дневник Един испански дълъг уикенд

[cck]

Чудя се какво да правя в самолета и реших да напиша актуалните си впечатления за приключенията ми с Райън, които продължават и през тази година. За момента пътуването е в рамките на приемливото и ми се ще да погледна от забавната страна на висенето сгънат на две. Ако прозират ирония или сарказъм в думите ми, то не е продикувано от лоши помисли, а по-скоро опит за губене на време във въздуха.

И така - те са по-подготвени с набор от нови правила, услуги и изисквания и аз съм по подготвен за внимателен и осмислен избор 🙂

Текущият полет е София-Мадрид. Понеже този път пътувам сам и то за кратко надлежно съм се съобразил с новата политика за малкия ръчен багаж. Новото за мен е, че следва да го натикам под седалката пред мен. Не може в багажното над главата - то е за приоритетните (с)пътници (priority customers). Неплатил и за седалка, “случайно” съм разпределен на такава до пътеката, където тази ми ти чантичка, която в други случаи ми служи за памперси и резервни бебешки дрешки се настани пряко над обувките (надлежно лъснати). В тази замръзнала поза ще трябва да изкарам 3 и повече часа. При последвалото разбъркване на картите (разбирай разместване на пътниците, с цел корекция на “случайния” принцип) излязох печеливш - място до продореца и свободна седалка между мен и колегата. Почти като в бизнес класата на австрийците 🙂

В тази новозададена реалност се понасям в посока Испания. Кабинния състав е повече от свеж, вкарват даже по някоя шега и закачка. Чак да не повярваш. И екипчетата им са по-свежи от тези на австрийците. Всъшност, не знам защо се хванах за Austrian, обаче винаги съм смятал, че дамите в червени чорапогащници изглеждат зловещо и съм се притеснявал от кошмарни сънища 😉

А капитанът! Интересно, че редом с нормалния английски говори български, а не е българин!? И с испанския се справя, браво! Единият от стюардите също!

Както и да е. 

На Райън от всички “услуги” им признавам кафето - нормална, добре изпечена Лаваца. С удоволствие се разделям с три евра, свалям масичката и сядам да кликам по телефонния екран. 

Словестният спам по уредбата (рекламите за разните му изгодни покупки) съм заглушил с нарочни слушалки. Заредил съм си последния албум на Balthazar & JackRock (Purple Antelope) и нищо не е в състояние да ме разконцинтрира. Не съм голям клушател на електронната музика, обаче голямо браво на Георги Матеев (Axis of Time, баш си ми хареса).

Визуалния спам (жълтите фосфорециращи крайща на седалките) нямам как да го спра, но отвреме на време зяпам през прозореца.

Ето я Сардиния и Корсика (почти сме преполовили пътя):

 

Та покрай тези си повърхностни наблюдения на обкръжаващата ме среда се сетих за електронния спам. Райън ми хратиха общо шест мейла с предухреждения и напомняния какви са ми лимитите на бебешката чантичка. После ме “захлашиха” да се чекирам в периода от 24 до 2 часа преди полета, ако желая да избегна други услуги или глоби. И накрая ме “призоваха” два часа по-рано на летището, понеже имали информация, че нашите власти не се оправяли бързо по скенерите. Спазих всичко! То пък нямаше забавяния 🙂

 

Май стига толкова съм разтеглял локуми. Време е да си заредя телефона (ей, не вземат да турят едно контактче по примера на Норвегиан, бе), да прочета нещо на хартия (и такива удоволствия може човек да натика в ръчния багаж) и да се добутам до Мадрид.  А там е по-топло от София и ще пием бира с още магеланци по-късно вечерта. Наздраве и лек път на кой за където се е запътил този уикенд 🙂

 

[cck]

Бирите от снощи са си за снощи. Нов ден - нов полет. Запътил съм се от рано за летище Мадрид. Нози път терминалът е 4, а посоката Африка. Оказва се, че има приличен лоундж, неописан в приложението на Дайнърс. Точно там предлагат на търсещия читател China Daily, weekly edition.

 

Разузнал набързо новостите в Поднебесната империя, атакувам самолет Iberia дето всъшност бил на Air Nostrum с лого, обясняващо, че лети за Канарските авиолинии. Иди ги разбери кой-кой е? На ATR съм се возил, но не бях обръщал внимание (@makler обаче подсказа) на първия (всъшност последен) ред седалки, че са с гръб по посока на движението.

Бизнес класата е в края на самолета, а броенето на редовете е от опашката към началото на самолета. Странна работа - последните са станали първи 🙂 Air Nostrum ме изденадаха приятно с инфлайт wifi (интернет няма).

Прехвърлихме Гранада и Средиземно море и стана време и да кацам в Мелиля.

 

 

 

Следва...

[cck]

Следва пешеходна разходка... от лището до хотела. За опознаване на самоуправляващия се град, който никак не е голям. Гледки с колони мигранти няма, но плътна ограда и вишки има. Настоящите граници с фиксирани и договорени в края на 19 век, въпреки че Мароко има претенции за тези 12 квадратни километра.

 

Има някакъв екзотичен привкус, особено в парковете, но атмосферата като цяло си е по-скоро европейска.

 

 

 

 

Подминахме някакава военна база (на maps.me ги отбелязват с танкче) и пешком по една от главните улици. То пък през уикенда е сравнително празно, магазините са хлопнали кепенци и тук-там някое заведение само работи.

 

 

 

Тук според картата трябваше да е търсения хотел (от хотелската верига Tryp by Wyndham, вече конвертирала се в Tryp by Melia @ Melilla Puerto и последния да затвори вратата...), но се оказа библиотеката.

 

Хотелът открит, багажът стоварен и напред към основната цел - крепостта Мелиля.

 

 

 

 

 

 

Последвалата раздумка на по-ментов чай (тая работа вече си е типично мароканска) прерастна в късна вечеря в заведение търсено по снимки от ТрипАдвайзър-а заради рибата и сангрията.

 

Наздраве! Следваща спирка Мадрид.

 

[AlexandraKo]

@cck,аз се настаних удобно, да си чета с кеф за туй място, дето не съм била. А то, малко крепост и едни рибки:((((Дай повече де, кажи за хотела, още някоя снимка, моля!

[cck]

Давам, давам на драго сърце. И филмче ще сглобя, като се завърна.

А писанията ги пиша в самолета (с извинения за грешките, но пръстите ми са по дебели от клавиатурата на телефона), пък над Испания той бързо преминава.

 

Ето я границата от високо:

 

Ето го и нашия самолет:

 

дето прелита ниско над главите:

 

досами такситата, които са си от миналото хилядолетие:

 

Част от централния прощад (Placa de España, естествено)

 

Гледка от марината, която се виждаше на предния постинг:

 

Пак там са изложили, части от защитните съоръжения:

 

Интересна подробност е, че тук е единствената плоча останала в мест на Франко. Неговия бунт, а по-късно и гражданската война в Испания започват именно от тук.

 

Ето и гледка от хотела към плажната ивица, който да ти кажа не е нищо особено. Позападнал даже, един такъв - соц. 🙂 Само се кипри със звезди:

 

Още няколко интересни фасади:

 

 

И черквата Caprilla Castense (не работеше за съжаление):

 

[cck]

На 17.02.2019 г. в 17:44, cck каза:

Следваща спирка Мадрид.

Нали озаглавих писанието "дълъг уикенд"... Е той продължи и в понеделник-а.
@makler излетя за обратно към Мордор, а аз останах сам да се пошляя из Мадрид.
За града няма какво толкова да разказвам - май всички са били тук. Който е пропуснал - задължително да иде, има много какво да се види. Та за тези, които им е за пръв, втори или трети път по-доброто ръководство е Магеланския пътеводител.
Аз ползвах късната неделя за разходки из парка Ретиро, басейн и няколко бири в компанията електронна книжка ("След тригодишна възраст е вече късно" от Масару Ибука, която по никакъв начин не е за оцветяване 🙂 .

 

Та в първия ден от седмицата бях достатъчно свободен до късния полет и налазих музеите, които бях решил да видя отново.

 

Първо е Prado. Празнуват двеста годишнина!

Изложени са неща на Гоя, Бош, Тициан, Рубенс, Ел греко, Велескес и т.н. доволно известни имена. Трябва си време, каквото този път имах.
А за моя приятна изненада галериите пълни с деца насядали по подовете, а учителките обясняват това-онова. Похвално! Напълно в съзвучие с М.Ибука (Един от съоснователите на корпорацията Сони). В галерии радко снимам, но тук щракнах един кадър:

Приключих с това приятно, но и изморително като километраж пътешествие и се насочих към Хард Рок кафето, което беше и спирката за почивка от видяното. Националната библиотека и площад Колон хванах по път:

 

На сит корем, дойде ред на далеч по-младичкия (те пък 25 годишнина празнуват)
Thyssen Bornemisza. Пак галерия, която предлага друг подбор на художници, като Дюрер, Моне, Ван Гог, Гоген и др., а временната изложба е с творби на Balthus (Balthasar Klossowski de Rola).

 

 

И тук си позволих да снимам нещо на Винсент ван Гог:

 

За Reina Sofia не ми остана време и сили - третата галерия от "Златния триъгълник на изкуството в Мадрид", където са представени придимно автори от XX в.
Пък и ако намеся модернизъм, съвсем каша щеше да стане в главата 🙂

 

Прилично запълнил сетивата се наложи да си взема метрото и да се понеса към познайниците Ryan, които да си ме върнат на родните географски ширини и заземят към нормалното работно ежедневие 🙂