дневник Доминика и Мария

[Yavor]

Днес си тръгнах от Доминика със смесени чувства... Планът беше да отделя два дена за ходене из чукарите и два дена за гмуркане. Бях набелязал да се кача до Morne Diablotins, който се води jungle gym вид катерене 🙂 и е най-високият връх в Доминика, и да посетя Boiling Lakes за релакс. Обаче успях да изпълня само втората част   

(само гмуркането), тъй като доста валеше през нощта, терените бяха кални, а някои дори непроходими поради Мария.

 

Изглежда вече в Доминика има два периода: преди Мария (урагана от септември 2017) и след нея :). Къде за добро, къде за лошо чух доста оправдания, които започваха с "ами след Мария, която разруши пекарната, вече не правим традиционния хляб от тапиока на племето Калинаго, aма имаме проект за възстановяване и елате пак..." и т.н.

 

Доминика има прекрасна природа, която се възстановява, и лесни до много трудни терени за трекове. За трекове се издава карта (pass), която струва 12 щатски долара за 1 седмица. На острова има т.нар. Waitukubuli National Trail, който се състои от 14 сегмента и за 14 дена можеш да ги покориш, като, разбира се, прекосяващ острова на длъж и на шир. Наподобява на нашия Ком - Емине :), който го е минавал.

 

Та, инфраструктурата се възстановява постепенно, основните пътища са  пооправени, все още се работи по възстановяването на доста мостове, но с мощната подкрепа на Китай мисля, че до година ще са възстановили всичко. 

 

Много от хранителните продукти са внос; това доста ме озадачи, тъй като липсват местни плодове, които би трябвало да са в изобилие. Обаче казват, че е Мария и трябва време, за да поникнат отново... Ами здраве да е... И тъй като е внос, цените са феноменални. 

 

Доста от местата за настаняване са все още затворени, а малкото хотели, които все още работят, са доста скъпи (нощувка от 100 щатски долара за double room и нагоре). Има няколко Airbnb места за настаняване, ама трябва да се провери дали работят, дали имат вода и ток. Решението за тока е със соларни панели, а вода има в реката :). Като цяло е приятно изживяване за авантюристи.

 

Малко факти.

Пристигане (Castries, St Lucia - Roseau, Dominica) и тръгване (Roseau, Dominica - Pointe-a-Pitre, Guadeloupe) с ферибот: единичен билет с включен багаж 69 евро. Има две фериботни линии: Express des Iles & Valfery. Valfery е прохождаща фериботна линия. Пътувах с Express des Iles.

 

Departure tax: 59 източно карибски долара (накратко иси). Плаща се кеш и само в местна валута, т.е иси. Това беше единственото място, където не приемаха щатски долари или евра, а настояваха плащане кеш в иси :).

 

Рентакар: Toyota RAV4 за 50 щатски долар/ден с включени 15 % местна такса и без CDW, тъй като имам международна застраховка за кола, която покрива всичко по колата.

 

Местна шофьорска книжка за 12 щатски долара - еднократна такса, като шофьорската книжка важи 1 месец. Издава се от рентакар фирмата. Шофира се от ляво. Като цяло шофирането е безопасно дори и през нощта. Направих и две нощни гмуркания, и се прибирах късно по нощите. Пътищата са осветени на много места, храсталаците по пътищата са изчистени, има добра видимост. Разбира се, трябва да се предвиди време за придвижване, тъй като няма за къде да се препуска по тези есообразни пътищата :).

 

Нощувка в airbnb: 33 евро на ден. Много държах мястото за нощувка да има интернет. Преди да тръгна на път, звъннах на Теленор да питам кой оператор ще препоръчат за Доминика, и от Теленор ми казаха, че не знаят 🙂 и да проверя на място.  Та, след като няма да имам телефонна връзка, исках поне да имам интернет, че да има средство за комуникация с външния свят :). По някакъв начин успях да се вържа към някакъв оператор, който беше изписан като 33805, и получих sms welcome to Jamaica ;). Нерде Ямбол, нерде Стамбул :))).

 

Храна: на плажа порция печена риба (blue marlin), с ром и водица беше 40 иси (26 лв). От барчето на Ирма, там където бях отседнал, порция печена риба (tuna) с гарнитура и нещо като подобно на пирожки беше 19 иси (12 лв). Отядох се и на пържен банан с лют пипер :). Храната ми хареса.

 

Плаж и пясъци: за разлика от съседните острови пясъкът на плажа е черен/тъмен, поради вулканичния характер на острова. Хубавите плажове са от западната страна, а тези от страната на Атлантика са сериозно пострадали от Мария. Все още е пусто и диво по плажовете, което ги прави прекрасно място за релакс. Има и по някое заведение, което пуска приятна карибска музика:). С морето, обаче, трябва да се внимава. На има-няма 5 метра навътре дълбочина на водата може вече да е над 10 м, че и повече :), което за едни е чудесно, ама за други едва ли...

 

Валута: източно карибският долар е вързан за долара, като 1 долар = 2.67 източно карибски долара (иси). Обменя се в банките или теглите от банкомат. Приемат се и плащания в долари и евро, като разбира се курсът не винаги е изгоден. Взех си черен лютив шоколад като цената беше обявена като 15 иси или 6 щатски долара или 6 евро :). Има една особеност с валутите. Ако кажат "долар", това означава иси, а ако искат да кажат щатски долар, ще кажат US dollar. 

 

И като завършек, в Доминика всеки ден имаше двойна дъга :). Доста валеше, кратко, топло, силно, и след това грейваше една хубава двойна дъга 🙂

 

П.С. скоро ще добавя снимки (след като се прибера в България).

 

 

 

[AlexandraKo]

А ти, само там ли беше? Може ли, да разкажеш и за логистиката. Трябват ли ни визи за там?

Разглеждала съм го острова, като съчение с Барбадос.

[patilana]

Не ни трябват визи нито за Доминика, нито за Доминиканска република и изглежда добро място за посещение, преди да са се възстановили от Мария, че иначе ще стане още по - скъпо.

@Yavor много благодаря за подробния разказ.

[T.E.Lawrence]

В тази тема очаквах да прочета: "Здравейте, ние сме Доминика и Мария. Намерихме форума..." 😄

[lesy]

Доминика е в списъка ми още преди урагана, благодарение на @pikonio, но за съжаление не успях.

Благодаря за разказа.

 

[pikonio]

Оооо, Доминика, Доминика, любов моя!!!!

Много тъжно, да си призная, явно съвсем съм се откъснала от света и не бях чувала за Мария.... Но аз още отпреди... не помня колко години, кога бях там? Си бях кръстила Доминика "скъпата мизерия". 

Абсолютно до ден днешен все още едно от топ местата ми!  И не само, че ни ни трябва виза, но е една от малкото държави, на които ни се полага до 6 месеца престой. 

@lesy Нали още ти е в списъка!!?

[lesy]

Разбира се.

[Роми]

Доминика я помня най-вече с горещите извори, водопадите в зелените гори и хората с раста. И с определението еко пред всички хотели. И разбира се това качва цените, а колко пък да са еко хотелите им 🙂 Но става чудесно за 3-4 дни и коминация с прекрасните плажове на Барбадос...

Редактирано 8 декември, 2018 от Роми

[ivooo]

  Може ли малко повече за гмуркането моля !!!

[cck]

преди 11 часа, Yavor каза:

без CDW, тъй като имам международна застраховка за кола, която покрива всичко по колата.

И за застраховката, моля да разкажеш - от коя компания покриват CDW-то? На годишен абонамент или как?

Иначе за доминика ще следя разказа и аз 🙂

[chandni]

На 8.12.2018 г. в 18:02, cck каза:

И за застраховката, моля да разкажеш - от коя компания покриват CDW-то? На годишен абонамент или как?

Иначе за доминика ще следя разказа и аз 🙂

icarhireinsurance срещу 107 GBP годишна застраховка за цял свят покриват и CDW. Без CDW е 50 паунда по-евтино. Като я прекараш през TopCashback, пада с 21%.

 

@Yavor, благодаря за разказа 🙂

[cck]

преди 9 часа, chandni каза:

icarhireinsurance

Вълшебница! Аригато гозаймас.

[Yavor]

На 8.12.2018 г. в 7:38, AlexandraKo каза:

А ти, само там ли беше? Може ли, да разкажеш и за логистиката. Трябват ли ни визи за там?

Разглеждала съм го острова, като съчение с Барбадос.

 

Посетих 4 острова -- Мартиника - Света Лусия - Доминка - Гваделупа.

 

Пътувах SOF София - CDG Париж Шарл де Гол и след това ORY Париж Орли - FDF  Fort-de-France Martinique, а на връщане PTP Ponte-a-Pitre Guadeloupe - ORY Париж Орли. Пътувах с Air Caraibes, доста приятно и комфортно пътуване с airbus 350-900. Самолетът беше чисто нов, имаше камера на опашката и някъде към предния колесник, така че можеш да си гледаш навън през цялото време :), без да се налага да надзърташ през илюминатора.

 

От летище CDG до летище ORY се предвижих с RER (влак) и Orlyval (тип метро шатъл без водач) за около час и десетина минути. Общият билет е 21.80 евро, като връзките между двете влакчета са направени много добре: слизаш от едното и докато се разтъпчиш, се качваш на другото. Много е удобно.

 

Първоначалният ми план беше да посетя Мартиника - Света Лусия - Барбадос, но логистично се получи много трудно и много скъпо с вътрешните им полети между островите. Така че гледах вариант да се местя от остров на остров с ферибот и така се навърза маршрутът Мартиника - Св. Лусия - Доминика - Гваделупа. Билетът за ферибота е 69 евро с включен багаж 25 кг. Трябваше да взема предвид и още един фактор, който беше гмуркането. След последното ти гмуркане, се налага да изчакаш 24 часа преди да се качиш на самолет, така че това не ме устройваше и най-добрият варинат беше транспорт с ферибот. Полетите между островите са кратки и с малки самолетчета тип ATR-72, но цените са космически. Спомням си, че за датите, които гледах, полетът от Св. Лусия до Барбадос отиване и връщане беше 270 долара! С ферибот се пътува около 2 часа от един остров на друг остров, доста приятно и неусетно пътуване.

 

Виза за никъде не трябва, обаче се плаща departure tax в Св. Лусия и в Доминика. Departure tax за Св. Лусия е 33 източно карибски долара. Мартиника и Гваделупа се водят Европейски съюз :), така че може и с лична карта, въпреки че аз пътувам с паспорт. За Св. Лусия и Доминика ти трябва паспорт и адрес където ще отседнеш. На Св. Лусия и Доминика има митническа проверка на куфарите. Провеждат разговор, питат какво имаш, разбира се гледат и митническата декларация, която си попълнил, и преценяват дали да отварят куфара и да проверяват. Явно изглеждам благонадежден 🙂 , та не се наложи да отварям куфара. При кацането в Мартиника дори нямаше и паспортна проверка 🙂 , минаваш като на парад да си вземеш багажа.

 

На 8.12.2018 г. в 18:02, cck каза:

И за застраховката, моля да разкажеш - от коя компания покриват CDW-то? На годишен абонамент или как?

Иначе за доминика ще следя разказа и аз 🙂

Както  @chandni каза, взех застраховката от icarhireinsurance срещу 107 GBP, и тъй като се навърза с Black Friday и topcashback, крайната цена излезе 65 GBP. Застраховката е годишна тип Worldwide Plus, международна с изключение на няколко държави (Афганистан, Куба, Конго, Иран, Ирак, Бряг на слоновата кост, Либерия, Северна Корея, Мянмар, Судан и Зимбабве). На Св. Лусия и Доминика всичик фирми за рентакар ти предлагат да си включиш допълнително CDW, за което те таксуват от едни 10 долара че и повече на ден. Така че е по-добре да си вземеш международна, годишна застраховка, отколото да им плащаш за CDW/LDW/Excess. Разбира се, имах копие от полицата с мен, тъй като от рентакар фирмите бяха много настоятелни да взема CDW, но като им покажа полицата и млъкваха. На Мартиника и Гваделупа също ме караха да сключвам допълнителни застраховки за намаляване на Excess, ама и тях ги отсвирвах. За щастие никъде не ми се наложи да ползвам застраховката 🙂  и нямах разправии с рентакар фирмите. На Доминика и Св. Лусия се кара от ляво 🙂 , та редовно пусках чистачки в това слънчево време вместо мигачи 🙂 .

 

Още нещо за тази застраховка Worldwide Plus, тя покрива до 9 шофьора стига да са включени в договора за рентакара. Т.е всеки един допълнителен шофьор (до 9), записан в договора, също е покрит от застраховката на титуляра 🙂 .

 

На 8.12.2018 г. в 11:36, T.E.Lawrence каза:

В тази тема очаквах да прочета: "Здравейте, ние сме Доминика и Мария. Намерихме форума..." 😄

Разочарования дебнат от всякъде 😛

 

[Yavor]

На 8.12.2018 г. в 17:57, ivooo каза:

  Може ли малко повече за гмуркането моля !!!

Организирането на гмуркането в Доминика ми беше най-тегаво и трудно от гледна точна на комуникация с центровете за гмуркане. След Мария се окзва, че тази дейност е западнала, няма желаещи за гмуркане и има мноого условности, но с търпение и упоритост всичко се постига. Гмуркането е от западната страна на осторова по разбираеми причи. По-голяма част от центровете се управляват от чужденци - англичани, французи и немци, и мисля, че има само един център, който се ръководи от местен човек.

 

Аз исках да се гмуркам във вулкан 🙂  и Soufriere - Scott's Head Marine Reserve е чудесно място за това. Представлява полузагаснал вулкан, пълен с вода, подходящ както за гмуркане, така и за freediving. На няколко метра от брега имаше платформа за freediving, като ми казаха, че се пускали до 80 м. дълбочина.

 

От северния край на вулкана е така нареченият Abyme Wall dive site, където се гмуркаш от лодката на едни 5 метра дълбочина, продължаваш едни десетина метра на запад докато стигнеш до 10 метра дълбочина и след това се появяваш над бездната 🙂 . Като подминеш ръба и вече си в бездната 🙂 -- дъно няма, видимост над 30-40 метра, и пак дъното се не вижда, а до теб една отвестна стена - стената на бездната. Невероятна красота, изпълнена с морски свят, и ти се рееш и немееш...

 

Ако не внимаваш, обаче, много бързо и неусетно можеш да стигнеш до един 40-50 дълбочина. Изрично ни предупредиха (бяхме аз и един швед), че като навлезнем в бездната да гледаме на каква дълбочина сме и да не слизаме много надолу 🙂 . Ама кой да слуша де 🙂 . Като видиш такава красота и дълбочина, и се унасяш...

 

От южната страна на вулкана е Scott's Head Drop-off dive site, където направих дневно и нощно гмуркане. Красиво, но определено Abyme Wall ме впечатли повече. 

 

Пускам тук едно клипче, не е мое, но дава идея за флората и фауната в Scott's Head Drop-off.

 

 

 

Въпреки че Soufriere - Scott's Head Reserve Marine е чудесно място за гмуркане, центърът за гмуркане (dive shop http://natureislanddive.dm/scuba-diving/, управлява се от англичанин) е пълна скръб. Липсва оборудване, липсва отношение към клиента, доста безхаберни са, така и не отговориха на запитванията, които пратих преди да пристигна, та чак като отидох на място се разбрахме за гмуркането. Определено, ако нямаш опит в гмуркането, не бих препоръчал да се гмуркаш с тях.

 

Ходих да се гмуркам и в северната част на острова с този dive shop https://cabritsdive.com/.  Управлява се от французи, приятни хора, обръщат ти внимание, добре оборудвани, добро отношение. Обаче гмуркането беше нищо особено, видя ми се по-мътно и замърсено. За сметка на това нощното гмуркане беше прекрасно. Особено след като загасихме светлините и оставихме само утлравиолетовото осветление, което показа една ферия от цветни корали и морски обитатели.

 

 

 

[Captain45]

С каква техника снимаш под водата?

[Yavor]

На 16.12.2018 г. в 8:28, plamenk каза:

С каква техника снимаш под водата?

Ето тази камера си взех, като все още я тествам, за да и разбера всички режими.

 

https://www.paralenz.com/

[Yavor]

И така,🙂  дойде време да кача няколко снимки.

 

Soufriere -- намира се в южната част на острова, от западната страна, като за да се стигне с кола от столицата Розо (Roseau), отнема към 50-тина мин, нищо че се намира само на 15-тина км от столицата. В района на Soufriere бях набелязал три дейности -- гмуркането в Soufriere bay (вулкана), snorkeling & diving на Champagne reef  и посещение на рибарското селище Scotts Head.

 

Soufriere

 

 

 

 

 

 

 

 

Church of Saint Mark

 

Bubble beach spa (в плитчините излизаха мехурчета от вулкана, та оттам и името -- получава се хидромасаж🙂)

 

 

 

 

Рибарско селище Scotts Head

 

 

 

 

 

 

Champagne reef -- името идва от вулканичната дейности и процепите, които са се образулави. През процепите излизат мехурчета като от "шампанско", а и поради вулканичната дейност и водата, камъните по брега и плитчините са закръгление и така приличат на мехурчета от шампанско. Няма инфраструктура за гмуркане. За snorkeling имаше някакви младежи, които предлагаха оборудване (по спомен цената беше някаква символична, нещо под 5 щатски долара с включено оборудване)

 

 

 

 

[Yavor]

Roseau -- столицата на Доминика. В youtube има клипчета от унищожаването на столицата от Мария. А явно Голиат се е опънал и на Мария.

В столицата има възстановена ботаническа градина, където е приятно за разходка, спорт и разбира се за среща с Голиат. Голиат  (диаметър 6,4 м, височина 5,8 м) е африкански боабаб, повален върху автобус през 1979 г. от урагана Дейвид, който за около 6 часа (при ветрове с 240 км/ч) унищожава много дървета, но не е и Голиат 🙂 . Явно този боабаб е устоял на много бури и изглеждаше като непокътнат.

 

Dominica State House, демек президентството, а отстрани е Парламентът.

 

Saint George Anglican Chruch (разрушена от Мария), намира се до самото президентство

 

Астафанс (https://astaphans.com/) -- магазин като Кауфланд и централно място в Розо, от където тръгваха бусчетата за други населени места. В магазина повечето от стоките бяха вносни и разбира се скъпи. Нямаше изобилие от местни пловоде и зеленчуци, имаше вносни такива. На касата всичко се въвеждаше ръчно 🙂 -- нямаше скенери и автоматизация, та се искаше търпение 🙂 . Магазинът се намира на главната улица (Valley road), която води до главното пристанище за круизни кораби. В Росо има и вторично пристанище за круизни кораби, което е далечко от центъра, но пък за това е възможност за приятна разходка по крайбрежието. 

 

Следват снимки от Росо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забавление за пасажерите 🙂

 

Уличната търговия процъфтява (разбира се и китайската 🙂 )

 

 

 

 

(

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 20 януари, 2019 от Yavor

[Yavor]

Едно видео ми се иска да кача, за да видите как танцуват момите пред круизния кораб, ама нещо не успявам....

[chandni]

преди 8 минути , Yavor каза:

Едно видео ми се иска да кача, за да видите как танцуват момите пред круизния кораб, ама нещо не успявам....

Качи го в Youtube и пусни линк 🙂

[GeorgiD]

На мен Доминика ми е сред любимите места в района и по-специално Scott's Head. Много жалко, че е била съсипана от ураган. 😥 Ето и църквата, когато беше здрава:

[Yavor]

Portsmouth -- вторият по големина град в Доминика, на 60 км северно от столицата, разположен от западната страна на острова, демек от към Карибско море 🙂 . Градът и районът са били известни благодарение на Ross University School of Medicine. Този университет също е допринасял за развитието на района -- работни места, алъш-вериш, инфраструктура и т.н., докато не е минала Мария. Поради нея университетът е евакуиран първоначално в Барбадос. Сега имат планове да преместят университета на кораб и да го позиционират на St. Kitts&Nevis. Разказаха ми, че в рамките на 2 дена американците са успели да направят пълна евакуация на персонал, студенти и оборудване. За съжаление това е бил единственият университет в Доминика, който поради природната стихия е трябвало да търси друг подслон.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В залива на Portsmouth идват доста яхти и катамарани от Гваделупа. Тъй като в Доминика наемът на яхти и катамарани е все още цифромания, разбрах, че по-голяма част от мераклиите отиват в Гваделупа, наемат си яхта или катамаран и се спускат към Доминика 🙂

 

 

 

 

Кеят от горната снимка е направен от собственичката на това заведение Madiba (французойка), за да може тези от катамараните да акостират на кейчето с лодките си, да похапнат, пийнат и след това кой от къде 🙂

 

Това в малката чашка е spicy rhum 🙂

 

А, това в чинията е blue marlin с кокосов ориз и зеленчуци 🙂  -- много вкусно беше.

 

Ето и една панорамна снимка на целия залив

 

 

[Yavor]

Местното население, ама най-древното 🙂 , се нарича Калинаго. Информация за него може да се прочете тук http://kalinagoterritory.com/. Племето е изместено в източната част на острова, която е доста негостоприемна и е от към страната на Атлантика. Те са успели да възпроизведат бит и култура в един музей на открито (Kalinago Barana Aute), който наподобява Етъра. В този музей те показват традиции, занаяти, култури и така, като разбира се мащабите са ограничени. И те са ограничени поради факта, че им е отредена малка територия на острова, и че е имало силно желание да бъдат асимилирани от британците. Мария  хич не е пощадила този музей, като сега се опитват да го възстановят. Maps.me ме проводи по интересен път в силен дъжд и вятър 🙂 , но пък се изкефих максимално на екстремните условия и природата, която видях и която е прекършена от Мария.

 

На път към музея

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Посещението в музея на открито става с гид. Първоначално има беседа към 30-тина минути и след това тръгвате из музея, като гидът обяснява къде какво е било и за какво се използва. Обиколката приключва при т.нар. магазинче, където се правели типични за племето занаятчийски продукти. Нищо типично не видях, така че пропуснах търговийката 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето тук гидът показва преса за захарна трастика 🙂

 

 

 

 

 

Ето това са боговете, на които са се молели, преди да влезнат в морето, ама явно са им хвръкнали главите от природнта стихия...

 

 

 

 

Следват няколко снимки от дъждовния ден

 

Това е заведението при Trafalgar waterfall -- приятно местенце 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

И така, след цял ден дъжд, накрая проблясна слънце като приятен завършек на това приключение и за релакс на плажа с двойна дъга 🙂

 

 

 

[GeorgiD]

Портсмут е гот и на плажа беше приятно. Там за първи път дъвках захарна тръстика. 😋 А на пазара срещнахме една българка, която ни покани у тях на обед. Дори се оказа, че имаме общ познат в Бургас😁

[Yavor]

преди 15 минути , GeorgiD каза:

Портсмут е гот и на плажа беше приятно. Там за първи път дъвках захарна тръстика. 😋 А на пазара срещнахме една българка, която ни покани у тях на обед. Дори се оказа, че имаме общ познат в Бургас😁

Светът е малък, или ние сме на всякъде 🙂 , на "всеки километър"....