AlexandraKo Публикувано: 18 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 18 декември, 2018 (редактирано) Между музеите, ще отидем на едно друго, историческо място. Хотел Des Indes. По-скоро, лобито и ресторанта му. Това е сайтът на хотела: https://www.hoteldesindesthehague.com/ Там не може да се отиде, без предварителна резервация. Може да се отиде на обяд, на вечеря или, на следобеден High Tea. Избрах последното, защото, единственият свободен час, за предвидения ден, беше за 15. Това, което се сервира, заедно с различните видове чай, спокойно може да замести, обяда. Много като количество, чудесно, като вкус. Хотелът: Специално за @БраниB🍴 Ето и храната: Сервира се на 4 части. Това е първо - фунийката е пълна с пюре от целина /за пръв път опитвам, не беше лошо/, желе от скариди с пюре от карфиол отгоре и филийка, леко запечена със сирене “Бри”. Втората серия : Сандвич с пушена сьомга и Филаделфия / или нещо от тоя сорт, за мазане/ ,втори сандвич с колбас и маслини и миниатюрна салатка от моркови и зеле. Трето: Спаначена супа с варено яйце, на парченца, малка пържолка , а това, в ляво - някаква маринована мръвка, която не харесах. Другите неща бяха вкусни. С разните серии - различни видове чай. Накрая - пак чай, с десерт. Много чай, много нещо:))))Ама, в тоя, последния, плуваха розови листенца.:)) Различни хапки сладкиши , кремове и домашно сладко, по няколко капки:)))))))))’ Миниатюрни са поднесените неща, но бяха достатъчно. Много е красиво и приятно това място, обслужването беше добро, храната вкусна. На когото му харесват такива места, може да опита. Редактирано 18 декември, 2018 от AlexandraKo 11 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 19 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 19 декември, 2018 (редактирано) Следващият музей, в който вече сме били е този: Ето, тук, съм показала много от творбите на Ешер от временната изложба това лято в Лисабон. Така че, няма да повтарям. Но ще покажа самия музей, който е красив, с интересни мебели и особено интересни осветителни тела. Музеят се намира в двореца Ланге Воорхоур, бивша кралска резиденция, датираща от осемнадесети век. Кралица Емма купува внушителната къща през 1896 г. Тя я използва за зимен дворец от март 1901 г. до смъртта си през март 1934 г. Къщата е използвана от последващите четири нидерландски кралици, за техните работни офиси, до като кралица Беатрикс мести работния си офис в Палеис Ноордеинде (Paleis Noordeinde). Първият и вторият етаж показват експозиция, която отразява употребата на двореца от кралските особи, особено периода, в който е използван от кралица Емма. Постоянната музейната експозиция показва голям брой дърворезби и литографии на Ешер, сред тях световноизвестните отпечатъци Air and Water (Птици ставащи риби); Belvedere (отвътре навън на безумия); Waterfall (където водата изглежда да тече нагоре); Drawing (две ръце, рисуващи се). Музеят също така показва и разни италиански пейзажи, многото огледални копия и избор от чертежите мозаечност, три версии на Metamorphosis (метаморфоза), от най-маката до третата, която е с големина 7 метра. Тези творби подчетават работата на музея, следвайки принципите на Ешер. Третият етаж на музея е отреден на оптичните измами, освен известната стая на Ешер, в която възрастни изглеждат по-малки, от децата си, както и итерактивни дисплеи. В залите на музея са разположени петнадесет полилея, направени от ротердамският артист Ханс ван Бентем. Той проектира специално, три от тях за музея, с някои препратки към работата на Ешер и Двореца. В балната зала, полилей във формата на звезда се отразява в двете огледала. В другите стаи има полилеи във формата на акула, череп, паяк и водно конче. Паркетът в двореца е проектиран през 1991 – 1992 г. от американският минималист Даналд Юд, по повод на откриването на бившия царски дворец, както сграда за изложби. Юд следва принципа на различните цветове и геометрични мотиви към пода в двореца. Редактирано 19 декември, 2018 от AlexandraKo 15 2 Връзка към коментар
bulpa Публикувано: 19 декември, 2018 Сподели Публикувано: 19 декември, 2018 Чудно коледно настроение, завижд, завижд, завижд 😀 1 Връзка към коментар
Zara Публикувано: 19 декември, 2018 Сподели Публикувано: 19 декември, 2018 Голямо удоволствие е да те чета, Александра! За нещата, които съм видяла, научавам нови интересности, а за непосетените подклаждаш желанието ми да ги видя. Благодаря! 3 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 19 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 19 декември, 2018 Преди 1 час, bulpa каза: Чудно коледно настроение, завижд, завижд, завижд 😀 Да ти кажа, толкова красиво беше навсякъде, с такова Коледно настроение, в онази част на Европа, че тука сега ми се вижда много бе☹️дно. преди 59 минути , Zara каза: Голямо удоволствие е да те чета, Александра! За нещата, които съм видяла, научавам нови интересности, а за непосетените подклаждаш желанието ми да ги видя. Благодаря! Благодаря ти, радвам се, когато съм полезна! А пък, докато бяхме в музея, имаше фотосесия на булка. Чудесно решение, според мен, ще им остане на младоженците много красив спомен. Щракнах и аз, кат един папарак, същи:))))))’ 7 2 Връзка към коментар
giafil Публикувано: 19 декември, 2018 Сподели Публикувано: 19 декември, 2018 @AlexandraKo и аз искам да ти благодаря за времето, емоцията и цялата тая просветителска дейност която правиш. За някои неща зная, за други допълвам знание, за трети за пръв път научавам от теб. За мен твоите постове са едно невероятно удоволстие. Благодаря. 😉 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 19 декември, 2018 Автор Сподели Публикувано: 19 декември, 2018 преди 31 минути , giafil каза: @AlexandraKo и аз искам да ти благодаря за времето, емоцията и цялата тая просветителска дейност която правиш. За някои неща зная, за други допълвам знание, за трети за пръв път научавам от теб. За мен твоите постове са едно невероятно удоволстие. Благодаря. 😉 Удоволствието е мое! Аз ти благодаря, че четеш! 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 8 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 8 декември, 2019 И пак се е задала Коледа, и пак седнахме да умуваме, къде ни се ходи пред Коледно. Мислихме, мислихме, /абе, не беше дълго/ , пък го измислихме:))) Пак ще летим до Шарлероа, оттам в Антверпен. Само че, този път , няма да се местим, а ще го ползваме, за база и ще щъкаме насам-натам. Както е станало ясно , сме от хората, на които, като им е харесало някъде, се връщат отново, отново и отново... Естествено и хотелът е същият. Резервация направих през Букинг, до 5 декември можех да правя промени, след това- не. Една от причините, да ни хареса този хотел е собствения паркинг. Хем е току до гарата в Еврейския квартал, хем е хубав и близо до Търговската улица, че хем и с паркинг. И на 6 декември, ми звъни по телефона, един любезен младеж. От Букинга, за да ме уведоми, че хотелските власти са им се обадили, щото, паркингът им бил в ремонт и не могат да ни го осигурят.Мене лично, тоя факт не ме притесни особено, че познавам района и знам, че на 100 метра от входа на хотела, има поне два обществени. Обаче, за авторитет, помрънках на младежа, че тоя хотел го избирам , най- вече, заради паркинга. Иначе, щях да си букна отсреща De Kayser hotel, който, хем е 4 звезди, хем е за по - малко пари за нашите дни. И че, от хотела можеха да рекат преди 5 дек., а не - подир това, когато не мога да канселирам. Младежът се съгласи с мен и рече, че Букинг ще покрие разликата в цената, да им изпратя бележките за плащането. Бреееей, направо зяпнах:)))))След което получих и мейл, с потвърждение на обещанието. Дали ще се разправям, не знам, че сумата няма да е голяма, но бях много приятно изненадана от отношението на Букинг. Написах мейл на хотела, да ми кажат, кой е най-близкият паркинг, оказа се, че е единият, за който и аз се сещах, така че, драма няма. Имахме много интересен полет, на който бледоликите люде се брояхме на пръсти:((((Но пък, мина приятно. Много ги харесвам тия самолети на Уиз - не им знам модела, ама, местенцата на АИ са по двенки:))) Та, едната двойчица, винаги си я заплювам:))) На летището една мома, мереше в дупката ръчните багажи. Ама, това, преди скенера. Който и се види голям, го привиква. Рече да ме викне и мене, ама не можа:)))) Та, самолетът си тръгна/кацна на време. Посрещна ни пороен дъжд и мъгла и Сър Антъни стана кисел, та кисел - тоооочно, като “Драги ми Господине”* много мрази такава пагода. 😞 Колата - пак от Юръпкар, дадоха един Сеат, ма него видях натам как се казва. Но на 295 км, чисто новичко. Което, малко оправи киселото, нямаше и ремонти и задръствания, остана, само дъждът да спре . По пътя спряхме на по кафенце и нещо за хапване в един Bonjour. Кафето беше по- кофти от самолетското, телешките кюфтенца не бяха лоши, салатата беше свежа, ноооо, каква тоалетна имаше, просто супер! Доказателство, че и на ОНОВА място може да е красиво. Естествено, поснимах:))) И се сетих, как двама от небледоликите на паспортен контрол пред нас си коментираха, че на единия “нужникът му е на двора “.... и натам не ми се слушаше:( Та тука, нужникът не беше на двора и беше чудесен:))) * Драги ми Господине от “ Ние, врабчетата” на Радичков. Следва... 18 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 8 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 8 декември, 2019 Докато стигнем Антверпен, дъждът спря, слънцето се усмихна и семейната ни любов и хармония си избуяха отново:))))И не само това ами, тия в хотела, гузни, гузни, за компенсация ни настаниха в по - скъпа стая, не че и предната беше евтина:))) Еле пък, като пийнахме и по едно бяло вино в бара до нас, настроението си стана наистина празнично. Установихме, че има нови магазини за бижута и диаманти / по принцип, основно, са концентрирани в този квартал/. Ама, явно и клиентелата се е променила, че някои приличат на тези в Капалъ чарши или на Сук- а в Дубай - - едни ланци, къде кило, едни пръстени - топузи, едни змии и тигри - мале, мале. Евреите веднага се ориентират, накъде духа паричният вятър:)))) Докато зяпахме, небледолика двойка се прехласна баш по тия бижута. Така де, да има за всички. Едни идват тук за диаманти, други - за по кило- две злато.:))) Гарата си е там, навсякъде из града е украсено със светещи дървета, звезди, гирлянди, станцията на метрото Опера, дето лани се строеше , вече си работи и е красива, ще я снимам и нея тия дни и ще ви я покажа. Тцтцтц, тия хора, точно преди година, беше разкопано всичко, беше една кал и чудо. А сега, всичко е готово. Как ги правят хората тия работи, само можем да се чудим:)))) Разходихме се , то си е супер, да не бързаш за никъде, да си си турил телефона на самолетен режим и да си си осигурил спокойствие:))) На това, ние си му викаме бягство, за зареждане :))))) Пихме по едно кафе с тортичка във “ Ван Дайк” - друго, изключително красиво , за нас място. Днес нали е неделя, няма много навалица по улици и магазини. Позяпахме, попазарувахме и денят свърши:))) Следва... 21 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 9 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 Днес всеки ще си върви по своите си дела:))) Но все пак, придружавам Съра до Мястото, да ме видят и мене:))) Отпред седи това: Азпък, се отбих да погледам перлите. Тия, най- в лаво са ми любимите - наричат се Барок пърлс. Имам и бели, и сиви. Ама, тия сааааааа, уауууу! Пред Синагогата, учителката обясняваше на дечицата нещо, а те слушаха много внимателно. Пътьом се отбих до Гарата, там също имаше дечица, който пък, рисуваха нещо: Няколко снимки от Гарата и шарените влакчета. Ето и една лачена бръснарница, дето, докато чакаш влака, могат те обръсна или подстрига за без пари:))))) Елхата пред Гарата. Следва... 18 Връзка към коментар
patilana Публикувано: 9 декември, 2019 Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 @AlexandraKo от една седмица се чудя къде си и каква Коледа ще ни покажеш . На концерт ли ще ни водиш или ще немеем пред бижута? Каквото и да изберете, разказите ти ме правят щастлива и ми носят коледен дух. С радост откривам темата ти днес. Хубаво и спокойно да си изкарате . 2 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 9 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 преди 8 минути , patilana каза: @AlexandraKo от една седмица се чудя къде си и каква Коледа ще ни покажеш . На концерт ли ще ни водиш или ще немеем пред бижута? Каквото и да изберете, разказите ти ме правят щастлива и ми носят коледен дух. С радост откривам темата ти днес. Хубаво и спокойно да си изкарате . И двете, и двете:))))) И ако много слушкате, ще ви водя в красивата опера на Антверпен:)))) Ще гледаме и слушаме “Русалка” на Антонин Дворжак:)))) Сега точно, съм се тръшнала за едно чантЕ. Ама е The last one, на етикета нямаше цена и чакам,да разследват, за колко ще ми я дават:)))))Голяма драма, Половината магазин се стресира. Докато чакам, щракнах. То, тука, където и да подгънеш крак, все има нет, та да не ти е скучно:)))) Намилсиха, ама не ми харесва цената. Ще бъде една друга:))))) 5 1 Връзка към коментар
patilana Публикувано: 9 декември, 2019 Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 Леле, веднага почвам да слушам! Отварям и ушите по - широко - да не изпусна някоя нота .. 1 Връзка към коментар
Дани Магелани Публикувано: 9 декември, 2019 Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 преди 41 минути , AlexandraKo каза: Сега точно, съм се тръшнала за едно чантЕ. Ама е The last one, на етикета нямаше цена и чакам,да разследват, за колко ще ми я дават:)))))Голяма драма, Намилсиха, ама не ми харесва цената. Ще бъде една друга:))))) Позната болка! И аз преди години силно страдах за една чанта. Снимай я. Маса народ ще бъде на януарски разпродажби по ЕвропаТА. Може да ти я намери на добра цена и да сигнализира. Колко му е да скокнеш! 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 9 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 преди 5 часа, patilana каза: Леле, веднага почвам да слушам! Отварям и ушите по - широко - да не изпусна някоя нота .. Споко, де!В четверг е l’opera, има време:))) преди 4 часа, Дани Магелани каза: Позната болка! И аз преди години силно страдах за една чанта. Снимай я. Маса народ ще бъде на януарски разпродажби по ЕвропаТА. Може да ти я намери на добра цена и да сигнализира. Колко му е да скокнеш! @Дани Магелани, няма драма. В този магазин има винаги голям избор на една марка, които харесваме. Става въпрос за такава, която ползваме за пътуване. Тоест, пътувалните ни крос-боди чанти са или Samsonite, или Hedgren.Харесах си една, от новата колекция на Хедгрин, направо бонбон:)))а имаше и една, от доста стар модел, дето нямаше цена. Ако ми бяха обадили подобаваща, щях да ги взема и двете. Амаа, на стария модел, ми обявиха , почти, като за новия, та не я взех. Купих само бонбона:))))) 2 Връзка към коментар
Светославов Публикувано: 9 декември, 2019 Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 Чанта, та чанта... КамичЕ по-бива. Ама още по-бива чанта и камиче 🙂 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 9 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 преди 31 минути , Светославов каза: Чанта, та чанта... КамичЕ по-бива. Ама още по-бива чанта и камиче 🙂 Днеска чантата, камИчето утре:))))))Едно по едно... 2 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 9 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 Днеска, докато Сър Антъни си другаруваше с неговите хора, аз доволно си се пошматках по магазините. Кажи- речи, всичката ни, многолюдна челяд, е натъкмена с подаръци. Тука е лесно - има огромен магазин на UNI qlo, деето си има всичко - и пухенки, и термобельо, и ризи, и пуловери, и всякакви всякакви всякаквости:)))) Не можах да отръшкам всичко, ама, утре продължавам. И за да не ми е съвсем празен денят откъм култура:))), се отбих в Sint Jakobskerk. Щото е в една пресечка на Главната:))) Напред в темата ви разказах за тази църква, която, според мен е страхотна и може да се мери с най- забележителните италиански църкви. И естествено, веднага се лепнах за параклиса на Дева Мария, където е гробът на Рубенс. Картината там, “Дева Мария, заобиколена от светци”, е дело на самия Рубенс, нарисувана, за да окичи погребалния му паметник.Някъде четох, че експерти смятат, че картината изобразява семейството на художника, а самият той, е в лика на Св, Георги. Смятат, смятат, ама, само Рубенс знае, какво е нарисувал:)))))) . Иначе, тече солидна реставрация на половината църква, която е умело замаскирана, с едни огромни пана. Покатерих се на скелето, като гледам, няма да свършат скоро. Ама, знае ли се?То и за метрото така си мислех, ама, не се оказах права:( Но пък, този път, беше отворен църковният трезор, дето има много красиви неща. За съжаление, там е тъмно и успях да снимам малко неща. Още малко снимки от църквата. Някъде четох, че в тази църква имало 100 вида мрамор. Не зная дали е така, но има, наистина изумителни мраморни елементи. По пода, по стените, по вратите. Като тези, по вратите имат две лица и са толкова ажурени и фини, че приличат на истински дантели. А какви дърворезби... Ето го планчето на църквата, практически, работи източното крило. Другото е в реставрация. Но хората идват тук, предимно, заради Рубенс и той е там:))) Следва... 16 Връзка към коментар
zon Публикувано: 9 декември, 2019 Сподели Публикувано: 9 декември, 2019 Преди 1 час, AlexandraKo каза: се отбих в Sint Jakobskerk Един от пътищата на пилигримите от Северна Европа към Сантяго де Компостела минава през този църква. Sint Jacobskerk се е намирала извън очертанията на града и те са отсядали в гостоприемница до църквата. http://www.sintjacobantwerpen.be/pelgrimskerk 5 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 10 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 10 декември, 2019 преди 10 часа, zon каза: Един от пътищата на пилигримите от Северна Европа към Сантяго де Компостела минава през този църква. Sint Jacobskerk се е намирала извън очертанията на града и те са отсядали в гостоприемница до църквата. http://www.sintjacobantwerpen.be/pelgrimskerk Да, ако се върнеш на първа страница в темата, съм го обяснила - и за поклонническата спирка, и за мидената черупка на Св.Яков, която я има в църквата, като релеф или изображение. Три са поклонническите маршрути, като този, до Сантяго де Компостела, е най- стар - казват, че съществува от повече от 1000 години. Трите най- важни религиозни поклонения, още от Средновековието и днес са: До гроба на Св. Петър в Рим - символ - кръстът. Да Божи гроб в Ерусалим - символ- палмовата клонка. До гроба на Св. Яков в Сантяго де Компостела - символ - мидената черупка. А защо мидена черупка? По въпроса има разни версии. Едната е, че когато поклонниците на Св. Яков, транспортирали тялото му по вода към Галисия, за да бъде погребан там, в морето страшна буря, разбила кораба и тялото потънало. След наколко дни, било изхвърлено на брега, цялото покрито с мидени черупки и абсолютно запазено. Друга версия казва, че след Сантяго де Компостела, поклонниците извървявали още около 80 км и стигали да нос Финистере, който се смятал за края на света. И от там си вземали мидена черупка, като доказателство, че са били там. Подобно на вземането на пръст от Божи гроб, на вода от река Йордан и пр. Освен това, мидата изобразявала различните пътища, които идват от различни посоки и се събират в една точка - на святото място. За това, пътят е указан с рисунка или релеф на мидена черупка, а поклонниците носят истинска мида. Ето, как веднага познаваме, собственикът на тази раница, за къде е тръгнал:)))) Следва... 21 Връзка към коментар
Kalina Ivanova Публикувано: 10 декември, 2019 Сподели Публикувано: 10 декември, 2019 преди 5 часа, AlexandraKo каза: Да, ако се върнеш на първа страница в темата, съм го обяснила - и за поклонническата спирка, и за мидената черупка на Св.Яков, която я има в църквата, като релеф или изображение. Три са поклонническите маршрути, като този, до Сантяго де Компостела, е най- стар - казват, че съществува от повече от 1000 години. Трите най- важни религиозни поклонения, още от Средновековието и днес са: До гроба на Св. Петър в Рим - символ - кръстът. Да Божи гроб в Ерусалим - символ- палмовата клонка. До гроба на Св. Яков в Сантяго де Компостела - символ - мидената черупка. А защо мидена черупка? По въпроса има разни версии. Едната е, че когато поклонниците на Св. Яков, транспортирали тялото му по вода към Галисия, за да бъде погребан там, в морето страшна буря, разбила кораба и тялото потънало. След наколко дни, било изхвърлено на брега, цялото покрито с мидени черупки и абсолютно запазено. Друга версия казва, че след Сантяго де Компостела, поклонниците извървявали още около 80 км и стигали да нос Финистере, който се смятал за края на света. И от там си вземали мидена черупка, като доказателство, че са били там. Подобно на вземането на пръст от Божи гроб, на вода от река Йордан и пр. Освен това, мидата изобразявала различните пътища, които идват от различни посоки и се събират в една точка - на святото място. За това, пътят е указан с рисунка или релеф на мидена черупка, а поклонниците носят истинска мида. Ето, как веднага познаваме, собственикът на тази раница, за къде е тръгнал:)))) Абсолютно ениклопедично и академично поднесено. То изчистено, лимитирано и изпилено до необходимата точка на кипене....дето веднага кипваш, поглеждаш натам и си казваш...тръгвам. И ако не може от днес за утре....поне си помечтаеш, па сложиш една точка на мястото и сядаш да скроиш план. Да знаеш де... С огромна благодарност, че ни търпиш да подскачаме наоколо и да ти се пречкаме на изумителното пътуване, което споделяш и с картинки, и с ноти 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 10 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 10 декември, 2019 преди 4 часа, Kalina Ivanova каза: Абсолютно ениклопедично и академично поднесено. То изчистено, лимитирано и изпилено до необходимата точка на кипене....дето веднага кипваш, поглеждаш натам и си казваш...тръгвам. И ако не може от днес за утре....поне си помечтаеш, па сложиш една точка на мястото и сядаш да скроиш план. Да знаеш де... С огромна благодарност, че ни търпиш да подскачаме наоколо и да ти се пречкаме на изумителното пътуване, което споделяш и с картинки, и с ноти Много ти благодаря! Безкрайно съм доволна, че ти харесва това, което пиша. Понякога се притеснявам, че съм много подробна. 😞 Но така си обичам - да си изясня всеки елемент, пък на когото му е интересно - ще го прочете. На когото не - ще го прескочи:)))) 4 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 10 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 10 декември, 2019 И така, днес половината ден отлетя, на едно изключително интересно място, където не може да се снима, не се говори на висок глас и не се правят резки движения:))))) Придружих Сър Антъни на Диамантената борса, по неговите дела. Какво нещо е животът, може и на сто години да си, и пак, да научиш нещо ново. :))) Вече казах, още миналата година, че всички, които имат офиси на Борсата са евреи. И болшинството от тях са ортодоксални. С няколко такива имахме срещи днес. Със Съра се ръкуват и прегръщат, на първия , като му подадох ръка, така се дръпна, все едно, се пази от огън. :((((Та се сетих, че сгафих много, подавайки ръка, по навик. Ортодоксалните евреи не се докосват до жена, освен, ако не е съпругата или кръвна роднина. На следващите срещи, просто си стоях кротко на заден план:((( и без това, никой не ми обръщаше внимание. Но пък, в последния офис ми дадоха една книга, за да се забавлявам и щракнах / с разрешение, естествено/, няколко нещица. Колко е важна обработката на диаманта. Картинките показват различните форми на диаманта - кръгла, овална, правоъгълна и пр.На първата серия са показни не добре шлифовани диаманти. Втората серия показва прилично ниво на обработка. Третата - висш пилотаж:)))Говорим за един и същи диамант, обработен по различен начин, в зависимостот това, в какви ръце е попаднал. И с просто око е видна разликата: Да, вижда се разликата, ама, на картинка:)))),,Или ако ги има , всичките налични пред окото, в достатъчно голям размер:)))В действителност, не е толкова лесно, като гледам, за какво оглеждане с лупа, микроскоп и мерене на линии, фасети, пък къде е и колко е “ светлото кръгче” и пр. За това, съвет от мен: ако ще си купуваъе диаманти, си намирате един свестен бижутер, със знания в материята и му възлагате задачата.Иначе, рискът е голям:)))’ш Та, като свършихме с нашите приятели, отидохме къдееее? Следва... 13 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 10 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 10 декември, 2019 Запътили сме се, към музея на димантите или DIVA, който е открит в началото на 2018 и се намира в една красива, средновековна сграда, тоооочно, на гърба на Кметството, току- до Гроте маркет. Входът - за билети се плаща само с карта. Не приемат в брой. На гърба на рецепцията е сувенирният магазин. На долния етаж има гардероб за дрехите и заключващи се клетки за багажа. Навалица нямаше, бяхме си само ние:)))) Има аудиогид на няколко езика. Не ми хареса това, че няма информационни панели и се чудиш, кое, точно, какво е. Има забележителни неща, но те са скрити в едни чекмедженца, естествено, под бронирано стъкло и защитени, но в полу- тъмната зала, не се вижда целият блясък и красота на невероятните бижута. Лично мнение. Иначе музеят е структуриран на 6 залички. Wunderkammer е първата зала. В нея, освен бижута, има и разни предмети, предимно, за украса на интериора. Всеки предмет си има история. Atelier е следващата зала, където се проследява процеса на отливане и обработка на среброто и рязането и обработката на диамантите. International trade room - следващата заличка. Мултимедийни панели и въртящият се глобус разказват за 550 годишната история на връзката между диамантите и Антверпен и показват пътищата, по които те се “стичат”, точно тук. Dining room е следващата зала. Скъпоценни сребърни сервизи , изящни кристали, подредени, като за краски прием:)))) Vault е петата зала, която не работеше, та не я видяхме. Снимката е от нета. Boudoiar е последната зала. С много красиви ювелирни произведения. Ето малко снимки. Не са с добро качество, защото е полу- тъмно , но все пак, за информация. На втория етаж има и магазин, където могат да се купят и бижута, и диаманти. Но цените са далеч по- високи от нормалните. Но магазинът е много красив:))) В заключение да кажа, че очаквахме повече:(( Ама - колкото - толкова. Видяхме го, че иначе, щеше да ни човърка съмнението, че пропускаме нещо... Следва... 15 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 10 декември, 2019 Автор Сподели Публикувано: 10 декември, 2019 На прибиране щракнах някоя снимчица, на светещата градина пред Катедралата, от Гроте маркет и ледената пързалка. Тази светеща градина, не си спомням, дали я имаше миналата година, много е красива - интересна хрумка. Това, дето ври и пуши и прилича на казана на Дявола, играе ролята на отопление, че около него се беше скупчил народ и се грееше:))))) И как да не ти стане празнично, и как да не ти се допие глю вайн, и как да не ти се дояде вурстче на скара, при всичките тези красоти:)))И при положение, че хората са ти го осигурили, на всяка крачка. Така че, пийнахме - хапнахме, пътьом, каквото се полага, за празничното настроение и се прибрахме доволни:))). Следва... 19 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега