дневник Моето пътуване до Домиканската Република

[Captain45]

Поздрави от Доминиканската република. Днес по обяд кацнах с полет на TUIfly Белгия от Брюксел до Пунта Кана, а разбрах че крайната му точка е Ямайка. За този месец имата промоция с цени от 139 евро в посока. На летището от гишето на TUI може да си вземете туристическа карта, дават по две, а в самолета ви дават и декларация за митницата. По принцип такава карта раздават и на самия вход в летището като слезете от самолета преди имиграционния контрол. Аз летях еднопосочно и не са ме питали за обратен полет. Само искаше да посоча точния адрес на хотела. В моя случай адреса на хоста в airbnb. Не е лошо да си го имате разпечатано на хартия. За транспорта от летището не мога да кажа много в момента, защото моя хост ме чакаше с неговата кола и ме закара до тях. Като на отива споменах, че искам да си купя предплатена карта за интернет от Claro и мина близо до тях в един мол, където имаше офиси на Claro. Там ми помогна с купуването на картата и срещу 400 ДОП имам предплатена карта с 1 GB за 30 дена. Курса в момента към щатския долар е 1:50. Дизела за галон е 1.93 обикновения и 2.05 премиум, а бензина сътветон 2.18 на 2,30 за галон. Впървите ми впечатления са за сега не много положителни 🙂 Но съм само в Пунта Кана за момента и като сравнявам с Куба, то последната е доста по-добре въпреки ембаргото и нямането. Днес разучавах транспортната им система. Има доста и различни автобуси. Но като разпитам по-подробно хоста си ще пиша утре. Инче времето беше слънчево през целия ден като към 18 ч. стана тъмно за секунди и се изваля един тропически дъжд и колкото бързо се появи, толкова бързо изчезна. Само да споделя, че съм в ДР, за да се кача на една лодка тези дни, но ще се възползвам и да направя една обиколка и да я разгледам колко ми позволява времето. Така, че няма да отсядам в скъпи хотелски вериги, а ще ползвам airbnb и обществения транспорт.

[Captain45]

Да споделя и днешния си опит с транспортната система в ДР. Сутринта реших да отида до плажа Макао, за който бях прочел хубави отзиви в тази тема. За целта реших да опитам да се придвижа с публичния им транспорт. Реших по-рано да тръгна, за да стигна по-навреме. Да, ама не 🙂 Оказах се в сутришния час пик и все още неориентиран ми отне около час да се кача на автобуса за Баваро(Фриуса). На моя хост апартамента се намира в Баваро Пуебло в затворен жилищен комплекс. Хоста ми каза, да спра който и да е автобус и да кажа, че отивам към Баваро. Но в час пик който е между 8 и 9 ч. сутринта мисията беше невъзможна 🙂 Почти всички автобуси бяха препълнени и нямаше място. Автобусите са на две фирми. Едната е Sitrabapu, а другата е Traumabapu. И двете използват малки автобуси като Sitrabapu имат и по-големи. Автобусите са климатизирани и са сравнително нови и в добър вид. Имаше и някакви раздрънкани микрубуси претъпкани с хора и висящи от отворените им врати. Докато чаках на спирката видях, че предлагат мотори под наем и попитах за цена. Оказа се, че се предлагат за 20 долара за ден, а също ми предложиха и един нисан Микра за 40 долара на ден. След около един час висене на спирката най-накрая се качих на автобуса са Баваро срещу сумата от 50 песос, което е 1 долар. След 30 минути пристигнах във Фриуса от където мислех да търся друг автобус за плажа Макао. Там на спирката ме заговори един с мотокончо (мотор-такси), като сподели че нямало рейсове до там и срещу 20 долара ще ме закара (разстоянието е около 12 км.) Аз не изпитвах желание да ме возят на мортор, като се има предвид, че съм 2 метра висок и тежа над 100 кг. Човека обаче беше настоятелен и след пазарлък се съгласи на 10 долара. Качихме се и подкара мотора към Макао, като до там е почти само магистрала и накрая има около километър отбивка до плажа. Спря да зареди в една бензиностанция и на излизане от нея мина през мокър участък и още докато си мисля, как ще поднесе на тази вода и този завой и вече бяхме на земята. Отървах се само с леко ужулване на едното коляно и една драскотина на другия крак и натъртване на дланите 🙂 Хубаво но до тук не свършва интересното. Продължихме по магистралата (добре, че мотора остана цял и в движение) към Макао. След около 10 км. моя човек обърна и тръгна в обратната посока без да каже нищо. Кара така около още 3 км. и пак обърна, като този път пита един на пътя как да стигне до Макао (при положение, че имаше големи табели навсякъде по пътя) Та кара около още 4 км. и сви надясно по един път, като точно преди тази отбивка си имаше голяма зелена табела Макао направо 🙂 Та по отбивката покара около 2 км. и там видяхме двама с един мотор, които му обясниха на чист испански да се върне отново на магистралата и да продължи направо. Та след още малко мотане стигнахме до плажа. Тогава реших повече да не си причинявам това, веднъж ми стига на мотокончо 🙂 Платих му на човека, като той най-добронамерено ми предложи телефона си да му се обадя когато искам да се върна 😂 Аз разбира се любезно му отказах 🙂 В крайна сметка си заслужаше цялата тази операция по придвижването ми до ето тази красота:

 

В края на плажа видях в даличината покрай скалите усамотен плаж и пътека към него и реших да се разходя и до него. Ето по тази пътека се върви

 

 

 

Но накрая си заслужаваше заради това

 

 

Като заключение за транспортната система ще кажа, че е по-добре да се наеме кола или мотор и да се избягват пиковите часове сутрин между 8 и 9 ч. и вечер между 5 и 6 ч. Ако визитата ми беше с цел туризъм, щях определено да си наема кола още преди да кацна в ДР. Колата обаче става ако я наемате и връщате в едно и също място. В моя случай няма да ми свърши работа и затова ще продължавам да се придвижвам с обществения транспорт. Забравих да споделя за връщането ми обратно от плажа към Баваро. Там един от местните ми каза, че мога да хвана автобус от едно близко село, а до там ще ме закара добре познатото ми вече моторно конче 🙂 срещу само 100 песо или това са 2 долара. За тази услуга моя гид си изпроси пари за кола 🙂 Този път благополучно ме закра мотокончото до селото точно срещу плажа отдругата страна на магистралата. За мое съжаление бях свършил песото и платих с 10 доларова банкното по доста солен курс, но все пак се возих в автобус с климатик и нямаше опасност да се прибия на някой завой. 😉 Автобуса обикаляше по различните курорти като по едно време шофьора каза да слизаме, а не бях стигнал още до Фриуса. С мен слезе един местен, който се беше качил от един от ризортите, та ме заговори и се оказахме в една посока. Каза, че ще ме качи безплатно на един автобус до Фриуса и от там вече ще мога да си хвана рейса до Пуебло. Този автобус беше от американските жълти училищни автобуси и се връщаше от един от курортите като беше оставил там работниците. Много се чудех какви са тези автобуси сутринта докато чаках моя да ме качи, а доста от жълтите минаха. Дано да съм бил полезен с тази информация за тези които ще пътуват след мен. Забавих да споделя, че най-добрия вариант е да смените доларите или еврото си в песос и да плащате в песос. В момента доларите ги обмених за 50 песос, а еврото ми го обмениха за 55,5 песос като официалния курс към днешна дата е 56 песос за 1 евро.

 

----

Понеже не мога да редактирам предния пост ще пусна снимки на рейсовете как изглеждат и на една спирка. Ако може после модератор или администраторр да ги добави в поста ми за транспортната система в Пунта Кана.

 

 

 

 

Редактирано 16 ноември, 2018 от plamenk

[Captain45]

Днес по план мислех да отида до един плаж в Пунта Кана с моя хост, но вчера вечерта реших да проверя какво има около мен на картата. Излезе една туристическа агенция и на сайта й видях, че предлагат екскурзия до остров Саона и то на атрактивната цена от 45 долара. Обадих им се и даже ми отговориха и направо букнах за днес. Разбрахме се от къде ще ме вземат и сутринта в 7:00 ч. микрубуса ме взе от уговореното място. С моя късмет се оказах първи, така че обиколихме почти всички големи затворени комплекси да съберем останалата група. Тук малко им куцаше организацията, защото веднъж ме прехвърлиха на друг малък автобус, после пък не го пуснаха в един от комплексите да вземе част от група, та се въртя напред, назад докато хората не излязоха отрпед. Като се напълни автобуса ни прехвърлиха на трети, който вече отпътува до началната точка от където тръгват катамараните и бързите лодки. Някъде към 10 ч. бяхме там, т.е. 3 часа съм се возил да разгледам цялото Баваро и Пунта Кана 🙂 Вързаха ни по един конец и ни натовариха на една лодка, която ни закара до катамарана. С него пристигнахме 12:30 ч. като беше страхотна пачанга на борда. Много музика, танци и ром. Имаше един младеж и една девойка от екипажа които танцуваха много добре, все едно са професионалисти, както почти целия екипаж. След пристигането ни разтовариха пак лодка и вече беше станало 13 ч. като вече бяха сервирали обяда и трябваше да сме отново в лодките в 15 ч., като навръщане бяхме с бърза лодка. Храната не беше нищо особено, даже бих казал отбиване на номера. Беше на блок маса и имаше два вида ориз, краставици, домати, зеле, пиле и пържоли които бяха като подметки 🙂  Все пак не сме там заради храната, но можеха да се постараят малко. Иначе ром се лееше непрекъснато.

Ето няколко снимки от това как го видях аз:

 

 

Имаше и танцуващи снежанки, макар да не бяха много бели :)

 

 

В 15 ч. ни натовариха в бърза лодка и ни откараха до една близка лагуна с кристално чисти води и около 1 метър дълбочина. Тази част най ми хареса от пътуването. 

 

 

 

След около половин час къпане и пиене пак на ром 🙂 ни откара обратно до мястото от където тръгнахме. Там преди да ни разстоварят предложиха на който иска да се гмурка с маска и шнорхел пак за половин час докато фотографите продадат снимките които правиха през деня. Цената на снимките е по два долара на снимка, като ти я прехвърлят на телефона или ти записват CD. На катамарана раздават едни кърпи за глава, които ти ги продават за 5 долара като бакшиш за екипажа. В 17 ч. ни разтовариха на брега и с моя късмет този път последен ме закараха до моя адрес и там бях точно в 19 ч., т.е. цялото мероприятие при мен се случи за 12 часа. Не съжалявам, че отидох макар, че съм бил на подобни трипове на други места като Мавриций например до Flat Island с катамар, но групите бяха по-малки и беше значително по-добре като ги сравня. На Flat Island имаше страхотни места с рифове за гмуркане, храната беше приготвена на място и беше много вкусна и беше малко по-релаксиращо, докато този трип до Саона беше доста комерсиализиран и всичко по час и колкото се може по-бързо, а и тълпата беше голяма. Ние бяхме на една от последните лодки които тръгнахме от острова и без хора беше още по-хубав 🙂 Но ако не го бяха комерсиализирали толкова много щеше да е по-добре. Но определено си заслужава ходенето до там, поне за мен беше така. Иначе докато бях на Мавриций отидох и до Leisure Island с бърза лодка без друга организация и мога да споделя, че там ми хареса още повече и като плаж и природа. Понеже видях, че някой спореше в темата по-рано, че имало и по-хубави места от остров Саона. Надявам се да съм помогнал на хората които се чудят дали да го посетят или не докато са в ДР.

[Svetlin]

преди 9 часа, plamenk каза:

предлагат екскурзия до остров Саона и то на атрактивната цена от 45 долара

Добра цена , сподели имаето на агенцията ...

[Captain45]

Taino Tour 

http://www.tainotour.com/

+1 (849) 360-2656

 

Не съм я търсил специално, но ми попадна и ги използвах за резервиране на трипа до остров Саона.

 

Ако си решил да ползваш публичния транспорт и по-специално между различните населени места, то имай предвид, че в този сайт: http://horariodebuses.com/EN/do/index.php

не са актуализирани напълно часовете. Например днес ще пътувам след малко от Пунта Кана за Санто Доминго и от този сайт има 1 час разлика с разсписанието от официалния сайт на превозвача, защото е променено през ноември. Ако ще пътуваш с автобус до Санто Доминго използвай този сайт: http://www.expresobavaro.com/ Има я цялата необходима информация.

Редактирано 18 ноември, 2018 от plamenk

[Captain45]

И още малко информация от източника. В момента съм на една от спирките, която е климатизирана с безплатен интернет достъп. Часовете на тръгване са като тези в официалния им сайт, но цената на сайта е 400 песос, а тук на място са изписали на една табелка на касата цена от 450 песос. Явно скоро е сменена и в сайта не е отразена.

[Captain45]

Допълвам информацията в движение. Автобусите са сравнително нови китайски Итонг 😉 Yutong, с достъп до безичен интернет който е доста добър. Някои дори си гледат филми на телефоните. Отвън автобусите изглеждат доста нови, но отвътре са малко мърляви, т.е. не ги подържат на високо ниво или поне в този който се возя в моюента. Дойде и тръгна по разписание без закъснение. Автобуса се напълни до последното място и даже има двама отгоре на едни пластмасови столчета. Така че не е лошо да имате билет по-отрано. Аз бях 40 мин. преди да тръгне. След мен продадоха само още няколко билета.

[Captain45]

Да споделя и моето мение за Санто Доминго. Преди малко се върнах от разходка в  града. Първо минах да обядвам в Адриан Тропикал по препоръка от тази тема. Намира се на крайбрежния булевард с две открити тераси на два етажа с изглед към морето. Много вкусно готвят и добре сервират въпреки, че беше пълен.  После по крайбрежния булевард стигнах до колониалната част на Санто Доминго. Лично мен не ме впечатли кой знае колко много. Не успях да открия чара му както други съфорумци. Да в колониалната част е поддържан и сравнително чист и има доста полиция за сигурност. Но в останалата част на града, а аз се поразходих, че търсих отворено чйндж бюро в неделя, беше доста мръсно и мизерно. Минах и през китайския квартал. Най-голямо впечатление ми направи сградата на президенството.  Общо взето според мен няма кой знае колко неща за гледане, така че един ден е достатъчен. В колониалната част може да си наемете колело и да обикаляте с него. Има и ел. триколки. По-интересните сгради са на карта на всеки ъгъл там с маршрут как да мините и видите. Но който е бил в Куба няма да му хареса толкова много тук. В Куба има повече чар и въпреки, че и там е мизерия се чувсташ по-добре. Като се прибирах към хотела, точно до него попаднах на една сладкарница за сладолед. Оказа се, че е американска вериги, но сладоледа беше уникално вкусен. Предполагам, че някой който е бил в САЩ го е опитвал. Фирмата е baskin robbins. 

Утре продължавам към Пуерто Плата.

Редактирано 19 ноември, 2018 от plamenk

[Captain45]

В Санто Доминго се готвят за снега 😉

[Captain45]

Днес и в Пуерто Плата сглобяваха елхата в центъра. Тук сериозно се готвят за Коледа. Преди малко минах покрай една болница и отстрани бяха направили сцена и двама младежа и една девойка свирят и пеят коледни песни придружени от машина за балончета пълни с пушек, които местните малчугани гонеха по улицата. След кратката ми визита в Санто Доминго и направената вече обиколка в Пуерто Плата мога да споделя, че Пуерто Плата си заслужава много повече време отколкото Санто Доминго. В Санто Доминго не ми хареса мръсотията и миризмата на разлагаш се боклук. Хора едни гледащи тъжно без да се усмихват. Старата част на града не ме впечатли толкова много. Има възможноост да се обиколи с колело или ел. скутер под наем или пеша. Аз бях в неделя и имаше много хора, които празнуваха нещо. За разлика от Санто Доминго, в Пуерта Плата е много по-чисто и подредено, а и постояно се усеща бриза от морето и няма такава задуха. Хората са по-усмихнати и приветливи. Градът е много по-чист с нови асфалтирани улици, а старата част е много по-интересна и красива. Малекона  им е много хубаво направен и е по-хубав от малекона в Санто Доминго и завършва в един красив и подържан парк в края на който е крепостта и фара. Понеже моите планове се промениха сега ще трябва да минавам към план Б и ставам турист вместо мореплавател 😉 Утре мисля да се кача с въжената линия в парка над града и евентуално да намеря кола под наем и да отида следобяд до плажовете. След това ще поема към п-в Самана и да го пообиколя. След това видя към кой остров има самолетни цени на добри цени и ще се прехвърля  на него. За сега май това ще е Сейнт Мартен, после ще търся придвижване с лодка от там до другите острови.

[Captain45]

Днес ми се затвърди мнението за района на Пуерто Плата. Сутрина се качих с въжената линия до върха на планита, където има страхотна гледка както към града и плажовете, така и към планините. Има хубав и подържан парк и много приятен климат, с около 8 градуса по-ниски температури отколкото в града. Цената на билета отиване и връщане е 500 песос или 10 щатски долара. Има и пътека по която можете да се качите пеша или да слезете навръщане. Хубаво е да го посетите сутринта, защото след това може да има групи от туристи да се наложи да почакате и другата по-важна причина е, че следобяд от изпраренията в гората се образуват облаци над върха и скриват страхотните гледки. След това се разходих до Златния плаж. Много красив и голям плаж, близо до Пуерто Плата. Има доста комплекси, но нямаше прекалено много хора, а и е едната си част нямаше никой освен мен и е доста по-диво изглеждаща, което харесвам. Водата е прекрасна, като след 3-4 метра става изведнъж дълбоко. Можете да карате кайт или каяк. Организират гмуркане и можете да си вземете ветроходен спортен катамараан ХобиКат.  Ако тръгнете по плажа към Пуерто Плата ще минете през Лонг бийч и през едно мосче ще излезете в началото на Малекон. Има доста заведения за хапване и пийване. Аз виях в трипадвайзър много добри отзиви за един от баровете там, който предлага фиш и чипс. Поръчах си голяма порция, като разликата с малката е, че в голямата има 4 филета, а в малката има 2 филета от риба. Гарнирани са с купичка с майонеза с кисели краставички, нарязана салат и пържени картофи. Според мен прекалено висока оценка са му дали в Трипадвайзър. Първо след около 15-на минути чакане ми казаха, че са останали само две филета  и дали ще се съглася  на малка порция и второ не са толкова вкусни колкото ги рекламират. Ял съм дори в България далеч по вкусен фиш енд чипс. Забравих да спомена, че на отиване към плажа минах през една фабрика за шоколад в която има тур и правят много вкусен шоколад. Общо взето имам запълнена програма за следващите 4 дена в района. За съжаление няма да мога да отскоча до Самана и да видя водопада Лемон и Лас Терена. Тъкмо да имам причина пак да дойда 🙂

Редактирано 21 ноември, 2018 от plamenk

[Captain45]

Вчера отидох до плажа на Кабарете по препоръка на хоста ми от airbnb защото бил един от хубавите спотове за каранае на кайт. Аз от доста време гледам кайтистите и сега така и така съм  тук, защо да не взема един урок по кайт сърфинг. За да стигна от Пуерто Плата до Кабарете (около 30 км.) трябваше да използвам така наречените gua gua микробуси. Една снимка за онагледяване от интернет

 

Понеже се качих от началната спирка имаше много място и се пътуваше нормално. По пътя постояно спира да взема нови пътници. Цената му е в зависимост от разстоянието и в моя случай струваше 80 песос като този който събира парите си задържа рестото 🙂 След около 40 мин. бях на плажа.

Много красив и голям плаж със само няколко построени комплекса на него. Микробуса ми спря точно пред една от фирмите за отдаване на кайт обурудване под наем и провеждане на уроци с инструктор. Платих си за 2,5 часа личен инструктор и понеже сутринта вятъра не беше достатъчно силен се разбрахме за час след 13 ч. по предварителни прогнози за вятъра от уиндгуруто. Аз използвах това време да се поразходя по целия плаж и да разгледам наоколо и към един се върнах. За разлика от вчера обаче вятъра все още не беше достатъчен, за да започнем урока и с моя инструктор се разбрахме да изчакаме още час когато евентуално се очаква пак според прогнозите по-силен вятър. И така си отчаках до 15:30 ч. И понеже трябваше и да се връщам до Пуерто Плата с gua gua а не знаех и до колко вървят започнахме урока. Вече мога да карам голямо хвърчило 🙂 За да се науча да го карам и върху дъската ще трябва да взема още няколко урока. Ако някой се интересува от цените в този кайт клуб цената за 1 час индивидуално обучение е 80 долара, за 2,5 ч. е 180 долара като на мен ми направи отстъпка и платих 165 долара. Към 18 ч. излязох на шосето да чакам микрубуса в обратната посока. След около 10 мин. профуча един но беше препълнен и въобще не ме отрази 🙂 Тук за да се качиш трябва да му помахаш, за да спре. След още около 10-15 мин. мина друг който пак не отрази махането ми а вече почна да става доста тъмно. Наблизо до мен имаше двама местни които играеха на домино и гледаха моите отчаени опити да спра микробус 🙂 Та на третия единия от тях махна и микробуса спря. Аз се качих и вътре имаше само две свободни седалки от 14 възможни. След около 2 мин. и те бяха заети, а след около още 5 мин. вече седящите бяхме 18 човека и тъкмо си мислех, че няма как да станат повече, когато по едно време пътниците в микробуса станахме 23 без шофьора 🙂 Този който събираше  парите и още един бяха само отвън, а другите 21 пътника бяха седнали. Имат специални приспособени седалки за между редовете. Стана доста задушевно вътре като в дядовата ръкавичка 🙂 Така, че който не обича да се чувства като сардина в консерва не му препоръчвам да се вози в gua gua. За днес съм  планувал едно спускане от 27-те  водопада който са района, но хоста ми който е таксиметров шофьор днес има да обслужва круизен кораб и го отложихме за утре. Та днес имам свободна програма.

[Captain45]

Днес го ударих на риболов. Или поне на мокрене на примамките 🙂 Ако има любители риболовци във форума, то следващия разказ ще е за тях.Първо потърсих риболовни турове, но тези които намерих предлагаха предимно дийп филинг или Биг гейм риболов, т.е. на тролинг. А на мен не ми се ловеше на тролинг а исках да джигваш. Само от една фирма ми предложиха такъв риболов, но за цяла лодка за половин ден излизаше 400 долара, а нямаше с кого да я споделя, за да намаля цената. Та се отказах да търся и намерих един единствен магазин за риболовни принадлежности. Успях даже да харесам една въдица (въпреки ограничения избор), да купя примамки и влакно и бях готов за риболов от брега. Понеже магазина беше близо до пристанището се сетих, че като разглеждах крепостта видях много хубави скали и места за риболов и веднага поех натам. Успях да помятам малко като успях да провокирам само една риба, но беше малка и се отказа да гони примамката. А видях и един голям зарган над 1 метър който спокойно си плуваше по ръба на рифа. За съжаление ме подмина без да обърне внимание на примамката. След като за известно време бях атракция за преминаващите туристи покрай крепостта, реших да продължа по плажа под малекон. Търсих добри места но почти до края на Пуерто Плата не открих подходящи за риболов от брега. Продължих към Дорадо плажа защото там няма плитки рифове, а от пясъка директно става дълбоко. Подхвърляха малко в началото му към Пуерто Плата и после реших да се върна, защото имаше доста туристи във водата, а не ми се вървеше още 5 км., за да стигна до самотните плажове от оня ден. На връщане едни момчета тренираха на плажа и като ме видяха с въдицата ми показаха един човек който ловеше на края на рифа с харпун и обясниха, че там били рибите. Само че днес не успях да стигна до там понеже бях с багаж който нямаше как да оставя на брега. Но повървях отгоре върху коралите, които се оказа, че са покрити с водорасли и треви и пясък и човек може да върви по тях и бос. Само трябва да се стъпва по-внимателно и бавно, че все пак може да стъпите на остър корал или накриво и да се контузите. Вълшебно е да се върви по водата 😉 направих снимки с телефона, но в момента се зарежда и след малко ще ги пусна в темата. За съжаление не можех да кълна и фотоапарата, защото щеше да ми пречи само. Риба не хванах, но се поработих добре и проучих за утре и събота къде мога да опитам пак. На връщане видях един местен с харпун да чисти голям червен снапер около 4-5 кг. и сподели че го е хванал зад рифа. На малекон седнах в едно от барчетата да утоля жаждата си и поне ми се беше насъбрало и днес доста ходене реших да изброявам дали работи Uber както трябва. След 5 минути пристигна колата след като ми беше приета поръчката и ме закара за 90 песос до къщата в която съм отседнал. Колата беше хубава Хонда СР-В с климатик. Утре ще се спускам по водопади и после ще ме водят до едни хубави морски ресторанти.

[Captain45]

 

 

 

 

И две снимки от парка край крепостта. Едната е на генерал Луперон, а другата на самата крепост.

 

 

 

Ако се чудите къде са китайците на снимката, ще споделя, че бая чаках докато се махнат от кадъра 🙂

[Captain45]

Тази сутрин ме посрещна с много красив изгрев

 

 

И както са казали мъдрите хора: "Денят се познава от сутринта" Оказаха се прави. Имах страхотен ден, който започна с 27-те водопада. http://www.27charcos.com/index.php Отварят в 8 сутринта и аз бях 5 минути по-рано. Нямаше ги все още групите с туристи и си имах персонален гид. Тъй като не е валяло от доста време, можех да направя само 12-те. За 27-те нямаше достатъчно вода. Има и тур от само 7. Но най-големия скок е в началото на 12-те, така че ми казаха, че няма да пропусна много. Първо те снабдяват с каска и спасителна жилетка и поемате по една направена със стъпала пътека в гората. Има изкачване, но не е кой знае какво, като през цялото време гида ви обяснява какво е това или онова дърво по пътя. първо се стига отбивката за тура от 7 водопада, ние продължихме нагоре. След може би около не повече от 30 мин. стигнахме отбивката за 12-те, а пътеката продължава нагоре за тура от 27 водопада. Селед отбивката се слиза в коритото на една река, която е издълбала невероятно красив каньон в скалите. Тъй като бяхме първи, водата беше кристално чиста. Очаквах, че като е планинска ще е студена, но беше идеална 22-23 градуса. От този тур се започва с най-големия скок от почти 8 метра в един естествен дълбок и прозрачен басейн под краката ти. Първо скочи гида и след това ме покани и мен 🙂 Да споделя, че до сега не бях скачал от скали от такава височина. Та ми отне около минутка, за да спра да мисля и да скоча 🙂 Заслужаваше си! После ти се иска и още и още 🙂 Освен скоковете има и естествени улеи като пързалки. И по тях е голям кеф да се спускаш. А от водопад до водопад плуваш или вървиш в много красив каньон. На места има възможност и да се спускаш и да скачаш, затова има стълба да се върнеш да скочиш например, ако първо си се спуснал. Неусетно и с голямо удоволствие преминахме всичките 12 по този маршрут. Определено си заслужава да ги видите отблизо и да се забавлявате. Все пак ако някой не може да скочи от някъде са направили стълби по които може да се заобиколи и слезе. Така, че смело можете да отидете без да се притеснявате. Ако можете да се в 8 там ще е най-добре, за да няма тълпи пред и зад вас. Освен това когато има хора се вдига пясък и водата вече не е кристално чиста. На връщане от водопадите се минава покрай 20-на ресторанта с морски дарове от двете страни на пътя. Мен ми препоръчаха единия от тях и мога да кажа, че ставаше но в Куба беше по-вкусно и по-евтино. Така, че и по този показател Куба води. Аз си поръчах опашки от омар и като гарнитура корени от юка. Така ми изглеждаха порциите

 

 

А това е салата от Lambi, вид голям рапан, също много вкусен и гледам, че се предлага почти навсякъде.

 

 Ако обичате морска храна тези ресторанти там предлагат винаги прясна такава, така че може да се съчетае с водопадите. Та наистина деня се познава от сутринта. 🙂

[Captain45]

Докато чакам да стане време да потегля към летището да опиша и днешния ден. Историята започна от вчера докато обикалях с въдица по плажовете и рифовете около Пуерто Плата. Към края на плажа Дорада има магазини за сувенири и местните предлагат да си купиш за спомен. Аз лових на плажа отпред когато се приближи към мен един доминиканец и ме разпита дали се интересувам от риболов от лодка. Предложи ми за утре, че има група за Deep Sea Fishing, но аз му отговорих, че не се интересувам от тролинг, а ме интересува jigging. Той предложи ведна да ме свържи с брат си, който практикувал риболов на дъното. Брат му е местния Инди както се представи 🙂 Та с него уточнихме цена и от къде ще ме вземе утре. Разбрахме се за половин ден риболов с него, като ще бъда само аз и лодката ще ни вземе от плажа на Сосуа. На сутринта се видяхме на уговореното място като се качихме на такси, което е споделено до Сосуа. В колата бяхме 5 + шофьора. Тук ДР мислят доста за екологията и не само, че не карат сами в колите си, а обикновено успяват да съберат няколко човека над определеното за съответното возило 🙂 Пристигнахме сутринта на плажа, обаче доста големи вълни, иначе времето подходящо за риболов. След малко се появи и лодката, стара 7 метрова рибарска лодка. За мое най-голямо учудване трябваше да се качим от самия плаж, а не от някой кей. А имаше доста големи вълни. Та общо взето успях да се измокря целия докато се кача в лодката 🙂 Инди от вчера ми е обещал големи риби и то на 100% Стигнахме до местата му за риболов. В лодката разполагаха  само със много стари въдици и то само за дънен риболов на стръв, а не за джиг, какъвто очаквах 🙂 Това го преглътнах. Ловихме предимно дребни риби, като най-голямата беше неповече от 300 гр. За целия риболов хванахме около 10-на риби. Все пак имаше забавление, но не беше това което очаквах. После на слизане пак се изкъпах за последно, за да не забравям колко е хубава водата тук. Плажа в Сосуа не е лош, но понеже ми го бяха похвалили много не мога да кажа, че е върха на сладоледа. Има обаче доста ресторанти и заведения по цялата му дължина. По това време приливите са най-високи около 9 ч. сутринта и съответно към 15 ч. е отлив и тогава плажа става по-голям. Тази сутрин с тези вълни и прилив, нямаше много сух пясък. Общо взето така премина последния ми ден в Доминиканската република. Ако някой планува да пътува скоро насам остана ми една СИМ карта със около 150 + 60 песос по нея, активна до 12.01.2019. За 140 песос може да заредите 5 дена неограничен интернет. Има и други пакети в зависимост от това което ви е нужно.

[pavelbs]

Цитат

Хостът ти в Перто Плата пенсионирана швейцарка ли ти беше?Терасата ми е много позната и съм почти на 100% сигурен, че е нейната :)

 

[Captain45]

Да, Casa Azul. Има и такси, като предимно превозва туристи от круизите. Аз й ползвах услугите като такси, но не е от евтините. А и е много приказлива 🙂

Даниел се казва.

 

Сетих се, че оставих една въдица при нея. Ако някой реши да отседне там и му се лови риба, може да я попита за въдицата.

Редактирано 7 декември, 2018 от plamenk
Допълнение

[pavelbs]

На ‎7‎.‎12‎.‎2018 в 18:14, plamenk каза:

Да, Casa Azul. Има и такси, като предимно превозва туристи от круизите. Аз й ползвах услугите като такси, но не е от евтините. А и е много приказлива 🙂

Даниел се казва.

 

Сетих се, че оставих една въдица при нея. Ако някой реши да отседне там и му се лови риба, може да я попита за въдицата.

Да, същата. Много е печена. Аз бях при нея 2017 и даже две нощувки бях напълно сам в къщата.Тя беше с мъжа си/млад доминиканец 😉/ на някакъв изпит в друг град и беше оставила ключа при съседи.После дойдоха и други гости с които се запознах и продължихме към Лас Теренас и сме и приятели и  сега. Препоръчвал съм я на много хора.Къщата много ми допадна с тия просторни тераси и пространства. :)