни, но като екстра бонус се полашкахме 30 мин повече, докато чакахме двойка пълни безхаберници, които се явиха капещи, с голямо закъснение. Все пак дойде моментът за старт. И като литна тая ми ти лодка, и настана купон. 😁 Бабички се кръстеха, мацки пищяха, а мъжете се правеха, че им харесва, поради липса на по-добра алтернатива. Хвърчахме сякаш още по-високо, а след началния устрем, не знам как влизахме на вълните, но започна здраво обливане. Ама здраво ви казвам. Не можех дъх да си поема без да глътна порядъчна доза морска вода. Отделно очи, нос, всичко пълно със сол. Вълните обливаха телата ни отгоре надолу, но на кой му пука. Важното беше да се задържим в лодката, за да не се налага да издирваме човек зад борда. 😂 Минахме да заберем двойката от байя Кристалес и газ до дупка. С широко отворени очи наблюдавах как за секунди отвяхме по-голяма и мощна от нашата плавателна единица, досущ ферари задминаващо трабантче.😀 Викам си тези момчета тренират за някой местен шампионат и сега ни тестват като опитни зайци. В следващия момент фиксирах все по-ниско падащото слънце и осъзнах, че закъснението в началото ни е доближило критично до залеза и младежите бързат да ни приберат по светло. Стигнахме... с мокри дрехи, обдухани коси и солени кристали по кожата. Ааалелуяя, въздъхна всеки вътрешно, убедена съм. Бях ужасно гладна от адреналина и погълнах първото изпречило ми се пред погледа - чуроси в хартиена фунийка - много вкусни. По-късно имаше и пържена мохара + безплатно мохито с много ром. Поредният хубав ден в Колумбия. 😍

Таганга и пеликаните.

Байя Кристалес.

Тайрона. Вход 54000. За транспорт платихме още 100000. Цените са на човек.

Тук настаняването е тип къмпинг, хамак или бунгало.

Загубена в джунглата. 🙂

Редактирано 26 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Да разкажа и за последната част от нашето пътуване - районът около Меделин. Открих си сама тези градчета /първите две/, не са особено популярни и почти няма туристи там, което ги прави особено ценни за мен. Това са места, където може да се усети колумбийският начин на живот и дух. А че дух имаше там - това е сигурно. 

 

Приключих с морето и ето ме напът към планината. Полет до Меделин, кола под наем и хеййййй ти, свобода, здравей, здравей. Приповдигнато ми беше до момента, в който некадърната навигация на maps.me не ни поведе нагоре по хълм с черен път. Бре да му се не види, нали сме в цивилизацията, нещо не е наред. От опит знам, че баш гетата в големите градове на Латинска Америка са по високото, бел вю с опция за опрян в гърлото нож . И направо изтръпнах при мисълта, че може да се озовем на място, където да си останем форевър или поне форевър без фотоапарат. 😁 Казах стоп и хайде наобратно. Натоварен трафик, завоите все така си следваха един след друг и разкриваха все по-невероятни гледки към безумно зелената планина. Отне  близо 4ч да вземем 150те км и пристигнем в Хардин, нашата крайна цел. Малко градче в Андите, което открих след дълго ровене в нета, точно когато вече се бях отчаяла, че трябва да запълвам дните с туристически места, които предпочитам да избягвам. В желанието си да оправдаят името му, в превод - градина, местните жители доста са се постарали. Толкова цвят и шарения, преминаваща в откровен в кич, досега не съм виждала. Но този стил кореспондира с моя вътрешен свят и Хардин много ми хареса. Седях си на тротоара и зяпах хората. Неделен предиобед, всички бяха навън в една невероятна мешавица от пазаруващи, продаващи, лентяйстващи, пиещи и убиващи свободното си време хора. Пълно спокойствие, никой не вика, дори децата. Не чух да се повиши тон, хармония витае във въздуха и това, което ми идва на ум е, че тези хора са изпълнили завета на Джон Ленън - all you need is love. 😍 А дали наистина е така, не зная. Качих се на близък хълм със стар лифт, с дървена кабинка. Пронизващото очите зелено, китни къщи, подредени градини с подрязани плетове и цветя, кафеените плантации. Асоциацията ми е за прилика с Реюнион, също така подредено и прекрасно. Няма гета, мизерия и просещи хора. Идва ми да извикам - Антиокия, обичам те❣️  ❤️❤️
Бел. авт. Антиокия е районът, в който се намирам.

 

Над Санта Марта.

Лимонада с кокос и на фон колата под наем.

Млечните кремчета с бисквитка са популярен десерт. С много вкусове, но на мен ми идваха прекалено сладки. Изобщо в Колумбия прекаляват със захарта. Всичко сладнеше - хлябът, салатите, морската храна. Днес бях толкова щастлива да си подправя салата по европейски. 

По пътя настигнахме тълпа, колите спрели. Тъкмо се затюхкахме, че има някакъв протест, който ще ни забави и всички хукнаха да бягат. 

Кафеена плантация, в района има много.

Настаняването ни 

Хардин.

Гаучосите си ходят с бели шапки и преметнат през рамото шал.

 

 

 

Редактирано 26 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Още снимки от Хардин. 

 

Според мен най-голямата забележителност на градчето са хората и уличния живот. 

Спретнати, чисти и подредени градини.

Гледка над градчето. Хълмчето е ниско, но се ходи със стар лифт, който представлява дървена кабинка.

Това го мачкат и опъват и правят нещо като близалки.

Уж влязох в сладоледчийница, а вътре машинки и билярд.

Сладоледът им е много вкусен.

 

Редактирано 26 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Малко зелени гледките от Андите по пътя към следващото градче. Невероятна красота! Бяхме с кола под наем, което е голямо предимство, но спирането беше трудно, защото никъде няма направени отбивки с цел зяпане на гледки. Просто районът засега не е разработен и туристически. 

 

[Tedy]

Херико е следващото градче, което съм си избрала в района. На височина почти 2000 мнв, красиво, спокойно, направо уютно. Прекрасно настаняване в хотел баш на площада, толкова ми е хубаво, че поскачам от ендорфините, които отделям в индустриални количества тези дни. Ооо, градският часовник бие, колко симпатично. Тази вечер няма петли, няма дискотеки, търся тишина и искам да спя. След час се усещам, че часовникът чат- пат се обажда с камбанен звън. След още час вече съм установила активността му - на 15 мин, с по-сериозно включване на всеки 60. ?!? Дано през нощта не работи. Цък, всичко си беше изрядно до перфектност и камбаните трайно се настаниха в главата ми... 😄 Без помощта на високо или нискоалкохолни напитки, както става обичайно. 😂 Нямаше много сън и на другия ден едва се извлякох от стаята. Още шаренийки, но с по-умерен дизайн, стръмни улички водещи към хълмовете. Колумбийско еспресо с материал от близките плантации. И така стана време следобедно, идеално за качване на едно хълмче за залез. Планирах да отида с местен водач, уж за по-сигурно, но човекът го нямаше и хайде нагоре сами. Владо изостана още в началото и докато подскачах нагоре саминка, взех че се разминах с група от 30на ученици. Нищо странно, но при вида на охраната им, ченето ми висна. 😯 2ма въоръжени с автомати военни и 4ма полицаи. Леле, а аз къде съм тръгнала и може ли да е чак толкова опасно около това малко градче. Бях сама и тази мисъл не ми даваше мира. Поседнах за 10 мин с наострени на макс уши... Владо още го нямаше... Майната му, качвам се, почти съм стигнала, ако нещо стане, тогава ще го мисля. То хубаво, но облаци бяха запуши небето и нямаше залез. Щрак с телефона и на бързи обороти надолу. Когато стъпих на улицата и въображаемата /или реална/ опасност премина, отново заподскачах от кеф. 😊 Че всичко е наред, че съм се качила, поизпотила и порядъчно огладняла, и вечерята ще бъде вкуснааа.

Гледки от хълма със статуята на Христос.

Стаята в хотела.

Ресторант във винтидж стил. Двете ни вечери там бяха най-вкусните за цялото пътуване. 

Местният десерт херико направен от различни екзотични плодове - страхотен. 

Дизайнът на масите за хранене в нашия хотел. Бяха като картини от керамика.

Гледка от стаята.

 

 

[Tedy]

Херико. 

Стръмните улички, които пълзят нагоре по хълма. 

Автобусите са много атрактивни. Имат и съвременни междуградски, но тези ми събраха очите. 

Cerro las Nubes.

[DaBo]

Автобусите се казват chivas. В провинцията си ги използват за междуградски пътувания, но в Богота се използват за дискотека на колела. През уикенд нощите може да се видят много чивас да обикалят из улиците с адски силна музика и танцуващи вътре хора. Много често ги наемат за рождени дни (в Колумбия рожденикът бива поканен и почерпен от своите приятели/семейство за празника, като много често му/й организират парти-изненада).

Уловила си цветовете и духа на колумбийската провинция, прекрасно! 😍

[master_of_germs]

@Tedy, с голям кеф ти следя темата. Нали на миналогодишната коледна сБирка на @Mistress of Germs  се беше паднало късметче да пътува до Колумбия 🙂 Никакъв шанс да отидем ние в обозримо бъдеще, но поне си оплакнахме очите с вашите снимки 🙂

 

И за финал - в духа на заглавието на темата днес се сетих за един виц от серията "стари, златни" 😉 :

 

"Деца в Колумбия направили снежен човек. По-късно полицията го оценила на 5,5 милиона долара." 😄 

[Tedy]

преди 3 часа, DaBo каза:

Уловила си цветовете и духа на колумбийската провинция, прекрасно! 

@DaBo, провинцията им е прекрасна, поне тази която видях. Описвам местата, защото е добре информацията да я има във форума. Не знам друг дали е ходил, а си заслужава. 

@master_of_germs, не е нужно да е сега, но някой ден ще й дойде времето. Планина и трекове да искаш там. 🙂

Редактирано 28 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Херико. Вкусната ни вечеря в ресторант Isabel Parilla, който препоръчвам. Страхотна кухня и обстановка. 

Закуска в хотела с най-вкусната арепа до момента - печена.

Пътьом отново на хълма със статуята за гледки на дневна светлина. 

За Херико... докато ровех информация в нета, открих че е сниман документален филм за градчето. Нямах време да го търся и гледам в София, но на борда на самолета - виж ти изненада. Най-неочаквано лентата си ме намери сред заглавията и за мен оставаше само да я изгледам. Препоръчвам! Разказва се за няколко жени от градчето, които споделят за личния си живот, а камерата ги следи, отразявайки част от тяхното ежедневие. Любопитен факт - една от жените, вече на възраст, беше пътешественичка. Мислех си за това как съдбата ни настига, дори да сме родени в малко, неизвестно градче, в бедна и изостанала държава /визирам Колумбия отпреди 30 - 40 г./.

Редактирано 30 октомври, 2018 от Tedy

[Tedy]

Вчера с голямо нежелание се разделих с Херико и поех към Гуатапе - последна спирка в това шарено пътуване. 190 км, джи пи есът ги даде за 6.30 часа през Меделин. Шофьорът на нашата малка група реши, че не иска да се бори с трафика на 3 милионен град. Ще търсим пряк път. Чудееесно!!! 😃Тръгнахме по главното шосе, после се отклонихме по малък, но все още асфалтов път и накрая стигнахме черен.

- Ти сериозно ли ще минеш оттук?!? - попитах невярващо. 🤔
 И още съм удивена при мисълта, че го направихме. И това след всички предупреждения да не се мотаме по разни сокаци сами, щото нали все пак сме в Колумбия. Беше доста стресиращо. Сами в планината, пътят супер тесен и виеват, а на по-сенчести места  имаше и дълбока кал. Живото ми въображение имаше цели 2 часа на разположение да върти варианти за: отвличане, ограбване, затъване, запознанство с местен наркобарон и скрепяване на българо-колумбийските отношения с дегустация на прясната реколта. 😂😂 Никой не знаеше, че сме тук и никой нормален турист не минава по този маршрут. Можеше да изчезнем и...  туй то. За щастие районът се оказа спокоен и разходката в плантация не се състоя. Измъкнахме се и наистина спестихме време, но НЕ правете като нас. 

 

Хотелчето в Гуатапе със собствен достъп до язовира. 

[Tedy]

Гуатапе е малко градче, което е имало късмета преди 50 г. в района да построят язовир. Благодарение на който, пейзажът е придобил уникален релеф и хълмовете са се превърнали в малки островчета. Като добавим брутално шарените къщи , ето ти предпоставка за развитие на туризъм. Моите сетива днес вече дадоха заето и искрено се радвам, че приключих с обиколката из колониалните градчета. Повече не мога да поема.
Сега си стоя кротко в хотелската стая, полюшвам се на люлеещ се стол, а в главата ми цветове и образи. И едно детско настроение ме е обзело, и се усмихвам. А навън вали ли, вали. Времето плаче... за мен. 😍

Мач на градския стадион.

Гледката към язовира от Ел Пеньон. 

Горе има магазинчета със сувенири, плодове, дори тоалетни. Много сладък ананас.

Скалата Ел Пеньон. 680 стъпала.

Гуатапе.

 

Тук шаренията е достигнала предела, който сетивата могат да поемат.

Къщите се рисуват бавно и с много търпение. Всички са перфектно поддържани. Не видях избелели цветове или изпадала мазилка.

Ръчно правени сувенири. 

 

 

[Tedy]

Амстердам. Разхождам се край каналите и шлеповете, а в главата ми асоциации с Богомил Райнов и неговия култов роман "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Не, нямам сълзи за криене и влагата не ми пречи, защото пространството е запълнено с приключенията на Емил Боев и неговата романтична тръпка от братското разузнаване на ГДР. 😃  И те придават цвят на финала на това пътуване. Някак закономерно изглежда да се метнеш от страната на коката в тази с марихуаната. Изпратиха ме с куче в Богота, а негов събрат пое щафетата на летището в Амстердам...

След цветността на Колумбия, европейската реалност изглежда малко скована и сива. Но Амстердам си има чар - с каналите, колелетата, островърхите къщи, миризмата носеща се от кофи шоповете и усмихнатите хора, които ме впечатлиха още по време на полета. Огромна разлика между обслужващия персонал на франсетата и холандците, в полза на вторите. Да, нямах сълзи за криене и лекият дъждец само освежи недоспалото ми лице. Всъщност се усмихвах, защото вече съм в очакване на дома и всичко мое и любимо в него. 
И край. 

[Captain45]

On 10/13/2018 at 8:32 AM, Tedy said:

Нямах идея, че летището на Богота се казва Ел Дорадо. Лееллее, фантазията ми заработи на пълни обороти. Мисия Колумбия е ясна - ще търсим съкровище. 😂

 

За полета - 2 хранения и бяха ок, червеното вино също, но друго ме впечатли, толкова груб персонал досега не бях виждала. Бях се навела леко към пътеката и си свалях обувките, когато идващ откъм гърба ми стюард ме бутна и главата ми се фрасна в предната седалка. Дори не спря, ясно че и извинение нямаше. Тази сутрин стюардесата се опитаваше да убеди жената от другата страна на пътеката, че е поръчала вегетарианско меню. Беше очевидно, че се е объркала и храната е за мен. Леко я докоснах по лакътя, за да привлека вниманието й и да обясня. Така се обърна и ми изсъска, че набързо се разсъних. Или франсетата като нация не стават за обслужващ персонал, нещо в което се съмнявам, или нещо куца във възпитанието/обучението им. 

Аз само веднъж летях с франсетата и ми беше достатъчно да ги отпиша като АК която да ползвам в бъдеще. Определено обслужването им е под нулата даже. Гледам, че и твоето мнение съвпада с моето. А пилота им в прекрасно време едвам успя да кацне на пистата. Да не споменавам, че полета им закъсня с повече от час от София. Добре че до следващия полет от Париж имах 4 часа престой. Но въпреки, че самолета беше на гейта пак излетяхме със закъснение.

Редактирано 8 февруари, 2019 от plamenk

[Tedy]

Към пилота нямах забележки, но стюардите... 

[Милена Модева]

На 14.10.2018 г. в 4:35, Tedy каза:

Настанени сме в много приятно хотелче в Богота. С някакви магии цената е паднала до 35 Е за двойна стая със закуска, с включени басейн и разни други екстри. Настаняването ни много ми напомня на първото в Хаваи като размер и обзавеждане, но разликата в цената е фрапираща. Хапване, мотане, после разходка, която започна и завърши на пазара за сувенири. И качествено пазарене, което не ми е присъщо и си знам, че нямам място в багажа,  но ще го мисля по-натам. Нагледах се на шаренийки ръчно правени в Колумбия, а за утре остана културната програма. Вечерята... какво да ви кажа... Най-вкусното беше хлябът с кашкавал. 😄 Супата от царевица и спагетите бяха сладки и не ми допаднаха. Очертава се да мина или на диета, или изцяло на улична храна. 😃

Хотелът.

Гледка от последния етаж на хотела.

Реплики на предколумбово изкуство. Голям съм фен. 

Маската вдясно ще ни придружи до София. 

Пазарът за сувенири. 

Прословутата божествена напитка.  😄 Избрах да ми добавят ром. Приятна на вкус, но ми дойде малко сладка. 

Не устоях на нестандартния дизайн и ще го раздавам артистично в София. 🤣

 

 

Здравейте, дали помните името на хотела, както и моля Ви да дадете ориентир репликите от пред Колумбовото изкуство къде могат да бъдат намерени. Предварително благодаря, разбирам, че събитията са от преди няколко години!