Да нагласим Йордания за около седмица

[Силвия Коцева]

преди 1 час, VVP каза:

Има друг път за Малка Петра. Асфалтов път стига почти до нея. 

Не знам за такъв път.

Освен това Малката Петра не е точка до която се достига. Това е друг път, в страни от главния, по който се виждат обекти, различни от тези, които може да видиш, ако вървиш по главния път.

По-горе описах пътя, който е начертан на картата, която е на разположение безплатно пред касите, където се заплаща входа за Петра.

Много хора тръгват по пътя на т. нар. Малка Петра, стигат до върха, виждат мястото, където са правени жертвоприношенията, гледката от високо и се връщат по обратния път, по който са се изкачили. Пътя на Малката Петра (по въпросната карта) продължава, като спускането е от другата страна на скалното възвишение, която е много по-интересна и има много обекти за разглеждане. Тази, втора част от пътя на Малката Петра е много по-рядко посещаема и това я прави много ценна - без тълпи от хора, сергии, магаренца ...

[VVP]

Пътят по който си минавала явно е по-живописен, не го знам. Питането беше конкретно за Малка Петра, има път-асфалтов, води точно до входа за Малка Петра. След това ходенето е малко. Виж го на гугъл мапс. 

[VVP]

преди 3 часа, jul каза:

А след асфалта какво следва и за колко време? 

Не си спомням точно, нещо от порядъка на 20 мин. Пътят е равен. Но самата Малка Петра не е нищо особенно,ако си минал първо през другата. Неделя като се прибера ще ти пусна малко снимки. 

[VVP]

Тук се вижда пътя, точно води до входа. Пътеката, за която говори госпожата се спуска от противоположната страна. 

[jul]

Ориентирах се, благодаря 🙂

Няма да е след,а пред Петра, та може и да ни хареса залеза там. Не е и скъпо 20 JOD за кола хора, т.е. в нашия случай по 5 на глава. 

[jul]

За съжаление пътуването свърши. Благодаря на всички, които се включиха с напътствия за реорганизация, предвид травмата ми. Раднев, ако не беше писал със снимки, щях да пропусна мозайките на Небо, имам да черпя 🍻

Накратко ще нахвърлям само някои неща, които се разминаха с очакванията ми.

Бях с впечатление, че жените не ги броят. Дали защото бях с помощни средства, или така сме случили, но нямаше момент, в който да усетя пренебрежително отношение. Напротив - тръгвам да пресичам, движението спира, всички се стремят да ми е удобно, предлагат помощ. Такова нещо за съжаление в България не се среща. Where are you from? Welcome to Jordan! И наистина бяха гостоприемни. Още в първия хотел при пристигането (Cedar hotel) ни посрещна местен, говорещ български, и ми върза мартеница 😀 Welcome to Jordan! Той нищо не очакваше от нас, беше си напълнил превоза с други българи, но не пропусна да ни обърне внимание. Така че за някой, имащ проблем с езика, резервация за Cedar hotel и и организация с този младеж, мисля е добро решение.

Нахалство и опит да излъжат - не видяхме такова нещо в нито един момент. Даже в туристическа Петра. Питат, вярно, но като откажеш и до там. За Джони Деп-овците куците не представляват интерес 😄 Забавно ми беше, че всячески се опитват да ти влязат под кожата. Пак там примерно, като ме гледаха с тоя крак, естествено искаха да ме качват с магаре до Манастира. Аз това си го спестих, но въпросите не - Where are you from? Bulgaria? Would you like to ride a MAGARE? 🤣

Въпреки засиленото военно присъствие на места, останах с чувството, че като турист и чужденец съм на сигурно място. На последното ни мероприятие за пътуването, при трансфера до подводницата Нептун, самата мис Лина беше чужденка, макар и омъжена за йорданец от 15 години. Тя разказваше, че било абсурд да пострада чужденец. Местни-няма проблем, но чужденец - абсурд! До правителството стига случая, разследва се и въобще се прави всичко чужденците да се чувстват добре.

Явно не се краде. Велосипедите стояха подпрени и незаключени в Акаба.

Храната - по-вкусна, отколкото предполагах, и в наистина огромни порции. 

Туровете в пустинята. Много кампове, много нещо, над 40 били и строят още. Вероятно всички возят по едни и същи места, но - някои водачи и кампове ми изглеждаха доста мърляви, колите също. Смятам, че случихме на камп и препоръчвам с 2 ръце - Wadi Rum Quiet Village, както и водача ни Мохамед. За мен остана пълна загадка как Мохамед успя да остане абсолютно чист, изгладен и миришещ приятно след цял ден по трасето. Освен това колата беше хубава, той караше безопасно и приятно (някои си правеха ралита с хора на покрива), а лагерът беше на хубаво място, за всичко помислено, с хубава храна. От Мохамед научих, че голяма част от камповете не са на бедуини, нито на хора, които са израсли в пустинята. Особено тези извън  защитената местност. И ако искаме приятно и автентично изживяване е по-добре да заложим на истински бедуински камп. Освен, че такава им е културата, тези хора нямат друго препитание, освен туризъм в момента, съответно не биха направили нищо, с което да си засегнат реномето.  

Движението в Амман - по-ужасно от представите ми 😕 Минахме около 800 километра, бая сме пътували в разни трафици по света и у нас, но такова чудо....... В Амман спахме в Амман Паша хотел (най-мизерен от всички, в които бяхме), но пък на хубаво място с възможност за паркиране и култова кръчма. Собственикът пя италиански песни с гостите италианци, а накрая помоли да напишем ревю в трипа. Пошегувах се, че не е пял на български. И само няколко минути по-късно беше намерил и пусна българска музика! Е, малко бг чалга беше, ама кога ли друг път ще слушаме чалга в Амман 🤣