дневник Франция за 10 дни - Бретан, Нормандия и замъците по Лоара

[Roberto Baggio]

Ден 3

Този ден е много важно да не вали, защото е денят отреден за Мон Сен Мишел, където ще трябва да носим и детето на ръце. Легендата разказва, че през 708г. Архангел Михаил се е явил на Св. Обер, епископ на Авранш и му дава наставление да построи църква на острова. Епископът обаче пренебрегва наставлението и за наказание архангелът продупчва черепа му с пръст. Епископът не е чакал повторно предупреждение и започва изграждането на абатството, a през 709г. започва и изграждането на селото около него. Островът е използван като крепост, а след края на Френската революция и като затвор, до 80-те години на 19 век, когато е обявен за исторически паметник.

Каквото и да кажа и/или напиша за Мон Сен Мишел няма да е достатъчно да предаде впечатленията ми от това уникално и незабравимо място. Самотен остров, насред 16 км. пясъчна пустиня, гигантска гранитна скала очакваща залеза, за да бъде целуната от океана. Мон Сен Мишел трябва да се види, не може да се опише с думи.

 

Пътят от Онфльор до Мон Сен Мишел е над 2 часа, а отделно от това с детето пътуваме доста по-бавно, така че успяваме да пристигнем едва около обяд. Оставяме колата на огромния паркинг (14 евро за 24 часа е единствената възможност) и се заемаме да търсим шатъла, който следва да ни откара от паркинга директно до Мон Сен Мишел. Той е безплатен и доста добре организиран, така че, въпреки множеството, не сме чакали повече от 5мин. Слизайки от автобуса осъзнаваме, че броят на туристите на този миниатюрен остров е огромен. Нищо, не се ядосваме, в крайна сметка и ние сме туристи. Проблем обаче създава детето – иска да върви и то само. Абсурд е да го пуснем в такава тълпа - ще го изгубим за секунди. Да го държим за ръка също не става – то нито се води, нито се кара. Гушкаме го и тръгваме смело по главната улица (единствената на острова), а детето се гърчи и пищи. Хората започват да ни гледат странно, а придвижването е изключително затруднено. Туристите са толкова много, че едвам пъплим по улицата. Най-накрая стигаме до опашката за входа на абатството – тя е огромна. Сядаме да починем за 5 мин. и да обмислим плана. Междувременно забелязваме, че опашката не помръдва и преценяваме, че с това темпо ще се наложи да чакаме най-малко час и половина. Предвид ситуацията с детето това е немислимо. Забелязвам, че има хора с онлайн билети, които влизат за минути и мислено се проклинам, че не се сетих да купя такива предварително. Не сме доволни от развоя на събитията, но няма какво да се прави, ще трябва да пропуснем посещението в абатството. Решаваме да продължим разходката си, но се оказва, че ние почти сме обиколили острова – Мон Сен Мишел е доста малък и ако човек не влиза в абатството съвсем спокойно може да го обходи за около 45 мин. Любуваме се на гледките, правим последни снимки и се отправяме към следващата дестинация – Сен Мало.

 

Мостът, който свързва Мон Сен Мишел със сушата

 

Изглед от острова 

 

Поглед към абатството

 

 

Сен Мало е старо корсарско селище, от където някога пиратите нападали и ограбвали кораби в Ла Манша. Бившата пиратска крепост днес представлява старата част на града, където по тесните павирани улички кокетно са се разположили кафенета и ресторанти, а високи каменни зидове обхождат града от всички страни.

 

Огромната плажна ивица на Сен Мало

 

Старата част на Сен Мало е симпатично място, но някак не успя да ме грабне. Разходката по стената на крепостта обаче е много приятна, откриват се страхотни гледки към океана.

 

[AlexandraKo]

@Roberto Baggio много ти благодаря за писанието!

Че нали ни чака същият / почти/ маршрут, но през август, за 15 дни.

До тука, вече имам полезна информация, съвпадаща с моите намерения: в Руан ще имаме две нощувки, на мен също градът много ми харесва. А на МСМ съм направила нощувка, точно на РД.Хем, заради празника, хем, да ги няма тълпите - да мога вечерта късно и сутринта рано, да си обиколя всичко на спокойствие.

Но за билетите онлайн , за манастира и за градината на Моне, веднага си записвам съветите и чакам продължението, моля!

Имам въпрос: вие до Бове ли пътувахте и, ако да, от коя фирма наехте колата?

Че хотелите съм ги натъкмила, не съм букнала само колата. Тия дни Акор ми пратиха 15% намаление за Юръп кар и за сега това излиза най- добре като цена, но продължавам:))) с търсенето.

[Roberto Baggio]

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

Имам въпрос: вие до Бове ли пътувахте и, ако да, от коя фирма наехте колата?

Да, летяхме до Бове. Кола наехме през сайта на Ryanair (имаше промоция), доставчика беше Firefly. За 10 дни колата ни струваше 300лв., а цялостна външна застраховка още 100лв. Още не съм сигурна дали мога да ти похваля доставчика, защото две седмици както сме се прибрали и все още не са ни отблокирали депозита!

[AlexandraKo]

преди 16 минути , Roberto Baggio каза:

Да, летяхме до Бове. Кола наехме през сайта на Ryanair (имаше промоция), доставчика беше Firefly. За 10 дни колата ни струваше 300лв., а цялостна външна застраховка още 100лв. Още не съм сигурна дали мога да ти похваля доставчика, защото две седмици както сме се прибрали и все още не са ни отблокирали депозита!

А,това често се случва.

А имахте ли лимит на км?

[Roberto Baggio]

преди 19 минути , AlexandraKo каза:

А,това често се случва.

А имахте ли лимит на км?

Да, до 300 км. на ден - за нас, в случая, не беше проблем, защото не бяхме предвидили толкова големи преходи.

[AlexandraKo]

преди 34 минути , Roberto Baggio каза:

Да, до 300 км. на ден - за нас, в случая, не беше проблем, защото не бяхме предвидили толкова големи преходи.

Това е добре, че на мен за 14 дни ми излиза 2100, което е далеч, по - малко.

Ще продължавам с търсенето.

[Roberto Baggio]

Ден 4

Този ден е изключително натоварен, предвидили сме в програмата Сен-Сулиак, Динан, Жоселин и Ван.

Чудим се дали да не пропуснем Сен-Сулиак, но решаваме, че тъй и тъй ни е по път към Динан, може да му отделим един час. Сен-Сулиак е китно малко френско селце на брега на река Ронс ( много се надявам, че така се произнася). Харесала съм го от списъците с най-хубави френски села, които @Фичо пусна в темата. Много се радвам, че не пропуснахме Сен-Сулиак, защото селцето е наистина страхотно. Може би едно от местата, които най-много ми харесаха от обиколката ни във Франция. Зелено, спокойно, китно, подредено, като излязло от приказките. Каменните къщи с боядисани в синьо дървени капаци, окосените ливади, лодките, носещи се в реката, тишината и спокойствието. Толкова много ни хареса Сен-Сулиак, че можеше да прекараме цял ден там, а защо не и цял живот.

 

Издигнатата на хълм до селото статуя на Дева Мария. Легендата разказва, че в периода 50-те -  80-те години на 19в. стотици моряци от Сен-Сулиак, отишли на риболов по бреговете на Нюфаундленд, никога не се завръщат. Притеснени, жителите на селото дават обет, че ще построят паметник на Дева Мария, в случай че през следващия риболовен сезон се завърнат невредими у дома всички моряци. Десет години по-късно, всички моряци се завръщат в Сен- Сулиак и през 1984г. жителите на селото изпълняват своя обет към Дева Мария и построяват паметник в нейна чест.

 

 

Колкото и да ни хареса в Сен-Сулиак трябваше да продължим своя път към Динан. Пътувахме към следващата ни спирка, а пред очите ни и докъдето ни стигаше погледът бяха само поля и най-свежото и тучно зелено, което някога някъде съм виждала. Може би пътувахме в най-хубавият период от годината, а може би просто Бретан е винаги толкова красив, но пейзажите покрай нас се сменяха и всеки един беше сякаш изваден от пощенска картичка. Няколкото дни прекарани в тази област на Франция успяха да ме убедят, че това е райско кътче от земята, едно от най-чистите, спретнатите и зелените места, които съм посещавала. Прекосявахме безброй селца, кое от кое по-китно и подредено, дворчетата на десетки къщи с цъфнали цветя и прясно окосена трева, пътят се виеше между зелени жита и девствени гори. Бях щастлива дори и да не спираме никъде, само да следваме пътя и да се наслаждаваме на гледките.

Да се върнем на Динан. Докато стигнем вече е станало около 11 и 30, търсим място за паркиране и решаваме, че ще спрем на улицата, доста близо до центъра на града и ще си платим за няколко часа паркинг. Оказва се, че освен, че имаме първоначално 20 мин. безплатни, после между 12 и 14 часа паркирането също е безплатно. Това го установихме впоследствие и в други по-малки градове във Франция. Щастливи, решаваме, че 2 часа и половина ще са достатъчни за една по – експедитивна обиколка на старата част на Динан и потегляме на път.

 

Часовникова кула на Динан

 

Катедралата на Динан

 

Гледка от градината зад катедралата на Динан

 

Трета стъпка по пътя е Жоселин. Жоселин се оказа много симпатично, много компактно и много задрямало градче. Основната забележителност там е Chateau de Josselin (или замъкът на Жоселин), който ние решихме да разгледаме само отвън. Останалата част от центъра е доста мъничка и цялата разходка в Жоселин, включително и качването на кулата към църквата (входът е безплатен), ни отне около час и половина.

 

 

Гледка към Жоселин и замъка от кулата към църквата

 

Замъкът на Жоселин

 

Последната ни спирка за този ден е град Ван, разположен в залива Морбиан, на брега на Атлантическия океан. Пристигаме и докато се настаним става вече доста късно, така че не успяваме да влезем никъде, но сме доволни и само да се разходим в този много приятен град със запазен средновековен исторически център.

 

Главната порта на Ван „Porte St-Vincent Ferrie“

 

Катедралата на Ван, посветена на Св.Петър

 

Разходка около крепостните стени

[Roberto Baggio]

Ден 5

Първата спирка за деня е Рошфор-ан-Тер. Още един бисер от колекцията на най-красивите френски села.

За разлика от Сен – Сулиак обаче, Рошфор-ан-Тер явно се е утвърдило като задължителна спирка на туристите в областта Бретан, защото по-осезаемо се усещаше присъствието на хора както по кафенетата, така и по многобройните малки магазинчета за сувенири и лакомства, разположени по главната улица.

 

Следващата спирка е Нант. Тук голяма част от плановете ни се объркаха по две основни причини. Първата е, че пристигнахме в Нант на първи май, който ден във Франция също е официален празник и респективно почти нищо не работеше, включително и „Машините на острова“, което бе голямо разочарование за нас. Поне успяхме да снимаме слона

 

Втората причина е, че на този ден в Нант се провеждаше протест на така наречените „жълти жилетки“, на който ние съвсем случайно попаднахме в епицентъра и като резултат бяхме обгазени със сълзотворен газ от органите на реда. Само по себе си това не е приятно преживяване, а когато си с количка с бебе притеснението става огромно. Да не говорим, че по павираните улици в центъра на Нант, количката се движеше силно затруднено и придвижването ни беше много бавно. Имахме късмет, че доста младежи, част от протестиращите, се отзоваха на помощ и ни дадоха вода, за да успеем да промием очите на детето, а и нашите. От тях разбрахме, че се очаква протестите да продължат през целия ден по улиците на историческия център на Нант. Още една лоша новина за нас – трябваше на всяка цена да избягваме по-централните части и да се движим по периферията на събитията. Младежите бяха достатъчно отзивчиви, за да ни покажат на картата от къде се очаква да минат протестиращите, така че да успеем да си направим план за обиколка възможно най-далеч от тези зони.

 

Катедралата „Св.св.Петър и Павел“

 

Музеят „Добре“

 

Замъкът на херцозите на Бретан

 

Градината на растенията. Това е общинска ботаническа градина, която е добре поддържана и много красива. Страхотно място за отмора от градския шум.

 

Нант може би не е лош град, но на мен не ми допадна особено. Предполагам, че ако не го сравнявах с видяното до момента можеше и да ми хареса, но някак след прекрасните места, които посетихме изведнъж попаднахме в голям индустриален град с целия му шум, мърсотия, трафик и безредица и това ни подейства неприятно отрезвяващо.

[Roberto Baggio]

Ден 6

В този ден започва нашата обиколка на замъците в долината на река Лоара. В плана сме заложили замъците „Сомюр“, „Юсе“, „Азе ле Ридо“ и „Виландри“. Наясно сме, че програмата е прекалено амбициозна, но решаваме, че ще преценяваме на място, ако се наложи нещо да пропускаме.

Първата спирка по пътя е замъкът „Сомюр“. Отново се замотаваме с тръгването, пътуването отнема повече време от предвиденото и пристигаме в замъка почти на обяд. Вече е ясно, че програмата ни няма да може да бъде изпълнена в цялост и решаваме това да е замъкът, в който ще пропуснем да влезем. Правим снимки отвън и отиваме до остров Офар, за да видим красивата панорама, която се открива към замъка.

 

Следващата ни спирка е замъкът „Юсе“ или по-известен като замъка на „Спящата красавица“. Изграден първо като крепост, а впоследствие трансформиран в замък, днес се счита, че замакът „Юсе“ e прототип на замъка, описан в приказката за „Спящата красавица“ и имeнно той е вдъхновил Шарл Перо за написването й.

 

В бившата тъмница на замъка, днес наречена „Кулата на Спящата красавица“ са пресъздадени части от приказката посредством разнообразни декори и восъчни фигури.

 

Замакът „Юсе“ е красив и интересен, особено за малки деца би било забавно, но не съм докрай сигурна, че си заслужава входа от 14 евро.

 

Отправяме се към замъка „Азе ле Ридо“. Тук входът е 10,50 евро и особеното е, че паркингът е безплатен само са първия един час. На нас един час ни беше достатъчен, за да разгледаме спокойно замъка и околността. „Азе ле Ридо“ е доста малък замък, но според мен е едно истинско бижу. Построен върху остров в река Ендър в началото на 16в., замъкът се счита за един от най-емблематичните образци на Ренесансовата архитектура във Франция. Въпреки че вътрешността му не е особено впечатляваща, на мен цялостно много ми хареса. Може би заради реката, която тече покрай него или заради прекрасната зеленина, която го обгражда.

 

Следваща спирка за деня е замъкът „Виландри“. Тук първоначално сме решили, че ще посетим само градините. Входът е 8 евро, а паркингът е безплатен.

Замакът „Виландри“

 

Градините към замъка „Виландри“

 

На нас градините ни допаднаха, но на някой чемшира може да му дойде в повече.

 

 

Последна спирка за деня и място за нощувка е град Тур. Докато се настаним и изкъпем, времето вече е доста напреднало и установяваме, че няма да имаме много време за града. Все пак, макар и много изморени, решаваме да се разходим.

 

Катедралата в Тур

 

“Hotel de Ville”

 

Тур беше и единственото място във Франция, където съм се чувствала неспокойна и несигурна относно физическата си безопасност. Района на квартирата ни изглеждаше малко съмнително, следваше да се мине по доста безлюден мост, а в центъра на Тур за около един час в светлата половина на деня успяхме да срещнем толкова много клошари, пияници и наркомани, колкото в София за един месец не могат да се видят. За наш късмет се прибрахме благополучно и без инциденти, но като заключение Тур не ми е от любимите места във Франция.

 

 

 

 

 

[Roberto Baggio]

Ден 7

По план този ден трябваше да посетим замъка „Шенонсо“, Кралският замък в Амбоаз, както и да разгледаме Блоа. Първо се насочваме към замъка „Шенонсо“. Пристигаме за отварянето на замъка и виждаме, че на паркинга вече има около 50, че даже и повече коли. Паркингът е безплатен, а входът за замъка е 14,50 евро – напълно си заслужават. "Шенонсо" е прекрасен замък – красив, магнетичен, част от сърцето ми завинаги остана там. Не случайно това е замъкът, който френският крал Анри II (Хенри II) подарява на своята любовница Диана дьо Поатие, която играе и основна роля в изграждането на по-голямата част от градините на замъка. Когато законната съпруга на крал Анри II - Катерина Медичи за пръв път посещава замъка, толкова много го харесва, че си поставя за цел да си върне владението върху него. Такава възможност и се отдава едва след смъртта на краля, когато тя прави на Диана дьо Поатие предложение, на което последната не може да откаже и си връща владението върху "Шенонсо". Катерина Медичи също допринася за развитието на замъка като построява галерията над реката и добавя нови градини.

 

Градините на Диана дьо Поатие

 

Изглед към замъка от градините на Катерина Медичи

 

"Шенонсо" толкова много ни хареса, че прекарахме там много повече време от предвиденото. Това стечение на обстоятелствата плюс натрупаната вече от предходните дни умора наклониха везните в посока да пропуснем Кралският замък в Амбоаз и да се отправим директно към Блоа.

 

 

Мона Лиза в Блоа

 

Блоа е страхотно градче и напълно заслужава да му се отделят няколко часа разходка. Тук присъствахме и на уникално светлинно и звуково шоу. Провежда се в двора на замъка, всяка вечер през летния сезон от 10ч. Продължителността е 45 мин, а цената само за светлинното шоу е 11,50 евро ( има и комбинирани билети с посещение в замъка). Представлява преразказ на най-значимите събития от историята на замъка посредством звукови и светлинни специални ефекти и е много впечатляващо.

 

 

[Roberto Baggio]

Ден 8

Този ден е отреден за посещение в замъците „Шеверни“, „Шамбор“ и за разходка в Шартър. Най-напред се отправяме към замъка „Шеверни“.

„Шеверни“ е частен замък, притежаван от една и съща фамилия повече от 6 века. Той е отворен за публични посещения през 1922г. и от тогава и до днес замъкът винаги е бил обитаван от собствениците си.

 

В „Шеверни“ се развъждат и отглеждат и специална порода хрътки  – английско-френска кръстоска между две породи ловни кучета. Към момента замъкът обитават над 100 броя от тези четириноги приятели

 

Отправяме се към замъка „Шамбор“. За съжаление времето рязко се влоши – застудя, задуха и заваля. Изчакваме около 30 мин. в билетния салон с надеждата, че времето може да се оправи или поне да спре да вали, но установяваме, че едва ли ще се случи в близките няколко часа и тръгваме въпреки дъжда и ледения вятър. Независимо от отвратителното време „Шамбор“ ще остане в спомените ми като най-красивия и най-приказния от всички видяни замъци във Франция ( и не само там).

 

Строежът на „Шамбор“ започва по наставление на крал Франсоа I, който използва замъка за временна резиденция и прекарва в него общо едва няколко седмици, но цялостната конструкция на сградата е завършена чак по време на управлението на крал Луи XIV. Въпреки че архитектът на уникалната постройка остава неизвестен, счита се, че строежът на замъка, в голямата си част, e  повлиян от гения на Леонардо да Винчи, който по това време живее и твори във Франция, именно в долината на Лоара, по покана на крал Франсоа I. Въпреки че Леонардо да Винчи умира няколко месеца преди започване на строежа на замъка, със сигурност е известно, че част от архитектурния план на замъка (двойното вито стълбище, системата за евакуация и др.) е негово дело, доколкото скици на конструкциите са открити именно в неговия бележник.

 

Със съжаление напускаме „Шамбор“ и се отправяме към нашата следваща дестинация – Шартър. Перлата в короната на нашето френско приключение. Тук специални благодарности на @krasen_denev ,чиято тема за Франция ни вдъхнови за посещение на този страхотен град.

 

Започваме с катедралата на Шартър „Света Богородица“

 

 

Катедралата на Шартър е внушителна, величествена и омагьосваща или както още я наричат „истински шедьовър на готическата архитектура“. Имахме невероятния късмет да я посетим по време на служба и успяхме да чуем и озвучаването на органа. По време на служба не са разрешени снимките вътре в катедралата, за това и не мога да покажа прословутите витражи от 13в., заемащи  площ от цели 2500 кв.м (най-голямата в света). Счита се, че в катедралата се пази като реликва част от плащаница, принадлежала на Дева Мария.

 

Органът на катедралата

 

Фрагменти от вътрешността на катедралата, изключително детайлна изработка

 

Втората изключителна забележителност на Шартър е вечерното светлинно шоу, когато цели 24 обекта в историческия център на Шартър биват осветени. Ефектът е много красив, особено върху катедралата, където декорите постоянно се сменят. Имахме опция да използваме туристическо влакче, което тръгва в 21:55 от катедралата и преминава през повечето от обектите, но ние преценихме, че центърът на града е достатъчно компактен, за да го обиколим пеша. Въпреки че температурата бе едва 2 градуса по Целзий, ние не усещахме нито студ, нито умора, а се чувствахме като герои във вълшебна приказка.

 

 

 

[Roberto Baggio]

Ден 9

Първа спирка за този ден е дворецът Фонтенбло. Всяка първа неделя от месеца посещението на двореца е безплатно и ние сме в точното време на точното място.

Фонтенбло е изключителен дворец. За разлика от всички посетен до момента замъци, Фонтенбло не е чак толкова впечатляващ на външен вид, но за разлика от всички тях Фонтенбло е използван като лятна резиденция на кралския (и императорския) двор векове наред, от Луи VII до Наполеон III, и това си личи на всяка крачка вътре в него. Дворецът е пищен, помпозен, много богато декориран с мраморни статуи, фрески и различни позлатени орнаменти.

 

Крал Франсоа I ( строителят на Шамбор) е владетелят, който има най-голям принос за начина, по който изглежда Фонтенбло днес, а неговият син крал Анри II (Хенри II) и съпругата му Катерина Медичи продължават делото му, като след тях чак до избухването на Френската революция всеки един от монарсите дава своя принос за изграждането и поддържането на двореца. По време на Френската революция целостта на сградата остава сравнително запазена, но всички мебели вътре са изнесени и разпродадени. С встъпването на Наполеон I на власт започва и златният век на Фонтенбло. Императорът толкова харесва двореца, че нарежда да бъде изцяло реновиран и го превръща в своя основна резиденция. Там той посреща и папа Пий VII, пристигнал от Рим за неговото коронясване.

Днес голяма част от историята на Фонтенбло е свързана именно с управлението на Наполеон Бонапарт. Там могат да се видят покоите му, работният му кабинет, както и масата, на която Наполеон подписва абдикацията си на 04 Април 1814г. В двореца има и музей на Наполеон, където са изложени негови вещи и предмети, свързани с периода на неговото управление.

Въобще Фонтенбло е изключително интересен дворец, там въздуха сякаш е натежал от толкова много история.

 

Стълбището с форма на двойна подкова

 

Кабинетът, където Наполеон Бонапарт подписва своята абдикация

 

Градините към двореца

 

Следващата спирка за деня, това е още едно скъпоценно камъче в короната от най-красиви френски села – Морет – сюр – Лоинг (Moret-sur-Loing).

Може би почвам да ви звуча досадно с тези френски села, но те са наистина, наистина много живописни, много красиви, понякога чак се съмнявам дали са реални. Морет – сюр – Лоинг беше истинско, а приличаше на декор от приказен филм.

 

 

Със съжаление си тръгвам от Морет – сюр – Лоинг и се отправяме към последната спирка за деня, а и за цялото ни пътуване във Франция – средновековният град Провен.

 

Провен е укрепен средновековен град, център на международните средновековни панаири и на търговията с вълна. Днес Провен е част от Списъка на световното културно наследство на Юнеско. В града са запазени голяма част от средновековните сгради, като “Tour Cesar” (кулата „Цезар“, използвана като затвор) и църквата „Saint Quiriace” Изключително добре запазени са и средновековните крепостните стени. В Провен беше доста спокойно, почти не срещнахме други хора по време на разходката си. На мен града много ми хареса, имаше нещо призрачно в него – да се разхождаш сам по пустите средновековни улици, сякаш времето е спряло преди векове, а ние случайно сме се озовали там.

 

Средновековните крепостни стени

 

"Tour Cesar"

 

С това приключва и нашето френско пътешествие. Очаква ни последен ден с придвижване до Бове, а от там към България. Благодаря на всички, които се включиха в темата и ни помогнаха със съвети и предложения. Надявам се и аз да съм била полезна за тези, които тепърва ще пътуват по същия маршрут и ще се радвам, ако съм успяла да предам поне частица от нашите емоции по време на това пътуване, защото Франция наистина е великолепна и си заслужава всяка отделена минута.

 

 

 

[alienad]

Много ми беше приятно да чета разказа и да си припомням тези вълшебни места. Чудесна разходка!

[Фил]

Благодарности за интересния разказ и хубавите снимки. 
При мен все не ѝ идва ред за тази част на Франция, но ще трябва по-сериозно да се замисля по въпроса!

[Яничка]

@Roberto Baggio, много благодаря за полезния и подробен разказ. Искам да попитам за Мон Сен Мишел - ако искаме само да изкачим стълбите, без да влизаме в манастира, необходимо ли е да плащаме за билет?

[bad kid]

Не, просто си вървите по улицата....

[Roberto Baggio]

преди 28 минути , Яничка каза:

@Roberto Baggio, много благодаря за полезния и подробен разказ. Искам да попитам за Мон Сен Мишел - ако искаме само да изкачим стълбите, без да влизаме в манастира, необходимо ли е да плащаме за билет?

Не, по спомен билет трябваше само, ако ще влизаш вътре.