Къде почувствахте Dolce Vita?

[gery_2431]

Италия и италианците са все известни с тяхното умение за Dolce Vita. Но къде Вие Магеланци го почувствахте и усетихте в Италия?

[Crazy Horse]

Буквално навсякъде! Където и да съм в Италия чувствам еуфория - в Рим, Флоренция, Милано, Лука, Пиза, Волтера, Сан Джиминяно, Верона, Капри, Позитано, Тренто, Болцано. Може би само във Венеция не почувствах la dolce vita.

[Брани]

В Лука, баш на центърО 🙂 Седнахме да пием по едно капучино на кръглото площадче. По едно време се сетих за епизода на Топ Гиър, където тримата дебили караха малки колички точно из Лука и ми стана два пъти по-мило 🙂

[Дани Магелани]

Като се има предвид, че не малка част от живота ми премина в сОца, най-голяма беше емоцията при първото ми посещение на Вечния град.

Седнах на стъпалата на площад Испания и се разплаках. Толкова бях мечтала за тези стълби, че нещо се отприщи в мен! Аз съм тук! Сред множеството щастливи хора! 

И сега, когато за пореден път съм в Рим, аз изпълнявам своя ритуал - сядам на моите стълби, усещам сърцето си как бие в синхон с голямото сърце на този град, отпивам глътка еспресо и ми е светло и топло на душата! И потъвам в безвремието! Дори да вали, дори и при непосилна жега, аз съм на моите стъпала, на моя площад! 

А сладкия живот усещам навсякъде - в чашата горещо еспресо, в невероятния сладолед, в топлия кроасан с масло, в любимата пица, в изстудената топка бурата и невероятния и сметанов център, в чашата ароматна напитка от региона,...

Редактирано 17 януари, 2019 от Дани Магелани

[Радо]

За мен лично - във Виареджо, Крема, Алесандриа, Салерно, Сиракуза, и може би отчасти в Милано (може би защото най-много съм бил там). Но във всеки случай, la dolce vita е далеч от големите градове.

Редактирано 17 януари, 2019 от Радо

[Тони]

Имахме подобна тема преди-

Все още този момент ми е топ, после имам още много такива- на брега на едно езеро, по стечение на обстоятелствата откъснала се за малко от всички, на една маса с чаша вино, хляб в панерче и врабчета, които си кацаха и кълвяха без никакъв страх, а времето сякаш беше спряло, на една съвсем тиха уличка в малко селце, докато от прозореца на една къща се чуваха смеещи се гласове и звън на чаши...Също как вървейки вечерта в старата част на Бари, минавайки край съвсем широко отворените прозорци и врати се виждаха хората, които вечеряха, а аромата на прясна паста се носеше навсякъде...

Италия е такава магия...

[Емика]

Италия е вкуса на прясно изпечено тесто и домашна паста. Италия е полъха на вятъра по крайбрежието. Италия е възхищението от изкуството на Ренесанса. Италия е вкус, ухание, топлота. Италия е емоция. Какво казва Умберто Еко: "Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот да са щастливи." La dolce vita (сладък живот) изисква точно обратното - да си доставяме удоволствие всеки ден, да се насладим на цяла пица без да броим калориите, да изпием бутилка вино, въпреки че не е много редно. La dolce vita дава ясен отговор на философските въпроси - кое е правилно и кое не? И този отговор е: Правилно е абсолютно всичко, което ти доставя удоволствие и те прави щастлив! La dolce vita e състояние на духа и нека всички по-често го усещаме. В Италия това усещане идва от емблематичния уличен живот, бавните темпове, насладата от малките неща. За мен Италия е любов, Италия е онази страстна целувка, която те кара да съблечеш всичките си дрехи и да се насладиш на сладкия живот, без да е необходимо нищо друго. Е, може би и една бутилка хубаво вино с гледка😉