дневник Нигерия, разбъркано дневниче

[AlexandraKo]

преди 3 минути , домосед каза:

Този ли?

 

 

Мойсей

Да, мноооого смътно ми напомни за него, но и образът, и буквите са различни от тези, дето съм виждала.😲

Нормално, това си е тяхната интерпретация.

Давай натам,моля, че ми е ужасно интересно:))

[bulpa]

преди 59 минути , AlexandraKo каза:

Ми те, точно тия, Лазаровите, са глутен-фрийййййй:)))))

Ах, простете невежеството мое ;)))))

[домосед]

преди 24 минути , bulpa каза:

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

Ми те, точно тия, Лазаровите, са глутен-фрийййййй:)))))

Ах, простете невежеството мое ;)))))

 Нямам идея за какво спорите. Франзелите от Бенин са пшеничен бял хляб като във Франция. В пшеницата има глутен 

[AlexandraKo]

преди 7 минути , домосед каза:

 Нямам идея за какво спорите. Франзелите от Бенин са пшеничен бял хляб като във Франция. В пшеницата има глутен 

За нищо не спорииим, шегуваме се:)))))

 

 

[bulpa]

преди 1 час, домосед каза:

Нямам идея за какво спорите

Не спорим, шегуваме се с последните модни течения в диетите 😉

 

П.П. в последно време е модерно с глутеновата непоносимост да се обясняват, т.е. оправдават различни заболявания - депресия и т.н Малко стана като да обясним вица 😉 Сори за спама

Не ни обръщай внимание, продължавай да разказваш, интересно е 🙂

 

Редактирано 26 януари, 2019 от bulpa

[AlexandraKo]

преди 8 часа, bulpa каза:

Не спорим, шегуваме се с последните модни течения в диетите 😉

 

П.П. в последно време е модерно с глутеновата непоносимост да се обясняват, т.е. оправдават различни заболявания - депресия и т.н Малко стана като да обясним вица 😉 Сори за спама

Не ни обръщай внимание, продължавай да разказваш, интересно е 🙂

 

Точно!А аз пък, имах предвид, че готвачът е с името Лазар, пък той е свързан с възкръсването, та неговоте франзели ще да са лековити!:)))))

@bulpa,май, само ние с теб си разбрахме шегичката!

 

[домосед]

Някои наблюдения в офиса на нигерийска телекомуникационна компания, януари 2019. 

 

Турчина, дето миналия петък сподели, че техните се репатрирали от България още през 1951 година, днес никакъв не го виждам. Зализан по средиземноморски (боядисан в черно като за обувки дълъг бретон, вчесан нагоре през темето чак до шията и наквасен с брилянтин) арабин с петдневна прошарена брада маже арабски пазарлък с романтична-проповедническа интонация по телефона на бюрото срещу мене. Дели го с колежката Глория, която е следвала във Витс (Университетът на Беловодския рид – номер 1 в Южна Африка) и кокетничи с познанията си по южноафриканска култура и кухня (Вие нямате супи!) с колегата Дан, за когото вече сме изяснили, че произхожда от народа цвана, поделен между държавите Южна Африка и Боцвана (откъдето е произлязъл и първият боцман). Важно е да се разбере, че нигерийският смисъл на думата супа не съвпада с европейския, азиатския и евразийския. Супата тук е слузеста материя с различни мазни и протеинови съставки – в която се топи с намачкана с пръстите доминиращо въглехидратна субстанция, съдържаща или не съдържаща глутен.  До мене пък в дълбок размисъл, граничещ с невъзможност да изпълнява служебните си задължения,  е потънал колегата Оласунканми, след като току що на въпроса дали чета Библията ежедневно като него (включително онлайн) му подсказах, че съществуват и други книги. Не се наложи да уточнявам заглавието и автора (мъж, чернокож) на книгата в раницата ми, предвидена за обедни почивки и комутване с такси от мрежата Taxify (през нарочен made in Estonia ап за Android и iPhone). За нея може да пусна отделна сводка, като я дочета. Сега разсъждавам дали зализаният е ливанец, което е най-разпространената версия на арабин в Нигерия. Голяма част от диаспората имат самоусещането на африканци подобно на белите в Южна Африка. Тук са от 4 и повече поколения и по правило държат градски бизнеси. Митологията им е, че първите ливанци били тръгнали с кораб за Бразилия през 1890-те, но спрели тук да зареждат с вода и толкова им харесало, че слезли от кораба. Същата легенда я имат и ливанците в Кот д‘Ивоар. Разликата е в езика и стандарта. Нигерия е по-богатата държава, но франкофонските имат славата на по-чисти, по-подредени, по-рядко населени, заредени с франзели и като цяло (ако изключим хунтите, диктатурите, гражданските войни, вирусите ебола и боко харам) – място с по-добро качество на живот. Ако си заможен гражданин (буржуй, рус.).

 

Уловката обаче е, че тукашните ливанци, освен тия от първо поколение (има и такива) , никога не ги чуваш да говорят на арабски. Бях на рожден ден на един от тях, мой набор, местен каучсърфър, когото по комбинацията перчем/име се затруднявах да локализирам като произход. Оказа се ливано-аржентински хибрид, роден в Лагос и изкарал мнозинството от 50-те си години тук. Децата му карали висше в Бейрут. Явно с брат му са своего рода социалити (да не се бърка със социалисти), защото партито беше събрало представителна извадка на най-шарения каймак на културната средна и експатриатска класа. В апартамент с тераси на последен етаж (четвърти, но по-висок от всичко съседно в квартал Икойи), съвременно африканско изкуство по стените, сравнително богата библиотека; а специално за партито – група с тромпетист; DJ и ... цял празен апартамент в съседство, нает за благотворително излагане на картини и фотографии. И още един за интернационална шведска маса. Бар ... Животът в Лагос може и да не е чак толкова скучен и ужасен, колкото изглежда на пръв шокиращ поглед. Гърци, корейци, котдивоарци, бразилци, бенинци ... Сред тия с които се запознах (mingling, англ.) имаше занзибарски моден дизайнер с жена френска блондинка; френска брюнетка, изплюта от Сорбоната директно в Лагоския клон на Алианса; местен фотограф, опитваш да пробие с черно-бели разпечатки на цена като за Сорбоната; рус ариец със сини очи, омайващ азиатка как бил роден в нигерийско село и расъл в няколко изконно англоезични страни като Нигерия, Южна Африка, Австралия и Ирландия (или май майка му била ирландка), от което е произлязъл невъзможен да се приеме за естествен никъде по света акцент, как някакви войници по време на един от режимите го нападали, как избягали от Нигерия, пък се върнали с демокрацията; двойка ливанци, които ми обясниха колко повече ги е страх в Кейптаун от Лагос. Донякъде съм съгласен, но качеството на живот надали се мери само по улична безопасност покрай баровете посдред нощ.

 

Докато пиша, арабинът си тръгна, без да си признае откъде е  😞

[AlexandraKo]

@домосед, това общество, дето си попаднал, си го описал, тооочно, като дЕдо ти Маркес!📚

Подредила съм се и чакам продължението!📝

Редактирано 28 януари, 2019 от AlexandraKo

[домосед]

Влиза Шивачът!

 

 

 

 

[домосед]

Нигерийски сладкарски quiz:

Днес се прибрах от сладкарница "Луди за торти" с окада.

А оня ден отидох до сладкарница "Кори и сметана" с кеке.

Kакви са тези превозни средства?

[Polina]

Мотоциклетно такси - окада.

Триколка - кеке.

🙂

 

 

[домосед]

преди 1 минута , Polina каза:

Мотоциклетно такси - окада.

Да!

 

преди 1 минута , Polina каза:

Триколка - кеке.

Известна в магеланските среди като ... какво?

 

Разправяха ми за един индиец, който бил научил всички преобладаващи племенни езици по нигерийските щати, за да внася такива.

 

[AlexandraKo]

преди 21 минути , Polina каза:

Мотоциклетно такси - окада.

Триколка - кеке.

🙂

 

 

Малееее,Поли знае нигерийски:)))

Редактирано 28 януари, 2019 от AlexandraKo

[desislavna]

преди 10 часа, домосед каза:

Известна в магеланските среди като ... какво?

тук-тук може би?

[Hadzhitodorovi]

преди 13 часа, домосед каза:

Да!

 

Известна в магеланските среди като ... какво?

 

Разправяха ми за един индиец, който бил научил всички преобладаващи племенни езици по нигерийските щати, за да внася такива.

 

Dala-dala? Esprit-de-mort?

[домосед]

преди 3 часа, desislavna каза:

тук-тук може би?

 

преди 30 минути , Hadzhitodorovi каза:

Dala-dala? Esprit-de-mort?

 

Нигерийското е кеке е мотоциклет триколка с гюрук = тук-тук 

[домосед]

2 февруари 2019.  Денят на моето отпътуване. И на лагоския маратон!

 

Колегата Дан, въпреки заканите си от поне един месец насам, в крайна сметка не бил тичал даже и 10-километровата опция. Оправданието да вземе такси до финала не бил броят на бирите снощи, а да не му се лашкал фотоапаратът на врата.

 

Оставих на готвача Лазар $100 бакшиш за цялостно творчество и чанта за лаптоп със заяждащ цип.

Quiz: На кое от двете се зарадва повече?

Жокер: в него можеш да сложиш и библия.

$100 получи и камериерката. Помоли ме да не я забравям, а аз така и не ѝ бях научил името, защото Лазар все я наричаше Жената (The Woman, англ.). Чак сега се разбра, че били роднини някакъв африкански смисъл. Лазар и Роджър (мъжът ѝ, стюардът на мадам Карен, хазяйката, африканерка от Порт Елизабет) били не съвсем кръвни братя, но идвали от един дом в Бенин. Знаех, че Лазар има семейство в Бенин. И поне едно дете, което е изпращал на училище миналия понеделник. Днес се разбра, че има син и в университет. Настоя да ми сготви на обяд. Пържено оваляно в черен пипер пиле с ориз. И после си правихме селфита на изпращане.

 

Фолаке (известна вече като Гидката) ме взе с кола към обед тъкмо след дъжда и отварянето за движение на маршрута на маратона. На раздрънкана маршрутка пред нас, още не излезли от Ви Ай (о-в Виктория) ѝ се откъсна предното ляво колело и пресече всички ленти на пътя. Африка. Нито миг скука!

 

Първата туристическата цел беше наколният жилищен квартал Макоко. Където водят туристи да гледат мизерно африканското подобие на Венеция. Мястото привлича хора от цялата, пресичаща щата до отвъд границата на държавата лагуна. На теория - защото поминъкът им е да ловят риба, но на практика - и защото водното пространство е свободно, безплатно и нерегулурано за изграждане на домове. Няколко поредни диктатори са се опитвали да ги разкарат без устойчив успех. При демокрацията вече е по-трудно. Гласуват. 

• Лодки

Атмосферата е подобна на плаващ пазар в Тайланд, но – въпиющо по-бедняшка. Тук още не са се усетили да извличат пазарна полза от начина си на живот като туристическа атракция. За добро или лошо. Вместо това отвръщат с погледи на подозрение, клонящо към презрение. Възприемали всички рядко посещаващи ги бели за служители на някое от многобройните НПО-та, които си снимат филмите, показват си ги по BBC, а после нищо не се връщат в общността. Какво ли очакват да се бъде върнато? Ще разбера по-късно. По-точно - ще се потвърдят очакванията ми. В случая моята дан за общността, значително по-скромна отколкото за Лазар и Жената, по съвет на агенцията беше предадена в запечатан плик на облечен в тъмно синьо расо презвитер от презвитерианската църква, през която си връзвала контактите Гидката. Той, самият, не беше съвсем сигурен защо му се случва това и как се очаква да се държи в такава ситуация.

 

 

В някакъв предишен пътешественически живот бих се радвал на пионерството си по такива места, но вече не е точно така. Тия хора спокойно ще минат и без мене, както и албумите ми – без техните портрети голи до кръста (ерго – крайно бедни) или по пишки (ерго – в преддетскоградинна възраст). А и шлюпката се клатеше хазартно и се блъскаше за водно пространство по тесните помийни канали с други себеподобни, управлявани от деца на възраст „първи гащи“. По-големи ми се лепнаха да ми искат телефона, за да се свържели си мене без посредничеството на презвитера. С лека ръка им дадох нигерийския си, който подлежеше на занемаряване след няколко часа. Успяха да се обадят, преди да го изключа, и да помолят (настоятелно!) да им спонсорирам висшето образование, за предпочитане - във Великобритания.

• Релси

Ранния следобед, докато разглеждах мумията на вагона на кралицата от 1950-те в оставено на стихиите странично депо на нигерийските железници, човек с униформа стреляше с калашник по навлезли в железопътната зона урбексъри. Или треспасери. Или обикновени крадци на релси. Кралският вагон е дървен и почти довършен от дървояди, но има и други вагони и релси и метални траверси и кабели.

 

 

Един музеен чичко ми обясни като на нигерийски първолак кое какво e в музея и за какво служи в жепейското дело. Примерно дрезина. Или сигнален фенер с жълта, червена и зелена бленди. И показвайки ми HO макета на влакче с разместени релси, си призна с тъга, че в Нигерия още нямали нито един тунел, но се надявали китайците, които работели по нови трасета в Северна Нигерия да запълнят този пропуск. Музеят е в колониалната резиденция на управителя на железниците, строена 1893 и поддържана от някаква организация Legacy. 

 

На летището в Лагос на една от проверките в условия на тълпопашка униформен служител една глава по-висок от мене, като ми видя името, ми каза "спасибо". Как мислите - дали му се обясних какъв точно съм, чия е кирилицата и чий – Крим.

 

Д.19

[домосед]

Нигерия е едно добро място за четене на нигерийска художествена литература

 

Кратко ревю за една от любимите ми - "Момчета от добри семейства" на Ихоса Имасуен - тук:

 

https://www.goodreads.com/review/show/2822976939