дневник За рождените дни, за изненадите, за Лазурния бряг по това време и за още, разни други работи:)))

[AlexandraKo]

преди 9 минути , Dessislava каза:

Благодаря  @AlexandraKo за прекрасната разходка из Франция. Моят половин също бе рожденник през изминалия уикенд и аз му направих подобна изненада - не знаеше къде ще скиторим, но за съжаление доста наблизичко и доста кратичко - само 3 дни, че са ни блокирали отпуските 🙂 Но също бе доста приятно изненадан , човъркаше го отвътре къде отиваме през цялото време - а аз само давах кратички предварително написани бележки - карай към..., завий на ... и т.н. Доста добре се получи - пък и местенцето , което бях избрала и околностите му не бяха посещавани преди това от никой от нас - та стана интересно. Обещах си , че повече никога няма да се зачудя за подарък за него - реших си проблема до живот - почивка или екскурзия изненада 😉 Така поне се надявам да си заобича повече рожденния ден- явно е присъщо за мъжете..., или поне да го чака с нетърпение като мен 🙂 

Желая и на двама ви здраве и нови дестинации!

Благодаря ти!

Да бе, явно е обща мъжка черта. Пък, нататък, като годините станат повече, да видиш, какво е...

И на вас пожелавам много такива вълнуващи рождени дни!

[AlexandraKo]

На 8.03.2019 г. в 9:32, AlexandraKo каза:

Много ми се искаше да сложа малко от диалога в “Пир” на Платон. По- точно, речта на Аристофан, защо, човек ходи по света и търси своята половинка. 

И колко е щастлив, когато я намери.

Но от таблета не мога, ще бъде после:)))

 

После-то дойде😀

Не съм забравила, какво обещах.

 

Платон, " Пирът"

 

- извадки от речите на Сократ за платоническата любов и на Аристофан за човешката природа

 

Няколко цитата от речта на Сократ:

„Влюбените са събудени. Те не са съвършени мъдреци, но не са и напълно невежи - защото пълният невежа е човек заспал; той няма усещането, че може да получи през живота си нещо необикновено, че има нещо важно, към което да се стреми. А влюбеният, желаещият, е човек, който няма най-ценното, но знае, че го няма и поради това се стреми към него.”
„А любовта за какво е? Не е ли тя стремеж към красивото? Да, тя е това, но също е и желание да притежаваш красивото вечно, завинаги. Значи няма съмнение, че влюбеният желае и безсмъртие. Защото щом човекът желае да притежава нещо вечно, това просто значи, че той би желал да е безсмъртен. Това се проявява в поведението на всички живи същества – защото те се стремят към възпроизводство на самите себе си чрез телесно раждане. Също и на хората - както в това, че се обичат едни други телесно и се обезсмъртяват чрез своите потомци, така и в това, че непрестанно се занимават с дела, несвързани пряко с телесното. Това са дела държавнически, поетически или други, чрез които човек придобива слава. Тази слава продължава през поколенията; и така той се обезсмъртява чрез името си, сочещо към неговите дела.”
„А всъщност любовта не е ли, накрая, стремеж към истината? Когато мислим за влюбеност, си представяме, че някой се влюбва в лице, тяло. Но ако способният човек желае да напредне в любовта, той ще забележи, че между тези лица и тела, които пожелава, има нещо общо.
И тъй, той се влюбва в едно лице/тяло; но забелязва, че и в друго лице/тяло има нещо подобно; и узнава, че е влюбен в нещо, което се провижда през всяко отделно лице и тяло. А по-нататък проумява, че през тях е видял нещо, което трябва да се нарече душа – и че то е по-доброто.
Но и в душата не всичко е достойно за любов, не всичко е красиво. Красиви са някои неща - склонност към определени дела, към знания. И, напредвайки, влюбеният стига до това, което е общо за всички тях и ги надхвърля.   "

 

„Чрез причастността към това, което е красиво, всички неща са красиви. И човек, който е разбрал това, вече няма да се занимава с нищо просто така, поотделно: няма да има интерес към отделни, разхвърляни и несвързани неща, който всъщност е един робски интерес – били те тела или души, или отделни знания, или отделни занимания; а ще се интересува от всичкото. И този човек, който знае за красивото, и че нещата са красиви точно благодарение на причастността им към него, той, каквото и да прави, ще бъде красиво. Тъй като няма да следва сенки – отделни неща, несъвършено причастни към красивото - а самото красиво. Поради това всичко, което прави, ще бъде красиво - тъй като е имал пряка връзка с истината, а не с нейни отражения и неща, които може донякъде да са й причастни, но не са самата тя.”

„И кой ще бъде достоен за безсмъртие? Няма ли точно този човек да бъде достоен? И то много повече от онези, които са се прославили, след като цял живот са били поклонници на някои отделни неща - но не на самата истина.”

Митът на Аристофан

Но преди всичко вие трябва да научите каква е човешката природа и през какво е минала. Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало е и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а самият той е изченал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други – и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл. На второ място, всеки човек представлявал едно цяло – гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същия брой крака; и лицата му бил две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното.Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си то Слънцето, женският – от Земята, а този с общите черти на другите два рода – от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това, че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи – посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.

Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и да заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите – щели да изчезнат от даваните им от хората почести и жертвоприношения, – нито пък могли да ги оставят да безчинствуват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното: “Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат и безчинствата им да престанат – да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби и по-полезни за нас, поради това, че ще бъдат повече на брой. Ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинствуват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак.” Така казал и разделил хората на две, както режат на две оскрушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал многото други бръчки и оформял гърдите с един уред, подобен на този, с който кожарите заглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.

Но понеже природата на тялото се оказал разсечена на две, половините й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се сраснат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие, поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А някога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена – което сега наричаме жена, или на половина от мъж, и така загивали. Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят от общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за станалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг – тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.

 

Митът и различните видове любов

 

Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както е калканът; така че всеки търси самостоятелно собствената си половина. Които от мъжете са отрязък от “общия” род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките. Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но не насочват повече към жените и от този род произхождат “приятелките” на жените. Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже са занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.

И така, попадне ли човек – бил той любител на момчета, било всеки друг – на собствената си половина, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, нежелаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава голяма ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и загатва неопределено. Така, както лежат заедно, да речем, че пред тях застане Хефест с инструментите си и ги попита: “Какво искате, хора, един от друг?” И ако те се затруднят и той продължи да ги пита: “Това ли жадува душата ви, да станете колкото е възможно една същност, така че да не се разделяте ни нощем, ни денем? Ако това жадувате, аз съм готов да ви претопя с духалата си в едно, така че от двама да станете един и докато сте живи, и двамата да живеете общо като един човек, а след смъртта ви ще бъдете и в подземното царство един вместо двама, ще бъдете заедно мъртви. Но вижте дали това искате и дали ви е достатъчно, ако го получите.” Ако чуе такива думи, сигурни сме, че няма да се намери човек да откаже и да изрази друго желание, но просто би сметнал, че е чул това, което отдавна именно желае – да се съедини и претопи с любимия си и от две тела да станат едно.Тази е причината за тези чувства- че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов. В началото, да повторя, ние сме били едно цяло, а сега, поради нашата несправедливост, богът ние е разделил, както лакедемонците разселили аркадците. Съществува, разбира се, опасност, ако не се държим прилично към боговете, да ни разрежат още веднъж на две и да се разхождаме с вида на релефите, представени в профил по паметниците, или станали като половин жетони. Поради това трябва да подканяме всеки един да бъде благочестив спрямо боговете, за да избегнем тази участ и да постигнем другата, имайки за предводител и вожд Ерос. Никой да не върши нищо, което му е противно (а противно върши, който е омразен на боговете), но станали негови приятели и помирени с него, ние ще открием и срещнем момчета, които са действително наши, нещо, което вършат малцина от съвременниците ни.

Редактирано 6 април, 2019 от AlexandraKo

[Емика]

Ех, тази антична литература. Не ми е от най-четените, но не мога да подмина труда, който @AlexandraKo си е направила, за да сложи текста тук. 

Речите на петимата говорители преди Сократ са насочени към ползата от това да се почита Ерос и да се практикува любовта, като имат предвид благата, свързани с удоволствието. Не телесното, а удоволствието от допира на душите (приятелството). Считат, че е хубаво в държавата да има приятели, хората да общуват помежду си по възвишен начин, че любовта подтиква хората да създават красиви неща, напр. да пишат поезия. И сега пооделно: Федър говори колко прекрасно е да се съберат двама влюбени, като има предвид възрастен мъж и младеж, и да заживеят заедно. Дава идея да се създаде войска от влюбени, защото в нея никой не би посмял да не бъде храбър или да предаде някого. С две думи в една държава би било добре да имаме приятелства и влюбени един в друг мъже. Пазваний в речта си казва същото, като добавя, че някой човек се влюбва заради тялото, а друг заради душата и първото се случва на по-простите хора, а второто - на по-развитите и изтънчени. Ериксимах казва, че всичко чуто до тук е вярно, но е говорено много стеснено, само за отношения между индивиди. Той разширява любовта като отношение, което се наблюдава навсякъде в природата. Аристофан говори по-различно от това, което са казали другите преди него, и то не е само притчата за хората с 4 ръце....и т.н. С речта си той обръща внимание на това, че любовта не е просто отношение между елементи, но е също желание и копнеж. Агатон казва в речта си, че любовта е причина за големи културни блага и Ерос е бог, който трябва да бъде почитан. Накрая говори Сократ. Казва, че любовта преди всичко е недостиг, че е желание да притежаваш нещо вечно - това, което Аристофан преди него е загатнал. Следователно, според него, влюбеният е човек не много щастлив, той е човек на който нещо не му достига. Според Сократ човек не се нуждае да стои близо до някое красиво лице/тяло, вместо това може да съзерцава човешките същества, или музика, или образи. 

Гърците, по времето на Платон, вярват в своите божества дори да не са уверени, че те изглеждат така, както разказва за тях Омир. Но по-авторитетен източник за своята религия от Омировите поеми те нямат. Така че за тях Ерос е божество. Хората ще се стремят да се уподобят на него и ще смятат, че блажен е онзи, който е външно красив, почитан, властващ.

Павзаний казва, че атиняните са най-щастливи от вички хора, защото те са намерили най-възвишения начин да се обичат, като предпочитат да се сприятеляват с мъже и не просто да желаят взаимно телата си, а мъжествената душевно красота, и да се стараят да я култивират. И онзи, който е повече предразположен към такова усъвършенстване, е по-достоен да бъде пожелан като любимец и по-предпочитан. 

Сократ обаче не мисли така. Като за начало при противопоставянето си,  представя една жена-неатинянка  Диотима, като притежателка на съвършена човешка мъдрост. Той отрича задържането върху само един обект - красавец, поет, изкуство и игнорирането на всичко останало. Тогава, казва той, всяка душа ще се стреми да ражда, за да стане безсмъртна, тогава думите и делата на човека ще бъдат не подражания, а нови неща достойни за безсмъртие. 

 

Така, какво исках са кажа, отплеснах се. С две думи - хубаво е да имаш половинка, за да споделяш красивото, а ако нямаш, споделяй  красивото във всички обекти, с душата си. Нямам мъдростта на древните гърци, може и да не го казах точно. 

Абе, с две думи, да се обичаме и да пътуваме. Ако няма човек с когото да споделим красотата на това пътуване, важно е на душата да й е добре, човека да е в хармония. А стремежът към друго човешко същество винаги ще го има. Уффф, спирам,че стана много дълго. 

[AlexandraKo]

Ех,античната литература в онези времена в била "колективна", устна/под формата на беседи/ и публична. Всеки е можел да слуша,не е било нужно,да може да чете.:)))

Но в наше време,си струва,човек да попрочете нещичко,поне за обща представа.

Аз имам няколко любими неща и Платоновият "Пир" е едното.