Прескочи до съдържание

Сам по пътя?


Препоръчани мнения

Върховното щастие е споделеното щастие.

 

И въпреки това не е ли по-добре човек да пътешества сам, ако не може да намери съмишленици (за съжаление в България всички "обичат да пътуват", но обикновено си имат оправдание, най-често легитимни като липса на време и пари, но все пак оправдания...).

 

На мен лично ми е дотегнало да кръстосвам сам. Има запознанства по пътя, но с тях идват и сбогуванията, когато пътищата се разделят. В последно време си обещавам да не тръгвам сам, но след няколко месеца на място и при липса на мераклии за компания просто не издържам и паля. И после почвам да се обвинявам, че не съм направил, каквото съм решил предния път и съм тръгнал сам, но се оправдавам пред себе си, че по-добре сам, отколкото хич...

 

Дали е така? Как мислите?

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Искам ли да отида някъде, където съм решил - отивам. Нямам проблем с това, че пътувам сам, или пък да страдам от някакъв комплекс или вина. Казвам на точно трима човека, ако са свободни от ангажименти, и им се пътува - тръгват с мен. Понякога се случва да се разберем с един много точен и добър приятел от Лондон, да се срещнем направо на мястото. Пътували сме няколко пъти и 3-4 човека, но мисля, че сам или най-много двама е най-добре. Има толкова много фестивали само в Европа, а и по света, че нямам никакво време да чакам някой да се накани, и после ако се окаже, че това не е неговият тип пътуване с леко специфичния режим - обикаляне по цяла нощ, после спане и почивка до след обяд, малко разходка и вечерта пак парти, и така през цялото време на престоя - да ми пили на главата, и само да разваля купона. :D

Пък и аз обикновено ходя по места, където така или иначе има много празнуващи easy going и open minded хора. Не ходя по усамотени маршрути, преходи  в планини, или пък почивки с all inclusive. Е, случвали са се и такива пътувания - на бирени фестивали, или само за уикенд, но те по-скоро са изключения   :)

Тук stenk беше направил подобна тема още в началото http://magelanci.com/topic/170-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5/

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

От скоро и аз открих чара на соло пътуването. Случи се в Китай, Тайланд, Палестина и Израел. Мъничко ми липсва онова сръчкване в ребрата придружено със задължителното *Виж! Виж! Виж!* 

Оказа се, че си допадам в начина на пътуване с единици хора..извода - клише : По добре сам отколкото зле придружен!

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Принципно предпочитам да пътувам с компания, като оптималната бройка съм я определил  на 4 човека, до 6 също е приемливо, нагоре вече почва да става тегава работата. Просто е готино да имаш с кой да споделяш и обсъждаш разни неща, които ти правят впечатление.

Все пак, на последната ми разходка за пръв път се случи да съм сам поради това, че форсмажорни обстоятелства попречиха на другите от групата да пътуват и установих, че и в това си има чар и е голям кеф да се шляеш без абсолютно никаква грижа, без да се съобразяваш с това дали на някой от групата в определен момент не му се яде/пие/пикае или няма каквито е да са там други физиологични, културни или шопинг потребности :)

Но може би това беше така, защото разходката ми беше съвсем кратка..., ако беше за повече дни сигурно щяха да ми залипсват хората от обичайната тайфа за пътуване. :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 2 месеца по-късно ...

Аз този въпрос си го изясних за себе си още преди първото самостоятелно пътуване. Дадох си сметка, че ако чакам някой да ми ходи по акъла за всяка желана дестинация, 80% от местата ще си ги гледам само на картинка от монитора вкъщи. Оттогава 7 от 10 екскурзии са ми соло и като цяло съм много доволен от този тип пътуване. Вярно, някоя вечер, докато си пия самотно биричката в тясната квартирка нейде по белия свят, ме удрят тъжни настроения и се заричам как това вече със сигурност ми е последнедното самостоятелно пътуване. И така до... следващото самостоятелно пътуване :lol:  Но се случва и обратното - да тръгна нанякъде с неподходяща компания и така да се изнервя от тъпотии, че само да си спомням с умиление за соло пътуванията  :blush:

 

Иначе намирам поне три неоспорими предимства на самостоятелните пътешествия:

 

1. Независимост. Правя си каквито си искам транспортни лупинги; спя и ям, където си искам; лягам и ставам, когато си искам и никой освен мен не ми държи сметка на темпото или приоритетите. 

 

2. Повече запознанства и по-голяма отвореност към външния свят. Имам едно такова наблюдение, че ако пътуваш в близък кръг стари познати, като цяло хората в групата са си самодостатъчни, в резултат на което отделният човек малко или много си ограничава взаимодействията с външния свят, били те под формата на нови интересни запознанства или достатъчно отделено внимание на някой посещаван обект. Като си сам, си многократно по-отворен към външния свят, пък и външният свят е по-предразположен към теб сякаш :)

 

3. Време насаме със себе си. Доста полезен ритуал за личностно израстване, за който май не си даваме сметка в ритъма на забързаното ежедневие и при всеки сгоден случай гледаме да го давиме в словесен "флуд" и "джънк" разговори. 

 

Може да добавяте :)

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Напоследък рядко пътувам сам , но нямам проблем с това .

Както се спомена в началото на темата срещаш интересни хора по пътя , всички сте наясно , че едва ли повече ще се видите и така падат доста задръжки ;)

Понякога разделите са наистина малко тъжни , но бързо минава защото срещаш други и така ...

Редактирано от stenk
  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Навремето, когато започнах да чета пътеписите на Юри Варошанов, открих едни много смислени негови разсъждения в рубриката "Разни", подтема "раз, два, три". Който иска, нека му хвърли едно око, за да не преразказвам думите му.

http://juriwaro.com/mixed_topics

 

Аз съм и за "раз", и за "два". Повече от това ми е трудно да "координирам" и се оказвам в плен на взаимоотношенията и взаимното нагласяване, отколкото на личните ми тръпки и интереси на дадено място.

 

Това не означава, че не съм пътувала с юнашки компании или че не съм ходила на екскурзии. :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Meidj, абсолютно вярно и точно си уловил и обобщил основните предимства! Както и форумния ми брат е схванал доста добре другия голям плюс на запознанствата по пътя ;)
 

Бих добавил само едно: Да пътуваш сам не означава, че оставаш сам по пътя :)

Но пък ако искаш да останеш сам, няма нужда да обясняваш и да си измисляш причини.

 

Сега ми хрумна и един друг въпрос пак в тази връзка. От лични наблюдения и случки, хората от кои нации са най-отворени към нови запознанства, и започване на непринуден дружелюбен разговор. Наясно съм, че това зависи предимно от индивидуалния човек, но пък с някой се получава много по-лесно.

Ето моите наблюдения върху хората на път (когато са извън техните държави), които съм срещал най-често:

- ирландците (младежи) - още от първото ми пътуване в Испания се случи така, че се запознах с група "ойриш" на уикенд брейк - много гламави и диви, но абсолютно дружелюбни, и без капка предразсъдъци за това от каква националност е човек, важното е да е без задни мисли, и да е позитивен. От тогава до сега май най-много и навсякъде винаги съм срещал ирландци.

- бразилци - без значение на каква възраст от 16 до 61. Много отворени и любопитни за всичко ново и непознато, с много добро чувство за хумор. Постоянно правят някакви шеги и майтапи. В Европа аналог по манталитет и поведение са им испанците.

- озита - класика. Имам чувството, че на тях пътуването им е заложено генетично, и са така устроени, че са идеалните пътешественици. Практични, като е за веселба и купони са първи, когато има причина и ситуацията го изисква - отговорни и сериозни. Разговори на абсолютно всякакви теми без притеснения.

- гърци - никога няма да забравя една група гърци в Барселона. Като се запознахме, и разбраха че съм българин, все едно видяха любимия си братовчед. Много се зарадваха, изкарахме си супер няколко часа все едно се познаваме от години. И на други места, където съм попадал на гърци, винаги са били супер дружелюбни и весели хора.

- щатски американци - двете крайности. Има големи свежари, предимно експатс в Европа (учители по английски в Испания най-често), които са прекарали по-дълго време из Европа, се държат съвсем нормално, даже са забавни. Но има и много сдухани и досадни, да не кажа назидателни, които търсят запознанства само колкото да почнат да се изтъкват колко са наясно със света, и всичко им е като прочетена книга - totally pathetic

- азиатци, най-често корейци, хонконгски китайци - всичко им е интересно и любопитно, искат всичко да разберат от къде е, как се е получило, за какво служи, като цяло много позитивни и добронамерени.

- скандинавци + холандци - малко като пийнат стават абсолютен купон (а те в повечето случаи не спират с малко). Иначе като са трезви са леко дръпнати, и даже се опитват да изглеждат сериозни, което донякъде пак е забавно като ги знаеш какви party animals стават след третата бира.

- германци, австрийци - около средната възраст са много точни и приятни хора, особено ако говорят и английски :) Младежите са особени, най-често ако са група си общуват само помежду си. Ако са соло - са предпазливо умерени, без някакви крайности в поведението. Като цяло са ОК.

- за англичаните и руснаците не знам какво да пиша - от тях може да срещнеш и очакваш абсолютно всякакви модели и чешити, не може да бъдат определени еднозначно.

- италианци - двете крайности, или веселяци, или супер мазняри и подли келеши.

- ще завърша с най-отвратителните от всички за мен - франсетата. Нулево съобразяване с околните, изключително просташко и селско поведение независимо къде се намират, нагли и безпардонни. Като видя французи, гледам да се дислоцирам възможно по-далеч и по-скоро.

Напоследък все по-често започвам да срещам хървати и сърби по всякакви дестинации из Европа, че и в Тайланд. Но все още нямам лични впечатления от запознанства с такива. Иначе като съм ходил в Сърбия, местните са ОК. Никога не съм се сблъсквал с негативно отношение, даже напротив - почва се с "брате", и все едно сме стари познати.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Интересен анализ . Прекарвам вече пето лято около две седмици във Франция и без майтап срещам много готини хора :)

Много е изписано за френския шивинизъм , ама аз пък винаги съм споделял до рите си впечатления .

Ползвам ограничен брой френски думи , но рядко съм срещал преднамерена неприязън или нещо подобно.

 

Имам доста неприятно впечатления от срещите си с корейци и съжителството в хостели - шумни , несъобразяващи се с никой .

Харесвам много японките - много тихи , любознателни , но никога нахални и досадни ... абе като по филмите едни такива смирени .

Иначе тия в Хонкгонг много ми приличат на лондончани - триумфа на материализма и show off ... ама пък страшни китайки има з;)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Навремето, когато започнах да чета пътеписите на Юри Варошанов, открих едни много смислени негови разсъждения в рубриката "Разни", подтема "раз, два, три". Който иска, нека му хвърли едно око, за да не преразказвам думите му.

http://juriwaro.com/mixed_topics

 

Добре ги е усетил нещата колегата Варошанов. А и това:

 

Да си пееш на български е хубаво, да си говориш сам е нормално, но почнеш ли да се смееш на вицовете си – трябва да се усетиш. 

 

... ахахахаха :lol:

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.