Прескочи до съдържание

Дибек кафе и кюнефе или как се разходихме из Анадола


Polina

Препоръчани мнения

Преминали границата, доволно продължаваме напред по Е90/D110 към Кешан. Учудени сме от реакцията на граничаря, който невярващо ни попита “Наистина ли до Кюрдистан ще отидете? Това е толкова далече…”. Колко пък да е толкооова далече? Отворила съм картата и гледам. Вярно, не е близо, ама…

Не влизаме в Кешан, а го заобикаляме отстрани и поемаме по D550 към Галиполи и Еджеабат. Пътят е прекрасен и няма никакво движение. Морето се вижда в далечината и повдига настроението ни още.

IMG_20181029_130309.thumb.jpg.e4669dbbcaeb532f715b9c1ecd3d22a0.jpg

Решаваме да се качим на ферибота при Еджеабат.

IMG_20181029_142532.thumb.jpg.99b109ebd45cad4174230bc372d759b5.jpg

IMG_20181029_143126.thumb.jpg.7bdb924b36c8806e99c58a93affbd45a.jpg

 

За около 40 минути сме вече от другата страна на Дарданелите:IMG_20181029_144929.thumb.jpg.1287ce7b8cad34f9c92b0ac3bd0b845d.jpg

 

Пристанището е лудница отвсякъде. Полицайка се опитва да въдвори ред, а аз мисля, колко предвидливо всички хора са зад метална ограда, а не се движат и те хаотично пред нас на пътя, където само коли и автобуси правят задръстване… бързаме да излезем от тази лудница и да си хващаме пътя към Троя, което никак не е лесно по тесните централни улици.

Отклоняваме се от пътя, наближаваме Троя. Стигаме почти до входа, но преди да влезем поглеждаме часовника. Станало е 16ч., а мястото е отворено до 17. Решаваме, че няма смисъл да се юркаме в разглеждането и ще го даваме лежерно. Ако остане време ще го разгледаме на връщане. Правим обратен завой и продължаваме. Движим се по път D550/E87. По тъмно пристигаме в Бергама, избираме си място за нощувка в града. Паркираме между колите на улицата, до нас има нещо като парк - високи дървета, корито на река... Табелки указват накъде да продължим към историческите сайтове на следващия ден. Оглеждаме мястото - става.

Бергама, с древно име Пергамон, се намира на около 30 километра от Егейско море. Градът е известен с килимите, които висят пред всяко магазинче, златните накити (които ги има навсякъде из Турция) и отглеждането на памук.

По светло вече всичко изглежда различно. Без да знаем в тъмното сме спрели от другата страна на червената базилика (Kizil Avlu), срещу нас пък има кафене, където старци неуморно броят броеничките си и ни оглеждат. Разглеждаме базиликата,

IMG_20181030_101223.thumb.jpg.e437c5e8ca6f2f7f81acf24620cc8970.jpg

но сме твърдо решени да не се бавим много, защото трябва да се изкачим до височинката, където всъщност са и старините заради, които сме дошли. Поемаме бавно по стръмните, каменни улички и порутени къщички, от които се дочуват женски гласове и детски кикот.

IMG_20181030_103709.thumb.jpg.5bf2964f98fbc9ffbd2d3f7f8306cf55.jpgIMG_20181030_104507.thumb.jpg.9fdd6343c49cc3929b884b8eb5fd3465.jpg

Излизаме на асфалтирана улица и виждаме двама мъже, които седят в края на двете улички, от които се излиза дотук и си говорят на висок глас. Виждайки ни, започват да ни говорят много разпалено нещо на турски. Нищо не разбираме от казаното, само отделни думи, които не можем да свържем в разумно изречение. Срещу нас е някаква пустош, баир с ливади с изсъхнала трева, изоставена сграда, а зад нас порутените къщички с двамата чичковци. Продължаваме напред и така по пътя няколко километра, докато не стигаме до място с невероятна панорама.

IMG_20181030_113704.thumb.jpg.ad78f622fa13a97672094ca651845ae8.jpg

Малко след това влизаме и в древния град. Преди входа има кафене и лифт, но кой да знае? Продават се само двупосочни билети. Но не съжаляваме, че не сме се возили и дори не сме разбрали за съществуването му по-рано, разходката ни беше добра. Друг местен ни заговаря и започва да ни сочи нещо надолу откъдето сме дошли. Уж пряк път до тук било.

Величието на древния Пергамон все още се усеща, макар и повечето артефакти да са пренесени на остров Шпрее.

IMG_20181030_115653.thumb.jpg.4469a09d698da258398815131d35798b.jpg

IMG_20181030_121356.thumb.jpg.5b3b47822eef3601178d03ca13cf1df2.jpg

За времето си има огромен театър. Местата в който са били за 10 000 посетители, а тук се твърди, че е била и втората по големина библиотека след Александрийската. Археологическите разкопки и реставрации продължават все още.

IMG_20181030_122159.thumb.jpg.83e4e0f05f07e48faeada7da7e633f62.jpgIMG_20181030_122524.thumb.jpg.dee1ccb8db32f1f5419595e61b8fad60.jpgIMG_20181030_122559.thumb.jpg.7833a5755ab73dd2b444b95ad1c256c0.jpg

IMG_20181030_131717_2.thumb.jpg.3e3f011c7c1cd26d6e622aa081406cbf.jpg

 

А панорамата е великолепна:

IMG_20181030_130056.jpg.7ba137e25bceadf520bac62fc6adaa6e.jpg

 

Входът към театъра:

IMG_20181030_133546.jpg.7101027439b7fb6c8db483e3747cf2a6.jpg

 

И това се показва пред теб след тесния коридор:

IMG_20181030_133810.thumb.jpg.2728809e9070bcfd7d239b1e9bcfe8d3.jpg

 

поглед от долу (младежи тестваха акустиката и дали се чува добре, като девойката беше горе, а те двамата долу, потвърждавам, че без да викат се чуваше ясно какво говорят):

IMG_20181030_135235.thumb.jpg.823b35d25b49c6dfdd0083d4cc6ea8a0.jpg

 

Ако някой ден отидете до там, не си мислете, че всичко което има да се види е горе на високото. Напротив. Целият хълм е осеян с останки на вили на висши особи, а спуснете ли се по пътя отстрани ще излезете до малка сграда, в която все още пазят не голяма част от останалите тук мозайки.

IMG_20181030_143306.thumb.jpg.ccab8ef8f88c57bf98c8e4134c11f0dd.jpgIMG_20181030_144416.thumb.jpg.a49267a2ce012ce91a460d228098f9e1.jpg

Излизайки оттам се засичаме с охраната, питат ни откъде сме , а след отговора “Булгаристан”,  се усмихват и ни дават напътствия от къде да слезем, за да не се връщаме обратно по баира. Аз грейвам доволно, защото съм ожадняла много, а вода наоколо няма. Спускаме се надолу и какво да видим… онази стара и изоставена постройка, срещу която излезнахме преди обед е отново пред нас. Заобикаляме по пътечката, която ни показаха служителите на реда, а по пътя отвъд оградата минават коли с натоварени туристи, които ни гледат изненадани и коментират действията ни. Дори спират, за да видят от къде ще излезем. А ние продължаваме да се движим между останки, прескачаме ниски огради и стари камъни. Отвън всичко изглежда добре заградено, самите ние го знаем, но от вътрешната страна и с жокера, който имаме вървим смело. Разбрахме и какво са искали да ни споделят двамата чичковци преди обед. Вече на пътя, колите пред нас тръгват, а ние пак завиваме по стръмните калдъръмени улички.

IMG_20181030_153529.thumb.jpg.da0277a29fb181890d154824e6688248.jpg

Влизам в първия видян магазин и сричам на турски - “Ики симит, бир чок су”, а продавачът е грейнал в усмивка и ме поправя - “буюк су, буюк су” , на моя първи опит за говор на турски от много години насам. Но той пък откъде да знае, че е първи? Сядаме в двора на базиликата да си изядем симитите, които ни се услаждат, а то е станало време за следобедната молитва.

Решаваме, че е по-добре да се преместим и да не оставаме да пренощуваме отново в града, но преди това ще разгледаме и Асклепион. Ако го намерим и го хванем отворен за посещения. До там стигаме трудно. Уличките са объркани, еднопосочни, а навигацията все ни казва да завием в ляво. Да, ама в ляво са улички още по-тесни и стръмни, кои с камъни, кои не. Твърдо отказваме да завием… успяваме да се обърнем някак и продължаваме по единствения главен път. Най-сетне, по залез пристигаме в Асклепион. Балнеокурортът на Пергамон, античната лечителница на бог Асклепий.

IMG_20181030_170651.thumb.jpg.13a96438cc4df31a74b171b3cdd51d65.jpg

 

Древните гърци са смятали, че болен ли е човек, то той трябва да лекува не само тялото, но и душата си.

Има дълга главна улица, подземен тунел, в който покрай стълбите му все още тече вода, бани, библиотека, театър за 3 500 души…

IMG_20181030_171634.thumb.jpg.a1fc8fed438a94e1271c000e219b5375.jpgIMG_20181030_171916.jpg.9f44a8b693fbc38bab9c81c72d2c2c99.jpg

IMG_20181030_172201.thumb.jpg.c4fa1e31f49746bce3042556998c586a.jpgIMG_20181030_173811.thumb.jpg.ce7ed46cb0863eceb228fd229959d152.jpgIMG_20181030_174335.jpg.53d384b5c6af6530ad208afbb204d153.jpgIMG_20181030_181314.thumb.jpg.6fc76e6e3802729cfc8544c0c6e39f50.jpg

Асклепий се прекланял пред змиите заради способността им да се "самообновяват", сваляйки кожата си. Изобразяван е като брадат мъж, който държи в ръката си жезъл, около който има обвита змия. Познато ли ви е това? Познато ви е, знам.

Ние потегляме да търсим подходящо място за нощувка. Имаме известни колебания дали да не отидем до Фоча, но все пак избираме да се паркираме до Алиага. Отбиваме се от главния път и започваме да се оглеждаме. Минаваме покрай различни по големина и функционалност  сгради, но продължаваме още напред. Пътят се разширява и вече се виждат големи паркинг пространства. Знаем, че в дъното на този път има някаква военна тренировъчна база, а пред паркинга на който сме отбили има плаж. Спокойно е и освен нас в дъното на паркинга има още едни ентусиасти с кемпер. Чудесен избор.

Сутринта е слънчева... пред нас море, до нас семейство кучета с кутретата си са се излегнали в сутрешната си дрямка. Котки лениво се протягат, а зад гърба ни залив. Това вече си е изненада. Излизам на опознавателна разходка и не мога да повярвам… целия залив е пълен с големи розови птици. Накъдето и да погледна... всичко е розово и грациозно. Снимам с всичко - апарат, телефон, но уви те са толкова навътре във водата, че едвам се различават.

IMG_20181031_104236.thumb.jpg.39d28dcec8e6b8a29e96d2c3138f562f.jpg

Отивам и до плажа. Не бях виждала досега по-мръсен плаж. Въпреки, че всичко наоколо е направено - има тоалетна, маси с пейки за пикник, достатъчно кофи за боклук, но мястото е покрито с боклуци. Жалко.

IMG_20181031_105537.jpg.0a4c2b86f4b46577cc844ead367e4c56.jpgIMG_20181031_105635.thumb.jpg.f65a04d63800c8788e6dc348c2bd7799.jpgIMG_20181031_112320.thumb.jpg.4afccc3ff259ce795538d4174f5231af.jpg

 

Връщам се обратно, за да разбера, че отново имаме проблем. Лампата за маслото светела. Спътникът е под колата и върти разни ключове, ядосва се и недоумяваме как е възможно, та само преди няколко дни е излезнал от сервиз и всичко уж му е наред… говори с майстора - и той в недоумение. След около час обаче май повредата е отстранена и тръгваме. Дали? Има време, ще се разбере...

 

(следва)

Такси и входни билети:

Ферибот - Еджеабат-Чанаккале - 65 лири - кемпер

Троя - 35 лири/човек

Пергамон - 35 лири/човек

Асклепион - 30 лири/човек

 

 

Координати на нощувките:

Бергама (39.120373 27.185004)
Алиага (38.830916 26.973337)

Редактирано от Polina
  • Харесвам 38
  • Браво 10
Връзка към коментар

Еееех, Поли- разказът ти е страхотен, снимките - още повече!

А пък, ако знаеш, колко "завижд,завижд..." ми се иска да наредя, за начина ви на пътуване. Спокойно, без график, да тръгваш и да спираш, където си поискаш.

Просто, страхотно! Чакам с нетърпение! Добре, че се редувате с Домосед, че иначе, ще трябва да чета едновременно.

  • Харесвам 4
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Потегляме бавничко с надеждата, че всичко вече е оправено.

Мислихме го, мислихме го и накрая решихме да навлезем към вътрешността на страната, докато още е хубаво времето, а морето да го оставим. Възможностите са да се отбием преди или след Измир. Избираме първата и веднага след Алиага се отклоняваме по път D250 към Маниса, която набързо разглеждаме по главната улица, купувам си сим карта и торба с баклави и още една с толумбички. Малки и сладки неща за душата.

IMG_20181031_162213.jpg.4bdaf33432d9a7e45d10e0d2d6ecee5f.jpg

Вече доволна, продължаваме по пътя си. Включваме се на път D300 към Тургутлу и Салихли. Гледайки картата предлагам да спим на Памуккале, а на сутринта оттам да продължим към… 😉

По-късно, разбираме че сме пропуснали Сардес, но това си беше риск… нито едно от местата по пътя не ни привлича вниманието да спрем и да разгледаме. Сравнително големи градове, с нови еднакви кооперации и джамии, които освен всичко, могат и да те объркат с еднаквостта си.  След Салихли продължаваме по път D585. Минаваме през махали, в които уличките са толкова тесни, че едвам завиваме без да се допрем до някоя сграда. Все пак пристигаме. Разбира се, по тъмно. Паркираме се под официалния паркинг на що годе равно място. Всичко е спокойно и по нищо не личи, че тук през деня не бихме могли да си намерим място за спиранка.

Сутринта правим бърза разходка докато все още няма хора. Група делтапланеристи се лутат в полята търсейки явно подходящо място за литване. В езерото патките крякат, а на паркинга спират два рейса с туристи… време е да се оттеглим към нашата цел.

IMG_20181101_104033.thumb.jpg.978fea9f82397925a05b06e624d26931.jpg

Това, което всички правят идвайки на почивка в Турция е някоя от предложените им екскурзии. Една, от които е тази до Памуккале. Ние, точно обратно на очакванията обаче, решихме да идем  до друго място, а именно - Лаодикея. Така започнахме с объркването на всички, които си мислеха, че пътуването ни е просто стандартната обиколка на Турция.

На около 15 км южно от Памуккале се намира древният град Лаодикея. На отбивка от пътя към музея, усмихнати ни посрещат охраната на историческия обект, която ни спира пред бариерата към стария град. Още по-усмихнат касиер ми взима таксата за вход и продължаваме напред. Паркираме пред кафенето, а разходката ни продължава по...

улица Сирия и множеството заобикалящи я колони, която е и главната улица на града, дълга около километър.

IMG_20181101_154131_2.thumb.jpg.bc72688447917401d552f6e9b8f9928e.jpg

Продължаваме напред и вече си мислим, че сме стигнали твърде навътре в града, но всъщност разбираме, че още не сме достигнали до същинския център. Дори не предполагахме, колко голям може да бъде този античен град. Разкопките и реставрациите и тук продължават и се откриват нови и нови старинки.

IMG_20181101_125337.thumb.jpg.a251bbbb6a9e71eea85a5be744e12118.jpgIMG_20181101_125931.thumb.jpg.ea9d064f95b48c17d5b3777391c55460.jpgIMG_20181101_130151_2.thumb.jpg.5196e4034054a3799736bfb7e11943b5.jpgIMG_20181101_130514.thumb.jpg.46352505b7a7c1c6463f343c9d925302.jpgIMG_20181101_130541.thumb.jpg.4c57430a648c4e83f56b4d6716f4c5bf.jpgIMG_20181101_131350.jpg.2701e53d5cf006de1a373b8820934c6a.jpgIMG_20181101_131934.thumb.jpg.5bab7c03ae54914445935ca89e4273d8.jpg

 

IMG_20181101_153240_2.thumb.jpg.b6db0711110cf13a4a6684100b6f9171.jpg

 

Самият град е разположен на високо плато, на река Ликос, и в близост до река Меандър.

Повечето от това, което виждаме в Лаодикея е от древногръцки, римски и византийски периоди, през които е съществувал самият град. Един от най-големите древни стадиони е тук с размери 280м х 70м, има два театъра, четири бани, четири агори, шест фонтана, два входа, кметство, няколко публични латрини и др., А от четирите си страни е заобиколена от гробища.

Накратко историята на града е следната: основан е от селевкидския цар Антиох II в чест на съпругата му Лаодика. След битката при Магнезия през 190г преди Христа и договорът за Апамея подписан през 188г. преди Христа, районът преминава в пергамското кралство. През 133г. преди Христа последния пергамски крал отстъпва доброволно района на Рим. Между 4-ти и 6-ти век  след Христа градът става един от “must see” за посещение във византийския свят, тъй като там е една от седемте църкви на Апокалипсиса. Спомената е и в писмата на св. Павел. Превръща се в проспериращ град. Известен със своите вълнени и памучни кърпи.

За съжаление, градът се намирал в земетръсна зона и многократно е бил повреждан и преустройван. Изоставен е около 600 година след Христа.

Археологическите разкопки разкриват храма през 2010 година. Възстановени са със защитни пътеки, така че сега може да се видят мозаичните подове, олтари, арки, дори канализация! 

Църковната латрина:

IMG_20181101_132959.thumb.jpg.d0448907190fd484dcfb8466a79bde3c.jpg

 

Баптисерията:

IMG_20181101_133418.thumb.jpg.8017227b0fcbd2da5ba6beab0937e85e.jpg

 

Мозаечните подове:

IMG_20181101_133447.thumb.jpg.e77228631f186f6515e1a5d624214b27.jpg

 

Синтронон:

IMG_20181101_133746.thumb.jpg.4ea28456a683f1e58449407d605ebe02.jpg

 

И още подови мозайки:

IMG_20181101_133819.thumb.jpg.de76c8c21f96e0cc7b14f962a183a586.jpgIMG_20181101_133911.thumb.jpg.9fe61121f5d4301ad5b65ca67d233190.jpg

 

Докато минавахме от там археолозите работеха по участък от източната византийска порта построена по времето на император Теодосий. 

 

А нашето време напредна и е редно да поемем по пътя си в търсене на следващото място за нощувка. Изпиваме по едно бързо кафе и си тръгваме много въодушевени и доволни. Не съжаляваме, че отделихме цял ден на този приказен град. С много повече запазени и не изнесени старини отколкото Пергамон.

Разменяме усмивки с охраната докато ни отваря бариерата и ни пита: “ А сега накъде?”. Повдигам рамена и му отговарям “ Кой ли знае?”

Току що включили се в главния път виждаме отбивка със сергия отрупана с дюли и крайпътна чешма на която спираме да заредим с вода. Към нас се приближива чичкото продавач, с който се заговаряме. Докато аз пълня вода, той ни бели дюля. Едно парче за мен, едно парче за другарчето и ни казва, че това са най-вкусните дюли в района. Имах си хас да не са най-вкусните! Преди да тръгнем вече ни е изчистил цял плод и ни го дава за из път, а аз в отговор му връщам булгаристанска вафла. Разделяме се  с усмивка и ръкомахния. 

IMG_20181101_172802_2.thumb.jpg.039054c980500645e6fbea27c25d2116.jpg

 

Тръгнали сме към езерото Бордюр, но пътувайки вече сме в чуденка дали да спим на езерото или да продължим към Ъспарта? Докъдето и да стигнем, ще сме пристигнали по тъмно, залагаме на Ъспарта и  смело продължаваме.

В Турция има едни държавни паркове (доколкото разбрахме), които се казват Tabiat parki. Там се заплаща скромна сума за вход и можеш да си нощуваш в него. Вероятно и да ловуваш, но не знам дали не се доплаща допълнително. Та така се озовахме в такъв парк. Заплащаме входната такса, която е символична и сме вътре. А вътре е тъмно като в гора. И да, ние сме в гора. Истинска гъста гора, имаме тесен път, по който се движим и това е то. Продължаваме няколко километра напред, но нищо друго освен табели “Внимание глигани” и… тъмнина. Решихме, че е по-добре да се върнем по в началото до отбивката за малък паркинг на който нямаше никой и да си останем там. Вече сме ноември и хладината на есента се усеща. Хапваме на бързо и лягаме, защото утре ще е голям ден.

Няма такава сутрин. Спали сме като заклани. А ободряващата разходка, колкото ме възхищава, толкова и стряска! Времето е чудесно, пред нас борова гора, езеро и планина.

IMG_20181102_110933.thumb.jpg.b2529855ac488affde2702d8482f4b38.jpg

 

IMG_20181102_112906.jpg.d21e67e542201ba535ec21519f982947.jpg

Още докато правя първите крачки забелязвам как навсякъде всичко е разровено. Ха, вярно е пълно с глигани! Надявам се, да не се срещнем някъде, защото не е ясно кой ще е по-изплашен – аз или прасчо, а аз все пак имам рожден ден и искам да си остана цяла и щастливо празнуваща. Не срещам глиган, но срещам група ловци, които ми вдигат ръка за поздрав и питат откъде съм. Казвам им познатото „Булгаристан“, а те ми кимат одобрително и с усмивки и пожелания явно за „На слука“ се разделяме.  В края на езерото откриваме, че има хижа и сядаме да пием по един чай.

IMG_20181102_120740.thumb.jpg.2d1932fc5f61e22e915d61d6a5ce0e9a.jpg

Вместо един изпиваме по три чая, докато другарчето отива да подготвя машината за тръгване, аз оставам да си прехвърлям снимките, че единствената опция ми е WiFi, а в хижата поне е бърз нета. Собственика ме черпи още един чай, а аз вече съм готова и малко притеснена, защо не са ми подвикнали: “Айдииии, готови сме, да тръгваме.” Връщам се обратно и що да видя… нашата машина пак с проблем. Проблемът с маслото, който мислим, че сме отстранили се оказва, че не сме… и така отново обрат в плана ни и спешно тръгваме към голям град, в който очакваме да видим сервиз на Фиат. На изхода на Ъспарта виждаме точно такъв сервиз, отбиваме бързичко. На паркинга се строява целия наличен майсторски персонал , заедно с една мома за преводачка. Случаят е обяснен подробно… какво е правено в бг - смяна на масло, филтри итн всичко дето можете да се сетите и че явно е нещо друго. Майсторите гледат, цъкат с език, пак гледат, пак цъкат… баш майстора накрая казва… “ Разбирам проблема ви, но откакто работя във Фиат, такъв двигател не съм виждал”. То вярно, че колата не е млада, ама бива ли такова не запознаване с двигателите на марката за която работиш? Девойката се приближава към нас и видимо притеснена ни казва: “Много е опасно да се движите така. Дано успеете да се приберете безпроблемно до България. Ще се моля за Вас”. Кимаме разбиращо, не че не знаем, ама… Планът набързо отново е променен. Тръгваме, но не към България, а към Анталия (D685) с надежда, че в тамошните сервизи, някой може и да е виждал такъв двигател. Пропускаме (за съжаление) останалите забележителности, които бях набелязала в района и внимателно потегляме. На входа на града ни спира полицай, който ни предупреждава да караме внимателно, задължително с колани и с указаната препоръчителна скорост. След 18 часа, в петък трафикът е ужасен. Целият град е едно голямо задръстване, а ние се молим колата да не се развали някъде по пътя…Докато сме в задръстването набързо избирам място за нощувка. Изборът ми се е паднал на Коняалтъ. Почти накрая на курортната част, спираме на една улица, която е на не повече от 50 метра от плажа. В близост има кафене, ресторанти, сергийка за симити и други закуски, детска площадка и голяма хубава тоалетна, все пак не е ясно колко ще се застоим на море! 🙂 

Мястото ни е чудесно, но е време въпреки притесненията да празнуваме.  Харесваме си ресторант пълен с местни - Спорт бар или нещо такова. Столовете са като футболни топки, а навсякъде е пълно с добре охранени котки. Надеждата ми за бира умира, след като разбирам, че не сервират в заведението алкохол, но пък поръчваме най-вкусния айран сервиран в халба.

Време е пиршеството да започне, пък утре каквото сабя покаже…

IMG_20181102_205722.thumb.jpg.fa20991550f1e953df86eeae536e7ae7.jpgIMG_20181102_222016.thumb.jpg.8afd239dd115f4959c2dfb8d1e405ba7.jpg

 

 

(следва)

 

 

Такси за входове:

Лаодикея - 15 тл/човек

 

Координати на нощувките:

Памуккале (37.9209687 29.11623// 37°55'15.5"N 29°06'58.4"E )

Tabiet parki - Ъспарта (37.734901 30.4956 //  37°44'05.6"N 30°29'44.2"E)

Анталия - Коняалтъ (   36°51'32.8"N 30°37'59.2"E)

 

Редактирано от Polina
  • Харесвам 35
  • Благодаря 1
  • Браво 7
Връзка към коментар
преди 29 минути , bulpa каза:

Стана ми интересно, имаш ли снимка на такава табела?

Запазвам си правото да си добавям снимки след като си взема всичките, които са на не правилното място - в дома си. Да ги разгледам и да добавям ли добавям. 
Мисля, че снимах. Ще се наложи да почакаш докато разберем... освен ако не сръчкам отсрещната страна? 

Редактирано от Polina
  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Супер, страхотно начало 😀

В Турция с кемпера сме били само в Истанбул и имам желание някой ден да отидем чак до Мардин, така че чакам с интерес продължението.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 6 часа, Роси 777 каза:

Супер, страхотно начало 😀

В Турция с кемпера сме били само в Истанбул и имам желание някой ден да отидем чак до Мардин, така че чакам с интерес продължението.

Турция е лесна за пътуване с кемпер. Действайте! А аз ще ви нахъсвам.

преди 56 минути , Qblue каза:

Неясно защо, Google maps не разпознава някои координати.

 

Кои? Давай да ги коригирам.

Уж, точно ги преписвах.

 

Пс. Видях. Сега ще коригирам.

Не знам защо едни излизат в Гугъл, други в мапс-а. Търси основно в мапс, ако пак има грешка, ще мисля нещо друго. 

Редактирано от Polina
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Значи, Поли, още когато прочетох в заглавието думата "кюнефе", си знаех, че ще ми е трудничко да чета, но пък няма как да пропусна нещо от теб. И, сега тази снимка на това неземно кюнефе:man_in_love:! Другия път да направим среща в турски ресторант, предлагам аз.

Прекрасно пътуване, свободата, която ти дава кемпера, мечта! :give_rose:

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 7 часа, Polina каза:

Турция е лесна за пътуване с кемпер. Действайте! А аз ще ви нахъсвам.

 

Не ме притеснява пътуването из Турция, просто я чувствам много близка дестинация. Още съм на етап,

ако мога да си взема 20 дни отпуска да отпрашваме към по-далечните части на Европа, затова все още я отлагам във времето.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 2 часа, Роси 777 каза:

Не ме притеснява пътуването из Турция, просто я чувствам много близка дестинация. Още съм на етап,

ако мога да си взема 20 дни отпуска да отпрашваме към по-далечните части на Европа, затова все още я отлагам във времето.

Една хубава турска разходка, би отнела много повече от 20 дни. Но ще стигнем и до там. 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

След обилната празнична вечеря, разходка покрай морето за успокоение от напрегнатия ден и температура над 20 градуса заспиваме от раз.

IMG_20181103_181243.thumb.jpg.b23d6f15b874edbed5b89d1968e48064.jpg

На сутринта разбираме, че не сме сами. Въобще целия край на Коняалтъ е пълен с кемпери и каравани на местни, дори зад нас е паркирана каравана, а чичкото собственик си пие кафето под кипариса на детската площадка, разпънал масичка и шезлонг. Абе, друг живот е на морето… винаги съм го знаела. Нашият проблем си остава, но пък някак си се чувстваме ок… отиваме за подходящи инструменти и материали до магазина, отстоящ на около 10 километра от нас. Днешният ден е пропилян, а сервиза твърдо го отхвърляме на този етап. 

Така разхождайки се с цел, виждаме и другата страна на града, който е така популярен курорт. Добре устроена морска част, големи и широки булеварди, зеленина, еднакви блокове с батерии на покривите (как не се объркват коя на кой е - не знам)… какво повече му трябва на човек?

IMG_20181103_163504.thumb.jpg.89b5d081c648c81197a768f57ffee7b6.jpg

 

Хапваме подсилващи духа изкушения:

IMG_20181103_162131.thumb.jpg.ad6c2387ed9575e50697836adfe55a64.jpg

На следващия ден от рано майстора е под колата, а аз се мотая наоколо и така изведнъж пред нас, заглеждайки се в регистрационния ни номер се озовават 4 дами. Оказаха се български туркини, преместили се тук преди повече от 20 години. Толкова са изненадани да ни видят на това място и толкова радостни, че могат да поговорят и преговорят  българския си език. Аз изобщо не разбрах как минаха повече от 40 минути в приказки с тях, беше много приятно. Разделихме се с прегръдки и пожелания за лек път, където и да сме тръгнали.

Разбирам, че има развитие по нашия проблем. И развитието е, че вече проблем нямаме. Отстранен е… да не повярваш! Стана време за истинско празненство. Обличаме се набързо и тръгваме към старата част на Анталия. Да се разходим из града, да се загубим по малките улички, да пием кафе и да хапнем десерти… ей, друго е! Началото на ноември температурата минава 30 градуса. Обявявам Анталия за градът на котките, но още не знам, че навсякъде откъдето минем, това ще е най-често срещаното животно.

IMG_20181104_144540_2.thumb.jpg.289833f9596feb3c79ffc755d6903807.jpgIMG_20181104_153135.thumb.jpg.f1e440834e1010b92cf89f140e3c2ff8.jpg

IMG_20181104_153350.thumb.jpg.6be7d280ebc22ea4387e0ca4d680ed62.jpg

IMG_20181104_154522.jpg.d270f89a6e9c3990cfcda72d95399370.jpgIMG_20181104_154554_2.jpg.e7613e44a3898ad73589feee61754e30.jpgIMG_20181104_154710_2.thumb.jpg.957068352237bcb6b85d2b52962f3d6b.jpgIMG_20181104_155242.thumb.jpg.c66afb4b23ced3ae78604a8c8f9e7c5f.jpgIMG_20181104_154936.thumb.jpg.21afa22d8b84b54e97d1a5fe399069fd.jpgIMG_20181104_155548_2.jpg.0700cdd2f678303b2f90a1195cf841a7.jpg

IMG_20181104_160028.thumb.jpg.e73ed5284a3b24991ac86be03682f289.jpg

 

И си имаше все още плажуващи и къпещи:

IMG_20181104_163931.thumb.jpg.9e384b5b17af96eaa07caa3cc06af3ef.jpgIMG_20181104_164142_2.thumb.jpg.98547b68a1caa2f5632115536e068c21.jpgIMG_20181104_164616_2.thumb.jpg.dcd268fd24a65dccc6d098f0f69178d9.jpgIMG_20181104_165700.thumb.jpg.0032da6c61f5b6f224a79767dbca71de.jpgIMG_20181104_173415_2.thumb.jpg.d44b9c1dd58a03db841f3a7f37963ffb.jpgIMG_20181104_173837.thumb.jpg.d8ed5d5023d966b37f467bd6e762848d.jpgIMG_20181104_183927.thumb.jpg.fad97d1818439135a0cec91ddb93d9c5.jpg

Прибираме се по тъмно и отново тестваме колата… пали бе, пали.. нямаме търпение да я подкараме и да видим района какво ще ни открие. А дали ще откаже, отново?

Наспали се, разходила се до плажа,

IMG_20181105_080709_2.thumb.jpg.2d879bf47c7d44a548405f2dbeb04956.jpg

IMG_20181105_080459-EFFECTS.thumb.jpg.4480fb755e242a85b9bd1b7841b75c7d.jpg

изпили кафето и хапнали  набързо, къде със страх, къде с очакване палим… всичко е наред отново. Чак не вярваме. Готови сме за разходка. Избираме си посока запад и път с номер D400. Това е може би пътят с едни от най-красивите морски панорами, през които минаваме. На места ми напомня на лазурния бряг със скритите, малки заливчета и плажчета. Пътят е тесен и натоварен. По пътя виждаме и други отбивки за древни останки, но съм твърда, че не искам в друг, искам само и само в Демре или още както е познат - Кале.

Младеж ни подканя да спрем на неговия паркинг, било безплатно. Добре, защо да не спрем? Паркингът е направен между изсечени портокалови дръвчета, поръсен с чакъл, а до къщичката му предлагат кафе и фрешове.

Отиваме да разглеждаме древната Мира.

Мира е един от шестте най-важни града на древната Ликия, заедно с Ксантос, Патара, Олимпос, Пинара и Тлос. Столица на римската провинция Ликия. Руините на Мира се състоят от впечатляващ некропол, включващ гробници на владетели и членове на семейството, както и прилежащ римски амфитеатър с 35 реда места. Фасадата на театъра е богато украсена с театрални маски и митологични сцени, а  на запад от театъра е стръмната скала покрита с гробници. Една от най-красивите сгради тук е бил храмът, но се счита, че е напълно разрушен по заповед на св. Николай, който е искал да унищожи езичеството в района.

IMG_20181105_145427_2.jpg.acd77039866e393afc59b77899f48548.jpg

IMG_20181105_145524_2.thumb.jpg.9fa4f36a41b639732c38096f5e386e1f.jpgIMG_20181105_150851.thumb.jpg.3e73f9bb6c5cd16c23c626008a43af21.jpg

IMG_20181105_152804.jpg.d63738f9319d6b9c60efeca494566046.jpgIMG_20181105_153343_2.thumb.jpg.4469a046375f9c93ce5fccaa7944b188.jpg

 IMG_20181105_153320.thumb.jpg.842f838960a232bf1a1d1ecff4d16502.jpg 

Оказа се по-малка отколкото си я представях тая Мира, затова пък тръгвайки си се спряхме да пием по кафе при младежа, който ни покани да спрем на паркинга. Заговорихме се, кой откъде-накъде. Беше така любезен даже да ни предложи частен тур до Кекова и да ни убеди колко хубаво било. Ние се поколебахме, но отказахме и решихме да следваме пътя си. На изпроводяк ни напълниха торбата с портокали, откъснаха ни пресни патладжани и люти чушки. Ама от най-лютите.

IMG_20181106_092836_2.thumb.jpg.0b2d3a1b0a4eab4682a491e467567fd3.jpg

Упътиха ни накъде да търсим църквата на Св. Николай и се изпратихме по живо, по здраво. Обратно на пътя се връщаме да търсим църквата на светеца. Голямо лутане падна, поне три пъти се завъртяхме из центъра на малкото градче и не я видяхме. Най-сетне я намираме или поне така си мислим докато слизаме. Посреща ни усмихнато момиче, която още от тесния коридор в сградата ме подхвана  на руски „как без да си покрия главата с шал няма да ме пуснат да продължа“, набързо ми набутва шал в ръцете и започва да ни развежда… къде? В магазин за сувенири. Огромна площ, която е превърната в магазин за икони и други джунджурийки на  светеца, а девойката говори все по-бързо и по-бързо, кое къде било направено, кое е осветено, кое не е… след обиколка по всичките места за около 20 минути стигаме до края на коридора, а тя вежливо ни насочва: „Сега може да заповядате в храма!!“ Ние се споглеждаме, недоумявайки и продължаваме. Църквата е малка постройка от отсрещната страна на тоя магазин, а за да влезеш в нея минаваш през сериозна проверка - турникети, скенери, жива охрана… За съжаление оставаха по-малко от 10 минути до края на работното време, което ни отказа да влизаме в нея, за това пък я поснимахме от вън.

IMG_20181105_164759.thumb.jpg.ddc382f42b4d3b0e2ed70d8bc6fd7460.jpg

Хващаме залеза по обратния път към Анталия...

IMG_20181105_173235.thumb.jpg.f5d05342400b5b1a64f23cbeaaee8f11.jpgIMG_20181105_173629.thumb.jpg.99c82a7fa7124f269a5285e1f033d88d.jpgIMG_20181105_174058.thumb.jpg.5312145fef9eb5ad06b3fc6f0b6b56ad.jpgIMG_20181105_174231.thumb.jpg.5f289aa7e1d07bed4a3ceec7ee4eb5ca.jpg  

 

(следва)

 

Редактирано от Polina
  • Харесвам 40
  • Браво 5
Връзка към коментар

На това му се вика пътешествие в истинския смисъл на думата.

Четем с интерес, поздравяваме ви за това, което сте направили ... и очакваме следващите части.👍

  • Харесвам 4
  • Шок 1
Връзка към коментар
преди 1 час, DaBo каза:

@Polina, big like на всичко досега и чакам за още.... 😍

Благодаря ти! 😉

преди 39 минути , Radnev каза:

На това му се вика пътешествие в истинския смисъл на думата.

Четем с интерес, поздравяваме ви за това, което сте направили ... и очакваме следващите части.👍

Действието ще е дълго. Като в турски сериал ще е, Раднев... 😄

  • Харесвам 4
  • Смея се 7
Връзка към коментар

Поли, покрай теб и твоите писания за пътешествията ти в Турция човек няма как да не заобича турските сериали.

Обичам дългитееее турски сериали!! 🙂

Давай, надявам се да има и втори, и трети сезон!!! 🙂

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 8 минути , Qblue каза:

Не намерих Мира на картата 😞

Myra. Търси Demre.  

 

The ancient city of Myra
Myra Örenyeri, 07570 Demre/Antalya, Turkey
https://goo.gl/maps/rFWA8cF2LMx

преди 1 час, Roje каза:

Поли, покрай теб и твоите писания за пътешествията ти в Турция човек няма как да не заобича турските сериали.

Обичам дългитееее турски сериали!! 🙂

Давай, надявам се да има и втори, и трети сезон!!! 🙂

Рожееее... То тепърва започва да става интересно. 

А, дали да има втори или трети сезон... Не знам. Зависи от търсенето. 🙂

Редактирано от Polina
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

 

Тръгваме си от Анталия с усмивка. В този град има невероятна атмосфера. Не е останал и спомен от нашите притеснения, с които дойдохме в града. Посоката, която поемаме вече е на изток, караме по път D400, който път води и до Алания. Да, обаче ние се отбиваме преди да сме стигнали до следващия курорт. При Kizilagac отбиваме по път D695. Малко след градчето започват да се появяват по пътя сергийки с домашно приготвени неща - мед, сладка, подправки, маслини, банани и разни други неща в бурканчета и шишенца, които не разпознавам, нито разбирам като ми ги казват. От една баба си купуваме банани за из път и продължаваме. А това са едни от най-вкусните и най-сладки банани, които сме яли. Дори съжалявам, че не взех повече.

IMG_20181106_130959.thumb.jpg.146222b13ede03d486a9071fabeddacb.jpg

Навлизаме във вътрешността на страната и пред нас вместо море започват да се показват планински върхове.

IMG_20181106_143204.thumb.jpg.9380aaca85b56cdc69ba72c7c0123570.jpg

Бейшехир. Пристигаме по здрач. Паркираме до езерото, което по залез ни остави без думи. Различни птички плуват и се гмуркат. Дали за спорта, дали за вечерята - те си знаят. Но пък чуруликат с кеф.

IMG_20181106_174412.thumb.jpg.4cbda00c0a3b54c1072c457ab485cc8d.jpg

Бързаме да разгледаме нещо от малкото градче преди съвсем да се е стъмнило. Имат си вековен мост.

IMG_20181106_180216.thumb.jpg.883ad8438f9867756dd387b8e1a5d395.jpg

IMG_20181106_180454.thumb.jpg.46312ac487785043db80a5ac9da73c3f.jpg

IMG_20181106_180819.thumb.jpg.4ae300a4fa0199fa2157ca6a74ce00b8.jpg

 

Хапваме доволно за 11.27лв за двама.

IMG_20181106_191128.thumb.jpg.2f05077af9f9cb77935496926049884e.jpg

Виждам и все още отворена сладкарничка, а точно сме привършили баклавата и е редно да заредя с нова доза сладости. А на сутринта... Температурата е стряскаща. Седем градуса. Но пък е слънчево, без облачета за разкош. Друго си беше на морето, все пак излизам да се разтъпча, както обикновено.

Това езеро не е просто езеро. Огромно е, като море. Цветът е ярко син, сливащ се с небето, а някъде зад него се вижда само върха на планината и някъде в далечината пърпорещата лодка на рибар. Дори снимката не може да предаде истинските цветове.

IMG_20181107_103645.thumb.jpg.c9b08a7083d24b0830dac423f063443f.jpg

Птичките отново са във вихъра си във водата за физзарядка. Бели, черни, най-различни. Е, не са розовите фламинга от Алиага, но пак допълват картинката приятно. Допиваме си кафето гледайки картата, мислейки накъде да тръгнем и подслаждайки се с газинтепски тип баклавички.

IMG_20181107_105641.thumb.jpg.232a520d01e2c79544d138a2c67937e0.jpg

До нас има дори детска площадка, но освен стандартните люлки има и статуи на исторически личности, че даже и модерен самоучител на английски. Щракаме по някоя и друга снимка и палиме, че няма време.

IMG_20181107_112426.thumb.jpg.e3e1abe3651663fd1ce7230f735b8881.jpg

IMG_20181107_112725.jpg.d1399e8bbf9047780945ca295b1ebd2c.jpgIMG_20181107_113151.jpg.255247b203fce6e117cdb9ace32e6a11.jpg

Май се движим по най-равния път досега, спираме за вода до една малка крайпътна джамия, надничам вътре набързо... застлано с килимчета, броеници оставени по пода и няколко молитвени книги. Следващата ни спирка е на почти 100км от тук. Коя ли ще е тя?

IMG_20181107_123129.jpg.dea513d0e751b8da188999983c3e4f7d.jpgIMG_20181107_123155.jpg.488ca447eff90d624c034ad7a2789b22.jpgIMG_20181107_122954.thumb.jpg.82c5da218f0b02ba51a67fffb085d7f1.jpg

Коня! Духовния център на Турция. Тук сме, защото знаем, че в тяхната Мевлана всяка събота се организират сбирки. Е, не като нашите сБирки, а сбирки на дервиши. Сбирки на танцуващи дервиши. Мевланата е огромна сграда, която я обикаляме пеша и не намираме нито един отворен вход, където да се вмъкнем и да питаме за повече информация. Накрая, точно преди да се откажем разочаровани, виждаме едни младежи, които товарят някакви декори, мебели и други неща и тръгваме към тях. Заговаряме се с един… оказва се, че поназнайва малко английски, обаче не достатъчно и вика още един на помощ… покрай повикания дойдоха още трима. Оказахме се в компания на 3-ма турци, сириец и косовар по дядова линия. Всички ни се радват, но…  Никой нищо не знае за нашата информация и дори не се опитват да ни насочат къде да търсим някой, който да знае, за това пък са заинтересовани от къде сме и как сме дошли до тук, накъде ще продължим. Няма оправия. Накрая ни показаха поне правилния вход към информационния кат на мевланата. Влизаме бързо вътре, а срещу нас две жени в черни дрехи и изцяло забулени и един чичко-охрана си приказват. Малко се изненадват да ни видят.  Казваме за какво сме дошли, те кимат одобрително и положително глава - “Тука е това, което търсите, обаче само в събота”, ние настоятелни, защото знаем…”Добре де, имало и още едно място, където танцуват дервишите”, а те: ”Не, няма друго място. Само тука. Само в събота!” Край. Това беше. 

IMG_20181107_142404.thumb.jpg.e2f46643ebe01c3d634652f44e76bb6f.jpg

Да, обаче ние имаме друга информация. Тръгваме да търсим и разучаваме. Точно срещу мевланата има друга сграда - IRFA, която така и не разбрахме съвсем каква е. Нещо като арт център, нещо като музеи, нещо като… влизаме вътре и се оказваме в голям вътрешен двор, в който има десетки миниатюри на светите джамии и други сгради по света, където явно са танцували дервиши.

IMG_20181107_143636.thumb.jpg.0050515cbdc54967e9a8ccafe89c7a5e.jpg

IMG_20181107_144212.thumb.jpg.4c38572935aa01cb18e19ee32a4038f8.jpg

(Това тук на горната снимка на някой да му е познато?)

Супер интересно и много сполучливо. Вътре в самата сграда пък се озоваваме в голяма историческа картинна галерия и нещо  като нашата плевенска панорама. Наистина е супер сполучливо и спокойно може да си отнеме даже и повече от час в разходка…

IMG_20181107_144937.thumb.jpg.17962e2cd08c61ebdcb37cee36a75035.jpgIMG_20181107_145100.thumb.jpg.aad7042f984220dd4c5db5fda3d904d8.jpgIMG_20181107_145118.thumb.jpg.0ba8d48d400779e9f64e7ed6d88b5086.jpgIMG_20181107_145527.thumb.jpg.93fb356cae26806185f27b983d75dbc9.jpgIMG_20181107_145717.thumb.jpg.5d91b66db41fbd348078fc1f3b25e2d8.jpgIMG_20181107_145725.thumb.jpg.2a3c57e406f2eb44050bf2143cbfabda.jpgIMG_20181107_150335.thumb.jpg.8f038322091907c7f1b6be5a15681f24.jpg

Да, това е другото място с танците, но пак сме в неподходящия ден. Нищо.

Съжаляваме, че се разминаваме така в дните, но си тръгваме с идеята да се върнем, но кога? Не е ясно.

Пътят ни продължава. Подминаваме бензиностанцийка, а на входа и табeлка “Това е последната бензиностанция в следващите 90 километра”. Аз поглеждам как сме с горивото, но имаме, а шофьорчето не вярва “Чак пък да е последната?”. Имаме опит с неговите търсения на бензиностанции, та все пак питам тихичко: "Дали да не заредим?",  предложението ми е отхвърлено... били сме я подминали вече. И наистина се оказа така. В следващите 90 километра нямаше нито една бензиностанция, а пътят минаваше през едно абсолютно равно, каменисто плато… Пристигаме по тъмно на мястото, което сме си харесали предварително. Знаем, че има два паркинга горен и долен, но паркираме на горния. Поне изглежда равен.

Ихлара. Сутринта не е просто хладна, а си е направо студена. Навън е два градуса, а снощи, след поредната промяна в плана , се паркирахме на паркинга пред входа. Входа на какво тепърва ни предстоеше да разберем. Та, паркирайки и започвайки да си приготвяме вечеря изведнъж по високоговорителя до нас се чува мъжки глас, който настойчиво си говори. На турски, разбира се. Грам не разбираме за какво иде реч, освен думите паркинг и къмпинг, но ги игнорирахме бързо.

Явно разбрал, че не разбираме, ни го повтори още веднъж...

След морските 20+ градуса сутрин, сегашните два ни идват много малко... Не добре. Излизам за загрявка и бърз оглед , както са ми заръчали. Утрото е супер свежо, а наоколо май няма никой, освен... Разбирам, че мъжкият глас , който сме чули снощи е на дежурния полицай, който охранява обекта, а аз леко отминавам в страни да погледна гледката отвисоко, нали и да избегна евентуална забележка. 

IMG_20181108_100218.thumb.jpg.2616d175bd3818f3a808181f19093ed8.jpg

IMG_20181108_102304_2.thumb.jpg.3400952ae2348f9170684967feeec11f.jpgIMG_20181108_102903.thumb.jpg.0e6cce23921d5c68823a23e447a6deac.jpg

Това, което знаем е, че Ихлара е каньон с дължина около 14 километра, има повече от 100 скални църкви, манастири. Никой обаче не е очаквал такава гледка. Има запазени помещения от църквите, но за съжаление, голяма част от скалните икони са надраскани или унищожени къде от времето, къде от калпазани, но все пак...

IMG_20181108_104749.thumb.jpg.10b01753cbaa0c327cfdb060c0af1151.jpgIMG_20181108_111038.thumb.jpg.e4c02f0fcf9b2031dfa6e26f10b22683.jpgIMG_20181108_111105.thumb.jpg.cbbcdbf9a520b96391cb1511a337ddfe.jpgIMG_20181108_111454.jpg.fc269a36ba975407619672730fda1c06.jpg

 Докато се разхождаме по пътечките и гледаме църквите разбираме, че околната растителност е от преобладаващи шам фъстокови дръвчета.

IMG_20181108_111707-PANO.jpg.5d5536c53b3781b1b6fcaa0b7c724b71.jpgIMG_20181108_112122.thumb.jpg.72abc9218f5fe9406d4be1ff55abbbbb.jpgIMG_20181108_114428.thumb.jpg.90ebbbbe4e0b8eab5c821f260429fcc3.jpgIMG_20181108_115407.thumb.jpg.88ce9a8e403c08b09387f9dc280697b9.jpg

Запомняща е и Yilanli kilesi. В нея на западната и стена са изрисувани четири голи жени, които са нападнати от осем змии: първата от тях е  нахапана, защото е изоставила децата си, втората e нахапана по гърдите, защото не хранила децата си, третата била нахапана по езика ѝ,  заради клеветите ѝ, а четвъртата била нахапана от змии по ушите ѝ, заради непослушанието и непокорството ѝ

IMG_20181108_123117.thumb.jpg.a6eaa0210c85a109eae547bed77d9108.jpg

За съжаление, (а и с малко въображение от ваша страна, за да си ги представите) обаче само това е останало от рисунката, която доколкото разбрах, всъщност е и единственото по рода си изображение на голи тела. 

 По желание спътникът ми остава по пътечката край рекичката да бере шам фъстъчета - да сме си имали за мезе, а аз си продължавам разходката, стигайки до чайната. Там озверили туристи чакат на огромни опашки за чай, сок от нар и гьозлеме. Вдигат гюрултия, колкото си искат. А аз се чудя откъде ли съм минала, че никой да не срещна по пътя, а те идваха още и още... Спътникът ми се появява с грейнали очи и доволна усмивка, набрал цяла торбичка с фъстък. Това било урожай, догодина по отрано да сме идели. А всъщност как се бели шам фъстък?

IMG_20181108_220442.jpg.9e84d19bffffc8f19504c199611bd2d5.jpg

В края на пътеката е манастирът на св. Георги. Тръгваме си. По план следващата спирка ни е Деринкую (хич не знам дали така се чете). Бързаме, че ни остава около час време да разгледаме най-дълбокия подземен град. Осем етажа надолу. Около 100м дълбочина. Но пък всичко си имат. Вентилационна шахта, кладенци, винарна, кухня, баня училище, църква, гробище, резервоари за вода. Абе всичко. Движим се по едни коридорчета полуприведени, слизаме-качваме се по едни къде прави, къде вити стълби и тесни тунелчета.

IMG_20181108_161004.thumb.jpg.24aa23882ca0465e5dad024f9b8edd3b.jpgIMG_20181108_161326.thumb.jpg.961d5464fb8f68131542a36e4c08119d.jpgIMG_20181108_161451.thumb.jpg.3f9a3f8bbb01248e0290964d248fb000.jpgIMG_20181108_161733.thumb.jpg.b2510ea06f30d6815d437e810a4933b2.jpgIMG_20181108_162319_2.jpg.66ac1fb45d7334f8d49752d7a8d26d97.jpgIMG_20181108_164415_2.thumb.jpg.c6aea2736a3266b2f7701cb5aa68d0bf.jpgIMG_20181108_165430_2.thumb.jpg.b431fa16c8b8ae56ee1b1fc658128199.jpg

IMG_20181108_161805.jpg.b259a71bff399f48fbf745d49e2baf27.jpg

Успешно излизаме в 16:59. Благодаря, че бяхме последни. Понякога си има и плюсове късното отиване на музей, особено от този тип.

В Деринкую освен подземен град има и заключена църква, а местните я използват, за да преминават през двора ѝ и да скъсяват разстоянието, и да рисуват по стените ѝ. 

IMG_20181108_170732.thumb.jpg.7acd558106f4cd17476d0585a2df113d.jpgIMG_20181108_171613.thumb.jpg.dfbe96ca32d63683ac295c322f027d96.jpg

Продължаваме към следващото място за нощувка. Пазаруваме в Гьореме и по първоначален план трябваше да спим на паркинга под музея. Да, обаче там нещо не ни хареса и се преместихме. Къде? Извън града, на около 10-тина километра.

Red rose valley. Дали има рози и дали са червени още никой от нас не знае! А вън е тъмно като в... 

 

ПС. Белята е, че си затрих ( не знам как го направих) почти 2/3 от снимките от каньона. 😞 А между тях имаше добри попадения, но това е... 

 

ПС2. Миниатюрната сграда, за която питам дали ви е позната по техните писания е сграда в Пловдив, която в наши дни се използвала за ресторант. Коя е точно - не знам. Не ми прилича и на Джумаята. Познавачите на града да кажат, ако знаят.

IMG_20181107_144234.thumb.jpg.ab701a58df60b8a75b0c1ead1e17846a.jpg

 

(следва)

 

Входни такси:

Каньон Ихлара - 15.00 турски лири/човек

Подземен град Деринкую - 35.00 турски лири/ човек

 

Координати на нощувките: 

Бейшехир - 37°40'27.7"N 31°42'47.2"E

Ихлара - 38°15'12.8"N 34°18'06.9"E

Долината на червената роза - 38°39'09.2"N 34°51'47.5"E

Редактирано от Polina
  • Харесвам 26
  • Браво 7
Връзка към коментар
преди 3 минути , bulpa каза:

Оооооо, тези баклавички 🤩 Поли, може ли, баш когато съм на диета да ги пуснеш 😂

По това време на годината, каква диета??? 

Много се чудех дали да не сложа пълната кутия с баклава, ама реших тази... поизядената да е... 🙂 

  • Харесвам 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 17 часа, Polina каза:

ПС2. Миниатюрната сграда, за която питам дали ви е позната по техните писания е сграда в Пловдив, която в наши дни се използвала за ресторант. Коя е точно - не знам. Не ми прилича и на Джумаята. Познавачите на града да кажат, ако знаят.

Според мен това описание отговаря на ресторант Пълдин. А макета не ми прилича нито на Джумая джамия, нито на Имарет джамия. Има по-запознати от мен с историята на Пловдив, ще очаквам и те да се включат.

 

ПП - добре, че не си сложила пълната кутия 😎

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.