дневник Седмица в Йордания - моята програма

[Captain45]

Програмата е готова. Взехме си и джордан пасове, защото ще посетим повечко места. Букнахме хотелите. Остана само този в Аман. Някакви препоръки?

1. 19.12. Кацане в Акаба в 19:30 ч., такси до хотела, вечеря, нощувка.

2. 20.12. Закуска, плаж, шнорхелинг, обяд, плаж или разходка из града, вечеря, нощувка.

3. 21.12. Закуска, наемане на кола, пътуване до пусинята, дневен трип с джип, нощувка в пустинята.

4. 22.12. Сутринта рано към 9 ч. да сме тръгнали след като сме видяли изгрева в пустинята. Пътуваме до Мъртво море. Ако тръгнем към 9 ч. ще сме там около 13 ч. идеално време да направим плаж, кални бани и къпане в морето. След плажа продължаваме към Мадаба, тъй като е близо и ще нощуваме там. 

5. 23.12. Закуска, тръгване към Джареш, около 2 часа път, т.е. към 11 ч. може да сме там, разходка и разглеждане, обяд и връщане към Аман, вечеря и нощувка.

6. 24.12. Закуска, разглеждане на забележителностите на Аман, обяд и потегляне към Уади Муса за нощувка.  Ако има други магеланци по това време в Аман може да се видим.

7. 25.12. Ранно ставане, разглеждане на Петра до към 15 - 16 ч. и тръгване към Акаба, вечеря и нощувка.

8. 26.12. Закуска, релакс, разходки или плаж до към 11 ч. след това  на летището, защото полета ни е в 13:35.

 

Ако има и други магеланци на тези дати може да се засечем.
 

[gini]

преди 24 минути , plamenk каза:

Програмата е готова. Взехме си и джордан пасове, защото ще посетим повечко места. Букнахме хотелите. Остана само този в Аман. Някакви препоръки?

1. 19.12. Кацане в Акаба в 19:30 ч., такси до хотела, вечеря, нощувка.

2. 20.12. Закуска, плаж, шнорхелинг, обяд, плаж или разходка из града, вечеря, нощувка.

3. 21.12. Закуска, наемане на кола, пътуване до пусинята, дневен трип с джип, нощувка в пустинята.

4. 22.12. Сутринта рано към 9 ч. да сме тръгнали след като сме видяли изгрева в пустинята. Пътуваме до Мъртво море. Ако тръгнем към 9 ч. ще сме там около 13 ч. идеално време да направим плаж, кални бани и къпане в морето. След плажа продължаваме към Мадаба, тъй като е близо и ще нощуваме там. 

5. 23.12. Закуска, тръгване към Джареш, около 2 часа път, т.е. към 11 ч. може да сме там, разходка и разглеждане, обяд и връщане към Аман, вечеря и нощувка.

6. 24.12. Закуска, разглеждане на забележителностите на Аман, обяд и потегляне към Уади Муса за нощувка.  Ако има други магеланци по това време в Аман може да се видим.

7. 25.12. Ранно ставане, разглеждане на Петра до към 15 - 16 ч. и тръгване към Акаба, вечеря и нощувка.

8. 26.12. Закуска, релакс, разходки или плаж до към 11 ч. след това  на летището, защото полета ни е в 13:35.

 

Ако има и други магеланци на тези дати може да се засечем.
 

В Аман бяхме в хотел Ibiza. Добър хотел, чисти стаи и добро обслужване, с безплатен паркинг, избирахме го да е близо до околовръстното. Далече е от центъра. 

[Captain45]

Ако има още един или двама желаещи за трип на 21.12. в пустинята може да букнем заедно и цената става с 10JD по-малко на човек. Ще бъдем с кола, така че можем да ви вземем от Акаба и на другия ден сутринта да ви върнем в Акаба или да ви закараме до Мадаба където ще нощуваме. https://www.rumstars.com/one-day-one-night-jeep-tour-classic-bedouin-tour/

Редактирано 14 декември, 2018 от plamenk

[Георги]

На 19-и и 25-и сме заедно 🙂

 

Помисли да наемеш колата още на 20-и. На практика цената ще е същата, а туровете из пустинята почват рано сутрин, със сигурност искаш да тръгнеш рано към Уади Рум, а не тепърва да се занимаваш с колите. Това ще помогне и шнорхелинга на 20-и, защото до колкото четох най-хубавия е на юг от Акаба, където трябва да ползваш пак таксита. Поне това беше моята линия на мисъл при положение, че го правя подобно на вас, но отместено с два дни по-късно. 

[Captain45]

Колата я букнахме още от 19-ти на летището. Това горе беше най-първоначалния план. Само ще видим дали ще я докарат на летището или ще ни вземат със бус до офиса в центъра, защото при резервацията беше написано с посрещане и трансфер. А за гмуркането на 20-ти някъде четох, че лодките тръгват от кея и не е нужно да се ходи с кола до японските градини където са рифовете. Ние последната вечер си букнахме хотел на южните плажове под японските градини, та евентуално до към 11 ч. да направим още един плаж и от там газ към летището.

Редактирано 17 декември, 2018 от plamenk

[Captain45]

След като програмата беше готова, отпуските пуснати вече бяхме готови за Йордания. Ще се опитам да ви разкажа как мина нашето пътуване в Йордания и как усетихме тази страна. Ще използвам програмата, за да мога да разкажа ден по ден как ни мина пътуването. И така ден 1 - 19.12.2018. 

С моята приятелка имахме уговорка да се срещнем направо на терминал 2 на софийското летище, защото тя пътуваше от Стара Загора. Имаше малки проблеми с трафика в София, но в последния момент успяхме да минем секюрити чека и да се качим на самолета. Оказа се, че не е трябвало да бързаме много защото една жена беше успяла да си загуби паспорта межу автобуса и самолета, та се наложи да изчакаме около 40 мин. докато го намерят. По едно време искаше да слиза даже. И така с лек фалстарт след 3 часов полет кацнахме на летището в Акаба. Закъснението беше наваксано и почти по разписание се преземихме. Летището е малко и в този ден освен нашия полет е имало още два. Първо се минава през две гишета, за да ви сложат печат за виза. Видях, че имаше общо 4 гишета, но само 2 работеха, та за около 15-20 мин. успяха всички от нашия полет да минат. На две от тях имаше залепени табели с джордан пас и се зарадвах, че може би ще минем по-бързо, тъй като си бяхме купили джордан пасове, но нямаше такова нещо. Може би ако има повече туристи и работеха и 4-те гишета тогава щеше да има някакво предимство. След получаване на визата минахме паспортен контрол, като там има и скенер за очи, но не видях да го ползват или поне при мен не го използваха. След това минавате на един скенер за багажа. Но май този скенер е повече за отчитане на дейност отколкото да проверяват нещо. Оказа се, че можеш да си внесеш в чекирания багаж доста алкохол и храна. В самолета се запознахме с един колега който пътуваше за Египет и носеше на роднините си бутилки с ракия, вино, баница и други коледни подаръци без да е имал проблем на излизане от летището. На самия изход има две гишета, едното е на мобилен оператор, а другото на автобусната компания с разписанията на атобусите. Има и табелка с цените на такситата от летището до Акаба, Петра, Уади Рум и т.н. На самия изход с табелка AVIS ни чакаше един служител, който ни заведе до колите, където друг служител ни предаде колата. Попълнихме протокола за предаване, като ми снимаха шофьорската книжка и кредитната карта заедно с протокола. Всички драскотини и проблеми по купето бяха маркирани, аз само огледах и снимах с телефона. Политиката за горивото беше пъен-пълен, но когато взех колата беше на 2 черти и това беше отбелязано в протокола. Включих си навигацията и поехме към хотела в Акаба. На излизане от летището има един военен пост през който се мина, но не ни спряха. Добре дошли в Акаба.

 

Имахме букнати 2 нощувки в хотел TAJ , който е близо до централната част на Акаба. Хотела е в нова сграда, рецепцията на 2-рия етаж и е тип апартмънт стил. Там се засякохме с още българи от нашия полет. Хотела е чист, на рецепцията ни приеха добре, момчето ни отговори на въпросите и ни регистрира. Препоръча ни два ресторанта, като искахме да опитаме местна храна и морска. Около хотела кипеше ново строителство, а от задната страна коментирахме, че е като в Бейрут 🙂

 

Настанихме се и отидохме с колата до Карфур да си купим вода и провизии за пътя. Ето така изглежда отвън магазина.

 

 

Има паркинг пред него и е удобно да се отиде с кола. След пазаруването реших да паркирам пред хотела и от там да се пуснем пеша към центъра, където въпреки късния час беше вече след 22:30 ч. всичко работеше и беше оживено. Първо обменихме долари в динари при курс 1 долар за 0.71 динара без комисионна от препоръчаното от форума бюро. Там можеше да се обмени и евро и курсът в този ден беше 1 евро за 0.81 динара. Това е сайта на бюрото: https://alawnehexchange.com/ после видяхме още едно в Акаба и в Мадаба и в Аман. Следващата ни цел беше да намерим ликьор шопа. От темата за Йордания се бях ориентирал в коя част е и се запътихме натам. По пътя беше много шарено със всякакви магазини и сергии и всичко работеше.

 

 

 

Навигацията ни отведе до заветния магазин. От където си купихме вино и бира. Така изглеждата повечето магазини за алкохол в Йордания

 

 

Решихме да пробваме местното вино и сгрешихме 🙂 Ако знаех, че мога да си донеса от България, щях да чекирам единия багаж. Общо взето цените бяха по две от тези в БГ. А виното им не става. Бирата Петра не беше лоша. След като открихме този магазин се оказа, че около него има още 5-6 такива но малко по-закътани и скрити в малките улички. В Йордания това ми направи впечатление, че например магазините от един тип са на едно място, а от дргу тип на друго, но всичките един до друг. Например магазини за ядки, няколко един до друг, след това магазини за сувенири и те няколко един до друг, магазини за алкохол и  всичките в едно каре събрани. Вече минаваше 23:30 ч. когато решихме да потърсим къде да вечеряме. Има цяла улица с ресторанти един до друг. Но повечето или затваряха или бяха затворени вече. Препоръчания от форума Al-Shami ресторант за наш късмет работеше, макар да нямаше нито един клиент. Качихме се на втория етаж на терасата и си поръчахме вечеря. Храната е много вкусна и хумоса който опитах там беше най-хубавия който опитах в Йордания. До колкото разбрах май кухнята му е сирийска. Получихме комплимент от ресторанта една чиния с четири вида разядки и една кисели краставички и люти мариновани чушлета. 

 

 

 

 

Всичко което си поръчахме беше вкусно. Аз хапнах и една рибена супа, която беше с интересни подправки, но ми хареса.  Много ни хареса и чипса направен от арбаски питки. След като хапнахме вече доста уморени се прибрахме в хотела. На другия ден имахме планиран плаж на Червено море и гмуркане.

 

[Captain45]

Ден 2 - 20.12.2018 г.

 

Тъй като в този хотел нямахме включена закуска, направихме си кафе (до рецепцията има автомат за вода със студена и гореща), закусихме в стаята и поехме към плажовете на Червено море. Този ден го бяхме определили за плаж и гмуркане. Бяхме си набелязали плажовете пред Японските градини. Преди да тръгнем минах през най-близката бензиностанция до хотела, която се оказа, че не приема карти и платих кеш. Цената навсякъде за А90 бензин беше 0.75 динара за литър, което прави приблизително около 1,80 лв. Дизела беше по-евтин. След около 15-20 мин. бяхме пристигнали до плажовете по един хубав път. Има само един полицейски пост. На всички полицейски постове по пътищата общо взето като наближим и видят, че сме чужденци ни даваха знак да продължим без да ни проверяват. Докато местните ги спираха и проверяваха. Плажната ивица там е доста голяма и широка. Има чадъри, няколко заведения и там се намира и Аквариума на Акаба, който не работеше. Имаше много малко хора на плажа, предимно руско говорящи. Има безплатен паркинг. Интересно е като гледка, защото от едната страна планинко пустинен изглед, а отдругата морето и отсреща Египет пак с планинско пустинен изглед.

 

 

това със шарените цветове е хотела в който щяхме да нощуваме в последната вечер, за да можем да направим един плаж и гмуркане преди полета.

 

Водата беше топла и много приятна за плуване и гмуркане. Времето беше отлично за плаж.

 

 

 

 

Докато обикаляхме за да разгледаме един местен ни предложи разходка с лодка за гмуркане до рифовете и потъналия кораб, като почна пазарлъка от 30 динара за час, после стигна до 25 динара за час и половина. Решихме, че не ни устройва тази цена, а и рифовете бяха на няколко метра от брега. Водата кристално чиста, а под водата кравиви коралови градини с много риби. За съжаление не бях взел с мен камера за снимане под вода, за да ви покажа красотата, но най-добре е човек да го види с очите си. На плажа останахме до към 16 ч. когато излзезе вятър и решихме да се връщаме към Акаба. Спряхме да разгледаме първо замъка в Акаба, който е на крайбрежната улица, но е затворен, както и музея към него, защото правят ремонти.

 

 

Имаше много красиви стъпала до него

 

 

Там се намира и площада на арбската революция на който на един огромен пилон се вее йорданското знаме

 

 

Отстрани е плажа на Акаба Al-Ghandour, от където можете да си наемете лодка с прозрачно дъно и да се разходите за час, два. Имаше доста хора които предлагаха тази услуга и като се разговорихме с един от тях накрая офертата му беше 10 динара за час и половина.

 

 

После разгледахме джамията която е близо. След това бяхме решили да хапнем морска храна в ресторанта който ни препоръчаха. Като отидохме, видяхме, че има още няколко ресторанта които предлагат предимно морска храна. В ресторанта нямаше други хора да вечерят и нещо не ни хареса нито обстановката, нито рибите които предлагаха, така че решихме да отидем до  другия ресторант който ни препоръчаха с местна кухня. По пътя се поразходихме из магазинчетата и попаднахме на ето този образ, който беше доста находчив в търговията

 

 

Заговори ни на български, но се оказа, че знае само няколко фрази 🙂 Покани ни в магазина си, почерпи ни с чай и опитахме от фурмите. От там си купихме маски за лице от Мъртво море в малки разфасофки, за да могат да минат в ръчния багаж. Общо взето навсякъде ни посрещаха с усмивка и добре дошли в Йордания. И винаги започваха с въпроса от къде сме. А въпросния търговец ни беше чул, че говорим на български и затова ни поздрави на български и ни показа надписа на магазина 🙂 Намерихме препоръчания ресторант с йорданска кухня, който се казва Hashem Sons и е на улицата с другите ресторанти където вечеряхме предната вечер.  Това е менюто му

 

 

Ресторанта е малък и изглежда като място за бързо хранене, но има и маси на улицата и в една малка стая. Докато чакахме поръчката си забелязах, че доста от местните си вземаха храна за вкъщи. Цените бяха много ниски на фона на другите ресторанти. Повечето ястия бяха с цена 1, 2 или 3 динара.

Храната не беше лоша, но не беше толкова вкусна колкото в предния ресторант, който е на 20 метра от този. Може би не случихме защото зехтина който използваха имаше по-странен вкус и от там вкуса на цялото ястие беше по-различен.  

 

 

Пак имаше комплимент от люти чушлета и кисели краставички.

 

 

Като хапнахме решихме да се разходим до една препоръчана сладкарница от форума, за да хапнем кюнефе за десерт. Но преди да стигнем до нея попаднахме на ето тази, която е близо до ресторантите

 

 

Видяхме, че доста от местните си хапват десерти там и имаше кюнефе два вида, едно по-тежко и едно по-леко. Поръчахме си от по йордански и много ни хареса. Четвърт порция един динар, т.е. килограма е 4 динара. Всички сладкиши изглеждаха доста хубаво. Това е на ъгъла 

 

 

От този знак можете лесно да се ориентирате към ликьор магазините по стрелката Ал Бараках. Решихме все пак да видим и другата препоръчана сладкарница и да направим снимки на кръговото след нея, че през нощта го осветяват много хубаво. Тя се казва Пистачо суитс и се намира на 50 метра преди това кръгово

 

 

 

И тук сладкишите бяха на ниво и много вкусни. Черпят те с кафе на вратата а вътре опитахме почти всичко безплатно. Питахме какво е това, какво е онова и те ни дваха да опитваме. И тяхното кюнефе беше много вкусно. Там цената беше 5 динара за килограм. После се разходихме обратно до хотела и по леглата, че утре ни чакаше Уади Рум.

 

[Captain45]

Ден 3 - 21.12.2018 г.

 

В програмата първоначално бяхме решили първите 2 дена и до пустинята да ползваме такси и след това да наемем кола, но се оказа, че за една седмица цената излиза по-изгодно и колата я наехме още вечерта когато кацнахме на летището. Така, че след сутришното кафе и закуска поехме към Уади Рум. Навигацията ни беше сметнала, че пътя е около 1 час от нашия хотел, така че тръгнахме в 9 ч., тъй като имахме уговорка с хората от лагера в пустинята да ни чакат в 10 ч. на паркинга в селището. Пътя от Акаба е по магистралата, като последните няколко километра са по малък път до центъра за посетители. 

Пред него има малък паркинг където спряхме, заверихме си джордан пасовете и имахме уговорка когато сме там да се обадят на хората от лагера да ни чакат на паркинга. 

 

 

 

Тъй като не намерихме други съмишленици за тази дата в пустинята от Rum Stars не пожелаха да направят някаква отстъпка от цената, бяхме се свързали с друг лагер с който си организирахме тура в пустинята и спането. Моята приятелка след преговори със собственика беше договорила полудневен разширен тур с продължителност между 4 и 6 часа за двама, включващ нощувка, закуска, обяд и вечеря за 80 JOD. Такава е и цената на Rum Stars, но при група от 5 човека, а ние бяхме само двама. В крайна сметка останахме доволни, защото нямаше други с нас и оставахме по различните места в пустинята колкото си поискаме.  От центъра за посетители продължихме с колата до паркинга в селището, където ни чакаше сина на собственика. На самия вход никой не ни спря да види дали имаме билети или пасове. На самия паркинг пред посетителския център имаше един бедуин който ни попита дали имаме билети и като му казахме, че сме с джордан пасове ни показа къде да отидем в посетителския център. Предполагам, че ако нямахме уговорка с нашия лагаре, щеше да ни оферира тур и лагер в пустинята. Така, че и да отидите без уговорка на място ще можете да си намерите и тур и лагер. Младежа ни посрещна и ни натовари с багажа на неговия джип, който имаше екстра за нас. Покрив 🙂 Другите които срещнахме в пустинята нямаха такива екстри.

 

 

После мина през селището и спря пред тяхната къща предполагам където беше баща му с който бяхме си писали през Whats app. Дъртия циганин ни поздрави и като потвърждавахме програмата ни каза, че се бил объркал и цената била по 80 на човек, а не общо за двамата 😃 Да, ама не беше попаднал на правилните хора 🙂 Ако бяха някои неподготвени западняци сигурно щеше да му мине номера, но след като сме се подковали с информация от магеланския форум, няма как да мине на нас този номер. Не му стана приятно но се разделихме с усмивки след като му платих. Все пак на няколко места беше написал какво предлага и ясно, че е за двама, а не на човек се съгласи с "неохота". После продължихме с младежа през селището като спряхме пред един магазин от където купи два пакета, които се оказаха обяда ни и вода. От там почти към края на селището преди да започне пустинята спряхме да зареди гориво като спомена че това е бедуинска бензиностанция. Представляваше един двор пълен с туби и един човек пълни резервоарите от туба. 

 

 

На снимката е и нашия гид, който се оказа доста мързелив 🙂 На всеки обект ни обясняваше набързо кое какво и отиваше да пуши наргилето си и да пие чай с другите араби в тентите под всеки обект. Видях, че от други турове водачите им ги развеждаха и обясняваха историята на мястото. Та покрай другите групи и ние научихме нещо 🙂 Макар, че нас това ни устройваше, защото се размотавахме колкото си искаме без някой да ни придружава или да ни кара да бързаме за следващото място. Първо посетихме извора на Лоранс Арабски. След няколко минутно катерене се разкрива много красива гледка към пустинята. Изкачването не е трудно, но все пак зависи от хората как възприемата височините. Имаше едни китайчета които навръщане се пускаха по дупе, че нещо ги беше хванал страха от високото. 

 

 

 

 

И едно селфи с новата ми кърпа за глава, за която споменах в темата за Йордания, че успях да я спазаря в Акаба за 3.5 динара

 

 

Долу в ниското се вижда една скала на която има пиктограми от Nabateans and Thamud people. Също така има и камили ако решите да се снимате или пояздите. От тук се отправихме към дюната с червения пясък Wadi Um Ishrin, където можете да карате и сноуборд, само дето нашия гид нямаше такъв в джипа 🙂 Там ни предложи да обядваме в шатрата под дюната след като се поразходим по нея. Пясъка по нея е невероятно фин и червен. Много е приятно да се разходиш бос по нея. А това са снимки от върха й.

 

 

 

 

 

След като си починахме и хапнахме в палатката в  подножието на дюната се натоварихме на джипа и продължихме към Jabel Khazali Canyon, който е много близо. Там пак има палатка където можете да пиете чай ако искате. Каньона също е много красив и впечатляваш и има древни рисунки от хорта населявали това място. 

 

 

 

 

 

 

 

Имаше вода и не можеше да се влезе по-навътре. Аз можех, но не ми се мокреше и реших да се задоволя само с това

 

 

 

 

Това е входа на каньона

 

 

 

След каньона по програма следваше Um Fruth Bridge една скала с арка на която можеш да се снимаш. Там имаше най-много хора и трябваше да почакам, за да се поосвободи малко. Най-вече от китайските туристи. Забелязъл съм, че са много нахални и не ги интересува никой друг около тях.

 

 

в дъното се вижда и нашия лагер, а нашия водач го помолих да спре от другата страна, за да направя снимки на тръгване, но явно вече бяхме пресрочили времето за което бяхме платили, защото като се качихме директно отпраши към лагера.

 

 

 

 

 

 

След като се полюбувахме на гледката се натоварихме на джипа и отпрашихме към нашия лагер без да спрем за обещаната снимка.

Лагера се оказа точно отсреща и след като вече съм бил там, сега бих си запазил само нощувка и обиколил местата пеша. Така ни изглеждаше лагера

 

 

А това е голямата палатка отвътре

 

 

След като се настанихме ни показаха тъкмо как слагат вечерята в традиционната си пещ под земята. Решихме да се разходим пеша до една скала наблизо от където би трябвало да се вижда добре залеза. Като започнахме да наближаваме скалата изведнъж отвсякъде започнаха да пристигат джипове с други туристи. Явно това е едно от местата за наблюдаване на залеза в пустинята. На около стотина метра от скалата към нас се приближи друг джип и от него се показа дъртия циганин, който ни бил видял да ходим пеша и се върнал да ни качи и закара до скалата и предложи да ни закара навръщане до лагера. Но ние предпочетохме да се разхождаме пеша, на което той остана много учуден, че ставало тъмно и дали сме щели да се оправим 🙂 Беше много любезен, но според мен искаше да изкара някой допълнителен динар. След като не успя сутринта 😉

 

 

Само този джип разваляше хубавата гледка. Точно под тази скала имаше друг лагер. А между скалата и нашия лагер видяхме още един. Имаше доста българи освен нас.

 

 

 

И по обратния път към лагера

 

 

Като махнем растителността направо си беше марсиански пейзажа. Оказа се, че през дъждовния сезон, който бил към април месец пустинята ставала изцяло зелена. Доста растения видях по пътя. В лагера се прибрахме след около 30 минути. Починахме си малко и стана време за вечеря. Докато чакахме да стане готова вечерята в общата палатка пихме чай и се запознахме с останалата група в лагера. Бяха две двойки от Австрлалия, една двойка европеец с китайка и две рускини. Бяхме се събрали около огнището. Накарахме ги да ни потанцуват малко и попеят, но нямаше изпълнители с инструменти, а пуснаха песни от радио. После ни изведоха навън до пеща да ни покажат как изваждат храната. Сервираха я на блок маса, където имаше няколко вида салата, разядки, арабски питки и подправки. Хапнахме, повеселихме се и всеки по палатките. В лагера имаше хубави тоалетни и душове, но водата беше само студена. Не видях дали имат слънчев бойлер. Когато пристигнахме в лагера след обиколката в палатката беше над 20 градуса награята от слънчевите лъчи. През нощта не беше студено. Температурите не паднаха под 10 градуса. А извадихме късмет, че имаше пълнолуние и през нощта беше ден 🙂 Невероятно красиво, защото освен силната луна явно светлината се отразяваше и от пясъка и беше нереално. Да спомена, че бяхме в Black Irish Camp. 

[Captain45]

Ден 4 - 22.12.2018 г.

 

По програма имаме ранно ставане за изгрева и после поемаме към Мъртво море. Събудихме се рано с цел да видим изгрева. Поехме в посока набелязана от предния ден където предполагахме, че ще се вижда добре изгряващото слънце над пустинята, но имаше ниско облаци и освен това планини, които не позволяваха да се направи хубава снимка. Малко по-далеко от лагера но в друга посока имаше една огромна червена дюна която я беше огряна от слънцето и предполагам, че ако бяхме се запътили натам щяхме да имаме по-добра видимост към изгрева. Но до нея трябваше да повървим малко повече, а имахме доста път през днешния ден. Така че се върнахме в лагера, закусихме, като закуската не беше нещо особено. На блок маса в голямата шатра имаше сварени яйца, топени сирена, разядки, арабски хлебчета, два вида сладко, някакви сладки като бишкоти, чай и кафе. Към 8 ч. двете рускини се качиха на единия джиб който докара закуската понеже бързаха да хванат някакъв автобус. Ние се качихме към 8:30 ч. заедно с двете двойки от Австралия и ни закараха за около 30 мин. до паркинга където ни беше колата. Австралийците и те бяха без кола и от там им предложиха такси до посетителския център който е на 6 км. Ако сте без кола е хубаво да се уговаряте с този който ви прави тура да ви върне до посетителския център от където тръгват автобусите,  иначе ще трябва да платите на такси от селището до там. Предполагам това е част от играта, за да им оферират такси направо до Акаба. Ние бяхме готови за потегляне в 9 ч. към Мъртво море. Бяхме решили да използваме така наречената свободна точка за достъп до морето, където има горещ минерален извор. Зададох координатите в навигацията и минахме по един много красив път, който се виееше в планината. 

 

 

А гледките по пътя бяха ето такива

 

 

След което продължихме по магистралата покрай Мъртво море. Там заредих на една бензиностанция Тотал с карта и тогава за първи път установих как добавят един процент към сумата за плащане с карта. Пътя покрай Мъртво море също беше много красив и нямаше много коли. Към 13 ч. спрях първо на едно място където имаше достъп до морето, но там обикновено ходят местните. Имаше полицейски пост там и след като ни видяха, че спираме ни обясниха, че има друга точка след още 3 км. и там имало горещ минерален извор. Предполагам, че не искаха да изкушаваме местните 🙂 Та продължихме още 3 км. до другата точка и там имаше нещо като паркинг с няколко заслона, които бяха запустели. Може би през силниня сезон има някакви услуги които предлагат там. Паркирахме колата и се спуснахме до морето. На 50 метра от там има река която се влива и е с по-топла вода, но беше леко мътна. А на самия плаж бликаше малко изворче с топла сладка вода. Оградих го с камани и издълбах малко кал с която се намазахме от главата до петите 🙂 Получи се естествено джакузи с топла вова точно на самия бряг. Поплувахме или по-скоро полежахме върху водата. Усещането е невероятно. Водата е толкова солена, че горчи. А като се разместят пластовете се виждат как се движат различните слоеве с различна концентрация. Ако се опиташ да плуваш бруст е невъзможно, защото краката ти стоят отгоре 🙂 Трябва да си носите обувки за плаж, защото от солта камъните са доста остри и не е приятно да се стъпва по тях. Също трябва да внимавате къде стъпвате, защото има слоеве от сол които са меки и потъвате в тях. 

 

 

След това си взехме по едно джакузи, за да свалим солта от нас. Хубаво е да си носите една празна бутилка с вода, за да може да се поливате и изплакнете по-добре. От там бяхме решили да се качим до планината Небо, за да разгледаме комплекса с жезъла на Моисей и да направим няколко снимки на залеза от там. Пътя първо минава покрай градини с финикови палми и доста оранжерии а отстрани се продават много видове зеленчуци и плодове. Минахме и покрай големите комплекси на Мъртво море, но нещо не ме впечатлиха и мисля, че взехме правилното решение да се направим плажа в свободната точка, а не на някой от плажовете на тези комплекси. После пътя криволичи много красиво в планината към върха където е комплекса.

 

 

 

За наше съжаление беше вече 16:20 ч. и охраната не ни пусна като казаха, че затварят и гонеха всички туристи които бяха вътре. Отказаха да ни пуснат за 10 минути само да разгледаме. Явно бързаха да се прибират. Не успях да видя какво му е работното време на комплекса, но според мен е поне до 17 ч. а на охраната не им се работеше вече. Изчакахме малко, за да видим залеза преди да поемем към Мадаба която е на 8 км. от там.

 

 

 

От там за половин час бяхме в хотела, който се намира точно срещу църквата с мозайките, Moab Land Hotel. След една обиколка на уличките в центъра около хотела успяхме да паркираме точно пред входа. Хотела е от средна хубост, общо взето чист и с хубава тераса на покрива където сервират закуската. Идеален е за една нощувка и се намира на 5 минути от всички забележителности в Мадаба. На рецепцията ни дадоха една карта и ни препоръчаха ресторанти, показаха ни какво да разгледаме, къде има обмено бюро и все полезна информация за града. Хвърлихме багажа в стаята и слязохме да се разходим из нощна Мадаба

 

 

Разгледахме магазинчетата в улиците около хотела, купихме много хубави йордански фурми на цена от 4 динара за килограм.  И намерихме и една сладкарница с вкусни десерти докато отивахме към единия препоръчан ресторант. Ресторанта беше разделен на две в едната част като кафене с  наргилета и масички за кафе, а другата като ресторант големи и хубави маси. Интериора беше половината арабски, а другата половина с православни символи и мозайки. Собствениците май бяха ливанци. Кухнята беше интернационална. Супата им от леща беше много вкусна. Може да се плаща и с карта. Името му е Ayola Cafe and restaurant.  А другия препоръчан ресторант с местна кухня е Jaw Zaman Restaurant and Caffè  jawzaman.weebly.com , но в него не сме влизали.

[Captain45]

Ден 5 - 23.12.2018 г.

 

Днес ни предстоеше по-интензивен ден с доста места за обикаляне. Така, че станахме рано, закусихме на терасата на хотела. Общо взето закуската е стандартна, варени яйца, домати, краставици, масло, топени сиренца, сладко, мед, разядки с тахан, арабски хлебчета, кафе и чай. На терасата беше хубаво и имахме гледка към двора на църквата с мозайките. Имаше и люлка и джакузи, което беше покрито и не работеше. След закуска разгледахме първо църквата отсреща. Имаше даже служба сутринта

 

 

След това продължихме към архилогическия парк II 

 

 

 

 

 

Тук никой не ни поиска билети или джордан пас. Освен нас влязоха една група с гид, който им обясняваше историята на това място. Продължихме към архелогическия парк I, който се намираше на съседната улица. Там има каса и ни провериха джордан пасовете.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наблизо е университета в Мадаба, където студенти правят възстановки на мозайки, а също така можете да си купите различни мозайки от тях като сувенири на много по-ниски цени. Ние влязохме в един workshop, където имаше няколко студента работейки над големи пана с мозайки, а техния преподавател ни показа изработените мозайки и ни обясни, че същите в магазинте малко по-нататък ги продвавали на двойни и тройни цени, и че ако желаем можем да си купим от тях. Но с ръчен багаж не ми се мъкнеше допълнително няколко килограмови мозайки 🙂

От там потеглихме директно за Джераш. Минахме покарй Аман като имаше леко задръстване на една от магистралите в града. Но общо взето бързо минахме и вече придобихме частична предствава как карат в Аман 🙂 В Джераш бяхме към 11 ч. и паркирахме отстрани до посетителския център, където има безплатни места за паркиране отстрани на пътя. Имаше вече доста паркирани коли под наем. Времето беше леко облачно, но топло. Идеално за разходка, която ни отне около 3 часа. Джераш е невероятен град. Това което бях прочел за него, че е най-запазения цял римски град. Наистина е колосална гледка и трябва да се разгледа. Тези римляни са били голяма работа. Като се мине покрай посетителския център и тоалетните се стига до проверка на билетите или пасовете. От там се влиза в римския град за разглеждане

 

 

 

 

Има и архелогически музей, който е малък но интересен за разглеждане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След уникалната разходка в Джераш се отправихме към Ажулн, за да разгледаме замъка, който са го построили кръстоносците. Пътя минаваше през малки градчета и се катереше нагоре в планината, където на един връх беше кацнал замъка. От там имаше невероятна гледка на 360 градуса. Не случайно са го избрали това място. На входа си показахме пасовете и имаше проверка със скенер на багажа.

 

 

А това е гледката от замъка

 

 

И самия замък

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От там бяхме решили да се спуснем към долината на река Йордан и да я видим и обратно през As Salt към Аман където щяхме да нощуваме.

Пътя лакатушеше през планината докато не се показа долината на река Йордан. Там имаше много зелинина, градини и оранжерии. На пътя продваха различни плодове и зеленчуци, като спряхме да купим портокали, но нещо не успяхме да се спазарим, защото почнаха с много висока цена а и като опирахме портокалите не бяха толкова вкусни и сладки като първите които купихме от Акаба. Иначе почнаха от 3 динара за килограм и веднага смъкнаха на 2 и като тръгвахме вече цената беше от 1 динар. А първите портокали от Карфур ги купихме на цена от 0.6 динара. Стигнахме до Ас Салт, като целта ни беше да го разгледаме и да видим музея в града. Но на центъра кипеше голям ремонт и беше тясно и много натоварено от към движение, а и ние вече се бяхме поуморили от обикаляне и директно решихме да продължим към Аман. В Аман влязохме към 19 ч. и след едночасови мъки в движението им се добрахме до хотела ни който беше в историческия център между римския театър и цитаделата. Хотела беше Hamoudah и избора ни се спря на него, защото беше с добра локация и имаше безплатен паркинг. Това беше и най-лошия хотел в който бяхме отсядали в Йордания. Малка стая с недобра чистота и много малка баня. Имахме избор между две стаи, като на рецепцията ни питаха дали искаме с отопление или без. За отоплението доплатихме още 5 динара. Не го препоръчвам на никого този хотел. На 100 метра от него се намира Паша хотел, който ми се стори доста по-добър, но когато буквахме беше пълен за нашите дати. След като се настанихме отидохме до римския театър, който уж трябваше да работи до 22 ч. но беше затворен.

 

 

 

От там се пуснахме към ресторантите, за да вечеряме. Минахме покрай сладкарница  Habibah Sweets, където всичко изглеждаше много вкусно, но бяхме решили да ги опитаме навръщане от ресторанта. По пътя видях قصب وسط البلد sugarcane downtown, където правеха в една машина сок от захарна тръстика. Когато бях в Доминиканската република ми бяха казали да опитам, но така и не успях там, та като го видях на улицата веднага си поръчах. Една пълна чаша до горе струваше половин динар, а три непълни до горе чаши бяха динар. Много ми хареса и препоръчвам да опитате. Бяхме решили да дадем втори  шанс на йорданската кухня и втория път ударихме на дърво 🙂 Избрахме един ресторант Al Quds Restaurant за който видях добри отзиви в трипадвайзора и беше пълен както с туристи, така и с местни. Поръчах си мансаф с агнешко и супа от леща. Поръчахме и агнешки котелти, но нямаше и затова поръчахме агнешко в млечен сос, но ги помолихме да донесат соса отделно. Сервираха като комплимент една чиния със зелени маслини, които бяха приготвени като трушия, но имаха освен киселия вкус и леко горчив такъв. Нищо от това което си поръчахме не беше вкусно, а соса беше отвратителен или поне за нас. На съседната маса няколко араби си го изсърбаха целия с голямо удоволствие. Но месото първо не беше агнешко, а си беше или шилешко, да не кажа овче 🙂 Ориза също не ми хареса, както и млечния сос. Другата порция "агнешко" също беше варено а не печено. Явно не беше нашия ресторант. След него видяхме един рибен, но като се качихме беше много мръсно и в крайна сметка го пропуснахме. Навръщане хапнахме страшно вкусно кюнефе в една пресечка на главната улица в Konafa Habiba. Видяхме, че има огромна опашка и всички излизаха с кюнефе. Заслужава си да го опитате. https://goo.gl/maps/BgPEUHSvVQQ2 Прибрахме се изтощени от дългия ден и въпреки мизерния хотел заспахме бързо.

Утре предстоеше разходка из Аман и разглеждане на Карак на път за Уади Муса.

[Captain45]

Ден 6 - 24.12.2018 г. - Бъдни вечер

 

Този ден го бяхме отделили за разглеждане на Аман и замъка  в Карак на път за Уади Муса. Беше с по-лека програма без да се натоварваме много. Сутринта ме събудиха в 6 да преместя колата, че други гости на хотела си тръгваха, а бяха паркирали зад мен. Общо взето почти всички чужденци сутринта до 7 ч. бързаха да се изнесат от хотела. И ние не се бавихме много и бързо си стегнахме багажа и го смъкнахме в колата. Закуската не беше нещо особено или различно от другите хотели, така че я пропуснахме. Оставихме колата на паркинга и отидохме да разгледаме първо цитаделата, а после римския театър и навръщане да минем през пазара. За целта разучих техните арабски цифри, които нямат почти нищо общо с нашите арабски цифри които ползваме, за да мога да се ориентирам от цените на пазара. Цитаделата се намираше точно над хотела ни и тръгнахме по улиците нагоре. При един от завоите видях едни стъпала които отиваха до крепостната стена. Реших, че е някакъв кратък път и не ми се обикаля по пътя за колите. Стълбите ни отведоха до самата крепостна стена, но там бяха сложили ограда и решетки да не се преминава, но ясно си личеше утъпканата пътека, т.е. доста хора са минавали от там. Та прескочихме оградата и се озовахме точно след касите 🙂 И това пред погледите на група туристи и местните гидове. Никой нищо не ни каза, а и ние не се притеснявахме, защото бяхме с джордан пас. Та без да искаме превзехме крепостта набързо 🙂

 

 

 

 

 

Направихме една обиколка на цитаделата и разгледахме музея. Отне ни около един час. После се върнахме по обиколния път и по едни други стълби слязохме точно пред римския театър.

 

 

Там се намира и фолклорния им музей, който също разгледахме, което ни отне около половин час общо.

 

 

 

 

 

От там продължихме към пазара където успяхме да си купим на добри цени фурми и плодове. Имат страхотни портокали и нарове. После обратно към колата и потеглихме към Ал Карак. Интересното е, че рано сутринта нямаше трафик, но към 11 ч. вече беше доста натоварено отново движението. Явно там спят до по-късно. Аз си мислех, че докато разгледаме местата в старата част, трафика ще намалее, а то се получи точно обратното. Но общо взето беше по-добре отколкото в неделя вечерта когато пристигнахме. А пък и вече знаехме какво е. На излизане от Аман заредих колата до горе, като бях пресметнал, че горивото ще ни стигне точно да остане на 2 черти докато я върнем на летището. Интересното е, че на магистралата нямаше бензиностанции, а всичките бяха отстрани на успоредни пътища на по 50-100 метра от изходите на магистралата обозначени с табели. Харесах си една по-голяма бензиностанция, излязохме от магистралата, заредихме и после пак се върнахме на магистралата. Пътищата в близост до Аман бяха нови и добре поддържани за разлика от тези по-наюг към Акаба, които ги ремонтираха в момента.  Към 14 ч. вече бяхме в Ал Карак и паркирах пред един ресторант точно до замъка. 

 

 

И тук пак влязохме направо след като ни питаха дали сме с джордан пас, без дори да ги проверяват. Миинава се през скенер за багажа. И пред вас се извисява големия замък. И тук доста камъни са пренесени и издялани. Голям труд е паднал и е доста внушителен.

 

 

Разкрива се и страхотна гледка тъй като е построен на най-високия хълм.

 

 

 

 

 

 

 

 

След като го разгледахме, вече бяхме поизгладняли и разгледахме какво предлагат ресторантите отсреща. Всичките бяха с едно и също меню и не успяха да ни спечелят. Но пък се оказа, че сме паркирали пред най-хубавия ресторант там Kir Heres: https://goo.gl/maps/5GGooWk8TJ22

Освен, че беше много уютен имаше и много добра кухня.

 

 

 

Поръчахме си салата, супи от леща, шиш кебап от хубаво агнешко и една порция сирене халуми. Само халумито наподобяваше оригинала и не беше на скара а панирано. Но всичко беше вкусно. След кратката почивка за обяд се натоварихме в колата и продължихме към Уади Муса. Можеше да минем през Shobak Castle - Montreal, но решихме да го пропуснем защото щяхме да се забавим повече, а искахме да се настаним навреме и да си починем малко преди утрешния ден в Петра. Та поехме през магистралата и после по отбивката към Уади Муса. По пътя видяхме една пустина лисица точно на смръчаване. Във Уади Муса пристигнахме към 19 ч. и се настанихме в хотел Peace Way, който се оказа много хубав, на добро място на главната улица и близо до ресторантите около кръговото. След настаняването вече бяхме огладняли и набелязах два ресторанта от трипадвайзър. Единия се оказа точно в съседния на нашия хотел и не изглеждаше лошо, даже имаше доста хора, но решихме да видим първо другия който се намираше на самото кръгово кръстовище. Там обаче ни хареса Al Wadi ресторант, понеже беше пълен и ни рекламираха, че си правят хляба сами на момента и ни показаха пеща отвън в която го правят, както и менюто. Хареса ни се настанихме в него.

 

 

С Георги се чухме, че и те ще са по същото време във Уади Муса и да седнем на Бъдни вечер да хапнем заедно. Но те имаха проблем с настаняването и се забавиха. А когато дойдоха всички маси бяха заети. До нас се освободи още една двойна маса и тях ги настаниха до нас. Може да се каже, че половината вечер бяхме заедно 🙂 А този ресторант го препоръчвам, защото наистина готвят много вкусно. А хляба който правят е уникално вкусен. Ако си спомням добре си поръчахме допълнително 3 или 4 още 🙂 

 

 

 

 

След като хапнахме много добре решихме да се подсладим в сладкарницата отсреща на другия ъгъл срещу ресторанта на кръговото. 

 

 

Там правеха на място кюнефето и не използваха кадаиф, а някакво жълто брашно направено преди това като крем. Като имаха 3 различни размера форми.

 

 

И баклавичките им бяха много вкусни. После се прибрахме в хотела и си направихме план за утрешния ден в Петра.

 

[Captain45]

Ден 7 - 25.12.2018 г. - Коледа в Петра

 

Сутринта станахме към 6 ч. стегнахме багажа, направихме си пакети с храна за обяд с плодове и вино и в 6:30 ч. бяхме  в ресторанта на хотела за закуска. Закуската я сервиха индивидуално, а не на блок маса. Беше вкусна и малко по-различна от другите хотели. Хапнахме набързо и се събудихме с кафето и газ към паркинга пред посетителския център в Петра, за да оставим колата и да сме малко по-рано преди основния поток от туристи и тайно се надявах преди досадните продавачи и офериращи магарета, коне или камили. В 7 ч. бяхме на входа и готови да щурмуваме скалите.

 

 

 

 

Малко преди да влезем имахме оферта да влезем отстрани без да плащаме вход от един местен, но го игнорирахме и продължихме към входа. Там ни провериха джордан пасовете. Забравих да спомена, че джордан паса го показвах от телефона си, а не разпечатана версия. Даже беше смешно на римския театър в Аман, като си показвахме пасовете на входа, този който ги проверяваше имитира, че им удря печат 🙂

Решихме да тръгнем по основния път до Манастира, като се отбиваме в страни до различните обекти, а навръщане да минем по Wadi al Farasa и да слезем до Съкровищницата. Наистина си беше предимство да се отиде по-рано. Първо нямаше толкова хора като туристи да ти се пречкат да снимаш, второ местните бяха доста по-малко, а аз очаквах да няма никакви 🙂 и трето беше чисто и нямаше мини от магаретата и конете или препускащи двуколки в тясната част на каньона, които видяхме на излизане. В Петра влязохме в 7 ч. и излязохме в 16 ч. като успяхме да обиколим всичко с изключение на един трек който е в зелено на картата. Наистина е грандиозно и трябва да се види на място, а не от снимки. Заслужава си да се разходите един ден в Петра. Най-интересното е, че имаше туристи които влизаха след 15 ч. и предполагам ще могат да видят само Съкровищницата, защото през зимното работно време туристите трябва да са напуснали до 17 ч. а входа работи до 16 ч. от 6 ч. сутринта. Ето и малко снимки от разходката ни в Петра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наложи ми се да почакам малко докато една баба  италианка не се махне от Съкровищницата. Беше застанала точно до входа и нищо не правеше. По едно време мислех да отида и да я разкарам от там, но явно видя лошия ми поглед и сама се разкара с много бавна стъпка 🙂

 

 

 

 

 

 

А пред амфитеатъра имаше едно момиченце с баща си което продаваше картички и след пазарлък срещу половин динар купихме 13 картички

 

 

 

 

 

 

Тук поседнахме малко да се нарадваме на гледката и да изпием по едно кафе.

 

 

Във византийската църква имаше много интересни мозайки

 

 

 

 

От нея имаше хубава гледка към Траяновия пазар и големия храм

 

 

Както и към кралската гробница

 

 

 

А от тук започваше изкачването към Манастира

 

 

 

 

 

Точно преди Манастира се отбихме встрани и си намерихме една тераса на която си направихме един коледен обяд и отпочинахме малко. След това пред нас се разкри величествената гледка на Манастира

 

 

 

Там се засякохме с Георги който вече се връщаше обратно. Освен това имаше и най-добрата сделка за магнити 5 бр. за 1 динар. Общо взето като минавате покрай сергиите всички пеят един динар, един динар. Обаче като ги попитеаш за нещо по-хубаво дали струва 1 динар и те веднага казват друга цена, а само боклучетата ги продават по 1 динар 🙂 Но понеже са крайна точка там стават най-добрите пазарлъци и можете да смъкнете доста от цената ако нещо ви хареса. Макар, че от любопитство попитах колко струва моята кърпа за глава и започнаха от 10 динара но стигнаха само до 5. Е то и аз не се пазарих много защото нямах намерение да си купувам втора. От там поехме по другия маршрут който минава през The Renaissance Tomb, The Tomb of the Roman Soldier, The Garden Temple, Lion's Monument и стига до върха където е High Palace of Sacrifice. От там има невероятни гледки. А заслужава си да се остане и при залез слънце на Манастира, но след това няма как да излезете до 17 ч. от комплекса.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А това е олтара на върха където са правили жертвоприношенията.

 

Част от стъпалата на слизане. Трябва да сте добре подготвени физически за тази пътека, защото има доста стъпала за изкачване и слизане.

 

 

 

Към 15 ч. бяхме отново до Съкровищницата където вече имаше много народ и доста Джони Деповци 🙂

 

 

 

Към 16 ч. вече бяхме на изхода след един прекрасен ден в Петра на Коледа. Решихме, че храната много ни хареса в Al Wadi ресторант и седнахме да хапнем отново преди да тръгнем за Акаба. Отново всичко беше много вкусно а на тръгване ни опаковаха и един хляб, понеже попитахме дали може да си купим, тъй като много ни хареса. Много добро отношение и вкусна кухня в този ресторант. От там по магистралата директно към хотела, който се намира на 12 км южно от Акаба срещу Японските градини. Хотела е Bedouin Garden Village. Много приятно местенце с шарени бунгала, басейн и хубава гледка и ресторант.

[Captain45]

Ден 8 - 26.12.2018 г.

 

След закуска на терасата пред ресторанта направихме един плаж с бързо гмуркане, за да се разделим подобаващо с Червено море и от там в колата и към летището, като пътьом спряхме в Акаба, за да изхарчим останалия кеш който обърнахме във вкусни ядки. На летището на първия пост ни провериха документите и багажника. На втория същата процедура. На същото място откъдето бяхме взели колата ни чакаше същия служител който ни я беше дал. След бърз оглед ми даде листа с липса на щети и ме похвали, че съм бил добър шофьор 🙂 Забравих май да спомена, че когато взех колата липсваше крушката на десния мигач, но после се оказа, че въобще не ми трябва, за да шофирам в Йордания 😀 Там никой не ги използва 🙂 Пред летището има много хубави зони с масички и столове където си спретнахме един обяд с останалата храна и поехме към секюрити чека. Първо се минава през един преди чекинг зоната, после през още един и след това има паспортен котнрол където ти удрят печата за изходна виза. Летището е малко и май имаше общо 4 изхода. След кратък полет около 3 часа вече бяхме в София от 20+ на -2 градуса  🙂 Поне времето беше ясно и не валеше сняг и кацнахме без  закъснение. И така от една промоция видяна във форума за евтини билети до Акаба се получи една прекрасна обиколка на Йордания. Като цяло съм повече от доволен. Всичко беше на 6. Хората ми харесаха или поне с тези с които сме общували. С изключение на хотела в Аман, другите бяха добре. Даже в пустинята палатката беше по-добре от стаята в хотела в Аман. Догодина например ако линията е все още налична с тези цени бих направил една едноседмична почивка само в Акаба през декември с цел гмуркане и релакс през студените дни в България. Препоръчвам на всички които се колебаят дали да посетят Йордания да го направят. Заслужава си много докато ги има тези полети на Раян. Без джордан паса разходите за двама човека, за спане, храна и кола и подаръци излязоха по курса на динара към лева на обща стойност 1600 лв. със самолетните билети, т.е. по 800 лв. на човек. Като сме изминали 1150 км. Наема на колата за 7 денонощия беше около 220 долара през сайта на Уиз с 10% отстъпка в кредити към тях. Реално те ползват ренталкарс и цената преди намалението от 10 % е малко по-висока за същата кола отколкото ако си я букнете директно през ренталкарс. Та реално не са 10% а по-малко. За гориво сме дали 56 динара за 75 литра. Общо взето е това. Ако някой се интересува от нещо по-подробно като информация да пита.

[Radnev]

После ще прегледам фотописа по-подробно, но мога да се закълна, че този фалшив Джак Спароу от последните снимки е свалячът на @Rainy 😅

Редактирано 4 януари, 2019 от Radnev

[Captain45]

Там видях доста и много си приличаха. Предполагам, че ако ги строиш в една редица половината ще ти изглеждат като китайци 😉

[Гост]

преди 1 минута , Radnev каза:

После ще прегледам фотописа по-подробно, но мога да се закълна, че този фалшив Джак Спароу от последните снимки е свалячът на @Rainy 😅

Не дълбай с длетото тънкооооо... моето сърцеееееее 😄 много ясно, че е същия, ама през 2014 не беше чак толкова популярен, а и кой да ти чете... Но за едни няколко часа се чувствах Шехерезада - берекет версин 😄 

[Ивайла]

преди 4 минути , Radnev каза:

После ще прегледам фотописа по-подробно, но мога да се закълна, че този фалшив Джак Спароу от последните снимки е свалячът на @Rainy 😅

Не е...На Рейни и нашия е един и същ, затова съм сигурна - Рейни, аз по - скоро го видях , вярвай ми...;)...

[Гост]

преди 4 минути , Ивайла каза:

Не е...На Рейни и нашия е един и същ, затова съм сигурна - Рейни, аз по - скоро го видях , вярвай ми...;)...

Права си! Аз даже не бях го и погледнала този... Ама се опитват да се клонират 😄 

[Captain45]

Ако се вгледате ще видите, че този на магаренцето и този на последната снимка са различни Джони Деповци, а си приличат много.

[Ивайла]

Аз понеже леко се изумих как западноевропейските и американски девойки се захласват по тези момчета  и се влюбват в тях, бях попаднала на някакви статии - този специално е известен, в някакви репортажи по телевизията се е появявал и сам се нарича Джак Спароу... Но Рейни - права си - без очила и аз няма да ги различа

[Гост]

преди 4 минути , Ивайла каза:

Аз понеже леко се изумих как западноевропейските и американски девойки се захласват по тези момчета  и се влюбват в тях, бях попаднала на някакви статии - този специално е известен, в някакви репортажи по телевизията се е появявал и сам се нарича Джак Спароу... Но Рейни - права си - без очила и аз няма да ги различа

(Про)Дават ромaнтика бе, слънце. Един отдавна свършил артикул тъдява 🙂 И с романтичен вид. Въпросният чиляк няколко часа ме преследва -  от началото на Петра чак до манастира: аз пеша, той намила и ухажва 😄 , и надолу, и по равното, пък едни кипри думи, малииииииии... Просто аз съм патологичен неверник спрямо такива приказки, ама някои саксиени девойчета се хващат. Абе емоция беше 🙂 

[Radnev]

Абе ... вярно, че тия двамата са различни.

Сега "сваляча" ли е това или не?

И ако е ... кой от двамата е?

[Гост]

преди 2 минути , Radnev каза:

Абе ... вярно, че тия двамата са различни.

Сега "сваляча" ли е това или не?

И ако е ... кой от двамата е?

Моят сваляч 😉 Същият като на @Ивайла 😎 Другият го е копирал... ахахаххаа

 

[Тони]

https://woman.bg/puteshestviya/seks-piratite-na-petra-–-edna-istoriya-s-neochakvan-kraj.59430.html#

[Captain45]

Понеже доста хора ме питаха на лични за достъпа до Мъртво море ще се опитам да го опиша в този пост. Има го описан и в няколко блога в нета. По принцип има две точки лесни за достъп но първата се ползва предимно от местните, а втората е на 3 км. след първата в посока от юг на север по пътя, който минава покрай Мъртво море. Ето ги първо координатите в гугъл мапс: https://goo.gl/maps/4xccMKS1ow32

 

 

 

От стриит вюто се вижда, че липсва бордюр на този импровизиран паркинг. От там можете да влезете с колата и да паркирате. Мястото се намира под самия паркинг. До долу се спускате по брега, който е от пръст и камъни и ако е валяло много предния ден няма да е много достъпен защото ще е кално предполагам. На 50 метра от тази точка почти под стълба който се вижда има река със сладка вода, която е топла, но не много. Това стриит вю е от 2017 г. Сега до входа има един метален павильон, а към края на този насип има още две конструкции които може би през летния сезон са били сергии най-вероятно. Под самия паркинг като се спуснете до брега на морето можете да намерите един бликаш топъл извор с не много голям дебит, но ако изкопаете дупка под него може да си направите вана със сладка вода. Ако копаете малко по-дълбоко ще можете да извадите кал с която да се намажете ако пожелаете. Трябва да внимавате като влизате във водата защото има различни пластове с утаена сол и под нея луга и може да потънете. Носете си обувки за вода, защото от солта камъните са доста остри и боси не е много добре да стъпвате върху тях. Приятна солена баня 🙂

Редактирано 5 януари, 2019 от plamenk