Светата троица: ISO, бленда и скорост

[Георги]

Може би първата стъпка, която трябва да направи всеки, ако иска да се занимава мааалко по-сериозно, то е да изключи автоматичния режим на камерата си. Не, че автоматичния режим е лош, при добри атмосферни условия вероятно ще се справи перфектно. Но изключвайки го, малко по малко се пренасяме фотографията отвъд областта на простото натискане на копче.

 

Не се притеснявайте, прехода не е страшен, нито сложен. Но за целта ще е необходимо да разберем как си взаимодействат трите основни стълба на експонацията: ISO, бленда (диафрагмено число) и скорост на затвора.

 

Много ми харесва аналогията с кофата, която се пълни с дъждовна вода направена тук: http://www.cambridgeincolour.com/tutorials/camera-exposure.htm Моята тема общо взето ще покрие по-сбито целия урок от там, на тези които са на ти с английския искрено препоръчвам уроците в този сайт. Написани са на лесно разбираем език, с много примери. 

 

Значи представете си, че имате празна кофа и навън вали дъжд. Искате да съберете точно определено количество вода в кофата. Можете да коригирате два параметъра (третия няма да го пипаме за сега): големината на отвора на кофата, и това колко време кофата е под дъжда. Ако целта е 1л вода, можете да намалите размера на отвора на кофата, но да я оставите по-дълго под дъжда. Или да увеличите отвора на кофата и да седи сравнително малко - крайния резултат е еднакъв, събирате 1л. 

 

Е, нещо такова е и фотографската експозиция, само че вместо дъждовна вода събирате светлина, вместо отвор на кофата имате отвор на блендата, и вместо време прекарано под дъжда имате скорост на затвора. 

 

За да не е осветен кадъра:

Overexposed by odannyboy, on Flickr

 

Или пък недоосветен:

underexposed by bluemedia photography, on Flickr

 

е необходимо да пуснете точно толкова светлина в обектива, колкото е необходимо, 1 литър вода по нашата аналогия с кофата. Това може да постигнете с ниска скорост на затвора и малък отвор на блендата или с висока скорост на затвора и голям отвор на блендата. Точно това прави вашата камера в автоматичен режим: с вградения светломер измерва колко е светло наоколо, преценява колко светлина е необходима, и от там пресметва какъв да е отвора на блендата и скоростта на снимане. Това уравнение има много решения - ако удвоим отвора на блендата, може да удвоим и скоростта на снимане и пак кадъра ще получи толкова светлина. Нещо неясно до тук? Дано не!

 

Все пак, ако беше толкова лесно, камерите нямаше да ги имат всичките разнообразни настройки. Щяхме да избираме една бленда, която работи и една скорост, която работи и всичко ще е перфектно. Но за жалост или радост, макар и количеството светлина допуснато в обектива да е еднакво, то разликата в параметрите може да промени кадъра чувствително. За това сега ще разгледаме всеки поотделно. 

 

Скорост на затвора

 

Това е параметъра, който може най-лесно да се проумее ефекта от вариацията му. В настройките на вашата камера трябва да е отбелязан със S, или SS (съкратено от shutter speed) и да варира от 1/8000 от секундата до 60 секунди (примерно, защото може и безкрайно да продължава), в зависимост от камерата ви. 

 

Ако вдигнете скоростта на снимане, то може да "замразите" обект в движение, ако пък я намалите, то движещия се обект може да се размаже, но да се получи известна динамичност в кадъра. Ето го перфектно илюстрирано от две мои снимки. 

 

В първия случай съм използвал висока скорост на затвора и за това перката на мелницата не се вижда, че всъщност се върти. За хората, които гледат снимката не знаят дали мелницата е в движение или не. 

 

 

При втората съм намалил скоростта на снимане, съответно въртенето на мелницата вече се вижда. Но понеже нямах статив в мен, освен перката са се поразмазали и околните дръвчета, но мисля е достатъчно да се схване идеята. 

 

 

Друг, много характерен пример е водопада. Всички снимки, на които водата е като конец, който се точи са правени при бавна скорост на затвора, най-вероятно на статив. 

Waterfall :: Hopetoun Falls by -yury-, on Flickr

 

Понеже гледаме да държим нещата прости, важното е скоростта на снимане да е достатъчно висока за да не се получи излишно разфокусиране от трептенето на ръката ви, но чрез забавянето и се постигат интересни артистични ефекти.

 

Ако искате да хванете птица в полет е важно скоростта да е висока. Ако искате да снимате футболисти на мач е важно скоростта да е висока. Ако искате пък да направите нощна снимка по магистрала с характерните следи от фаровете на колите, то тогава скоростта трябва да е ниска. 

 

 

Отвор на блендата (диафрагмата)

 

Тук нещата са малко по-абстрактни и няма да навлизаме в технически детайли. Отбелязва се с f и може да варира между 0.95 и 22, в зависимост от камерата. Погледнете обектива на сапунерката, там вероятно пише f/3.6-22 или нещо подобно. 

 

Накратко отвора на блендата контролира каква част от дълбочината на кадъра е на фокус. Хората снимащи със сапунерки вероятно не забелязват разликата, защото при тях видим ефект е трудно да се постигне заради малкия размер на матрицата. 

 

Ако държите блендата широко отворена, това изолира обекта, който е на фокус и всичко пред и зад него е леко замъглено. Ето един тест на нов обектив, който си купих и изядох много бъзик във фейсбук за тая снимка (препоръчаха ми от щипки скоро да се повиша на плажни хавлии).

 

Виждате как предните щипки са размазани, тези върху които съм се насочил са фокусирани и отново кадъра отзад е размазан. 

 

 

Този ефект е особено полезен, ако искате да изолирате конкретен обект. Човек:

Natural_Light_Portrait - Natural Light Portrait Photography by Bahman Farzad, on Flickr

 

Цвете:

Flower by ►CubaGallery, on Flickr

 

За подобни снимки ви трябва обаче и камера с по-голяма матрица от стандартните сапунерки, да не говорим за смартфони, но за това ще пишем в друга тема. 

 

Ако я затворите блендата, прогресивно повече неща ще са във фокус. Има и положителен ефект, че като цяло при по-затворена бленда кадъра е по-остър, отворената бленда често води до замазване. 

 

Да резюмираме до тук: експозицията е общо взето баланс между скоростта на затвора и отвореността на блендата. Ако снимате стандартен пейзаж при добра светлина много комбинации между бленда и скорост ще ви свършат добра работа. 

 

ISO

 

До сега не обърнах внимание на третия елемент в уравнението на композцията ISO-то. Исторически, когато се снимаше на филм, това е чувствителността на филма. Т.е. като се вдигне исо-то, може повече светлина да осветява филма за единица време. Това е особено важно, когато имаме ниска светлина. Или да го кажем по друг начин стигаме до култовото "искам камерата ми да прави хубави нощни снимки" 

 

При добро осветление скорост от 1/2000 и бленда от f/5.6 ще дадат почти същия резултат като скорост от 1/1000 и f/4.0. Но какво правим, ако е тъмно, блендата е максимално отворена, а скоростта е твърде ниска и трептенията на ръката ви замазват кадъра?

 

Тогава на помощ идва покачването на ISO-то. Всяка стъпка на покачване на ISO ви позволява да удвоите скоростта двойно. Т.е. ако сте на ISO 100 и правилната експозиция на база на светлината е 1/2 секунди, което е крайно недостатъчно за неразмазан кадър, то ако вдигнете на ISO 400, вече можете да снимате на 1/16 секунди, където леките трептения на ръката ви и на хората няма да се усещат. 

 

Вдигането на ISO-то изглежда като магическо хапче, но за съжаление си идва със съответните негативи, а именно се появява т.нар. "шум". Ето типична шумна снимка, правена вечер, това са сиво-черничките зрънца в кадъра. 

IMG_6688 by lynguistic, on Flickr

 

 Голяма част от развитието във фотографската индустрия е насочено натам, че при по-високо ISO да не се забелязва шума. 

 

Пак да резюмираме с пример за нощна снимка. Ето какво прави камерата ви, когато я превключите на нощем режим. 

1. Отваря блендата на максимум - трябва да вземем колкото се може повече светлина, за определено време, когато я нямаме в излишък.

2. Вдига ISO-то до степен, която производителя е преценил, че не повлиява крайно зле качеството на снимките. 

3. Смята при тия настройки на първите два параметъра каква скорост е необходима за правилна експозиция. 

 

Нещо такова. 

 

Надявам се добре го обясних и че примерните снимки говорят сами за себе си. Започнах с това, че трябва да се отървете от автоматичния режим на камерата си. Първата лесна стъпка е да я прехвърлите на режим A (приоритет на блендата), да настроите блендата на f/5.6, да фиксирате ISO-то на най-ниската възможна степен (най-често 100) и да оставите камерата сама да определи скоростта. Като почне да се смрачава постепенно вдигнете блендата до максимално позволеното (т.е. най-ниското f число, малко е объркващо тук), ако и това не е достатъчно и снимките са размазани почнете да вдигате ISO-то. Не е много по-трудно от автоматичен режим, но ще се почувствате че имате повече контрол над кадъра! Мисля, че стига толкова като за начало.

 

Забележка: фотографията не е фиксирана наука, а е изкуство. За това не приемайте съветите ми тук като канони, а по-скоро като груби насоки. И осветените и недоосветени снимки като пуснатите по-горе, може да са конкретен избор на фотографа, дори снимки при умишлено високо ISO, които стават малко на зърна придават някак по-документален и реалистичен ефект. Та, не ме слушайте много много, но за начинаещ мисля че съветите ми са точни. 

 

Бих искал да кажа, че се интересувам от фотография по-активно от година и половина. А във форума има много хора с ужасно повече знания и умения от мен. Темата я пиша аз, само защото съм по-инициативен в пускането на теми, но ако има някакви неточности и необходими допълнения, то ще се радвам тези опитни хора да ме поправят. А още по-добре и сами да пуснат теми, които мислят за интересни. Фотографията е много важен елемент от пътешествията, и аз лично ще се проклинам до последно, че посетих уникални места, а от снимките от там ме е срам...

 

Очаквам въпроси, коментари и доуточнения!

[Tedy]

За нощна фотография категорично препоръчвам да не се снима от ръка. Задължително статив, може и малък или апарата да се подпира на неподвижен обект, примерно ограда или каквото има наоколо и да се снима със самоснимачка, така вибрациите са по-малки и качеството на фотото е по-добро, фокуса също. Това е особено валидно за сапунерчетата, които масово се използват на път. Малката матрица в комбинация с все повечето пиксели на съвременните апарати и високо ИСО водят до трагичен краен резултат според мен, като в горния пример показан от Жоро.

[Георги]

http://camerasim.com/apps/camera-simulator/

 

Много добър онлайн симулатор на DSLR камера, може да човъркате различните настройки от отбелязаната тук света троица и да видите какъв ефект имат върху крайния кадър. 

[Фил]

ха-ха, готино е това

[Jim Corbett]

Забележка: фотографията не е фиксирана наука, а е изкуство. За това не приемайте съветите ми тук като канони, а по-скоро като груби насоки.

Точно!

И един-два полезни съвета от мен в тази насока:

 

- Апаратът е продължение на окото ви. Научете се да виждате нещата с очите и апаратът ще ги последва. Кел-файда, ако си цар на апарата и теорията, но не можеш да "видиш" ценния кадър от посредствения.

 

- Настройките на бленда, скорост и ISO са важни, но не и най-важни! Хората често се оливат в теорията и забравят практиката. Снимайте преди да сте наизустили каква е зависимостта между трите настройки - нека научаването им да е условен рефлекс от практиката, а не обратното! Изключително грешно се постъпва по школи и лекции, когато първо сядат да учат! Хващай апарата и навън! Грешките и калпавите кадри са най-добрия учител - те инициират важните въпроси и тогава научаването се случва. Няколко неща се случват навън: научавате се да намирате кадъра; щете-не-щете, свиквате бързо да реагирате с техниката и настройките й; и най-важното - там се разбира дали обичате да снимате или е само временен каприз. 

 

- Експериментирайте! Освободете се от страха от провал - не бягайте от грешките, преследвайте ги! Направете следното, например: вашата цел днес и тук е само и единствено да направите възможно най-гадните, размазани, криви и безидейни снимки. Намерете си обекта и го обезобразете с апарата до неузнаваемост. Няма да го обяснявам, само ще кажа, че ефектът е феноменален. 

 

- Окото ви не може да фокусира всичко, което е в полезрението му, апаратът може. 

Пробвайте. 

[Oshko]

http://camerasim.com/apps/camera-simulator/

 

Много добър онлайн симулатор на DSLR камера, може да човъркате различните настройки от отбелязаната тук света троица и да видите какъв ефект имат върху крайния кадър. 

Това е супер трудно с ръчните настройки, щраках, щраках, трагедия...явно трябва мнооого практика. И е много различно от сапунерката.

П.С.

А открих, във фокуса бил проблемът.

Редактирано 23 януари, 2014 от Oshko

[Георги]

Когато снимаш на тотално ръчни настройки гледай ей това индикаторче да  е в центъра:

 

 

То сигнализира за точна експонация според светломера на камерата. Ако вдигнеш скоростта, трябва да отвориш блендата и обратно. 

 

От време на време камерата мери грешно, или пък предпочиташ умишлено да осветлиш и да замъглиш снимка. Ето го на +2 EV:

 

 

и на -2EV

 

[neuromancer]

Това е супер трудно с ръчните настройки, щраках, щраках, трагедия...явно трябва мнооого практика. И е много различно от сапунерката.

П.С.

А открих, във фокуса бил проблемът.

Не е във фокуса, защото с тоя симулатор точно него не можеш да го променяш. Ако се размазва, значи скоростта ти е ниска (а детето и без това мърда). Ако всичко се размазва, или вдигаш скоростта или цъкаш че имаш статив.

[Tedy]

Жоро, това индикаторче се нарича експозиционен компенсатор и служи за корекция на експозицията. В първият ти пример кадърът е преекспониран, а във втория недоекпониран.

[Tedy]

 Ако вдигнеш скоростта, трябва да затвориш блендата и обратно. 

 

От време на време камерата мери грешно, или пък предпочиташ умишлено да осветлиш и да замъглиш снимка. 

При едно и също ИСО, ако се вдигне скоростта трябва блендата да се отвори т.е. да е по-малка цифрата.

 

Добрите камери като цяло мерят вярно, въпросът е че има различни измервания и при всяко резултата е различен. Най-често апаратите са настроени на Evaluative metering или най-просто казано средно замерване по целия кадър. Важно е и в коя зона мериш - дали по светлите или тъмните части на кадъра. Бе сложно се обяснява в тема. Иска си четене и много снимане.

[Георги]

При едно и също ИСО, ако се вдигне скоростта трябва блендата да се отвори т.е. да е по-малка цифрата.

 

Добрите камери като цяло мерят вярно, въпросът е че има различни измервания и при всяко резултата е различен. Най-често апаратите са настроени на Evaluative metering или най-просто казано средно замерване по целия кадър. Важно е и в коя зона мериш - дали по светлите или тъмните части на кадъра. Бе сложно се обяснява в тема. Иска си четене и много снимане.

 

Мерси, оправих го.

[FlyTraveler]

Може да се измерва експозиция и в много малка точка само, аз съм си програмирал един бутон на тялото точно това да прави като го натисна. Веднага след това с палеца заключвам експозицията, после фокус, кадриране и шатър - всичко за по-малко от секунда... Това се прави при специални случаи само, когато имаме голяма разлика в осветеността на отделните части от кадъра, а пък много искаме определена точка да е експонирана точно, останалата част я прежалваме до някъква степен и/или оставяме за каквото може да се оправи при пост просесинг. За целта обаче трябва да се снимат "сурови файлове" (raw или nef при Никон), иначе много малко може да се пипа експозицията при едитиране.

[fionna]

Много готино инфо.

Аз самата от скоро се занимавам с фотография, но са ми необходими няколко прочита на една статия, за да схвана.

[Tedy]

През 2013/14 не е имало много мераклии фотографи като гледам.