дневник Будапеща - един октомврийски ден

24 октомври, 2018

имало едно време едни последни чернопетъчно-безплатни неделни септемврийски билети на Wizz по оста Братислава-София

за техен късмет, полетът се случи променен, и така се превърнаха в октомврийски; Братислава е сладурска, но чак да ида пак специално за втори път в рамките на месец, не ми се искаше, и затова ги комбинирах със съботни до Будапеща на незначителна цена, а от там до заветното летище за прибиране са два часа и половина с Фликсбус за скромна сума

и така, въоръжени с единствения унгарски израз, който знаем - Nem tudom! си кацнахме само с два часа закъснение, преборихме се с банкомат да пусне форинти, като очаквах някаква завидна пачка предвид номиналите в хиляди, а той пък даде само две банкноти за крупното богатство от 30К форинта, отичахме навън, изчакахме търпеливо един руснак на машината за билети да не се оправи на родния си руски, и гордо се въоръжихме с две 24-часови карти, които тамън покриваха целия ни престой в града

за да ги използваме по същество, се метнахме на автобус 200 Е, за да стигнем до метрото М3, а пък от съобщенията, които звучат вътре в рейса научихме, че метро-мотрисите са заменени с автобуси със същия номер, и мога да се закълна, че това съобщение го разбрах още докато го казваха първо на унгарски /полиглотка!/, така че не се объркахме много да търсим баш-метро и си стигнахме лесно до хотела - Ibis Budapest Centrum - чудесен избор за централна локация, и покриващ стандартните очаквания

в следващите часове покорихме всичко, което бе или не бе предложено от Google Trips и ни се стори интересно, ядохме гулаш поне два пъти /и бих го яла минимум още сто пъти, супер ми е вкусен/, открихме чудесни ресторанти /Trofea Grill и Paprika Jancsi Restaurant/, ритахме навалели есенни листа и се наслаждавахме на цветната есен с уклон към омагьосващ dark

Будапеща е очарователна, наистина ни остана в очите и сърцата ♥️

връщането към България беше супер безпроблемно, дори като броя едно отвличане с такси, което ни откара в братиславското Казичене вместо на летището - което разбира се, изобщо не ме изненада, дори ми хареса, защото до този момент: не си бях счупила телефона; нито загубила главата, а и не бях се заключила непоправимо никъде, и започвах да си мисля, че има нещо странно, та финално всичко си дойде на мястото

та така, nem tudom, ама вече знам, че пак бих отишла в Будапеща :yes: