дневник Цикладите, две магеланки и безброй нюанси синьо

[Mary]

И неусетно стигнахме до реално последния ни ден на Милос.

Пропуснах да ви сподели преди два дни в търсене на място за закуска, как се доверихме на навигацията в моя телефон и тя за по-напряко ни прекара през едни улички, където и нашата мъничка количка едва минаваше... Всъщност това не беше първия път, в който същата тази навигация се изгаври с нас! На връщане от Клипа попаднахме в още по-страшни малки улички, където наистина ни се взе акъла, а на всичкото отгоре бяха и двупосочни, та с още едни заблудени туристи трябваше да се разминем!

Да се върна на разказа по същество. Та този път избрахме друго място за закуска и не сбъркахме - чудни закуски, приветлив персонал - Mouratos Bakery.

Доволно закусили се отправихме на среща с … историята! Първата цел за деня беше - Catacombs of Milos(Κατακόμβες Μήλου).

По пътя не пропуснахме да се насладим на изгледите по пътя.

 

 

 

Паркинг има непосредствено до катакомбите. Срещу сумата от 4 евро, влизаш придружен от разпоредител, който на добра воля казва по няколко думи. Цялото посещение трае не повече от 10-15 минути, но с изчакването да се сформира група, да кажем, че отнема половин час. Снимането вътре е разрешено. Катакомбите на Милос се смятат за най-важният християнски паметник на поклонение и погребение в цяла Гърция - датират от 1-5 век, като досега са открити три секции с дължина от 183 метра в няколко пасажа. Смята се че повече от 2000 християни са погребани там. Освен че са гробници, катакомбите са били и място за поклонение - намерен е олтар. Вътре е имало надписи и частична украса, но сега почти не се виждат.

Отворени за посещение са една малка част от откритите гробници, но и така се добива представа от този исторически обект.

 

 

След това се навряхме в тези шубраци:

 

 

Сигурно се питате какво точно търсим в тях?! И ние по едно време се питахме същото!  

Всъщност това място е свързано с най-известния обект с произход Милос. Сигурно вече се досетихте, че става дума за една красавица - Венера Милоска! Оставям на историците да решат дали е Венера, Афродита или Амифтрит, както и да се разберат кой точно е намерил статуята. В картите е отбелязано, че точно на това място между Катакомбите и Театъра е открита, затова вместо да обикаляме по царския път се навряхме в храстите. По едно време се чудехме дали точно това е пътя, а още повече се чудехме, като стигнахме до Амфитеатъра(Ancient Theater of Milos) и трябваше като кози да прескачаме да за влезем вътре.

 

 

Нямаше много хора там, но щъкаха навсякъде и снимки се правеха във всякакви пози и позиции. И ние направихме няколко снимки, порадвахме и се на гледката от високо:

 

 

И решихме, че времето за история приключи, затова газ към плажа! Отново отидохме на плажа Pollonia.

 

 

Като ни омръзна там, се преместихме на плажа близо до хотела ни. Снимки от него май нямам - не беше нищо особено. Приключихме и с плажовете и беше време за последния залез на този остров. Трябваше да видим и най-снимания залез на острова от върха, където е Замъка в Плака - Plaka Castle (Venetian Castle of Milos).  Както вече ви казах в 18 часа затварят пътя до центъра на Плака, затова ние отидохме по-рано - около 17,30-17,40, успяхме да си намерим място за паркиране и уплътнихме времето в същата сладкарница  с невероятни десерти!

 

 

Така де, трябваше да се подкрепим преди изкачването!  

Вървим, гледаме, снимаме и … снимаме, и … снинаме…

 

 

 

Ето тази е църквата, която исках да "вкарам" в залезе днес:

 

 

Да не си помислите, че бяхме сами?! Неее, пълно беше с народ! Едни гледат от високо, а други от още по-високо!

 

 

Първоначално и ние застанахме при всички тези хора, като непрекъснато идваха и нови, и нови... Но не беше точно тази гледката, която аз търсех, затова се преместихме малко по-надолу, но с по-желан от нас изглед.

А залеза, ах този залез! Невероятен беше отново!

 

 

 

 

И вече слизайки отново надолу, последна снимка на църквата, обляна в златистите лъчи на вече скрилото се слънце...

 

 

Отново вечеряхме в снощното заведение и със съжаление се отправихме към хотела за стягане на багажа и последна нощувка на остров Милос.

Както вече споменах още в началото на разказа, промяна на полета на @Rainy наложи тя да тръгне по-рано към летището и да върне колата - ха ха - връщането е да я остави отключена на паркинга на летището, с ключ на таблото. Та тя тръгна, а аз направих един кратък тур из Адамантас, докато дойде време и аз да се отправя към летището. Предварително бяхме проверили, че има удобен автобус до летището. Отидох на спирката даже по-рано, но автобуса дойде в точния си час. Преди да се кача отново питах дали отива до летището - да, отива. Разстоянието не е голямо и след малко автобуса спря, но аз си седя спокойно - не виждам летището. Шофьора почака, почака, пък ме съзря и ми казва - тук е за летището! Ахааа, ама къде го това летище, че не го виждам?! С кратки напътствия от шофьора разбрах, че всъщност автобуса не отива директно до летището, а спира на разклона за летището. Слагам снимка на спирката и в нея добавих цената на билетите за автобуса. 

 

 

Е, нямах голям багаж, та го затъркалях за няколко минути до терминала. Ама сега като написах терминал … то е по-скоро чакалня. След като се мине проверката няма възможност да се купи нищо - дори и вода. Има малко кафене в зоната на чакане, но преди проверките.

Дойде и самолета:

 

 

Този път и двете с Рейни си бяхме избрали едно и също място в двата различни полета. Какво беше учудването ми, когато се намерих на седалка в посока обратно на двишението! Ха ха - първия ред седалки в този самолет са с гръб към пилота. Излетяхме навреме, и казах от въздуха "Чао, Милос!"...

 

 

Кацнахме също навреме, а на летището в Атина имаше мнооого народ!

 

 

Аз имах достатъчно време, което уплътних в един от салоните.

 

И вече в полета на Aegean Airlines, казвам "Чао, Гърция!"

 

 

И … "Здравей, любима София!"

 

 

 

 

Това са спомените ми от невероятното пътуване в част от Цикладите.

Благодаря на @Rainy, че споделихме тези прекрасни мигове и възхитителни гледки!

Надявам се, че писането ми ще бъде полезно за правещите планове в тази посока!

 

Край на описанията ми, но не е край за всякакви въпроси, коментари и изказвания!