дневник Нигерия, разбъркано дневниче

[домосед]

Стигнах до момента, когато не мога да намеря в коя чужда тема като кукувица да си пускам нигерийските истории и, ща не ща, си отварям моя🙂4

Започвам с едно пътуване до град Бадагри

 

 

По пътя са Бадагри (70 км на запад от Лагос, 4 часа с кола) забелязах от оградите на частни домове да ми се усмихва Бил Клинтън от американските президенти. Последно го бях видял изобразен на калкан на жилищен блок в Прищина. За какво му се радват косоварите, имам идея. А за какво - нигерийците – нямам. Нито защо, като окачат случайно подбрани национални знамена пред хотели и офиси, не обръщат внимание кое е отгоре и кое отдолу. Американското на няколко места го видях развято със звездите отдолу. Друг път немското – с жълтото отгоре. Трети – южноафриканското със синьото отгоре. Впрочем него съм го виждал да виси наопаки и на пилона на президентството в Претория. Украинското обаче не го бъркат. Явно им изглежда естествено, както си е. Отбелязвам си да анкетирам хората на улицата какво мислят за каноничността на автокефалията.

 

 

От размислите за далечна черноморска и азовскоморска страна ме изкара инцидент от категорията длъжностен рекет. В град Агбара, който по мои сметки се намира на поне още два града отстояние от граница със съседна държава, ни спря униформен от имигрантските служби, взе ми паспорта и даде да се разбере, че няма да го върне бързо, освен ако не го почерпя, независимо дали печатите са ми в ред. Имал цяла смяна пред себе си да прави проверки дали не са фалшиви. Пазарихме се по логаритмична скала с основа 10. На 500 пари се изсмя като на кръвна обида. Поиска 50000. Стиснахме си ръцете на 5000. Което е два пъти бюджета, който отпусках на шофьора си Акинвале за обяд. В Бадагри на входното кръговище ни посрещна лъчезарния гид Анаго. Извини се за рекета от името на нигерийския народ и заяви, че докато той самият е на смяна в колата ми, такива инциденти ще бъдат избягвани или поне – минимализирани.

 

 

Бързохранителницата на бензостанцията ми беше предложена като най-добро място за обяд. Нищо не каза за Cocoon (да не се бърка с Barracoon) на лагуната, което щяхме да открием следващия ден. Затова предпочетох бавния и безличен климатизиран ресторант в също толкова безличния, но съвременен като удобства хотел. И после тръгнахме да обикаляме забележителности и да търсим срещи дружелюбни нигерийци, както ми беше написано в програмата. Аз се посмивам на такива обещания, записани като съставен елемент на туристически продукт, но те взеха, че се покриха. И то без никакви задни мисли, че е туристически капан, защото туристи на практика няма. Бели пък – хептен. Първо налетяхме на седянка на подпийнали селски старейшини (плюс едно бебе и едно проходило дете), които на часа ме поканиха да седна сред тях да се снимат мене. Голям късмет било. че ги хващам събрани на едно място.

 

 

Тяхно задължение било да пазят и поддържат нещо като традиционен олтар и нещо като оброчище. Езически, както биха отсъдили възприемащите се за прави вярващи.

 

 

А после на брега на лагуната попаднахме на родов събор. Масов! За всякакви възрасти, включително с училищни униформи. Половината от рода живеела на територията на съседната държава Бенин, но тая година се падало на Бадагри да домакинства. А на бенинците – да доведат естрадна звезда. В случая – Анис Пепе – певец с дебел глас, очевидно радващ се на огромно почитание сред трансграничната си фен база.

 

 

Главната културна забележителност в Бадагри са съхранилите се места, свързани с търговията на роби. Като къщата с голям двор, кладенец, дюкян, складови помещение и шоурум на тежкия търговец на роби от втората половина на XIX век (на теория тази търговия в Британската империя е преустановена през първата) вожд Серики Уйлямс Абас, израснал от сам роб през трансатлантически пътешественик до човек на положение със 128 съпруги и 144 деца. Любопитно, че времето не е пожалило двукатната къща, в която е живеел със семейството (самосрутила се от липса на поддръжка през 1990-те), но е пожалило мавзолея му и килиите, в които са били настанявани по 40 роби в очакване на изкупвателния пункт да хвърли котва поредният карго кораб.

 

 

Пазят се във витрини или просто разхвърляни по двора предмети, които били разменяни за човешки същество по фиксиран ценоразпис – баварска халба за бира – 10 роби, чадър за вожд – 40 роби, топ – 100 роби. На втората снимка се опитвам да повдигна такъв топ без сговорна дружина роби, но не ми се получава добре (fail, англ.)

 

 

Географията на местността не позволява корабът да пристане непосредствено до града. Робите първо се качват на лодки през една лагуна (на снимката двама лодкари гледат нацупено, защото никой не ги разтърва, като се караха и се наложи и да се бият сред водния хиацинт), после – прекосяват пеша (с пранги и вързани на синджир) един тесен дълъг остров за около 2 км и чак тогава излизат там, откъдето връщане няма (за вожд Абас е имало), - плажната ивица и палмите по брега на Гвинейския заем.

 

 

Някъде по средата на пешеходната отсечка има един кладенец, от който местните жители и до днес се въздържат да точат вода, защото отпили от него робите се примирявали окончателно с ориста си. В наши дни алеята е павирана до половината. Hubavo e, но не е gotovo, според фолклора на софийския квартала около площад Славйков. А защо? Защото се е сменил кметът, пардон – губернаторът на щата и демонстративно е зарязал проектите на предшественика си. За галерията-посетителски-познавателен център с форма на усукан четвъртит тунел на брега, се таят надежди, че ще бъде завършена. Някой ден!

 

 

В Бадагри има бразилски къщи и бразилски баракун. Баракунът (според Анаго това била испанска, а не португалска дума за барака) е бразилски, защото робите, складирани в него, ги продавали на бразилския пазар. А къщите – защото стилът бил пренесен от върнали се от Бразилия нигерийски, да ги наречем, експатриати.

 

 

Поне две от бразилските къщи в наши дни дават покрива на малки шивашки манифактури, в които работниците са изключително момчета. Мисля си, че тези са облагодетелствани да са настанени на маса. В Лагос обичайна гледка е младежи от кастата на шивачите да ходят по улиците с шевната машина на главата и да привличат вниманието на хората от къщите с шумно прищракване на ножицата в ръка. Други забележителности са един паметник с кръст и една многоетажна неизмазана джамия.

 

 

Програмата включваше ходене на плаж. Оказа се в посока – бенинската граница. Прилоша ми колко проверки от длъжностни лица ни чакаха на пътя за връщане обратно в града. Всичките - вдигнали шатри или навеси край стеснения на пътя, обозначени със струпани автомобилни гуми или варели с пясък за слаломиране в колона по един. Преброих поне 12. Даже се удивих на въображението на дизайнерите на униформи да поддържат толкова много и разнообразни служби. Но ми мина бързо и даже се изкъпах в морето. Проверките минахме без никакъв досаден инцидент. Май помогна елементарният трик (life hack, англ.) да седна на задната седалка така, че Акинвале и Анаго на предните да прикриват присъствието ми до последния момент.

 

 

И спряхме да обядвам с пържена риба и студена бира и да посъзерцавам лагуната от мястото, което най ми хареса в целия град – заведението Cocoon на брега под сянката на две големи дървета, в клоните на едно от които е вързана с робска верига (о)злоб(е)на маймуна

 

 

За нощува се прехвърлих във ваканционно селище Шептящи палми. При сполучливо стечение на обстоятелствата, включващо спиране на тока на усилвателя в бара, наистина би могъл да ги чуеш как шептят.  И да подслушаш как децата на нигерийската средна класа не могат да различат мангово дърво от кокосова палма. Добра българска аналогия би била – кестен от бор. 

 

 

А има и басейн! Чичкото охранител много ми се зарадва, че съм избрал Калабар за ваканционна дестинация след Коледа. Той бил оттам. Има даже и co-working офис пространство за писане на сводки.

 

 

Мене в това ваканционно селище ще ме запомнят като Белия Омлетоядец. И на вечеря, и на закуска, и на обяд – в найлонова торбичка за из път. Дълъг, бавен, потрошен и задръстен. Това, че има половин метър висока бетонна стена между двете платна за движение, не улеснява трафика. Защото, движещите се в по-натоварената посока карат и в насрещното и не могат да се върнат в своето. Най-малко – около пазарите, където трафикът се сгъстява от чакащи да се напълнят маршрутки и затрудняващи се да запалят, а още по-малко – да изманеврират тирове. В никакъв случай, аки си с лека кола, не трябва да изоставаш от движещата се пред тебе по-тежка, примерно - бус, която ти пробива път. За съжаление не всичко можеше да се улови добре с фотоапарат

 

 

Следва, обаче ....

 

Quiz за преминване на следващото ниво:

• Можете ли да откриете нобелов лауреат по литература сред именитите личности, избрани да красят фоайето на хотела в Бадагри?
• А братовчед му музикант?

 

[Childish]

преди 19 минути , домосед каза:

Стигнах до момента, когато не мога да намеря в коя чужда тема като кукувица да си пускам нигерийските истории и, ща не ща, си отварям моя

Започвам с едно пътуване до град Бадагри

Ами крайно време беше 😉 

[Happy_Traveler]

Много интересно разказваш Домосед, а и с твоите познания всяка дестинация е интересна, обаче като гледам по снимките, то бих искала да те питам - това ли само може да се види в Нигерия? Няма ли някоя уникална природна забележителност, стари дворци, крепости, интересни национални паркове, крайбрежни острови? Мерси!

[домосед]

преди 2 минути , Happy_Traveler каза:

това ли само може да се види в Нигерия?

Че какво му е на това?

 

Преди да продължа нататък, защото още не сте ми разпознали нобелиста (жокер: нигериец е; те не са много!), ще пусна връзки (разбъркани, разбира се) към повечето неща, които вече съм писал за нигерия във форума

 

 

 

 

[Happy_Traveler]

Мерси Домосед! Явно моите очаквания са били някак други - при такава силна икономика за Африка и немалка територия с голямо население, то очаквах да са построили разни нови и интересни неща, лъскави градове, а и да има повечко история, абе ако може направо етиопски забележителност, танзанийски сафарита, занзибарски плажове... 😂

[Polina]

Уоле Шоинка 1986 година - “за откриване на широка културна перспектива и за поетично пресъздаване на драмата на живота”. 

Справка в Уикипедия 🙂

Редактирано 10 януари, 2019 от Polina

[домосед]

В момента, Polina каза:

Уоле Шоинка 1986 година

Куизът беше да се посочи на снимката

[Polina]

преди 3 минути , домосед каза:

Куизът беше да се посочи на снимката

През един от Майкъл Джексън в дясно. 

Четвърти ред, от ляво на дясно седми.

Редактирано 10 януари, 2019 от Polina

[домосед]

преди 8 минути , Polina каза:

През един от Майкъл Джексън в дясно. 

Четвърти ред, от ляво на дясно седми.

Правилно. Ето го същия и на крайпътен постер. В Нигерия той е икона!

 

 

 

[cck]

Иха, домоседски дневници - любимо четиво!

[mililia]

Домосед, за времето, през което си там, дали вече си имал възможност да научиш нещо, така да се каже от първа ръка, за нигерийските скам групи? Преди време бях попаднала на един сайт за психологическа  помощ на жертвите от скам от цял свят и бях изумена от размерите на тези измами и парите, които текат към тях. Много ми е интересно как изглеждат тези личности, какъв стандарт поддържат, как успяват да имат такава организация, познания и опит да вършат измами в международен мащаб. И въобще каквото се сетиш по темата. 

[домосед]

преди 15 минути , mililia каза:

Домосед, за времето, през което си там, дали вече си имал възможност да научиш нещо, така да се каже от първа ръка, за нигерийските скам групи?

Честно казано тази индустрия или каквото се води не ми е от първостепенен интерес. Както и в Русия надали ще се заведе интерес точно към руските хакери 😉  

[домосед]

Последна доза Ноливуд за днес:

 

 

[домосед]

От филми се прехвърляме на музикални клипове. С един куршум - два заека. Хем си отваряш ушите за характерни стилове и модни вкусове, хем от клиповете добиваш визуална представа за страната. В частност - големите градове. Ето подборка на какво звучи в Нигерия тоя сезон. Последното е абсолютния поп хит, което чувам по пет-шест пъти на ден да се върти от някъде

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

На 22.12.2018 г. в 10:01, zon каза:

Не разбрах какво прави гидката, но дай, моля, някоя снимка на гидката и на някоя забележителност 🙂

 

Следващата забележителност, на която обърнах внинание в Лагос, са гащите на Фела Кути.

Изложени в къщата му музей Kalakuta.

 

 

Фела Кути (1938-1997) е другата културна икона със световна известност след (или преди!) нобелиста Уоле Шоинка, за когото вече стана дума. И по съвпадение са първи братовчеди. От това биха могли да се изведат някакви заключение за капациета за национално възраждане на нигерийския културен и интелектуален елит около и след паданато на колониализма. Уоле е писател, Фела е музикант. Най-дълбока следа е оставил като пионер на стила AfroBeat от края на 60-те, 70-те и 80-те, вдъхновявайки се и от американски джаз и от по-лекия и популярен стил хайлайф, доминирал в Гана. Гана, особено в лицето на първия президент Кваме Нкрума, и досега почитан като един от най-достойните африкански национални лидери, му е била и политическото вдъхновение. За една по-добра Нигерия. За което не веднъж е ял бой и затвор, а сам се е лашкал и към естремни политически течения като Черните пантери. Като по други въпроси - например мястото и количеството на жените в живота на мъжа - разбиранията и практиките му е дискусионно дали са крайно консервативни или крайно либертариански. За повече подробности цитирам едно документално филмче на английски. А тук пускам още няколко снимки от къщата музей. Която е и къща за гости, а също и сцена на концерти, менажирана от синовете му

 

 

(следва)

 

 

 

 

 

[zon]

преди 9 минути , домосед каза:

Следващата забележителност, на която обърнах внинание в Лагос, са гащите на Фела Кути.

Изложени в къщата му музей Kalakuta.

Сега вече ми се изясни фактологическата обстановка: гидката те снима, как правиш снимки на арт гащите на Фела 🤩 

[домосед]

На път за Калакута се отбихме да отдадем почит на лагоските сенатори и губернатори Моболаджи Джонсън, Латиф Джаканде и Бола Ахмед Тинибу (за домашно по желание: да се зазубрят) изваяни като индуско Тримурти в новоотрития Джонсън-Джаканде-Тинибу парк срещу сградите на щатското управление и администрация.

 

 

Съвсем наблизо са и сградите на щатския културен център (нещо като държавно читалище).

 

 

А в двора му - Панафриканското художествено ателие, в което се ваят скулптурни портрети на различни знаменитости, включители Уоле Шоинка и Фела Кути

 

 

В самото читалище има скромна, но разнообразна по съдържание галерия. Има ги и традиционните "кукери", и кондукторите на маршрутките, че даже и експонат, направени от пеперуди. 

 

 

В салона на читалището репетираше съставът на тъпанджиите.

Демонстрираха ми говорещи тарамбуки. Издават различни тонове, в зависимост къде с коя част на дланта или пръст ги удариш, и така се предават вести или поздрави между села, без да се пращат куриери. Аз пък от мелодийката за "добър ден" си изведох как нигерийците са си оформили странният тонален акцент в английския език, при който личното местоимение във въпросително изречение се изпява по-високо от останалите думи.

 

 

Танци и ритуали за тоя ден не бяха предвидени, но им се харесах и в моя чест, случилите се на работа чиновници, се преоблякоха като за събор.

 

 

А мене нагиздиха в празнична агбада на чорбаджия от племето йоруба. Същи дядо Коледа.

 

 

(следва)

 

[AlexandraKo]

преди 18 часа, домосед каза:

На път за Калакута се отбихме да отдадем почит на лагоските сенатори и губернатори Моболаджи Джонсън, Латиф Джаканде и Бола Ахмед Тинибу (за домашно по желание: да се зазубрят) изваяни като индуско Тримурти в новоотрития Джонсън-Джаканде-Тинибу парк срещу сградите на щатското управление и администрация.

 

 

Съвсем наблизо са и сградите на щатския културен център (нещо като държавно читалище).

 

 

А в двора му - Панафриканското художествено ателие, в което се ваят скулптурни портрети на различни знаменитости, включители Уоле Шоинка и Фела Кути

 

 

В самото читалище има скромна, но разнообразна по съдържание галерия. Има ги и традиционните "кукери", и кондукторите на маршрутките, че даже и експонат, направени от пеперуди. 

 

 

В салона на читалището репетираше съставът на тъпанджиите.

Демонстрираха ми говорещи тарамбуки. Издават различни тонове, в зависимост къде с коя част на дланта или пръст ги удариш, и така се предават вести или поздрави между села, без да се пращат куриери. Аз пък от мелодийката за "добър ден" си изведох как нигерийците са си оформили странният тонален акцент в английския език, при който личното местоимение във въпросително изречение се изпява по-високо от останалите думи.

 

 

Танци и ритуали за тоя ден не бяха предвидени, но им се харесах и в моя чест, случилите се на работа чиновници, се преоблякоха като за събор.

 

 

А мене нагиздиха в празнична агбада на чорбаджия от племето йоруба. Същи дядо Коледа.

 

 

(следва)

 

Дядо Коледа,ама, ядосан:)

Да ти кажа, зеленкото ти отива:))))Еле, кАпата!:))))

Голяма веселба в работно време! Много заети,тез чиновници!'))))

Редактирано 22 януари, 2019 от AlexandraKo

[домосед]

 

Таймаут за вечеря с меню по избор

 

Редактирано 22 януари, 2019 от домосед

[домосед]

Какво избрах аз?

Говежди стек в ресторант от мега-популярната южноафриканската верига на тема Дивия Запад Spur.

В Нигерия говеждите стекове са рядкост!

Почувствах се едва ли не у дома си, макар точно тая верига в Южна Африка да ми е прекалено семейна за вкуса. 

 

 

Следващите включвания на гидката повече пречеха, отколкото помагаха. Заставаме пред голяма църква, католическа, с паметник на папата пътешественик в двора. Всички възможни врати са отворени за да става течение. Тя обаче решава да пита някого дали може да се влезе, че това не била нейната църква. Избира да пита един униформен, чиито видими задължения са само да регулира кой къде паркира. И като се почва едно ескалиране на въпроса по каналния ред - до охранител с друга униформа, до шефа на охранителя с друга униформа, до отсъстващия шеф на всичките охранители, до дежурния поп, до остъстващия по-старши поп. И така стигнахме до архиепископа. Който даде благоволение чрез секретаря си. Или секретарят прояви самоуправство. Не мога да знам. Пак добре, че не стигнахме и до кардинала, че негово високопреосвещенство Антъни Олубунми Окоджи от поне 15 години служи край Рим като протектор на кармелитките от църквата на Дева Мария на хълма Кармело в Мостачано. 

 

 

В джамията обаче гидката не успя да ме вкара. Вярно, че вратите бяха затворени, но съм почти сигурен, че без нея щях да убедя тримата имами на стълбището да ги открехнат само за мене. И без да стигаме до архимама. Но тя не беше от техните и нещата се разтекоха. Даже и снимки отвън не можах да направя.

 

 

Но поне хванах пейзажа от джамията към площада пред нея

 

 

А в Парка на свободата гидката прояви чудеса от изобретателност, за да ми издейства забрана за снимане. Единственият човек, който знаеше за такова правило беше чиновничка, заровена в бумаги в канцелария, скрита в схлупена едноетажна барака, до която се стига по тесен проход между обществените кенефи и 4-етажната фонадация-галерия-дом-офис на Уоле Шоинка, построена наскоро. И ние ѝ се явихме чинно на крака да я попитаме. Даже ни държа на изчаквателен режим в коридора, преди да ни приеме, за да ни отговори. През това време нормалните хора просто си се разхождат в парка, пият си разхладителни напитки по кафенетата и си правят селфита до всеки артефакт, който озеленителите (ландшафтните архитекти) са намерили добре да поставят. Паркът е сравнително млад, уреден след 2000 година на мястото на изоставен до самосрутване бивш затвор. За криминални деятели. Да не се бърка с хостел за роби. Ето какво успя да открадне обективът ми

 

 

 

За компенсация гидката ме заведе в нейната църква, методистката, където всичките трима преподобни, случили се наоколо, я разпознаха като член на голямото им семейство и ме посрещнаха най-сърдечно и с покани да се съдера от снимане. Тя пък една църква.

 

 

Следва колаж образи от улиците измежду джамията и църквите

 

 

И още един от хоремага Bogobiri (Тривиален превод от нигерийски: Бог на бирите), в който бях въведен за вечеря. Не за друго, ами защото собственикът бил приятел на туроператорката и разполагал с машинка, която приема чуждестранни кредитни карти. Нито нейната собствена, нито машинките в клоновете на нейната банка, която по съвпадение е с най-голяма мрежа клонове в Нигерия, го могат тоя номер. 

 

 

Заведението, впрочем, ми хареса и оттогава съм му редовен!

Редактирано 22 януари, 2019 от домосед

[домосед]

Да се похваля.

Готвачът ми Лазар се прибра тая сутрин в Лагос от съседната държава Бенин, където му е семейството, и донесе пресни франзели.

Откровение!

[bulpa]

преди 4 минути , домосед каза:

пресни франзели

Не знаеш ли, че е модерно да имаш глутенова непоносимост 🤨

[AlexandraKo]

На 25.01.2019 г. в 12:10, bulpa каза:

Не знаеш ли, че е модерно да имаш глутенова непоносимост 🤨

Ми те, точно тия, Лазаровите, са глутен-фрийййййй:)))))

@домосед, оня чичко с бялата брада , дето държи някакво писание, какъв се явява.

И много хубаво това, над него - какво искам, преди да умра...Кофтито е малкото място...

Редактирано 26 януари, 2019 от AlexandraKo

[домосед]

преди 8 минути , AlexandraKo каза:

оня чичко с бялата брада , дето държи някакво писание, какъв се явява

Този ли?

 

 

Мойсей

[Polina]

Много примерна гидка. Много. 🙂

и браво на Лазар!