дневник Разходка за отличници - по стъпките на Кустурица, за чевапите в Сараево, за пирамидите във Високо и за разни други работи:))

[AlexandraKo]

В нашето семейство стимулът за отличен успех е един: който се учи добре, получава пътуване. И да ви кажа, отлично работи - хем се възпитава от рано пътешественическият дух при децата, хем, с училището няма проблем, при такава мотивация.:)))

Колко далече - зависи от това , колко е дълга ваканцията.

Сега, с Деня на Будителите, станаха 4 дни, тъкмо, като за едно малко трипче наоколо.

Моето лично отношение към Емир Кустурица , до този ден, беше малко пренебрежително. Абе - като за Лепа Брена, Горан Брегович и пр. подобни имена, доста в страни от музикалните ми и културни предпочитания.

Та, като се рече, че ще ходим в местата, които Кустурица е сътворил, пак погледнах малко скептично, ама, нали е за пътуване, не се опънах хич.:))

Границите пресякохме бързо, бе никакво чакане и рано, като за първото кафе, вече се бяхме разположили  в кафенето на Кюстендорф,в Мокра гора, Сърбия.

Историята е такава: както си седял Кустурица на един от хълмовете, по време на снимките за филма “Хубав живот,”погледнал съседния хълм, окъпан от слънцето и си решил, че на това място ще си направи къща.

И си направил, не само къща за себе си, а цяло селище:)))

С прекрасни етно-къщички, с дървени пътечки между тях,с всичко,необходимо за мъничко селищенце - ресторант, хотел, сладкарница, кино,амфитеатър, прекрасни тенис-кортове, спа -център, че чак и затвор, за когото не слушка:)))

Самият Кустурица си живеел там, зад къщата му има хеликоптерна площадка, за частния 

му хеликоптер.

Беше един прекрасен, циганско-летен и златен ден, в едно място, пълно с красота и усмихнати местни люде.

Естествено, първо опитахме закуската в ресторанта, пихме кафенце с всякакви видове тортички и домашен сладолед.

Че да имаме сили за разходката след малко.

 

 

 

Следва...

 

[jungfraujoch]

За мен Балканският полуостров е уникален и много любим!Там плувам в свои води.

Ще очаквам с нетърпение продължението.

А на Л.С. ще ти изпратя личната ми  снимка с г-н Кустурица,когото срещнах във Вишеград,по точно в неговия си Андричград!

Имах възможност да си поговорим,чудесен е!

Редактирано 2 ноември, 2018 от jungfraujoch

[AlexandraKo]

Ето и какво видяхме на това чудесни и спокойно място, което беше такова, дорде не се изсипа един автобус китайци-митайци, дето, хич не се вписваха във всичката тази красота.:(((

Добре че, ние си тръгвахме, та се разминахме на излизане.:((

Входът в селището и красивото билетче. Ние се бяхме подсигурили с динари, но спокойно може да се плаща с евро , смятаха 120 сръбски динара/1 евро.

 

 

 

 

Естествено, първата уличка се нарича Иво Андрич, с когото хората тук се гордеят много. И има за какво - това е единственият носител на Нобелова награда на Балканите.

Останалите улички и площадчета носят имената на хора, които Кустурица много харесвал.

Пак, съвсем естествено, на главния площад се намира църквата. 

 

 

 

Площадчето пред църквата .

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

 

Сладкарницата - шарена и веселка, с кеф да се отбиеш.

 

 

 

И много поучителното:

 

Да четете книги,ей, че лошоооооо!

 

Следва...

 

Редактирано 2 ноември, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

 

Награда за отличниците - снимка със знамето.

Са-мо за от-лич-ни-ци, да се знае!

Това си е привилегия, огромна.

 

 

Е, аз също съм отличничка:)))))

 

 

Следва...

 

Редактирано 2 ноември, 2018 от AlexandraKo

[patilana]

Ех, какъв прекрасен начин за мотивация си избрала ! 

Пожелавам на малката знаменоска, да е здрава и любопитна към всичко, което я заобикаля! Сигурна съм, че е достойна за всяко знаме, което я очаква в живота!

П.П. Ама те и къщите там греят в златото на есента! Супер!

 

 

[AlexandraKo]

Да, чудесна златна есен, в това прекрасно място.

Наистина е много забележително мястото - красива природа, тишина и спокойствие, селището се вписва идеално, с всяка своя тресчица.:))))

[AlexandraKo]

Още малко снимки - студиото на Кустурица, затворът и още други интересни и причудливи неща:))))

 

 

[AlexandraKo]

Вторият реализиран проект на Кустурица, е Каменград или Андричград.

Намира се във Вишеград . Отново е етно селище, което, според режисьора, представя, как би изглеждало, ако не е било многократно разрушавано от различните завоеватели, минали през нашите земи.

Смесица от различни стилове, но много красиво.  Има си кинотеатър, църква, административни сгради, заведения. 

В центъра на импровизирания град седи фигурата на Иво Андрич.

И Кюстендорф е красиво място, но, лично на мен, това ми хареса повече:)))

 

Графит с Иво Андрич.

 

 

 

[AlexandraKo]

Още малко снимки от Каменград.

Киното,с красиви мозайки на фасадата, кокетната църква и други, разностилни сгради:

 

 

 

[AlexandraKo]

А сега, преди да отидем в Сараево,  малко, разни други работи:))))

Нали знаете, когато тръгваме нанякъде, винаги съм си намислила да видя нещо конкретно.

Този път, това беше един мост. По-скоро - два моста, но първият е по-главен:))) Не какъв да е, обикновен мост, ами - главен герой на цяла книга. " Мостът на Дрина" от Иво Андрич, която обхваща четири столетия история, поетично пресъздадена и преплитаща живота на хората, тясно свързани с този мост. Отиваме  в града, където се намира - Вишеград.
Това е малко градче, с около 6000 жители, по поречието на Дрина, точно където в нея се влива река  Рзав. Дрина винаги е била гранична река, още по времето на Римската империя,там  е минавала границата между източната и западната части на империята. В по-близко минало, е делила Османската империя и Сърбия, а след това Австро-Унгария и Сърбия.  А сега на левия бряг, през по-голямата част от течението на Дрина, е Босна и Херцеговина, а на десния – Сърбия.

 

 

Ето, какво казва Андрич по въпроса:

 

„Във всеки случай едно се знае – между живота на хората в града и тоя мост съществува тясна, вековна връзка. Техните съдби са така преплетени, че не може да се помислят и разказват поотделно. Затова разказът за създаването и съдбата на моста е същевременно и разказ за живота на градчето и неговите жители от поколение на поколение....“

 

И какво му е толкова специалното на този мост? Че чак, роман, написан за него?

 

"От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното, в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло."

 

Мостът е дело на Мимар Синан и е поръчан от Мехмет Паша Соколлу, поради това, е известен като Мостът на Соколович.

Съграден  е в периода от 1571 до 1577 г. на мястото на брод на река Дрина, откъдето е минавал главния път от Цариград за Босна. Поправян  няколко пъти в годините, е оцелял в автентичния си вид, до наши дни. От 2007 година е ССКН на Юнеско.

Дълъг е 180 м., широк е 6 м., има 11 отвора, като е разположен на 9 каменни основи в реката с ширина 3,5 - 4 м и дължина 11,5 м.

 

През 1961 година Иво Андрич получава Нобелова награда за литература и става първият носител на наградата на Балканите.

Цялата сума от наградата писателят дарява на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина.

Редактирано 5 ноември, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Мостът, който ви показах, вероятно, ше ви се стори познат.

Поради причината, че и ние у нас си имаме токъв мост, дело на същия архитект - Мимар Синан.

 

Това е мостът на река Марица, при Свиленград.

Построен е в периода 1512-1529 година.

Дълъг е 295 метра, широк е 6м и има 21 свода.

 

 

Вишеградският, построен  в периода 1571-1577 година.

Дълъг е 180 м, широк - 6м и има 11 свода.

 

 

Както е видно, нашият мост на Мустафа паша при Свиленград е хем, по-стар, хем, по- голям.

При Вишеградския не мож се размина от туристи-чужденци, дано и при нашия да е така...

Редактирано 5 ноември, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Вторият мост, цел на тази обиколка е Стария-нов мост в Мостар, град, разположен на двата бряга на река Неретва.

Между другото - тази река е много интересна. Извира от Динарските планини и се влива в Адриатическо море. Дълга е около 220 км и е една от най-студените реки на планетата. И в най-горещото лято, температурата на водата е едва, около 7 градуса. Втората осбеност е цветът - особено зелено, почти, като изумруд. Рових, питах , никъде не успях да намеря обяснение, какво обуславя този особен цвят на водата. Ако някой знае, моля, да обясни!

Та, запътили сме Мостар, който е четвърти по големина град в държавата, за да видим Стари мост, който е сътворен по времето на предишните два, за които говорихме 1557-1566 г. Архитектът е ученик на Мимар Синан.Мостът е с дължина 30м, в най-високата си точка отстои на 20 м от водата.

На 9 ноември 1993 година, красивият мост е бил разрушен във войната между босненските мюсюлмани и хърватите.

По-късно, със съдействието на ЮНЕСКО  е създаден научно-технически комитет по възстановяването му и през 2004 тържествено е открит, в присъствието на представители на 60 държави.

Открай време, местните са скачали от моста, като израз на смелост и мъжество.
Старата традиция днес е обновена в модерен вариант - "Височинни скокове във вода" - Cliff diving.

На когото му е интересно, за този вид спорт, съм сложила много хубава статия.

Ето и снимките от това прекрасно място:

Преди да тръгнем по моста, има камък, на който е написано:

 

Първо отличниците:)))

 Докато се стигне до моста, а после - още толкова след него е Чаршията - шарена и пъстра.Толкова шарени панички и медни джезвета, чашки, бъклички, купички и пр, не съм виждала даже в Истанбул.

 

[AlexandraKo]

Отбиваме се поредната джамия /нищо особено/, не за друго, а защото от дворчето зад нея, има чудна гледка към моста.

 

Като свърши Чаршията, насред града, има интересно гробище.

Нататък, започва новата част на града.

А срещу него е това:

Много тъжна място, почувствах се точно, като в музея в Хирошима.😂

Как е възможно, човек на човека да причинява това?

Има въпроси, на които няма отговор...

 

 

 

Редактирано 5 ноември, 2018 от AlexandraKo

[bulpa]

преди 41 минути , AlexandraKo каза:

Втората осбеност е цветът - особено зелено, почти, като изумруд. Рових, питах , никъде не успях да намеря обяснение, какво обуславя този особен цвят на водата. Ако някой знае, моля, да обясни!

На мен са ми казвали, че този цвят се дължи на микрочастици калциев карбонат (варовик). А от това, което съм чела е, че тези частици отразяват светлината с определена дължина на вълната (в синьо-зелената гама).

[AlexandraKo]

преди 14 часа, bulpa каза:

На мен са ми казвали, че този цвят се дължи на микрочастици калциев карбонат (варовик). А от това, което съм чела е, че тези частици отразяват светлината с определена дължина на вълната (в синьо-зелената гама).

Благодаря ти!

[AlexandraKo]

Като ходихме, ходихме, взехме, че огладняхме.

Избрахме си едно ресторантче, Мио пасто, на брега на реката, с чудна гледчица към моста.

 

Хапнахме Бегова чорба, мнооооого вкусна:

 

"Един от местните деликатеси е така наречената Бегова чорба. има своето Тя се приготвя с пилешко месо, моркови, картофи, ориз, целина, бамя, магданоз, заквасена сметана, жълтък, лимонов сок, брашно и масло. Разбира се, сол и пипер не отсъстват. Сервира се гореща и отново с млечния сос. Много често тази супа присъства в празничното меню на босненци. "

 

 

И разни видове пици, също бяха много хубави. Ама, се оказаха много, та не можахме да се справим. Но ни ги дадоха в кутийка, за из път.

 

 

Препоръчвам го ресторантчето - добро обслужване, бързо и вкусно.

Още няколко снимки от разходката в Мостар:

 

[AlexandraKo]

И една тъжна история, позната на целия свят:

Ромео и Жулиета от Сараево

 

"Сараево, 18 май 1993 година. Животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушката на снайперист на моста Връбаня, докато се опитват да избягат от обсадения град. Цели 8 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. Днес те лежат в общ гроб, превърнал се в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната, разказва Си Ен Ен.
Бошко, 24 годишен етнически сърбин, е загинал веднага. Адмира, 25 годишна босненка, умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю.
Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцува, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг.
Телата остават в „ничията земя“ няколко дни преди сръбските военни сили да изпратят мюсюлмански затворници, за да ги приберат. От ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк. За милиони хора по света този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен "Ромео и Жулиета в Сараево" (1994 година). Още от деца двамата са много близки, а по-късно следват заедно химия. Любовта им продължава 8 години до 18 май 1993 година, когато са на 25 години. Опитват да купят с пари бягството си от Сараево през обсадените от сръбските сили територии, за да избягат в Сърбия.
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите й държат нейни снимки и голяма картина с образа й. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души."

 

 

Източник тук

и тук

[AlexandraKo]

В темата за Доминикана си говорихме за новите църкви, които са ултрамодернистични и много-много не приличащи на божии храмове.

@Rainy спомена за онази в Рио, когато показах църквата в Игуей.
Тук, в Босна, видях, че има такава мода и при джамиите. Само че, новите, модерни църкви, приличат на бетонни чудовища, а пък джамиите - на летящи чинии или, нещо си друго, извънземно.

 

Ето няколко:

 

В Сараево - първата снимка е от нета.

 

Adil-beg's mosque – Vogošća

 

 

Аз съм я снимала в движение:

 

 

Още една, в квартал  Вогоска, Сараево.

 

 

 

И една в  градчето Високо, на която минарето прилича на корабен комин.😲

 

Sherefudin's White Mosque Visoko

 

 

 

[jungfraujoch]

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

И една тъжна история, позната на целия свят:

Ромео и Жулиета от Сараево

 

"Сараево, 18 май 1993 година. Животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушката на снайперист на моста Връбаня, докато се опитват да избягат от обсадения град. Цели 8 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. Днес те лежат в общ гроб, превърнал се в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната, разказва Си Ен Ен.
Бошко, 24 годишен етнически сърбин, е загинал веднага. Адмира, 25 годишна босненка, умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю.
Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцува, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг.
Телата остават в „ничията земя“ няколко дни преди сръбските военни сили да изпратят мюсюлмански затворници, за да ги приберат. От ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк. За милиони хора по света този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен "Ромео и Жулиета в Сараево" (1994 година). Още от деца двамата са много близки, а по-късно следват заедно химия. Любовта им продължава 8 години до 18 май 1993 година, когато са на 25 години. Опитват да купят с пари бягството си от Сараево през обсадените от сръбските сили територии, за да избягат в Сърбия.
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите й държат нейни снимки и голяма картина с образа й. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души."

 

 

Източник тук

и тук

Двамата влюбени са ми набори,родени през 1968 година.

Препоръчвам книгата"Аз още броя дните" на Георги Бърдаров

http://azcheta.com/georgi-bardarov-az-oshte-broia-dnite/

[AlexandraKo]

Ето и най-известната джамия в Сараево:

 

Гази_Хюсрев_бей_джамия

Изградена е през 1530 година, архитект - Мимар Синан.

 

Гази означавало победител, а въпросният Хюсрев бей, освен джамията е построил медресе/ училище/, с пансион за девойки, библиотека и  часовникова кула. Тюрбето на благодетеля се намира в двора на джамията.

Ама, да взема, преди това, да ви покажа, около Джамията, първите чевапи, дето ги ядохме в едно хоремагче, пълно с местни люде.

 

Ето го менюто - събрано на едно листче, като от ученически бележник.

И няма никакви лиготии - бири-мири и прочие. А разнообразието се свежда, само до броя на чевапченцата - 5,10,или 15.

Озверели от глад, си поръчахме по 10 броя, за пиене млЕко. Както вика сервитьорката. Ние си мислим, че ще донесе яйрян. Да, ама нееее - донесе си чисто млЕко и то, овче.

Брейййй, на сто години сме и до сега, не знаехме, че кебапче вървяло с овче мляко.

В нашия случай, като няма на къде, си тръгна екстра.

Ей ви го менюто, ей ви ги и чевапченцата, които, са проооосто, замечателни!

 

Пет души, хапнахме чудесно има-няма, като  за 17 евро и се повлякохме към хотела, на 25 метра от Чаршията, че да пийнем по едно бяло вино, за завършек на вечерята.

На следващия ден си издирихме една по-лъскава кръчма, с пиене и жива музика.

Ама, пак ми се разклони мИслата, за нея ще ви разправям после.

 

Сега да довърша за джамията, по-скоро, да ви я покажа.

В двора има красив фонтан, който идеално си хармонира със златните листа на столетното дърво над него.

 

 

 

Библиотеката ми взе акъла - такава голяма и красива, че и отворена преди 8 сутринта.

 

 

Пансионът и медресето:

 

 

Ето един чудесен пример, как човек, като прави Богоугодни неща, няма никакво значение, дали е православен, евреин, мюсюлманин или католик. Защото,  доброто остава след него и се помни вечно.

Редактирано 6 ноември, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Да продължа за кръчмата. Като се мине по Чаршията и се пресече реката по права линия, се стига до една голяяяяяма, червена църква. Толкова голяма, че, както и да я обикалях, не можах да я снимам наведнъж, та ще я покажа на части.🙄

 

 

Тооочно срещу нея и точно в същия стил и колор се намира една още по-голяма сграда - тази на Пивоварна Сараево:

 

 

Към пивоварната има музей.В него се разказва за историята на пивоварната, има експонати на бутилки от стари времена, на съвременни - също. Има медали и награди от изложения и панаири.

Заедно с билетчето дават и купонче за едно безплатна биричка, която може да се изпие в бирарията към комплекса.

 

Въпросната бирария е чудно местенце - голяма и просторна, на два етажа, с жива музика. И то, много приятна, без да е силна и  без да е чалга.

Но трябва да се иде по-рано, че към 20.30 вече беше претъпкано. Или пък, да се направи резервация.

 

 

На нас, дет хич не сме почитатели на бирата, тази много ни хареса. Повторихме, потретхме и ооо, чудо- никого не го боля главата на другия ден.

Хареса ни и светлата, и тъмната нефилтрирана бира.

 

 

Храната не съм снимала, че беше полутъмно. Сараевски меч - плато от различни печени меса, отделно  телешки рамстек с лук, телешки пържолки, разни сирена, прошуто, че и шопска салата ядохме.

Така че, препоръчвам бирарията, много ни хареса.

Аз казвам бирария, но на табелката пише Пивница:

 

Това е  сайтът на заведението, може да се разгледа менюто и да се направи резервация.

Означението КМ е конвертируема марка и тя е точно 1 BGN, те също са във валутен борд и съотношението евро/марка е равно на евро/лев, та за нас е много лесно за смятане.

Редактирано 6 ноември, 2018 от AlexandraKo

[traveler]

Бирарията леко ми напомня на Jägerhof.

[AlexandraKo]

преди 29 минути , traveler каза:

Бирарията леко ми напомня на Jägerhof.

Ако говориш за тази в Тракия, не съм ходила. Сега погледнах снимките, приличат си.

[AlexandraKo]

Недалеч от Сараево, в околностите на градчето / според мен е селце/ Високо се намират придобилите напоследък известност Босненски пирамиди.

Няма да ви разправям за неща, към които се отнасям скептично. Ма то, няма и как да не съм скептична, като чух, " как, жена от години болна от тежък диабет, се излекувала, само с един час, стоене в тунела." Или, как ще ми се наместят чакрите и ще потече река пари насам, след като, си сложа ръката на един камък. За най-наивните, се продава и специална вода в малки шишенца, дето се пие , като едва ли не, се слага по една молекула от нея в другата вода, та цери всичко.😲😲

Ето, тук и  тук  информация по въпроса.

 

източник на снимката

 

Входът за тунелите:

 

 

 

Докато другите се опитваха да си наместят чакрите и да си изцерят това-онова, ние се разходихме из Високо. Оказа се, че селцето е много симпатично, с нови къщички и със стара Православна църква, на около два века. Църквата беше затворена, но една леля, която срещнахме, беше така любезна, да викне една друга леля, та да ни отвори храма, за да го видим.

Тази втората леля ни разказа, че самата тя е кръщавана в тази църква, родителите и- също, а сега тя, самата се грижи за храма.

Била е много красива, но голяма част от стенописите са олюшени.

Със средства от дарения, полека-лека се възстановява.

Ето го селцето: