дневник Летяща Нова година

[patilana]

На 31.12. 2018 г скоквам от леглото в 6 :24. Призовавам Дани да ми каже колко е часа. Тя много сънено отговаря, че не знае. Вярвам й и й предлагам да види часовника. Тази паника, която ме е обзела няма обяснение, освен като предчувствие за това, което ще превърне следващите 24 часа, безсънни по план , в едни от най – кошмарните в живота ми. Надявам се да са малко хората, които са имали подобни изживявания, а на другите пожелавам никога да нямат.

 

В 6: 30 се включва моята аларма. Съвършено безсмислено. Никой не спи. Аз се чудя защо съм забравила, че мога да разчитам на нея, а Дани в просъница се чуди що за птица съм, та все се паникьосвам по време на път. Всичко е под контрол и подобни скокове от нищото в нещото, нямат реално обяснение. Освен предчувствието, че въпреки взетите мерки, нещо няма да е както е планирано.

Все пак денят започва по балийски усмихнато, лежерно и ведро. На закуска си оставям  очилата на масата и си слагам от евтината папая. Скъпи плодове няма, но аз съм си щастлива и с нея, защото много ми харесва. Спомням си за Снежка, която в Намибия ме научи как да я избирам и осладнявам, и й изпращам благодарности по въздуха. Връщайки се на мястото си откривам, че кафето ме чака, любезно сервирано от една дама, която първата утрин ми показа къде е то сред купищата кани с еднакъв ( според мен ) тъмен цвят. Следващите дни, тя ми сипваше преди да съм стигнала до него и ми доливаше като го изпия. На въпросителния ми поглед,  тя се усмихва и казва – You love  coffee  Bali ! Като Бали се произнася Балий. На яве звучи много нежно. Като вкуса на кафето, впрочем. Като имам предвид  и човекът с когото съм се разделила вечерта, явно балийците са много наблюдателни и то с цел да направят живота ти близък до твоята представа за съвършеност.

После идва Мая, местната приятелка на Дани да си вземат довиждане и научаваме , че слънчевото утро е само 27 С , но влажността е 98 %. Е, аз съм свикнала вече, но е добре да знам точните параметри на поносимост.

Трансферът ни пристига с 3 минути закъснение, които ме изправят на нокти. Съвършено безпричинно. Поредният  широко усмихнат балиец  обяснява, че се замотал из рецепциите и се извинява, извинява, извинява,  докато ми става неудобно от това, че съм го обвинявала наум, че закъснява. 

Пристигнали сме рано на летището

 

и наблюдавам как един европеиден се мотае в парите, които трябва да даде на носача на багаж. Накрая съпътстващата го азиатка взема портмонето, изважда исканата сума и с досада го  връща на собственика му, който въздъхва с облекчение. Толкова познато !

Летим си с кеф, пристигаме навреме в Сингапур и след известни разпити на местните , в съпровод на доброволец, пристигаме на Платформата. Това е нещото като „Арена Армеец ‘‘ в София, но на открито.  

 

Настаняваме се след малко недоразумение с  ваучерите ни и докато чакаме, аз отивам да си купя храна. Установявам, че доста хора не са си купили билети като нас, а са се настанили покрай брега на Марината и ще наблюдават шоуто от там. Е, няма да виждат сцената и ъгълът им за фойерверките не е перфектен, но забавлението им е гарантирано. Присъстваме на едночасов прекрасен спектакъл включващ музика,песни, танци, акробатични изпълнения от мотористи и фойерверки. Вълшебно!

 

След  шоуто, което не ни се е искало да свършва, Дани решава , че спирката на метрото, от която сме дошли, е твърде далеч и подкрепена в това си мнение от две доброволки с вид на газели, поемаме към Голгота. Вървим, вървим и метрото го няма.  

Тя започва да с ядосва, но това не решава проблема с ходенето. И когато в навалицата от стъпки се появява подлез, нейното разочарование минава границите на поносимост. Не стига, че  ги има стълбите, ами ескалаторите не работят и цялото вътрешно пространство е преградено така,че да не допусне сливане на потоците от хора. Тя спешно ме привиква да дам обяснения защо вървя натам , а не насам и се вбесява на отговора ми, че  няма да прескачам железни огради , за да мина отсреща. Не е и необходимо това упражнение , защото целта ни е в нашата посока и точно пред нас , изписана е с разбираем надпис и няма причина за отклоняване. Ядосана и аз, се обръщам и съзирам как четирима полицая ни наблюдават от началото на стълбището към изхода на подлеза. Единият от тях се отделя от групата и хуква в нашата посока, минавайки покрай мен по – ядосан и от мен.  Студ обхваща сърцето ми и се обръщам да видя къде тича представителя на властта, която вече ме е оставила с впечатления, че спазва процедури, в които  е разписано недопускане на каквато и да е разправия между  хората, чрез арестуване на подбудителите.  Ами да, спрял се е при Дани, ръкомаха нещо, тя изглежда пребледняла  и като че току – що преглътнала горчив хап. Обръщам се вледенена. Поглеждам към тавана на подлеза и ми се иска пряка връзка с всевишния от когото да измоля да не решат, че буня народа и да ме арестуват за неподчинение. Не я получавам и се налага да извървя остатъка от подлеза скована от ужас. Правя се на ходещо борче, докато се разминавам с полицаите, които странно, някак смекчават позите и изразите си, когато ги наближавам. Плюя си мислено в пазвата, защото не смея да прекъсна ходенето. Изкачвам стълбите почти на бегом и се спасявам от тях.

Дани пристига след известно време осенена от следващата си гениална идея. Спираме издирването на метростанция  City Hall и продължаваме към някаква друга, чието име току – що се е появило пред нас. Пращам я да ходи където си иска, а аз ще се върна на познатата ми спирка. Моите намерения са отхвърлени и  след минута се пъхаме в заветната станция. До тук сме вървели около 40 мин.

Влакчето идва веднага и след 6 спирки стигаме трансферната за летището спирка. На перона сме 30 - тина души с кой от кой по – голям куфар. Часът е 1 :45 АM. В 1:50 АМ излиза надпис , че няма да има следващо влакче за летището !!! Ами сега ?! Хуквам след тълпата и съм изведена на спирка на автобус към заветната цел. Там кротко зачакваме, защото освен нас има и други хора, на които не им личи да си прекарват нощта на спирката , защото нямат друг избор. След малко обаче, младежта започва да се товари в незнайни коли, но аз все още мисля, че те просто са нетърпеливи. Ние имаме време. Оставам в заблудата си, докато не попадам на един местен, който ми показва на телефона си, че нашият автобус ще се появи в 5: 37 АМ. По график ще сме на летището в 5:58 АМ. Tочно колкото да изпуснем самолета за Банкок, който излита в 7 часа. Налага се да измисля спешно придвижване. Минават таксита, но никое не спира. Тогава помощ предлагат двойката млади хора, след които припках към спирката. Те имат уреден от други хора транспорт, но ме водят до такива, които ще пътуват сами. Впускам се в обяснения с девойката. Тя предлага на приятеля си да ни вземат, но той не е съгласен. Минутите се нижат бързо, а той отговаря като пружинка – Не искам да пътувам с непознати хора ! НЕ! НЕ ! НЕ! Предлагам пари колкото си кажат, но той е категоричен в отказа. Искам да ни поръчат такси -Не!!!

Оттеглям се на края на тротоара да мисля изход от ситуацията и не успявам да измисля нещо. След малко момчето идва за да ми каже, че не може да ни поръча такси, защото трябва да го плати с картата си, а парите, които аз ще му дам може да не са истински ! Това предположение ме изумява! Но не мога да не го приема.

Секунди след това с периферното зрение виждам , че той ми маха нанякъде. Проследявам ръката му. Тя сочи към такси, което е било намалило, но в момента, в който аз го виждам, шофьорът дава газ. Отчаяна се хвърлям към улицата и макар, че тичам след него и размахвам ръце като вятърна мелница не успявам да му привлека вниманието. Таксито  подминава спирката, но аз вече знам, че може да се появи такова и оставам в очакване, питайки се как ли се спира такси в Сингапур?

В този момент, Дани, която дотогава си е седяла кротко на една пейка ми казва, че трябва да ида да питам младежа кога ще дойде таксито. Не вярвам на ушите си ! Спретвам един скандал, в края на който, тя казва, че не разбирала как няма да искат да ни вземат, а аз се опитвам да не се разплача от безсилие. 

Оставям я да си мърмори и се обръщам пак към булеварда да дебна по – бавно движещо се такси.

Вместо такова, се появява младежът и ми казва, че такси няма да ни поръча по горе споделената причина, но той се е свързал със свой познат таксиметров шофьор, който ще дойде да ги вземе и ние сме поканени с тях до летището. Не мога да повярвам! Вярвам, не вярвам , когато идва приятелят му, ние наистина сме поканени и настанени вътре. Слизайки на летището подарявам на девойчето един пакет от прословутия балийски чай, а Дани им дава половината от сметката от 22 долара.

Скланям глава на усмихнатото девойче и плача, плача , плача ...
 

Правя няколко тегела по летището, салон, градини, магазини. 

Настанена в самолета , поглеждам часовника – 6:24 АМ.

Честита Нова Година!

Редактирано 23 януари, 2019 от patilana

[iaia_mama]

 И при мен почти винаги, когато пътувам с друг човек за по-дълго от два-три дни, се получават подобни ситуации - в някой момент единият мисли и иска едно, другият - друго. И това въпреки предварителните планове и уговорки. Получава се леко напрежение, но предвид ситуацията, се налага да го преодолеем и го преодоляваме. Но това в никакъв случай не ни превръща в неприятели.
Забелязвам, обаче, че в последно време като че ли по-динамични пътувания в рамките на 15-18 дни предпочитам да си ги правя соло. И не, не мисля, че се превръщам в социопат, защото винаги се намират хора, с които може да поговори човек, било за някаква информация, било за убиване на време докато чакам транспортно средство, да кажем. Да не говорим пък колко лесно става това, ако съм си избрала някоя нощувка в хостел.
Патилана, извинявай, че се набърках в темата ти, просто исках да кажа, че ти разбирам емоцията. Или поне си мисля 🙂 Интересно ми е какво се случи по-нататък, така че продължи да пишеш, моля.

[Kamen]

Според мен, "бомбата" на това пътуване е заложена в самото му организиране. Да кацнеш в КЛ и буквално след няколко часа да отлетиш и да не отделиш поне 2 дни за да го разгледаш? Да пристигнеш в Сингапур за няколко часа? Понеже бях там по същото време за НГ, но за 4 дни, за мен е пълно безумие за НЕ отделеното време за тези два града, за които на всичкото отгоре има през час автобусен транспорт от 6 часа преход. Не крия, че и аз обмислях Бали, но се отказах за да не претоварвам програмата за 14-те дни из района.

Когато сте правили програмата, трябва да сте били наясно за тези "претоварвания". Казва го човек, който също се изнервя преди полети и....си го имам на предвид.

Доколкото разбирам, някой друг е правил програмата. И щом сме се доверили......някак е некоректно/за мен де/ горният коментар. 

 

пп много беше писано за Сингапур и новите години. Буквално като мравки се придвижваме в продължение на повече от час, такова чудо не ми се беше случвало . Просто трябваше да стигнете до възможно най-близката метростанция и всичко щеше да бъде наред. Според мен, сингапурските полицаи се справиха перфектно с екстремалната ситуация.    

[rdd]

И аз така мисля, запомня се само хубавото. Патилана, разказвай, разказвай. Успех и в следващото ви споделено пътуване-като че ли срещнах някъде, че ще бъде в Индия! Как искам и аз да мога да се прикача към някоя група! 

Редактирано 24 януари, 2019 от rdd

[mililia]

 

@patilana, реакцията на хората, които не са ви взели парите и са отказвали първоначално да се ангажират с общ транспорт е нормална за  света извън нашия балкански регион и някои други изключения. Просто там важи правилото всеки да е отговорен за действията си, т.е. сам да си намери решението. Определено са били добри хора, щом в крайна сметка са ви взели.

 

Надявам се отново да се върнеш и в Бали, и в КЛ и в Сингапур и да попълниш липсващите ти брънки с усещания, преживявания и положителни емоции. Мисля, че си израстнала, справяйки се успешно с трудна ситуация. 

 

Продължавай с разказа, моля!

[luba_rizova]

Между другото и аз като @iaia_mama вече предпочитам да пътуваме сами с мъжО. Преди каних, каних приятели, те не идваха, де, предпочитат да завиждат, а сега вече треперя да не поискат с нас. Всеки е с различни темпо и с различни виждания за нещата и понякога е малко трудно за напасване. Ние например ставаме рано, ходим страшно много, не се изморяваме, не се чувстваме длъжни да сядане на кафета и питиета всеки 20 минути, не пием и въобще бихме могли да сме ужасна компания за някой по-лежерен. И обратно, има хора, които препускат и препускат, ние пък обичаме да разглеждаме зоота и ботанически градини от-до, винаги прекарваме ужасно много време там, а други хора се отегчават. А иначе, @patilana, въпреки описаното от мен ходене като коне по принцип, баш в Сингапур ни се видяха много далечни и трудни за намиране метро станциите и така и не ходихме пеш от една до друга, дори и за 1 спирка. Иначе, разкошен разказ, чакам продължение с нетърпение. 

 

[mary_shery]

Преди 1 час, luba_rizova каза:

Между другото и аз като @iaia_mama вече предпочитам да пътуваме сами с мъжО. Преди каних, каних приятели, те не идваха, де, предпочитат да завиждат, а сега вече треперя да не поискат с нас. Всеки е с различни темпо и с различни виждания за нещата и понякога е малко трудно за напасване. Ние например ставаме рано, ходим страшно много, не се изморяваме, не се чувстваме длъжни да сядане на кафета и питиета всеки 20 минути, не пием и въобще бихме могли да сме ужасна компания за някой по-лежерен. И обратно, има хора, които препускат и препускат, ние пък обичаме да разглеждаме зоота и ботанически градини от-до, винаги прекарваме ужасно много време там, а други хора се отегчават. А иначе, @patilana, въпреки описаното от мен ходене като коне по принцип, баш в Сингапур ни се видяха много далечни и трудни за намиране метро станциите и така и не ходихме пеш от една до друга, дори и за 1 спирка. Иначе, разкошен разказ, чакам продължение с нетърпение. 

 

Сякаш описа моя начин на пътуване. А толкова обичам ботанически градини и зоопаркове, че рядко ги пропускам и искам всичко да видя!

@patilana, продължавай с разказа, не виждам нищо обидно или неетично! Човек трябва да споделя и доброто, и лошото по време на едно пътуване, понякога и това може да бъде полезно за други магеланци, за да не правят същите грешки или да внимават за нещо. 

[Тони]

Аз разбирам разочарованието на автора на темата. Не е видяла КЛ, отседнала е на доста лошо /спрямо възможностите/ място в Бали и е тичала като луда в Сингапур. 

Но грешката е и нейна- оставила е друг да планира от край до край, при положение, че не е била сигурна неговите възможности да се справи и в общите интереси.

За жалост, сега виждам и друга тема, в която отново се осланя изцяло на желанията на друг човек. 

Но пък с Оги и Малкия беше доволна ...

Планирайте пътувания с хора, с които си пасвате, а не само  да сте някъде на всяка цена.

[mary_shery]

преди 25 минути , Тони каза:

Аз разбирам разочарованието на автора на темата. Не е видяла КЛ, отседнала е на доста лошо /спрямо възможностите/ място в Бали и е тичала като луда в Сингапур. 

Но грешката е и нейна- оставила е друг да планира от край до край, при положение, че не е била сигурна неговите възможности да се справи и в общите интереси.

За жалост, сега виждам и друга тема, в която отново се осланя изцяло на желанията на друг човек. 

Но пък с Оги и Малкия беше доволна ...

Планирайте пътувания с хора, с които си пасвате, а не само  да сте някъде на всяка цена.

Понякога е трудно на определиш дали си пасваш с някого преди да се познавате добре или преди да пробвате поне веднъж да пътувате заедно. Това са рисковете...но пък аз смятам, че си струва да бъдат поемани от време на време. А и не всичко може да се планира като липсата на метро до летището или някакви други инцидентно случили се неща и в тези кризисни ситуации хората реагират по различен начин и няма как да го знаеш предварително.

[Тони]

Според мен подобно дълго пътуване не е най-подходящо за опознаване.    

Съжалявам за спама, отговарям на девойката, която ме е цитирала.                                                                                 

Редактирано 24 януари, 2019 от Тони

[rdd]

Всичко ще бъде наред, при Патилана и Дани. Убедена съм. Но ако аз сбъркам нещо в плана при наши семейни пътувания, какво ще ми чуят ушите! В моето семейство само аз съм фен на пътуванията. 

Редактирано 24 януари, 2019 от rdd

[Дани Магелани]

Ще напиша моята гледна точка в пътепис, но няма да е скоро. Предстоят ми две последователни тежки операции за смяна на тазобедрените стави. Трябва да събера малкото останали ми сили, за да се справя.

 

Няма да влизам в обяснителен режим.

Щях да се откажа от пътуването, нямаше да е първият ми загубен билет, но бях купила, по молба на Патилана, нейният билет с моя КК. Груба грешка. Някой каза, че искат КК при чекиране. Това повлия на решението ми. Не съм и го казвала.

До последно я предупреждавах, че може да не тръгна и дори последния хотел резервирах на нейно име. Имаше информация за всички резервации и, че са с възможност за анулиране, ако не ги хареса. И да си прави програмата без мен.

Премеждията в живота ми са ме научили на спокойствие, на пресяване на важното от маловажното.

В Сингапур бяхме на централна улица, на 2 спирки от летището. Хотелът от предишното ми ходене беше наблизо,  познавам района, зная колко струва таксито, имах достатъчно пари да го платя, имаше 5 часа до полета. Изчаквах тя сама да се откаже от рейс и Юбер, защото в КЛ категорично  не искаше да вземем такси.

[mary_shery]

И в крайна сметка как се хваща такси в Сингапур? Трябва да се обаждаш задължително да го викаш ли? И да плащаш задължително с кредитна карта?

[Дани Магелани]

На 24.01.2019 г. в 15:46, mary_shery каза:

И в крайна сметка как се хваща такси в Сингапур? Трябва да се обаждаш задължително да го викаш ли? И да плащаш задължително с кредитна карта?

Това е само за Юбер или както се казва там. Такси се лови по класическия начин с махане. А таксита минаваха. Не много често, но ги имаше.

 

[bibi]

Аз пък приех написаното от Патилана с чувство за хумор, преди да прочета последвалите коментари. Напоследък за себе си се убедих, че всяко пътуване с хора, извън тесния семеен кръг (той нашият не е и толкоз тесен, де 😋), ме напряга и все по-рядко си го причинявам.

@Дани Магелани, на теб успех с операциите ! Всичко да мине гладко ! 🌹

[ivooo]

преди 21 часа, patilana каза:

 

Скланям глава на усмихнатото девойче и плача, плача , плача ...

 Не наливам масло в огъня , но за тази част на света обществената проява на такива , а и други силни чувства се приема за признак , на много много лош вкус и възпитание. 

 

 Не искам също да те критикувам , вероятно не си знаела .

 

Хората които четат обаче това е добре да се опитваме да не се държим по нашенски в Тайланд, Сингапур , Индонезия , Малайзия , за Китай не знам не съм ходил.

 

[patilana]

Да ви кажа, че съм щастлива, че навремето избрах Магеланци от виртуалния свят и се включих в него. Демокрацията, която цари тук, ме прави горда с него.

 

Преди няколко дни имах нужда от психотерапия и май уплаших с желанието си човека,  с когото споделих. Сега виждам каква разбивка сте направили на скромната ми личност и отново се възгордявам със себе си за избора си от преди 2 години. Получих я,без да съм я искала. Благодаря! 

 

Доволна съм, че макар и закъснели за мен, напътствията, които ми давате ще послужат на тези, които ще четат от тук нататък - за пътуването, за програмата, за спътника, за нашите си навици и колко те са неприемливи някъде, за нашите очаквания и колко те са нелогични другаде.

 

Е, @ivooo приемаме, че съм най - невъзпитания човек, когото светът на Азия познава и не очакваме да се променя за няколкото дни , които бих прекарала там. Няма и да го направя, освен ако не ми кажеш, че точно еди къде си ще изям боя за това. В своя защита ще спомена, че вече питам преди да ... да докарвам потрес на човеците. Тайланд, Сингапур и Индонезия съм ги скандализирала лично и не ме изгониха за простотията.

 

Много се радвам, че има желаещи да коментират темата, че тази Йордания ме накара да ревнувам. И кажи ми @Тони как да проявя творчество тръгвайки натам ?

 

Не знам как останахте с впечатление, че Летящата Нова година е провал, след като никъде не съм правила такова обобщение ? Ключът към разбирането на оценката ми е скрит на страница 8. Всеки би могъл да го открие лесно - толкова много издайнически думи и снимков материал, без грам претенции за качество, но спомен след спомен, съм ви наредила, та не вярвам да се затрудните.

 

Поради факта, че снимките ми от това пътуване се оказаха на четири места, последното от които твърде, твърде пазено, имам проблем с избора им и затова следващият разказ ще бъде другата седмица. Текстът е готов. Никак не е трудно да напишеш преживяното. Трудно за мен е илюстрирането му.

 

 

 

 

 

[patilana]

Банкок - ден първи

 

Удобно настанена в самолета, далеч от мрачното минало, зачаквам новата страна. Тайланд - любима на европейските мъже, пък и май не само на европейските. Нещо, в последно време, взех да издигам в личната си класация всички представители на мъжкия пол, дето не са ходили, а челните места в нея, са окупирали тези, дето не щат и да чуят за ходене там.

Не чакам дълго, че си е съвсем близо от Сингапур до Банкок.

На багажната лента едвам се стърпявам да не гушна Пеперудка. Ама хайде, чак толкоз не съм артистична ! Задоволявам се да я погаля и тихичко да й прошепна, че си няма идея какво ми се случи. Запазвам простотията си за другите и те няма да закъснеят да се появят.

Дани ми връчва резервацията за хотела, да се оправям сама, че не щяла да ме бави.

На летище "Суварнабхуми" не само името му е дълго, а и коридорите. Пък не е като да не съм вървяла по дълги летищни коридори. Може пък и адреналина да не ми е бил достатъчен? Вървя си, разглеждам  и стигам до извода, че това е най – студеното такова, където съм кацала. То ясно, че всичко е бетон, ама тук дори не са направили опит да го очовечат. Грозно, та грозно. Нищо общо с очакваното от името – златна земя ( от санскрит ).

Сред грозотата намирам лесно входа към влакчето за града. Отдалече погледът ми привличат автоматите за билети, и ослушващия се пред тях любител на Тайланд. Оле - леееееее, пак ли ?! Щом той не може да се справи, какво ли ме чака мен ? Изненадааа! Те не работяаат!!! Хубава работа – от къде билет??? Усмихната служителка стои на бюро край тях и на ошашкания ми поглед отговаря – Днес няма билети . А, не, аз си искам билета! Няма билети днес, mam. Аааа, не сме се разбирали така! До преди няма два дни полагах, напразни, усилия да откажа един човек да не ме нарича така, сега и тя ... Преди да успея да се съвзема от това mam - Честита Нова Година! Каквооооо? Честита Нова Година ! Имате подарък от Банкок  - ще се возите във влака без да плащате!

Нещата си идват на мястото :

Лудият танц на радостта започва с  мятане на ръчния ми багаж на нейното бюро, пляскане с ръце, подскачане, смях и въртене в различни посоки. Най – сетне и мен да ме стигне нещо безплатно в това пътуване!

Пет пари не давам как изглеждам отстрани и съм безкрайно учудена, когато служителката ме хваща за ръцете и почва да се върти с мен! Щастлива, че срещам разбиране, започвам  да повтарям – Няма билети ! Няма машини ! Няма стрес !

Тук моята партньорка в танците се включва достойно - Има париии!

Естествено, за кратко, събираме наличните дежурни наоколо. Те се смеят с нас и честитят новата година.

Ами какво да ви кажа – заобичах тези широко скроени хора на мига!

След малко слизам от сцената широко усмихната. До след десетина крачки, когато погледът ми установява някаква липса на количката пред мен. Няма ми ръчния багаж! Отидоха ми старателно избираните подаръци и фотоапарата! Добре, че поне паспорта и парите, кротко висят на врата ми. Побеляла, се обръщам назад и виждам към мен да тича един служител, носещ чантата ми! Еее, обичам ги тези хора ! Танцьорката се размина с мускала, но този човек не ! Получи си подаръка и отново се почна – Честита Нова Година ! Честита Нова година!

След толкоз честитене, накрая и аз осъзнавам, че е Нова година и няма нищо странно в това градът Банкок да подари безплатен билет за влака на тези, които ще оставят някоя и друга пара в него.

Да откриеш Baiyoke Sky Hotel е задача за бебета.

Кулата му се вижда отдалече, спирката е на 120 метра от него. Удобно са я обзавели с ескалатори и асансьор, и да искаш да не го намериш, няма как да ти се получи.

Понеже съм от тия, дето винаги намират начин да открият по – пряк път до нещо си, само на двайсетина метра от нея, ей тъй инстинктивно, свивам в дясно и през паркинга на хотела достигам до задния му вход. Скъсила съм разстоянието от спирката на влака до хотела наполовина. Още докато пресичаме с Пеперудка паркинга, към мен се затичва служител, който ми я издърпва от ръцете и се озоваваме в Байокето. Прави ми впечатление в Азия, че много хора се мятат да ми носят багажа. Като започнеш от онези стюардеси на Korean air, та до този , който ми мъкне куфара. Хайде този чака бакшиш, ами онези крехки корейки? Не съм чувала някой да дава бакшиш на стюардеса.

Вкарана съм в асансьора и съм качена на 18 етаж. После ще отбележа, че в този хотел гостите рядко успяват сами да натискат копчетата на асансьорите. До всеки лифт има служител, който върши тази работа. Та, на този етаж е рецепцията на хотела. От асансьора ме грабва друг служител и ме паркира пред нея. Вземат ми от ръцете резервацията и ме отбелязват по тефтерите на компютъра. Искат ми пари . Не, не, друг ще плаща! Може резервацията да е на мое име, но съм предупредена от спътницата ми, че тя ще плаща, защото не знам си какво. Ами като ще плаща, да плаща, аз моята част от цената на нощувката съм й я платила още преди седмица в Истанбул. Не срещам неразбиране от страна на служителите и се оттеглям да гледам света от високо.

От пръв поглед личи, че в този град няма яко струпване на високи сгради на едно място. Разпределени са си съвсем равномерно из огромната му площ.

Равно, равно, равно. Голяма река се вие през тази равнина.

Някъде в отсрещния край на равнината са си построили ново летище. И като след всеки такъв строеж, градът е размислил и се е заел да се приближи към него. 

До високите сгради са се разположили, без да се срамуват, подобия на жилища. Такова чудо не бях виждала. Толкова тесни, едностайни, ужасно черни, с мухъл по стените, който се вижда от далече, накачулени едно връз друго на няколко етажа, места за спане.

Нямам други думи за тях, освен -места за спане. Хората се опитват да ги направят поносими с някоя и друга саксия, но... 

Докато обикалям етажа, попадам на плодове и се подкрепям с тях за дребна сума. Разглеждам и нещото като сладкарница, пицария или там каквото е . Минавам и през магазините, бара и тоалетната. Има и къде да се запишеш за екскурзия , ако ти се иска. Добре, постарали са се да не излизаш без специална нужда. Да де, ама имало някакви портфейли дето били в МОЛ. Слизам долу, пресичам улицата и попадам в Мола. Е, разочарована съм. Очаквах чудесни тайландски памучни платове и изделия от тях, получих илиенски пазар. Портфейлите не търсих. Моят син си има прекрасен такъв от змийска кожа и докато не го скъса, друг няма да купя, щото съм скръндза. Горкия, не случи на майка.

Връщам се на 18 етаж и що да видя – Дани дошла и плаща, и е по – изненадана и от мен, че ме вижда. После ме води на оглед на хотела – басейн, имало музей, панорамна площадка.

Полягваме малко край басейна, давам отчет за ненамирането на портфейла и разбирам, че то не било лесна работа, но тя се е справила, правя снимки от високо и става време за настаняване. Прави са тези, които казват, че му е минала славата на хотела. Бая овехтели мебели, като за 4 звезди.  Виж банята я бива. Пъхам се вътре за душ и вана. После се мушвам в леглото и напук на хладния климатик, заспивам блажено. Разпиления, по моята половина на стаята, багаж, ще почака да дойде Музата да го събере.

Събуждам се по тъмно, тъкмо когато Дани довежда Анита. Тя е сестра – магеланка, позиционирана в Австралия. А сега идва от Непал и трек към Анапурна ! Малее, взе ми ума с тази дестинация! Добре, че бях събрала багажа, да не се излагам пред човек дето е крачил из Хималаите преди ден!

След малко те излизат нанякъде, а аз съм оставена да чакам майстора за климатика, който Дани току –що е извикала на рецепция. Десетина минути и някой чука на вратата. Отварям и каня човека да влезе. Той отказва. Изпадам в потрес – как ще накара климатика да задуха горещо от коридора! Каня го пак, а той ми разправя да съм завъртяла нещо ! Бе как ще въртя бе, човек , аз да не съм ти някоя инженерка! Той – не , та не. В един момент ми писва да го гледам как се кланя и ме увещава , че било изи и само трябва да завъртя нещото. Дръпвам се рязко от вратата и с ръка му посочвам да влезе да си намери това, дето трябва да се върти и да си го върти сам! Това отдръпване действа моментално. Човекът влиза заобикаляйки ме отдалеч, отива на страничната стеничка под климатика и показва на любопитната ми муцуна от къде се регулира той. Ми то било изи! Смея се с глас на глупостта си и му благодаря, а той скоростно се изнася от стаята. Леле, колко са различни от нашите ! У нас майсторът не само ще си влезе сам, ами и ще обиколи цялата къща преди да се усетиш.

Е, след разходката си с Анита, Дани направо ще го спре, че не е доволна от свършеното, но аз съм изпълнила своята част от наставленията й и мога да  напусна стаята. Първо се покатервам на гордостта на хотела – панорамната площадка на 83 етаж. Една пълна обиколка на сградата се прави за 8 минути.

После се спускам с панорамния асансьор до входа. След това се качвам обратно горе с другия, да видя музея. Той е безплатен и не много голям.

Добре, че идвам от Бали, та скулптурките не ми идват в повече. Ядосвам се на себе си, че не внимавах добре, когато Буда, човекът, ми ги показваше и ми разказваше за тях из храмовете там и сега не мога да оценя по достойнство тези тук. Как да знам, че той и тук ще ме води за ръка ?

Редактирано 4 февруари, 2019 от patilana

[patilana]

Банкок - ден втори

 

 

Имаме тур из Банкок. Идват навреме. Скарват ни се за неспазения дрес код. Аз бързичко се преобличам  и се товарим в буса за безплатна панорамна обиколка на града. Така се получава, когато те вземат пръв от екзкурзиантите.

 При последната проверка се оказваме  три българки и двама мъже - американци. От модерните мъже. И още на първия обект –  Кралския дворец - става ясен отговорът на въпроса как ще ги стигнем американците. Ще ги стигнем с тичаме. С Анита сме чевръсти и успяваме да се справим леко със задачата. Не забелязах да се впечатлиха. Обаче пък накрая , в Чайна таун, се оглеждаха за нас. Явно не са били безразлични момчетата и си струва да се опитваме да ги настигнем. Оценили са усилията ни и се спираха да ме изчакват, че аз съм си блейка.

 Грижовната ни екскурзоводка ни предупреждава да се подготвим внимателно за обиколката на Кралския дворец ( The Grand Palace ) и храмовия комплекс около него.

Вероятно от това балконче кралят поздравява поданиците си когато прецени, че е нужно.

Основната забележителност  в комплекса ( Wat Phra Kaew) е храмът с  Изумрудения Буда . Никаква подготовка не може да ти даде представа за това, че няма да имаш и миг, в който да си без поне 50 човека около теб. Все пак водачката ни умело ни проправя път към него и преди да се събуем, за да влезем, ни разказва за сградата и нейната украса от злато и скъпоценни камъни.

Единственият човек, който има право да се докосва до статуята, е кралят на Тайланд. Той прави това три пъти годишно, когато сменя златните дрехи на Буда по време на церемония за смяната на сезоните.

Оставя ни сами да се справим със стъпалата. Няма как да си подготвен за планината от злато срещу теб. Както и за скромните размери на най – важната статуя. Всъщност – статуетка - безценна. С нейните 66 см, тя едва се вижда високо горе над златните си основи. Изработена е от един къс нефрит. Това е една от най – старите и известни статуи на Буда в света. Моля, увеличете снимката и разгледайте внимателно гледката към вътрешността през прозореца.  

 

Една от най –важните сгради в комплекса е тази на Библиотеката. Изящество и лукс във всеки неин елемент.

 

За будистите е особено ценна и сградата срещу нея – Златната кула, в която се пази най – голямото парченце от мощите на Буда.

 

Стенописи разказват за живота и делата на първия тайландски крал - Рама Първи и установяването на тайландската държава.

Намерили са място и за макет на най - големия храмов комплекс в будисткия свят - Анкор Ват.

 Комплекс с Храмът на Полегналия  Буда ( Wat Pho) – храм твърде тесен за статуята - безценна, изобразяваща Буда в момент на встъпване в нирвана и краят на преражданията. Той удобно е полегнал на възглавници, изработени от злато и скъпоценни камъни.

108 будистки символа са изработени от седеф на петите  му.

 

В този комплекс се намира и най – богатата колекция от изображения на Буда.

 А тези сигурно са особено ценни щом са зад заключени врата.

На излизане намираме и българска следа сред държавниците отдали почит на този храм.

Тук се намира и най - добрата школа за тайландски масаж.

В двора откриваме и статуи изобразяващи йога практики.

Храм на Златния Буда ( Wat Traimit) 

Статуята е направена изцяло от злато. Най - скъпата такава, всъщност - безценна за тайландския народ и будистите по света. Оценката е основана на количеството злато – над 2 тона и изработката. Преди столетия тя била покрита с глина, за да не бъде разпозната и взета като трофей от бирманските военни по време на войните , които те водели на територията на Сиам. Преоткрита е едва в средата на миналия век.

При пренасяне е счупена и поправена.

 

 Май ги видях всички най – най – важни статуи на Буда. Та покрай тези статуи има и безкрайно много други интересни неща – за точките за акупунктура и масаж, за болестите, за света, за йогата, за другите свещени храмови комплекси на будистите. 

 Та чак и монаси ме благословиха.

Приключваме с разходка из Чайна таун.

Тук вече хигиената не е добро пожелание. 

И на работа заедно - докато единия почива, другия е на щрек.

Най - добрия пазач :

Ето тук вече американците започнаха да трупат преднина ... 

 

Видях основните реликви на будистите в Банкок. Остана ми само разходка по река Чао Прая (Chao Phraya). Според Анита, тя не бива да се изпуска при следващо посещение на този многолик и многобразен град, който ни посрещна и изпрати с 25С и кристално чист въздух – късметлии, каза екскурзоводката ни Тами.

След като ни оставиха в хотела, с Анита се отправихме към пазара пред него да похарчим моите пари. Хич не ми беше трудно . С безценната й помощ  успях да се справя набързо . В свое оправдание ще кажа само, че не бяха много. По едно време ни писна да харчим пари и тя ме заведе да пием бира в бар, дето изкарала вечерта, след раздялата си с Дани. Истинска магеланка – ходи , ходи и присяда на бира ! Много ми хареса това момиче! Пък бива ли магеланска сБирка без снимка на бирата ? Не, не бива. Даваме на сервитьора да ни снима и той се забравя. Като връща апарата откриваме, че той веднъж ни снимал двете и три пъти само нея. Добро момче! Обаче такава средно люта манджа ми донесе, че се разхълцах, отворих уста като риба на сухо, езикът ми се поду от лютевина, подозирам, че и се зачервих като рак и ми се спря мерака за друга бира. Като се освестих, тръгнахме да наместим останалата ми дребна сума пари за магнити. Тогава разбрах, че този пазар е нощен. Толкова много чудесна стока бяха наизвадили, че  ме хвана яд , дето  нямах повече пари ...

Върнахме се да вземем Дани и да тръгваме към летището. Тя ни сюрпризира, че имало безплатен трансфер от хотела до спирката на влака, без да се пресича линията ?! Бре, как ли се получава това? Не разбрахме, защото трансфера бил до 19 .00. Ние окъсняхме с малко, но достатъчно. На входа заформяме  дискусия на висок тон. Аз твърдя, че това не е никаква драма, защото по тези линии се пренася целия околен трафик, но тя си държи на невъзможността, сякаш е хвърчала до тук.  По едно време ми писва и ги оставям двете да си ходят откъдето намерят за добре, а аз си тръгвам по познатия път през паркинга, през вратата на желязната ограда, късата уличка, релсите, на които липсва прелез и каквото и да е обозначение за забрана за преминаване и спирам чак пред вратата на асансьора. Обръщам се и ги виждам да стоят пред  ескалатора в чуденка него ли да ползват или да. Накрая решават да дойдат при мен и за секунди се озоваваме на платформата за влака. Там Анита ни черпи по един билет. Хич не ми даде дори да видя как се случва това и така оставам незапозната с особеностите на автоматите за билет към банкокския скоростен влак. Аз не я заслужавах тази черпня, защото и сметката в ресторанта не можах да си платя изцяло заради пустите магнити, ама тя – широка душа. Дадох й скътаните дребни за билет и се разбрахме да й върна остатъка от сметката  в Австралия. Нали правя планове за там.

Да знаете, че Дайнерс  салона на летището с дългото име в Банкок, няма тоалетна, камо ли душ. Аз не знаех. Та си донесох банкокската храмова мръсотия в София. Влизаме с Анита за кратко и се разделяме – аз за Европа, тя за Австралия. Нереално. Да живее magelanci.com!!!

Преди това, на опашката за чек ин, докато Дани се сърди, че съм намерила грешна такава и ме праща да се разправям с нарушителите, тъй като допускам да ни изпреварват, аз се развличам да гледам някакви иностранци да се преобличат на нея. Чудя се как така никой не се появи да направи забележка на сума семейства по бельо пред чека. Събличат си се и хич не им дреме. Скандинавци.

Престоят на летище „ Кралица Алия“ минава в шеги и закачки с разните краища на света, с потресаващо откритие и потвърждение на отдавна известния ми факт, че аз „бели мечки в Сахара не виждам“.

 Пробягвам и копенхагенското летище, за да бъда разпозната на изхода на гейта от една магеланка. Значи правилно съм чула българска реч, когато Дани ме прати да търся правилния чек ин в Банкок. Тогава бързо отхвърлих мисълта като невъзможна. Как забравих, че за магеланци няма невъзможни места ! Пък като става дума за летище, май ще е по – чудно ако не се срещнеш с  някой! Чудим се и двете, как сме били в един самолет пък не сме се видяли. И бързо стигаме до простичкия факт, че сме побързали да заспим, сломени от красотите, които сме видяли и емоциите, които сме имали. От топлината на тези далечни земи и вълнуващата им история . Не мога да завърша пътеописанието по друг начин.

[patilana]

Винаги съм се чудела как ли се празнува Коледа в Тайланд. Не намерих отговор, защото по коледно бяхме още в Истанбул, но видях и наснимах коледни елхи. Убедена съм, че бяха само за туристите, които празнуват по това време. 

Началото е в Истанбул. В района на кулата Галата нямаше нищо коледно освен тази артистична елха, като доказателство, че в този град има по нещо за всеки.

Скромна подсказка, че за нас е Нова година на рецепцията на хотела в Санур, Бали, Индонезия. Сбутана в единия ъгъл и трудно забележима, все пак я има.

 

За сметка на нея , съответната на летището в Бали е внушителна и много нежна. За пръв път виждам розово - лилава елха. 

Хотелската елха в Банкок доказва, че на  мода тази година в Югоизточна Азия са особени за мен елхи.

Летищната е твърде, твърде западняшка. 

 

 

Редактирано 19 февруари, 2019 от patilana