AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 Ходеше ми се пак, на опера във Виена, около Коледа.Да, ама билетите за моите дати, бяха разпродадени, от сума ти време.Трябваше да клеча в листа на чакащи, дето, изобщо не е ясно, че ще ми дойде редът. Тогава дойде една покана от нашите приятели евреи в Антверпен, за интересно събитие в една от Диамантените борси на града. Решихме, че малко блясък на диаманти ще ни дойде добре и приехме поканата с радост. Когато идваме в “диамантената столица”, отсядаме в района, около прекрасната Central Station, защото, около нея е Еврейският квартал, с Диамантените борси, с магазините и ателиетата. А където са диамантите, там са и евреите. По цял свят, те държат и управляват този бизнес. Тук, в Антверпен, в квартала, който има-няма 3кв.км., годишно се върти оборот от търговията с диаманти, около 55-60 милиарда долара.😲80% от търговията с нешлифовани диаманти и 50% от тази на шлифовани, се извършва тук. Въпрос на престиж, за всеки бижутер е да използва диаманти, обработени в Антверпен. От миналото ни идване в Борсата, нашите приятели тук ни разказаха, че нещата са се променили. Китайската инвазия и тук е мощна , идват китаците и купуват на едро, без се пазарят и без да избират. В такива моменти, все се сещам за една мисъл на генерал Де Гол:”Когато Китай се събуди, Светът ще потрепери.” Е, разбрахме, че Китай, вече се е събудил за диамантите.:)))) Та, за Борсата,където се влиза много трудно. Или, трябва да си регистриран, със солидна годишна такса, или, трябва някой да те познава и да те заведе, като в нашия случай. Отвън, пред Борсата: Първото ниво е въоръжена охрана от Специални части. После - следващата. Вземат ти документа за самоличност,влизаш в една кръгла капсула / такава съм вижда на някои летища/, върти се около теб , снима те от всякъде, проверява те за оръжие и там, каквото, още трябва. Ако не застанеш точно в центъра, не се отваря, за да излезеш. Направо, като космонавт се чувстваш.:))) Едва, след като са те проверили, те водят в залата, където се извършват сделки. Там са разположени много маси, където един срещу друг сядат търговец и клиент. Снимки нямам, там е абсололютно забранено да се снима, ако посегнеш към фотоапарата, вероятно, реакцията ще е , все едно, вадиш пистолет. Но картинката вътре е такава: И може да се види, такава красота - и диаманти, и скъпоценни камъни. Много ми беше любопитно, че не бях влизала на това място до сега. То, като се поогледах крадешком, аз бях единствената жена в залата, в този момент. Като отбелязах този факт, ми отговориха, “ да, това е бизнес за мъже”. “И за евреи” - си рекох на ум.:))))) Та, оставям Иванча да си хортува с евреите, пък аз тръгвам на разходка из града. следва... 31 1 Връзка към коментар
zon Публикувано: 14 декември, 2018 Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 @AlexandraKo откъде сили да пишеш в реално време 🙂 Радвай се на момента и на Хага 🙂 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 преди 4 часа, zon каза: @AlexandraKo откъде сили да пишеш в реално време 🙂 Радвай се на момента и на Хага 🙂 Ми, докато пътуваме, пописвам.:))) 2 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 (редактирано) Последния път, хотелът ни беше Kayser hotel, на педя разстояние от гарата. Този път, нещо ме ядосаха с цената, та взех хотела, точно, срещу него, даже, с два пръста, по-към гарата. Оказа се по-уютничко, с чудесен собствен гараж за колата и много мил персонал. Четири нощувки със закуска+4 дни паркинг, общо 401€. Хотелчето, нарича се Leonardo Hotel Antwerpen: Леонардо е навсякъде, даже, по мокета:))) Гледката от прозореца: От гарата започва известната улица The Meir, на която се намират всички лъскави магазини и като се втурне човек да пазарува, та неусетно стига чаааак да Катедралата и Стария град.:))) Установих, че любимият ми магазин на Дезигуал са го затворили, но на негово място, се е появил друг любим - на японската марка UNI qlo, известни с прекрасните си пухенки, та наточих зъби за сериозно зареждане.:))) Мнооого ме впечатлиха два прекрасни магазина. Прекрасни, не, откъм стоки, а откъм интериор. Единият беше на фирма за шоколад, другият - нещо, като търговски център. Ми то, ходиш с изплезен език и очакваш, всеки момент да се появи я, краля, я кралицата или, поне нЕкоя друга височайша особа, в тоз прекрасен интериор. Добре че, супера са го смушили в мазето, че да не разваля илюзията. The Meir: Следва... Редактирано 14 декември, 2018 от AlexandraKo 24 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 (редактирано) Пак ми се разклони мИслата:)))) Оставих половинЪТ в Борсата , а аз ,кат една волна птичка, литнах, към Кристмас маркета, дето е около Катедралата и малко по-натам - до реката. Пътьом се отбих до паметника на Рубенс, колкото, да установя, че се чувства прекрасно, в компанията на камара дечица, на ледената пързалка, сътворена, около пиедестала му:))) Или, че поне, няма нищо против данданията наоколо.:))) Не мога да мина покрай Катедралата, без да се отбия. Сигурно имам 7 кила снимки оттам и пак, все ме тегли да вляза. И всеки път, изпитвам такава радост, такова удоволствие, че си е ясно - пак ще продължа да идвам, всеки път.:) Въпреки, че любимата ми църква в Антверпен е друга, но за нея - после. Няма да разказвам за Катедралата, ето информация: https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Света_Богородица_(Антверпен) Ето и снимките: Тукашните църкви могат да се мерят само, с италианските, на аз не се наемам, да преценявам, кои са по -пищни и по -хубави. И тука има изобилие от прекрасни мрамори, от безценни картини и дърворезби, от невероятни мраморни скулптори и религиозни изображения, които ме карат невлно да сравнявам. Но само толкова, защото насладата за окото и душата е огромна. И няма никакво значение къде, реалността просто избледнява... По мое желание, нашите приятели евреи, извикаха равина, за да отвори Синагогата в Еврейския квартал. Влизала съм в нашата в Пловдив, тя е на две къщи от тази на родителите ми. Но за малко. И много исках, да видя тази тук. Оказа се много красива. Ето, как изглежда. На първото ниво стоят мъжете, на тераската, отделно - жените. Насреща, като се влезе, където, обикновено, в нашите църкви е Олтарът, тук има една кадифена завеса, с извезани златни букви. Зад нея са Свещените книги. За пръв път видях ТорА, написана на пергамент, който н се пипа с ръка, а със специални дървени кръгове, се навива/развива на две ролки. Завесата е насреща: Ето я: Зад нея се вижда това: Двете златни колони се отварят и вътре е ТорА-та: Там, където са сините витражи е терасата, където стоят жените: Следва.., Редактирано 14 декември, 2018 от AlexandraKo 20 1 4 Връзка към коментар
patilana Публикувано: 14 декември, 2018 Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 Да ти кажа @AlexandraKo научи ме да чакам вашите коледни пътувания и вече Коледа не ми е Коледа без тях. Надявам се, не ме намираш нахално присламчила се към тях. Аз просто вдишвам още коледен дух. Толкова е интересно това ваше посещение на Диамантената борса ! И какво по - коледно нещо от една катедрала ! Отново ще ти благодаря за разказа " в ефир " ! 3 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 преди 23 минути , patilana каза: Да ти кажа @AlexandraKo научи ме да чакам вашите коледни пътувания и вече Коледа не ми е Коледа без тях. Надявам се, не ме намираш нахално присламчила се към тях. Аз просто вдишвам още коледен дух. Толкова е интересно това ваше посещение на Диамантената борса ! И какво по - коледно нещо от една катедрала ! Отново ще ти благодаря за разказа " в ефир " ! Удоволствието е мое!Благодаря ти! 1 Връзка към коментар
гост Публикувано: 14 декември, 2018 Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 Всичките борсови евреи ли са ортодоксални, с шапчици, или има и модерни? Изобщо кажи на ПоловинА да разкаже по-подробно впечатленията си от Борсата. Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 (редактирано) Продължавам си с разходката, запътила съм се, към Музея на реката MAS и пътьом си пощраквам, каквото ми хареса. Ето го и музеят, който, кокетно се оглежда във водата: Най-горе има тераса, с хубава гледка към града. Там, човек може да се качи безплатно, има външни ескалатори. Иначе , билетът за музея струва 10 €. Аз се качих първо на терасата и разгледах музея отгоре надолу. Гледките: Между етажите също има Бел вю, макар и през стъкла, които са вълнообразни. Според мен, те правят гледката още по-интересна. следва... Редактирано 14 декември, 2018 от AlexandraKo 20 Връзка към коментар
Lyubina Публикувано: 14 декември, 2018 Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 Признавам си, там не съм влизала. Винаги съм го гледала от страни 🙂 @AlexandraKo, благодаря ти, че ме връщаш в едни хубави времена и места, които са ми харесвали толкова много и ми липсват. И представяш ъгълчета от Антверпен по начин, че да изглеждат по-очарователни от колкото съм си мислела. Забавлявайте се! 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 (редактирано) Музеят на реката /Museum Alan de Stroom/ е сравнително нов, открит е в 2011 година, но веднага е станал визитката на града. С необичайния и прекрасен външен вид. Фасадата е от червен пясъчник, донесен, специално от Индия. Моето лично мнение е, че всичко червено е красиво:))), а пък, когато се отразява в синята вода, е невероятно. Светлината беше подходяща, та сигурно направих поне 20 снимки с фотоапарата. Тази тук е от таблета и не е толкова красива:( Ето малко инфо за музея: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Музей_MAS Ето и малко снимки: Защо на стената има толкова ръце? Свързано е с легендата за Антверпен. Някога, някога, преди мнооого години, на брега на реката Шелде, живеел великан. Който събирал пари от всички хора, които пресичали реката. Имало хора, които не искали да плащат или, просто, нямали пари. Тогава, великанът им отсичал едната ръка и я хвърлял в реката. Намерил се смел мъж, който победил великана и отсякъл неговата ръка и я хвърлил в реката. Така му се пада на злодея! А младежът, на име Силвий Брабо, спасил града и статуята му днес седи пред Кметството на града: “Hand werpen “означава хвърляне на ръка, на нидерландски и една от теориите за възникването на името на града е, че идва оттам. Но ръката се явява един от символите на града и може да се види на различни места. Тук е по стените на музея, така, както стените на музея на Салвадор Дали са осеяни с неговите хлебчета. Ето и малко снимки от самия музей: Ето и едни, твърде впечатлителни гащи за мъже от Нова Зеландия:)))))) А пък, отвън, на етажа с морската колекция, едни девойки пишеха ли, пишеха, писма в бутилки...Горкичките, сигур и те, кат мен си нямат Фейсбук... Следва... Редактирано 14 декември, 2018 от AlexandraKo 14 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 14 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2018 Забравих- на 9-я етаж в сградата има класен ресторант, отличен с 2звезди на Мишлен. https://tzilte.be/ Това е сайтът на ресторанта, казва се tZILTE и си трябва резервация, която , може да се направи он-лайн. Понеже беше никакво време, между обяда и вечерята, се промуших за едно кафе и сладкиш, та за храната не мога да се произнеса. Има и тераса с хубава гледка, ама, гледките вече ги бях видяла всичките, от всякъде:)))) 19 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 15 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 15 декември, 2018 (редактирано) След приятния музей и хубавото кафе там, следващата ми цел е Sint Jakobskerk. Искам да я видя, заради това, че там е погребан Рубенс, в една от 23-те капели, които се намират вътре. Църквата е построена през 1431 година, била е извън чертите на града, като място за почивка на поклонниците от Северна Европа, които отивали на гроба на Св.Яков в Сантяго де Компостела. Символът на пилигримите е морска раковина,която те носят, като медалион. И в сегашните времена, поклонниците, тръгнали за Сантяго де Компостела , идват тук, за да получат благословия за своя път. Така че, в декорирането на църквата често се среща раковината. По -подробно за църквата, от мен снимките: https://en.m.wikipedia.org/wiki/St._James'_Church,_Antwerp Семейната капела, където са погребани 40 членове на фамилията Рубенс. В ляво има негов автопортрет , негова е и картината насреща. Следва... Редактирано 15 декември, 2018 от AlexandraKo 15 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 15 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 15 декември, 2018 (редактирано) За край на днешната разходка съм си оставила десерт - църквата, която харесвам най-много: Св, Карло Боромео. https://en.m.wikipedia.org/wiki/St._Charles_Borromeo_Church,_Antwerp Построена е в стил барок, през 1615-1625 година, по проект на отците йезуити. След разформироването на ордена в 1773 година,покровител на църквата станал духовник от Милано - Карло Боромео. В проектирането на фасадата, на главния олтар и на интериора, участвал самият Рубенс. С помощта на Ван Дайк, той създал 39 платна, украсяващи тавана на църквата. Които, за съжаление, били унищожени при пожар през 18 век. Запазена била само Капелата на Божията майка. По-късно църквата била предадена на протестантите, които изобщо не се грижели и тя щяла да се саморазруши. Тогава, католиците на Антверпен събрали пари, откупили си я обратно, възстановили я и днес, това е една от най-хубавите църкви не само в Нидерландия. На мен ми прилича на красива барокова празнична зала:))) Така се чувствам аз. Като на празник, разхождайки се вътре:)) Любопитен факт: Картините на главния олтар се сменят със специален механизъм, поставен , още в онези времена. Ето едно клипче, как става: Редактирано 15 декември, 2018 от AlexandraKo 16 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 15 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 15 декември, 2018 (редактирано) Вечерта завърши с Бароков концерт в зала De Singel. Следва... Редактирано 15 декември, 2018 от AlexandraKo 14 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 16 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 16 декември, 2018 (редактирано) Днес е ден за пазар и за къщата на Рубенс.Обзавеждаме се, нас си и цялата родА с нови якета, лочим глювайн, на Кристмас маркета, дето е до реката, ама, си е студено за вурстчета на крак и сядаме в Да Джовани, италиански ресторант, току-до Катедралата. Пренасяме се с кеф в Италия, хапваме си с удоволствие-аз-Калцоне,ПоловинЪТ -лазаня.Поливаме с бутилка бяло винце,за десерт-чудесно тирамису и тежко,тежко се заклатваме нататък. Има реална опасност да изпуснем музея, но се довлачваме и влизаме. За къщата на Рубенс ще е следващият пост, щото хич не е възпитано, яденето, пиенето и културата, на едно място:)))) Ресторантът: Тука сме яли и много вкусна паста с морски дарове. В общи линии - пица,паста и тирамису са предпочитаните неща тук , гледах, че останалите това хапват.Така че, за тези го препоръчвам Да Джовани. Редактирано 16 декември, 2018 от AlexandraKo 18 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 16 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 16 декември, 2018 (редактирано) Запътили сме се, към къщата на Рубенс. Но преди това, малко клюкичка:)))))) Имало едно време, един художник, чийто идеал за женска красота, мнооооого харесвам.:)))))И ще започна оттам.:))) В картините му, неизменно присъства, събирателен женски образ - хубавица с тъмни очи, златни коси, сочни, червени устни и пищни, закръглени форми. Това е идеалът за женска красота, която се нарича “рубенсов тип”. Всички женски фигури в неговите картини са закръглени, заоблени и въпреки това , са грациозни и с изящни движения. Ще се върна назад - Рубенс е роден преа 1577 година в затвора в Зийген, където излежава присъдата си Ян Рубенс, неговия баща, именит адвокат и авантюрист. По собствено желание, с него, в затвора, отива и майката, заедно с другите им деца. След затвора, семейството се установява в Кьолн, а след смъртта на бащата, се връщат е родината.Рубенс завършва Йезуитската латинска школа в Антверпен. След петте години там, той излиза със солидно класическо образование, плюс отличното владеене на седем езика. От него се очаквало да стане дипломат или, поне - виден адвокат, но той решил, че ще става художник. Започва да се учи и попада при най-известния антверпенски художник - Ото Ван Вейнс. Завършва обучението си при него и заминава за Италия.Живее осем активни години там, изучавайки италианската живопис и култура.През 1608 г. се връща в Антверпен и е назначен за придворен художник на ерцхерцог Алберт и инфанта Изабела. Година по-късно се жени за Изабела Бранд, дъщеря на най-богатия банкер във Фландрия. Следва, много плодотворен етап в живота на Рубенс. Не смогва да изпълнявя вички поръчки за картини и създава, едва ли не - производството им. Клиентът задава темата, Рубенс прави ескиз, работещите в огромното ателие млади художници рисуват и така, около 3000 картини били “произведени”за кратък период от време, за аристокрацията и за ценители от цяла Европа. През 1626 година, Изабела умира. А след 4години, Рубенс се жени втори път, за своята истинска муза. Това се случва през 1630 година, той е на 53 години, а тя - на 16. Това е Хелена Фурман, която Рубенс познавал още от дете. Нейният баща -Даниел Фурман, търговец на килими, бил близък негов приятел. В обществото, този брак бил оценяван като неравностоен, Рубенс приндлежал към елита, а взел жена, с по -ниско обществено положение. Но бракът се оказал щастлив и хармоничен, Хелена родила 5 деца, последното, от които се родило няколко месеца след смъртта на баща си. Хелена е вдъхновението на Рубенс до последния му дъх. Тя присъства в много от късните му картини, облечена и гола, но с увековечена красота. Самият той казвал, че я разсъблича, за да покаже на света, колко е красива. След неговата смърт, Хелена искала да унищожи “ голите” картини, но кардинал Фердинанд я убедил да не го прави. Точно 10 години живеят с Хелена и това са най-плодотворните години на художника, когато достига истинско съвършенство в изобразяването на женското тяло. Рубенс почива в дома си, през 1640, физически болен, но с дух - напълно щастлив. Редактирано 16 декември, 2018 от AlexandraKo 16 1 4 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 16 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 16 декември, 2018 (редактирано) Къщата на Рубенс е пре-проектирана от него самия, за да прилича на италианско палацо. Красиви стълбища, с фигури от дърворезба, красиви скулптури, прекрасни италиански мрамори и разбира се -много картини. С красива и кокетна градина. Ето и снимките: следва... Редактирано 16 декември, 2018 от AlexandraKo 20 2 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 17 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 17 декември, 2018 (редактирано) Приключили сме вече с всичко планувано в Антверпен, мятаме се на воатюра/нали сме по Френско:)))))))/ и долитаме в Хага. Хотелът е Babylon hotel den Haag. Голям и хубав, недалеч от центъра и Биненхоф, току-до трен-стейшъна и с паркинг за колата. Който се оказа обществен, но с топла връзка и асансьори към хотела. Накрая ни дадохаи талон за 30% намаление от таксата за паркинга, която е 28€ на денонощие. Само за сравнение, в Антверпен, паркингът беше собствен на хотела и струваше по 17€ на ден. Не толкова важна цената, важното е, че колата е прибрана, като сме с рент-а-кар, не обичаме да я оставяме на улицата. Закуската в хотела - такова изобилие, разнообразие и вкуснотии, скоро не бяхме виждали. Разни видове сирена, домашно масло, няколко вида слакиши, подобни на щолен. Ама току-що, опечени, с разни мармалади вътре и филирани бадеми. Отделно - топлата кухня, плодове, а пък хляб - поне седем вида. Направо им отвъртях шестица. :)))))) И всичко свети, блести, с красива Коледна украса. Даааааа, Коледните дни са прекрасни, хем ти е празнично, хем ти цветно.:))) Хотелът и гледката от терасата на стаята. А, щях да забравя невероятно удобните матраци и менюто от възглавници. Хвърляме куфарите и тругваме на разходка, за да видим, дали Кристмас маркет пак е на обичайното място- в парка пред Дез Индес. Това също е близо до хотела, там си е пазарът и е пълно с народ. Изпиваме по един глювайн, че времето е доста хладничко и продължаваме с разходката. В езерото пред Биненхов си плуват веселко патици, гонят се, гмуркат се и хииииич не им пука, че температурата е под нулата.:))) следва... Редактирано 17 декември, 2018 от AlexandraKo 14 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 17 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 17 декември, 2018 Още от лежерната разходка. В един от пасажите имаше коледен концерт. 14 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 17 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 17 декември, 2018 (редактирано) Още малко снимки: Редактирано 17 декември, 2018 от AlexandraKo 17 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 17 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 17 декември, 2018 (редактирано) За днес имаче планче, два музея и един исторически ресторант. Първият е кралската галерия Маурицхойс, малък, но изключително красив музей, с около 800 картини на холандски майстори от времето на “златния век”. Тази галерия, казват, че един от най-красивите малки музеи в света. Отидохме в събота сутрин, намаше никакви хора и удоволствието беше пълно. Първо искам да отбележа изключително красивия и елегантен интериор. През едната част от прозорците се вижда езерото с лебедите, а от другата страна Коледната елха. следва... Редактирано 17 декември, 2018 от AlexandraKo 11 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 18 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 18 декември, 2018 (редактирано) Няма спор, всички идват тук, заради " Момичето с перлената обица". В предверието има малък сувенирен магазин, където може да се купи копие на картината. Авторът е Johannes Vermeer. Оригиналът: Освен " Северната Мона Лиза", както наричат Момичето с перлената обица, в музея има още две негови картини: "Изглед от Делфт" и "Диана и нейните спътници". Други шедьоври са: „Урок по анатомия на д-р Николас Тюлп“ на Рембранд, „Възрастна жена и момче със свещи“ на Рубенс, „Райската градина и падението на човека“ на Ян Брьогел и Рубенс. Много ми харесаха картините и на Jan Steen: следва... Редактирано 18 декември, 2018 от AlexandraKo 12 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 18 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 18 декември, 2018 (редактирано) Моят личен фаворит, обаче, е това момиченце: Govert Flinck, Girl by a High Chair, 1640 Редактирано 18 декември, 2018 от AlexandraKo 4 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 18 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 18 декември, 2018 (редактирано) Ето още красоти от музея: Редактирано 18 декември, 2018 от AlexandraKo 10 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега