дневник Обиколка на Калифорния

[Травеолани]

Здравейте, планираме 13-14 дневно пътуване с кола до Калифорния през май 2019 ж и з. Ще бъдем с децата ни, тогава ще са на 7,5 и на 3. Като цяло съм наясно какво искаме да видим и имам план, но има някои неща, които са ми мъгла и се надявам с ваша помощ да успея да си ги изясня 😊. Това ще ни е пето посещение на Калифорния, но за първи път с кола до там и планът е да посещаваме нови за нас места. Ще минем транзитно през щатите Вашингтон и Орегон, ще избягваме мегаполисите, защото сме ги посещавали.

 

Ето това е плана, има няколко неясноти и въпроси в червено 🙂

 

1-ви ден: Пътуване, нощувка в Орегон след Портланд.

2-ри ден: Пътуване, нощувка в Eureka. През деня посещение на Redwood NP, Klamath tree, Humboldt Redwood NP, Avenue of the Giants.

3-ти ден: Humboldt Redwood NP и Legget, след това пътуване до Напа Вали. Тук искам да посетим някоя винарна и да нощуваме там. Моля дайте идеи, някой бил ли е в района на Напа?

4-ти ден: пътуване от Напа Вали до Монтерей.

5-ти ден: Райзглеждане на Монтерей и районът на юг (Pacific Grove, 17 Mile drive, The Lone Cypress, Pebble Beach, Carmel by the Sea – Carmel Mission).

6-ти ден: Пътуване по крайбрежната магистрала 1 и стигане до Сан Симеон. Нощувката се колебая дали да е в Сан Симеон или Камбрия? Моля за съвети за тази нощувка. Някой посещавал ли е замъка Hearst? Надявам се @DaBo да се включи, знам че вие спахте в Камбрия, ако не ме лъже паметта 🙂

7-ми ден: Сан Симеон – Ojai (Охай). Навила съм си на пръста, че искам да посетя Охай, но не знам дали си заслужава. Знам, че градчето е популярно за уикенд извън града, за хората, които живеят в ЛА, но дали има нещо друго интересно за хора с деца, освен СПА хотели, които няма да са фокусът на нашето пътуване? Колебая се дали вместо Охай да не отидем в Санта Барбара - там сме били преди 8 години, но само за половин ден, и се чудя дали да не му отделим повече време? 

8-ми ден: Пътуване до Палм Спрингс, заслужава ли да прекараме малко повече време в Пасадина? Предложения за хотел в Палм Спрингс?

9-ти ден: Палм Спринг и Joshua Tree Park.

10-ти ден: Палм Спрингс – Фресно (нощувка). Тук сега идва големият ми въпрос – дали да не пътуваме до Моно Лейк вместо до Фресно по I-5? Къде може да се нощува в районът на Моно? От предишни посещения на паркове знам, че там има ограничен избор на хотели, скъпо е и хотелите са резервирани от много месеци напред.

11-ти ден: Или Фресно – Медфорд (с евентуална отбика до Crater Lake в Орегон) или от Моно за езерото Тахо и след това до Сакраменто с нощувка в Сакраменто.

12-ти ден: Сакраменто – до Еugene, Oregon или Медфорд, защото е по-близо

13-ти ден: Медфорд – Олимпия

 

 

Най-големият ми въпрос е дали да включа в пътуването наобратно, на север, езерата Моно и Тахо, или да се прибираме малко скучно 2-3 дена без гледане на забележителности? 🙂 Благодаря предварително на всички 🙂

[DaBo]

8 hours ago, Травеолани said:

3-ти ден: Humboldt Redwood NP и Legget, след това пътуване до Напа Вали. Тук искам да посетим някоя винарна и да нощуваме там. Моля дайте идеи, някой бил ли е в района на Напа?

 

6-ти ден: Пътуване по крайбрежната магистрала 1 и стигане до Сан Симеон. Нощувката се колебая дали да е в Сан Симеон или Камбрия? Моля за съвети за тази нощувка. Някой посещавал ли е замъка Hearst? Надявам се @DaBo да се включи, знам че вие спахте в Камбрия, ако не ме лъже паметта 🙂

🙂

Били сме в Напа, но само като дневна екскурзия от Сан Франциско. Страхотно място, много добра е идеята да направите нощувка там. Всички винарни са добри и предлагат тестване.

 

Спахме там, правилно си спомняш. Май даже го произнасят Кеймбрий или нещо подобно. Ако не се лъжа, спахме тук: Cambria pines lodge. Беше точно на Бъдни вечер и го избрахме, заради празничната вечеря, която беше мнооого добра. Иначе самата база и стаите бяха напълно ок, без някакъв излишен лукс. Типични за този вид хотели в Щатите. Замъкът не го посетихме, не работеше на Коледа, което си е разбираемо.

[Травеолани]

Благодаря, ще прегледам този lodge. А на тура в Напа кои винарни посетихте? 

[DaBo]

Прегледах снимките оттам. Бяха 5, но на ето тези три намерих имената от снимките:

 

https://www.robertmondaviwinery.com/

http://andrettiwinery.com/

http://www.menageatroiswines.com/#

 

За съжаление, другите две не се сещам кои бяха, а ако имам някакво инфо, ще е в БГ. 

[Травеолани]

преди 14 минути , DaBo каза:

Прегледах снимките оттам. Бяха 5, но на ето тези три намерих имената от снимките:

 

https://www.robertmondaviwinery.com/

http://andrettiwinery.com/

http://www.menageatroiswines.com/#

 

За съжаление, другите две не се сещам кои бяха, а ако имам някакво инфо, ще е в БГ. 

Благодаря! Аз мисля една или максимум две да разгледаме така или иначе :)

[Травеолани]

Здравейте! Аз да изтупам малко от прахта темата ми и да ви разкажа как изкарахме в Калифорния.

 

Първоначалният план, който публикувах тук претърпя промени – най-основната е, че намалихме нощувките на 11 и съответно някои от местата за посещение отпаднаха.

 

В крайна сметка пътуването ни беше 12 дни, през които изминахме 5,000 км. Една пета от километрите бяха в предпоследния ден – 1,000 км и имахме два дни с по 670 км. През тези дни пътувахме само по магистралата I-5, без спирки с места за посещение, и в общи линии пътуването беше бързо и приятно. Останалите дни бяха по-лежерни и с доста по-малко километри.

При преминаване на границата от Канада в САЩ, ни избраха за проверка, защото не им казахме веднага, че носим плодове, а отговорихме положително когато ни попитаха конкретно дали носим. Оказа се, че не може да вкарваме ябълки в САЩ и ни ги взеха. Аз никога не нося плодове, но сега заради дългото пътуване взех за децата и съжалих, защото ни забавиха с половин час. Обикновено такива проверки очакваме на летище, не при преминаване на сухопътна граница, но за следващия път ще знаем. На влизане в Канада последния ден пак ни питаха дали носим плодове, тогава имахме ябълки от Орегон и ни пуснаха с тях, но ако бяха от калифорнийски, щяха да ни ги вземат.

 

Ден 2 – Юджийн до Юрика

 

В Калифорния пристигнахме на втория ден следобед. Имаше символична граница на влизане и отново дежурният въпрос дали носим плодове, защото има забрана на внасяне и изнасяне на плодове в щата. Ние нямахме и минахме бързо.

В Североизточната част на Калифорния се срещат червените дървета – redwoods. Въпреки че редуудс и гигантските секвои си приличат, те имат индивидуални белези, които отличават единия вид от другия. Най-основната разлика е, че червените дървета са по-вискоки и по-тънки от секвоите, и растат близо до тихоокеанското крайбрежие. Секвоите се срещат във вътрешността на щата по хълмовете на планината Сиера Невада.

След 3 часа в колата, пътувайки по един много тесен неасфалтиран път, пристигнахме в щатския парк Jedediah Smith Redwoods. Там направихме едночасова разходка в гората, заобиколени от високи редуудс. Имаше табели, предупреждаващи за мечки, планински лъвове и лосове, слава богу не видяхме такива, но като живеещи на място с мечки, гледахме да сме шумни и да говорим постоянно, за да не ни доближават, ако са наблизо.

След това продължихме надолу до градчето Кламат, където по план ни очакваше друга разходка покрай океана, но бяхме доста изморени и спряхме на случайно плажче да си починем и децата да си топнат крачетата в Тихия Океан. Не знам защо му казват „Тих“, но винаги го виждаме шумен и бурен, студен и неприветлив. Плажовете по крайбрежията на щатите Вашингтон, Орегон и доста голяма част от Калифорния са пусти и диви, океанската вода е студена дори и през лятото и не стават за къпане. Въпреки това са много красиви!

 

 

Грантс Пас, Орегон - градчето, където се отделихме от магистрала I-5 и поехме към крайбрежието.

 

Орегон

 

Калифорния ни посреща с табела с цветето на щата - калифорнийски мак.

 

 

 

 

 

 

 

 

Маршрутът за Ден 2

 

 

[Травеолани]

Ден 3 – Юрика до Калистога (Долината Напа)

 

С нови сили от Юрика продължихме на юг по магистрала 101 към Авенюто на Гигантите. Това е двупосочен път, който се вие 31 мили паралелно на магистрала 101 и който преди е бил част от старата основна магистрала. Пътят има северен и южен вход и изход, и е изключително живописен с високи червени дървета, заобикалящи го от всякъде. Поради височината и гъстотата на дърветата, рядко влиза слънце и беше много усойно и като по филмите без нито една кола, което позволяваше да застанем в средата и да правим снимки. Не във всички участъци от този път има редуудс и на юг пътят е с много завои (добре че си носехме торбички за децата 😊).

 

Втората спирка за деня беше Drive Thru Tree Park в градчето Леджет, на около 40 минути от южния изход на Авенюто. Причината да посетим този парк беше лична и с емоционална стойност за нас, и ще я спестя тук. Атракцията на парка е едно издълбано дърво, през което може да се премине с кола. Лично аз мисля, че това е било глупаво решение да издълбаят дървото, но явно през 1922 г, когато е отворил паркът, хората не са се тормозили с подобни мисли.

 

От Леджет продължихме за Долината Напа през Сонома Каунти. Каква разлика от пътуването сутринта сред червените гиганти – сега пътят криволичеше през безкрайни лозя, перфектно посадени в прави редове, като че ли са опънали конец и по него са ги посадили. Решихме, че ще имаме време да посетим само една винарна и избрахме Кастело Ди Амороса – построен да наподобява средновековен италиански замък в тоскански стил, собственост на потомци на италианско семейство. Вината се продават само на място и не се разпространяват по друг начин в търговската мрежа. Направихме тестване – 5 различни вида вина за всеки възрастен и гроздов сок за децата. Купихме си три бутилки за спомен и обиколихме целият замък – децата ни много се забавляваха да тичат навсякъде и дори ги беше страх на моменти, защото имаше доста тъмни коридорчета, зали и кули за заточение – съвсем като в истински замък!

 

Авенюто на Гигантите

 

 

 

 

 

Леджет - Drive Thru Tree Park

 

 

 

 

Окръг Напа

 

 

Винарната-замък Кастело Ди Амороса

 

 

Залата за тестване на вина.

 

 

В залата за тестване на вина.

 

 

 

 

Залата за тестване на вина.

 

Маршрутът за Ден 3.

 

 

 

[Травеолани]

Ден 5 – Полуостров Монтерей

 

Тук е моментът да спомена, че Слънчева Калифорния ни изненада с нетипично студено време за сезона, придружено с дъжд. В общи линии си донесохме държа от Ванкувър, както се пошегуваха наши приятели. Този ден беше едно надпреварване с климатичните условия – периоди на проливен дъжд се редуваха със слънце, но като цяло имахме късмет, защото валеше докато пътувахме и слънцето се показваше точно като паркираме колата и излезем да разглеждаме. 

 

Планът за деня включваше разходка в Пасифик Гроув сред полета, покрити от Ice Plants, които са в период на цъфтеж в средата на май. След Пасифик Гроув продължихме с кола по живописен път покрай океана, с невпечатлителното име „17 Mile Drive“. За там имаше входна такса от $10, с която получаваш и карта с отбелязани интересните места за спиране.

 

Любимото ни място се оказа Самотният Кипарис – кипарисово дръвче от вида Кипарис Монтерей, което се издига на гранитна скала в океана, близо до градчето Пебъл Бийч. Този вид кипарисови дръвчета се срещат естествено само в тази част на Калифорния. Достигат височина до 20 м и живеят около 300 години. Някога са били застрашен вид, но може би тяхната популярност ги спасява от изчезване като те биват засадени навсякъде из Калифорния и по света.

 

Друг интересен факт за Самотния Кипарис е, че изображението му е корпоративното лого на компанията за облекло „Пебъл Бийч Къмпани“. Поради тази причина употребата на снимките на кипариса има законови ограничения. Ако искате да използвате снимки на дървото с комерсиална цел, трябва да се получи писменото разрешение на компанията. За щастие, снимки и картини за лична цел се позволяват.

 

Продължихме надолу до парка Point Lobos State Reserve, за който също има малка входна такса. Направихме една приятна и лесна разходка до Чайна Коув – недостъпно за посетители плажче, където през пролетта идват тюлени (майки с малки тюленчета) и се излежават мързеливо, като на влизане в парка ни предупредиха да не ги притесняваме. От там стигнахме до Островът на птиците „Bird Island“ – скалисто островче с безброй много корморани. Природата в този парк беше невероятна, паркът беше много спокоен и див, малките пътчета бяха еднопосочни (за пореден път в това пътуване), колите караха бавно и се изчакваха, ако се срещнат две коли.

 

След кратка почивка в хотела се разходихме из центъра на Монтерей по „Улица Консервна“ (Cannery Row) – описана от писателя Стайнбек в книгата му със същото име. В негова чест, улицата официално е наименована Cannery Row през януари 1958. Cannery Row е крайбрежна улица в центъра на града, на която са съществували консервни фабрики за сардини, сега не функциониращи. Стайнбек я описва като „една поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, блян“ – такава е била през 1944. Ние я видяхме спокойна и романтична, с ресторантчета и магазини за бонбони и шоколад, и леко разкопана в процес на ремонт. Центъра на Монтерей ни стана любимо място и всеки ден в края на деня отивахме там за вечеря и за разходка покрай водата.

 

Пасифик Гроув (Pacific Grove)

 

Спирка покрай крайбрежния път "17 Mile Drive"

 

 

Пасифик Гроув

 

17 Mile Drive

 

Asilomar Beach

 

 

Самотният Кипарис

 

 

 

Чайна Коув - Point Lobos State Reserve

 

Чайна Коув - Point Lobos State Reserve

 

Bird Island - Point Lobos State Reserve

 

Плажчето с тюлените

 

Bird Island - Point Lobos State Reserve

 

Gibson’s Beach

 

Пасифик Гроув 

 

 

Улица "Консервна"

 

Улица "Консервна"

 

Монтерей

 

Улица "Консервна" - Монтерей

 

Улица "Консервна" - Монтерей

 

 

 

[Травеолани]

Здравейте! Аз продължавам с разказа ми за нашия Калифорнийски роуд трип (въпреки "големия" интерес във форума 😉). Снимките от ден 6 нататък не съм ги пускала тук - дано ви е интересно. 

 

Ден 6 – Мисия Кармел, Carmel-by-the Sea и Салинас

 

Между 1769 г. и 1833 г. монасите от ордена на Францисканците построяват в Калифорния 21 испански църкви (мисии), за да покръстят местното население в католическата вяра. Строежът на църквите започва от Сан Диего и продължава на север, като последната е близо до Сан Франциско. Мисия Кармел има славата на една от най-красивите църкви. Част от тези църкви са били разрушени от земетресения, някои са реставрирани, други не. Църквата в Сан Хуан Капистрано (намира се между Лос Анджелес и Сан Диего) още стои полусъборена, но внушителна, след земетресение, което се е случило преди 200 години.

 

Лично аз съм голям фен на тези църкви и тази в Кармел е третата, която сме посетили досега (предишните две са Мисия Санта Барбара и Мисия Сан Хуан Капистрано). Освен самата сграда на църквата, имаше и два малки музея, гробище и огромен двор в средата. Част от сградите бяха затворени за посетители, тъй като в тях се помещаваше действащо католическо училище.

 

След посещението на мисията, отидохме на плажа в Кармел. Широка плажна ивица, бях фин пясък и бурен и неприветлив океан. Децата тичаха и се забавляваха много да си топят крачетата във водата.

 

Нагоре от плажа, по едно баирче, се стига до центъра на градчето, което се оказва очарователно и като излязло от приказките. Централната уличка е осеяна от малки магазинчета и арт галерии, хотелчета с интересна архитектура, пекарни и ресторантчета. Малко магазинче за сувенири ми стана любимото измежду всички, тъй като предлагаха нестандартни сувенири и вещи за дома, много далеч от магнитите за хладилник и чашките. Винаги като пътуваме обичам да си купувам практични сувенири – нещо, което да мога да използвам в ежедневието и да ми напомня за дадено място. От това пътуване си купих предимно картини, предмети за украса и няколко ключодържатели с формата на щата.

 

Следобед потеглихме към Салинас – градче на около 30 минути навътре от крайбрежието, известно с това, че е родното място на американския писател Джон Стайнбек. За разлика от Кармел, това градче беше в следобедна дрямка – като че ли времето беше спряло и нямаше хора и живот по улиците. Къщата на Стайнбек, в която той е живял до 17 годишна възраст, е частна собственост и превърната в ресторант, който отваряше за вечеря. Нищо интересно не видяхме в града и след кратка разходка по главната улица се върнахме в Монтерей за последна нощувка там.

 

Мисия "Кармел"

 

Мисия "Кармел"

 

 

Карта на испанските църкви в Калифорния.

 

 

 

 

 

 

Плажът в Carmel-by-the-Sea

 

Плажът в Carmel-by-the-Sea

 

Carmel-by-the-Sea

 

Carmel-by-the-Sea

 

 

Carmel-by-the-Sea

 

Carmel-by-the-Sea

 

 

Salinas

 

Salinas

 

Salinas

 

Родната къща на Джон Стайнбек.

 

 

[Травеолани]

Ден 7 – Роуд трип по Магистрала 1

 

Магистрала 1, която се вие по тихоокеанското крайбрежие на Калифорния, се слави като един от най-живописните маршрути не само в САЩ, но и в света. Това беше хайлайта на пътуването ни и отделихме два дена за този маршрут, за да имаме достатъчно време на се насладим на всички гледки. За съжаление това бяха двата най-студени и мокри дни от цялата обиколка на Калифорния. Покрай крайбрежието винаги е по-студено в сравнение с вътрешността, но с температури от 15 С и силен дъжд, преживяхме една Ванкувърска зима. За наша изненада, за никоя от популярните спирки по този маршрут нямаше табели, все едно че местните си ги пазеха, и не искаха да насочват туристите към тях.

 

Тръгвайки на юг от Монтерей, спряхме на три места:

 

• Бигсби Бридж, построен през 1932 година.
• Pfeffer Beach, който почти изпуснахме и трябваше да се връщаме и да направим едно-две нарушения, за да намерим скритото пътче, което води към този плаж. Пътят до там беше еднопосочен и неасфалтиран, като се срещнеха две коли, едната изчакваше. Плажът е много див и скалист, с лилав пясък.
• McWay Falls – този водопад за мен е най-известното и красиво място по магистрала 1. Водопадът се излиза директно на плажа и водите му се вливат в океана. До плажа няма достъп и може би за това се е запазил толкова красив, а снимките са като картичка от екзотичен остров.

 

Вечерта пристигнахме в Сан Симеон, където нощувахме. Не бих нарекла Сан Симеон градче, за мен това беше съвкупност от десетина стари хотела близо до океана, които обслужват туристите, посещаващи Замъка Хърст. Въпреки окаяното състояние на тези хотели, тук беше най-скъпата ни нощувка.

 

Bixby Bridge

 

Крайбрежието на Калифорния

 

Bixby Bridge

 

Bixby Bridge

 

Pfeiffer Beach

 

Pfeiffer Beach

 

McWay Falls

 

McWay Falls

 

Pfeiffer Beach

 

Сан Симеон - когато правих снимката, нямаше вятър, но това дърво до океана, беше деформирано от силните ветрове.

 

[AlexandraKo]

@Травеолани, това пътуване по кое време на годината е?А, сега се върнах  назад и видях, че през май.:))))Как съм я пропуснала темата:((

Много красиви снимки! И като че ли, няма много навалица.

А къщата на Стайнбек е, като от приказка.

Чакам с интерес нататък.

[Травеолани]

преди 1 час, AlexandraKo каза:

@Травеолани, това пътуване по кое време на годината е?А, сега се върнах  назад и видях, че през май.:))))Как съм я пропуснала темата:((

Много красиви снимки! И като че ли, няма много навалица.

А къщата на Стайнбек е, като от приказка.

Чакам с интерес нататък.

Привет @AlexandraKo - благодаря! Имам да публикувам последните 3 дена, дано намеря време скоро :). 

 

Да, средата на май месец беше пътуването. Така е, няма много хора, защото активният сезон е през лятото. Особено в малките градчета се усещаше, че е спокойно (Монтерей, Палм Спрингс, Кармел). 

 

Относно къщата на Стайнбек - изненадана съм, че не е превърната в музей. Бих го посетила с удоволствие! 

[Radnev]

Пътешествията из Щатите винаги са ми много интересни, най-малкото поради факта, че писанията за тях са доста кът. 

Дори и в този форум, пътешествалите из безкрайната шир на Съединените щати не са много. 

Причините, разбира се са комплексни - разстоянието, цените, визите и т. н. 

[Травеолани]

преди 8 часа, Radnev каза:

Пътешествията из Щатите винаги са ми много интересни, най-малкото поради факта, че писанията за тях са доста кът. 

Дори и в този форум, пътешествалите из безкрайната шир на Съединените щати не са много. 

Причините, разбира се са комплексни - разстоянието, цените, визите и т. н. 

Радвам се, че ви е интересно :). А аз си мислех точно обратното - че вече толкова много хора пътуват до САЩ и то по няколко пъти, че на всички им е омръзнало да четат едно и също. Обаче почти винаги се посещават големите градове и други супер популярни забележителности (като Гранд Каньон примерно).

Нашият маршрут беше като за поредното посещение на Калифорния с места популярни по-скоро сред американците. 

[akair]

Аз я чета темата, но се ограничавам основно с вдигане на палец 🙂

 

[ivooo]

На 7.08.2019 г. в 1:37, Травеолани каза:

Здравейте! Аз продължавам с разказа ми за нашия Калифорнийски роуд трип (въпреки "големия" интерес във форума 😉). Снимките от ден 6 нататък не съм ги пускала тук - дано ви е интересно. 

 

 

     @Травеолани не се коси. Имаш още цели 3 дни . Достатъчно време да си снимате прижките на краката , мазолите или поне закривен нокът. Ако е начален стадий на гангрена още по добре . Разбира се в едър план.

 

Добре де роуд трип.... . Една пукната гума няма ли поне . Или смачкано животинче. 

 

Така ще предизвикаш вълна на състрадание в редиците ни . Съвети за справяне с проблема и безброй лайкове . Това ни е силата . Интелектуалци  все пак сме се събрали .

 

  П.П. А сега сериозно.  Благодаря за споделянето !  Много сте готини !!!!

[Травеолани]

@ivooo Благодаря 🙂 Разсмя ме да знаеш :).

Амии, като се замисля, всичко мина перфектно, аз планирам от рано и в детайли, защото не обичам изненади. А и предпочитам да се фокусирам на хубавото, не на лошото, но хайде ще споделя някои малки, неочаквани случки, щом е за лайкс 😉.

 

Първата беше когато ни спряха за порверка на границата и ни ровиха из колата.Това се наложи защото имаме Нексус карти и не е трябвало да носим никакви плодове, а ние не знаехме, и не им казахме веднага, че носим. Забавиха ни около половин час и аз лично се притесних, защото съм много стриктна и такива неща не ми се случват, и защото като сме с Нексус карти беше много неочаквано.

 

Имахме и една случка с близалки в Замъка Хърст – за него в следващия пост. Не се позволява да се влиза с храна в замъка (което е разбираемо и съм съгласна с правилата), но една много груба и тросната служителка взе близалките на децата и ги хвърли в коша, а ние току що ги бяхме купили. Малкото като почна да реве и да се тръшка, та стана сцена. Аз се ядосах и почнах да се разправям учтиво с нея, спряхме опашката и дори не се сетих да я помоля да ги увия в нещо и да си ги прибера в чантата. Но както и да е, нещо абсолютно маловажно.

 

Относно хотелите – спахме в непритенциозни хотели, тъй като това беше най-големият разход от пътуването. Имахме два много ужасни и един в много странен район.

В Сан Симеон и в Монтерей бяха много стари двата хотела, въпреки че бяха реновирани, тези ужасни ниски дървени сгради миришеха на лошо, баните изглеждаха така все едно е ставало убийство... и в Монтерей имахме цели три нощувки там.

В Сан Симеон ни посрещна ето тази табела в хотелската стая, има ги на разни места из Калифорния в по-старите сгради и около местата за пушене:

 

 

 

Най-хубавите хотели (малки, бутикови и на много прилични цени) бяха в Палм Спрингс и Напа Вали. Този в Палм Спринг беше в стил mid-century modern – много типичен за Калифорния със страхотен вайб и искаме да се върнем там за повече дни и да се излежаваме около басейна. Ще кача повече снимки в поста за Палм Спрингс.

 

Това е в общи линии, всичко друго мина по план. Имам и снимки на лакираните ми нокти на басейна, ама хайде ще ги спестя 😉 

 

Тук там имахме и очакваната драма и караници с/между децата, но те като цяло се държаха изненадващо добре този път :).

 

 

[AlexandraKo]

преди 22 часа, ivooo каза:

 

     @Травеолани не се коси. Имаш още цели 3 дни . Достатъчно време да си снимате прижките на краката , мазолите или поне закривен нокът. Ако е начален стадий на гангрена още по добре . Разбира се в едър план.

 

Добре де роуд трип.... . Една пукната гума няма ли поне . Или смачкано животинче. 

 

Така ще предизвикаш вълна на състрадание в редиците ни . Съвети за справяне с проблема и безброй лайкове . Това ни е силата . Интелектуалци  все пак сме се събрали .

 

  П.П. А сега сериозно.  Благодаря за споделянето !  Много сте готини !!!!

Ти кое имаш предвид: приШки или прЪжки😉

[Травеолани]

Аз продължавам с последните дни от пътуването ни:

 

Ден 8 – Замъкът Хърст и пътуване до Палм Спрингс

 

Концепцията за замъка Хърст е съвместен проект на медийния магнат Уилям Рандолф Хърст и неговият архитект, Джулия Морган. Строежът на замъка започва през 1919 г. и завършва 30 години по-късно. След смъртта на Хърст, семейството му дарява замъка на щата Калифорния. Замъкът Хърст приема статута на национален исторически обект и става част от парковата система на Калифорния.

 

Направихме предварително резервация като, избрахме едночасов тур, включващ общите стаи на първия етаж и двата басейна – всекидневната, трапезарията, външният басейн и съблекалните, вътрешния басейн, залата за билярд и киното.

Организацията на тура беше безупречна – след като паркирахме колата на паркинга на Визитър Центъра, 5 минути преди започване на тура, се наредихме на опашка за автобусите, които ни закараха до хълма, на който е построен замъка.

 

Разходката ни започна с басейна и градините на замъка. По времето, когато Хърст е живял в замъка, той е организирал много партита, на които са присъствали холивудски звезди и други известни личности. Много от партитата са се случвали на външният басейн, докато вътрешният е бил много рядко използван – все пак Калифорния се слави с хубавото си време и начинът на живот на хората е бил да прекарват дните си на открито, наслаждавайки се на слънцето.

 

Хърст не е бил религиозен, но иска замъкът му да наподобява църква. Така както църквите нямат голямо парадно стълбище, и замъкът няма такова. Почти всички картини, дърворезбите по таваните, килимите картини и предмети на изкуството, са внесени от Европа и Близкия Изток. Някои килимите-картини са на по 500 години – по времето на строежа на замъка е било много модерно сред богатите американци да купуват такива килими за стените на огромните си къщи.

 

Гостите, които са били на посещение в замъка, са имали възможността да пропуснат закуската, ако не искат да стават рано. Но е трябвало да изчакат обяда, който е бил следобед, късна закуска не е била предлагана.

След вечеря, за разлика приетите тогава обществени норми мъжете да се отделят от жените в стаи за пушене, Хърст предлага стаи за билярд, където и жените са правели компания на мъжете.

Замъкът разполага и с кино, където са били първите прожекции на много от холивудските филми, преди да излязат по кината.

 

Вътрешният басейн беше изключително красив, с цветни мозайки и красиви тавани, които влагата не беше подминала за съжаление.

 

Поради лошото време не можахме да се насладим спокойно на градините на замъка и около обед тръгнахме за Палм Спрингс. Минахме транзитно през Лос Анджелис и натоварените му магистрали и късно вечерта пристигнахме в Палм Спрингс. В Лос Анджелис карахме по HOV лента, дълга цели 100 км! (High Occupancy Vehicle - лента за превозни средства с повече от един човек в колата).

 

Сан Симеон - полянката на хотела до океана

 

Замъкът Хърст - външният басейн (може да се наеме и днес за частно парти).

 

 

 

 

Част от всекидневната

 

Част от всекидневната

 

Трапезарията - знамена, внесени от Италия

 

Таваните с дърворезба

 

Картина килим в трапезарията

 

Трапезарията

 

 

Стаята за билярд с картини-килими и мозайки от Близкия изток

 

Киносалонът

 

Вътрешният басейн

 

[Травеолани]

Ден 9 – Палм Спрингс

 

Единственото нещо, което бих променила в пътуването ни, би било да добавя още един ден в Палм Спрингс! В това градче в пустинята цареше спокойствие и релаксираща атмосфера. Времето беше спряло в 50-те години на миналия век, и жегата и слънцето ни приканваха да отидем на басейна. Хотелът беше в стил mid-century modern. Повечето от обзавеждането в стаите, се продаваше, ако на някой толкова много му хареса.

 

Палм Спринг има две главни улици, и двете са еднопосочни. Имат си „Алея на Славата“ в чест на известни личности, които са живели в районът на Палм Спрингс. Планини и палми заобикалят централната част и придаваха интересен чар на този град, различен от всичко, което съм виждала до сега. Обещахме си, че ще се върнем някой ден, скоро надявам се, за да прекараме повече дни там около басейна.

 

Басейнът в хотела

 

Хотелът

 

 

 

Палм Спрингс

 

 

 

Част от Алеята на славата в Палм Спрингс

 

Рецепцията на хотела

 

 

Интересни шезлонгчета

 

Стаята

 

 

[Травеолани]

А това са вината, които си купихме от Напа Вали - две червени и едно бяло, и едно от друга винарна, подарък от наши приятели. Засега сме изпробвали само ризлинга :). 

 

[Травеолани]

Ето и последната част от моя разказ: 

 

Ден 10 – Джошуа Трии Парк и пътуване обратно на север

 

Краят на нашето пътуване се виждаше – Джошуа Трии парк беше последната и най-далечна точка на пътуването ни.

Този парк е мястото където се срещат две пустини - Мохаве и Колорадо. Тук се среща многообразие от растения и животни, а релефът на тази дива територия е оформен от силните ветрове и случаен дъжд от време на време. Дървото Джошуа, което дава името на парка, е вид юка и се е използвало в ежедневния бит на индианците, живеещи по тези места.

Въпреки че е пустиня, температурата беше около 16 С и духаше силен вятър. Обикаляхме из парка с колата и спирахме да се насладим на гледките.

 

След посещението ни на парка Joshua Tree ни чакаха два дена и половина път на север. Имахме две нощувки – във Фресно и в Юджийн. От Joshua Tree до Фресно карахме по второстепенни, двупосочни пътища, минаващи през пустинята. Тук-там се появяваше по някое безлюдно градче, но през по-голямата част от пътя беше пустош – докъдето ти стигат очите нямаше нищо освен камъни, пясък и ниски храсти. На няколко пъти ни застигнаха пясъчни бури и имахме моменти, в които нищо не се виждаше от пътя.

 

Това беше най-дългото ни пътуване с кола досега и с малки изключения почти всяка вечер бяхме на ново място. Преди да тръгнем инах притеснения как ще ни се отрази толкова много път, но за моя изненада на никой от семейството не му се увидя или досади това пътуване. 

 

Минахме транзитно през четири големи града на западното крайбрежие - Сиатъл, Портланд, Сан Франциско и Лос Анджелис. Движението беше най-затруднено и с най-големи задръствания в Сиатъл - пътищата ли им са недостатъчно, градският транспорт ли не е добър, или просто има много хора, но тази година 4 пъти минаваме през Сиатъл и ни отнема по 2-3 часа само транзитното преминаване.

 

В заключение - Калифорния е прекрасна, със сигурност ще ходим пак, може би езерата и Долината на Смъртта за следващото пътуване. За момента запалихме интереса на наши приятели и дори им направих програма за 10 дена, подобна на нашата, но обикалянето ще е от юг на север при тях.

🙂

 

 

Малките пътешественички 🙂

 

 

Пясъчна буря на пътя

 

Път през пустинята

 

Езерото Шаста в Северна Калифорния.

 

Целият маршрут

 

Пустиня

 

Орегон ни приветства.

[Rumiana]

Браво, чудесно пътуване сте си направили! 👍 И децата вече могат да се броят за пътешественички! 😀

[Травеолани]

преди 58 минути , Rumiana каза:

Браво, чудесно пътуване сте си направили! 👍 И децата вече могат да се броят за пътешественички! 😀

Благодаря! Абсолютно :). Голямата надявам се ще има спомени от това пътуване :). 

[AlexandraKo]

Чудесно пътуване, благодаря ти, че ни разказа!

А каката ти е одрала кожата, в първия момент, на снимката, реших, че си ти:))))))))

Имам въпросче за замъка - какви са тези знамена в трапезарията?