дневник Кратки разходки из Обединеното кралство

[Lindt]

преди 1 час, Mary каза:

Вие компенсирате с цвят!

Чуден, чуден разказ!

Да видим кога ще включа и този район в плановете си.

Ох, ако знаеш как 10 минути се подреждахме цветово и по височина на един плаж, за да постигнем баланс в кадъра. @Carrie щеше да е очарована да проследи целия процес. 

[Граф Вронски]

преди 2 часа, Lindt каза:

Ох, ако знаеш как 10 минути се подреждахме цветово и по височина на един плаж, за да постигнем баланс в кадъра. @Carrie щеше да е очарована да проследи целия процес. 

Сглобявахме Волтрон ❤️

[Lindt]

Пъфините 

 

Познатите ярки участъци от клюна на кайрата, както и триъгълните орнаменти около очите, се развиват през пролетта. Към края на размножителния период започват да се отделят. Перата по главата и шията се подменят и стават по-тъмни. Но в този неузнаваем вид кайрите рядко се срещат с хора, защото след като отгледат малкото си, родителите се отправят към морето и се връщат на сушата чак през следващата пролет.

 

Младежите наподобяват възрастните птици, но са с по-тъмно оперение покрай лицето и по-тесен клюн. Първите си няколко години докато достигнат зрялост, те не идват на сушата. С всяка изминала година в морето, човката им се удебелява, лицето изсветлява, а краката и клюнът стават по-ярки. 

 

 

 

 

Пъфините се завръщат в колониите около средата на април. В началото на сезона много птици са „на лов“ и собствениците трябва да защитават своите домове. Раздуването на перата, отварянето на криле и показването на други заплахи обикновено е достатъчно, за да изплаши новодошлите. Ако не, избухват битки и не е необичайно да видите два пъфина да се търкалят надолу по склона с клюнове, заключени заедно в битка.

 

В края на май, когато ние посетихме острова, е време за брачни ритуали и довършване на гнезда. Ето как се подкoкoросват, но не се вижда в тази трева, че освен играта с човките, си вдигат крачетата, подобно на синьокрако буби: 

 

 

 

 

 

А работата по гнездата е наистина трудоемка, макар някои основно да се почесват: 

 

 

 

 

От време на време както си гледате спокойно наоколо, виждате как лети пръст във всички посоки. Даже докато дебнех един хубавец, успя да ме обсипе цялата с пръст. Друга възможна причина за суматоха е когато прелети гларус и всички пъфини се вдигнат едновременно във въздуха. Това се случва винаги, когато имаш идеална позиция за снимки. 

 

Много от младежите стават жертва на някакви кокошинки. Предполагам, че този има проблем:

 

 

Брането на букети може би е по-скоро хоби, но пъфинчето изглеждаше отдадено на заниманието си: 

 

 

 

 

 

 

 

На нас не ни стигна времето на острова. Двете основни точки за снимане на пъфини отблизо са към края на маршрута, но пак подтичвахме накрая. Видяхме 2-3 пъфинчета да носят рибки в края на деня, но все кацаха далеч от нас. Това става масова практика докато изхранват малките си, така че сигурно ще видим това като планирам юлска Норвегия или Шотландия. Което стане първо, няма да се оплаквам и на двата варианта. 

Освен човка с рибки, не успяхме да заснемем и пъфин на фона на морето, но аз си ги обичам в цветна градинка.