дневник Корабът се клати...

[Брани]

Kastellholmen

 

 

Довиждане, Габриела. И ти ще ни липсваш, въпреки, че Виктория беше по-добра от теб! 🙂

 

Замъчето Kastellet

 

Направихме обиколка на цялото островче по крайбрежието му

 

И обратно на островчето Skeppsholmen

 

Представител на красотата и грацията на ветроходните кораби - af Chapman. Построен е през 1888 във Великобритания с името Dunboyne. Използван е за курсове между Европа, Северна Америка и Австралия. След това през 1915 пристига в Швеция и е преименуван на G. D. Kennedy. През 1923 е купен от Швеция и му е дадено името на корабостроителя и вицеадмирал Admiral Fredrik Henrik af Chapman. Използван е като тренировъчен кораб, а последното му плаване е през 1934 г.

 

 

Ако се скрие слънцето този какво ли ще прави ...

 

И други

 

Тук пешеходстваме по една по-широка дъга, отивайки към най-далечната точка на разходката ни.

 

Този паркинг доста приличаше на софийския пред Националната галерия в София, с разликата, че имаше доста слотове за зареждане на електромобили и хибриди (и съответно доста такива автомобили)

 

Още крайбрежни гледки

 

Симпатичен капитан

 

По моста към остров Djurgården

 

 

И вече на самия остров, където виждаме Нордическия музей

 

И си тръгваме обратно, че е време да хващаме шатъла за онова летище, което само с гугъл мога да го напиша правилно.

 

По пътя минаваме през паркче

 

Виждаме красиви часовници

 

Шахматисти ...

 

... в парка

 

Голям площад 🙂

 

Автогарата отвътре

 

И бърз опит да се хване междуградски пейзаж прозореца на автобуса ...

 

 

 

Редактирано 8 ноември, 2018 от Брани

[Тони]

И така,  да завърша разказа и аз.

Тръгнахме на обратно към автогарата, по различни от преди улици и места. Бяхме там навреме, опашката за трансфера беше огромна, но имаше два поредни автобуса и се качихме. Час и малко и бяхме на летището. Сбогувахме се с английският ни спътник, чийто полет беше малко след нашия и влязохме. Моят телефон предизвика особен интерес, пускаха го 5 пъти на лентата, заради един магнит, залепен на задната му част. То не беше оглеждане, не беше пипане. Предвид това, че летището е супер малко за 10-ина минутки бяхме на гейта.

Май бяхме по-шумни, поне сега така ми се струва, ама то при толкова хора и такава бурна предна нощ беше съвсем нормално.

Полетът ни беше навреме, всичко  наред и благополучно около полунощ се прибрахме в София.

Всъщност се получи прекрасно пътуване и с нетърпение чакаме моментът за повторение да дойде.

 

КРАЙ 🙂

 

Редактирано 8 ноември, 2018 от Тони